Karbis 16 mg tablets

Карбис е показан за:

• Лечение на есенциална хипертония при възрастни.

• Лечение на есенциална хипертония при деца и юноши на възраст от 6 до <18 години.

• Лечение на възрастни пациенти със сърдечна недостатъчност и нарушена левокаморна систолна функция (левокамерна фракция на изтласкване ≤ 40%), когато ACE инхибитори не се понасят, или като допълваща терапията към АСЕ инхибитори при пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност, въпреки оптималната терапия, когато минералкортикоидни рецепторни антагонисти не се понасят (вж. точки 4.2, 4.4, 4.5 и 5.1).

Приложение при хипертония

Препоръчителната начална доза и обичайната поддържаща доза на Карбис е 8 mg веднъж дневно. По-голямата част от антихипертензивния ефект се постига в рамките на 4 седмици. При някои пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно, дозата може да бъде увеличена до 16 mg веднъж дневно и до максимум 32 mg веднъж дневно. Терапията трябва да се коригира според повлияването на кръвното налягане.

Карбис може да се прилага с други антихипертензивни лекарства (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1). Доказано е, че добавянето на хидрохлоротиазид има адитивен антихипертензивен ефект за различните дози Карбис.

Пациенти е старческа възраст

Не е необходимо начално контролиране на дозата при пациенти в старческа възраст.

Пациенти с намален вътресъдов обем

При пациенти с риск от хипотония, като болни с вероятност за намален обем, може да се има предвид приложението на доза от 4 mg (виж точка 4.4).

Пациенти с бъбречно увреждане

Началната доза при пациенти с бъбречно увреждане, включително болни на хемодиализа е 4 mg. Дозата трябва да се увеличава постепенно според отговора. Опитът с пациенти с много тежко или терминално бъбречно увреждане (Сlcreatinine <15 ml/min) е ограничен, (виж точка 4.4).

Пациенти с чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане се препоръчва доза от 4 mg веднъж дневно. Дозата може да се коригира според отговора. Карбис е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане и/или холестаза (вж. точки .4.3 и 5.2).

Чернокожи пациенти

Антихипертензивният ефект на кандесартан е по-слабо изразен при чернокожи пациенти в сравнение с нечернокожи пациенти. Поради това, повишаването на дозата на Карбис и комбинираното лечение може да са необходими по-често за контрол на артериалното налягане при чернокожи пациенти в сравнение с нечернокожи пациенти (виж точка 5.1).

Педиатрична популация

Деца и юноши на възраст от 6 до < 18 години:

Препоръчителната начална доза е 4 mg веднъж дневно.

• Пациенти с телесно тегло < 50 kg: При пациенти, чието артериално налягане не е под адекватен контрол, дозата може да бъде повишена до максимум 8 mg веднъж дневно.

• Пациенти с телесно тегло ≥ 50 kg: При пациенти, чието артериално налагане не е под адекватен контрол, дозата може да бъде повишена до 8 mg веднъж дневно, след което, ако е необходимо - до 16 mg веднъж дневно (вж. точка 5.1).

Дозировки над 32 mg не са проучени при педиатрични пациенти.

Основната част от антихипертензивния ефект се разгръща до 4 седмици.

При деца е възможно вътресъдово обемно изчерпване (напр. при пациенти, лекувани с диуретици, особено такива с нарушена бъбречна функция), лечението с Карбис трябва да се инициира под строго медицинско наблюдение и следва да се обсъди по-ниска начална доза от обичайната (вж. точка 4.4).

Карбис не е проучван при деца със скорост на гломерулна филтарция под 30 ml/min/1,73m²(вж. точка 4.4).

Чернокожи педиатрични пациенти

При чернокожи пациенти антихипертензивният ефект на кандесартан е по-слабо изразен, отколкото при нечернокожи пациенти (вж. точка 5.1).

Деца на възраст от 1 до <6 години

• Безопасността и ефикасността при деца на възраст от 1 до < 6 години не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точка 5.1, но препоръки за дозировка не могат да бъдат дадени.

