Neurontin 300 mg capsules, hard

Епилепсия

Неуронтин е показан за добавъчна терапия при лечение на парциални пристъпи със или без вторична генерализация при възрастни и деца на възраст 6 и повече години (вж. точка 5.1).

Неуронтин е показан за монотерапия за лечение на парциални пристъпи със или без вторична генерализация при възрастни и юноши на възраст 12 и повече години.

Лечение на периферна невропатна болка

Неуронтин е показан за лечение на периферна невропатна болка, като болезнена диабетно невропатия и постхерпетична невралгия при възрастни.

В таблица 1 е описана схема на титриране за започване на терапията за всички показания, която се препоръчва при възрастни и юноши на възраст 12 и повече години.

При деца на възраст под 12 години указанията за дозиране са представени в отделно подзаглавие по-долу в тази точка.

Спиране на лечението с габапентин

В съответствие с настоящата клинична практика, когато се налага прекратяване на терапията с габапентин, това трябва да се направи постепенно за период от най-малко 1 седмица, независимо от показанието.

Епилепсия

По принцип епилепсията изисква дългосрочно лечение. Дозировката се определя от лекуващия лекар в съответствие с индивидуалната поносимост и ефикасност.

Възрастни и юноши

В клинични проучвания ефективният дозов интервал е от 900 до 3600 mg дневно. Терапията може да бъде започната с титриране на дозата, както е описано в таблица 1, или чрез прилагане на 300 mg три пъти на ден (ТПД) в ден 1. След това въз основа на индивидуалния отговор и поносимостта на пациента дневната доза може да бъде допълнително увеличавана на стъпки по 300 mg/ден през 2-3 дни до максимална доза от 3600 mg/ден. При индивидуални пациенти може да е подходящо по-бавно титриране на дозата на габапентин. Минималното време за достигане на доза от 1800 mg/ден е една седмица, за достигане на 2400 mg/ден е общо 2 седмици, а за достигане на 3600 mg/ден е общо 3 седмици. Дози до 4800 mg/ден са се понасяли добре при дългосрочни отворени клинични проучвания. Общата дневна доза трябва да бъде разделена на три единични дози, като максималният интервал между дозите не трябва да надвишава 12 часа, за да се предотврати поява на конвулсии.

Деца на възраст 6 и повече години

Началната доза трябва да варира от 10 до 15 mg/kg/ден и ефективната доза се достига чрез възходящо титриране за период от приблизително 3 дни. Ефективната доза на габапентин при деца на 6 и повече години е от 25 до 35 mg/kg/ден. Дози до 50 mg/kg/ден са понасяни добре в дългосрочно клинично проучване. Общата дневна доза трябва да бъде разделена в три единични дози, максималният интервал от време между дозите не трябва да надвишава 12 часа.

Не е необходимо мониториране на плазмените концентрации на габапентин, за да се оптимизира терапията с габапентин. Освен това габапентин може да се прилага в комбинация с други антиепилептични лекарствени продукти, без опасения относно промяна на плазмените концентрации на габапентин или на серумните концентрации на другите антиепилептични лекарствени продукти.

Периферна невропатна болка

Възрастни

Терапията може да започне с титриране на дозата, както е описано в таблица 1. Друга възможност е началната доза да бъде 900 mg/ден, прилагана разделена на три равни дози. След това въз основа на индивидуалния отговор и поносимостта на пациента дозата може да бъде допълнително увеличавана на стъпки от 300 mg/ден през 2-3 дни до максимална доза от 3600 mg/ден. При индивидуални пациенти може да е подходящо по-бавно титриране на дозата на габапентин. Минималното време за достигане на доза от 1800 mg/ден е една седмица, за достигане на 2400 mg/ден е общо 2 седмици, а за достигане на 3600 mg/ден е общо 3 седмици.

