Trajenta 5 mg - Film-coated tablet

Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на диабет, инхибитори на дипептидил пептидаза 4 (DPP-4), ATC код: A10BH05

Механизъм на действие

Линаглиптин е инхибитор на ензима DPP-4 (дипептидил пептидаза 4, EC 3.4.14.5), който участва в инактивирането на инкретиновите хормони GLP-1 и GIP (глюкагон-подобен

пептид-1, глюкозозависим инсулинотропен полипептид). Тези хормони бързо се разграждат от ензима DPP-4. Двата инкретинови хормона участват във физиологичното регулиране на глюкозната хомеостаза. Инкретините се секретират в ниски базални нива през целия ден, като тези нива се повишават незабавно след прием на храна. GLP-1 и GIP повишават биосинтеза и секрецията на инсулин от панкреатичните бета-клетки при наличието на нормални и повишени нива на кръвна глюкоза. Освен това, GLP-1 също така намалява секрецията на глюкагон от панкреатичните алфа-клетки, което води до намаляване на производството на глюкоза в черния дроб. Линаглиптин се свърза много ефективно с DPP-4 по обратим начин и това води до трайно повишение и задържане на нивата на активните инкретини. Линаглиптин повишава секрецията на инсулин и понижава секрецията на глюкагон по глюкозозависим начин, което води до общо подобряване на глюкозната хомеостаза. Линаглиптин се свърза селективно с DPP-4 и показва

> 10 000 по-голяма селективност спрямо активността на DPP-8 или DPP-9 in vitro.

Клинична ефикасност и безопасност

Проведени са 8 рандомизирани, контролирани изпитвания фаза III с участието на

5 239 пациенти с диабет тип 2, от които 3 319 лекувани с линаглиптин, за оценка на ефикасността и безопасността. В тези проучвания участват 929 пациенти на възраст 65 години или повече на лечение с линаглиптин. В проучването участват и 1 238 пациенти с лека степен

на бъбречно увреждане и 143 пациенти с умерена степен на бъбречно увреждане на лечение с линаглиптин. Линаглиптин, приеман веднъж дневно, предизвиква клинично значимо подобрение в гликемичния контрол, без клинично значима промяна в телесното тегло.

Понижението на гликозилирания хемоглобин А1с (HbА1c) е сходно в различни подгрупи, в т.ч. по пол, възраст, бъбречно увреждане и индекс на телесна маса (ИТМ). По-високо изходно ниво на HbА1c е свързано с по-голямо понижение на HbA1c. Има значима разлика в понижението на HbA1c между пациенти с азиатски произход (0,8 %) и пациенти от бялата раса (0,5 %) в сборните проучвания.

Линаглиптин като монотерапия при пациенти, които са неподходящи за лечение с метформин

Ефикасността и безопасността на монотерапия с линаглиптин са оценени в едно двойносляпо, плацебо-контролирано проучване с продължителност 24 седмици. Лечението с линаглиптин

5 mg веднъж дневно води до значимо подобрение в HbA1c (промяна -0,69 % спрямо плацебо) при пациенти с изходно ниво на HbA1c около 8 %. Линаглиптин показва и значимо подобрение по отношение на плазмената глюкоза на гладно (fasting plasma glucose, FPG) и нивото на глюкозата 2 часа след хранене (post-prandial glucose, PPG) в сравнение с плацебо.

Наблюдаваната честота на хипогликемия при пациенти, лекувани с линаглиптин, е сходна с тази при плацебо.

Ефикасността и безопасността на монотерапия с линаглиптин е оценена също при пациенти, за които терапията с метформин е неподходяща поради непоносимост или е противопоказана поради бъбречно увреждане, в едно двойносляпо, плацебо-контролирано проучване с продължителност 18 седмици. Линаглиптин води до значимо подобрение в HbA1c,

(промяна -0,57 % спрямо плацебо) от средно изходно ниво на HbA1c 8,09 %. Линаглиптин показва и значимо подобрение в нивата на плазмената глюкоза на гладно (FPG) в сравнение с плацебо. Наблюдаваната честота на хипогликемия при пациенти, лекувани с линаглиптин, е сходна с тази при плацебо.

