Feraccru 30 mg - Capsule, hard
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Feraccru 30 mg
Feraccru е показан за лечение на железен дефицит при възрастни и юноши на възраст 12 години и по-големи.
Дозировка
Възрастни и юноши на възраст 12 години и по-големи
Препоръчителната доза е по една капсула два пъти дневно, сутрин и вечер на празен стомах (вж. точка 4.5).
Продължителността на лечението ще зависи от тежестта на железния дефицит, но като цяло е необходимо поне 12-седмично лечение. Препоръчително е лечението да продължи толкова дълго, колкото е необходимо за попълване на железните депа на организма според кръвните изследвания.
Пациенти в старческа възраст и пациенти с чернодробно или бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст или пациенти с бъбречно увреждане (eGFR ≥ 15 ml/min/1,73 m2).
Липсват клинични данни за необходимостта от коригиране на дозата при пациенти с нарушена чернодробна функция и/или бъбречно увреждане (eGFR < 15 ml/min/1,73 m2).
Педиатрична популация
Наличните понастоящем данни за ефикасността и безопасността при педиатричната популация са описани в точки 4.8 и 5.1.
Този лекарствен продукт не трябва да се използва при деца под 12-годишна възраст, тъй като капсулите не позволяват подходящо дозиране (вж. точка 5.1).
Начин на приложение
Перорално приложение
Капсулите трябва да се приемат цели на празен стомах (с половин чаша вода), тъй като абсорбцията на желязото намалява, когато се приема с храна (вж. точка 4.5).
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1
-
Хемохроматоза и други синдроми на претоварване с желязо
-
Пациенти, които получават многократни кръвопреливания
Диагнозата железен дефицит или желязодефицитна анемия (ЖДА) трябва да се постави въз основа на кръвни изследвания; важно е да се изследва причината за железния дефицит и да се изключат други подлежащи причини за анемията, различни от железен дефицит.
Не е препоръчително Feraccru да се използва при пациенти с обостряне на възпалителното заболяване на червата (ВЗЧ) или при пациенти с ВЗЧ, при които хемоглобинът е под 9,5 g/dl.
Трябва да се избягва едновременно приложение на железен малтол с продукти, съдържащи желязо за интравенозно приложение, димеркапрол, хлорамфеникол или метилдопа (вж. точка 4.5)
Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми като непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Този лекарствен продукт съдържа също така алура червено АС (Е 129) и сънсет жълто FCF (E 110) — те могат да предизвикат алергични реакции.
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на капсула, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Не са провеждани проучвания за взаимодействия с железен малтол. Въз основа на едно in vitro
проучване малтол се глюкуронира посредством UGT1A6 (вж. точка 5.2).
Доказано е, че храната инхибира усвояването на Feraccru: лекарството трябва да се приема на празен стомах (вж. точка 4.2)
Интравенозно приложение на железни соли
Съвместното приложение на Feraccru и железни препарати за интравенозно приложение може да предизвика хипотония или дори колапс поради бързото освобождаване на желязо в резултат на насищането на трансферина, предизвикано от железните препарати за интравенозно приложение.
Лекарствени продукти, които може да повлияят на абсорбцията и разпределението на желязо от Feraccru
Абсорбцията на перорални железни препарати може да бъде намалена от калциеви и магнезиеви соли (като магнезиев трисиликат). Интервалът между приема на железни препарати и такива съединения трябва да бъде най-малко 2 часа.
Въздействие на Feraccru върху абсорбцията на други лекарствени продукти
Известно е, че пероралните железни препарати понижават абсорбцията на пенициламин, бифосфонати, ципрофлоксацин, ентакапон, леводопа, левофлоксацин, левотироксин (тироксин), моксифлоксацин, микофенолат, норфлоксацин и офлоксацин. Тези лекарствени продукти трябва да се приемат поне 2 часа преди или след Feraccru.
При приложението на перорални железни препарати с тетрациклин може да се понижи както абсорбцията на желязото, така и на антибиотика. Необходимо е да се спазва интервал от 2 до 3 часа между приема на железните препарати и тетрациклините.
Абсорбцията на пероралните железни препарати може да бъде понижена от калциеви и магнезиеви соли (напр. магнезиев трисиликат). Необходимо е да се спазва интервал от поне 2 часа между приложението на железни препарати и такива съединения.
Фармакодинамични взаимодействия
Едновременната употреба на желязо и димеркапрол е нефротоксична (вж. Точка 4.4).
Едновременната употреба с хлорамфеникол ще забави плазмения клирънс на желязото, включването на желязото в еритроцитите и ще окаже влияние върху еритропоезата (вж. Точка 4.4).
