Liraglutide STADA 6 mg/ml - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Liraglutide 6 mg/ml
Лираглутид STADA е показан за лечение на възрастни, юноши и деца на възраст 10 и повече години с незадоволително контролиран захарен диабет тип 2 като допълнение към диета и упражнения:
-
като монотерапия, когато метформин се счита за неподходящ поради непоносимост или противопоказания
-
като допълнение към други лекарствени продукти за лечение на диабет.
За резултатитете от изпитвания по отношение на комбинации, ефекти върху гликемичния контрол и сърдечносъдови събития, както и за изследваните популации, вижте точки 4.4, 4.5 и 5.1.
Дозировка
За да се подобри стомашно-чревната поносимост, началната доза е 0,6 mg лираглутид дневно. След най-малко една седмица, дозата трябва да се увеличи на 1,2 mg. При някои пациенти се очаква да има полза от увеличаване на дозата от 1,2 mg на 1,8 mg и в зависимост от клиничното повлияване, след поне още една седмица, дозата може да бъде увеличена на 1,8 mg, за да се подобри допълнително гликемичният контрол. Не се препоръчва дневната доза да надвишава 1,8 mg.
Когато Лираглутид STADA се добави към терапия със сулфонилурейни производни или към инсулин, трябва да се има предвид намаляване на дозата на сулфонилурейното производно или инсулина, за да се намали риска от хипогликемия (вж. точка 4.4). Комбинираната терапия със сулфонилурейни производни се отнася само за възрастни пациенти.
Не е необходим самоконтрол на глюкозата в кръвта за адаптиране на дозата Лираглутид STADA. Самоконтролът на кръвната захар е необходим, за да се коригира дозата на сулфонилурейното производно или инсулина, особено когато се започва терапия с Лираглутид STADA и се намалява инсулинът. Препоръчва се инсулиновата доза да се намалява постепенно.
Специални популации
Пациенти в старческа възраст (над 65 години)
Не е необходимо адаптиране на дозата въз основа на възрастта (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти с лека, умерена или тежка степен на бъбречно увреждане. Няма терапевтичен опит при пациенти с терминално бъбречно заболяване и поради това не се препоръчва употребата на Лираглутид STADA при тези пациенти (вж. точки 5.1 и 5.2).
Чернодробно увреждане
Не се препоръчва адаптиране на дозата при пациенти с леко или умерено чернодробно увреждане. Лираглутид STADA не се препоръчва за употреба при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Не е необходимо адаптиране на дозата при юноши и деца на възраст 10 и повече години. Липсват данни за деца под 10 годишна възраст (вж. точки 5.1 и 5.2).
Начин на приложение
Лираглутид STADA е за подкожно приложение.
Лираглутид STADA не трябва да се прилага интравенозно или интрамускулно.
Лираглутид STADA се прилага веднъж дневно в произволен час, независимо от храненията, и може да се инжектира в корема, в бедрото или в горната част на ръката. Мястото и времето на инжекцията могат да се променят без адаптиране на дозата. Въпреки това се препоръчва Лираглутид STADA да се инжектира приблизително по едно и също време на деня, като се избере най-удобното време за пациента. Инжекционните места трябва винаги да се редуват, за да се намали рискът от амилоидни отлагания на мястото на инжектиране (вж. точка 4.8). За допълнителни указания относно приложението, вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Лираглутид не трябва да се използва при пациенти със захарен диабет тип 1 или за лечение на диабетна кетоацидоза.
Лираглутид не е заместител на инсулина. Съобщава се за диабетна кетоацидоза при инсулинозависими пациенти след бързо прекратяване или намаляване на дозата инсулин (вж. точка 4.2).
Липсва терапевтичен опит при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност клас IV по Нюйоркската кардиологична асоциация (NYHA) и затова лираглутид не се препоръчва за употреба при тези пациенти.
Опитът при пациенти с възпалителни чревни заболявания и диабетна гастропареза е ограничен. Използването на лираглутид при тези пациенти не се препоръчва, тъй като той се свързва с преходни стомашно-чревни нежелани реакции, включващи гадене, повръщане и диария.
Аспирация във връзка с обща анестезия или дълбока седация
Съобщени са случаи на белодробна аспирация при пациенти, получаващи GLP-1 рецепторни агонисти, които са подложени на обща анестезия или дълбока седация. Поради това преди извършването на процедури с обща анестезия или дълбока седация трябва да се има предвид повишеният риск от наличие на остатъчно стомашно съдържимо поради забавено изпразване на стомаха (вж. точка 4.8).
Остър панкреатит
Остър панкреатит е наблюдаван при употребата на GLP-1 рецепторни агонисти. Пациентите трябва да бъдат информирани за характерните симптоми на острия панкреатит. Ако съществуват съмнения за панкреатит, употребата на лираглутид трябва да бъде прекратена; ако острият панкреатит се потвърди, лечението с лираглутид не трябва да се подновява (вж. точки 4.8 и 5.1).
Заболяване на щитовидната жлеза
Нежелани събития от страна на щитовидната жлеза като гуша са съобщени при клинични изпитвания и особено при пациенти със съществуващо заболяване на щитовидната жлеза. Затова лираглутид трябва да се използва внимателно при тези пациенти.
Хипогликемия
Възможно е рискът от хипогликемия при пациенти, които използват лираглутид в комбинация със сулфонилурейни производни или инсулин, да е повишен (вж. точка 4.8). Рискът от хипогликемия може да се намали чрез намаляване на дозата сулфонилурейно производно или инсулин.
Дехидратация
Признаци и симптоми на дехидратация, включително бъбречно увреждане и остра бъбречна недостатъчност се съобщават при пациенти, лекувани с лираглутид. Пациентите, лекувани с лираглутид трябва да бъдат посъветвани относно потенциалния риск от дехидратация във връзка със стомашно-чревни нежелани събития и да вземат предпазни мерки за избягване на загуба на течности.
Помощни вещества
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
In vitro, лираглутид показва много нисък потенциал за участие във фармакокинетични взаимодействия с други активни вещества по отношение на цитохром P450 и свързването с плазмените протеини.
