Sancuso 3.1 mg / 24 h - Transdermal patch
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения за употреба
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Sancuso 3.1 mg / 24 h
SANCUSO трансдермален пластир е показан при възрастни за превенция на гадене и повръщане, свързано с умерена или силно еметогенна химиотерапия, планирана да продължи от 3 до 5 последователни дни, когато пероралната антиеметична терапия е усложнена от фактори, затрудняващи преглъщането (вж. точка 5.1).
Дозировка
Възрастни
Да се прилага единичен трансдермален пластир 24 до 48 часа преди химиотерапия, ако е необходимо.
Поради постепенното повишаване на плазмените нива на гранисетрон след прилагане на трансдермалния пластир, в началото на химиотерапията може да се наблюдава по-бавна поява на ефикасност в сравнение с 2 mg перорален гранисетрон. Пластирът трябва да се прилага
24 - 48 часа преди химиотерапията.
Трансдермалният пластир трябва да се отстрани най-рано 24 часа след завършване на химиотерапията. Трансдермалният пластир може да се носи в продължение на до 7 дни в зависимост от продължителността на химиотерапевтичната схема.
След обичайното проследяване на хематологичните показатели трансдермалният пластир трябва да се прилага само на пациенти, при които е малко вероятно химиотерапевтичното лечение да се отложи, за да се намали вероятността от излишна експозиция на гранисетрон.
Съпътстващо приложение на кортикостероиди
Ръководствата на Международната асоциация за поддържащи грижи при рак (Multinational Association of Supportive Care in Cancer, MASCC) препоръчват приложението на дексаметазон с 5HT3 антагонист преди химиотерапията. При основното проучване на SANCUSO, съпътстващата употреба на кортикостероиди, напр. дексаметазон, е била позволена, ако е част от химиотерапевтичната схема. Всяко повишение на употребата на кортикостероиди по време на проучването се съобщава като лечение по спешност.
Специални популации Старческа възраст
Прилагането е като при възрастни (вж. точки 4.4 и 5.2).
Бъбречно и чернодробно увреждане
Не е необходима корекция на дозата. Прилагането е като при възрастни (вж. точки 4.4 и 5.2). Въпреки че не се наблюдава никакво доказателство за повишаване на честотата на нежеланите реакции при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане, получаващи перорално и интравенозно гранисетрон, въз основа на фармакокинетиката на гранисетрон трябва да се подхожда с определена степен на предпазливост при тази група пациенти.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на SANCUSO при деца на възраст от 0 до 18 години все още не са установени. Липсват данни
Начин на приложение
Трансдермалният пластир трябва да се прилага върху чиста, суха и интактна здрава кожа от външната страна на горната част на ръката. Ако не е възможно трансдермалният пластир да се приложи на ръката, той може да се приложи на корема.
Трансдермалният пластир не трябва да се прилага върху зачервена, възпалена или увредена кожа.
Всеки трансдермален пластир е опакован в саше и трябва да се прилага веднага, след като се отвори сашето. Защитният слой се премахва преди прилагането.
Трансдермалният пластир не трябва да се реже на парчета.
В случай на пълно или частично отлепяне на трансдермалния пластир, оргиналният трансдермален пластир трябва да се прикрепи в същото положение, като се използва медицинска лепенка (ако е необходимо). Ако повторното прикрепване е невъзможно или трансдермалният пластир е повреден, трябва да се постави нов трансдермален пластир в същото положение. Ако това не е възможно, трябва да се постави нов трансдермален пластир на другата ръка. Приложеният нов трансдермален пластир трябва да се отстрани след времето, препоръчано по-горе.
Свръхчувствителност към активното вещество, към други 5-HT3 рецепторни антагонисти или към някое от помощните вещества, посочени в точка 6.1.
Реакции на мястото на приложение
При клиничните проучвания със SANCUSO се съобщават реакции на мястото на приложение, които по правило са леки и не водят до спиране на употребата. В случай на тежки или генерализирани кожни реакции (напр. алергичен обрив, включително еритемен, макулозен, папулозен обрив или сърбеж) трансдермалният пластир трябва да се отстрани.