• Карбис е противопоказан при деца на възраст под 1 година (вж. точка 4.3).

Приложение при сърдечна недостатъчност

Обичайната препоръчвана начална доза на Карбис е 4 mg веднъж дневно. Повишаването на дозата до таргетната доза от 32 mg веднъж дневно (максимална доза) или до най-високата поносима доза се извършва чрез удвояване на дозата на интервали най-малко от 2 седмици (виж точка 4.4). Оценката на пациенти със сърдечна недостатъчност винаги трябва да включва оценка на бъбречната функция, включително мониторинг на серумния креатинин и калий. Карбис може да се прилага с друго лечение за сърдечна недостатъчност, включително АСЕ инхибитори, бета блокери, диуретици и дигиталис или комбинация от тези лекарствени продукти. Карбис може да се прилага заедно с АСЕ инхибитор при пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност въпреки оптималната стандартна терапия за сърдечна недостатъчност, когато минералкортикоидни рецепторни антагонисти не се понасят. Комбинацията от АСЕ инхибитор, калий-съхраняващ диуретик и Карбис не се препоръчва и трябва да се обмисля само след внимателна оценка на възможните ползи и рискове (вж. точки 4.4, 4.8 и 5.1

Специални популации пациенти

Не е необходимо начално коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст или болни с намален вътресъдов обем или бъбречно увреждане, или леко до умерено

чернодробно увреждане.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Карбис при деца на възраст до 18 години не са били установени при лечението на сърдечна недостатъчност. Няма налични данни.

Перорална употреба.

Карбис трябва да се приема веднъж дневно, с или без храна. Храната не повлиява бионаличността на кандесартан.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества изброени в точка 6.1.

Втори и трети триместър от бременността ( виж точки 4.4 и 4.6). Тежко чернодробно увреждане и/или холестаза.

Деца на възраст под 1 година (вж. точка 5.3).

Едновременната употреба на Карбис с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).

Бъбречно увреждане

Както при други лекарства, които инхибират ренин-ангиотензин-алдостероновата система, може да се очакват промени в бъбречната функция при чувствителни пациенти, лекувани с Карбис.

Когато Карбис се прилага при хипертензивни пациенти с бъбречно увреждане, се препоръчва периодично проследяване на серумния калий и нивата на креатинина. Има ограничен опит при болни с много тежко или терминално бъбречно увреждане (Clcreatinine < 15 ml/min). При тези пациенти дозата на Карбис трябва внимателно да се повишава при щателно следене на артериалното налягане.

Оценката на пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да включва периодично изследване на бъбречната функция, особено при пациенти в старческа възраст, на 75 години и по-възрастни, и при болни с увредена бъбречна функция. По време на повишаване на дозата на Карбис, се препоръчва мониториране на сурумния креатинин и калия. Клиничните изпитвания при сърдечна недостатъчност не са включвали болни със серумен креатинин >265 μmol/1 (>3 mg/dl).

Употреба при педиатрични пациенти, включително и пациенти с бъбречно увреждане Карбис не е проучван при деца със скорост на гломерулна филтрация под 30 ml/min/1,73 m² (вж. точка 4.2).

Комбинирано лечение с АСЕ инхибитор при сърдечна недостатъчност

Рискът от нежелани лекарствени реакции, особено хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), може да се повиши, когато Карбис се използва в комбинация с АСЕ инхибитор. Тройна комбинация от АСЕ инхибитор, минералкортикоиден рецепторен антагонист и кандесартан също не се препоръчва. Тези комбинации трябва да се използват под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Хемодиализа

По време на диализа артериалното налягане може да бъде особено чувствително към блокада на АТ1-рецепторите, поради намален плазмен обем и активиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система. Поради това, дозата на Карбис трябва да се повишава внимателно, като се проследява щателно артериалното налягане на пациентите на хемодиализа.

