Bilamcar 16 mg/5 mg hard capsules

Биламкар е показан за лечение на есенциална хипертония като терапия за заместване, при възрастни пациенти, чието кръвно налягане е вече адекватно контролирано с отделните компоненти, прилагани едновременно при същите дози.

Препоръчителната доза Биламкар е една капсула на ден.

Комбинацията с фиксирани дози не е подходяща за начално лечение. Адаптиране на дозата, ако е необходимо, трябва да се извършва с отделните компоненти.

Преди преминаване на Биламкар, хипертонията при пациентите трябва да е контролирана с установени дози на отделните компоненти, прилагани едновременно. Дозата Биламкар трябва да се базира на дозите на отделните компоненти на комбинацията към момента на преминаване.

Специални популации

Старческа възраст (65 години или повече)

Не се налага коригиране на началната доза при пациенти в старческа възраст. Изисква се повишено внимание при покачване на дозата. Налични са ограничени данни за употреба при много стари пациенти.

Бъбречно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане. При умерено бъбречно увреждане се препоръчва мониториране на нивата на калия и креатинина. Препоръчва се повишено внимание поради ограничения опит при пациенти с тежко бъбречно увреждане, терминална бъбречна недостатъчност (Clcr <15 mVmin) или на хемодиализа. Промените в плазмените концентрации на амлодипин не са свързани със стадия на бъбречно увреждане, поради което се препоръчва обичайната дозировка. Амлодипин и кандесартан цилексетил не подлежат на диализа. Вижте също точка 4.4.

Чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане Биламкар трябва да се прилага с повишено внимание. Биламкар е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане и/или холестаза (вж. точки 4.3,4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Биламкар при деца на възраст под 18 години все още не е установена. Липсват данни.

Перорално приложение

Биламкар може да се приема със или без храна. Препоръчително е да се приема с малко количество течност.

• Свръхчувствителност към активните вещества, дихидропиридинови производни или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6);

• Тежко чернодробно увреждане и/или билиарни обструктивни нарушения и/или холестаза;

• Шок (включително кардиогенен шок);

• Тежка хипотония;

• Обструкция на изходния тракт на лявата камера (напр. високостепенна аортна стеноза);

• Хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър миокарден инфаркт;

• Съпътстващото приложение на Биламкар с продукти, съдържащи алискирен, е противопоказано при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (скорост на гломерулната филтрация GFR < 60 ml/min/1,73 m²) (вж. точки 4.5 и 5.1).

Кандесартан

Бременност

Ангиотензин II рецепторни блокери не трябва да се започват по време на бременност. Ако продължаването на терапията с ангиотензин II рецепторен блокер не се счита за абсолютно необходимо, пациентите, планиращи бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. Когато се диагностицира бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни блокери трябва незабавно да се преустанови и, ако е уместно, трябва да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременното приложение на АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намалена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Ето защо двойната блокада на РААС чрез комбинирано приложение на АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен не се препоръчва (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако лечението с двойно блокиране се счита за абсолютно необходимо, то трябва да се провежда само под наблюдението на специалист, а пациентът да се подложи на често внимателно проследяване на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане. АСЕ инхибиторите и ангиотензин II рецепторните блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Бъбречно увреждане

Както при други средства, инхибиращи ренин-ангиотензин-алдостероновата система, могат да се очакват промени в бъбречната функция при предразположени пациенти, лекувани с кандесартан.

Когато кандесартан се използва при пациенти с хипертония и бъбречно увреждане, се препоръчва периодично проследяване на серумните нива на калия и креатинина. Има ограничен опит при пациенти с много тежко бъбречно увреждане или терминална бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 15 ml/min). При тези пациенти кандесартан трябва внимателно да се титрира, при стриктно проследяване на кръвното налягане.