Стомашно-чревни нарушения
Гранисетрон може да маскира прогресиращ илеус и/или раздуване на стомаха, причинено от подлежащо заболяване. Пациентите с признаци на подостра интестинална обструкция трябва да се проследяват след приложението на пластира, тъй като гранисетрон може да понижи мотилитета на дебелото черво.
Сърдечни нарушения
Приложението на 5-HT3 рецепторни антагонисти като гранисетрон може да е свързано с аритмии или отклонения в ЕКГ. Това потенциално може да има клинично значение при пациенти със съществуващи аритмии или със сърдечни проводни нарушения и/или лекувани с антиаритмични средства или бета-блокери. Не се наблюдават клинично значими ефекти при клиничните проучвания със SANCUSO.
Експозиция на слънчева светлина
Гранисетрон може да се повлияе от директната естествена или изкуствена слънчева светлина, вижте точка 5.3 за допълнителна информация. Пациентите трябва да покрият мястото на приложение на трансдермалния пластир, напр. с дрехи, ако съществува риск за експозиция на слънчева светлина през периода на носенето му и до 10 дни след свалянето му.
Къпане или миене
Къпането или миенето може да продължи нормално, докато се носи SANCUSO. Трябва да се избягват дейности като плуване, тежки физически натоварвания или ползване на сауна.
Външни източници на топлина
Мястото с трансдермалния пластир трябва да се предпазва от външни източници на топлина (например грейки/термофори или електрически възглавнички).
Специални популации
Не са необходими корекции на дозата при пациенти в старческа възраст или при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане. Въпреки че не се наблюдава никакво доказателство за повишаване на честотата на нежеланите реакции при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане, получаващи перорално и интравенозно гранисетрон, въз основа на фармакокинетиката на гранисетрон трябва да се подхожда с определена степен на предпазливост при тази група пациенти.
Серотонинов синдром
Има съобщения за серотонинов синдром, когато 5-HT3 антагонисти се прилагат самостоятелно, но най-вече когато се прилагат в комбинация с други серотонинергични лекарствени продукти (включително селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) и инхибитори на обратното захващане на серотонина и норадреналина (SNRI). Има също съобщения за възможни взаимодействия от типа лекарство-лекарство между бупренорфин/опиоиди и серотонинергични лекарствени продукти, водещи до серотонинов синдром. Препоръчва се подходящо наблюдение на пациентите за симптоми, подобни на серотониновия синдром.
Кожни реакции
При клинични проучвания с гранисетрон трансдермален пластир се съобщава за реакции на мястото на приложение, които обикновено са леки по интензитет и не водят до прекъсване на употребата. Ако се появят тежки реакции или генерализирана кожна реакция (напр. алергичен обрив, включително еритематозен, макулозен, папулозен обрив или пруритус), трансдермалния пластир трябва да се отстрани.
Потенциал за лекарствена злоупотреба и зависимост
Гранисетрон няма известен потенциал за злоупотреба и зависимост.
За серотонинергични лекарствени продукти (напр. SSRI и SNRI, бупренорфин, опиоиди или други серотонинергични лекарствени продукти) има съобщения за серотонинов синдром след съпътстваща употреба на 5-HT3 антагонисти и други серотонинергични лекарствени продукти (включително SSRI и SNRI).
Съобщава се, че едновременното приложение на интравенозни антагонисти на
5- HT3 рецептора с перорален парацетамол при хора води до блокиране на аналгетичния ефект по фармакодинамичен механизъм.
Тъй като гранисетрон се метаболизира от чернодробните цитохром P450 лекарство- метаболизиращи ензими (CYP1A1 и CYP3A4), индукторите или инхибиторите на тези ензими могат да променят клирънса, и, следователно, и полуживота на гранисетрон.
При хора индукцията на чернодробните ензими от фенобарбитал води до повишение на общия клирънс от плазмата (приблизително 25%) след интравенозно приложение на гранисетрон.
