Explemed 15 mg tablets

Експлемед е показан за лечение на шизофрения при възрастни и юноши на 15 години и повече.

Експлемед е показан за лечение на умерени до тежки манийни епизоди при биполярно разстройство тип I и за предотвратяване на нови манийни епизоди при възрастни, които страдат предимно от манийни епизоди и чиито манийни епизоди се повлияват от лечение с арипипразол (вж. т. 5.1).

Експлемед е показан за лечение до 12 седмици на умерени до тежки манийни епизоди при биполярно разстройство тип I при юноши на 13 години и повече (вж. т. 5.1).

Възрастни:

Шизофрения: препоръчителната начална доза Експлемед е 10 mg/дневно или 15 mg/дневно, с поддържаща доза от 15 mg/дневно, прилагана веднъж дневно, независимо от храненето.

Експлемед е ефективен при доза, варираща от 10 mg/дневно до 30 mg/дневно. Не е наблюдавана повишена ефективност при дози по-високи от препоръчваната дневна доза от 15 mg, въпреки че при отделни пациенти по-високи дози може да са от полза. Максималната дневна доза не трябва да надвишава 30 mg.

Манийни епизоди при биполярно разстройство тип I: препоръчителната начална доза Експлемед е 15 mg, прилагана веднъж дневно, независимо от храненето, като монотералия или комбинирана терапия (вж. т. 5.1). При някои пациенти по-високи дози може да са от полза. Максималната дневна доза не трябва да надвишава 30 mg.

Предотвратяване на рецидиви на манийни епизоди при биполярно разстройство тип I: за предотвратяване на нови манийни епизоди при пациенти, приемали арипипразол като монотералия или комбинирана терапия, лечението продължава в същата доза. Промени в дневната дозировка, включително намаляване на дозата, трябва да се обмислят в зависимост от клиничното състояние.

Педиатрична популаиия

Шизофрения при юноши на 15 години и повече: препоръчителната доза Експлемед е 10 mg/дневно, прилагана веднъж дневно, независимо от храненето. Лечението започва с доза от 2 mg в продължение на 2 дни, титрирана до 5 mg за още 2 допълнителни дни (тъй като това не е възможно с използването на Експлемед таблетки, диспергиращи се в устата, за тази цел трябва да се използва друго лекарство, съдържащ арипипразоло) за достигане на препоръчителната дневна доза от 10 mg. Когато е необходимо, последващо увеличение на дозите трябва да се прилага на стъпки от 5 mg, без да се превишава максималната дневна доза от 30 mg (вж. т. 5.1).

Експлемед е ефективен при дози от 10 mg/дневно до 30 mg/дневно. Не е наблюдавана увеличена ефикасност при дневни дози по-високи от 10 mg, въпреки че някои пациенти може да се повлияят благоприятно от по-високите дози.

Експлемед не се препоръчва при пациенти с шизофрения на възраст под 15 години, поради недостатъчно данни за безопасността и ефикасността (вж. точки 4.8 и 5.1).

Манийни епизоди при биполярноразстройство тип I при юноши на 13 години и повече: препоръчителната доза Експлемед е 10 mg/дневно, прилагана веднъж дневно, независимо от храненето. Лечението трябва да започне с 2 mg в продължение на 2 дни, титрира се до 5 mg за още 2 допълнителни дни (тъй като това не е възможно с използването иа Експлемед таблетки, диспергиращи се в устата, за тази цел трябва да се използва друго лекарство, съдържащо арипипразол) за достигане на препоръчителната дневна доза от 10 mg. Продължителността на лечението трябва да е минималната необходима за контрол на симптомите, без да надвишава 12 седмици. Не се наблюдава повишаване на ефикасността при дози по-високи от 10 mg дневно, а дневна доза от 30 mg се свързва със съществено по-висока честота на нежеланите лекарствени реакции, включително екстрапирамидни събития, сомнолентност, умора и увеличаване на теглото (вж. т. 4.8). Поради това, дози по-високи от 10 mg/дневно трябва да се прилагат само в изключителни случаи и при стриктно клинично наблюдение (вж. точки 4.4,4.8 и 5.1).