Линаглиптин като допълнение към терапия с метформин

Ефикасността и безопасността на линаглиптин в комбинация с метформин е оценена в едно двойносляпо, плацебо-контролирано проучване с продължителност 24 седмици. Линаглиптин води до значимо подобрение в HbA1c (промяна -0,64 % спрямо плацебо) от средно изходно ниво на HbA1c 8 %. Линаглиптин показва и значимо подобрение по отношение на плазмената глюкоза на гладно (FPG) и нивото на глюкозата 2 часа след хранене (PPG) в сравнение с плацебо. Наблюдаваната честота на хипогликемия при пациенти, лекувани с линаглиптин, е сходна с тази при плацебо.

Линаглиптин като допълнение към комбинирана терапия с метформин и сулфонилурейно производно

Проведено е едно плацебо-контролирано проучване с продължителност 24 седмици за оценка на ефикасността и безопасността на линаглиптин 5 mg спрямо плацебо при пациенти с незадоволително лечение с комбинация от метформин и сулфонилурейно производно.

Линаглиптин води до значимо подобрение в HbA1c (промяна -0,62 % спрямо плацебо) от средно изходно ниво на HbA1c 8,14 %. Линаглиптин показва и значимо подобрение по отношение на нивата на плазмената глюкоза на гладно (FPG) и на глюкозата 2 часа след хранене (PPG) при пациентите в сравнение с плацебо.

Линаглиптин като допълнение към комбинирана терапия с метформин и емпаглифлозин При пациенти с недостатъчен контрол с метформин и емпаглифлозин (10 mg (n = 247) или 25 mg (n = 217)) 24-седмичното лечение с допълнителна терапия с линаглиптин 5 mg води до

понижение на коригираната средна стойност на HbA1c от изходното ниво съответно с -0,53 % (значима разлика в сравнение с добавка на плацебо -0,32 % (95 % ДИ -0,52; -0,13)) и -0,58 % (значима разлика в сравнение с добавка на плацебо -0,47 % (95 % ДИ -0,66; -0,28)).

Статистически значимо по-голям дял от пациентите с изходно ниво на HbA1c ≥ 7,0 % и лекувани с линаглиптин 5 mg постигат таргетно ниво на HbA1c < 7 % в сравнение с плацебо.

Линаглиптин като допълнение към терапия с инсулин

Ефикасността и безопасността на добавянето на линаглиптин 5 mg към инсулин, самостоятелно или в комбинация с метформин и/или пиоглитазон, са оценени в двойносляпо, плацебо-контролирано проучване с продължителност 24 седмици. Линаглиптин води до значимо подобрение в HbA1c (-0,65 % в сравнение с плацебо) от средно изходно ниво на HbA1c 8,3 %.

Линаглиптин води до значимо подобрение и в нивата на плазмената глюкоза на гладно (FPG), като по-голям дял от пациентите постигат таргетно ниво на HbA1c < 7,0 % в сравнение с плацебо. Това е постигнато с постоянна доза инсулин (40,1 IU). Не се отчитат значими разлики в телесното тегло между отделните групи пациенти. Влиянието върху нивата на плазмените липиди е незначимо. Наблюдаваната честота на хипогликемия при пациенти, лекувани с линаглиптин, е подобна на тази при плацебо (22,2 % – при линаглиптин; 21,2 % – при плацебо).

24-месечни данни за линаглиптин като допълнение към метформин в сравнение с глимепирид В едно проучване, сравняващо ефикасността и безопасността на добавянето на линаглиптин 5 mg или глимепирид (средна дозa 3 mg) при пациенти с недостатъчен гликемичен контрол, провеждащи монотерапия с метформин, средното понижение в HbA1с е -0,16 % при лечение с линаглиптин (среднo изходно ниво на HbA1c 7,69 %) и -0,36 % при лечение с глимепирид (среднo изходно ниво на HbA1c 7,69 %) със средна разлика между леченията 0,20 %

(97,5 % ДИ:0,09; 0,299). Честотата на хипогликемия в групата на лечение с линаглиптин (7,5 %) е значимо по-ниска спрямо тази в групата на лечение с глимепирид (36,1 %). Пациентите, лекувани с линаглиптин, показват значимо средно понижение на телесното тегло от изходното ниво в сравнение със значимо повишение на теглото при пациентите, приемащи глимепирид

(-1,39 спрямо +1,29 kg).

Линаглиптин като допълваща терапия при пациенти с тежко бъбречно увреждане,

12 седмични плацебо-контролирани данни (основна терапия без адаптиране на дозата) и

40-седмично плацебо-контролирано продължение (основна терапия с адаптиране на дозата) Ефикасността и безопасността на линаглиптин са проучени и при пациенти с диабет тип 2 и тежка степен на бъбречно увреждане в двойносляпо проучване спрямо плацебо с продължителност 12 седмици, по време на което основните гликемични терапии са оставени без промяна в дозата. Повечето пациенти (80,5 %) получават инсулин като основна терапия, самостоятелно или в комбинация с други перорални антидиабетни средства, като сулфонилурейно производно, глинид и пиоглитазон. Има последващ 40-седмичен период на лечение за проследяване, през който е позволено адаптиране на дозата при основните антидиабетни терапии.