In vitro проучванията показват, че кетоконазол може да инхибира метаболизма на гранисетрон чрез изоензимите от цитохром P450 3A семейството. Клиничното значение не е известно.
In vitro проучванията с човешки микрозоми показват, че гранисетрон нито стимулира, нито инхибира цитохром P450 ензимната система.
При проучвания при здрави лица не се откриват доказателства за взаимодействие между гранисетрон и бензодиазепини (лоразепам), невролептици (халоперидол) или противоязвени лекарства (циметидин).
Не се наблюдават никакви клинично значими взаимодействия между SANCUSO и еметогенната противоракова химиотерапия. Освен това не се наблюдава никакво взаимодействие между гранисетрон и еметогенната противоракова терапия. В съответствие с тези данни не се съобщават никакви клинично значими взаимодействия при клиничните проучвания със SANCUSO. При клиничните проучвания за взаимодействия апрепитант не оказва клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на гранисетрон.
Педиатрична популация
Проучвания за взаимодействия са провеждани само при възрастни.
Бременност
Има ограничени данни (за изхода на по-малко от 300 случая на бременност) от употребата на гранисетрон при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3). Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на SANCUSO по време на бременност.
Кърмене
Не е известно дали гранисетрон или неговите метаболити се екскретират в кърмата. Кърменето трябва да се преустанови по време на лечението със SANCUSO.
Фертилитет
Липсват данни за ефекта на гранисетрон върху фертилитета при хора.
Обобщение на профила на безопасност
Профилът на безопасност на SANCUSO е установен от контролираните клинични проучвания и от постмаркетинговия опит. Най-често съобщаваната нежелана реакция при клиничните проучвания е запекът, който настъпва при приблизително 8,7% от пациентите. По-голяма част от нежеланите реакции са леки до умерени по своята тежест.
Табличен списък с нежеланите реакции
Нежеланите реакции от клиничните проучвания и спонтанните съобщения със SANCUSO са изброени в таблицата по-долу.
В рамките на системо-органния клас нежеланите реакции са изброени по честота, като е използвана следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Нежеланите реакции са представени по реда на намаляване не сериозността им в рамките на всяка група по честота.
Таблица 1: Нежелани реакции, съобщавани за SANCUSO
| Системо-органен клас | Нежелана реакция | Честота |
| Нарушения на имунната система | Реакции на свръхчувствителност | С неизвестна честота |
| Нарушения на метаболизма ихраненето | Намален апетит | Нечести |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Нечести |
| Дистония | Редки | |
| Дискинезия | Редки | |
| Серотонинов синдром | С неизвестна честота | |
| Нарушения на ухото и лабиринта | Вертиго | Нечести |
| Съдови нарушения | Зачервяване | Нечести |
| Стомашно-чревни нарушения | Запек | Чести |
| Сухота в устата, гадене, повдигане | Нечести | |
| Хепатобилиарни нарушения | Повишена аланинаминотрансфераза, повишена аспрататаминотрансфераза, повишена гама-глутамилтрансфераза | Нечести |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Възпаление на мястото на приложение | Нечести |
| Реакции на мястото на приложение (болка на мястото на приложение, сърбеж на мястото на приложение, еритем на мястото на приложение, обрив на мястото на приложение, възпаление на мястото наприложение)* | С неизвестна честота | |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан | Артралгия | Нечести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Генерализиран оток Дразнене на мястото на приложение*Реакции на мястото на приложение** | Нечести НечестиС неизвестна честота |
* Дразнене на мястото на приложение включва: сърбеж на мястото на приложение и дразнене на кожата (спонтанни съобщения)
**Реакции на мястото на приложение включват: еритем на мястото на приложение, обрив на мястото на приложение, болка на мястото на приложение, свръхчувствителност на мястото на приложение, везикули на мястото на приложение, изгаряне на мястото на приложение, уртикария на мястото на приложение и промяна на цвета на кожата на мястото на приложение.