Оценката на пациенти със сърдечна недостатъчност трябва да включва периодични оценки на бъбречната функция, особено при пациенти в старческа възраст, на 75 години или повече, и при пациенти с нарушена бъбречна функция. По време на титрирането на дозата на кандесартан се препоръчва проследяване на серумния креатинин и калий. Клиничните изпитвания при сърдечна недостатъчност не включват пациенти със серумен креатинин > 265 pmnol/1 (> 3 mg/dl).

Съпътстващо лечение с АСЕ инхибитор при сърдечна недостатъчност

Рискът от нежелани реакции, особено хипотония, хиперкалиемия и намалена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност), може да се увеличи, когато Биламкар се използва в комбинация с АСЕ инхибитор (вж. точка 4.8). Тройната комбинация от АСЕ инхибитор, алдостеронов антагонист и кандесартан също не се препоръчва. Приложението на тези комбинации трябва да се извършва под наблюдението на специалист и при често внимателно проследяване на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибиторите и ангиотензин II рецепторните блокери не трябва да се прилагат едновременно при пациенти с диабетна нефропатия,

Хемодиализа

По време на диализа кръвното налягане може да бъде особено чувствително към блокирането на АТ1 -рецепторите в резултат на намален плазмен обем и активиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система. Ето защо кандесартан трябва внимателно да се титрира, при стриктно проследяване на кръвното налягане при пациенти на хемодиализа.

Реноваскуларна хипертония

Има повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност при пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствен функциониращ бъбрек, когато се лекуват с лекарствени продукти, повлияващи ренин-ангиотензин-алдостероновата система.

Бъбречна трансплантация

Липсва опит относно приложението на кандесартан при пациенти със скорошна бъбречна трансплантация.

Хипотония

Симптоматична хипотония, особено след първата доза, може да се появи при пациенти с хиповолемия и/или изчерпване на натрия, напр. интензивна диуретична терапия, диета с ограничен прием на натрий, диария или повръщане. Тези състояния трябва да бъдат коригирани преди приложението на кандесартан. Ако се появи хипотония при приложение на Биламкар, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и, ако е необходимо, да се приложи интравенозна инфузия на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор. Лечението може да продължи, след като кръвното налягане се стабилизира.

Анестезия и хирургична интервенция

По време на анестезия и хирургична интервенция при пациенти, лекувани с ангиотензин II блокери, може да възникне хипотония поради блокада на ренин-ангиотензин-апдостероновата система. Много рядко хипотонията може да е тежка, така че да наложи приложението на интравенозни течности и/или вазопресори.

Стеноза на аортната и митралната клапа (обструктивна хипертрофична кардиомиопатия) Какго при други вазодилататори, специално внимание е показано при пациенти, страдащи от хемодинамично значима стеноза на аортната или митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Първичен алдостеронизъм

Пациентите с първичен алдостеронизъм обикновено не се повлияват от антихипсртензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Ето защо приложението на кандесартан не се препоръчва.

Хиперкалиемия

Употребата на лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, може да предизвика хиперкалиемия. Хиперкалиемията може да бъде летална при пациенти в старческа възраст, при пациенти с бъбречна недостатъчност, при пациенти с диабет, при пациенти, лекувани едновременно с други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калий, и/или при пациенти с интеркурентни събития.

Преди да се обмисли съпътстваща употреба на лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, трябва да се оцени съотношението полза/риск. Основните рискови фактори за хиперкалиемия, които трябва да се имат предвид, са:

• захарен диабет;

• бъбречна недостатъчност;

• възраст (> 70 години),

• комбинация с един или повече други лекарствени продукти, които повлияват ренин- ангиотензин-алдостероновата система и/или калиеви добавки;

• заместители на солта, съдържащи калий;

• калий-съхраняващи диуретици, АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносулресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм;

• интеркурентни събития, по-специално дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза, влошаване на бъбречната функция, внезапно влошаване на бъбречния статус (например инфекциозни заболявания), клетъчен лизис (например остра исхемия на крайник, рабдомиолиза, обширна травма).

