MEDOSULPIDE 400 mg tablets

МЕДОСУЛПИД е показан за лечение на остри и хронични шизофрении разстройства с:

• позитивни симптоми (като налудности, халюцинации, мисловни разстройства, враждебност и параноидни налудности),

• негативни симптоми (като притъпени емоции, емоционално и социално отдръпване).

За остри психотични епизоди се препоръчват перорални дози между 400 mg дневно и 800 mg дневно. В индивидуални случаи дневната доза може да бъде повишена до 1200 mg дневно. Дози над 1200 mg дневно не са били обширно оценявани по отношение на безопасността и поради тази причина не трябва да бъдат прилагани. Не се изисква специфично титриране при започване на лечение с МЕДОСУЛПИД. Дозите трябва да бъдат адаптирани съобразно

индивидуалния отговор.

При пациенти със смесени позитивни и негативни симптоми, дозата трябва да бъде адаптирана за постигане на оптимален контрол на позитивните симптоми.

Поддържащото лечение трябва да бъде индивидуализирано с най-ниската ефективна доза.

При пациенти, при които преобладават негативните симпотми се препоръчват перорални дози между 50 mg дневно и 300 mg дневно. Дозите трябва да бъдат адаптирани индивидуално.

МЕДОСУЛПИД може да бъде приеман веднъж дневно перорално в дози до 400 mg, по- високите дози трябва да бъдат разделени в отделни дози.

Трябва да се прилага най-ниската ефективна доза.

Пациенти в старческа възраст

Безопасността на амисулприд е проучвана при ограничен брой пациенти в старческа възраст. Амисулприд трябва да се прилага с особено внимание поради потенциален риск от хипотония и седация.

Може да се наложи намаляване на дозата и поради бъбречна недостатъчност.

Педиатрична популация

Ефикасността и безопасността на амисулприд от пубертета до 18-годишна възраст не са установени. Налични са ограничени данни за употребата на амисулприд при юноши с шизофрения. Поради тази причина употребата на амисулприд от пубертета до 18-годишна възраст не се препоръчва; при деца преди пубертета амисулприд е противопоказан, тъй като неговата безопасност не е установена (вижте Точка 4.3).

Бъбречна недостатъчност

Амисулпирид се елиминира чрез бъбреците. При бъбречна недостатъчност дозата трябва да се намали наполовина при пациенти с креатининов клирънс (CRCL) между 30-60 ml/min и до една трета при пациенти с CRCL между 10-30 ml/min. Тъй като няма наличен опит при пациенти с тежко бъбречно увреждане (CRCL < 10 ml/min), при тези пациенти се препоръчва специална грижа (вижте Точка 4.4).

Чернодробна недостатъчност

Тъй като лекарството се метаболизира слабо, не би трябвало да е необходимо намаляване на

дозата.

Перорално приложение.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Наличие на пролактин-зависими тумори (напр. хипофизни пролактиноми или рак на гърдата).

• Феохромоцитом.

• Деца преди започване на пубертета (вижте точка 4.2).

• Вродено удължаване на QT интервала

• Кърмене (вижте точка 4.6).

• Комбинация с леводопа (вижте Точка 4.5)

• Съвместно лечение с лекарства, които могат да удължат QT интервала.

• Съпътстващо лечение със следните лекарства, които могат да отключат полиморфна камерна тахикардия (torsade de pointes):

• Антиаритмици клас la като хинидин и дизопирамид.

• Клас Ш антиаритмични лекарства като амиодарон и соталол.

• Други лекарства като бепридил, цизаприд, султоприд, тиоридазин, метадон, еритромицин IV, винкамин iv, халофантрин, пентамидин, спарфлоксацин (вижте Точка 4.5).

Невролептичен малигнен синдром

Какго и при другите невролептици, може да се появи Невролептичен Малигнен Синдром, потенциално фатално усложнение, което се характеризира с хипертермия, мускулна ригидност, автономна нестабилност и повишение на креатинин фосфокиназана (СРК). В случай на хипертермия, особено при високи дневни дози, приемът на всички антипсихотични лекарства, включително МЕДОСУЛПИД, трябва да бъде преустановен.

