Lozap H 50 mg/12,5 mg film-coated tablets

Лозап Н е предназначен за лечение на есенциална хипертония при пациенти, чието кръвно налягане не е задоволително контролирано с лосартан или хидрохлоротиазид самостоятелно.

Лозап Н може да се прилага с други антихипертензивни средства (вж. точки 4.3, 4.4,4.5 и 5.1). Лозап Н таблетки трябва да се приема с чаша вода.

Лозап Н може да се прилага със или без храна.

Хипертония

Лосартан /хидрохлоротиазид не е предназначен за начална терапия, а само при пациенти, чието кръвно налягане не е достатъчно контролирано чрез лосартан калий или хидрохлоротиазид самостоятелно.

Препоръчва се промяна на дозата на отделните компоненти (лосартан и хидрохлоротиазид). Когато е клинично подходящо, може да се обмисли директна промяна от монотерапия към фиксирана комбинация при пациенти, чието кръвно налягане не е достатъчно контролирано. Обичайната поддържаща доза Лозап Н е една таблетка веднъж дневно. За пациенти, които не отговарят адекватно на Лозап Н, дозировката може да се повиши на две таблетки Лозап Н веднъж дневно.

Максималната доза е две таблетки Лозап Н веднъж дневно.

Като цяло антихипертензивният ефект се постига в рамките на три седмици от започване на лечението.

Бъбречна недостатъчност и пациенти на хемодиализа

Не е необходима промяна на началната доза при пациенти с лека бъбречна недостатъчност (т.е.

креатининов клирънс 30-50 ml/min). Таблетките лосартан/хидрохлоротиазид не се препоръчват при пациенти на хемодиализа. Таблетките лосартан/хцдрохлоротиазид не трябва да се използват при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (т.е. креатининов клирънс < 30 ml/min) (вж. точка 4.3).

Намален вътресъдов обем

Намалението на обема и/или изчерпването на натрия трябва да се коригират преди приложението на таблетки лосартан/HCTZ.

Чернодробно увреждане

Лосартан/ HCTZ не се препоръчва при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3).

Старческа възраст

Обикновено не е необходима промяна на дозировката при пациенти в старческа възраст.

Деца и юноши (< 18 години)

Няма опит при деца и юноши. Следователно лосартан/хидрохлоротиазид не трябва да се прилага при деца и юноши.

• Свръхчувствителност към активните вещества, към вещества, производни на сулфонамидите или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Терапевтично резистентна хипокалиемия или хиперкалциемия.

• Тежки чернодробни нарушения; холестаза и билиарни обструктивни нарушения.

• Рефрактерна хипонатриемия.

• Симптоматична хиперурикемия/подагра.

• Втори или трети триместър на бременността (вижте точки 4,4 и 4.6).

• Сериозни бъбречни нарушения (напр. креатининов клиъранс <30 ml/min).

• Анурия,

• Едновременната употреба на Лозап Н с алискирен-съдържащи продукти при пациенти със захарен диабет или с бъбречно увреждане (скорост на гломерулна филтрация GFR < 60 ml/min/1,73 m²⁾ (вж. точки 4.5 и 5.1).

Лосартан

Ангиоедем

Пациенти с анамнеза за ангиоедем (оток на лицето, устните, гърлото и/или езика) трябва да бъдат внимателно наблюдавани (вижте точка 4.8).

Хипотония и намаление на вътресъдовия обем

Може да се появи симптоматична хипотония, особено след първата доза, при пациенти, които имат намален обем и/или натрий от лечение с мощни диуретици, ограничена на сол диета, диария или повръщане. Такива състояния трябва да се коригират преди приложението на таблетките Лозап Н (вижте точки 4.2 и 4.3).

Електролитен дисбаланс

Електролитните нарушения са чести при пациенти с бъбречни увреждания, с или без диабет и трябва да се внимава. Поради това стойностите на плазмените концентрации на калий и креатининовня клирънс трябва да бъдат непрекъснато наблюдавани, особено при пациенти със сърдечна недостатъчност и креатининов клирънс 30-50 ml/min.

Едновременното приложение на калий-съхраняващи диуретици, хранителни добавки с калий- съдържащи заместители на солта заедно с лосартан не се препоръчва (вижте точка 4.5).