Краткото забавяне на изпразването на стомашното съдържимо при прилагане на лираглутид може да повлияе върху абсорбцията на едновременно приеманите перорални лекарствени продукти. Проучванията за взаимодействията не показват клинично значимо забавяне на абсорбцията и затова не се налага адаптиране на дозата. Няколко пациента, лекувани с лираглутид, съобщават за поне един епизод на тежка диария. Диарията може да се отрази върху абсорбцията на едновременно приеманите перорални лекарствени продукти.
Варфарин и други кумаринови производни
Не е провеждано изпитване за взаимодействия. Не могат да бъдат изключени клинично значими взаимодействия с активни вещества с ниска разтворимост или с тесен терапевтичен
индекс, какъвто е варфарин. При започване на терапия с лираглутид при пациенти на варфарин или други кумаринови производни, се препоръчва по-често проследяване на стойностите на INR (Международно нормализирано отношение).
Парацетамол
Лираглутид не променя общата експозиция на парацетамол при еднократна доза от 1 000 mg. Cmax на парацетамол се понижава с 31%, а медианата на tmax се забавя с не повече от 15 min. Не е необходимо адаптиране на дозата при съпътстващата упортеба на парацетамол.
Аторвастатин
Лираглутид не променя общата експозиция на аторвастатин до клинично значима степен, след прилагане на еднократна доза аторвастатин от 40 mg. Ето защо не е необходимо адаптиране на дозата аторвастатин, когато се прилага с лираглутид. Cmax на атровастатин се понижава с 38%, а медианата на tmax се забавя от 1 на 3 часа при прилагане на лираглутид.
Гризеофулвин
Лираглутид не променя общата експозиция на гризеофулвин след прилагане на единична доза гризеофулвин от 500 mg. Cmax на гризеофулвин се повишава с 37%, а медианата на tmax не се променя. Не е необходимо адаптиране на дозата на гризеофулвина и другите съединения с ниска разтворимост и висок пермеабилитет.
Дигоксин
Прилагането на еднократна доза дигоксин от 1 mg с лираглутид води до намаляване на AUC на дигоксин с 16%; Cmax се понижава с 31%. Медианата на tmax на дигоксин се забавя от 1 на
1,5 часа. Не е необходимо адаптиране на дозата на дигоксин въз основа на тези резултати. Лизиноприл
Прилагането на еднократна доза лизиноприл от 20 mg с лираглутид води до намаляване на AUC на лизиноприл с 15%; Cmax се понижава с 27%. Медианата на tmax на лизиноприл се забавя от 6 на 8 часа при прилагане на лираглутид. Не е необходимо адаптиране на дозата на лизиноприл въз основа на тези резултати.
Перорални контрацептиви
Лираглутид понижава Cmax на етинилестрадиол и левоноргестрел съответно с 12 и 13%, след прилагане на еднократна доза перорално контрацептивно лекарство. За двете съединения tmax се забавя с 1,5 часа при прилагане на лираглутид. Няма клинично значим ефект върху общата експозиция нито на етинилестрадиол, нито на левоноргестрел. Следователно не се очаква контрацептивният ефект да бъде повлиян при едновременно прилагане на лираглутид.
Инсулин
Не са наблюдавани фармакокинетични или фармакодинамични взаимодействия между лираглутид и инсулин детемир при приложение на еднократна доза инсулин детемир 0,5 U/kg с лираглутид 1,8 mg в стационарно състояние при пациенти с диабет тип 2.
Педиатрична популация
Проучвания за взаимодействия са проведени само при възрастни.
Бременност
Няма достатъчно данни за употребата на лираглутид при бременни жени. Изпитванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен.
Лираглутид не трябва да се използва по време на бременност. Вместо това се препоръчва използването на инсулин. Ако пациентка желае да забременее, или настъпи бременност, терапията с лираглутид трябва да се преустанови.
Кърмене
Не е известно дали лираглутид се екскретира в кърмата. Изпитванията при животни показват, че преминаването на лираглутид и метаболити с близко структурно сходство в млякото е ниско. Неклинични изпитвания показват свързано с терапията намаляване на растежа при сучещи новородени плъхове (вж. точка 5.3). Поради липсата на опит, лираглутид не трябва да се използва по време на кърмене.
Фертилитет
Освен слабото намаление на броя на живи имплантати, изпитвания при животни не са показали вредни ефекти по отношение на фертилитета.
Лираглутид не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Пациентите трябва да бъдат предупреждавани да вземат предпазни мерки за избягване на хипогликемия, докато шофират или използват машини, особено когато лираглутид се използва в комбинация със сулфонилурейни производни или инсулин.
Резюме на профила на безопасност
При пет големи, дългосрочни клинични изпитвания фаза 3а над 2 500 възрастни пациенти са били лекувани с лираглутид самостоятелно или в комбинация с метформин, сулфонилурейни производни (със или без метформин) или метформин плюс розиглитазон.
Най-често съобщаваните нежелани реакции по време на клиничните изпитвания са стомашно-чревните нарушения: гаденето и диарията са много чести, докато повръщането, констипацията, коремната болка и диспепсията са чести. В началото на терапията тези стомашно-чревни нежелани реакции могат да се проявят по-често. Тези реакции обикновено намаляват в рамките на няколко дни или седмици при продължителна терапия. Главоболието и назофарингитът също са чести нежелани реакции. Друга честа нежелана реакция е хипогликемията, която е много честа, когато лираглутид се прилага в комбинация със сулфонилурейни производни.
Тежка хипогликемия се наблюдава предимно при комбинираната терапия със сулфонилурейни производни.
Табличен списък на нежеланите реакции
Таблица 1 изброява нежеланите реакции, докладвани в дългосрочни фаза 3а контролирани изпитвания, изпитването LEADER (дългосрочно изпитване за оценка на сърдечносъдови резултати) и спонтанни (постмаркетингови) съобщения. Честотите на всички събития са изчислени въз основа на тяхната честота във фаза 3а на клинични изпитвания.
