Xenleta 150 mg - Concentrate and solvent for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Xenleta 150 mg
Xenleta е показан за лечение на придобита в обществото пневмония (ПОП) при възрастни, когато използването на антибактериални средства, които обикновено се препоръчват за целите на първоначалното лечение на ПОП се счита за неподходящо или при неуспех на лечение с тях (вж. точка 5.1).
Трябва да се вземат предвид официалните насоки относно правилната употреба на антибактериални средства.
Дозировка
Препоръчителното дозиране на Xenleta е описано в таблица 1.
В зависимост от клиничното им състояние пациентите могат да бъдат лекувани изцяло с интравенозен лефамулин. Пациентите, при които се започва лечение, като се използва интравенозен път на въвеждане, могат да се прехвърлят на таблетките за перорално приложение (вж. кратката характеристика на продукта за Xenleta 600 mg таблетки) при наличие на клинични показания.
Таблица 1: Дозиране на Xenleta
| Дозиране | Продължителностна лечението |
| Само интравенозен лефамулин: | 7 дни |
| Дозиране | Продължителност на лечението |
| 150 mg Xenleta на всеки 12 часа чрез интравенозна инфузия в продължение на 60 минути като директна инфузия или чрез набор за интравенозна инфузия тип Y, който може вече да е поставен. |
| Интравенозен лефамулин с възможност за преминаване към перорален лефамулин:150 mg Xenleta на всеки 12 часа чрез интравенозна инфузия в продължение на 60 минути с възможност за преминаване къмXenleta 600 mg таблетка перорално на всеки 12 часа | 7 дни общо лечение чрез интравенозен или комбиниране на интравенозен и перорален път навъвеждане |
Специални популации
Старческа възраст
Не се налага коригиране на дозата за пациенти в старческа възраст (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Не се изисква корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане, включително при пациенти на хемодиализа (вж. точка 4.4 и 5.2).
Чернодробно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка 4.4 и 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на лефамулин при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Интравенозно приложение
Xenleta се прилага чрез интравенозна инфузия в продължение на 60 минути, обемът на инфузията е 250 ml. Препоръчителната скорост на инфузията не трябва да се превишава.
За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Свръхчувствителност към други представители от класа на плевромутилините.
Едновременно приложение с умерени или силни индуктори на CYP3A (напр. ефавиренц, фенитоин, рифампицин) (вж. точка 4.5).
Едновременно приложение със субстрати на CYP3A (напр. антипсихотици, еритромицин, трициклични антидепресанти), които удължават QT интервала (вж. точка 4.5).
Едновременно приложение с лекарствени продукти, които удължават QT интервала, например клас IA (напр. хинидин, прокаинамид) или клас III (напр. амиодарон, соталол) антиаритмици (вж. точка 4.5).
Установено удължаване на QT интервала.
Електролитни нарушения, особено некоригирана хипокалиемия.
Клинично значима брадикардия, нестабилна застойна сърдечна недостатъчност или анамнеза за симптоматични камерни аритмии.
Едновременно приложение с чувствителни към CYP2C8 субстрати (напр. репаглинид) (вж. точка 4.5).
Удължаване на QTc интервала и на потенциалните клинични условия, свързани с удължаване на QTc-интервал
В неклинични и клинични проучвания с лефамулин са наблюдавани промени в електрофизиологията на сърцето. В клинични изпитвания при пациенти с придобита в обществото пневмония средната промяна в QTcF от изходното ниво до ден 3 до 4 е 11,4 msec. След изходното ниво QTcF се увеличава > 30 msec и > 60 msec при 17,9 % и при 1,7 % от пациентите и са по-чести след интравенозно прилагане на лефамулин в сравнение с пероралното прилагане.
Размерът на удължаване на QT интервала може да се увеличи с увеличаване на концентрацията на лефамулин или с увеличаване на скоростта на вливане на интравенозната форма. Затова препоръчителната доза и скорост на инфузията не трябва да се превишават.
Лефамулин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с бъбречна недостатъчност, които имат нужда от диализа, тъй като метаболитните разстройства, свързани с бъбречна недостатъчност, могат да доведат до удължаване на QT интервала.
