Ziextenzo 6 mg - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ziextenzo 6 mg
Намаляване продължителността на неутропенията и честотата на фебрилната неутропения при възрастни пациенти, лекувани с цитотоксична химиотерапия поради злокачествени заболявания (с изключение на хронична миелоидна левкемия и миелодиспластични синдроми).
Терапията със Ziextenzo трябва да бъде започната и наблюдавана от лекар с опит в онкологията и/или хематологията.
Дозировка
За всеки химиотерапевтичен цикъл се препоръчва една доза 6 mg (една предварително напълнена спринцовка) Ziextenzo, приложена най-рано 24 часа след цитотоксична химиотерапия.
Специални популации
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на пегфилграстим при деца все още не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.
Бъбречно увреждане
Не се препоръчва промяна на дозата при пациенти с бъбречно увреждане, включително и при тези с терминален стадий на бъбречна болест.
Начин на приложение
Ziextenzo е за подкожно приложение.
Инжекциите трябва да се поставят в бедрото, корема или горната част на ръката. За указания относно работата с лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Общи предупреждения и предпазни мерки
Ограничени клинични данни предполагат сравним ефект относно времето за възстановяване от тежка неутропения за пегфилграстим, отнесен към филграстим при пациенти с de novo остра миелоидна левкемия (ОМЛ) (вж. точка 5.1). Въпреки това, дългосрочните ефекти на пегфилграстим не са установени при ОМЛ; по тази причина трябва да се използва с повишено внимание при тази популация пациенти.
Гранулоцит-колониoстимулиращ фактор (Granulocyte-colony stimulating factor, G-CSF) може да спомогне за растежа на миелоидни клетки in vitro и сходни ефекти могат да се наблюдават при някои немиелоидни клетки in vitro.
Безопасността и ефикасността на пегфилграстим не са изследвани при пациенти с миелодиспластичен синдром, хронична миелоидна левкемия и при пациенти с вторична ОМЛ; поради това не трябва да се използва при такива пациенти. Специално внимание трябва да се обърне за разграничаване на диагнозата бластна трансформация при хронична миелоидна левкемия от ОМЛ.
Безопасността и ефикасността на приложението на пегфилграстим при пациенти с de novo ОМЛ на възраст < 55 години с цитогенетика t(15;17) не са установени.
Безопасността и ефикасността на пегфилграстим не са изследвани при пациенти, получаващи високи дози химиотерапия. Този лекарствен продукт не трябва да се използва за повишаване на дозата на цитотоксичната химиотерапия над установените схеми на дозиране.
Белодробни нежелани събития
След приложение на G-CSF се съобщава за белодробни нежелани събития, по-специално интерстициална пневмония. Пациенти със скорошна анамнеза за белодробни инфилтрати или пневмония са изложени на по-висок риск (вж. точка 4.8).
Появата на белодробни симптоми като кашлица, повишена температура и диспнея, в комбинация с рентгенологични данни за белодробни инфилтрати и нарушаване на белодробната функция, заедно с увеличен брой неутрофили, могат да бъдат първите белези на остър респираторен дистрес синдром (Acute respiratory distress syndrome, ARDS). При такива обстоятелства пегфилграстим трябва да се прекрати по преценка на лекаря и да се започне подходящо лечение (вж. точка 4.8).
Гломерулонефрит
Има съобщения за гломерулонефрит при пациенти, приемащи филграстим и пегфилграстим. Като цяло, събитията на гломерулонефрит преминават след намаляване на дозата или прекратяване на лечението с филграстим и пегфилграстим. Препоръчва се проследяване на урината.
Синдром на нарушена капилярна пропускливост
Съобщава се за синдром на нарушена капилярна пропускливост след приложение на гранулоцит- колониостимулиращ фактор и се характеризира с хипотония, хипоалбуминемия, оток и хемоконцентрация. Пациенти, които развиват симптоми на синдром на нарушена капилярна пропускливост, трябва да се проследяват внимателно и да получават стандартно симптоматично лечение, което може да включва необходимост от реанимация (вж. точка 4.8).