Ефикасността и безопасността при лечение на периферна невропатна болка, като болка при диабетна невропатия и постхерпетична невралгия, не са изследвани в условията на клинични проучвания с продължителност на лечението над 5 месеца. Ако при пациента се налага приложение за срок над 5 месеца за лечение на периферна невропатна болка, лекуващият лекар трябва да направи оценка на клиничното състояние на пациента и да определи дали е необходима допълнителна терапия.

Инструкции за всички области на терапевтичните показания

При пациенти с влошено общо здравословно състояние, т.е. ниско телесно тегло, след органна трансплантация и т.н., дозата трябва да се титрира по-бавно, като се използва по-ниската концентрация или по-дълги интервали между повишаванията на дозировката.

Старческа възраст (над 65 години)

При пациенти в старческа възраст може да се наложи корекция на дозата поради отслабване на бъбречната функция с възрастта (вж. таблица 2). При пациентите в старческа възраст е възможно по-често да се появяват сомнолентност, периферен оток и астения.

Бъбречно увреждане

Корекция на дозата се препоръчва при пациенти с компрометирана бъбречна функция, както е описано в таблица 2, и/или при пациенти на хемодиализа.

^аОбщата дневна доза трябва да се прилага разделена в три равни единични дози. Редуцираните дози се използват при пациенти с бъбречно увреждане (креатининов клирънс <79 ml/min).

^бДневната доза от 150 mg да се прилага като 300 mg през ден.

^вПри пациенти с креатининов клирънс <15 ml/min дневната доза трябва да се намали пропорционално на креатининовия клирънс (напр. пациенти с креатининов клирънс 7,5 ml/min трябва да получават половината от дневната доза, която получават пациентите с креатининов клирънс 15 ml/min).

Употреба при пациента на хемодиализа

При анурични пациента на хемодиализа, които никога не са получавали габапентин, се препоръчва натоварваща доза от 300 до 400 mg, след това се приемат от 200 до 300 mg габапентин, след всеки 4 часа хемодиализа. В дните без хемодиализа не трябва да се прилага лечение с габапентин.

При пациентите с увредена бъбречна функция на хемодиализа поддържащата доза на габапентин трябва да е съобразена с препоръките за дозиране, представени в таблица 2. В допълнение към поддържащата доза се препоръчва допълнително след всеки 4 часа хемодиализа да се приемат от 200 до 300 mg габапентин.

За перорално приложение.

Габапентин може да се прилага със или без храна и капсулата трябва да се поглъща цяла с достатъчно количество течност (напр. с чаша вода).

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Лекарствен обрив с еозинофилия и системни симптоми(Drug Rash with Eosinophilia and Systemic Symptoms. DRESS)

При пациентите, приемащи антиепилептични лекарства, включително габапентин, се съобщава за тежки, живото застрашаващи системни реакции на свръхчувствителност, като лекарствен обрив с еозинофилия и системни симптоми (Drug Rash with Eosinophilia and Systemic Symptoms, DRESS) (вж. точка 4.8).

Важно е да се отбележи, че ранните симптоми на свръхчувствителност, като треска или лимфаденопатия, могат да се наблюдават и без наличие на видим обрив. При поява на такива признаци и симптоми състоянието на пациента трябва да се оцени незабавно. Приемът на габапентин трябва да бъде прекратен, ако не може да се установи алтернативна етиология на посочените признаци или симптоми.

Анафилаксия

Габапентин може да предизвика анафилаксия. Признаците и симптомите в докладваните случаи включват затруднено дишане, подуване на устните, гърлото и езика и хипотония и изискват спешно лечение. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да спрат приема на габапентин и незабавно да потърсят лекарска помощ, ако почувстват признаци или симптоми на анафилаксия (вж. точка 4.8).

Суицидна идеация и поведение

Съобщавани са суицидна идеация и поведение при пациенти, лекувани с антиепилептични средства за няколко показания. Мета-анализ на рандомизирани плацебо-контролирани проучвания на антиепилептични лекарствени средства също показва леко повишаване на риска от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск е неизвестен. Случаи на суицидна идеация и поведение са наблюдавани по време на постмаркетинговия опит при пациенти, лекувани с габапентин (вж. точка 4.8).