Лефамулин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с лека, умерена или тежка цироза, тъй като метаболитните разстройства, свързани с чернодробната недостатъчност, могат да доведат до удължаване на QT интервала.
Диария, свързана с Clostridioides (известна преди като Clostridium) difficile
Диария, свързана с C. difficile (CDAD), е съобщавана във връзка с лефамулин и може да варира от лека диария до колит с летален изход. CDAD трябва да се има предвид при всички пациенти, които имат диария по време на или след приложението на лефамулин (вж. точка 4.8).
Необходимо е да се снеме прецизна медицинска анамнеза, тъй като има съобщения за възникване на CDAD повече от два месеца след прилагането на антибактериални лекарствени продукти.
Ако има съмнения или потвърждение за CDAD, може да се наложи прекъсване на употребата на антибактериални лекарствени продукти, които не са насочени срещу C. difficile. Следва да се обмислят подходящи поддържащи мерки, както и прилагане на специално лечение за Clostridioides difficile.
Нечувствителни микроорганизми
Продължителното използване може да доведе до свръхрастеж на нечувствителните организми, което може да изисква прекъсване на лечението или други подходящи мерки.
Ефекти върху чернодробните трансаминази
Препоръчва се наблюдение на чернодробните трансаминази (ALT, AST) по време на лечението, особено при пациенти, при които трансаминазите са повишени на изходното ниво (вж.
точка 4.8).
Чернодробно увреждане
При пациентите с умерено (клас B по Child-Pugh) или тежко чернодробно увреждане (клас C по Child-Pugh) свързването на лефамулин с протеините е в по-малка степен в сравнение със здрави участници или участници с леко (клас А по Child-Pugh) чернодробно увреждане. Лечението при пациенти с умерено или тежко чернодробно увреждане трябва да започне само след внимателна оценка на съотношението полза/риск поради възможните нежелани реакции, свързани с по-високите концентрации на несвързан лефамулин, включително удължаване на QTcF интервала.
Пациентите трябва да бъдат наблюдавани внимателно по време на лечението. Помощни вещества
Това лекарство съдържа 1 055 mg натрий на доза, които са еквивалентни на 52,75 % от препоръчителния максимален дневен прием на 2 g натрий за възрастен.
Фармакодинамични взаимодействия
Едновременното приложение с други лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QT интервала, е противопоказно (вж. точка 4.3).
Фармакокинетични взаимодействия
Ефекти на други лекарствени продукти върху лефамулин
Употреба с умерени и силни индуктори на CYP3A/P-gp
Лекарствените продукти, които са умерени или силни индуктори на CYP3A (напр. рифампицин, жълт кантарион [Hypericum perforatum], карбамазепин, фенитоин, бозентан, ефавиренц, примидон) биха могли да намалят значително концентрацията на лефамулин в плазмата и може да доведат до намаляване на терапевтичния ефект на лефамулин.
Едновременното приложение на такива лекарствени продукти с лефамулин е противопоказано (вж. точка 4.3).
Потенциал на лефамулин да повлиява други лекарствени продукти
Едновременното приложение на лефамулин с чувствителни субстрати на CYP2C8, например репаглинид, може да доведе до повишаване на плазмените концентрации на тези лекарствени продукти. Едновременното приложение с чувствителни към CYP2C8 субстрати е противопоказано (вж. точка 4.3 и таблица 2).
В клинично проучванеза взаимодействия от типа лекарство-лекарство не е наблюдавано клинично значимо взаимодействие, когато лефамулин се прилага едновременно с дигоксин, субстрата на P- гликопротеин. Не са провеждани клинични проучвания за лекарствени взаимодействия на лефамулин и субстрати на други транспортери. In vitro проучванията показват, че лефамулин действа като инхибитор на OATP1B1, OATP1B3, BCRP, OCT2 и MATE1 транспортерите.
Поради това се препоръчва повишено внимание, когато лефамулин се прилага едновременно с чувствителни към тези транспортери субстрати, особено при субстрати с тесен терапевтичен прозорец.