Спленомегалия и руптура на слезката
След приложение на пегфилграстим се съобщава за случаи на спленомегалия, които обикновено са безсимптомни и случаи на руптура на слезката, включително някои с летален изход (вж. точка 4.8). Затова големината на слезката трябва да се проследява внимателно (напр. клинично изследване, ултразвук). Диагнозата руптура на слезката трябва да се има предвид при пациенти, съобщаващи за болка в лявата горна част на корема или болка в рамото върхово.
Тромбоцитопения и анемия
Самостоятелното лечение с пегфилграстим не изключва тромбоцитопения и анемия, защото пълната доза миелосупресивна химиотерапия се поддържа по назначената схема. Препоръчва се редовно проследяване на тромбоцитния брой и хематокрита. Необходимо е специално внимание, когато се прилагат самостоятелно или в комбинация химиотерапевтични средства, за които е известно, че причиняват тежка тромбоцитопения.
Миелодиспластичен синдром и остра миелоидна левкемия при пациенти с карцином на млечната жлеза и белия дроб
В условията на постмаркетингово обсервационно проучване пегфилграстим в комбинация с химиотерапия и/или лъчетерапия се свързва с развитието на миелодиспластичен синдром (МДС) и остра миелоидна левкемия (ОМЛ) при пациенти с карцином на млечната жлеза и белия дроб (вж. точка 4.8). Да се наблюдават пациентите с карцином на млечната жлеза и белия дроб за признаци и симптоми на МДС/ОМЛ.
Сърповидноклетъчна анемия
Сърповидноклетъчни кризи са били свързвани с употребата на пегфилграстим при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или сърповидноклетъчна болест (вж. точка 4.8). Затова лекарите трябва да бъдат внимателни, когато предписват пегфилграстим при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или сърповидноклетъчна болест, да следят подходящите клинични параметри и лабораторния статус и да бъдат внимателни за възможна връзка на това лекарство с увеличаване на слезката и вазо-оклузивни кризи.
Левкоцитоза
При по-малко от 1% от пациентите, получаващи пегфилграстим, е наблюдаван брой на белите кръвни клетки (white blood cell, WBC) от 100 × 109/l или повече. Не са съобщавани нежелани събития, които директно могат да се обяснят със степента на левкоцитозата. Такова увеличение на белите кръвни клетки е преходно, типично се наблюдава 24-48 часа след приложението и е в съответствие с фармакодинамичните ефекти на това лекарство. В съответствие с клиничните ефекти и вероятността от левкоцитоза, броят на WBC трябва да се проследява на редовни интервали по време на лечението. Ако броят на левкоцитите надхвърли 50 × 109/l след очаквания надир, това лекарство трябва да се прекрати незабавно.
Свръхчувствителност
Има съобщения за свръхчувствителност, включително анафилактични реакции, възникваща при начално или последващо лечение при пациенти, лекувани с пегфилграстим. Преустановете окончателно лечението с пегфилграстим при пациенти с клинично значима свръхчувствителност. Не прилагайте пегфилграстим при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към пегфилграстим или филграстим. Ако се появи сериозна алергична реакция, трябва да се приложи подходящо лечение и внимателно проследяване на пациента за няколко дни.
Синдром на Stevens-Johnson
Синдром на Stevens-Johnson, който може да е животозастрашаващ или с летален изход, се съобщава рядко във връзка с лечението с пегфилграстим. Ако пациентът развие синдром на Stevens-Johnson при употребата на пегфилграстим, лечението с пегфилграстим никога не трябва да се започва отново при този пациент.
Имуногенност
Както при всички терапевтични протеини, съществува потенциал за имуногенност. Скоростта на образуване на антитела спрямо пегфилграстим обикновено е ниска. Свързващи антитела се появяват, както се очаква при всички биологични продукти; към настоящия момент обаче, те не са свързани с неутрализираща активност.