Стеноза на бъбречната артерия

Лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, включително ангиотензин II рецепторните антагонисти- (АIIРАи) може да повишат кръвната урея и серумния креатинин при пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия о;о стеноза на артерията при единствен бъбрек.

Бъбречна трасплантация

Няма опит по отношение на приложението на Карбис при пациенти с наскоро направена бъбречна транс плантация.

Хипотония

По време на лечение на пациенти със сърдечна недостатъчност с Карбис може да възникне хипотония. Тя може да се появи също и при хипертензивни пациенти с намален вътресъдов обем, както и при болни, получаващи високи дози диуретици. Трябва да се внимава, когато се започва лечението и трябва да се направи опит за коригиране на хиповолемията.

При деца с възможно вътресъдово обемно изчерпване (например пациенти, лекувани с диуретици, особено такива с нарушена бъбречна функция), лечението с Карбис трябва да започне под строго медицинско наблюдение и следва да се обмисли по-ниска начална доза от обичайната (вж. точка 4.2).

Анестезия и оперативно лечение

По време на анестезия и оперативна намеса при пациенти, лекувани с антагонисти на ангиотензин II, може да възникне хипотония поради блокада на системата ренин-ангиотензин. Много рядко, хипотонията може да бъде тежка, като може да се наложи приложението на интравенозни течности и/или вазопресори.

Стеноза на аортната и митралната клапа (обструктивна хипертрофна кардиомиопатия)

Както при другите вазодилататори, специално внимание е необходимо при пациенти, страдащи от стеноза на аортната и митралната клапа с хемодинамично значение или обструктивна хипертрофна кардиомиопатия.

Първичен хипералдостеронизъм

Пациенти с първичен хипералдостеронизъм обикновено няма да се повлияят от лечение с антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система. Поради това, приложението на Карбис не се препоръчва при тази популация.

Хиперкалиемия

Едновременното приложение на Карбис с калий- съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий или други лекарствени продукти, които могат да повлияят нивата на калия (напр. хепарин) може да доведе до повишаване на серумния калий при хипертензивни пациенти.

Необходимо е подходящо мониториране на нивата на калия.

При болни със сърдечна недостатъчност, лекувани с Карбис, може да възникне хиперкалиемия.

Препоръчва се периодично проследяване на серумния калий. Комбинацията от АСЕ- инхибитор, калий-съхраняващи диуретик (напр. спиронолактон) и Карбис не се препоръчва и трябва да се разглежда само след внимателна оценка на потенциалните ползи и рискове.

Бременност

АПРАи не трябва да се назначават по време на бременност. Освен ако продължаването на лечението с АПРАи не се счита за жизнено важно, пациентките, планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. При установяване на бременност, лечението с AIIPA трябва да бъде преустановено незабавно и, ако е необходимо, да се започне алтернативно лечение (вж.

точки 43 и 4.6).

При пациентки след менархе вероятността за бременност трябва да се проверява редовно. Трябва да се дава редовна информация и/или да се предприемат мерки за предотвратяване на риска за експозиция по време на бременност (вж. точка 4.3 и 4.6).

Общи

При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят предимно от активността на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия), лечението с други лекарствени продукти, повлияващи тази система, са свързани с остра хипотония, азотемия, олигурия или рядко остра бъбречна недостатъчност. Възможността за подобни ефекти не може да се изключи при ангиотензин II рецепторите. Както при всички антихипертензивни средства, прекомерното понижение на кръвното налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично мозъчно-съдова болест може да доведе до инфаркт на миокарда или инсулт.

Антихипертензивният ефект на кандесартан може да се засили от други лекарствени продукти с понижаващи кръвното налягане свойства, независимо дали са предписани като антихипертензивни или са предписани за други показания.

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Този лекарствен продукт съдържа лактоза монохидрат.

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозно-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Съединенията, които са били изследвани при клиничните фармакокинетични проучвания, включват хидрохлоротиазид, варфарин, дигоксин, перорални контрацептиви (т.е. етинилестрадиол/левоноргестрел), глибенкламид, нифедипин и еналаприл. Няма идентифицирани клинично значими фармакокинетични взаимодействия с тези лекарствени продукти.