Серумният калий трябва да се следи внимателно при тези пациенти (вж. точка 4.5)

Общи

При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят предимно от активността на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или основно бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия), лечението с други лекарствени продукти, които повлияват тази система, е свързано с остра хипотония, хиперазотемия, олигурия или, рядко, с остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.8). Както при всеки антихипертензивен лекарствен продукт, прекомерното понижаване на кръвното налягане при пациенти с исхемична кардиомиопатия или исхемична болест на сърцето може да доведе до миокарден инфаркт или инсулт. Антихипертензивният ефект на кандесартан може да се усили от други лекарствени продукти с понижаващи кръвното налягане свойства, независимо дали са предписани като антихипертензивно средство или са предписани за други показания.

Амлодипин

Хипертонична криза

Безопасността и ефикасността на амлодипин при хипертонични кризи не е установена.

Сърдечна недостатъчност

Пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да бъдат лекувани с повишено внимание. В дългосрочно плацебо-контролирано проучване при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност (клас III и IV по NYHA) докладваната честота на белодробен оток е по-висока в групата, лекувана с амлодипин, отколкото в групата на плацебо. Блокерите на калциевите канали, включително амлодипин, трябва да се използват с повишено внимание при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тъй като те могат да увеличат риска от бъдещи сърдечносъдови събития и смъртност (вж. точка 5.1).

Чернодробно увреждане

Полуживотът на амлодипин е удължен и стойностите на AUC са по-високи при пациенти с нарушена чернодробна функция; не са установени препоръки за дозирането. Ето защо Биламкар трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. За тежко чернодробно увреждане вижте точка 4.3.

Старческа възраст (65 години или повече)

При пациенти в старческа възраст повишаването на дозата трябва да се извършва внимателно (вж. точки 4.2 и 5.2).

Бъбречна недостатъчност

Амлодипин може да се прилага при такива пациенти с обичайните дози. Промените в плазмените концентрации на амлодипин не са свързани със степента на бъбречното увреждане. Амлодипин не подлежи на диализа.

Непоносимост към лактоза

Този лекарствен продукт съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галакгозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Не са наблюдавани взаимодействия между двата компонента на тази комбинация с фиксирани дози в клинични проучвания.

Взаимодействията, свързани с кандесартан/амлодипин, които трябва да бъдат взети предвид при съпътстваща употреба

Други антихипертензивни лекарствени продукти

Понижаващият кръвното налягане ефект на Биламкар може да се увеличи при съпътстваща употреба на други антихипертензивни лекарствени продукти.

Лекарствени продукти с потенциал за понижаване на кръвното налягане

Въз основа на техните фармакологични свойства може да се очаква, че следните лекарствени продукти може да потенцират хипотензивния ефект на всички антихипертензивни средства, включително Биламкар, например баклофен, амифостин, невролептици или антидепресанти. Освен това ортостатичната хипотония може да се влоши от алкохол.

Кортикостероиди (за системно приложение)

Намаляване на антихипертензивния ефект.

Взаимодействия, свързани с кандесартан

Съединенията, които са изследвани в клинични фармакокинетични проучвания, включват хидрохлоротиазид, варфарин, дигоксин, перорални контрацептиви (т.е. етинилестрадиол/ левоноргесгрел), глибенкламид, нифедипин и енадаприл. Не са установени клинично значими фармакокинетични взаимодействия с тези лекарствени продукти.

Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий, или други лекарствени продукти (например хепарин), които могат да повишат нивото на калия

Едновременното приложение на калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий, или други лекарствени продукти (напр. хепарин) може да повиши нивата на калия. Трябва да се извършва съответно проследяване на нивата на калия (вж. точка 4.4).

Литий

Има съобщения за обратими повишения на серумните концентрации и токсичността на лития по време на съпътстващо приложение на литий с АСЕ инхибитори. Подобен ефект може да възникне и при ангиотензин II рецепторните блокери (АIIРБ). Не се препоръчва приложението на кандесартан с литий. Ако комбинацията се окаже необходима, се препоръчва внимателно проследяване на серумните нива на лития.

