Cavinton Forte 10 mg tablets

Фармакотерапевтична група: психоаналегттици, други психостимуланти и ноотропични средства,

АТС код: N06BX18

Винпоцетин е съединение с комплексен механизъм на действие, което има благоприятни ефекти върху мозъчната обмяна и кръвоток, а също така и върху реологичните свойства на кръвта.

Винпоцетин притежава невропротективни ефекти: отслабва увреждащите ефекти на цитотоксичните реакции, предизвикани от възбуждащите амино-киселини. Подтиска волтаж-зависимите Na⁺- и Са²⁺-канали, както и рецепторите за NMDA и АМРА.

Повишава невропротективния ефект на аденозин.

Винпоцетин стимулира мозъчния метаболизъм: увеличава консумацията и оползотворяването на глюкозата и кислорода от мозъчната тъкан. Увеличава поносимостта на мозъчните клетки към хипоксия; подобрява транспорта на глюкоза (единственият източник на енергия за мозъка) през кръвно-мозъчната бариера; променя глюкозния метаболизъм към енергетично по-изгодния аеробен път; селективно инхибира Са²⁺-калмодулин зависимия цГМФ-фосфодиестераза (PDE) ензим; увеличава мозъчното ниво на цАМФ и цГМФ. Повишава концентрацията на АТФ и съотношението АТФ/АМФ в мозъка; увеличава мозъчния обмен на норадреналин и серотонин, стимулира асцендентната норадренергична система; упражнява антиоксидантно действие и като резултат от всички тези ефекти, винпоцетин е съединение с мозъчно-протективно действие.

Винпоцетин подобрява мозъчната микроциркулация: потиска тромбоцитната агрегация, намалява патологично увеличения кръвен вискозитет; увеличава пластичността на еритроцитите и потиска захващането на аденозина; подпомага кислородния транспорт към мозъчната тъкан чрез намаляване кислородния афинитет на еритроцитите.

Винпоцетин избирателно увеличава мозъчния кръвоток: повишава мозъчната фракция на сърдечния минутен обем; намалява мозъчното съдово съпротивление, без да повлиява системното кръвообращение (артериално налягане, сърдечен минутен обем, сърдечна честота, общо периферно съпротивление); не провокира ефект на "открадване”. Освен това, по време на приложението, подобрява кръвоснабдяването в увредената (но все още не некротизирала) исхемична област с ниска перфузия (обратен ефект на открадване).

Винпоцетин се абсорбира бързо; максималните плазмени концентрации се наблюдават 1 час след перорално приложение. Основното място на абсорбция е проксималната част на стомашно-чревния тракт. Веществото не се метаболизира при преминаването през чревната стена.

В проучвания с перорално прилагане проведени при плъхове с радиоизотопно маркиран винпоцетин най-висока радиоактивност се отчита в черния дроб и стомашно-чревния тракт. Максималните тъканни концентрации могат да бъдат измерени 2-4 часа след приложението. Концентрацията на радиоактивност измерена в мозъка не превишава концентрацията измерена в кръвта.

При хора: свързването с плазмените протеини е 66%. Абсолютната орална бионаличност на винпоцетин е 7%. Обемът на разпределение е 246,7±88,5 1, което показва значимо улавяне в тъканите. Стойността на клирънса на винпоцетин (66,7 l/h) превишава стойността на плазмения за черния дроб (50 l/h), което показва извънчернодробен метаболизъм.

Основният метаболит на винпоцетин е аповинкаминовата киселина (АВК), която при хора се образува в 25-30%. След перорално приложение, площта под кривата на АВК е два пъти по-голяма отколкото след IV приложение, показвайки образуване на АВК по време на first-pass метаболизма на винпоцетин. Другите установени метаболити са хидрокси- винпоцетин, хидрокси-АВК, дихидрокси-АВК-глицинат и техни конюгати с глюкурониди и/или сулфати. При всички проучвани видове количеството винпоцетин екскретиран в непроменен вид е само малка част от приложената доза.

Важно и благоприятно свойство на винпоцетин е, че не е необходимо коригиране на дозата при чернодробни и бъбречни заболявания, тъй като, поради характера на обмяната си, той не се натрупва.

При хора елиминационният полуживот е 4,83±1,29 часа. В проучвания проведени с радиоактивно вещество, е установено, че основният път на елиминиране е през урината и фекалиите в съотношение 60-40%. По-голяма част от изотопната активност е установено, че е с билиарен произход при плъхове и кучета, но не се потвърждава значима ентерохепатална циркулация. Аповинкаминовата киселина се екскретира през бъбреците чрез гломерулна филтрация, елиминационният полуживот се променя в зависимост от дозата и пътя на въвеждане на винпоцетин.

При повтарящо се перорално приложение в дози 5 mg и 10 mg винпоцетин се показва линейна кинетика; стационарните плазмени концентрации са 1,2±0,27 ng/ml и респективно 2,1±0,33 ng/ml.

Тъй като винпоцетин е показан основно за лечение на пациенти в напреднала възраст, при които промените в кинетиката на лекарствата са добре известни - намалена абсорбция, различно разпределение и метаболизъм, намалена екскреция, е важно да се проведат кинетични проучвания в тази възрастова група, особено по отношение на дългосрочно приложение. Резултатите показват, че кинетиката на винпоцетин при пациентите в напреднала възраст не се различава значимо от кинетиката на винпоцетин при млади пациенти, при това не се наблюдава кумулиране. В случаи на нарушение на чернодробната и бъбречна функция може да бъде прилагана обичайната доза, защото винпоцетин не кумулира дори и при тези пациенти което позволява дългосрочно лечение.