Аортит
При здрави доброволци и при пациенти с онкологично заболяване се съобщава за аортит след приложение на G-CSF. Получените симптоми включват треска, коремна болка, неразположение, болка в гърба и повишени маркери на възпалението (напр., C-реактивен протеин и брой на белите кръвни клетки). В повечето случаи аортитът се диагностицира чрез КТ и обикновено отшумява след спиране на G-CSF. Вижте също точка 4.8.
Други предупреждения
Безопасността и ефикасността на пегфилграстим за мобилизиране на кръвни прогениторни клетки при пациенти или здрави донори не са адекватно оценявани.
Повишената хемопоетична активност на костния мозък в отговор на терапията с растежен фактор се свързва с преходни позитивни находки от образно изследване на костите. Това трябва да се има предвид при интерпретацията на резултатите от образно изследване на костите.
Помощни вещества
Този лекарствен продукт съдържа 30 mg сорбитол във всяка предварително напълнена спринцовка, които са еквивалентни на 50 mg/ml. Трябва да се има предвид адитивният ефект на съпътстващо прилагани продукти, съдържащи сорбитол (или фруктоза), както и хранителният прием на сорбитол (или фруктоза).
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза 6 mg, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Поради потенциалната чувствителност на бързо делящите се миелоидни клетки към цитотоксичната химиотерапия, пегфилграстим трябва да се прилага най-рано 24 часа след приложението на цитотоксична химиотерапия. В клинични изпитвания, пегфилграстим е бил прилаган безопасно 14 дни преди химиотерапията. Съпътстващо приложение на пегфилграстим с друг химиотерапевтичен агент не е било изследвано при пациентите. При животински модели съпътстващо приложение на пегфилграстим и 5-флуороурацил (5– fluorouracil, 5-FU) или други антиметаболити показва потенциране на миелосупресията.
Възможните взаимодействия с други хемопоетични растежни фактори и цитокини не са били конкретно изследвани в клинични изпитвания.
Потенциалът за взаимодействие с литий, който също спомага за освобождаването на неутрофили, не е изследван конкретно. Не съществуват данни, че такова взаимодействие може да бъде вредно.
Безопасността и ефикасността на пегфилграстим не са оценявани при пациенти, получаващи химиотерапия, свързана със забавена миелосупресия напр. нитрозурейни производни.
Метаболитни проучвания или такива за специфични взаимодействия не са провеждани, обаче клиничните изпитвания не показват взаимодействие на пегфилграстим с други лекарствени продукти.
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на пегфилграстим при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Пегфилграстим не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Кърмене
Има недостатъчна информация за екскрецията на пегфилграстим/метаболитите в кърмата, не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с пегфилграстим, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Пегфилграстим не повлиява репродуктивните способности или фертилитета при мъжки или женски плъхове в кумулативни седмични дози, приблизително 6 до 9 пъти по-високи от препоръчителната доза при хора (въз основа на телесната повърхност) (вж. точка 5.3).
Пегфилграстим не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Резюме на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции са костна болка (много чести [≥ 1/10]) и мускулно- скелетна болка (чести [≥ 1/100 до < 1/10]). В повечето случаи костната болка е с лека до умерена тежест, преходна и може да се контролира при повечето пациенти със стандартни аналгетици.
Реакции на свръхчувствителност, включително кожен обрив, уртикария, ангиоедем, диспнея, еритем, зачервяване на лицето и хипотония, са настъпвали при начално или последващо лечение с пегфилграстим (нечести [≥ 1/1 000 до < 1/100]). Сериозни алергични реакции, включително анафилаксия, могат да се появят при пациенти, получаващи пегфилграстим (нечести)
(вж. точка 4.4).
Синдром на нарушена капилярна пропускливост, който може да бъде животозастрашаващ,
ако лечението се забави, се съобщава нечесто (≥ 1/1 000 до < 1/100) при онкологични пациенти, подложени на химиотерапия след приложение на гранулоцит-колониостимулиращи фактори; вижте точка 4.4 и точка „Описание на избрани нежелани реакции” по-долу.