Едновременното приложение на желязо с метилдопа може да антагонизират хипотоничния ефект на метилдопа (вж. точка 4.4).
Бременност
Неголемият обем от данни относно пероралната употреба при бременни жени не показва малформативна или фетална/неонатална токсичност при перорална употреба на тривалентно желязо. Системната експозиция на непроменен комплекс на железен малтол е незначителна.
Feraccru може да се обмисли по време на бременност, ако е необходимо. Кърмене
Не са установени ефекти при новородени/кърмачета, кърмени от майки, лекувани с перорално тривалентно желязо. Железният малтол няма системна наличност и следователно е малко вероятно той да преминава в майчината кърма.
Feraccru може да се приема по време на кърмене, ако е клинично показано.
Фертилитет
Липсват данни относно ефектите на железния малтол върху фертилитета при хора. Не се очакват ефекти върху фертилитета, тъй като системната експозиция на железен малтол е незначителна.
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции са стомашно-чревни симптоми (болка в корема [8%], флатуленция [4%], запек [4%], коремен дискомфорт [2%]/раздуване [2%] и диария [3%]), като те са основно леки до умерени по тежест. Съобщаваните тежки нежелани лекарствени реакции са коремна болка [4%], запек [0,9%] и диария [0,9%].
Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции
Таблица 1 представя всички нежелани реакции, които се наблюдават в проведените до момента клинични проучвания с Feraccru.
Честотите на нежеланите реакции се определят като: много чести (≥1/10), чести (≥1/100, <1/10), нечести (≥1/1 000, <1/100), редки (≥1/10 000, <1/1 000) или много редки (<1/10 000).
Таблица 1: Нежелани реакции, наблюдавани в проведените до момента клинични проучвания
| Системо-органен клас | Чести | Нечести |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | |
| Стомашно-чревни нарушения | Коремна болка (включително в горната част на корема) ФлатуленцияЗапек Дискомфорт в корема/раздуване ДиарияИзпражнения с променен цвят Гадене | Бактериален свръхрастеж в тънкото червоПовръщане |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Акне Еритема | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Скованост в ставите Болки в крайниците | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Жажда | |
| Изследвания | Повишена алкална фосфатаза в кръвтаПовишен тиреоид-стимулиращ хормон в кръвтаПовишена гама глутамил трансфераза |
Педиатрична популация
Профилът на безопасност на железния малтол при педиатрични пациенти е оценен в две отворени, рандомизирани проучвания Фаза 1 и Фаза 3 (вж. точка 5.1). Във Фаза 1 на проучването са включени 37 пациенти на възраст от 10 до < 18 години, които са получавали капсули с железен малтол. Във Фаза 3 на проучването са включени 31 пациенти на възраст от 2 до < 18 години, които са получавали перорална суспензия с железен малтол. Като цяло, профилът на безопасност, установен в тези две проучвания, е в съответствие с профила на безопасност, установен при възрастни пациенти с дефицит на желязо.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции:
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Предозирането с желязо е опасно и може да е животозастрашаващо при деца, кърмачета и прохождащи деца, което налага незабавна медицинска помощ.
Симптоми на предозиране с желязо
Ранните признаци и симптоми включват гадене, повръщане, коремна болка и диария. Повърнатите материи и изпражненията могат да бъдат сиви или черни. При леките случаи ранните симптоми се подобряват, но при по-тежките случаи може да има данни за хипоперфузия (студени крайници и хипотония), метаболитна ацидоза и системна токсичност. При сериозните случаи може да има рецидив на повръщането и стомашно-чревно кървене до 12 часа след поглъщане. Може да се стигне до шок в резултат на хиповолемия или пряка кардиотоксичност. На този етап се появяват данни за хепатоцелуларна некроза с жълтеница, кървене, хипогликемия, енцефалопатия и метаболитна ацидоза с повишена анионна дупка.
Лошата тъканна перфузия може да доведе до бъбречна недостатъчност. В редки случаи образуването на съединителна тъкан в стомаха, която предизвиква стриктури или пилорна стеноза (самостоятелно или в комбинация), може да доведе до частична или пълна обструкция на червата 2-5 седмици след поглъщане.
Поглъщането на 20 mg/kg елементно желязо е потенциално токсично, а 200-250 mg/kg е потенциално смъртоносно. Няма единичен метод за оценка, който да предоставя напълно задоволителни резултати — трябва да се вземат предвид както клиничните признаци, така и лабораторният анализ. Нивата на серумно желязо, измерени около 4 часа след поглъщане, са най-добрата лабораторна мярка за тежестта.