Честотите са определени, както следва: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1 Нежелани реакции от дългосрочни, контролирани изпитвания фаза 3а, дългосрочно изпитване за оценка на сърдечносъдови резултати (LEADER) и спонтанни (постмаркетингови) съобщения.
| Системо-органни класовепоMedDRA | Много чести | Чести | Нечести | Редки | Много редки | Снеизвестна честота |
| Инфекции и инфестации | Назофарингит Бронхит | |||||
| Нарушения на имунната система | Анафилактични реакции | |||||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипогликемия Анорексия Намален апетит | Дехидратация | ||||
| Нарушения на нервната система | Главоболие Замайване | Дисгеузия | ||||
| Сърдечни нарушения | Повишена сърдечначестота | |||||
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене Диария | Повръщане Диспепсия Болка в горната част на корема Констипация Гастрит Метеоризъм Абдоминална дистензия Гастроезофагеа лна рефлуксна болест Абдоминален дискомфортЗъбобол | Забавено изпразване на стомаха | Интестинална обструкция | Панкреатит (включително некротизиращ панкреатит) | |
| Хепатобилиар ни нарушения | Холелитиаза Холецистит | |||||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив | Уртикария Сърбеж | Кожна амилоидоза | |||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Бъбречно увреждане Остра бъбречна недостатъчност |
| Системо-органни класовепоMedDRA | Много чести | Чести | Нечести | Редки | Много редки | Снеизвестна честота |
| Общи нарушения и ефекти на мястото наприложение | Умора Реакции на мястото на инжектиране | Неразположен ие | ||||
| Изследвания | Повишена липаза* Повишена амилаза* |
* От контролирани фаза 3б и 4 клинични изпитвания, само когато са били измерени.
Описание на подбрани нежелани реакции
При клинично изпитване с прилагане на лираглутид като монотерапия, честотата на хипогликемията, съобщена при лираглутид, е по-ниска от честотата, съобщена при пациенти, лекувани с лекарството за сравнение (глимепирид). Най-често съобщаваните нежелани реакции са стомашно-чревни нарушения, инфекции и инфестации.
Хипогликемия
Повечето епизоди на потвърдена хипогликемия при клинични изпитвания са леки. Не са наблюдавани епизоди на тежка хипогликемия при изпитване, в което лираглутид се използва като монотерапия. Тежка хипогликемия може да се прояви нечесто и се наблюдава предимно при комбинираната терапия с лираглутид и сулфонилурейни производни (0,02 случая/пациентогодина). Много малко епизоди (0,001 случая/пациентогодина) са наблюдавани при прилагане на лираглутид в комбинация с перорални антидиабетни лекарства, различни от сулфонилурейни производни. Рискът от хипогликемия е нисък при комбинирана употреба на базален инсулин и лираглутид (1,0 случая за пациентогодина, вж. точка 5.1). В изпитването LEADER тежки хипогликемични епизоди са съобщавани по-рядко при лираглутид в сравнение с плацебо (1,0 спрямо 1,5 събития на 100 пациентогодини; изчислено съотношение на честотите 0,69 [0,51 до 0,93]) (вж. точка 5.1). При пациенти, лекувани с предварително смесен инсулин на изходното ниво и най-малко през следващите 26 седмици, честотата на тежка хипогликемия както за лираглутид, така и за плацебо е 2,2 събития на 100 пациентогодини.
Стомашно-чревни нежелани реакции
При комбиниране на лираглутид с метформин, 20,7% от пациентите съобщават най-малко за един епизод на гадене, а 12,6% от пациентите съобщават най-малко за един епизод на диария. При комбиниране на лираглутид със сулфонилурейни производни, 9,1% от пациентите съобщават най-малко за един епизод на гадене, а 7,9% съобщават най-малко за един епизод на диария. Повечето епизоди са леки до умерени и се проявяват по доза-зависим начин. При продължителна терапия честотата и тежестта на гаденето намаляват при повечето пациенти, които в началото са получили гадене.
Пациентите над 70-годишна възраст могат да получат повече стомашно-чревни реакции при лечение с лираглутид.
Пациентите с леко и умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 60–90 ml/min и 30–59 ml/min, съответно) могат да получат повече стомашно-чревни реакции при лечение с лираглутид.
Холелитиаза и холецистит
Няколко случая на холелитиаза (0,4%) и холецистит (0,1%) са съобщени по време на дългосрочни, контролирани клинични изпитвания фаза 3а с лираглутид. В изпитването LEADER честотата на холелитиаза и холецистит са съответно 1,5% и 1,1% за лираглутид и 1,1% и 0,7% за плацебо (вж. точка 5.1).
Кожна амилоидоза
На мястото на инжектиране може да възникне кожна амилоидоза (вж. точка 4.2).
Оттегляне от изпитванията
Честотата на оттегляне от изпитванията поради нежелани реакции е 7,8% за лекуваните с лираглутид пациенти и 3,4% за лекуваните с лекарство за сравнение при дългосрочните контролирани изпитвания (26 седмици или повече). Най-честите нежелани реакции, водещи до оттегляне на лекуваните с лираглутид пациенти, са гадене (2,8% от пациентите) и повръщане (1,5%).
Реакции на мястото на инжектиране
Съобщени са реакции на мястото на инжектиране при приблизително 2% от пациентите, на които се прилага лираглутид при дългосрочни контролирани изпитвания (26 седмици или повече). Тези реакции обикновено са леки.
Панкреатит
Съобщени са няколко случая на остър панкреатит (< 0,2%) при дългосрочни, контролирани клинични изпитвания фаза 3а с лираглутид. Също така има съобщения за панкреатит от постмаркетингова употреба. В изпитването LEADER честотата на остър панкреатит, потвърден чрез експертна оценка е съответно 0,4% за лираглутид и 0,5% за плацебо (вж. точки 4.4 и 5.1).
Алергични реакции
Алергични реакции, включително уртикария, обрив и сърбеж са съобщени при употреба на лираглутид след пускането на пазара.
Няколко случая на анафилактични реакции с допълнителни симптоми като хипотония, палпитации, диспнея и едем са съобщени при употреба на лираглутид след пускането на пазара. Съобщени са няколко (0,05%) случая на ангиоедем при всички дългосрочни клинични изпитвания с лираглутид.