Съществува повишен риск от нежелани лекарствени реакции свързани с арипипразол при по- младите пациенти. Поради това, Експлемед не се препоръчва за употреба при пациенти под 13-годишна възраст (вж. точки 4.8 и 5.1).

Eксплемед не се предлага във всички фармацевтични форми и концентрации, необходими за педиатричната популация, особено при индикация за шизофрения. Експлемед не е подходящ за започване на терапия, увеличаване на дозата или корекция, ако децата се нуждаят от дози, по-ниски от 10 mg.

За тези дози, особено за започване, увеличаване или коригиране на дозите, трябва да се използват други лекарствени продукт, съдържащи арипипразол.

Раздразнителност, свързана с аутизъм: безопасността и ефикасността на арипипразол при деца и юноши под 18 години все още не са установени. Наличните данни до момента са описани в т. 5.1, но не могат да бъдат дадени препоръки за дозировката.

Тикове, свързани със синдрома на Турет: безопасността и ефикасността на арипипразол при деца и юноши на възраст от 6 до 18 години все още не са установени. Наличните данни до момента са описани в т. 5.1, но не могат да бъдат дадени препоръки за дозировката.

Специални популации

Чернодробно увреждане

Не се налага промяна на дозата при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. Наличните данни са недостатъчни за препоръки относно режима на дозиране при пациенти с тежко чернодробно увреждане. При тези пациенти е необходимо внимателно определяне на дозата. Въпреки това, при пациентите с тежко чернодробно увреждане, максималната дневна доза от 30 mg трябва да се прилага с повишено внимание (вж. т. 5.2).

Бъбречно увреждане

Не се налага промяна на дозата при пациенти с бъбречно увреждане.

Старческа възраст

Не е установена безопасността и ефикасността на Експлемед за лечение на шизофрения или манийни епизоди при биполярно разстройство тип I при пациенти на 65 години и повече. В резултат на по-голямата чувствителност на тази популация, започването на лечение с по-ниски дози трябва да се има предвид, в случаите, когато това е клинично оправдано (вж. т. 4.4).

Пол

Не се налага промяна на дозата при пациенти от женски пол в сравнение с тези от мъжки пол (вж. т. 5.2).

Пушене

Имайки предвид метаболитния път на арипипразол, не се налага промяна на дозата при пушачи (вж. т. 4.5).

Адаптиране на дозата поради взаимодействия

В случай на едновременна употреба на арипипразол със силни инхибитори на CYP3A4 или CYP2D6, дозата на арипипразол трябва да се редуцира. При оттеглянето на инхибиторите на CYP3A4 или CYP2D6 от комбинираното лечение, дозата на арипипразол трябва да се повиши (вж.т. 4.5).

При едновременно приложение на арипипразол със силни индуктори на CYP3A4, дозата на арипипразол трябва да се повиши. При оттеглянето на лечението с индуктори на CYP3A4 от комбинираното лечение, дозата на арипипразол трябва да се понижи до обичайната препоръчвана доза (вж. т. 4.5).

Eксплемед не се предлага във всички фармацевтични форми и концентрации, необходими за пациенти с тежко чернодробно увреждане, за възрастни хора или в случай на корекция на дозата поради взаимодействия, ако трябва да се обмисли по-ниска доза от 10 mg за започване на лечението или по време на самото лечение. За тези дози трябва да се използват други лекарствени продукти, съдържащи арипипразол.

За перорално приложение.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в т. 6.1.

По време на антипсихотичното лечение, подобряването на клиничното състояние на пациента може да отнеме от няколко дни до няколко седмици. През този период пациентите трябва да бъдат под постоянно наблюдение.

Суицидност

Възникването на суицидно поведение е присъщо за психотичните заболявалия и афективните разстройства и в някои случаи за него се съобщава скоро след започване или след смяна на лечението с антипсихотици, включително и с арипипразол (вж. т. 4.8). Лечението с антипсихотици трябва да се съпътства с наблюдение на високо-рисковите пациенти.

Сърдечно-съдови нарушения

Арипипразол трябва да се прилага внимателно при пациенти с доказано сърдечно-съдово заболяване (анамнеза за инфаркт на миокарда или исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност или нарушения на проводимостта), мозъчно-съдово заболяване, условия, които биха довели до предразположение към хипотония (дехидратация, хиповолемия и лечение с антихипертензивни лекарствени продукти) или към хипертония, в това число ускорена или злокачествена.