Хипергликемия

Хипергликемия е съобщавана при някои пациенти, лекувани с някои атипични антипсихотични агенти, поради тази причина при пациентите с установена диагноза захарен диабет или рискови фактори за диабет, които започват лечение с амисулприд, трябва да бъде установено подходящо гликемично проследяване.

Бъбречна недостатъчност

Амисулпирид се елеминира чрез бъбреците. В случай на бъбречна недостатъчност дозата трябва да бъде понижена или трябва да се обмисли преустановяване на предписаното лечение (вижте Точка 4.2).

Епилепсия

Амисулпирид може да понижи гърчовия пръг. Поради тази причина пациентите с анамнеза за епилепсия трябва да бъдат проследявани отблизо по време на лечението с МЕДОСУЛПИД.

Пациенти в старческа възраст

При пациенти в старческа възраст, както и при другите невролептици, амисулпирид трябва да бъде прилаган с особено внимание, поради възможен риск от хипотония и седация. Може да се наложи понижаване на дозата също и поради бъбречна недостатъчност.

Болест на Паркинсон

Както и при останалите антидопаминергични агенти е необходимо внимание, когато МЕДОСУЛПИД е предписван на пациенти с болестта на Паркинсон, тъй като може да влоши заболяването. МЕДОСУЛПИД трябва да се прилага само когато лечението с невролептици не може да бъде избегнато.

Симптоми на отнемане

Остри симптоми на отнемане, включително гадене, повръщане и безсъние са описвани рядко след внезапно преустановяване на високи дози антипсихотични лекарства. Възобновяване на психотичните симптоми също е възможно, както е докладвана и поява на неволеви двигателни нарушения (като акатизия, дистония и дискинезия). Поради тази причина се препоръчва постепенно преустановяване на амисулприд.

Удължаване на ОТ интервала

Изисква се внимание, когато амисулприд е предписан на пациенти с известно сърдечно-съдово заболяване или фамилна анамнеза за удължаване на QT интервала, а съвместната употреба с невролептици трябва да се избягва.

Амисулприд предизвиква дозозависимо удължаване на QT интервала (вижте Точка 4.8). Известно е, че този ефект може да повиши риска от сериозни вентрикулни аритмии като полиморфна камерна тахикардия (torsades de pointes).

Преди прием, и ако клиничното състояние на пациента го позволява, се препоръчва да се проследят факторите, които могат да повишат риска от поява на тези ритъмни нарушения, например:

• Брадикардия под 55 удара/ мин.

• Електролитен дисбаланс, в частност хипокалиемия

• Вродено удължаване на QT интервала

• Съпътстващи медикаменти, които могат да причинят тежка брадикардия (<55 удара/ мин.), хипокалиемия, понижена вътресърдечна проводимост или удължаване на QT интервала (вижте Точка 4.5).

Инсулт

При проведени рандомизирани плацебо-контролирани клинични проучвания при пациенти в старческа възраст с деменция и лекувани с определени атипични антипсихотици е наблюдавано трикратно повишение на риска от мозъчно-съдови събития. Механизмът на такова повишение на риска не е известен. Повишение на риска при други антипсихотични лекарства или други популации пациенти не може да бъде изключено. МЕДОСУЛПИД трябва да се прилага с внимание при пациети с рискови фактори за инсулт.