Линаглиптин води до значимо подобрение в HbA1c (-0,59 % промяна в сравнение с плацебо след 12 седмици) от средно изходно ниво на HbA1c 8,2 %. Наблюдаваната разлика в HbA1c спрямо плацебо е -0,72 % след 52 седмици.

Не се отчитат значими разлики в телесното тегло между отделните групи пациенти. Наблюдаваната честота на хипогликемия при пациенти, лекувани с линаглиптин, е по-висока спрямо плацебо поради увеличение на асимптоматичните хипогликемични събития. Не е установена разлика между отделните групи по отношение на тежките хипогликемични събития.

Линаглиптин като допълваща терапия при пациенти в старческа възраст (възраст

≥ 70 години) с диабет тип 2

Ефикасността и безопасността на линаглиптин при пациенти в старческа възраст (възраст

≥ 70 години) с диабет тип 2 са оценени в двойносляпо проучване с продължителност

24 седмици. Пациентите са получавали метформин и/или сулфонилурейно производно, и/или инсулин като основна терапия. Дозите на антидиабетните лекарствени продукти от основната терапия са оставени без промяна през първите 12 седмици, след което е позволено адаптиране на дозите. Линаглиптин води до значимо подобрение в HbA1c (промяна -0,64 % в сравнение с плацебо след 24 седмици) от средно изходно ниво на HbA1c 7,8 %. Линаглиптин води до значимо подобрение и в нивата на плазмената глюкоза на гладно (FPG) в сравнение с плацебо. Не се отчитат значими разлики в телесното тегло между отделните групи пациенти.

Проучване за безопасност на линаглиптин по отношение на сърдечносъдовата система и бъбреците (CARMELINA)

CARMELINA е рандомизирано проучване при 6 979 пациенти с диабет тип 2 и повишен СС риск, доказан чрез анамнеза за установено макросъдово или бъбречно заболяване, които са лекувани с линаглиптин 5 mg (3 494) или плацебо (3 485), добавени към стандартно лечение, целящо постигане на регионалните стандарти за HbA1c, СС рискови фактори и бъбречно заболяване. Проучваната популация включва 1 211 (17,4 %) пациенти ≥ 75 години и 4 348 (62,3 %) пациенти с бъбречно увреждане. Приблизително 19 % от популацията са имали eGFR

≥ 45 до < 60 ml/мин/1,73 m², 28 % от популацията са имали eGFR ≥ 30 до < 45 ml/мин/1,73 m² и ^{15 % са имали eGFR < 30 ml/мин/1,73 m2. Средната стойност на HbA}1c ^{на изходното ниво е}

8,0 %.

Проучването е планирано да демонстрира не по-малка ефикасност по отношение на първичната крайна точка за сърдечносъдова безопасност, която е съставна точка от първия случай на сърдечносъдова смърт или нелетален инфаркт на миокарда (ИМ), или нелетален мозъчен инсулт (3P-MACE). Съставната крайна точка за бъбречна безопасност е дефинирана като бъбречна смърт или трайна бъбречна болест в терминален стадий, или трайно понижение с

40 % или повече на eGFR.

След период на проследяване с медиана 2,2 години линаглиптин, добавен към обичайното лечение, не увеличава риска от големи сърдечносъдови нежелани събития или събития, свързани с ефекти върху бъбреците. Няма увеличен риск от хоспитализация поради сърдечна недостатъчност – допълнителна, утвърдена крайна точка, наблюдавана в сравнение с обичайното лечение без линаглиптин при пациенти с диабет тип 2 (вж. таблица 2).

Таблица 2 Резултати по отношение на сърдечносъдовата система и бъбреците по група на лечение в проучването CARMELINA

* ПГ = пациентогодини

** Тест за не по-малка ефикасност, за да се демонстрира, че горната граница на 95 % ДИ за коефициента на риск е по-малка от 1,3

При анализите за прогресия на албуминурията (промяна от нормоалбуминурия до микро- или макроалбуминурия или от микроалбуминурия до макроалбуминурия) изчисленият коефициент на риск е 0,86 (95 % ДИ 0,78; 0,95) за линаглиптин спрямо плацебо.