Съобщени са случаи на венозен тромбоемболизъм (ВТЕ) при пациенти, приемащи антипсихотични лекарствени продукти. Тъй като при пациентите, лекувани с антипсихотици често се наблюдават придобити рискови фактори за ВТЕ, всички възможни рискови фактори следва да бъдат идентифицирани преди и по време на терапията с арипипразол и да се предприемат превантивни мерки.

Удължаване на ОТ интервала

При клинични изпитвания на арипипразол, честотата на удължаване на QT интервала е сравнима с плацебо. Арипипразол трябва да се използва внимателно при пациенти с фамилна анамнеза за удължаване на QT интервала (вж. т. 4.8).

Tapдивна дискинезия

При клинични проучвания в продължение на една година или по-малко, случаите на необходимост от лечение на появили се дискинезии по време на лечението с арипипразол не са чести. При появата на признаци и симптоми на тардивна дискинезия при пациенти на лечение с арипипразол, трябва да се обмисли възможността за намаляване на дозата или прекратяване на лечението (вж. т. 4.8). Тези симптоми може временно да се влошат или да се появят, дори след спиране на лечението.

Други екстрапирамидни симптоми

В клинични проучвания на арипипразол при деца са наблюдавани акатизия и паркинсонизъм. При появата на признаци и симптоми на други екстрапирамидни симптоми при пациенти приемащи арипипразол, трябва да се обмисли възможността за намаляване на дозата и внимателно клинично наблюдение.

Невролептичен малигнен синдром (НМС)

НМС е потенциално фатален комплекс от симптоми, свързан с антипсихотици. При клинични проучвания са докладвани редки случаи на НМС по време на лечение с арипипразол. Клиничните прояви на НМС са хиперпирексия, мускулна ригидност, нарушен ментален статус и данни за автономна нестабилност (промени в пулса и кръвното налягане, тахикардия, диафореза и сърдечна аритмия). Допълнително може да са налице и повишени стойности на креатин фосфокиназата, миоглобинурия (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатъчност. Има съобщения също така обаче и за повишени стойности на креатин фосфокиназа и рабдомиолиза, не непременно във връзка с НМС. Ако пациент развие признаци или симптоми, характерни за НМС, или има необяснимо висока температура без допълнителни клинични признаци на НМС, приемът на всички антипсихотици, включително арипипразол, трябва да се преустанови.

Гърчове

При клинични проучвания са докладвани нечести случаи на гърчове по време на лечение с арипипразол. Следователно, арипипразол трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, прекарали в миналото епизоди на гърчове или състояния, свързани с гърчове (вж. т. 4.8).

Възрастни пациенти с психоза, свързана с деменция

Повишена смъртност

В три плацебо-контролирани проучвания на арипипразол при възрастни пациенти (n=938; средна възраст: 82,4 години; диапазон: от 56 до 99 години) с психоза, свързана с болестта на Алцхаймер, пациентите лекувани с арипипразол са изложени на по-голям риск от смъртност в сравнение с групата с плацебо. Смъртността при лекуваните с арипипразол пациенти е 3,5% в сравнение с 1,7% при групата с плацебо. Макар че причините за смъртта са различни, повечето са свързани със сърдечно-съдови инциденти (напр. сърдечна недостатъчност, внезапна смърт) или инфекции (напр. пневмония) (вж. т. 4.8).

Мозъчно-съдови нежелани реакции

В същите проучвания се съобщава за мозъчно-съдови нежелани реакции (напр. инсулт, преходна исхемична атака), включително и фатални инциденти (средна възраст: 84 години; диапазон: от 78 до 88 години). Общо при 1,3% от лекуваните с арипипразол пациенти се съобщава за мозъчно-съдови нежелани реакции в сравнение с 0,6% плацебо-лекувани пациенти. Разликата не е статистически значима. В едно клинично проучване с фиксирана доза обаче, се съобщава за значима връзка между дозата и отговора при мозъчно-съдовите реакции при пациенти лекувани с арипипразол (вж. т. 4.8).

Арипипразол не е показан за лечение на пациенти с психоза вследствие на деменция.