Спленомегалията, в повечето случаи безсимптомна, е нечеста.
Руптура на слезката, включително някои случаи с летален изход, се съобщава нечесто след приложение на пегфилграстим (вж. точка 4.4).
Съобщавани са нечести белодробни нежелани събития, включително интерстициална пневмония, белодробен оток, белодробни инфилтрати и белодробна фиброза. Нечесто някои случаи са довели до дихателна недостатъчност или ARDS, който може да бъде с летален изход (вж.
точка 4.4).
Съобщавани са изолирани случаи на сърповидноклетъчни кризи при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или сърповидноклетъчна болест (нечести при пациенти със сърповидно-клетъчна анемия) (вж. точка 4.4).
Табличен списък на нежеланите реакции
Данните в таблицата по-долу описват нежелани реакции, съобщавани от клинични изпитвания и спонтанни съобщения. При всяко групиране по честота, нежеланите реакции са представени в низходящ ред според сериозността.
Таблица 1. Нежелани реакции
| Системо- | Нежелани реакции | |||
| органен клас по MedDRA | Много чести (≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести (≥ 1/1 000 до< 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до< 1/1 000) |
| Неоплазми – доброкачествен и, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи) | Миелодиспласт ичен синдром1 Остра миелоидна левкемия1 | |||
| Системо- органен клас по MedDRA | Нежелани реакции | |||
| Много чести (≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести (≥ 1/1 000 до< 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до< 1/1 000) | |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Тромбоцитопения1 Левкоцитоза1 | Сърповидно- клетъчна анемия с криза2 Спленомегалия2 Руптура на слезката2 | ||
| Нарушения на имунната система | Реакции на свръхчувствит- елност Анафилаксия | |||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Повишавания на пикочната киселина | |||
| Нарушения на нервната система | Главоболие1 | |||
| Съдови нарушения | Синдром на нарушена капилярна пропускливост1 | Аортит | ||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Остър респираторен дистрес синдром2 Белодробни нежелани събития (интерстициална пневмония, белодробен оток, белодробни инфилтрати и белодробна фиброза) Хемоптиза | Белодробен кръвоизлив | ||
| Стомашно- чревни нарушения | Гадене1 | |||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Синдром на Sweet (остра фебрилна неутрофилна дерматоза)1,2 Кожен васкулит1,2 | Синдром на Stevens-Johnso n | ||
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан | Костна болка | Мускулно-скелетна болка (миалгия, артралгия, болка в крайниците, болка в гърба, мускулно- скелетна болка, болка във врата) | ||
| Системо- органен клас по MedDRA | Нежелани реакции | |||
| Много чести (≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести (≥ 1/1 000 до< 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до< 1/1 000) | |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Гломерулоне- фрит2 | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Болка на мястото на инжектиране1 Гръдна болка от несърдечен произход | Реакции на мястото на инжектиране2 | ||
| Изследвания | Повишаване на лактатдехидро- геназата и алкалната фосфатаза1 Преходно повишаване на LFT’s за ALT или AST1 | |||
1 Вижте по-долу точка „Описание на избрани нежелани реакции”.
2 Тази нежелана реакция е установена при постмаркетингово проследяване, но не е наблюдавана при рандомизирани, контролирани клинични изпитвания при възрастни. Категорията честота е определена чрез статистическо изчисление въз основа на 1 576 пациенти, получавали пегфилграстим в девет рандомизирани клинични изпитвания.
Описание на избрани нежелани реакции
Съобщавани са нечести случаи на синдром на Sweet, въпреки че в някои случаи роля могат да играят и подлежащи хематологични злокачествени заболявания.
Съобщавани са нечести случаи на кожен васкулит при пациенти, лекувани с пегфилграстим. Механизмът на васкулита при пациенти, получаващи пегфилграстим, е неизвестен.