Педиатрична популация
Като цяло честотата, видът и тежестта на нежеланите реакции при юноши и деца на възраст 10 и повече години са сравними с тези, наблюдавани при възрастни. Честотата на потвърдените хипогликемични епизоди е по-висока при лираглутид (0,58 събития/пациентогодина) в сравнение с плацебо (0,29 събития/пациентогодина). При пациенти, лекувани с инсулин преди потвърден хипогликемичен епизод, честотата е по-висока при лираглутид (1,82 събития/пациентогодина) в сравнение с плацебо (0,91 събития/пациентогодина). В групата лекувана с лираглутид не са настъпили тежки хипогликемични епизоди.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
От клинични изпитвания и постмаркетинговата употреба са докладвани случаи на предозиране от до 40 пъти (72 mg) над препоръчаната поддържаща доза. Съобщените събития включват тежко гадене, повръщане, диария и тежка хипогликемия.
В случай на предозиране трябва да се започне подходяща поддържаща терапия според клиничните признаци и симптоми на пациента. Пациентът трябва да бъде наблюдаван за клинични признаци на дехидратация и кръвната захар трябва да се проследява.
Фармакологични свойства - Liraglutide 6 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на диабет, аналози на глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1). ATC код: A10BJ02
Механизъм на действие
Лираглутид е аналог на GLP-1 с 97% степен на хомоложност спрямо човешкия GLP-1, който се свързва с GLP-1 рецептора и го активира. GLP-1 рецепторът е прицелен за естествения GLP-1, ендогенен инкретинов хормон, който потенцира глюкозозависимата секреция на инсулин от бета-клетките на панкреаса. За разлика от естествения GLP-1, фармакокинетичният и фармакодинамичен профил на лираглутид при хората го правят подходящ за прилагане веднъж дневно. При подкожно приложение профилът на удължено действие се основава на три механизма: самоасоцииране, водещо до забавена абсорбция; свързване с албумин; по-голяма ензимна стабилност спрямо ензимите дипептидил пептидаза -4 (DPP-4) и неутралната ендопептидаза (NEP), което води до дълъг плазмен полуживот.
Действието на лираглутид се постига чрез специфичното взаимодействие с GLP-1 рецепторите, което води до натрупване на цикличен аденозин монофосфат (cAMP). Лираглутид стимулира секрецията на инсулин в зависимост от нивото на глюкозата. В същото време лираглутид понижава прекалено високата секреция на глюкагон, също в зависимост от нивото на глюкозата. Така, когато нивото на глюкозата е високо, секрецията на инсулин се стимулира, а секрецията на глюкагон се инхибира. И обратно, при хипогликемия лираглутид намалява секрецията на инсулин и не нарушава секрецията на глюкагон. Механизмът на понижаване на глюкозата в кръвта включва и леко забавяне на изпразването на стомашното съдържимо.
Лираглутид намалява телесното тегло и телесните мазнини чрез механизми, включващи намален апетит и съответно намален енергиен прием, GLP-1 е физиологичен регулатор на апетита и приема на храна, но точният механизъм на действие не е съвсем ясен.
В изпитвания при животни, периферното приложение на лираглутид води до усвояване в специфични области на мозъка, участващи в регулацията на апетита, където чрез специфична активация на рецептора за GLP-1 (GLP-1R), лираглутид повишава основните сигнали за засищане и намалява основните сигнали за глад, като по-този начин води до намаляване на телесното тегло.
GLP-1 рецептори се намират също и в специфични участъци на сърцето, съдовете, имунната система и бъбреците. В миши модели на атеросклероза лираглутид предотвратява прогресията на аортна плака и намалява възпалението в плаката. В допълнение, лираглутид има благоприятен ефект върху плазмените липиди. Лираглутид не намалява размера на плаката при вече образувани плаки.
Фармакодинамични ефекти
Лираглутид има продължителност на действие 24 часа и подобрява гликемичния контрол при пациенти със захарен диабет тип 2 чрез намаляване на глюкозата в кръвта на гладно и след хранене.
Клинична ефективност и безопасност
Подобряването на гликемичния контрол и намаляването на сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност са неразделна част от лечението на диабет тип 2.
Проведени са пет двойнослепи, рандомизирани, контролирани клинични изпитвания фаза 3а при възрастни, за да се оцени ефектът на лираглутид върху гликемичния контрол (Таблица 2). Терапията с лираглутид води до клинично и статистически значими подобрения на гликирания хемоглобин A1c (HbA1c), плазмената глюкоза на гладно и след хранене в сравнение с плацебо.
В изпитванията са включени 3 978 пациенти със захарен диабет тип 2 (2 501 пациенти,
лекувани с лираглутид), 53,7% мъже и 46,3% жени, 797 пациенти (508 лекувани с лираглутид) ≥ 65-годишна възраст и 113 пациенти (66 лекувани с лираглутид) ≥ 75-годишна възраст.
Проведени са допълнителни изпитвания с лираглутид, които включват 1 901 пациенти в четири незаслепени, рандомизирани, контролирани клинични изпитвания (включващи 464, 658, 323 и 177 пациенти на изпитване) и едно двойносляпо, рандомизирано, контролирано клинично изпитване при пациенти със захарен диабет тип 2 и умерено бъбречно увреждане
(279 пациенти).
Също така е проведено голямо изпитване за оценка на сърдечносъдови крайни резултати (изпитването LEADER) с лираглутид при 9 340 пациенти със захарен диабет тип 2 и висок сърдечносъдов риск.
-
Гликемичен контрол
Монотерапия
Монотерапия с лираглутид за 52 седмици води до статистически значимо и непрекъснато намаление на HbA1c в сравнение с глимепирид 8 mg (−0,84% за 1,2 mg, −1,14% за 1,8 mg спрямо
−0,51% за сравнителния продукт) при пациенти, лекувани преди това или с диета и упражнения, или с монотерапия с перорални антидиабетни продукти, в доза не по-висока от половината от максималната доза (Таблица 2).
Комбинация с перорални антидиабетни продукти
Лираглутид в комбинирана терапия с метформин, глимепирид или метформин и розиглитазон, или SGLT2i ± метформин в продължение на 26 седмици, води до статистически значимо и трайно намаление на HbA1c, в сравнение с пациентите, получаващи плацебо (Таблица 2).