НСПВС

Когато АIIРБ се прилагат едновременно с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) (т.е. селективни инхибитори на СОХ-2, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/ден) и неселективни НСПВС), може да настъпи отслабване на антихипертензивния ефект.

Както при АСЕ инхибиторите, едновременното приложение на АIIРБ и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност и повишаване на серумния калий, особено при пациенти с предшестващо нарушение на бъбречната функция. Комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да се обмисли проследяване на бъбречната функция след започване на едновременното лечение и периодично след това.

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС))

Данните от клинични изпитвания показват, че двойната блокада на ренин-ангиотензин- алдостероновата система (РААС) чрез комбинирано приложение на АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития като хипотония, хиперкалиемия и намалена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност) в сравнение със самостоятелно приложение на средство, действащо върху РААС (вж, точки 4.3,4.4 и 5.1).

Взаимодействия, свързани с амлодипин

Ефекти на други лекарствени продукти върху амлодипин

Инхибитори наCYP3A4

Съпътстващото приложение на амлодипин със силни или умерени инхибитори на СYРЗА4 (протеазни инхибитори, азолови антимикотици, макролиди като еритромицин или кларитромицин, верапамил или дилтиазем) може да доведе до значително увеличение на експозицията на амлодипин. Клиничната проява на тези фармакокинетични вариации може да бъде по-изразена при пациентите в старческа възраст. Поради това може да се наложи клинично проследяване и коригиране на дозата.

Кларитромицин е инхибитор на СYP3А4. Има повишен риск от хипотония при пациенти, които приемат кларитромицин с амлодипин. Препоръчва се внимателно наблюдение на пациентите, когато амлодипин се прилага едновременно с кларитромицин.

Индуктори наCYP3A4

При съпътстващо приложение с известни индуктори на CYP3A4, плазмените концентрации на амлодипин може да варират. Поради това кръвното налягане трябва да се проследява и да се обмисли адаптиране на дозата както по време на, така и след съпътстващо приложение, особено със силни индуктори на СYP3А4 (например рифампицин, Hypericum perforation).

Приложението на амлодипин с грейпфрут или сок от грейпфрут не се препоръчва, тъй като при някои пациенти бионаличността може да се увеличи, водейки до засилени ефекти на понижаване на кръвното налягане.

Дантролен (инфузия)

При животни са наблюдавани летално камерно мъждене и сърдечносъдов колапс във връзка с хиперкалиемия след приложение на верапамил и интравенозно приложение на дантролен. Поради риска от хиперкалиемия се препоръчва да се избягва едновременното приложение на блокери на калциевите канали, като амлодипин, при пациенти, предразположени към злокачествена хипертермия и при лечението на злокачествена хипертермия.

Ефект на амлодипин върху други лекарствени продукти:Такролимус

При едновременно приложение с амлодипин има риск от повишаване на нивата на такролимус в кръвта. За да се избегне токсичност на такролимус, приложението на амлодипин при пациент, лекуван с такролимус, изисква проследяване на нивата на такролимус в кръвта и, при необходимост, коригиране на дозата на такролимус.

Циклоспорин

Не са провеждани проучвания за лекарствени взаимодействия с циклоспорин и амлодипин при здрави доброволци или други популации, с изключение на пациенти с бъбречна трансплантация, при които са наблюдавани променливи повишения на най-ниската концентрация (средно 0% - 40%) на циклоспорин. Трябва да се обмисли проследяване на нивата на циклоспорин при пациенти с бъбречна трансплантация, на амлодипин и, при необходимост, дозата циклоспорин да се понижи.

Симвастатин

Едновременното приложение на многократни дози от 10 mg амлодипин с 80 mg симвастатин води до 77% увеличение на експозицията на симвастатин в сравнение със самостоятелното приложение на симвастатин. При пациенти на амлодипин трябва да се ограничи дозата на симвастатин до 20 mg дневно.