Реакции на мястото на инжектиране, включително еритем на мястото на инжектиране (нечести), както и болка на мястото на инжектиране (чести) са наблюдавани при първоначално или последващо лечение с пегфилграстим.
Съобщавани са чести случаи на левкоцитоза (брой на белите кръвни клетки [WBC] > 100 × 109/l) (вж. точка 4.4).
Обратими, леки до умерени повишавания на пикочната киселина и алкалната фосфатаза без придружаващи клинични ефекти са нечести; обратими, леки до умерени повишавания на лактатдехидрогеназата без придружаващи клинични ефекти са нечести при пациенти, получаващи пегфилграстим след цитотоксична химиотерапия.
Гадене и главоболие са наблюдавани много често при пациенти, получаващи химиотерапия.
При пациенти, получаващи пегфилграстим след цитотоксична химиотерапия, са наблюдавани нечести повишения в стойностите на чернодробните функционални тестове (liver function tests, LFTs ) за аланин аминотрансфераза (alanine aminotransferase, ALT) или аспартат аминотрансфераза (aspartate aminotransferase, AST). Тези повишения са преходни и стойностите се възстановяват до изходните.
Наблюдаван е повишен риск от МДС/ОМЛ след лечение с Ziextenzo съвместно с химиотерапия и/или лъчетерапия в епидемиологично проучване при пациенти с карцином на млечната жлеза и белия дроб (вж. точка 4.4).
Съобщавани са чести случаи на тромбоцитопения.
Съобщени са случаи на синдром на нарушена капилярна пропускливост при постмаркетинговата употреба на гранулоцит-колониостимулиращ фактор. Те обикновено настъпват при пациенти с напреднали злокачествени заболявания, сепсис, приемащи няколко лекарствени продукта за химиотерапия или подложени на афереза (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Опитът при деца е ограничен. По-висока честота на сериозни нежелани реакции е наблюдавана при по-малки деца на възраст 0-5 години (92%), в сравнение с по-големи деца на възраст 6-11 и 12-21 години съответно (80% и 67%) и възрастни. Най-честата съобщавана нежелана реакция е костна болка (вж. точки 5.1 и 5.2).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Ziextenzo 6 mg
Фармакотерапевтична група: имуностимулатори, колониостимулиращи фактори; ATC код:
L03AA13
Ziextenzo е биологично подобен лекарствен продукт. Подробна информация е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.
Човешкият гранулоцит-колониостимулиращ фактор (G-CSF) е гликопротеин, който регулира образуването и освобождаването на неутрофили от костния мозък. Пегфилграстим е ковалентно съединение на рекомбинантния човешки G-CSF (recombinant human G-CSF, r-metHuG-CSF) с една молекула 20 kd полиетиленгликол (polyethylene glycol, PEG). Поради намаления бъбречен клирънс пегфилграстим е дългозадържаща се форма на филграстим.
Пегфилграстим и филграстим показват еднакъв механизъм на действие, водещ до значително увеличаване на броя на неутрофилите в периферната кръв в рамките на 24 часа, с малко увеличаване на моноцитите и/или лимфоцитите. Сходно с филграстим, неутрофилите, образувани в отговор на пегфилграстим показват нормална или увеличена функция при тестове за хемотаксис и фагоцитоза. Както и при останалите хемопоетични растежни фактори, G-CSF показва in vitro стимулиращи свойства върху човешките ендотелни клетки. G-CSF може да стимулира растежа на миелоидни клетки, включително малигнени клетки in vitro, сходен ефект може да бъде наблюдаван in vitro и при някои немиелоидни клетки.