Таблица 2 Клинични изпитвания фаза 3 с лираглутид като монотерапия (52 седмици) и в комбинация с перорални антидиабетни продукти (26 седмици)
Брой Среден изходен HbA1c (%) Среден HbA1c промяна от изходнотониво (%) Пациенти (%)достигнал иHbA1c< 7% Средно изходно тегло (kg) Средно тегло промяна от изходнотониво (kg) Монотерапия Лираглутид 1,2 mg 251 8,18 −0,84* 42,81, 58,33 92,1 −2,05** Лираглутид 1,8 mg 246 8,19 −1,14** 50,91, 62,03 92,6 −2,45** Глимепирид 8 mg/дневно 248 8,23 −0,51 27,81, 30,83 93,3 1,12 Комбинация с метформин (2 000 mg/дневно) Лираглутид 1,2 mg 240 8,3 −0,97† 35,31, 52,82 88,5 −2,58** Лираглутид 1,8 mg 242 8,4 −1,00† 42,41, 66,32 88,0 −2,79** Плацебо 121 8,4 0,09 10,81, 22,52 91,0 −1,51 Глимепирид 4 mg/дневно 242 8,4 −0,98 36,31, 56,02 89,0 0,95 Комбинация с глимепирид (4 mg/дневно) Лираглутид 1,2 mg 228 8,5 −1,08** 34,51, 57,42 80,0 0,32** Лираглутид 1,8 mg 234 8,5 −1,13** 41,61, 55,92 83,0 −0,23** Плацебо 114 8,4 0,23 7,51, 11,82 81,9 −0,10 Розиглитазон 4 mg/дневно 231 8,4 −0,44 21,91, 36,12 80,6 2,11 Комбинация с метформин (2 000 mg/дневно) + розиглитазон (4 mg два пъти дневно) Лираглутид 1,2 mg 177 8,48 −1,48 57,51 95,3 −1,02 Брой Среден изходен HbA1c (%) Среден HbA1c промяна от изходнотониво (%) Пациенти (%)достигнал иHbA1c< 7% Средно изходно тегло (kg) Средно тегло промяна от изходнотониво (kg) Лираглутид 1,8 mg 178 8,56 −1,48 53,71 94,9 −2,02 Плацебо 175 8,42 −0,54 28,11 98,5 0,60 Комбинация с метформин (2 000 mg/дневно) + глимепирид (4 mg/дневно) Лираглутид 1,8 mg 230 8,3 −1,33* 53,11 85,8 −1,81** Плацебо 114 8,3 −0,24 15,31 85,4 −0,42 Инсулин гларжин4 232 8,1 −1,09 45,81 85,2 1,62 Комбинация с SGLT2i ± метформин (≥ 1 500 mg/дневно) Лираглутид 1,8 mg 203 8,00 −1,02*** 54,8*** 91,0 −2,92 Плацебо 100 7,96 −0,28 13,9 91,4 −2,06 * Превъзходство (p< 0,01) спрямо активния сравнителен продукт
** Превъзходство (p< 0,0001) спрямо активния сравнителен продукт
*** Превъзходство (p< 0,0001) спрямо активния сравнителен продукт
† Не по-малка ефикасност (p< 0,0001) спрямо активния сравнителен продукт
1 Всички пациенти
2 Предходна перорална антидиабетна монотерапия
3 Пациенти, предходно подложени на диета
5 Лираглутид комбинация с SGLT2i е изследвана при всички одобрени дози на SGLT2i
4 Дозирането на инсулин гларжин е открито и се прилага, съгласно Указания за титриране на инсулин гларжин. Титрирането на дозата на инсулин гларжин се контролира от пациента след дадени от изследователя указания:
Указания за титриране на Инсулин гларжин
Измерена самостоятелно ПГГ Увеличаване на дозата на инсулин гларжин (IU) ≤ 5,5 mmol/l (≤ 100 mg/dl) Цел Без корекция > 5,5 и < 6,7 mmol/l (> 100 и < 120 mg/dl) 0–2 IUa ≥ 6,7 mmol/l (≥ 120 mg/dl) 2 IU a Съгласно индивидуализираните от изследователя препоръки при предишна визита, например в зависимост от това дали пациентът е получил хипогликемия.
Комбинация с инсулин
В 104 седмично клинично изпитване, 57% от пациентите с диабет тип 2, лекувани с инсулин деглудек в комбинация с метформин постигат таргетния HbA1c < 7%, а останалите пациенти продължават в 26 седмично, открито изпитване и са рандомизирани с добавяне на лираглутид или еднократна доза инсулин аспарт (с основното хранене). В рамото на инсулин деглудек + лираглутид, инсулиновата доза е намалена с 20% за минимизиране на риска от хипогликемия. Добавянето на лираглутид води до статистически значимо по-голямо намаление на HbA1c (−0,73% за лираглутид спрямо −0,40% за сравнителния продукт) и на телесното тегло (−3,03 спрямо 0,72 kg). Честотата на хипогликемични епизоди (експозиция на пациентогодина) е статистически значимо по-ниска при добавяне на лираглутид в сравнение с добавяне на еднократна доза инсулин аспарт (1,0 спрямо 8,15; съотношение: 0,13; 95% CI: 0,08 до 0,21).
В 52 седмично клинично изпитване, добавянето на инсулин детемир към лираглутид 1,8 mg и метформин при пациенти, които не постигат гликемичните цели само с лираглутид и само с метформин, води до намаляване на HbA1c от изходното ниво с 0,54%, в сравнение с 0,20% в контролната група с лираглутид 1,8 mg и метформин. Поддържа се намаляването на теглото. Има слабо увеличение в честотата на леките хипогликемични епизоди (0,23 спрямо 0,03 случая за пациентогодина).
В изпитването LEADER, (вж. параграф Сърдечносъдова оценка), 873 пациенти са били на лечение с предварително смесен инсулин (със или без перорални антидиабетни продукти) на изходно ниво и в продължение на поне 26 седмици. Средният HbA1c в началото е 8,7% за лираглутид и плацебо. На седмица 26 изчислената средна промяна на HbA1c е съответно −1,4%
и −0,5% за лираглутид и плацебо, с изчислена разлика в лечението от −0,9 [−1,00; −0,70]95% CI. Профилът на безопасност на лираглутид в комбинация с предварително смесен инсулин като цяло е сравним с този, наблюдаван при плацебо в комбинация с предварително смесен инсулин (вж. точка 4.8).