Проучване за безопасност на линаглиптин по отношение на сърдечносъдовата система (CAROLINA)

CAROLINA е рандомизирано проучване при 6 033 пациенти с ранен стадий на диабет тип 2 и повишен СС риск или установени усложнения, които са лекувани с линаглиптин 5 mg (3 023) или глимепирид 1-4 mg (3 010), добавен към стандартното лечение (включително основна терапия с метформин при 83 % от пациентите), целящо постигане на регионалните стандарти за HbA1c и СС рискови фактори. Средната възраст на проучваната популация е 64 години и включва 2 030 (34 %) пациенти на възраст ≥ 70 години. Проучваната популация включва 2 089 (35 %) пациенти със сърдечносъдово заболяване и 1 130 (19 %) пациенти с бъбречно увреждане с eGFR < 60 ml/мин/1,73 m² на изходното ниво. Средната стойност на HbA1c на изходното ниво е 7,15 %.

Проучването е планирано да демонстрира не по-малка ефикасност по отношение на първичната крайна точка за сърдечносъдова безопасност, която е съставна крайна точка от първия случай на сърдечносъдова смърт или нелетален инфаркт на миокарда (ИМ), или нелетален мозъчен инсулт (3P-MACE).

След период на проследяване с медиана 6,25 години линаглиптин не увеличава риска от големи сърдечносъдови нежелани събития (вж. таблица 3) в сравнение с глимепирид. Има съответствие между резултатите при пациентите, лекувани със или без метформин.

Таблица 3 Големи сърдечносъдови нежелани събития (major adverse cardiovascular events, MACE) и смъртност по група на лечение в проучването CAROLINA

* ПГ = пациентогодини

** Тест за не по-малка ефикасност, за да се демонстрира, че горната граница на 95 % ДИ за коефициентa на риск е по-малка от 1,3

За целия период на лечение (медиана на времето на лечение 5,9 години) делът на пациентите с умерена до тежка хипогликемия е 6,5 % от пациентите на лечение с линаглиптин спрямо 30,9 % от пациентите на лечение с глимепирид, а тежка хипогликемия е възникнала при 0,3 % от пациентите на лечение с линаглиптин спрямо 2,2 % от пациентите на лечение с глимепирид.

Педиатрична популация

Клиничната ефикасност и безопасност на емпаглифлозин 10 mg с потенциално увеличаване на дозата до 25 mg или линаглиптин 5 mg веднъж дневно са проучени при деца и юноши на възраст от 10 до 17 години със захарен диабет тип 2 в едно двойносляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано, паралелно-групово проучване (DINAMO) с продължителност

26 седмици, с двойносляп период на продължение на проучването до 52 седмици за проследяване на безопасността при активно лечение.

На изходно ниво средната стойност на HbA1c е 8,03 %. Лечението с линаглиптин 5 mg не води до значимо подобрение в HbA1c. Разликата между леченията с линаглиптин и плацебо по отношение на промяната в коригираната средна стойност на HbA1c след 26 седмици е -0,34 % (95 % ДИ -0,99; 0,30; p = 0,2935). Промяната в коригираната средна стойност на HbA1c от изходното ниво е 0,33 % при пациентите, лекувани с линаглиптин, и 0,68 % при пациентите, лекувани с плацебо (вж. точка 4.2).

Фармакокинетиката на линаглиптин е добре характеризирана при здрави участници и пациенти с диабет тип 2. След перорално приложение на доза 5 mg линаглиптин при здрави доброволци или пациенти, линаглиптин се абсорбира бързо, като пикови плазмени концентрации (средно Tmax) се достигат 1,5 часа след прилагане на дозата.

Плазмените концентрации на линаглиптин намаляват трифазово с дълъг терминален полуживот (терминалният полуживот на линаглиптин е над 100 часа), което е предимно свързано с насищащо се, здраво свързване на линаглиптин с DPP-4 и не допринася за кумулирането на лекарствения продукт. Ефективният полуживот за кумулиране на линаглиптин, както е определено при перорално приложение на многократни дози 5 mg линаглиптин, е приблизително 12 часа. След прилагане веднъж дневно на 5 mg линаглиптин, плазмени концентрации в стационарно състояние се достигат при третата доза. Плазмената AUC на линаглиптин се повишава приблизително с 33 % след дози от 5 mg при стационарно състояние в сравнение с първата доза. Интраиндивидуалните и интериндивидуалните коефициенти на вариация на AUC на линаглиптин са ниски (съответно 12,6 % и 28,5 %). Поради зависимото от концентрацията свързване на линаглиптин с DPP-4, фармакокинетиката на линаглиптин, въз основа на общата експозиция, не е линейна, като всъщност общата плазмена AUC на линаглиптин се повишава по-малко от дозопропорционално, докато AUC на несвързаното вещество се увеличава приблизително дозопропорционално. Фармакокинетиката на линаглиптин като цяло е сходна при здрави участници и при пациенти с диабет тип 2.