Овладяване
Трябва да се приложат поддържащи и симптоматични мерки, отговарящи на най-добрата стандартна медицинска грижа. Трябва да се обмисли приложението на десфероксамин — за подробна информация вижте информацията за продукта, предоставена от производителя.
Хемодиализата не отстранява ефективно желязото, но трябва да се има предвид като поддържаща мярка при остра бъбречна недостатъчност, тъй като това ще улесни отстраняването на комплекса желязо-десфероксамин.
Фармакологични свойства - Feraccru 30 mg
Фармакотерапевтична група: Антианемични средства, тривалентно желязо, перорални препарати, АТС код: B03AB10.
Механизъм на действие
Железният малтол съдържа желязо в стабилно тривалентно състояние под формата на комплекс с трималтол като лиганд. Комплексът е предназначен да осигури, по контролиран начин, използваемо желязо за усвояване през чревната стена и пренос до протеините за транспорт и съхранение на желязото в организма (съответно трансферин и феритин). При усвояването комплексът се дисоциира от стомашно-чревния тракт и сам по себе си не навлиза в системната циркулация.
Клинична ефикасност
Възрастни
Проучвания при ВЗЧ
Безопасността и ефикасността на железния малтол за лечението на желязодефицитна анемия са проучени при 128 пациенти (на възраст от 18 до 76 години; 45 мъже и 83 жени) с неактивно до умерено активно ВЗЧ (58 пациенти с улцерозен колит [УК] и 70 пациенти с болест на Crohn и концентрации на хемоглобин на изходното ниво между 9,5 g/dl и 12/13 g/dl за жени/мъже.
Пациентите са включени в едно комбинирано, рандомизирано, плацебо-контролирано клинично проучване (AEGIS 1/2). От пациентите с УК 69% имат скор ≤ 2 по SCCAI (Прост индекс за клиничната активност на колита), а 31% — скор 3 по SCCAI. От пациентите с болест на Crohn 83% имат скор < 150 по CDAI (Индекс на активността на болестта на Crohn), а 17% — скор
>150-220 по CDAI. Всички пациенти са прекратили предходното лечение с перорални продукти с
двувалентно желязо (OFP): повече от 60% от пациентите са прекратили приема на предходния OFP поради нежелани събития. Медианата на времето от последната доза на OFP е 22 месеца в експерименталната група и 17 месеца в плацебо рамото. Обостряне на заболяването през предходните 6 месеца са имали 52% от пациентите в AEGIS 1 и 33% от тези в AEGIS 2.
Медианата на времето (минимално-максимално) от последното обостряне на заболяването е около 7 месеца (0,0 — 450 месеца). Пациентите са рандомизирани да получават или 30 mg железен малтол два пъти дневно, или съответстваща плацебо контрола за 12 седмици. Разликата между промяната спрямо изходната стойност за железен малтол в сравнение с плацебо на седмица 12 е 2,25 g/dl (p<0,0001). След приключването на 12-седмичната плацебо-контролирана фаза на проучванията всички пациенти са прехвърлени на железен малтол 30 mg два пъти седмично, отворено лечение за допълнителни 52 седмици.
Резултатите за други ключови крайни точки за ефикасност са показани в таблица 2.
Таблица 2: Резюме на други ключови крайни точки за ефикасност (AEGIS 1/2)
| Крайна точка | Промяна в нивото на хемоглобина (g/dl) спрямо изходната стойност* на седмица 4Средна стойност (SE) | Промяна в нивото на хемоглобина (g/dl) спрямо изходната стойност* на седмица 8Средна стойност (SE) | Дял на участниците, които постигат нормализиран е на нивата на хемоглобина към седмица 12 (%) | Дял на участниците, които постигат промяна в нивата на хемоглобина≥1 g/dl на седмица 12 (%) | Дял на участниците, които постигат промяна в нивата на хемоглобина≥ 2 g/dl на седмица 12 (%) |
| Железенмалтол (N=64) | 1,06(0,08)*** | 1,79 (0,11)*** | 66 | 78 | 56 |
| Плацебо(N = 64) | 0,02 (0,08) | 0,06 (0,11) | 12 | 11 | 0 |
* Средна стойност (SE) на хемоглобина на изходно ниво: железен малтол 11,0 (1,027) g/dl, Плацебо 11,1 (0,851) g/dl; ***p<0.0001 в сравнение с плацебо групата;
При 90% от пациентите с улцерозен колит (N=29) и 69% от пациентите с болест на Crohn (N=35) се наблюдава повишение на нивата на хемоглобина с ≥ 1 g/dl на седмица 12. При 62% от пациентите с улцерозен колит и при 51% от пациентите с болест на Crohn се наблюдава повишение на нивата на хемоглобина с ≥ 2 g/dl на седмица 12. И в двете проучвания е установено, че железният дефицит се коригира чрез повишаване на нивата на феритин.