Хипергликемия и захарен диабет

Има съобщения за хипергликемия, в някои случаи прекомерна и свързана с кетоацидоза или хиперосмоларна кома или смърт, при пациенти лекувани с атипични антипсихотици, включително арипипразол. Рисковите фактори, които могат да доведат пациентите до тежки усложнения, включват затлъстяване и фамилна анамнеза за диабет. В клинични проучвания с арипипразол не са наблюдавани значими различия по отношение честотата на нежеланите реакции, свързани с хипергликемия (включително диабет) или по отношение на абнормни лабораторни стойности на гликемия в сравнение с плацебо. Няма точни риокови данни за свързани с хипергликемията нежелани реакции при пациентите лекувани с арипипразол и с други атилични антипсихотици, за да може да се направи директно сравнение. Пациентите, лекувани с някакви антипсихотици, включително и арипипразол, трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на хипергликемия (напр. полидипсия, полиурия, полифагия и слабост), като състоянието на пациенти със захарен диабет или с рискови фактори за захарен диабет трябва редовно да се контролира, поради опасност от влошаване на глюкозния контрол (вж. т. 4.8).

Свръхчувствителност

При арипипразол могат да възникнат реакции на свръхчувствителност, характеризиращи се с алергични симптоми (вж. т. 4.8).

Увеличаване на теглото

Увеличаването на теглото се наблюдава често при болни от шизофрения и биполярна мания поради съпътстващи заболявания, използване на антипсихотици, за които се знае, че водят до увеличено тегло, нездравословен начин на живот, като може да се стигне до тежки усложнения. За увеличаване на теглото се съобщава в пост-маркетинговия период при пациенти, на които е предписан арипипразол. Ако има такива случаи, те са обикновено при пациенти със значителни рискови фактори, например анамнеза за диабет, нарушения на щитовидната жлеза или аденом на хипофизата. В клинични изпитвания няма данни, че арипипразол предизвиква клинично значимо увеличаване на теглото при възрастни (вж. т. 5.1). В клинични проучвания при юноши с биполярна мания, арипипразол се свързва с увеличаване на тегло след 4-седмично лечение. Юноши с биполярна мания трябва да се проследяват за увеличаване на теглото. Ако се наблюдава клинично значимо увеличение на теглото, трябва да се обмисли намаляване на дозата (вж. т. 4.8).

Дисфагия

Езофагеална неподвижност и аспирация се свързват с лечението с антипсихотици, включително и с арипипразол. Арипипразол трябва да се използват внимателно при пациенти с риск от аспирационна пневмония.

Патологично влечение към хазарта и други разстройства в контрола на импулсите Пациентите могат да изпитват повишени влечения, особено към хазарт, както и невъзможност за контрол на тези влечения, докато приемат арипипразол. Другите съобщени влечения включват: повишено сексуално желанио, компулсивно пазаруване, преяждане или компулсивно преяждане и други видове импулсивно и компулсивно поведение. Важно е лекарите, предписващи лекарството, да разпитват пациентите или техните обгрижващи лица специално за развитието на ново или повишено влечение към хазарт, сексуални желания, компулсивно пазаруване, преяждане или компулсивно преяждане, или други влечения по време на лечението с арипипразол. Трябва да се отбележи, че симптомите на разстройства в контрола на импулсите, могат да са свързани с основното заболяване; въпреки това, в някои случаи се съобщава за прекратяване на влеченията при намаляване на дозата или спиране на приема на лекарството. Разстройствата в контрола на импулсите могат да навредят на пациента и други хора, ако не бъдат разпознати. Обмислете намаляване на дозата или спиране на лекарството, ако пациентът развие подобни влечения, докато приема арипипразол (вж. т. 4.8).

Пациенти със съпътстващ синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието(ADHD) Въпреки че биполярното разстройство тип I и ADHD често са съпътстващи състояния, има много ограничени данни за едновременното приложение на арипипразол и стимуланти; поради това, тези лекарствени продукти трябва да се прилагат с особено внимание, когато са в комбинация.

Падания

Арипипразол може да причини сънливост, ортостатична хипотония, двигателна и сетивна нестабилност, което може да доведе до падане. Необходимо е повишено внимание при лечение на пациенти с по-висок риск, както и да се обмисли по-ниска начална доза (напр. при пациенти в старческа възраст или с физическа слабост; вж. точка 4.2).