Абсорбция

Абсолютната бионаличност на линаглиптин е приблизително 30 %. Едновременният прием на храна с високо съдържание на мазнини и линаглиптин удължава времето до достигане на Cmax с 2 часа и понижава Cmax с 15 %, но не е наблюдавано влияние върху AUC0-72h. Не се очаква клинично значим ефект от промяната на Cmax и Tmax; следователно линаглиптин може да се прилага със или без храна.

Разпределение

Вследствие на свързването с тъканите, средният привиден обем на разпределение в стационарно състояние след интравенозно приложение на единична доза 5 mg линаглиптин на здрави участници е около 1 110 литра, което показва, че линаглиптин се разпределя екстензивно в тъканите. Свързването на линаглиптин с плазмените протеини е зависимо от концентрацията, като намалява от около 99 % при 1 nmol/l до 75-89 % при ≥ 30 nmol/l, което показва насищане на свързването с DPP-4 при повишаване на концентрацията на линаглиптин. При високи концентрации, когато DPP-4 е напълно наситен, 70-80 % от линаглиптин се свързват с други плазмени протеини, различни от DPP-4, т.е. 30-20 % са несвързани в плазмата.

Биотрансформация

След перорална доза 10 mg [¹⁴C] линаглиптин, приблизително 5 % от радиоактивността се екскретира в урината. Метаболизмът има второстепенна роля при елиминирането на линаглиптин. Открит е един основен метаболит с относителна експозиция 13,3 % линаглиптин в стационарно състояние и е установено, че той е фармакологично неактивен и няма принос към плазмената DPP-4 инхибиторна активност на линаглиптин.

Елиминиране

След приложение на перорална доза [¹⁴C] линаглиптин на здрави участници, приблизително 85 % от приложената радиоактивност се елиминира с фекалиите (80 %) или урината (5 %) в рамките на 4 дни след прилагане на дозата. Бъбречният клирънс в стационарно състояние е около 70 ml/мин.

Специални популации

Бъбречно увреждане

Проведено е едно отворено проучване с многократни дози за оценка на фармакокинетиката на линаглиптин (доза 5 mg) при пациенти с различна степен на хронична бъбречна недостатъчност в сравнение с нормални здрави участници като контролна група. В проучването са включени пациенти с бъбречна недостатъчност, класифицирана на базата на креатининовия клирънс като лека (50 до < 80 ml/мин), умерена (30 до < 50 ml/мин) и тежка (< 30 ml/мин) степен, както и пациенти с терминална бъбречна недостатъчност на хемодиализа. В допълнение пациенти със захарен диабет тип 2 и тежка степен на бъбречно увреждане (< 30 ml/мин) са сравнени с

пациенти със захарен диабет тип 2 с нормална бъбречна функция. Креатининовият клирънс се измерва въз основа на показателите на креатининовия клирънс от 24-часова урина или се изчислява на база серумния креатинин по формулата на Cockcroft-Gault: CrCl = (140 – възраст)

× тегло/72 × серумен креатинин [× 0,85 за жени], където възрастта се изразява в години, теглото – в килограми, и серумният креатинин – в mg/dl. В условията на стационарно състояние, експозицията на линаглиптин при пациенти с лека степен на бъбречно увреждане е сравнима с тази при здрави участници. При умерена степен на бъбречно увреждане е наблюдавано умерено приблизително 1,7-кратно повишение на експозицията в сравнение с контролната група.

Експозицията при пациенти със захарен диабет тип 2 с тежка степен на бъбречно увреждане се повишава 1,4 пъти в сравнение с пациенти със захарен диабет тип 2 с нормална бъбречна функция. Предсказаните стойности на AUC на линаглиптин в стационарно състояние при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност показват експозиция, сравнима с тази при пациенти с умерена или тежка степен на бъбречно увреждане. В допълнение, не се очаква линаглиптин да се елиминира до терапевтично значима степен чрез хемодиализа или перитонеална диализа. Следователно не се налага адаптиране на дозата на линаглиптин при пациенти с всякаква степен на бъбречна недостатъчност.