Пациентите (и лицата, които се грижат за тях) трябва да бъдат посъветвани да потърсят

медицинска помощ при поява на признаци на суицидна идеация или поведение. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци на суицидна идеация и поведения и да се обмисли подходящо лечение. В случай на суицидна идеация или поведение трябва да се обмисли спиране на лечението с габапентин.

Остър панкреатит

Ако пациентът развие остър панкреатит по време на лечение с габапентин, трябва да се обмисли спиране на лечението с габапентин (вж. точка 4.8).

Гърчове

Въпреки че няма доказателства за нова поява на гърчове при терапия с габапентин, внезапното прекъсване на антиконвулсантите при пациенти с епилепсия може да отключи „статус епилептикус“ (вж. точка 4.2).

Както при други антиепилептични лекарствени продукти, при лечение с габапентин при някои пациенти може да се повиши честотата на гърчовете или да се появят нов тип гърчове.

Както при други антиепилептични лекарствени продукти, опитите да се оттеглят едновременно прилагани антиепилептични лекарства при лечение на рефрактерни пациенти, приемащи повече от един антиепилептичен продукт, с цел да се постигне монотерапия с габапентин, са с ниска честота на успех.

Смята се, че габапентин не е ефективен срещу първични генерализирани гърчове, като например абсанс, и при някои пациенти може да влоши тези гърчове. Поради това е необходимо повишено внимание при използване на габапентин при пациенти със смесени гърчове, включително абсанси.

Лечението с габапентин е свързано със замаяност и сомнолентност, които биха могли да увеличат появата на инцидентно нараняване (падане). Има също и постмаркетингови съобщения за объркване, загуба на съзнание и умствено увреждане. Затова пациентите трябва да бъдат посъветвани да подхождат с повишено внимание, докато не свикнат с потенциалните ефекти на лечението.

Едновременна употреба с опиоиди и други депресанти на ПНС

Пациентите, при които се изисква едновременно лечение с депресанти на централната нервна система (ЦНС), включително опиоиди, трябва да бъдат наблюдавани внимателно за признаци на потискане на ЦНС, като сомнолентност, седация и респираторна депресия. Пациентите, които приемат едновременно габапентин и морфин, може да развият повишени концентрации на габапентин. Дозата на габапентин или едновременното лечение с депресанти на ЦНС, включително опиоиди, трябва да бъде подходящо намалена (вж. точка 4.5).

Препоръчва се повишено внимание при предписване на габапентин едновременно с опиоиди поради риск от потискане на ЦНС. В популационно-базирано, обсервационно проучване, тип случай-контрола при пациенти, използващи опиоиди, едновременното предписване на опиоиди и габапентин се свързва с повишен риск от смърт, свързана с опиоид, в сравнение с предписание на самостоятелна употреба на опиоид (коригирано съотношение на шансовете [aOR], 1,49 [95% CI, 1,18 до 1,88, р< 0,001]).

Респираторна депресия

Габапентин е свързан с тежка респираторна депресия. Пациенти с нарушена респираторна функция, респираторно или неврологично заболяване, бъбречно увреждане, едновременна употреба на депресанти на ЦНС и пациенти в старческа възраст може да са изложени на по- голям риск от изпитване на тази тежка нежелана реакция. Възможно е да се наложи адаптиране на дозата при тези пациенти.

Старческа възраст (над 65 години)

Не са провеждани системни проучвания с габапентин при пациенти на възраст 65 и повече години. В двойносляпо проучване с пациенти с невропатна болка се установява известно повишаване на процента на възникване на сомнолентност, периферен оток и астения при пациенти на възраст 65 и повече години, в сравнение с по-младите пациенти. С изключение на тези резултати, клиничните изследвания в тази възрастова група не показват различен профил на нежеланите събития, в сравнение с наблюдавания при по-младите пациенти.