В таблица 2 са обобщени ефектите върху плазмените концентрации на лефамулин в плазмата и върху едновременно прилаганите лекарствени продукти, изразени като средно съотношение на най-малките квадрати (90 % доверителен интервал). Посоката на стрелката показва посоката на промяната в експозициите (Cmax и AUC), където ↑ показва увеличение с повече от 25 %, ↓ показва намаление с повече от 25 %, а ↔ означава без промяна (равна на или по-малко от 25 % намаление или увеличение). Таблицата по-долу не е изчерпателна.
Таблица 2: Взаимодействия с други лекарствени продукти и препоръчителни дози на интравенозната форма на Xenleta
| Лекарствен продукт по терапевтични области/възможен механизъм навзаимодействие | Влияние върху нивата на лекарственитепродукти | Cmax | AUC | Клиничникоментари |
| АНТИДЕПРЕСАНТИ | ||||
| Флувоксамин* 100 mg два пъти дневно(слабо инхибиране на CYP3A) | Не е проучвано Очаква се ↔ Лефамулин | Не се изисква корекция на дозата лефамулин, прилаган интравенозно. | ||
| АНТИДИАБЕТНИ СРЕДСТВА | ||||
| Метформин1 000 mg единична доза(инхибиране на MATE, OCT1, OCT2) | Не е проучвано | Препоръчва се повишено внимание. Едновременното приложение с лефамулин може да доведе до по-високи експозиции на метформин.Пациентите трябва да бъдат наблюдавани. | ||
| Репаглинид*0,25 mg единична доза(инхибиране на CYP3A4, CYP2C8) | Не е проучвано Очаква се↑Репаглинид | Едновременното приложение с лефамулин е противопоказано, тъй като може да доведе до по-високи експозиции нарепаглинид (вж. точка 4.3). | ||
| ПРОТИВОГЪБИЧНИ СРЕДСТВА | ||||
| Кетоконазол 200 mg два пъти дневно(силно инхибиране на CYP3A4) | ↑ Лефамулин | 1,06(0,96 – 1,16) | 1,26(1,14 –1,41) | Няма корекция на дозата лефамулин, прилаган интравенозно. |
| Флуконазол*400 mg на ден 1 +200 mg веднъж дневно(умерено инхибиране на CYP3A) | Не е проучвано Очаква се ↔ Лефамулин | Едновременното приложение с лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QT интервала, е противопоказно (вж.точка 4.3). | ||
| АНТИМИКОБАКТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА | ||||
| Рифампицин600 mg веднъж дневно(силно индуциране на CYP3A) | ↓ Лефамулин | 0,92(0,87 – 0,97) | 0,73(0,70 –0,76) | Едновременното приложение с мощни индуктори на CYP3A е противопоказано, тъй като може дадоведе до намаляване |
| Лекарствен продукт по терапевтични области/възможен механизъм навзаимодействие | Влияние върху нивата на лекарственитепродукти | Cmax | AUC | Клиничникоментари |
| на терапевтичнияефект на лефамулин (вж. точка 4.3). | ||||
| ПРОДУКТИ, СЪДЪРЖАЩИ ЕТИНИЛЕСТРАДИОЛ | ||||
| Етинилестрадиол*(EE)35 µg веднъж дневно(инхибиране на CYP3A4) | Не е проучвано Очаква се ↔ EE | Да се използва с повишено внимание. (вж. точка 4.6). | ||
| ПРОТИВОВИРУСНИ СРЕДСТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА HIV ИНФЕКЦИИ | ||||
| Ефавиренц*600 mg веднъж дневно(умерено индуциране на CYP3A4) | Не е проучвано Очаква се↓ Лефамулин | Едновременното приложение с мощни индуктори на CYP3A е противопоказано, тъй като може да доведе до намаляване на терапевтичния ефект на лефамулин(вж. точка 4.3). | ||
| АГОНИСТИ НА БЕНЗОДИАЗЕПИНОВИТЕ РЕЦЕПТОРИ (BZ1) | ||||
| Золпидем*10 mg единична доза(инхибиране на CYP3A4) | Не е проучвано Очаква се— Золпидем | Не се изисква коригиране на дозата. | ||
| РАСТИТЕЛНИ ПРОДУКТИ | ||||
| Жълт кантарион(силно индуциране на CYP3A4) | Не е проучваноОчаква се ↓ Лефамулин | Едновременното приложение с мощни индуктори на CYP3A е противопоказано, тъй като може да доведе до намаляване на терапевтичния ефект на лефамулин(вж. точка 4.3). | ||
| ИНХИБИТОРИ НА HMG-CoA РЕДУКТАЗАТА | ||||
| Розувастатин20 mg единична доза Аторвастатин, Ловастатин, Провастатин(инхибиране на BCRP, OATP1) | Не е проучвано | Да се използва с повишено внимание. | ||
| СЕДАТИВНИ СРЕДСТВА | ||||
| Мидазолам2 mg единична перорална доза(инхибиране на CYP3A4) | — Мидазолам | 1,03(0,82 – 1,3) | 1,17(0,82 –1,67) | Не се изисква коригиране на дозата, когато лефамулин се прилага интравенозно. |
*Въз основа на in vitro проучвания за клинични взаимодействия е разработен и използван за прогнозиране на взамодействия физиологично базиран фармакокинетичен модел. #Направете справка със съответната КХП.