В клиничните проучвания за взаимодействията амлодипин не повлиява фармакокинетиката на аторвастатин, дигоксин или варфарин.

Във връзка с кандесартан/амлодипин

Биламкар не се препоръчва по време на първия триместър на бременността, тъй като липсват данни и профилът на безопасност не е установен както за амлодипин, така и за кандесартан. Употребата при ранна бременност се препоръчва само когато няма по-безопасна алтернатива и когато самото заболяване носи по-голям риск за майката и фетуса.

Биламкар е противопоказан през втория и третия триместър на бременността поради съдържанието на кандесартан.

Във връзка с кандесартан

Употребата на АIIРБ е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4). Известно е, че експозицията на АIIРБ през втория и третия триместър предизвиква фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавяне на осификацията на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).

Ако е настъпила експозиция на АIIРБ от втория триместър на бременността, се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция и черепа на фетуса.

Не се препоръчва употреба а АIIРБ през първия триместър на бременността (вж. точка 4.4). Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са убедителни, но не може да се изключи малко увеличение на риска. Въпреки че няма контролирани епидемиологични данни за риска при АIIРБ, подобни рискове може да съществуват при този клас лекарства. Ако продължаването на терапията с АIIРБ не се счита за абсолютно необходимо, пациентите, планиращи бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. Когато се диагностицира бременност, лечението с АIIРБ трябва незабавно да се преустанови и, ако е необходимо, трябва да се

започне алтернативна терапия.

Кърмачета, чиито майки са приемали АIIРБ, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Във връзка с амлодипин

Безопасността на амлодипин при бременни жени не е установена.

В проучвания при животни се наблюдава репродуктивна токсичност при високи дози (вж. точка 5.3).

Във връзка с кандесартан/амлодипин

Тъй като липсва информация относно употребата на кандесартан и амлодипин по време на кърмене, Биламкар не се препоръчва и се предпочитат алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородено или преждевременно родено дете.

Във връзка с амлодипин

Амлодипин се екскретира в кърмата. Делът от дозата на майката, получен от кърмачето, се оценява в интерквартилен диапазон от 3 - 7%, с максимум 15%. Ефектът на амлодипин върху кърмачетата не е известен. Решението дали да се продължи/преустанови кърменето или да се продължи/прекрати лечението с амлодипин трябва да се вземе, като се има предвид ползата от кърменето за детето и ползата от лечението с амлодипин за майката.

Във връзка с кандесартан/амлодипин

Няма налична информация относно потенциалния ефект на кандесартан и амлодипин върху фертилитета.

Във връзка кандесартан

Проучванията при животни не показват неблагоприятни ефекти на кандесартан върху фертилитета при плъхове (вж. точка 5.3).

Във връзка с амлодипин

Има съобщения за обратими биохимични промени в главата на сперматозоидите при някои пациенти, лекувани с блокери на калциевите канали. Клиничните данни са недостатъчни по отношение на потенциалния ефект на амлодипин върху фертилитета. В едно проучване при плъхове са установени неблагоприятни ефекти върху фертилитета при мъжките (вж. точка 5.3).

Не са провеждани проучвания за ефектите на кандесартан върху способността за шофиране и работа с машини. Трябва обаче да се има предвид, че по време на лечението с кандесартан може да се появи замаяност или умора.

Амлодипин може да повлияе в малка или умерена степен способността за шофиране и работа с машини.

Ако пациентите, които приемат амлодипин, страдат от замайване, главоболие, умора или гадене, способността за реакция може да бъде нарушена. Препоръчва се повишено внимание, особено в началото на лечението.

Обобщение на профила на безопасност

Комбинация с Фиксирани дози

Не са провеждани клинични проучвания. Нежеланите реакции, наблюдавани за отделните активни вещества, са описани по-долу.

Нежеланите реакции, предшестващо съобщавани при един от отделните компоненти (кандесартан или амлодипин), могат да бъдат потенциални нежелани реакции и при Биламкар, дори ако не са наблюдавани в клинични изпитвания или по време на постмаркетинговия период.