Едновременното приложение на калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий, или други лекарствени продукти, които повишат нивата на калия (напр. хепарин), може да доведе до повишаване на серумния калий.

Необходимо е подходящо мониториране на нивата на калия (вж.точка 4.4).

Има съобщения за обратимо повишение на серумните концентрации и токсичността на лития по време на едновременно приложение на литий с АСЕ инхибитори. Подобен ефект може да възникне и при приложение на АПРАи. Употребата на кандесартан с литий не се препоръчва Ако комбинацията е необходима, се препоръчва внимателно мониториране на серумните нива на лития.

Когато АIIРАи се прилагат едновременно с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) (като селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (> Зg/дн.) и неселективни НПВС), може да настъпи намаляване на антихипертензивния ефект.

Както и при АСЕ инхибитори, едновременната употреба на АIIРАи и нестероидни противовъзпалителни средства може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможността за развитие на остра бъбречна недостатъчност, повишение на серумния калий, особено при пациенти с предшестващо увреждане на бъбречната функция. Комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание, особено в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да се проследява бъбречната функция след започване на комбинираното лечение и периодично след това.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Епидемиологичните данни относно риска от тератогенност след експозиция на АСЕ- инхибитори през първия триместър на бременността не са убедителни, но леко повишение на риска не може да се изключи. Макар, че няма контролирани епидемиологични данни за риска с АIIРАи, подобен риск може да съществува за този клас лекарства.

Освен, ако продължаването на приема на АIIРА-и не се счита за жизнено необходима, пациентките, планиращи бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност. При установяване на бременност, лечението с АIIРАи трябва да бъде преустановено незабавно и, ако е необходимо, да започне алтернативно лечение.

Експозицията с АIIРАи по време на втория и третия триместър е известно, че индуцира фетотоксичност (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия). (Виж точка 5.3).

В случай на експозиция на АIIРАи през втория триместър на бременността се препоръчва проверка на бъбречната функция и черепа.

Бебета, чиито майки са приемали АIIРАи трябва да се наблюдават внимателно за хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Тъй като няма налична информация относно използването на Карбис по време на кърмене, Карбис не се препоръчва за употреба като за предпочитане е алтернативно лечение с по-добър профил за безопасност, установени по време на кърмене, особено по време на кърмене на новородено или на недоносено бебе.

Няма проучвания за ефекта на кандесартан върху способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това, трябва да се има предвид, че по време на лечение с Карбис може да възникнат замайване или умора.

Лечение на хипертония

При контролирани клинични проучвания нежеланите реакции са били леки и преходни. Общата честота на нежеланите събития не показва връзка с дозата или възрастта. Честотата на прекъсване на лечението поради нежелани събития е била подобна в групата с кандесартан цилексетил (3,1%) и плацебо (3,2%).

При един обобщен анализ на данни от клинични изпитвания на пациенти с хипертензия нежелани реакции с кандесартан цилексетил са били определени с честота най-малко с 1 % по- висока от наблюдаваната при плацебо. Съгласно това определение, най-често докладваните нежелани реакции са били замаяност/световъртеж, главоболие и респираторна инфекция.

В таблицата по-долу са представени нежеланите лекарствени реакции от клиничните проучвания и постмаркетинговия опит.

Честотата се определя съгласно следна класификация:

• Много чести (>1/10)

• Чести (>1/100 до <1/10)

• Нечести (>1/1 000 до <1/100)

• Редки (>1/10 000 до <1/1 000)

• Много редки (<1/10 000),

• С неизвестна честота (честотата не може да се установи от наличните данни)

Лабораторни изследвания

По принцип, не е открито клинически значимо повлияване на рутинните лабораторни показатели от кандесартан цилексетил. Както при другите инхибитори на ренин-ангиотензин- алдостероновата система, наблюдавано е слабо понижение на хемоглобина. Не се налага рутинно проследяване на лабораторните показатели при пациенти получаващи кандесартан цилексетил. При пациенти с бъбречно увреждане обаче, се препоръчва периодическо мониториране на нивата на серумния калий и креатинина.