Увреждане на чернодробната функция

На базата на фармакокинетични данни, които показват значително повишение на плазмените

концентрации на лосартан при пациенти с цироза, Лозап Н трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с анамнеза за леко до средно чернодробно увреждане. Няма терапевтичен опит за употребата на лосартан при пациенти с тежки чернодробни увреждания. Следователно Лозап Н не трябва да се прилага при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вижте точки 4.2,43 и 5.2).

Увреждане на бъбречната функция

Съобщени са промени в бъбречната функция, като следствие от инхибицията на системата ренин-ангиотензин-алдостерон, включително и за бъбречна недостатъчност (най-вече при пациенти, чиято бъбречна функция зависи от системата ренин-ангиотензин-алдостерон, като такива с тежка сърдечна недостатъчност или предварително съществуващо бъбречно нарушение).

Подобно на други лекарства, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон, е съобщено повишение на кръвната урея и серумния креатинин при пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или със стеноза на артерията на единствен бъбрек; тези промени на бъбречната функция могат да бъдат обратими при прекратяване на лечението. Лосартан трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или със стеноза на артерията на единствен бъбрек.

Бъбречна трансплантация

Няма опит при пациенти с неотдавнашна бъбречна транс плантация.

Първичен хипералдостеронизъм

Пациенти с първичен хипералдостеронизъм обикновено не отговарят на антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез потискане на системата ренин-ангиотензин. Поради това използването на таблетки Лозап Н не се препоръчва.

Коронарно сърдечно заболяване и мозъчно-съдова болест

Какго при всеки антихипертензивен продукт, прекомерното понижение на кръвното налягане при пациенти с исхемична болест на сърцето и мозъчносъдова болест може да причини инфаркт на миокарда или инсулт.

Сърдечна недостатъчност

При пациенти със сърдечна недостатъчност, с или без бъбречно увреждане, съществува - както и при други лекарства, действащи на системата ренин-ангиотензин, риск от тежка артериална хипотония и (често остро) бъбречно увреждане.

Стеноза на аортна и митрална клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия Както и при други вазодилататори, препоръчва се специално внимание при пациенти с аортна или митрална стеноза, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Етнически различия

Какго е наблюдавано при инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим, лосартан и другите антагонисти на ангиотензина са очевидно по-малко ефективни за намаляване на кръвното налягане при чернокожи, отколкото при нечернокожи, вероятно поради намален ренин в популацията на чернокожи с хипертония.

Бременност

Лозап Н не трябва да се започва по време на бременност, освен в случаите, когато непрекъснатото лечение с АРБ се счита за крайно необходимо. Планиращи бременност пациентки трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, с установен профил на безопасност за използване при бременност. Когато се диагностицира бременност, лечението с Лозап Н трябва да бъде преустановено незабавно и, ако е уместно, да се започне алтернативно лечение (вижте точки 4.3 и 4.6).

Двойно блокиране на ренин ангиотензин - алдостероновата система(PAAC) Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин П-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Едновременната употреба с алискирен е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m²).

Хидрохлоротиазид

Хипотония и електролитен/воден дисбаланс

Какго при всяка антихипертензивна терапия, при някои пациенти може да се появи симптоматична хипотония. Пациентите следва да се наблюдават за клинични признаци на електролитен или воден дисбаланс, напр. хиповолемия, хипонатриемия, хипохлоремична алкалоза, хипомагнеземия или хипокалемия, които могат да се появят по време на диария или повръщане. При такива пациенти трябва да се извършва периодично изследване на серумните електролити през подходящи интервали. Дилуционна хипонатриемия може да възникне при получаващи оток пациенти в горещо време.

Метаболитни и ендокринни ефекти

Тиазидната терапия може да наруши глюкозния толеранс. Възможно е да се наложи промяна в дозировките на антидиабетни лекарства, включително на инсулина (вижте точка 4.5). По време на лечението с тиазиди може да се прояви латентен захарен диабет.

Тиазидите могат да намалят уринната екскреция на калций и да причинят слабо и временно покачване на серумния калций. Значителна хиперкалцемия може да бъде доказателство за скрит хиперпаратиреоидизъм. Тиазидите трябва да се спрат преди провеждането на тестовете за паратироидната функция.

Увеличение на нивата на холестерола и триглицеридите може да бъде свързано с терапията с тиазидни диуретици.

Тиазидната терапия може да предизвика хиперурикемията и/или подагра при определени пациенти. Понеже лосартан намалява пикочната киселина, в комбинация с хидрохлоротиазид, той отслабва причинената от диуретика хиперурикемия.