Употреба при пациенти с бъбречно увреждане
В двойносляпо изпитване, сравняващо ефикасността и безопасността на лираглутид 1,8 mg спрямо плацебо, като допълнение към инсулин и/или перорални антидиабетни продукти при пациенти с диабет тип 2 и умерено бъбречно увреждане, лираглутид превъзхожда лечението с плацебо за намаляване на HbA1c след 26 седмици (−1,05% спрямо −0,38%). Значително повече пациенти постигат HbA1c под 7% с лираглутид в сравнение с плацебо (52,8% спрямо 19,5%). В двете групи се наблюдава намаление на телесното тегло: −2,4 kg при лираглутид спрямо
−1,09 kg при плацебо. При двете групи е налице подобен риск от хипогликемични епизоди. Профилът на безопасност на лираглутид обикновено е подобен на този, наблюдаван в други изпитвания с лираглутид.
-
Дял на пациентите, достигнали намаление на HbA1c
Лираглутид, прилаган самостоятелно води до статистически значим по-висок дял на пациентите, достигнали HbA1c≤ 6,5% на 52-ра седмица, в сравнение с пациентите приемащи глимепирид (37,6% за 1,8 mg и 28,0% за 1,2 mg спрямо 16,2% за сравнителния продукт).
Лираглутид в комбинация с метформин, глимепирид, или метформин и розиглитазон, или SGLT2i ± метформин, води до статистически значим по-висок дял на пациентите, достигнали HbA1c≤ 6,5% след 26 седмици, в сравнение с пациентите приемащи тези продукти самостоятелно.
-
Плазмена глюкоза на гладно
Монотерапията с лираглутид и комбинираната терапия с едно или две перорални антидиабетни лекарства, води до намаляване с 13-43,5 mg/dl (0,72-2,42 mmol/l) на плазмената глюкоза на гладно. Намаляването се наблюдава в рамките на първите две седмици от терапията.
-
Постпрандиална глюкоза
Лираглутид намалява нивото на постпрандиалната глюкоза при всички три хранения през деня с 31-49 mg/dl (1,68-2,71 mmol/l).
-
Бета–клетъчна функция
Клинични изпитвания с лираглутид показват подобрена бета-клетъчна функция въз основа на измервания като хомеостазния модел за оценка на функцията на бета клетките (HOMA-B) и съотношението на проинсулин към инсулин. Доказано е подобряване на първа и втора фаза на инсулиновата секреция след 52-седмична терапия с лираглутид при подгрупа от пациенти с диабет тип 2 (n = 29).
-
Телесно тегло
Лечението с лираглутид в комбинация с метформин, метформин и глимепирид, метформин и розиглитазон или SGLT2i със или без метформин, се свързва с трайно намаляване на теглото в диапазона от 0,86 kg до 2,62 kg в сравнение с плацебо.
По-голямо намаляване на теглото се наблюдава при нарастване на изходния индекс на телесната маса (ИТМ).
-
Сърдечносъдова оценка
Post hoc анализ на сериозни големи сърдечносъдови нежелани събития (сърдечносъдова смърт, инфаркт на миокарда, инсулт) от всички междинни и дългосрочни фаза 2 и 3 изпитвания (с продължителност от 26 до 100 седмици), включващи 5 607 пациенти (3 651 с експозиция на лираглутид) показва липса на повишение на сърдечносъдовия риск (коефициент на заболеваемост от 0,75 (95% CI 0,35; 1,63)) за лираглутид спрямо всички сравнителни продукти.
Изпитването The Liraglutide Effect and Action in Diabetes Evaluation of Cardiovascular Outcome
Results (Ефект и действие на лираглутид при диабет - Оценка на сърдечносъдови резултати; LEADER) е многоцентрово, плацебо-контролирано, двойносляпо клинично изпитване.
9 340 пациенти са рандомизирани на случаен принцип на лираглутид (4 668) или плацебо
(4 672), и в двата случая в допълнение към стандартна терапия за HbA1c и сърдечносъдови (СС) рискови фактори. Първичният резултат или витален статус в края на изпитването е наличен за 99,7% и 99,6% от участниците, рандомизирани съответно на лираглутид и плацебо.
Продължителността на наблюдение е минимум 3,5 години до максимум 5 години. Проучваната популация включва пациенти ≥ 65 години (n = 4 329) и ≥ 75 години (n = 836), както и пациенти с леко (n = 3 907), умерено (n = 1 934) или тежко (n = 224) бъбречно увреждане. Средната възраст на включените пациенти е 64 години и средният ИТМ е 32,5 kg/m2. Средната продължителност на диабета е 12,8 години.
Първичната крайна точка е времето от рандомизирането до първата поява на сериозно нежелано сърдечносъдово събитие (MACE): СС смърт, нефатален миокарден инфаркт или нефатален инсулт. Лираглутид показва превъзходство в предотвратяване на MACE в сравнение с плацебо (фигура 1). Изчисленият коефициент на риск е постоянно под 1 за всички 3 MACE компоненти.
Лираглутид, също така, значително намалява риска от т.н. разширен MACE (първичните три компонента на MACE, нестабилна стенокардия, водеща до хоспитализация, коронарна реваскуларизация или хоспитализация поради сърдечна недостатъчност) и други вторични крайни точки (фигура 2).
Фигура 1: Криви на Kaplan Meier за време до първо сериозно нежелано сърдечносъдово събитие (MACE) - цялата анализирана популация, включена в изпитването (FAS)
Фигура 2: Forest plot за анализи на индивидуалните видове сърдечносъдови събития - цялата анализирана популация, включена в изпитването (FAS)
Наблюдава се значимо и трайно понижение на HbA1c от изходното ниво до месец 36 с лираглутид в сравнение с плацебо в допълнение към стандартна терапия (−1,16% спрямо − 0,77%; изчислена разлика в лечението [ETD] −0,40% [−0,45; −0,34]). Намалява се нуждата от интензифициране на терапията с инсулин с 48% при лираглутид в сравнение с плацебо при пациенти, нелекувани преди това с инсулин, на изходното ниво (HR 0,52 [0,48; 0,57]).