Педиатрична популация

Ефектите от дългосрочната терапия (повече от 36 седмици) с габапентин върху ученето, интелигентността и развитието при деца и юноши не са добре проучени. Ползите от дългосрочна терапия трябва да се преценят внимателно спрямо потенциалните рискове.

Злоупотреба и зависимост

В данните от постмаркетинговия период са докладвани случаи на злоупотреба и зависимост. Внимателно оценявайте пациентите с анамнеза за злоупотреба с лекарства и ги наблюдавайте за евентуални признаци на злоупотреба с габапентин, напр. поведение на търсене на лекарството, ескалация на дозата, развитие на поносимост.

Лабораторни изследвания

Могат да бъдат отчетени фалшиво положителни резултати при полуколичествено определяне на общ белтък в урината е тест-лента. Поради това се препоръчва потвърждаване на положителния резултат с методи, основаващи се на друг аналитичен принцип, като например биуретова проба, турбидиметрични или оцветителни методи, или използване на алтернативните методи от самото начало.

Помощни вещества с известно действие

Неуронтин 300 mg и 400 mg твърди капсули съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат това лекарство.

Неуронтин 300 mg и 400 mg твърди капсули съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на капсула. Пациентите на диета с ниско съдържание на натрий могат да бъдат информирани, че този лекарствен продукт практически не съдържа натрий.

Има спонтанни и литературни съобщения за респираторна депресия, седация и смърт, свързани с габапентин, когато се прилага едновременно с депресанти на ЦНС, включително опиоиди. В някои от тези съобщения авторите обръщат специално внимание на комбинацията на габапентин с опиоиди при пациенти в недобро общо състояние, пациенти в старческа възраст, пациенти с тежко подлежащо респираторно заболяване, пациенти, приемащи множество лекарства, както и при пациенти със синдроми на злоупотреба с вещества.

В проучване, включващо здрави доброволци (N=12), при прилагане на 60 mg морфин капсула с контролирано освобождаване 2 часа преди прилагането на 600 mg капсула габапентин средната площ под кривата (AUC) на габапентин се е увеличила с 44% спрямо габапентин, приложен без морфин. Поради това пациентите, при които се налага едновременно лечение с опиоиди, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за признаци на потискане на ЦНС, като сомнолентност, седация и респираторна депресия, като трябва съответно да се намали дозата на габапентин или наопиоидите.

Не са установени взаимодействия между габапентин и фенобарбитал, фенитоин, валпроева киселина или карбамазепин.

Фармакокинетиката на габапентин след достигане на стационарно състояние при здрави хора е подобна на тази при пациенти с епилепсия, получаващи тези антиепилептични продукти.

Едновременният прием на габапентин с перорални контрацсптиви, съдържащи норетиндрон и/или етинил естрадиол, не повлиява фармакокинетиката в стационарно състояние на нито една от съставките.

Едновременният прием на габапентин с антиациди, съдържащи алуминий или магнезий, намалява бионаличността на габапентин до 24%. Препоръчва се габапентин да се приема най- рано два часа след приема на антиацид.

Пробенецид не променя бъбречната екскреция на габапентин.

При едновременен прием на габапентин и циметидин е наблюдавано слабо намаление на бъбречната екскреция на габапентин, което не се очаква да има клинично значение.

Риск, свързан с епилепсията и общо с антиепилептичните лекарствени продукти

Рискът от вродени дефекти е 2-3 пъти по-висок в поколението на майки, лекувани с антиепилептичен лекарствен продукт. Най-често съобщавани са заешка устна, сърдечно-съдови малформации и дефекти на нервната тръба. Възможно е политерапията с антиепилептични лекарствени продукти да е свързана с по-висок риск от вродени малформации, отколкото монотерапията, поради което е важно в практиката да се прилага монотерапия винаги, когато има такава възможност. Жените, за които има вероятност да забременеят или имат детероден потенциал, трябва да се посъветват от специалист и ако жената планира да забременее — да се преразгледа необходимостта от антиепилептична терапия. Не трябва да се предприема рязко прекратяване на антиепилептичната терапия, тъй като това може да доведе до поява на гърчове, поради ефект на отнемане на лечението, които биха могли да дадат сериозно отражение върху майката и детето. Рядко се наблюдава забавено развитие при деца на майки с епилепсия. Не е възможно да се разграничи дали забавеното развитие е причинено от генетични, социални фактори, епилепсията на майката или от антиепилептичното лечение.