Чернодробно увреждане:

Тиазидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с нарушени чернодробни функции или прогресиращи чернодробни заболявалия, тъй като малки колебания във водния и електролитния баланс могат да ускорят изпадане на пациента в чернодробна кома. Лозап Н не се препоръчва при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вижте точки 4.3 и 5.2).

Немеланомен рак на кожата

В две епидемиологични проучвания, основаващи се на датския национален раков регистър, е наблюдаван повишен риск от немеланомен рак на кожата (НМРК) [базалноклетъчен карцином (БКК) и сквамозноклетъчен карцином (СКК)] при нарастваща експозиция на кумулативна доза хидрохлоротиазид (ХХТЗ). Фотосенсибилизиращите ефекти на ХХТЗ могат да действат като вероятен механизъм за развитие на НМРК.

Пациентите, приемащи ХХТЗ, трябва да бъдат информирани за риска от НМРК и съветвани редовно да проверяват кожата си за нови лезии и незабавно да съобщават при поява на подозрителни кожни лезии. На пациентите трябва да се препоръчат възможни превантивни мерки, като ограничено излагане на слънчева светлина и ултравиолетови лъчи, а в случай на експозиция, подходяща защита, за да се сведе до минимум рискът от рак на кожата.

Подозрителните кожни лезии трябва да бъдат подложени на незабавно изследване, потенциално включващо хистологични изследвания на биопсични материали. Преразглеждане на употребата на ХХТЗ може да се наложи и при пациенти, които са имали предходен НМРК (вж. също точка 4.8).

Хороидален излив, остра миопия и вторична закритоъгълна глаукома

Сулфонамидите или лекарствата, производни на сулфонамидите, могат да предизвикат идиосинкратична реакция, водеща до хороидален излив с дефект на зрителното поле, преходна миопия и остра закритоъгьлна глаукома. Симптомите включват внезапно намаление на зрителната острота или болка в очите и обичайно възникват в рамките на часове до седмици от започване на лечението. Нелекувана закритоъгьлна глаукома може да доведе до трайна загуба на зрението. Първоначалната мярка е преустановяване приема на лекарството възможно най- бързо. Ако вътреочното налягане остане извън контрол, може да е необходимо да се обмисли подходящо лекарствено или хирургично лечение. Рисковите фактори за развитие на остра закритоъгьлна глаукома може да включват анамнеза за сулфонамидна или пеницилинова алергия (вижте точка 4.8).

Остра респираторна токсичност

След прием на хидрохлоротиазид се съобщават много редки тежки случаи на остра респираторна токсичност, включително остър респираторен дистрес синдром (ОРДС). След прием на хидрохлоротиазид обикновено се развива белодробен оток в рамките на минути до часове. В началото симптомите включват диспнея, повишена температура, влошаване на белодробната функция и хипотония. При съмнение за ОРДС трябва да бъде спрян приемът на Лозап Н и да се приложи подходящо лечение. Хидрохлоротиазид не трябва да се прилага при пациенти, които преди това са получавали ОРДС след прием на хидрохлоротиазид.

Други

При пациенти, приемащи тиазиди, с или без анамнеза за алергия или бронхиална астма, могат да възникнат реакции на свръхчувствителност. При употребата на тиазиди, има случаи на екзацербация или активиране на лупус еритематодес.

Помощни вещества

Лекарственият продукт съдържа оцветител Ponceau 4R, който може да предизвика алергични реакции.

Съобщавано е, че рифампицин и флуконазол намаляват нивата на активния метаболит. Не може да се направи оценка на клиничните последици на тези взаимодействия.

Както и при други лекарства, които блокират ангиотензин II или неговите ефекти, едновременното приложение на лекарства, които задържат калий (напр. спиронолактон, триамтерен, амилорид ) калиеви добавки или заместители на готварската сол, съдържащи калий, може да доведе до увеличение на серумния калий. Едновременното приложение не се препоръчва.

Както при други медикаменти, които повлияват отделянето на натрий, отделянето на литий може да бъде намалено. Поради това трябва да се проследяват внимателно нивата на литий в серума, ако ще се приемат литиевите соли едновременно с ангиотензин II рецепторен антагонист.

Когато ангиотензин II антагонисти се прилагат едновременно с НСПВС (т.е. селективни COX-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дози и неселективни НСПВС може да се намали антихипертензивния ефект.