Пациенти в старческа възраст с деменция

Пациентите в старческа възраст с деменция и свързана с нея психоза, лекувани с антипсихотични лекарства са с повишен риск от смърт. Анализи на 17 плацебо-контролирани проучвания (с продължителност 10 седмици), основно при пациенти, приемащи атипични антипсихотици, показват риск от смърт при лекуваните пациенти между 1.6 и 1.7 пъти в сравнение с риска от смърт при пациентите, приемали плацебо. При проведено типично 10- седмично контролирано проучване честотата на смърт при лекуваните пациенти е била около 4.5% в сравнение с честота от 2.6% в плацебо групата. Въпреки, че причините за смърт при клиничните проучвания на атипични антипсихотици са различни, най-много смъртни случаи се дължат или на кардиоваскуларни (напр. сърдечна недостатъчност, внезапна смърт), или на инфекциозни (напр. пневмония) причини. Обсервационните проучвания предполагат, че подобно на атипичните антипсихотици, лечението с конвенционални антипсихотични лекарства може да повиши смъртността.

Не е ясна степента, до която данните за повишена смъртност при обсервационните проучвания могат да се отнесат към антипсихотичните лекарства в сравнение с някои от характеристиките на пациентите.

МЕДОСУЛПИД не е разрешен за употреба при лечение на свързани с деменция поведенчески нарушения.

Венозен тромбемболизъм

При употреба на антипсихотични лекарства са докладвани случаи на венозен тромбемболизъм (ВТЕ). Тъй като пациентите, лекувани с антипсихотици, често са с придобити рискови фактори за ВТЕ, се препоръчва всички рискови фактори за ВТЕ да бъдат идентифицирани преди и по време на лечението с МЕДОСУЛПИД, както и да бъдат взети съответните предпазни мерки.

Левкопения, неутропения и агранулоиитоза

При лечение с антипсихотици, включително амисулпирид, са докладвани левкопения, неутропения и агранулоцитоза. Необяснима инфекция или треска могат да бъдат доказателство за промени в кръвната картина (вижте Точка 4.8) и изискват незабавно хематологично изследване.

Рак на гърдата

Амисулприд може да повиши нивата на пролактин и поради това е необходимо внимание. Пациентите с анамнеза за рак на гърдата или фамилна анамнеза за рак на гърдата трябва да бъдат проследявани отблизо по време на лечението с амисулприд.

Доброкачествен тумор на хипофизата

Амисулприд може да увеличи нивата на пролактин. По време на лечение с амисулприд са наблюдавани случаи на доброкачествени тумори на хипофизата като пролактином (вижте точка 4.8). В случай на много високи нива на пролактин или клинични признаци на тумор на хипофизата (като дефекти на зрителното поле и главоболие), трябва да се направи рентгенова снимка на хипофизата. Ако се потвърди диагноза тумор на хипофизата, лечението с амисулприд трябва да бъде спряно (вижте точка 4.3).

Чернодробна токсичност

При употреба на амисулприд е съобщавана тежка чернодробна токсичност. Пациентите трябва да бъдат инструктирани незабавно да съобщават на лекаря за признаци като астения, анорексия, гадене, повръщане, болка в корема или жълтеница. Изследвания, включително клиничен преглед и биологична оценка на чернодробната функция, трябва да бъдат незабавно проведени (вижте точка 4.8).

Лактоза

Този лекарствен продукт съдържа лактоза монохидрат. Пациентите с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

• Противопоказани комбинации

Леводопа: реципрочен антагонизъм на ефектите между леводопа и невролептиците. Амисулприд може да възпрепятства ефекта на допаминовите агонисти, например бромокриптин, ропинирол.

• Лекарства, които могат да предизвикат полиморфна камерна тахикардия (torsades de pointes) или удължаване на QT интервала (вижте Точка 4.4 и Точка 4.3): Клас Iа антиаригмици като хинидин и дизопирамид.

• Клас III антиаритмични лекарства като амиодарон и соталол.

• Други лекарства като бепридил, цизаприд, султоприд, тиоридазин, метадон, еритромицин IV, винкамин iv, халофантрин, пентамидин, спарфлоксацин (вижте Точка 4.5).

• Комбинации, които не се препоръчват

амисулпирид може да засили ефектите на алкохола върху централната нервна система.