Жени с детероден потенциал
Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението с Xenleta. Жените, които приемат перорални контрацептиви, следва да използват допълнителен бариерен метод за контрацепция.
Бременност
Липсват данни от употребата на лефамулин при бременни жени.
Проучванията при животни показват повишена честота на мъртвите раждания (вж. точка 5.3). Проучванията при животни са недостатъчни по отношение на ембриофеталното развитие (вж. точка 5.3).
Употребата на Xenleta не се препоръчва по време на бременност. Кърмене
Не е известно дали лефамулин/метаболитите му се екскретират в кърмата. Наличните фармакокинетични данни при животни показват екскреция на лефамулин/метаболитите му в млякото (вж. точка 5.3).
Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с Xenleta.
Фертилитет
Ефектите на лефамулин върху фертилитета при хора не са проучени.
Лефамулин не е предизвикал увреждане на фертилитета или репродуктивната способност при плъхове (вж. точка 5.3).
Резюме на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции са реакции на мястото на приложение (7 %), диария (7 %), гадене (4 %), повръщане (2 %), повишени чернодробни ензими (2 %), главоболие (1 %), хипокалиемия (1 %) и безсъние (1 %).
Реакции на мястото на приложение настъпват при интравенозно приложение и са довели до прекъсване на лечението при < 1 %. Стомашно-чревните нарушения са свързани предимно с пероралната лекарствена форма на лефамулин и са довели до прекратяване на лечението при
< 1 %.
Най-често съобщаваната сериозна нежелана реакция е предсърдно мъждене (< 1 %). Табличен списък на нежеланите реакции
Въз основа на сборни данни от изпитвания фаза 3 на интравенозни и перорални форми на лефамулин са идентифицирани следните нежелани реакции . Нежеланите реакции са
класифицирани по системо-органни класове и по честота. Категориите по честота са определени по следния начин: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 3: Честота на нежеланите реакции по системо-органен клас от клинични изпитвания
| Системо-органен клас | Чести | Нечести |
| Инфекции и инфестации | Колит, причинен от Clostridioides difficile Орофарингеална кандидозаВулвовагинална гьбична инфекция | |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Анемия Тромбоцитопения | |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипокалиемия | |
| Психични нарушения | Безсъние | Безпокойство |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Замаяност Сънливост |
| Сърдечни нарушения | Удължен QT интервал на електрокардиограма | Предсърдно мъждене Палпитации |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Орофарингеална болка | |
| Стомашно-чревни нарушения | Диария Гадене Повръщане | Болки в коремаБолки в горната част на коремаКонстипацияДиспепсияДискомфорт в епигастриума ГастритЕрозивен гастрит |
| Хепатобилиарни нарушения | Повишена аланинаминотрансфераза*Повишена аспартат аминотрансфераза* | Повишена алкална фосфатаза Повишена гама-глутамил трансфераза |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Задържане на урина | |
| Общи нарушения и реакции на мястото на приложение | Болка на мястото на инфузиятаФлебит на мястото на инфузиятаЕритема на мястото наинфузията | Посиняване на мястото на инфузиятаСтуденина на мястото на инфузията |
| Изследвания | Повишена креатин фосфокиназа |
*В изпитвания фаза 3 (сборни данни за интравенозната и пероралната лекарствени форми) стойности на аланин аминотрансфераза след изходното ниво от > 3x и > 5x ГГН (горната граница на нормата) са наблюдавани при 5 % и 2 % от пациентите, получаващи Xenleta, в сравнение с 5 % и 1 % от пациентите, получаващи моксифлоксацин. Стойности на аспартат аминотрансфераза след изходното ниво > 3x и > 5x ГГН са наблюдавани при 4 % и 1 % от пациентите, получаващи Xenleta, в сравнение с 2 % и 1 % от пациентите, получаващи моксифлоксацин. Засегнатите са асимптоматични с обратими отклонения в лабораторните
показатели, които обикновено имат пик в рамките на първата седмица след прилагането на Xenleta. Нито един пациент, получаващ Xenleta, не отговаря на критериите по закона на Hy.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка
подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Най-високата единична доза лефамулин, прилагана в клиничните изпитвания е 750 mg перорално при здрави участници, тя не се свързва със сериозни нежелани реакции. QT интервалът може да се увеличи с увеличаване на експозицията на лефамулин. Лечението на предозиране с лефамулин
трябва да се състои от провеждане на наблюдение и общи поддържащи мерки. Хемодиализата не отстранява в значима степен лефамулин от системното кръвообращение.