Едновременното приложение на ангиотензин II антагонисти или диуретици и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително и остра бъбречна недостатъчност и повишаване на серумния калий, особено при пациенти с предварително влошена бъбречна функция. Комбинацията трябва да се прилага внимателно, особено в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно оводнявани и трябва да се обсъди контрол на бъбречната функция след започване на едновременно лечение, както и периодично след това.

При някои пациенти с компрометирана бъбречна функция, които са лекувани с нестероидни противовъзпалителни средства, включително селективни циклооксигеназа-2-инхибитори, едновременното приложение на ангиотензин II рецепторни антагонисти може да доведе до понататъшно влошаване на бъбречната функция.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II -рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3,4.4 и 5.1).

Двойна блокада трябва да бъде ограничена до индивидуално дефинирани случаи с внимателно мониториране на кръвното налягане, бъбречната функция и електролити. Не прилагайте едновременно алискирен с лосартан при пациенти с диабет или при пациенти с бъбречно нарушение (GFR < 60 ml/min) (вижте точка 4.3).

Други вещества, предизвикващи хипотония, като трициклични антидепресанти, антипсихотици, баклофен, амифостин: при едновременното приложение с тези лекарства, които намаляват кръвното налягане, като основна нежелана лекарствена реакция може да се прояви, повишаване на риска от хипотония.

Следните лекарства, при едновременно приложение, могат да взаимодействат с тиазидните диуретици:

Алкохол, барбитурати или наркотици Може да възникне ортостатична хипотония.

Антидиабетни лекарства (перорални и инсулин)

Лечението с високи дози тиазиди може да повлияе глюкозния толеранс. Може да се наложи промяна в дозировката на антидиабетното лекарство. Метформин трябва да се използва внимателно, поради риска от лактатна ацидоза, предизвикана от влошена бъбречна функция, свързано с хидрохлоротиазида.

Други антихипертензивни лекарства

Адитивен ефект.

Холестирамин и холестиполови смоли

Абсорбцията на хидрохлоротиазид се нарушава при наличието на анионни обменни смоли. Единична доза холестирамин или холестиполова смола свързва хидрохлоротиазид и редуцира абсорбцията му от гастроинтестиналния тракт с до 85 % и 43 % съответно.

Кортикостероиди, АСТН

Ускорено излъчване на електролити, най-често хипокалемия.

Пресорни амини (напр. адреналин)

Възможно е намален ефект от пресорни амини, но не достатъчно, за да се изключи едновременната им употреба.

Скелетно-мускулни релаксанти, недеполяризиращи (напр. тубокурарин)

Възможна е повишена чувствителност към мускулни релаксанти.

Литий

Диуретиците редуцират бъбречния клирънс на лития и силно увеличават риска от литиева интоксикация; не се препоръчва едновременно прилагане.

Лекарствени продукти, използвани за лечение на подагра (пробеницид, сулфинпиразон и алопуринол)

Възможно е да се наложи корекция на дозировката на урикозурични лекарствени продукти, тъй като хидрохлоротиазид може да повиши нивото на пикочната киселина. Възможно е да е необходимо повишаване на дозите на пробеницид или сулфинпиразон. Има вероятност едновременното приложение с тиазид да повиши честотата на реакциите на свръхчувствителност към алопуринол.

Антихолинергични продукти (напр. атропин, бипериден)

Повишаване бионаличността на тиазидните диуретици чрез понижен стомашно-чревен мотилитет и намалена скорост на изпразване на стомаха.

Цитотоксични продукти (напр. циклофосфамид, метотрексат)

Тиазидите могат да намалят бъбречната екскреция на цитотоксични лекарствени продукти и да засилят техните миелосупресивни ефекти.

Салицилати

При високи дози салицилати хидрохлоротиазид може да усили токсичния ефект на салицилатите върху централната нервна система.

Метилдопа

Има отделни съобщения за хемолитична анемия, развила се при едновременно приложение на хидрохлоротиазид и метилдопа.

Циклоспорин

Едновременното лечение с циклоспорин може да повиши риска от хиперурикемия и подобни на подагра усложнения.

Дигиталисни гликозиди

Тиазид-индуцирана хипокалиемия или хипомагнезиемия могат да благоприятстват появата на дигиталис-ицдуцирани сърдечни аритмии.