Педиатрична популация

Безопасността на кандесартан цилексетил е проследявана в хода на 4-седмично клинично проучване за оценка на ефикасността и едногодишно открито проучване при 255 деца и юноши на възраст от 6 до <18 години с артериална хипертония (вж. Точка 5.1). В почти всички отделни системно-органни класове, честотата на нежеланите лекарствени реакции при деца е в границите на честите/нечестите нежелани реакции. Макар по характер и тежест нежеланите лекарствени реакции да са сходни с тези при възрастни пациенти (вж. таблицата по-горе), при децата и юношите нежеланите лекарствени реакции са с по-висока честота, особено що се касае за:

• Главоболие, замайване и инфекции на горните дихателни пътища са „много чести“ (т.е. ≥1/10) при децата и „чести“ (≥1/100 до < 1/10) при възрастните.

• Кашлица е „много честа“ (т.е. >1/10) при децата и „много рядка“ (< 1/10 000) при възрастните.

• Обрив е „чест“ (т.е. ≥1/100 до < 1/10) при децата и „много рядък“ (< 1/10 000) при възрастните.

• Хиперкалиемия, хипонатриемия и отклонения в чернодробната функция са „нечести“ (≥1/1 000 до <1/100) при децата и „много редки“ (< 1/10 000) при възрастните.

• Синусова аритмия, назофарингит и хиперпирексия са „чести“ (т.е. ≥1/100 до < 1/10) при децата, а орофарингиалната болка - „много честа“ (т.е. ≥1/10), докато при възрастните няма съобщения за нито една от тези нежелани реакции. Те обаче са временни и широко разпространени детски заболявания.

Цялостният профил на безопасност на кандесартан цилекстил при педиатрични пациенти не се различава значитено от профила на безопасност при възрастните.

Лечение на сърдечна недостатъчност

Профилът на нежеланите събития на кандесартан цилексетил при възрастни пациенти със сърдечна недостатъчност съответства на фармакологичните свойства на лекарството и на здравното състояние на пациентите. В клиничната програма CHARM, сравняваща кандесартан цилексетил в дози до 32 mg (n=3,803) с плацебо (n=3,796), 21,0% от болните в групата с кандесартан цилексетил и 16,1 % от групата с плацебо са преустановили лечението поради нежелани събития. Най-често докладваните нежелани реакции са хиперкалиемия, хипотония и бъбречна недостатъчност. Тези събития са по-чести при пациенти над 70-годишна възраст, диабетици, или лицата, които са получавали други лекарствени продукти, които влияят на системата ренин-ангиотензин-алдостерон, по-специално АСЕ-инхибитор и/или спиронолактон

В таблицата по-долу са представени нежелани лекарствени реакции от клинични изпитвания и пост-маркетингов опит

Лабораторни изследвания:

Хиперкалиемията и бъбречното увреждане са чести при пациентите, лекувани с Карбис за показанието сърдечна недостатъчност. Препоръчва се периодично проследяване на серумния креатинин и калий (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез

Изпълнителна агенция по лекарствата ул., Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Въз основа на фармакологични съображения, се счита, че най-вероятно основната проява на предозиране ще бъде симптоматична хипотония и замайване. При отделните съобщения за предозиране (с до 672 mg кандесартан цилексетил) пациентите са се възстановили без проблеми.

Ако се появи симптоматична хипотензия, трябва да се започне симптоматична лечение и да се проследяват виталните показатели. Пациентът трябва да се сложи в легнало положение с повдигнати крака. Ако това не е достатъчно, трябва да се увеличи плазмения обем чрез инфузия, например на изотоничен физиологичен разтвор. Може да се приложат симпатомиметични лекарства, ако гореспоменатите мерки не са достатъчни. Кандесартан не се отстранява чрез хемодиализа.