Фармакологични свойства - Xenleta 150 mg
Фармакотерапевтична група: антибактериални средства за системна употреба, други антибактериални средства, ATC код: J01XX12
Механизъм на действие
Лефамулин е антибактериално средство от групата на плевромутилините. Той инхибира синтеза на протеини в бактериите чрез взаимодействие с A- и P- участъка на пептидил трансферазния център (peptidyl transferase centre, PTC) в централната част на домейн V на 23S рРНК на рибозомна подединица 50S, като предотвратява правилното позициониране на тРНК.
Резистентност
Резистентността на лефамулин при нормално възприемчиви видове може да се дължи на механизми, които включват специфична защита или промяна на таргетната рибозома от протеините от семейство ABC-F като vga (A, B, E), Cfr метил трансфераза, или чрез мутации на рибозомни протеини L3 и L4 или в домейн V на 23S рРНК.
Cfr обикновено придава кръстосана резистентност с оксазолидинони, линкозамиди, фениколи и стрептограмини от група А. Протеините от семейство ABC-F могат да придадат кръстосана резистентност с линкозамиди и стрептограмини от група A.
Организми, които са резистентни към други антибактериални средства от клас плевромутилини, обикновено са с кръстосана резистентност към лефамулин.
Действието на лефамулин не се повлиява от механизми, които придават резистентност към β-лактами, макролиди, хинолони, тетрациклини, фолатни инхибитори, мупироцин и гликопептиди.
Присъщата резистентност към лефамулин се наблюдава при Enterobacterales (напр. Klebsiella pneumoniae) и неферментиращи грам-отрицателни аероби (напр. Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii).
Антибактериална активност в комбинация с други антибактериални средства
In vitro проучванията не показват антагонизъм между лефамулин и амикацин, азитромицин, азтреонам, цефтриаксон, левофлоксацин, линезолид, меропенем, пеницилин, тигециклин, триметоприм/сулфаметоксазол и ванкомицин.
Критерии за тълкуване на резулатите при изпитване на чувствителност
Въз основа на граничните стойности на минималните инхибиращи концентрации (МИК), установени от Европейския комитет за изпитване на антимикробната чувствителност
(EUCAST), се препоръчват следните критерии за тъкуване на резултатите:
| Организъм | Минимална инхибираща концентрация (mg/l) | |
| Чувствителни (≤ S) | Резистентни (> R) | |
| Streptococcus pneumoniae | 0,5 | 0,5 |
| Staphylococcus aureus | 0,25 | 0,25 |
Връзка ФК/ФД
Антимикробната активност на лефамулин срещу S. pneumoniae и S. aureus корелира най-добре с отношението на площта под кривата „плазмена концентрация-време“ на несвързаното лекарство за 24 часа към минималната инхибираща концентрация (24-часово съотношение AUC/MIC).