В две рандомизирани, двойнослепи, основни проучвания при пациенти с високорисков карцином на млечната жлеза II-IV стадий, провели миелосупресивна химиотерапия, състояща се от доксорубицин и доцетаксел, употребата на единична доза пегфилграстим на цикъл намалява по същия начин продължителността на неутропенията и честотата на фебрилната неутропения, както и наблюдаваните при ежедневната употреба на филграстим (медиана 11-дневно приложение). Съобщава се, че тази схема при липсата на подкрепа от растежен фактор води до средна продължителност на степен 4 неутропения от 5-7 дни и 30-40% честота на фебрилна неутропения. В едно проучване (n = 157), при което е използвана 6 mg фиксирана доза пегфилграстим, средната продължителност на неутропенията от степен 4 за групата на пегфилграстим е 1,8 дни, в сравнение с 1,6 дни в групата на филграстим (разлика 0,23 дни, 95% доверителен интервал -0,15, 0,63). За целия период на проучването, честотата на фебрилната неутропения е била 13% при пациенти, лекувани с пегфилграстим, в сравнение с 20% при пациенти, лекувани с филграстим (разлика 7%, 95% доверителен интервал от -19%, 5%). Във второ изпитване (n = 310), при което се използва адаптирана спрямо теглото доза (100 μg/kg), средната продължителност на неутропенията от степен 4 в групата с пегфилграстим е била
1,7 дни, в сравнение с 1,8 дни в групата с филграстим (разлика 0,03 дни, 95% доверителен интервал -0,36, 0,30). Общата честота на фебрилната неутропения е била 9% при пациенти, лекувани с пегфилграстим и 18% при пациенти, лекувани с филграстим (разлика 9%, 95% доверителен интервал от -16,8%, -1,1%).
В плацебо-контролирано, двойносляпо проучване при пациенти с карцином на млечната жлеза, ефектът на пегфилграстим върху честотата на фебрилната неутропения е бил оценяван след приложение на химиотерапевтична схема, свързана с фебрилна неутропения при честота 10-20% (доцетаксел 100 mg/m2 всеки 3 седмици за 4 цикъла). Рандомизирани са били деветстотин двайсет и осем пациенти, така че да получават или единична доза пегфилграстим, или плацебо, приблизително 24 часа (ден 2) след химиотерапията във всеки цикъл. Честотата на фебрилната неутропения е била по-ниска за пациентите, рандомизирани да получават пегфилграстим, в сравнение с плацебо (1% спрямо 17%, p < 0,001). Честотата на хоспитализациите и i.v. употреба на антиинфекциозни средства, свързана с клиничната диагноза фебрилна неутропения е по-ниска в групата на пегфилграстим, в сравнение с плацебо групата (1% спрямо 14%, p < 0,001; и 2% спрямо 10%, p < 0,001).
В малко (n = 83), рандомизирано, двойносляпо проучване фаза II при пациенти, получаващи химиотерапия по повод de novo остра миелоидна левкемия, е сравняван пегфилграстим (единична доза 6 mg) с филграстим, приложени по време на индукционна химиотерапия.
Установено е, че медианата на времето за възстановяване от тежка неутропения е 22 дни и при двете терапевтични групи. Не е проучван дългосрочният резултат (вж. точка 4.4).
Във фаза II (n = 37) на многоцентрово, рандомизирано, открито проучване при педиатрични пациенти със сарком, получаващи 100 μg/kg пегфилграстим след 1 цикъл на химиотерапия с винкристин, доксорубицин и циклофосфамид (VAdriaC/IE), е била наблюдавана по-голяма продължителност на тежка неутропения (неутрофили < 0,5 × 109/l) при по-малки деца на възраст 0-5 години (8,9 дни), в сравнение с по-големи деца на възраст 6-11 години и 12-21 години (съответно 6 дни и 3,7 дни) и възрастни. В допълнение е наблюдавана по-висока честота на фебрилна неутропения при по-малки деца на възраст 0-5 години (75%), в сравнение с по-големи деца на възраст 6-11 години и 12-21 години (съответно 70% и 33%) и възрастни (вж. точки 4.8
и 5.2).
След единична подкожна доза пегфилграстим, пикови серумни концентрации на пегфилграстим се достигат на 16 до 120 час след приложението и серумните концентрации на пегфилграстим се поддържат през целия период на неутропения след миелосупресивна химиотерапия.