.

Поради своя алфа1-адренергичен рецепторен антагонизъм, арипипразол може да усили ефекта на някои антихипертензивни лекарствени продукти.

Поради основния ефект на арипипразол върху ЦНС, е необходимо повишено внимание при приложение на арипипразол в комбинация с алкохол или други лекарства, действащи върху ЦНС, с потенциална възможност за поява на нежелани лекарствени реакции, като седация (вж. т. 4.8).

Необходимо е повишено внимание, когато арипипразол се прилага едновременно с лекарствени продукти, за които е известно, че предизвикват удължаване на QT-интервала или електролитен дисбаланс.

Възможност за въздействие надругилекарственипродукти върхуарипипразол

Инхибитор на стомашната киселинност, Н2-антагонистът фамотидин, намалява скоростта на абсорбция на арипипразол, но този ефект няма клинична значимост.

Арипипразол се метаболизира чрез множество метаболитни пътища, включващи ензимите CYP2D6 и CYP3A4, но не и CYP1A. Следователно, при пушачи не се налага промяна на дозата.

Хинидин и други мощниCYP2D6инхибитори

В клинично проучване при здрави доброволци, силният инхибитор на CYP2D6 (хинидин) води до повишаване на AUC на арипипразол със 107%, докато стойността на Сmax остава непроменена, AUC и Сmах на дехидро-арипипразол, активния му метаболит, намаляват съответно с 32% и 47%. При едновременно приложение на арипипразол с хинидин, дозата на арипипразол трябва да се намали почти наполовина спрямо обичайно предписваната доза. Подобни ефекти може да се очакват и при други силни инхибитори на CYP2D6, като флуоксетин и пароксетин, поради което е необходимо същото редуциране на дозата.

Кетоконазол и другиCYP3A4инхибитори

В клинично проучване при здрави доброволци, силният инхибитор на CYP3A4 (кетоконазол) повишава AUC и Сmах на арипипразол съответно с 63% и 37%. AUC и Сmах на дехидро- арипипразол се повишават съответно със 77% и 43%. При CYP2D6 бавни метаболизатори едновременното приложение на силни инхибитори на CYP3А4 може да доведе до по-високи плазмени концентрации на арипипразол, в сравнение с тези при CYP2D6 бързи метаболизатори. При едновременно приложение на кетоконазол или други силни инхибитори на CYP3A4 и арипипразол, потенциалните ползи трябва да превишават потенциалните рискове за пациента. При едновременна употреба на кетоконазол и арипипразол, дозата на арипипразол трябва да се намали наполовина, спрямо предписаната доза. Подобни ефекти може да се очакват и при други силни инхибитори на CYP3А4, като итраконазол и HIV протеазни инхибитори, поради което е необходимо същото редуциране на дозата (вж. т. 4.2).

При преустановяване приема на CYP2D6 или CYP3A4 инхибитор, дозата на арипипразол трябва да се повиши до тази прилагана преди започване на комбинираното

Когато слаби инхибитори на CYP3А4 (напр. дилтиазем) или CYP2D6 (напр. есциталопрам) се използват едновременно с арипипразол, може да се очаква слабо повишаване на плазмените концентрациите на арипипразол.

Карбамазепин и другиCYP3A4индуктори

След едновременно прилагане на карбамазепин, силен индуктор на CYP3A4, и перорален арипипразол на пациенти с шизофрения или шизоафективно разстройство, измерените геометрични средни на Сmах и AUC на арипипразол са по-нискн със съответно 68% и 73%, спрямо тези при самостоятелното приложение на арипипразол (30 mg). Подобно на това, геометричните средни на Сmах и AUC на дехидро-арипипразол, след едновременно приложение с карбамазепин са по-ниски съответно с 69% и 71%, спрямо тези при самостоятелно приложение на арипипразол.

При едновременна употреба на арипипразол и карбамазепин, дозата на арипипразол трябва да бъде удвоена. Подобни ефекти може да се очакват и при съпътстващата употреба на арипипразол и други индуктори на CYP3A4 (като рифампицин, рифабутин, фенитоин, фенобарбитал, примидон, ефавиренц, невирапин и жълт кантарион), което налага подобно повишаване на дозата. При преустановяване на приема на силните CYP3A4 индуктори, дозата на арипипразол трябва да се редуцира до препоръчителната доза.