Лекарствени продукти, повлиявани от нарушения в серумния калий

При приложение на лосартан/хидрохлоротиазид с лекарствени продукти повлиявани от нарушения в серумния калий (напр. дигиталисови гликозиди и противоаритмични средства) и с лекарствени продукти (включително някои противоаритмични), водещи до torsades de pointes (камерна тахикардия), се препоръчва периодично мониториране на серумния калий и ЕКГ, тъй като хипокалиемията е фактор, предразполагащ към torsades de pointes (камерна тахикардия):

• Клас Iа противоаритмични (напр. хинидин, хидрохинидин, дизопирамид).

• Клас III противоаритмични (напр. амиодарон, соталол, дофетилид, ибутилид). -Някои антипсихотични (напр. тиоридазин, хлорпромазин, левомепромазин, трифлуоперазин, циамемазин, сулпирид, султоприд, амисулприд, тиаприд, пимозид, халоперидол, дроперидол).

• Други (напр. бепридил, цнсаприд, дифеманил, еритромицин i.v., халофантрин, мизоластин, пентамидин, терфанадин, винкамин i.v.)

Калциеви соли

Тиазидните диуретици могат да повишат нивата на калциевите соли, поради понижена екскреция. Ако трябва да се предпишат калциеви добавки, следва да се контролират нивата на серумния калций и дозата на калций съответно да се коригира.

Повлияване на лабораторните/лекарствените изследвания

Поради ефекта, който имат върху калциевия метаболизъм, тиазидите могат да повлияят функционалните тестовете на паратироидната жлеза (вижте точка 4.4).

Карбамазепин

Риск от симптоматична хипонатриемия. Необходимо е клинично и биологично проследяване.

Йодно-контрастни вещества

В случай на диуретик-индуцирана дехидратация, има повишен риск от остра бъбречна недостатъчност, особено с високи дози на йодни продукти. Пациентите трябва да бъдат рехидратирани преди приемът.

Амфотерацин В (парентеразен), кортикостероиди, АСТН лаксативи или глициризин (съдържащ се в сладкия корен)

Хидрохлоротиазид може да засили електролитния дисбаланс, особено хипокалиемията.

Използването на АРБ не се препоръчва през първия триместьр на бременността (вижте точка 4.4). Използването на АРБ е противопоказано през 2-ри и 3-ти триместьр на бременността (вижте точки 4.3 и 4.4).

Епидемиологичните доказателства за риск от тератогенност след лечение с АСЕ инхибитори през първия триместьр на бременността не са убедителни; малко увеличение на риска, обаче, не може да се изключи. Макар че няма контролирани епидемиологични данни за риска при ангиотензин П рецепторни инхибитори (АРБ), подобни рискове биха могли да съществуват при този клас медикаменти. Освен в случаите, когато непрекъснатото лечение с АРБ се счита за крайно необходимо, планиращи бременност пациентки трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, с установен профил на безопасност за използване при бременност. Когато се диагностицира бременност, лечението с АРБ трябва да бъде преустановено незабавно и, ако е уместно, да се започне алтернативно лечение.

Известно е, че лечение с АРБ през втория и третия триместьр на бременността индуцира фетотоксичност (влошена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вижте точка 5.3).

Ако през втория триместьр на бременността се проведе лечение с АРБ, се препоръчва ехографски контрол на бъбреците и черепа.

Новородени, чиито майки са се лекували с АРБ, би следвало да са под непрекъснат контрол за хипотония (вижте точки 4.3 и 4.4).

Има ограничен опит с хидрохлортиазид по време на бременност, особено през първия триместьр. Проучвания с животни са недостатъчни.

Хидрохлоротиазид преминава плацентата. Въз основа на фармакологичния механизъм на действие на хидрохлортиазида, неговата употреба по време на втория и третия триместьр може да компроментира фетоплацентарната перфузия и може да причини фетални и неонатални ефекти като жълтеница, нарушен електролитен баланс и тромбоцитопения.

Хидрохлортиазид не трябва да се използва при гестационен оток, гестационна хипертония или прееклампсия поради рискът от намаляване на обема на плазмата и плацентна хипоперфузия, без да има благоприятно въздействие върху хода на заболяването.

Хидрохлортиазид не трябва да се използва при есенциална хипертония при бременни жени, с изключение на редки случаи когато друго алтернативно лечение не може да се употребява.

Поради липса на информация относно употребата на Лозап Н по време на кърмене, приложението на Лозап Н не се препоръчва. Предпочитат се алтернативни лечения с по-добре установени профили на безопасност по време на кърменето, особено при кърмене на новородено или недоносено кърмаче.