Клинична ефикасност срещу специфични патогени
Ефикасността е демонстрирана в клинични проучвания по отношение на патогени, чувствителни към лефамулин in vitro, изброени под всяко показание:
Придобита в обществото пневмония
-
Грам-положителни бактерии:
-
Streptococcus pneumoniae
-
Staphylococcus aureus
-
-
Грам-отрицателен бактерии:
-
Haemophilus influenzae
-
Legionella pneumophila
-
-
Други бактерии:
-
Mycoplasma pneumoniae
-
Chlamydophila pneumoniae
Не е установена клинична ефикасност срещу следните патогени, които имат отношение към одобрените показания, въпреки че in vitro проучванията показват, че те биха били чувствителни към лефамулин при липса на придобити механизми на резистентност:
-
-
Грам-отрицателен бактерии:
-
Haemophilus parainfluenzae
-
Moraxella catarrhalis
-
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Xenleta в една или повече подгрупи на педиатричната популация при придобита в обществото пневмония (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Информация от клинични изпитвания
В post-hoc анализ по подгрупи от две изпитвания фаза 3 при пациенти с придобита в обществото пневмония процентът на случаите на клинично излекуване при посещение след лечение при пациенти с положителни резултати от изследване на култура от храчка, хемокултура или изследване на урината за наличие на антигени на S. pneumoniae е по-нисък при пациентите, лекувани с лефамулин, в сравнение с пациентите, лекувани с моксифлоксацин. При започване на интравенозното лечение дялът на случаите на излекуване е 28/36 [77,8 %;
(95 % доверителни интервали (ДИ) 60,8 % до 89,9 %)] за лефамулин спрямо 26/31 [83,9 %;
(95 % ДИ 66,3 % до 94,6%)] за моксифлоксацин. При започване на пероралното лечение дялът на случаите на излекуване е съответно 19/25 (76 %; 95 % ДИ 55,9 % до 90,6 %) спрямо 30/32
(93,8 %; 95 % ДИ 79,2 % до 99,2 %).
Абсорбция
Неприложимо Разпределение
Лефамулин се свързва с плазмените протеини в умерена до значителна степен (алфа-1 киселинен гликопротеин > човешки серумен албумин) в диапазон от 88–97 % при концентрация от 1 µg/ml, 83–94 % при концентрация от 3 µg/ml и 73–86 % при концентрация от 10 µg/ml (в зависимост от анализа), като демонстрира нелинейно, насищаемо свързване.
Обемът на разпределение (Vss) в стационарно състояние е приблизително 2,5 l/kg. Установено е чрез микродиализа бързо разпределение на лефамулин в кожата и меките тъкани, както и в алвеоларната течност (epithelial lining fluid, ELF) чрез бронхоалвеоларен лаваж.
Биотрансформация
В плазмата между 24 и 42 % от лефамулин се метаболизира предимно чрез реакциите, медиирани от CYP3A във фаза I, което води до образуване преди всичко на хидроксилирани метаболити, без антибактериални свойства, най-вече основния метаболит BC-8041 (2R-хидрокси лефамулин). BC-8041 е единственият метаболит в плазмата, представляващ > 10 % (13,6 до 17,3 %) от общия материал, свързан с лекарството, след перорално приложение, докато след интравенозно приложение метаболитите не превишават 10 % (≤ 6,7 %).
Елиминиране
Елиминирането е многофазно и терминалният t1/2 е в диапазон между 9 и 10 часа след приложение на единична доза перорално или интравенозно . Като цяло основният път на елиминиране на лефамулин не е през бъбреците. Между 9,6 и 14,1 % от интравенозната доза лефамулин се екскретира като непроменено лекарствено вещество в урината. Общият телесен клирънс и бъбречен клирънс след 150 mg интравенозна инфузия са съответно около 20 l/h и 1,6 l/h.
Специални популации
Не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на лефамулин въз основа на пол, раса или тегло.
Старческа възраст
При пациентите с ПОП се наблюдава тенденция към увеличаване на експозицията на лефамулин с възрастта, като увеличението на AUC0-24 е ~50 % в стационарно състояние при пациентите на възраст ≥ 85 години в сравнение с пациентите на възраст < 65 години.