Средните нива на феритин (μg/l) при участници, приемащи железен малтол, се подобряват устойчиво от изходното ниво (средна стойност 8,6 μg/l [SD 6,77]) до седмица 12 (средна стойност 26,0 μg/l [SD 30,57]), средно общо подобрение от 17,4 μg/l. Феритинът продължава да се покачва при дългосрочното лечение с железен малтол (средна стойност 68,9 μg/l [SD 96,24] след 64 седмици, средно общо подобрение от 60,3 μg/l).
Проучване при хронично бъбречно заболяване (CKD)
Ефикасността, безопасността, поносимостта и фармакокинетиката (ФК) на железния малтол при лечението на желязодефицитна анемия при възрастни пациенти с хронично бъбречно заболяване (chronic kidney disease, CKD) са проучени в рандомизирано, плацебо-контролирано клинично проучване фаза III (AEGIS-CKD). 167 пациенти (на възраст от 30 до 90 години;
50 мъже и 117 жени) с eGFR ≥ 15 ml/min/1,73 m2 и < 60 ml/min/1,73 m2 и изходни стойности на Hb ≥ 8,0 g/dl и < 11,0 g/dl и феритин < 250 ng/ml със сатурация на трансферин (TSAT) < 25%, или феритин < 500 ng/ml с TSAT < 15%, са рандомизирани 2:1 да получават или железен малтол 30 mg капсули два пъти дневно, или плацебо два пъти дневно за период на лечение от 16 седмици. Това е последвано от отворена фаза на лечение, която включва до 36 седмици на лечение само с железен малтол.
Прилагането на железен малтол води до клинично и статистически значимо повишение на Hb в сравнение с плацебо по време на двойнослепия 16-седмичен период на лечение. Промяната по
метода на най-малките квадрати (least squares mean, LSM) в концентрацията на Hb от изходното ниво до седмица 16 е 0,50 g/dl при групата на лечение с железен малтол и -0,02 g/dl при плацебо групата, със статистически значима разлика по LSM от 0,52 (p=0,0149).
LSM промяната в концентрацията на феритин от изходно ниво до седмица 16 при пренасяне на данните от последното наблюдение (Last Observation Carried Forward, LOCF) e 25,42 µg/l при групата на лечение с железен малтол и -7,23 µg/l при плацебо групата, със статистическа значима разлика по LSM от 32,65 (p=0,0007).
Педиатрична популация
Две клинични проучвания (изпитване Фаза 1 и Фаза 3) предоставят налични данни за безопасност и ефикасност за железен малтол при педиатрични пациенти (вж. също точкa 4.8).
В рандомизираната, открита, активно контролирана Фаза 3 на проучването пациентите на възраст от 2 до < 18 години с желязодефицитна анемия са получавали железен малтол, като перорална суспензия, при дози, съобразени с възрастта (пациенти на възраст от 2 до 11 години: 15 mg на доза; пациенти на възраст от 12 до < 18 години: 30 mg на доза), или железен сулфат, като перорален разтвор, (3 mg/kg/доза), като и двете се прилагат два пъти дневно в продължение на 12 седмици.
Крайните точки за ефикасност на проучването са представени от промените от изходното ниво до седмица 12 в стандартни показатели за желязо. Първична крайна точка за ефикасност е промяната в нивата на хемоглобина на седмица 12. Вторични крайни точки за ефикасност са промените във феритина, серумното желязо и сатурацията на трансферин (TSAT) в седмица 12.
Резултатите за крайните точки за ефикасност са показани в Таблица 3.
Таблица 3: Обобщение на крайните точки за ефикасност при пациенти на възраст от 2 до < 18 години
| Крайна точка | Железен малтол (N = 31) |
| Концентрация на хемоглобин (g/dl) | |
| Изходно ниво | 10,54 ± 1,096 |
| Промяна от изходното ниво до седмица 12 | 1,25 ± 1,389 |
| Феритин (µg/l) | |
| Изходно ниво | 12,7 ± 10,69 |
| Промяна от изходното ниво до седмица 12 | 8,1 ± 11,06 |
| Серумно желязо (µmol/l) | |
| Изходно ниво | 6,81 ± 5,162 |
| Промяна от изходното ниво до седмица 12 | 5,77 ± 8,518 |
| Сатурация на трансферин (%) | |
| Изходно ниво | 8,4 ± 7,60 |
| Промяна от изходното ниво до седмица 12 | 7,7 ± 10,14 |
Абсорбция и елиминиране
Фармакокинетичните свойства на железен малтол са оценени чрез измерване на концентрациите на малтола и малтол-глюкуронида в плазмата и урината, заедно с параметрите на желязото в серума след единична доза и в стационарно състояние (след 1 седмица) при
24 пациенти с железен дефицит, рандомизирани да получават 30 mg, 60 mg или 90 mg железен малтол два пъти дневно. Проби кръв и урина са изследвани за малтол и малтол-глюкуронид. Серумни проби са изследвани за параметрите на желязото.