Хидрохлортиазид се екскретира в кърмата в малко количество. Тиазидите във високи дози причинявайки повишена диуреза могат да подтиснат продукцията на кърма. Не се препоръчва употребата на Лозап Н по време на кърмене. Ако се използва Лозап Н по време на кърмене, дозите трябва да са възможно най-ниските.

Не са провеждани изпитвания върху способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това трябва да се има предвид, че понякога може да възникне замайване и сънливост по време на антихипертензивно лечение, най-вече в началото на лечението или при повишаване на дозата.

Нежеланите лекарствени реакции по-долу са определени, където е възможно, по системно - органния клас и честота, съгласно следната класификация:

Много чести: ≥ 1/10

Чести: ≥ 1/100 до < 1/10

Нечести: ≥ 1/1 000 до < 1/100

Редки: ≥ 1/10 000 до < 1/1 000

Много редки: ≤ 1/10 000

С неизвестна честота: честотата не може да бъде определена от наличните данни.

При клинични изследвания с лосартан калий и хидрохлоротиазид не са наблюдавани нежелани лекарствени реакции, които да са специфични за тази комбинация. Нежеланите лекарствени реакции са били ограничени до тези, съобщавани преди за лосартан калий и/или хидрохлоротиазид.

В контролирани клинични изпитвания за есенциална хипертония, световъртеж е единствената съобщена нежелана лекарствена реакция като лекарствено-свързана, която възниква с честота по-голяма от плацебо при ≥ 1 % или повече от пациентите, лекувани с лосартан и хидрохлоротиазид.

Следните допълнителни нежелани лекарствени реакции са съобщавани след пускане на продукта на пазара:

Нарушения на нервната система С неизвестна честота: Дисгеузия

Съдови нарушения

С неизвестна честота: Ортостатични ефекти, свързани с дозата

Хепато-билиарни нарушения

Редки: Хепатит

Нарушения на кожата и подкожната тъкан С неизвестна честота: Кожен лупус еритематозус

Изследвания

Редки: Хиперкалиемия, повишаване на ALT

Други нежелани реакции наблюдавани при един от отделните компоненти, които могат да се проявят потенциално като нежелани реакции и при приложение на лосартан калий/хидрохлоротиазид, са следните:

Лосартан

Следните нежелани реакции са съобщавани за лосартан при клинични изпитвания и при постмаргетанговия опит:

Нарушения на кръвоносната и лимфна системи

Нечести: Анемия, пурпура на Henoch-Schönlein, екхимози, хемолиза

С неизвестна честота: Тромбоцитопения

Нарушения на имунната система

Редки: Свръхчувствителност: анафилактични реакции, ангиоедем, включително оток на ларинкса и глотиса, което води до затруднено дишане и/или оток на лицето, устните, фаринкса и/или езика; при някои от тези пациенти в миналото е съобщаван ангиоедем във връзка с прием на други лекарства, включително АСЕ-инхибитори;

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести: Анорексия, подагра

Психични нарушения

Чести: Безсъние

Нечести: Тревожност, тревожностни нарушения, паническо разстройство, объркване, депресия, абнормни сънища, нарушен сън, сънливост, увредена памет

Нарушения на нервната система

Чести: Главоболие, замайване

Нечести: Нервност, парестезия, периферна невропатия, тремор, мигрена, синкоп

Нарушения на очите

Нечести: Замъглено зрение, парене/смъдене в окото, конюнктивит, понижена зрителна острота

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести: Вертиго, шум в ушите

Сърдечни нарушения

Нечести: Хипотония, ортостатична хипотония, стерналгия, стенокардия, AV блок II степен, мозъчно-съдово събитие, инфаркт на миокарда, палпитация, аритмии (предсърдно трептене, синусова брадикардия, тахикардия, камерна тахикардия, камерно мъждене)

Съдови нарушения

Нечести: Васкулит

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Чести: Кашлица, инфекция на горните дихателни пътища, запушване на носа, синузит, нарушения в синусите

Нечести: Фарингеален дискомфорт, фарингит, ларингит, диспнея, бронхит, епистаксис, ринит, респираторна конгестия

Много редки: Остър респираторен дистрес синдром (ОРДС) (вж. точка 4.4)