Елиминирането на пегфилграстим е нелинейно по отношение на дозата; серумният клирънс на пегфилграстим намалява с увеличаване на дозата. Изглежда пегфилграстим се елиминира основно чрез неутрофилно-медииран клирънс, който при по-високи дози се насища. В
съответствие с механизма на саморегулация на клирънса, серумната концентрация на пегфилграстим намалява бързо в началото на неутрофилното възстановяване (вж. фигура 1).
1000
100
100
10
10
1
1
0,1
0,1
0 3 6 9 12 15 18 21
Ден от проучването
Концентрация на пегфилграстим
ANC
Медиана на серумна концентрация на пегфилграстим (ng/ml)
Медиана на абсолютния брой на неутрофилите (клетки x 109/l)
Фигура 1. Профил на медианата на серумната концентрация на пегфилграстим и на абсолютния брой на неутрофилите (absolute neutrophil count, ANC) при пациенти, лекувани с химиотерапия, след инжектиране на единична доза 6 mg
Поради неутрофил-медиирания механизъм на клирънса, не се очаква фармакокинетиката на пегфилграстим да бъде повлияна при бъбречно или чернодробно увреждане. В едно открито проучване с единична доза (n = 31) е установено, че различните стадии на бъбречно увреждане, включително терминален стадий на бъбречна болест, не са оказали влияние върху фармакокинетиката на пегфилграстим.
Старческа възраст
Ограничени данни показват, че фармакокинетиката на пегфилграстим при пациенти в старческа възраст (> 65 години) е сходна с тази при възрастни.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на пегфилграстим е проучена при 37 педиатрични пациенти със сарком, които са получавали 100 µg/kg пегфилграстим след приключване на VAdriaC/IE химиотерапия. Групата в най-малка възраст (0-5 години) е имала по-висока средна експозиция на пегфилграстим (AUC) (± стандартно отклонение) (47,9 ± 22,5 µg hr/ml), отколкото по-големите деца на възраст 6-11 години и 12-21 години (съответно 22,0 ± 13,1 µg hr/ml и 29,3 ± 23,2 µg hr/ml) (вж. точка 5.1). С изключение на групата в най-малка възраст (0-5 години), средната AUC при педиатрични пациенти изглежда подобна на тази при възрастни пациенти с високорисков карцином на млечната жлеза II-IV стадий и които получават 100 µg/kg пегфилграстим след приключване на доксорубицин/доцетаксел (вж. точки 4.8 и 5.1).
Фармацевтични данни - Ziextenzo 6 mg
Ледена оцетна киселина Сорбитол (E 420)
Полисорбат 20
Натриев хидроксид (за корекция на pH)
Вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, особено с разтвори на натриев хлорид.
Да се съхранява в хладилник (2 °C-8 °C).
Ziextenzo може да се излага на стайна температура (не над 35°C) еднократно за максимален период от 120 часа. Ziextenzo, оставен на стайна температура за повече от 120 часа, трябва да се изхвърли.
Да не се замразява. Случайното излагане на температури на замръзване еднократно за период по- малък от 24 часа не повлиява неблагоприятно стабилността на Ziextenzo.
Съхранявайте опаковката в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
Предварително напълнена спринцовка (стъкло тип I) с гумена глава на буталото (от бромобутилова гумa, несъдържаща латекс), бутало, игла от неръждаема стомана 29 G с гумена капачка (от термопластичен еластомер, несъдържаща латекс) и автоматичен предпазител на иглата.
Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 0,6 ml инжекционен разтвор. Опаковка с една предварително напълнена спринцовка в блистер.
Преди употреба, разтворът Ziextenzo трябва да се провери визуално за наличие на видими частици. Трябва да се инжектира само разтвор, който е бистър и безцветен до леко жълтеникав.
Прекаленото разклащане може да доведе до агрегация на пегфилграстим, правейки го биологично неактивен.
Оставете предварително напълнената спринцовка да достигне стайна температура за 15- 30 минути, преди да използвате спринцовката.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.