Бъбречно увреждане
Проведено е проучване за сравнение на фармакокинетиката на лефамулин след интравенозно приложение на 150 mg при 8 участници с тежко бъбречно увреждане и 7 съответстващи здрави контроли. На други 8 участници, при които е необходима хемодиализа, е приложен 150 mg лефамулин интравенозно непосредствено преди диализа (с диализа) и в ден без диализа (без диализа). AUC, Cmax и CL на лефамулин и неговият основен метаболит са сравними между участниците с тежко бъбречно увреждане и съответстващите здрави контролни участници, както и при участници, при които е необходима хемодиализа, независимо дали е в ден със или без диализа. Лефамулин и неговият основен метаболит не са диализируеми. Бъбречното увреждане не оказва влияние върху елиминирането на лефамулин.
Чернодробно увреждане
Проведено е проучване за сравнение на фармакокинетиката на лефамулин след интравенозно приложение на 150 mg при 8 участници с умерено чернодробно увреждане (клас B по Child-Pugh), 8 участници с тежко чернодробно увреждане (клас C по Child-Pugh) и 11 съответстващи здрави контролни участници. Не са наблюдавани клинично значими промени в общата AUC, Cmax и CL на лефамулин и неговите основни метаболити между участниците с умерено или тежко чернодробно увреждане и здравите контролни участници. Чернодробното увреждане не оказва значимо влияние върху елиминирането на лефамулин. Свързването с плазмените протеини намалява с повишаване на степента на увреждане.
Фармацевтични данни - Xenleta 150 mg
Концентрат
Натриев хлорид Вода за инжекции
Разтворител
Лимонена киселина Натриев цитрат Натриев хлорид Вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
4 години.
След разреждане
Доказана е химична и физична стабилност на разредения разтвор при употреба в продължение на 24 часа при стайна температура и 48 часа при 2 до 8°C. От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, периодът на използване и условията на съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да надхвърлят 24 часа при 2 до 8°С, освен ако разреждането не е извършено при контролирани и валидирани асептични условия.
Концентрат
Да се съхранява в хладилник (2°С–8°С). Да не се замразява. Разтворител
Да се съхранява под 25°C. Да не се замразява.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Концентрат
Стъклен флакон с хлорбутилова гумена запушалка и алуминиева обкатка с отчупващо се пластмасово капаче.
Разтворител
Полипропиленов инфузионен сак
Вид опаковка
Една опаковка съдържа 2 флакона, всеки, съдържащ 15 ml концентрат, и 2 сака, всеки, съдържащ 250 ml разтворител.
Общи предпазни мерки
Всеки флакон и инфузионен сак са само за еднократна употреба.
За приготвяне и приложение на разтвора трябва да се използва стандартна асептична техника. Указания за разреждане и инфузия
Концентратът Xenleta трябва да се добави в сака с разтворител, съдържащ 250 ml физиологичен разтвор, буфериран с 10 mM цитрат, и да се приложи чрез инфузия.
-
Асептично изтеглете 15 ml Xenleta от флакона с концентрат.
-
Прехвърлете концентрата в сака с разтворител, съдържащ 250 ml разтвор на натриев хлорид 0,9 %, буфериран с 10 mM цитрат.
-
Изхвърлете неизползваното количество от флакона с концентрат. Флаконът с концентрат и сакът с разтворител са само за еднократна употреба.
-
Разреденият разтвор трябва да е бистър и безцветен. Преди употреба парентералните лекарствени продукт трябва да се проверят визуално за наличие на видими частици и за промяна на цвета преди употреба, когато разтворът и опаковката позволяват това.
-
Прилагайте чрез интравенозна инфузия за период от 60 минути като директна инфузия или чрез набор за интравенозна инфузия тип Y, който вече може вече да е поставен. Избягвайте бърза интравенозна инфузия или болус.
-
Прилагайте само чрез интравенозна инфузия.
Не е установена съвместимостта на реконституирания Xenleta с интравенозни лекарствени продукти, добавки или вещества, различни от 0,9 % натриев хлорид инфузионен разтвор, буфериран с 10 mM цитрат, и 0,9 % натриев хлорид инфузионен разтвор. Ако се използва обща интравенозна система за приложение на други лекарствени продукти в допълнение към Xenleta, системата трябва да се промие преди и след всяко приложение на Xenleta с 0,9 % натриев хлорид инфузионен разтвор.
Изхвърляне
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.