Стомашно-чревни нарушения

Чести: Коремна болка, гадене, диария, диспепсия

Нечести: Запек, зъбна болка, сухота в устата, подуване на корема, гастрит, повръщане, обстипация

С неизвестна честота: Панкреатит

Хепато-билиарни смущения

Неизвестни: Аномалии в чернодробната функция

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести: Алопеция, дерматит, суха кожа, еритема, зачервяване, фоточувствителност, сърбеж, обрив, уртикария, изпотяване

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Чести: Мускулен спазъм, болка в гърба, болка в крака, миалгия

Нечести: Болка в ръката, подуване на ставата, болка в коляното, костно-мускулна болка, болка в рамото, схващане, артралгия, артрит, коксалгия, фибромиалгия, мускулна слабост

С неизвестна честота: Рабдомиолиза

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Чести: Бъбречно увреждане, бъбречна недостатъчност

Нечести: Никтурия, често уриниране, инфекция на пикочните пътища

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

Нечести: Понижено либидо, импотентност

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Чести: Астения, умора, болка в гърдите

Нечести: Оток на лицето, треска

С неизвестна честота: грипоподобни симптоми, неразположение

Изследвания

Чести: Хиперкалиемия, леко понижени хематокрит и хемоглобин, хипогликемия

Нечести: Леко повишаване в серумните нива на урея и креатинин

Много редки: Повишаване на чернодробните ензими и билирубин.

С неизвестна честота: Хипонатриемия

Хидрохлоротиазид

Неоплазми - доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи)

С неизвестна честота: Немеланомен рак на кожата (базалноклетьчен карцином и сквамозноклегьчен карцином)

Нарушения на кръвоносната и лимфна системи

Нечести: Агранулоцитоза, апластична анемия, хемалитична анемия, левкопения, пурпура, тромбоцитопения

Нарушения на имунната система

Редки: Анафилакгична реакция

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести: Анорексия, хипергликемия, хиперурикемия, хипокалиемия, хипонатриемия

Психични нарушения

Нечести: Безсъние

Нарушения на нервната система

Чести: Главоболие

Нарушения на очите

Нечести: Преходно замъглено зрение, ксантопсия

С неизвестна честота: вторична остра закритоъгьлна глаукома и/или остра миопия, хороидален излив

Съдови нарушения

Нечести: Некротизиращ ангиит (васкулит, кожен васкулит)

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Нечести: Респираторен дистрес включително пневмонит и белодробен оток

Стомашно-чревни нарушения

Нечести: Сиалоаденит, спазми, стомашно дразнене, гадене, повръщане, диария, запек

Хепато-билиарни смущения

Нечести: Иктер (интрахепатална холестаза), панкреатит

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести: Фоточувствителност, уртикария, токсична епидермална некролиза

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Нечести: Мускулни спазми

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Нечести: Глюкозурия, интерстециален нефрит, бъбречна дисфункция, бъбречна недостатъчност.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Нечести: Треска, замайване

Описание на избрани нежелани реакции

Немеланомен рак на кожата: Въз основа на наличните данни от епидемиологични проучвания е наблюдавана зависима от кумулативната доза връзка между ХХТЗ и НМРК (вж. също точки 4.4 и 5.1).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез: Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8,1303 София, Тел.: +35 928903417, уебсайт: www.bda.bg.

Няма налична специфична информация за лечението на предозиране на лосартан и хидрохлоротиазид. Лечението е симптоматично и поддържащо. Лечението с Лозап Н трябва да се прекрати и пациента да се наблюдава внимателно. Предполагаемите мерки включват навременно предизвикване на повръщане и коригиране на дехидратацията, електролитния дисбаланс, чернодробната кома и хипотонията чрез установените процедури.

Има ограничени данни по отношение предозиране на лосартан при хора. Най-вероятната проява на предозиране би била хипотония и брадикардия; брадикардията може да е в резултат на парасимпатикусово (вагусно) стимулиране. При поява на симптоматична хипотония, трябва да се започне съответното лечение. Нито лосартан, нито активният метаболит могат да се отстранят с хемодиализа.

Най-честите наблюдавани признаци и симптоми са тези причинени от намаляване на електролитите (хипокалемия, хипохлоремия, хипонатремия) и дехидратация като резултат от прекомерна диуреза. Ако се приложи и дигиталис, хипокалемията може да предизвика сърдечни аритмии. Не е установена степента, до която хидрохлоротиазид се отстранява с

хемодиализа.