Валпроат и литий

При едновременна употреба на валпроат или литий с арипипразол, не е наблюдавана клинично значима промяна в концентрациите на арипипразол и поради това не е необходимо коригиране на дозата, когато валпроат или литий се прилагат с арипипразол.

Потенциална възможност на арипипразол да въздейства върху други лекарствени продукти

В клинични проучвания, дози от 10 mg/дневно до 30 mg/дневно арипипразол, не са показали значим ефект върху метаболизма на субстратите на CYP2D6 (съотношението декстрометорфан/3-метоксиморфинан), CYP2C9 (варфарин), CYP2C19 (омепразол) и CYP3A4 (декстрометорфан). В допълнение, арипипразол и дехидро-арипипразол не са показали потенциал за въздействие върху CYP1А2-медиирания метаболизъм in vitro. Поради това, слабо вероятно е арипипразол да доведе до клинично значими лекарствени взаимодействия с лекарствени продукти, медиирани от тези ензими.

При едновременното приложение на арипипразол с валпроат, литий или ламотрижин, не са наблюдавани клинично значими промени в концентрациите на валпроат, литий или ламотрижин.

Серопюнинов синдром

Съобщавани са случаи на серотонинов синдром при пациенти, приемащи арипипразол, като е възможна поява на признаци и симптоми, свързани с това състояние, особено при едновременно приемане на серотонинергични лекарствени продукти, като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина и норадреналина (SSRI/SNRI) или такива, за които е известно, че повишават концентрацията на арипипразол (вж. т. 4.8).

Не са провеждани съответни контролирани проучвания с арипипразол при бременни жени. Докладвани са конгенитални аномалии, обаче, не може да се установи причинно-следствена връзка с арипипразол. Проучванията при животни не изключват възможността за поява на токсичност (вж. т. 5.3). Пациентите трябва да бъдат съветвани да уведомят лекуващия лекар в случай на поява на бременност или ако планират такава по време на лечението с арипипразол. Поради недостатъчните данни за безопасност при хора и резултатите получени от репродуктивните проучвания при животни, този лекарствен продукт не трябва да се прилагало време на бременност, освен в случаите, когато очакваната полза ясно оправдава риск за плода.

При новородени, изложени на антипсихотици (включително арипипразол) през третия

триместър на бременността има риск от нежелани лекарствени реакции, включващи екстрапирамидни симптоми и/или симптоми на отнемане след раждането, които могат да варират по тежест и продължителност. Докладвани са случаи на възбуда, хипертония, хипотония, тремор, сомнолентност, респираторен дистрес или хранителни разстройства. Затова, новородените трябва внимателно мониторирани (вж. т. 4.8).

Арипипразол/метаболитите се отделят в кърмата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се прекрати/преустанови терапия с арипипразол, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от лечението за жената.

Арипипразол не уврежда фертилитета въз основа на данни от проучвания за репродуктивна токсичност.

Арипипразол повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини в резултат на потенциалните ефекти върху нервната система и зрението като седация, сомнолентност, синкоп, замъглено зрение, диплопия (вж, т. 4.8).

Резюме на профила на безопасност

Най-често докладваните нежелани лекарствени реакции в плацебо контролирани проучвания са били акатизия и гадене, появяващи се при над 3% от пациентите, лекувани с перорален арипипразол.

Нежелани реакции в табличен вид

Честотата на нежелани лекарствени реакции (НЛР), свързани с арипипразол, са изброени в таблица по-долу. Таблицата се основава на нежелани събития, докладвани по време на клинични проучвания и/или постмаркетингова употреба.

Всички НЛР са изброени по системо-органен клас и честота; много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране по честота, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Честотата на нежеланите реакции, съобщени по време на постмаркетинговата употреба, не може да бъде определена, тъй като те са получени от спонтанни съобщения. Следователно честотата на тези нежелани събития се определя като „с неизвестна честота“.