Чернодробно увреждане

След приложение на многократни дози 5 mg линаглиптин при пациенти-недиабетици с лека, умерена и тежка степен на чернодробна недостатъчност (по класификацията на Child-Pugh), средните AUC и Cmax на линаглиптин са сходни с тези при съответни здрави контролни индивиди. Не се предлага адаптиране на дозата на линаглиптин при пациенти-диабетици с лека, умерена или тежка степен на чернодробно увреждане.

Индекс на телесната маса (ИТМ)

Не се налага адаптиране на дозата въз основа на ИТМ. На базата на популационен фармакокинетичен анализ на данни от фаза I и фаза II, ИТМ няма клинично значим ефект върху фармакокинетиката на линаглиптин. Клиничните изпитвания преди разрешаване за употреба са провеждани до максимален ИТМ, еквивалентен на 40 kg/m².

Пол

Не се налага адаптиране на дозата въз основа на пола. На базата на популационен фармакокинетичен анализ на данни от фаза I и фаза II, полът няма клинично значим ефект върху фармакокинетиката на линаглиптин.

Старческа възраст

Не се налага адаптиране на дозата въз основа на възраст до 80 години, тъй като на базата на популационен фармакокинетичен анализ на данни от фаза I и фаза II, възрастта няма клинично значим ефект върху фармакокинетиката на линаглиптин. При по-възрастни хора (65 до

80 години, най-възрастният пациент е на 78 години) плазмените концентрации на линаглиптин са сравними с тези при по-млади пациенти.

Педиатрична популация

В едно педиатрично проучване фаза II са изследвани фармакокинетиката и фармакодинамиката на линаглиптин 1 mg и 5 mg при деца и юноши на възраст ≥ 10 до < 18 години със захарен диабет тип 2. Наблюдаваните фармакокинетични и фармакодинамични отговори съответстват на установените при възрастни участници. Линаглиптин 5 mg показва превъзходство спрямо

1 mg по отношение на най-ниското инхибиране на DPP-4 (72 % спрямо 32 %, p = 0,0050) и числено по-голямо намаление по отношение на промяната в коригираната средна стойност на HbA1c от изходното ниво (-0,63 % спрямо -0,48 %, неуточнена). Поради ограничения характер на набора данни резултатите трябва да се интерпретират внимателно.

В едно педиатрично проучване фаза III са изследвани фармакокинетиката и фармакодинамиката (промяна в HbA1c от изходното ниво) на линаглиптин 5 mg при деца и юноши на възраст 10 до 17 години със захарен диабет тип 2. Наблюдаваната връзка между експозиция и отговор обикновено е сравнима между педиатрични и възрастни пациенти, обаче терапевтичният ефект при деца е оценен като по-слаб. Пероралното приложение на

линаглиптин води до експозиция в рамките на диапазона, наблюдаван при възрастни пациенти. Наблюдаваната средна геометрична стойност на минималните концентрации и средната геометричната стойност на концентрациите 1,5 часа след приложение (представляващи концентрация, близка до tmax) в стационарно състояние са съответно 4,30 nmol/l и 12,6 nmol/l.

Съответните плазмени концентрации при възрастни пациенти са 6,04 nmol/l и 15,1 nmol/l.

Раса

Не се налага адаптиране на дозата въз основа на расовата принадлежност. На базата на сборен анализ на наличните фармакокинетични данни, който включва пациенти от бялата раса, пациенти с латиноамерикански, африкански и азиатски произход, расовата принадлежност не оказва явен ефект върху плазмените концентрации на линаглиптин. В допълнение към това, в специални проучвания фаза I е установено, че фармакокинетичните характеристики на линаглиптин са сходни при здрави доброволци от Япония, Китай и от бялата раса.

Ядро на таблетката Манитол

Прежелатинизирано нишесте (царевично) Царевично нишесте

Коповидон Магнезиев стеарат

Филмово покритие Хипромелоза

Титанов диоксид (E171) Талк

Макрогол (6000)

Железен оксид, червен (E172)

Неприложимо

3 години

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

Перфорирани блистери от Al/Al с единични дози в картонени опаковки, съдържащи 10 × 1,

14 × 1, 28 × 1, 30 × 1, 56 × 1, 60 × 1, 84 × 1, 90 × 1, 98 × 1, 100 × 1 и 120 × 1 филмирани таблетки.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.

Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.