Описание на подбрани нежелани реакции
Пациентите, които се лекуват с умерено или високо еметогенна химиотерапия, могат да имат повръщане независимо от лечението с антиеметична терапия, включително SANCUSO.
Серотонинов синдром
Има съобщения за серотонинов синдром при употребата на 5-HT3 антагонисти самостоятелно, но най-вече в комбинация с други серотонинергични лекарствени продукти (включително селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) и инхибитори на обратното захващане на серотонин и норадреналин (норепинефрин) (SNRI)). Има също съобщения за възможни взаимодействия от типа лекарство-лекарство между бупренорфин/опиоиди и серотонинергични лекарствени продукти, водещи до серотонинов синдром (вж. точка 4.5). Препоръчва се подходящо наблюдение на пациентите за симптоми, подобни на серотонинов синдром.
Ефекти на класа
Ефектите на класа при гранисетрон, наблюдавани при други лекарствени форми (перорални и интравенозни) включват следното:
-
Реакции на свръхчувствителност, напр. анафилаксия, уртикария
-
Безсъние
-
Главоболие
-
Екстрапирамидни реакции
-
Сънливост
-
Замаяност
-
Удължен QT интервал
-
Запек
-
Диария
-
Повишени чернодробни трансаминази
-
Обрив
-
Астения
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Sancuso 3.1 mg / 24 h
Фармакотерапевтична група: Антиеметични средства и средства против гадене, серотонинови (5HT3) антагонисти, ATC код: A04AA02.
Гранисетрон е мощно антиеметично средство и е високо селективен антагонист на
5- хидрокситриптамин (5HT3 рецептори). Фармакологичните проучвания показват, че гранисетрон е ефективен срещу гадене и повръщане в следствие на цитостатична терапия. Проучванията на свързването на радиоизотопно маркирани лиганди показват, че гранисетрон има пренебрежим афинитет към другите видове рецептори, включително 5HT1, 5HT2, 5HT4 и допамин D2 местата на свързване.
Основно рандомизирано, двойносляпо, двойнозаслепено, международно фаза III проучване сравнява ефикасността, поносимостта и безопасността на SANCUSO с тази на 2 mg перорален гранисетрон, давани веднъж дневно за превенция на гаденето и повръщането при общо
641 пациенти, получаващи няколкодневна химиотерапия. Проучването е планирано да докаже не по-малка ефикасност на SANCUSO спрямо пероралния гранисетрон.
Групата пациенти, рандомизирани в проучването, включва 48% мъже и 52% жени на възраст от 16 до 86 години, получаващи умерено еметогенна (УE) или високо еметогенна (ВE) няколкодневна химиотерапия. 78% от пациентите са от бялата раса, 12% – азиатци и 10% латиноамериканци.
Трансдермалният пластир с гранисетрон е прилаган 24 до 48 часа преди първата доза от химиотерапията и оставен на мястото на приложение за 7 дни. Пероралният гранисетрон е прилаган всеки ден за цялата продължителност на химиотерапевтичната схема, един час преди всяка доза от химиотерапията. Антиеметичното действие е оценено от първото приложение на УE или ВE химиотерапевтична схема до 24 часа след началото на приложението на последния ден.
Не по-ниската ефикасност на SANCUSO спрямо пероралния гранисетрон е потвърдена поради постигнатия пълен контрол (ПК) при 60,2% от пациентите в рамото на SANCUSO и 64,8% от пациентите, получаващи перорален гранисетрон в групата по протокол (разлика - 4,89%; 95% доверителен интервал –12,91% до +3,13%; n=284 на трансдермален пластир, n=298 на перорално лечение). ПК е дефиниран като липса на повръщане или гадене, не по-тежко от слабо гадене и без лечение по спешност, от първото приложение до 24 часа след началото на приложението на последния ден на няколкодневната химиотерапия.