-
Кръвно налягане и сърдечна честота
По време на изпитванията фаза 3а лираглутид понижава систолното кръвно налягане средно с 2,3 до 6,7 mmHg спрямо изходното ниво и в сравнение с активен сравнителен продукт понижението е от 1,9 до 4,5 mmHg. Наблюдава се средно повишение на сърдечната честота спрямо изходното ниво с 2 до 3 удара в минута с лираглутид в дългосрочни клинични изпитвания, включително LEADER. В изпитването LEADER не се наблюдава дългосрочно клинично влияние на повишената сърдечна честота върху риска от сърдечносъдови събития.
-
Микросъдова оценка
В изпитването LEADER микросъдовите събития включват нефропатия и ретинопатия. Анализът на времето до първо микросъдово събитие за лираглутид в сравнение с плацебо има коефициент на риск (HR) 0,84 [0,73, 0,97]. HR за лираглутид спрямо плацебо е 0,78 [0,67, 0,92] за времето до първо събитие на нефропатия и 1,15 [0,87, 1,52] за времето до първо събитие на ретинопатия.
-
Имуногенност
В съответствие с потенциалните имуногенни свойства на лекарствените продукти, съдържащи протеини или пептиди, пациентите може да развият анти-лираглутид антитела, вследствие на терапията с лираглутид. Средно 8,6% от пациентите развиват антитела. Образуването на антитела не е свързано с намаляване на ефикасността на лираглутид.
Педиатрична популация
В двойносляпо проучване, сравняващо ефикасността и безопасността на лираглутид 1,8 mg спрямо плацебо, като допълваща терапия към метформин ± инсулин при юноши и деца на възраст 10 и повече години с диабет тип 2, лираглутид превъзхожда лечението с плацебо по отношение на намаляване на HbA1c след 26 седмици (−1,06, [−1,65, 0,46]). Разликата в лечението по отношение на HbA1c е 1,3% след допълнително, открито продължение на изпитването с 26 седмици, потвърждаващо устойчивия гликемичен контрол с лираглутид.
Профилът на ефикасност и безопасност на лираглутид е сравним с този, наблюдаван при възрастни, лекувани с лираглутид. Въз основа на задоволителния гликемичен контрол или поносимост, 30% от участниците в изпитването остават на доза 0,6 mg, при 17% дозата се повишава до 1,2 mg и при 53% дозата се повишава до 1,8 mg.
Други клинични данни
В отворено клинично изпитване, сравняващо ефикасността и безопасността на лираглутид
(1,2 mg и 1,8 mg) и ситаглиптин (инхибитор на DPP-4, 100 mg) при пациенти с незадоволителен контрол при лечение с метформин (среден HbA1c 8,5%), статистически лечението с лираглутид и при двете дози превъзхожда това със ситаглиптин в намаляването на HbA1c след 26 седмици (−1,24%, −1,50% спрямо −0,90%, p< 0,0001). Пациентите, лекувани с лираглутид, значително намалили телесното си тегло в сравнение с това при пациентите, лекувани със ситаглиптин (−2,9 kg и −3,4 kg спрямо −1,0 kg, p< 0,0001). По-голям дял от пациентите, лекувани с лираглутид, получили преходно гадене спрямо пациентите, лекувани със ситаглиптин (20,8% и 27,1% за лираглутид спрямо 4,6% за ситаглиптин). Намалението на HbA1c и превъзходството спрямо ситаглиптин, наблюдавани след 26 седмици лечение с лираглутид (1,2 mg и 1,8 mg), са потвърдени и след 52 седмици лечение (−1,29% и −1,51% спрямо −0,88%, p< 0,0001).
Прехвърлянето на пациенти от ситаглиптин на лираглутид след 52 седмично лечение води до допълнително и статистически значимо намаляване на HbA1c (−0,24% и −0,45%, 95% CI: −0,41 до −0,07 и −0,67 до −0,23) през 78-ма седмица, но формална контролна група не е била налична.
В отворено клинично изпитване, сравняващо ефикасността и безопасността на лираглутид
1,8 mg, прилаган веднъж дневно и екзенатид 10 mcg, прилаган два пъти дневно при пациенти с незадоволителен контрол при лечение с метформин и/или сулфонилурея (среден HbA1c 8,3%), статистически лечението с лираглутид превъзхожда това с екзенатид в намаляването на HbA1c след 26 седмици (−1,12% спрямо −0,79%; изчислена разлика в лечението: −0,33; 95% CI: −0,47 до −0,18). Значително повече пациенти постигат HbA1c под 7% с лираглутид в сравнение с екзенатид (54,2% спрямо 43,4%, p = 0,0015). И двете лечения водят до средно намаляване на телесното тегло с около 3 kg. Прехвърлянето на пациенти от екзенатид на лираглутид след 26 седмично лечение води до допълнително и статистически значимо намаляване на HbA1c (−0,32%, 95% CI: −0,41 до −0,24) през 40-та седмица, но формална контролна група не е била налична. През 26-те седмици е имало 12 сериозни събития при 235 пациенти (5,1%), използващи лираглутид, докато при 232 пациенти, използващи екзенатид е имало 6 сериозни събития (2,6%). Не е имало закономерност на събитията по отношение на системо-органните класове.
В открито изпитване, което сравнява ефикасността и безопасността на лираглутид 1,8 mg с ликсизенатид 20 µg при 404 пациенти, неадекватно контролирани с терапия с метформин (среден HbA1c 8,4%), лираглутид превъзхожда ликсизенатид по отношение на намаляването на HbA1c след 26 седмично лечение (−1,83% спрямо −1,21%, p< 0,0001). Значително повече пациенти постигат HbA1c под 7% с лираглутид в сравнение с ликсизенатид (74,2% спрямо 45,5%, p< 0,0001), както и целта HbA1c да е под или равен на 6,5% (54,6% спрямо 26,2%,
p< 0,0001). Наблюдава се намаляване на телесното тегло в двете терапевтични рамена (−4,3 kg при лираглутид и −3,7 kg при ликсизенатид). Стомашно-чревни нежелани събития са съобщавани по-често при лечение с лираглутид (43,6% спрямо 37,1%).