Малтолът се измерва преходно в плазмата с AUC0-t между 0,022 и 0,205 h.µg/ml при всички схеми на прилагане и в двата дни на проучването. Неклиничните проучвания показват, че
малтолът се метаболизира посредством UGT1A6 и чрез сулфатиране. Не е известно дали лекарствените продукти, които инхибират UGT ензимите, имат потенциала да увеличават концентрацията на малтол (вж. точка 4.5). Малтолът изглежда се метаболизира бързо до малтол-глюкуронид (AUC0-t между 9,83 и 30,9 h.µg/ml във всички схеми на прилагане). Максимални концентрации на малтола и малтол-глюкуронида се достигат 1 до 1,5 часа след пероралното приложение на железен малтол. Експозицията на малтол-глюкуронид се увеличава пропорционално на дозата в дозовия диапазон железен малтол 30 mg до 90 mg два пъти дневно и няма значимо кумулиране при което и да е лечение с железен малтол след 7 дни. От целия погълнат малтол средно 39,8% и 60,0% се екскретира под формата на малтол-глюкуронид. Най-високата стойност на сатурация на трансферин (TSAT) и общи стойности на желязото в серума се достигат 1,5 до 3 часа след перорално приложение на железен малтол. Стойностите на общите концентрации на серумно желязо и TSAT са като цяло по-високи с увеличаването на дозите на железен малтол. Профилите на TSAT и на общото серумно желязо са сравними между ден 1 и ден 8.
Фармакокинетичните свойства на железен малтол са изследвани също в стационарно състояние при 15 пациенти, които вече участват в описаното по-горе проучване AEGIS1/2 и които са били във фаза на отворено лечение поне 7 дни (железен малтол 30 mg два пъти дневно). Малтолът отново се измерва преходно в плазмата с полуживот 0,7 часа и с Cmax от 67,3 ± 28,3 ng/ml.
Малтолът изглежда се метаболизира бързо до малтол-глюкуронид (Cmax = 4677 ± 1613 ng/ml).
Максималните концентрации на малтола и малтол-глюкуронида се достигат приблизително
1 час след пероралното приложение на железен малтол. Максималните общи концентрации на серумното желязо са измервани 1-2 часа след приложението. Фармакокинетичните профили на малтола/малтол-глюкуронида и параметрите на желязото са независими един от друг.
Влиянието на храната върху фармакокинетичните свойства на капсулите с железен малтол
(30 mg) е изследвано във Фаза 1 на отворено, рандомизирано, кръстосано проучване при здрави възрастни. Приемът на храна с високо съдържание на мазнини и калории преди приложението на капсули с железен малтол намалява Cmax (средна коригирана стойност на изходно ниво от 44,47 ± 73,06 ng/ml след храна и 89,94 ± 50,99 ng/ml след период на гладно) и AUClast (средна коригирана стойност на изходно ниво от 3697,5 ± 5587,7 h·ng/ml след храна и 6520,3 ± 4449,8 h·ng/ml след период на гладно) и увеличава Tmax (средни стойности от 7,4 ± 9,2 часа след храна и 3,7 ± 4,1 часа след период на гладно) на серумното желязо. Приемът на храна повлиява усвояването и общата експозиция във времето на серумно желязо.
Фармацевтични данни - Feraccru 30 mg
Капсулно съдържимо:
Лактоза монохидрат Натриев лаурилсулфат Магнезиев стеарат
Силициев диоксид, колоиден безводен Кросповидон (Тип А)
Състав на капсулата:
Хипромелоза
Брилянтно синьо FCF (E133) Алура червено AC (E 129) Титанов диоксид (E 171) Сънсет жълто FCF (E 110)
Мастило за печат
Шеллак глазура ~ 45% (20% естерифициран) в етанол Железен оксид черен
Полипропилен гликол Амониев хидроксид 28%
Бутилки от HDPE със защитена от деца запушалка от полипропилен. Всяка опаковка съдържа 14, 50, 56 или 100 (2 бутилки по 50) капсули.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.