Поради постепенното повишаване на плазмените нива на гранисетрон след прилагане на трансдермалния пластир, началните плазмени нива в началото на химиотерапията може да са по-ниски, отколкото с 2 mg перорален гранисетрон, и може да се наблюдава по-бавно настъпване на ефикасност. Ето защо SANCUSO е показан за употреба при пациенти, когато пероралното приложение на антиеметици е усложнено от фактори, затрудняващи преглъщането.
Пълният контрол по дни е илюстриран по-долу.
Пълен контрол (%)
При клиничните проучвания със SANCUSO липсват лекарственосвързани ефекти върху сърдечната честота или кръвното налягане. Оценката на серийни ЕКГ записи при пациентите не показва удължаване на QT интервала и никаква промяна в ЕКГ записа. Ефектът на SANCUSO върху QTc интервала е бил специално оценен при едно заслепено, рандомизирано, паралелно, плацебо и позитивно (моксифлоксацин) контролирано цялостно QTc проучване със SANCUSO при 240 възрастни мъже и жени. Не са наблюдавани никакви значими ефекти върху удължаването на QTc за SANCUSO.
Оценката на прилепването на трансдермалния пластир при 621 пациенти, получаващи трансдермални пластири, било то с активна съставка или с плацебо, показва, че по-малко от 1% от трансдермалните пластири се отлепват в хода на 7-дневния период на приложение на трансдермалния пластир.
Липсва опит от клинични проучвания със SANCUSO при пациенти на химиотерапия за по- малко от 3 последователни дни или няколкократни цикли химиотерапия или химиотерапия с високи дози преди трансплантация на стволови клетки.
Абсорбция
Гранисетрон преминава през интактната кожа в системното кръвообращение чрез процес на пасивна дифузия. След приложение на SANCUSO гранисетрон се абсорбира бавно, като максимални концентрации се достигат между 24 и 48 часа.
Въз основа на измерването на остатъчното съдържание на трансдермалния пластир след отстраняването му е ясно, че се отдават приблизително 65% от гранисетрон, което води до средна дневна доза от 3,1 mg на ден.
Изследвано е едновременното приложение на единичен интравенозен болус от 0,01 mg/kg (максимум 1 mg) гранисетрон по същото време, когато трансдермалния пластир SANCUSO е приложен при здрави лица. Началният пик в плазмените концентрации на гранисетрон, дължащ се на интравенозната доза, се достига 10 минути след приложението. Известният фармакокинетичен профил на трансдермалния пластир през периода на приложението (7 дни)
не е бил повлиян.
След последователното приложение на два трансдермални пластира SANCUSO при здрави лица, всеки един за седем дни, нивата на гранисетрон се поддържат през целия период на проучването с данни за минимално кумулиране.
При едно проучване, целящо да оцени ефекта на топлината върху трансдермалното отдаване на гранисетрон от SANCUSO при здрави лица, е била поставяна нагряваща възглавничка, генерираща средна температура от 42°C, върху трансдермалния пластир за 4 часа всеки ден през 5-дневния период на носене на пластира. Докато приложението на нагряващата възглавничка се свързва с малко и транзиторно повишение на отделянето от трансдермалния пластир през периода на приложение на нагряващата възглавничка, не се наблюдава общо повишение на експозицията на гранисетрон в сравнение с контролната група.
При едно фармакокинетично проучване при здрави доброволци, където SANCUSO е прилаган за период от 7 дни, средната обща експозиция (AUC0-безкрайност) е 416 ng•час/ml (граници 55 – 1 192 ng•час/ml), с вариабилност между индивидите от 89%. Средната Cmax е 3,9 ng/ml (граници 0,7 – 9,5 ng/ml), с вариабилност между индивидите от 77%. Тази вариабилност е сходна с известната голяма вариабилност във фармакокинетиката на гранисетрон след перорално или интравенозно приложение.
Разпределение
Гранисетрон се разпределя със среден обем на разпределение от приблизително 3 l/kg. Свързването с плазмените белтъци е приблизително 65%. Гранисетрон се разпределя свободно между плазмата и еритроцитите.
Биотрансформация
Не се наблюдават никакви разлики в метаболитните профили на гранисетрон между пероралното и трансдермалното приложение.