Лекарства, които могат да предизвикат полиморфна камерна тахикардия (torsades de pointes) или удължаване на QT интервала:

• Лекарства, които могат да предизвикат брадикардия, включително бета-блокери, брадикардия-индуциращ калций като дилтиазем, верапамил, клонидин, гуанфацин и дигоксин. Лекарства, които предизвикват електролитен дисбаланс: хипокалиемични диуретици, стимулиращи лаксативи, IV амфотерицин В, глюкокортикоиди и тетракозактиди. Хипокалиемията трябва да бъде коригирана. Антипсихотични лекарства като пимозид и халоперидол, имипрамин антидепресанти, литий.

• Комбинации, които трябва да се вземат под внимание

Депресанти на ЦНС, включително наркотични продукти, анестетици, аналгетици, седативни Н1 антихистамини, барбитурати, бензодиазепини и други анксиолитици, клонидин и деривати. Антихипертензивни лекарства и други хипотензивни лекарства.

Съвместно лечение с амисулприд и клозапин може да доведе до повишени плазмени концентрации на амисулприд.

Проучвания при животни показват репродуктивна токсичност (вижте точка 5.3).

Налични са само ограничени данни за употребата на амисулприд при бременни жени. Безопасността на амисулприд при бременни жени не е установена.

Амисулприд преминава през плацентата.

Употребата на лекарството не е препоръчителна по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват ефективна контрацепция, освен ако ползите не оправдават потенциалните рискове.

При новородени, изложени на антипсихотици (включително амисулпирид) през третия триместър от бременността съществува риск от нежелани реакции, включително екстрапирамидни и/ или симптоми на отнемане, които могат да варират по тежест и продължителност след раждането (вижте Точка 4.8). Докладвани са случаи на възбуда, хипертония, хипотония, тремор, сънливост, респираторен дистрес или нарушения в храненето. Поради тази причина новородените трябва да бъдат внимателно проследявани.

В някои случаи амисулприд се екскретира в кърмата в относително големи количества, надвишаващи 10% от коригираната спрямо теглото на майката доза, но концентрацията в кръвта на кърмачетата не е оценена. Няма достатъчно информация за ефектите на амисулприд върху новородените/ кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се прекрати кърменето или да се преустанови лечението с амисулприд по време на кърмене като се вземат предвид ползите от кърменето за детето и ползите от лечението за жената.

При третирани животни е установено понижаване на фертилитета, свързано с фармакологичните ефекти на лекарството (пролактин-медииран ефект).

Дори при употреба както е препоръчано, амисулпирид може да причини сънливост и замъглено зрение, която да повлияе способността за шофиране или работа с машини (вижте Точка 4.8).

Нежеланите лекарствени реакции са подредени по честота като е използвана следната класификация:

• Много чести (≥1/10);

• Чести (≥1/100 до <1/10);

• Нечести (≥1/1 000 до <1/100);

• Редки (≥1/10 000 до <1/1 000);

• Много редки (<1/10 000);

• С неизвестна честота (честотата не може да бъде оценена от наличните данни).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/ риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. ,,Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 890 3417

уебсайт: www.bda.bg

Опитът с амисулпирид при предозиране е ограничен. Съобщавано е засилване на известните фармакологични ефекти на лекарството. Те включват сънливост и седация, кома, хипотония и екстрапирамидни симптоми. Случаи с фатален изход са докладвани основно при комбинирано лечение с други психотропни агенти.

В случай на остро предозиране, трябва да се има предвид възможността да са били приети и други лекарствени продукти.

Тъй като амисулпирид се диализира слабо, хемодализата няма да е от полза за елиминиране на лекарството.

Не съществува специфичен антидот на амисулпирид.

Следователно трябва да се предприемат подходящи поддържащи мерки: мониториране отблизо на жизнените функции и продължително сърдечно мониториране (риск от удължаване на QT интервала) до възстановяване на пациента.

Ако се появят тежки екстрапирамидни симптоми, трябва да бъдат приложени антихолинергични агенти.

При пациенти, при които се подозира предозиране, трябва да се извърши ЕКГ проследяване.