Рискове, свързани с габапентин

Габапентин преминава в плацентата.

Липсват или има ограничени данни от употребата на габапентин при бременни жени.

Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора е неизвестен. Габапентин не трябва да се прилага по време на бременност, освен ако потенциалната полза за майката категорично надвишава потенциалния риск за плода.

Не е възможно да се направи окончателно заключение дали лечението с габапентин е причина за повишаване на риска от вродени малформации, ако се приема по време на бременност, поради самото заболяване от епилепсия и едновременно прилаганите антиепилептични лекарствени продукти при всяка от съобщените бременности.

Габапентин се екскретира в кърмата. Поради това, че ефектът върху кърмачето е неизвестен, трябва внимателно да се прецени прилагането на лекарствения продукт при кърмещи майки.

Габапентин трябва да се използва при кърмещи майки, само ако ползата категорично надвишава риска.

Няма ефект върху фертилитета при проучванията върху животни (вж. точка 5.3).

Габапентин повлиява в лека или умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Габапентин влияе върху централната нервна система и може да причини сънливост, замайване или други свързани симптоми. Дори да са само с лека или умерена степен, тези нежелани реакции може да са потенциално опасни за пациенти при шофиране или работа с машини. Това е валидно особено в началото на лечението или след повишаване на дозата.

Нежеланите лекарствени реакции, наблюдавани по време на клиничните проучвания, проведени при епилепсия (допълваща и монотерапия) и невропатна болка, са представени в общ списък по-долу, групирани по клас и честота: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1000), много редки (<1/10 000).

Когато е наблюдавана нежелана реакция с различна честота при различните клинични проучвания, тя е записана с най-високата отразена честота.

Допълнителни нежелани реакции, докладвани по време на постмаркетинговия опит, са включени с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка), представени с курсив в списъка по-долу.

При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

По време на лечението с габапентин се съобщава за случаи на остър панкреатит. Връзката с габапентин е неясна (вж. точка 4.4).

При пациенти на хемодиализа, поради терминална бъбречна недостатъчност, се съобщава за миопатия с повишени нива на креатинкиназата.

За инфекции на респираторните пътища, отитис медиа, гърчове и бронхит се съобщава само в клиничните проучвания при деца. В клиничните проучвания при деца допълнително се съобщава често за агресивно поведение и хиперкинезии.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул.,Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: +359 2 8903 417, уебсайт: www.bda.bg.

Остра, животозастрашаваща токсичност при предозиране на габапентин в дози до 49 g не е наблюдавана. Симптомите на предозиране са били: замаяност, двойно виждане, неясна реч, сънливост, загуба на съзнание, летаргия и лека диария. Всички пациенти са се възстановили напълно след поддържаща терапия. Намалената абсорбция на габапентин при прием на по- високи дози може да ограничи абсорбцията при предозиране, като по такъв начин се намалява токсичността при предозиране.

Предозирането на габапентин, особено в комбинация с други потискащи ЦНС лекарствени продукти, може да доведе до кома.

Въпреки че габапентин може да бъде отстранен от циркулацията с хемодиализа, наличният опит показва, че това обикновено не е необходимо. Въпреки това обаче при пациенти с тежко бъбречно увреждане хемодиализата може да бъде показана.

Пероралната летална доза на габапентин не е била уточнена при мишки и плъхове, които са получили дози до 8000 mg/kg. Признаците на остра токсичност при животни са включвали: атаксия, затруднено дишане, птоза, намалена активност или възбуда.