Абсорбция
Абсорбцията на лираглутид при подкожно приложение е бавна, максимална концентрация се достига 8-12 часа след прилагане на дозата. Изчислената максимална концентрация на лираглутид е 9,4 nmol/l (средно телесно тегло около 73 kg) при подкожно приложение на единична доза лираглутид от 0,6 mg. При 1,8 mg лираглутид средната концентрация на лираглутид в стационарно състояние (AUCτ/24) достига приблизително 34 nmol/l (средно телесно тегло около 76 kg). Експозицията на лираглутид намалява с нарастване на телесното тегло. Експозицията на лираглутид нараства пропорционално на дозата. Коефициентът на интраиндивидуална вариабилност на AUC на лираглутид след прилагане на еднократна доза е 11%.
Абсолютната бионаличност на лираглутид след подкожно приложение е приблизително 55%. Разпределение
Привидният обем на разпределение след подкожно приложение е 11-17 l. Средният обем на разпределение при интравенозно приложение на лираглутид е 0,07 l/kg. Лираглутид е свързан във висока степен (> 98%) с плазмените протеини.
Биотрансформация
24 часа след прилагането на еднократна доза маркиран с радиоактивен изотоп [3H]-лираглутид при здрави индивиди, основният компонент в плазмата е неразграден лираглутид. Открити са два второстепенни плазмени метаболита (≤ 9% и ≤ 5% от общата плазмена експозиция на радиоактивното вещество). Лираглутид се метаболизира по начин, сходен с начина на метаболизиране на големите белтъчни молекули и няма определен орган, който да се определя като основен път за елиминирането му.
Елиминиране
След прилагане на доза [3H]-лираглутид, не е открит неразграден лираглутид в урината или в изпражненията. Само малка част от приложеното радиоактивно вещество се екскретира в урината или в изпражненията под формата на метаболити на лираглутид (съответно 6% и 5%). Радиоактивното вещество в урината или в изпражненията се екскретира предимно през първите 6–8 дни и съответства на три второстепенни метаболита.
Средният клирънс при подкожно приложение на еднократна доза лираглутид е приблизително 1,2 l/h с елиминационен полуживот приблизително 13 часа.
Специални популации
Пациенти в старческа възраст
Въз основа на резултатите от фармакокинетично изпитване при здрави индивиди и данните от популационен фармакокинетичен анализ при пациенти (между 18 и 80 години) е установено, че възрастта не оказва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на лираглутид.
Пол
Въз основа на данните от популационен фармакокинетичен анализ при пациенти мъже и жени и резултатите от фармакокинетично изпитване при здрави индивиди е установено, че полът не оказва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на лираглутид.
Етнически произход
Въз основа на резултатите от популационен фармакокинетичен анализ, включващ бели, чернокожи и хора от азиатски и испаноамерикански произход е установено, че етническият произход не оказва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на лираглутид.
Затлъстяване
На базата на анализа на фармакокинетичните данни за различните популации се установява, че индексът на телесната маса (ИТМ) не оказва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на лираглутид.
Чернодробно увреждане
Фармакокинетиката на лираглутид при пациенти с различна степен на чернодробно увреждане е оценена при изпитване с еднократна доза. В сравнение със здравите пациенти експозицията на лираглутид при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане е намалена с 13-23%. Експозицията при пациенти с тежко чернодробно увреждане (скор по Child Pugh > 9) е значимо по-ниска (44%).
Бъбречно увреждане
В сравнение с пациенти с нормална бъбречна функция експозицията на лираглутид при пациенти с бъбречно увреждане е намалена. Експозицията на лираглутид при пациенти с леко (креатининов клирънс, CrCl 50–80 ml/min), умерено (CrCl 30–50 ml/min) и тежко (CrCl
< 30 ml/min) бъбречно увреждане и терминално бъбречно заболяване, изискващо диализа, е намалена съответно с 33%, 14%, 27% и 26%.
Също така, в 26-седмично клинично изпитване, пациенти с диабет тип 2 и умерено бъбречно увреждане (CrCl 30–59 ml/min, вж. точка 5.1) имат 26% по-ниска експозиция на лираглутид в сравнение с друго изпитване, включващо пациенти с диабет тип 2 с нормална бъбречна функция или леко бъбречно увреждане.
Педиатрична популация
Фармакокинетичните свойства са оценени в клинични проучвания при педиатричната популация с диабет тип 2 на възраст 10 и повече години. Експозицията на лираглутид при юноши и деца е сравнима с тази, наблюдавана при възрастни.
Фармацевтични данни - Liraglutide 6 mg/ml
Пропиленгликол
Динатриев хидрогенфосфат дихидрат Фенол
Натриев хидроксид (за корекция на рН) Хлороводородна киселина (за корекция на рН) Вода за инжекции
Някои вещества, добавени към Лираглутид STADA, могат да доведат до разпадане на лираглутид. При липса на изпитвания за съвместимост, този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Да се съхранява в хладилник (2 °C - 8 °C). Да не се замразява.
Да се съхранява далеч от камерата за замразяване.
След първоначално използване: Да се съхранява под 30 °C или да се съхранява в хладилник (2 °C - 8 °C).
Писалката да се съхранява с поставена капачка, за да се предпази от светлина.
Патрон (стъкло тип 1) с бутало (бромобутил) и ламиниран гумен диск в предварително напълнена многодозова писалка за еднократна употреба, направена от акрилонат бутадиен стирен, полиацетал и поли(циклохексилен-диметил) тетрафталат.
Всяка писалка съдържа 3 ml разтвор, доставящ 30 дози от 0,6 mg, 15 дози от 1,2 mg или 10 дози от 1,8 mg.
Видове опаковки от 1, 2, 3, 5 или 10 предварително напълнени писалки. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Разтворът не трябва да се използва, ако не изглежда бистър и безцветен или почти безцветен. Лираглутид STADA не трябва да се използва, ако е бил замразяван.
Лираглутид STADA може да се прилага с игли за еднократна употреба с дължина до 8 mm и дебелина 32G.
Иглите не са включени в опаковката.
Пациентите трябва да бъдат предупреждавани да изхвърлят инжекционната игла съгласно местните изисквания след всяка инжекция и да съхраняват писалката без поставена игла. По
този начин се предотвратява евентуална контаминация, инфекция или изтичане. Също така се осигурява точно дозиране.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.