Гранисетрон се метаболизира главно до 7-хидроксигранисетрон и 9’N-дезметилгранисетрон. In vitro проучванията, използващи човешки чернодробни микрозоми, показват, че CYP1A1 е основният ензим, отговорен за 7-хидроксилирането на гранисетрон, докато на CYP3A4 се дължи 9’дезметилирането.
Елиминиране
Гранисетрон се елиминира основно чрез чернодробния метаболизъм. След интравенозно приложение средният плазмен клирънс варира от 33,4 до 75,7 l/час при здрави лица и от
14,7 до 33,6 l/час при пациенти с голяма интериндивидуална вариабилност. Средният плазмен полуживот при здрави лица е 4-6 часа, а при пациенти 9-12 часа. След приложението на трансдермалния пластир привидният плазмен полуживот на гранисетрон при здрави лица се удължава до приблизително 36 часа поради бавната скорост на абсорбция на гранисетрон през кожата.
При клиничните проучвания, провеждани със SANCUSO, е доказано, че клирънсът при раково болни е приблизително на половина на този при здрави лица.
След интравенозно инжектиране приблизително 12% от дозата се екскретират непроменени в урината на здрави лица за 48 часа. Остатъкът от дозата се екскретира под формата на метаболити като 49% са в урината, а 34% във фецеса.
Фармакокинетика при специални групи пациенти
Ефектите на пола върху фармакокинетиката на SANCUSO не са проучвани специално. Не се наблюдават никакви възпроизводими ефекти на пола върху фармакокинетиката при клиничните проучвания със SANCUSO, с голяма интериндивидуална вариабилност съобщавана и при двата пола. Популационното ФК моделиране потвърждава липсата на половоспецифичен ефект върху фрамакокинетиката на SANCUSO.
Старческа възраст
При едно клинично проучване не се откриват никакви разлики в плазмената фармакокинетика на SANCUSO при участници от двата пола в старческа възраст (≥ 65 години) в сравнение с по- млади лица (на възраст между 18-45 години, включително).
Бъбречно или чернодробно увреждане
Не са извършвани клинични проучвания, които специално да изследват фармакокинетиката на SANCUSO при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане. Не се открива ясна връзка между бъбречната функция (определена чрез креатининовия клирънс) и клирънса на гранисетрон при популационното ФК моделиране. При пациенти с бъбречна недостатъчност или чернодробно увреждане фармакокинетиката на гранисетрон е определена след единична интравенозна доза от 40 µg/kg гранисетрон хидрохлорид.
Чернодробно увреждане
При пациенти с чернодробно увреждане поради засягане на черния дроб от неопластично заболяване общият плазмен клирънс е приблизително наполовина от този при пациенти без чернодробно увреждане. Като се има пред вид голямата вариабилност във фармакокинетичните параметри на гранисетрон и добрата поносимост на дози много по- високи от препоръчваната, не е необходима корекция на дозата при пациенти с функционално чернодробно увреждане.
Бъбречно увреждане
Не се наблюдава никаква корелация между креатининовия клирънс и общия клирънс при раково болни, което показва липсата на ефект на бъбречното увреждане върху фармакокинетиката на гранисетрон.
Индекс на телесната маса (BMI)
При едно клинично проучване, планирано да оцени експозицията на гранисетрон от SANCUSO при лица с различно количество телесни мазнини като за сурогатна мярка за това се използва BMI, не се наблюдават никакви разлики в плазмената фармакокинетика на SANCUSO при мъже и жени с нисък BMI [<19,5 kg/m2 (мъже), <18,5 kg/m2 (жени)] и висок BMI (30,0 до 39,9 kg/m2 включително) в сравнение с контролна група (BMI 20,0 до 24,9 kg/m2 включително).
Педиатрична популация
Има ограничени данни за пациенти на възраст <18 години. Не са провеждани проучвания, които да изследват фармакокинетиката на SANCUSO при педиатрични пациенти на възраст
<13 години.