Кандесартан

Лечение на хипертония

В контролирани клинични проучвания с кандесартан за лечение на хипертония нежеланите реакции са леки и преходни. Общата честота на нежеланите събития не показва връзка с дозата или възрастта. Процентът на участниците, прекратили лечението поради нежелани събития, е подобен при кандесартан (3,1%) и плацебо (3,2%).

В сборен анализ на данните от клинични изпитвания при пациенти с хипертония нежеланите реакции на кандесартан цилексетил са определени въз основа на честота на нежеланите събития при кандесартан цилексетил, с най-малко 1% по-висока от честотата, наблюдавана при плацебо. По тази дефиниция най-често съобщаваните нежелани реакции са замайване/вертиго, главоболие и респираторна инфекция.

Амлодипин

Най-често съобщаваните нежелани реакции по време на лечението са едем (много чести), сомнолентност, замайване, главоболие, палпитации, зачервяване, коремна болка, гадене, подуване на глезените и умора (чести).

Табличен списък на нежеланите реакиии

Категориите по честота, използвани в таблиците в точка 4.8. са:

много чести (≥ 1/10)

чести (≥ 1/100 до < 1/10)

нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100)

редки 1/10 000 до < 1/1 000)

много редки (< 1/10 000)

с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Кандесартан

В таблица 1 по-долу са представени нежеланите реакции от клиничните проучвания и постмаркетинговия опит.

Таблица 1

Лабораторни находки

Както при другите инхибитори на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, са наблюдавани малки понижения на хемоглобина. При пациенти, приемащи кандесартан, обикновено не е необходимо рутинно проследяване на лабораторните показатели. При пациенти с бъбречно увреждане обаче се препоръчва периодично проследяване на серумните нива на калия и креатинина.

Амлодипин

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции в таблица 2 са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Таблица 2

*най-вече свързано с холестаза

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция на:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул., Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Няма опит с предозиране на комбинацията с фиксирани дози кандесартан/амлодипин при хора.

Наличните данни предполагат, че голямо предозиране на амлодипин може да доведе до прекомерна периферна вазодилатация и възможна рефлекторна тахикардия. Има съобщения за изразена и вероятно продължителна системна хипотония, водеща включително до предшоково състояние и шок с летален изход.

Въз основа на фармакологични съображения, основната проява на предозиране на кандесартан е вероятно появата на симптоматична хипотония и замайване. В отделни съобщения за случаи на предозиране (до 672 mg кандесартан цилексетил) при възрастни, възстановяването на пациентите е протекло без събития.

Ако се появи симптоматична хипотония, трябва да се приложи симптоматично лечение и да се проследяват жизнените показатели. Пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение с повдигнати крака. Ако това не е достатъчно, плазменият обем трябва да се увеличи чрез инфузия например на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор. Може да се приложат симпатикомиметични лекарствени продукти, ако гореспоменатите мерки не са достатъчни.

Кандесартан не се отстранява чрез хемодиализа.

Клиничнозначимата хипотония поради предозиране на амлодипин изисква активни поддържащи мерки по отношение на сърдечносъдовата система, включващи често контролиране на сърдечната и дихателна функция, повдигане на долните крайници и внимание по отношение на циркулаторния обем и количеството на отделената урина.

Приложението на вазоконстриктор може да е от полза за възстановяване на съдовия тонус и кръвното налягане, при условие, че няма противопоказания за приложението му.

Интравенозното приложение на калциев глюконаг може да е от полза за обръщане на ефектите от блокадата на калциевите канали.

Стомашната промивка може да е от полза в някои случаи. При здрави доброволци използването на активен въглен до 2 часа след приложението на амлодипин 10 mg е намалило степента на абсорбция на амлодипин.

Тъй като амлодипин се свързва във висока степен с плазмените протеини, е малко вероятно да има полза от диализа.