Описание на избрани нежелани реакции

Възрастни

Екстрапирамидни симптоми(EPS)

Шизофрения: при продължително, 52-седмично контролирано проучване, при пациентите на лечение с арипипразол като цяло е наблюдавана по-ниска честота (25,8%) на EPS, включително паркинсонизъм, акатизия, дистония и дискинезия, в сравнение с пациентите лекувани с халоперидол (57,3%). При продължително, 26-седмично, плацебо-контролирано проучване, честотата на EPS при пациентите на лечение с арипипразол е 19% и съответно 13,1% при пациентите от групата на плацебо. В друго 26-седмично контролирано проучване, честотата на EPS при пациентите на лечение с арипипразол е 14,8% и съответно 15,1% при пациентите на лечение с оланзапин.

Манийни епизоди на биполярно разстройство тип I: при 12-седмично контролирано проучване, честотата на EPS е 23,5% при пациентите на лечение с арипипразол и 53,3% при пациентите на лечение с халоперидол. В друго 12-седмично проучване честотата на EPS е 26,6% при пациентите на лечение с арипипразол и 17,6% при пациентите на лечение с литий. При дългосрочната 26-седмична поддържаща фаза на плацебо-контролирано проучване, честотата на EPS е 18,2% при пациентите на лечение с арипипразол и 15,7% при пациентите от групата на плацебо.

Акатизия

При плацебо контролирани проучвания, честотата на акатизия при пациенти с биполярно разстройство е 12,1% при лекуваните с арипипразол и 3,2% при групата на плацебо. При пациентите с шизофрения честотата на акатизия е 6,2% при лекуваните с арипипразол и 3,0% при групата на плацебо.

Дистония

Реакция, свързана с лекарствения клас: симптомите на дистония, удължени абнормни контракции на мускулни групи, могат да се появят при чувствителни индивиди по време на първите няколко дни на лечение. Симптомите на дистония включват спазъм на вратните мускули, понякога прогресиращ до стягане в гърлото, затруднено преглъщане, затруднено дишане и/или протрузия на езика. Въпреки че тези симптоми могат да се появят и при ниски дози, те се появяват по-често и са по-тежки при по-мощните и при прилаганите в по-високи дози антипсихотични лекарствени продукти от първо поколение. Повишен риск от остра дистония се наблюдава при мъжете и при по-младите възрастови групи.

Пролактин

В клинични проучвания за одобрените показания и в постмаркетинговия период, при използване на арипипразол се наблюдава както увеличение, така и намаление на серумния пролактин, в сравнение с изходното ниво (вж. т. 5.1).

Лабораторни параметри

При сравнението на арипипразол и плацебо, по отношение на броя пациенти, при които са наблюдавани клинично значими промени в рутинните лабораторни и ли липидните параметри (вж. т. 5.1), не са наблюдавани клинично значими различия. Повишаване на CPK (креатин фосфокиназата), обикновено преходно и асимптоматично, е наблюдавано при 3,5% от пациентите на лечение с арипипразол, в сравнение 2,0% от пациентите на плацебо.

Педиатрична популаиия

Шизофрения при юноши на 15 години и повече

В краткосрочно клинично плацебо-контролирано проучване на 302 юноши (от 13 до 17 години) с шизофрения, честотата и вида на нежеланите реакции са подобни на наблюдаваните при възрастни пациенти, с изключение на следните нежелани събития, които са наблюдавани по- често при юноши, приемащи перорално арипипразол (и по-често в сравнение с плацебо): Сомнолентност/седация и екстрапирамидни нарушения са докладвани много често (≥1/10), и сухота в устата, повишен апетит и ортостатична хипотония са докладвани често (≥1/100, <1/10). Профилът на безопасност в 26-седмично, отворено разширено проучване е подобен на профила на безопасност на краткосрочно, плацебо-контролирано проучване.

Профилът на безопасност в дългосрочно, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване е също сходен, с изключение на следните реакции, които се съобщават по-често, отколкото при педиатрични пациенти, приемащи плацебо: често се съобщава за намаляване на теглото, повишаване на инсулина в кръвта, аритмия и левкопения (≥1/100, <1/10).

В избрана юношеска популация с шизофрения (от 13 до 17 години) с експозиция до 2 години, случаите на ниски серумни нива на пролактин при юноши от женски пол (<3 ng/ml) и от мъжки пол (<2 ng/ml) са съответно 29,5% и 48,3%. В младежката (от 13 до 17 години) популация с шизофрения, с експозиция на арипипразол от 5 mg до 30 mg в продължение на до 72 месеца, случаите на ниски серумни нива на пролактин при жените (<3 ng/ml) и мъжете (<2 ng/ml) са съответно 25,6% и 45,0%.

В две дългосрочно проучвания при юноши (от 13 до 17 години) с шизофрения и пациенти с биполярно разстройство, лекувани с арипипразол, честотата на ниски серумни нива на пролактин при жени (<3 ng/ml) и мъже (<2 ng/ml) е съответно 37,0% и 59,4%.

Манийни епизоди при биполярно разстройство тип 1 при юноши на 13 години и повече Честотата и типа на нежеланите лекарствени реакции при юноши с биполярно разстройство тип I са подобни на тези при възрастни, с изключение на следните реакции: много чести (≥1/10) сомнолентност (23,0%), екстрапирамидно нарушение (18,4%), акатизия (16,0%) и умора (11,8%); и чести (≥1/100, <1/10) болка в горната абдоминална област, ускоряване на сърдечната честота, повишаване на теглото, повишен апетит, мускулно потръпваме и дискинезия.

Следните нежелани лекарствени реакции са имали вероятен дозозависим характер; екстрапирамидно нарушение (със следната честота 10 mg, 9,1 %,30 mg, 28,8%, плацебо, 1,7%); и акатизия (със следната честота 10 mg, 12,1%, 30 mg, 20,3%, плацебо, 1,7%).

Средните промени в телесното тегло при юноши с биполярно разстройство тип I на 12-та и 30- та седмица за арипипразол са 2,4 kg и 5,8 kg и при плацебо съответно 0,2 kg и 2,3 kg.

При педиатричната популация, сомнолентност и отпадналост са наблюдавани по-често при пациенти с биполярно разстройство, отколкото при пациенти с шизофрения.

При педиатричната биполярна популация (от 10 до 17 години) при експозиция до 30 седмици, честотата на ниски нива на пролактин в серума при индивиди от женски пол (<3 ng/ml) и индивиди от мъжки пол (<2 ng/ml) е съответно 28,0% и 53,3%.

Патологично влечение към хазарт и други разстройства в контрола на Възможна е поява на патологично влечение към хазарт, хиперсексуалност, компулсивно пазаруване и преяждане или компулсивно преяждане при пациенти, лекувани с арипипразол (вж. т. 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване към Изпълнителната агенция по лекарствата, ул.,Дамян Груев“ № 8, 1303 София, тел.: +35928903417, уебсайт: www.bda.be

При клинични проучвания и от пост-маркетинговия опит е установено, че случайното или умишлено остро предозиране само с арипипразол при възрастни пациенти, за които е съобщено, че са приели приблизително дози до 1260 mg, не е довело до фатални последици. Наблюдаваните симптоми и признаци, с потенциално клинично значение включват летаргия, повишено кръвно налягане, сънливост, тахикардия, гадене, повръщане и диария. В допълнение, има съобщения за инцидентно предозиране само с арипипразол (достигащо до 195 mg) при деца без фатални последици. Потенциално сериозните признаци и симптоми от медицинска гледна точка, включват безсъние, преходна загуба на съзнание и екстрапирамидни симптоми.

Лечението при предозиране, трябва да включва под държащо лечение, осигуряване на проходими дихателни пътища, оксигенация и вентилация, както и назначаването на симптоматично лечение. Трябва да се има предвид вероятността от употреба на няколко лекарствени средства. Поради това е необходим незабавен контрол иа сърдечно-съдовата система и включването на непрекъснато електрокардиографско проследяване за улавянето на възможна аритмия. При всяко потвърдено или подозирано предозиране с арипипразол е необходимо постоянно проследяване на пациента до неговото пълно възстановяване.

Активен въглен (50 g), приложен до един час след приема на арипипразол, намалява Сmах на арипипразол с около 41% и AUC с около 51%, което предполага възможност за лечение на предозирането с активен въглен.

Хемодиализа

Въпреки, че няма данни относно ефекта на хемодиализата при лечение на предозирането с арипипразол, не се очаква хемодиализата да се окаже полезна в този случай, тъй като арипипразол се свързва във висока степен с плазмените протеини.