Kapidin 10 mg film-coated tablets

Капидин е показан за лечение на лека до умерена есенциална хипертония при възрастни.

Препоръчваната доза е 10 mg перорално веднъж дневно най-малко 15 минути преди хранене; дозата може да се увеличи до 20 mg в зависимост от индивидуалния отговор на пациента.

Титрирането на дозата трябва да става постепенно, защото може да са необходими 2 седмици докато се прояви максималния антихипертензивен ефект на лекарството.

Някои пациенти, при които не се постига достатъчен контрол с монотерапия с едно антихепертензивно средство, могат да се повлияят благоприятно от добавянето на лерканидипин към терапия с бета-адренорецерторен блокер (атенолол), диуретик

(хидрохлоротиазид) или инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (каптоприл или еналаприл).

Тъй като кривата доза-отговор е стръмна, с плато при дози между 20-30 mg, малко вероятно е ефикасността да се подобри от приложението на по-високи дози, като същевременно нежеланите лекарствени реакции могат да се увеличат.

Пациенти в старческа възраст

Макар, че фармакокинетичните данни и клиничният опит показват, че не се налага корекция на дозата, необходимо е специално внимание при започване на лечението при пациенти в старческа възраст.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на лерканидипин при деца на възраст под 18 години не са установени. Няма налични данни.

Пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане

Необходимо е повишено внимание при лечение на пациенти с увредена бъбречна или чернодробна функция в лека до умерена степен. Макар, че обичайната препоръчвана доза може да се понася добре от тази група пациенти, увеличението на дозата до 20 mg дневно трябва да става предпазливо. Антихипертензивният ефект може да се засили при пациенти с чернодробно увреждане и затова трябва да се помисли за корекция на дозата.

Не се препоръчва употребата на лерканидипин при пациенти с тежко чернодробно увреждане или при пациенти с тежко бъбречно увреждане (скорост на гломерулната филтрация GFR < 30 ml/min).

За предпочитане е лечението да се прилага сутрин, поне 15 минути преди закуска.

Този продукт не трябва да се приема със сок от грейпфрут (вж. точки 4.3 и 4.5).

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Бременност и кърмене (вж. точка 4.6).

• Жени в детеродна възраст, освен ако не се използва ефективна контрацепция.

• Обструкция на изхода на лявата камера

• Нелекувана застойна сърдечна недостатъчност

• Нестабилна ангина пекторис

• Тежко бъбречно или чернодробно увреждане

• До един месец след инфаркт на миокарда

• Едновременен прием с:

• мощни инхибитори на CYP3A4 (виж точка 4.5)

• циклоспорин (виж точка 4.5)

• сок от грейпфрут (виж точка 4.6)

Синдром на болния синусов възел

Необходимо е специално внимание при употребата на лерканидипин при пациенти със синдром на болния синусов възел (без пейсмейкьр).

Лявокамерна дисфункция и исхемична болест на сърцето

Макар че хемодинамични контролирани изпитвания не показват увреждане на камерната функция, необходимо е внимание и при пациенти с дисфункция на лявата камера. Предполага се, че някои краткодействащи дихадропиридини се свързват с повишен сърдечно-съдов риск при пациенти с исхемична болест на сърцето. Макар че лерканидипин е дългодействащ, необходимо е повишено внимание при тези пациенти.

Някои дихидропиридини могат в редки случаи да доведат до прекордиална болка или ангина пекторис. Много рядко при пациентите с предшестваща ангина пекторис се наблюдава увеличена честота, продължителност или тежест на тези пристъпи. Могат да се наблюдават и изолирани случаи на инфаркт на миокарда (виж точка 4.8).

Приложение при нарушена бъбречна или чернодробна функция

Необходимо е специално внимание, когато започва лечението при пациенти с лека до умерена бъбречна или чернодробна дисфункция. Макар че обичайната препоръчвана доза може да се понася добре от тази група пациенти, увеличението на дозата до 20 mg дневно трябва да става внимателно. Антихипертензивният ефект може да се засили при пациенти с чернодробно увреждане и затова трябва да се помисли за корекция на дозата.

Не се препоръчва употребата на лерканидипин при пациенти с тежко чернодробно увреждане или с тежко бъбречно увреждане (GFR <30 ml/min) (виж точка 4.2).

Индуктори наCYP3А4

Индукторите на CYP3A4 като антиконвулсанти (например фенитоин, карбамазепин) и рифампицин могат да понижат плазмените нива на лерканидипин и по този начин ефикасността на лерканидипин ще бъде по-малка от очакваната (виж точка 4.5).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на лерканидипин не са доказани при деца.

Алкохол

Необходимо е да се избягва консумацията на алкохол, тъй като той може да потенцира ефекта на вазодилатиращите антихипертензивни лекарства (вж. точка 4.5).

Лактоза монохидрат

Всяка таблетка съдържа 30 mg лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени заболявания, свързани с галатозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глкжозно/галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Проучвания за взаимодействия са провеждани само при възрастни.

Инхибитори наCYP3A4

Известно е, че лерканидипин се метаболизира от CYP3A4 ензим и затова инхибиторите и индукторите на CYP3A4 прилагани едновременно могат да взаимодействат с метаболизма и елиминирането на лерканидипин.

Трябва да се избягва едновременното предписване на лерканидипин и инхибитори на CYP3A4 (кетоконазол, итраконазол, ритонавир, еритромицин, тролеандомисин) (вж. точка 4.3).

Едно проучване за взаимодействия със силен инхибитор на CYP3А4 показва значително повишение на плазмените нива на лерканидипин (15-кратно повишение на AUC (площта под кривата) и 8-кратно повишение на Сmax за еутомера S- лерканидипин).

Циклоспорин

Циклоспорин и лерканидипин не трябва да се прилагат едновременно(вж. точка 4.3) След едновременно приложение се наблюдават повишени плазмени нива както на лерканидипин, така и на циклоспорин. Едно проучване сред млади здрави доброволци показва, че ако циклоспорин се прилага 3 часа след приема на лерканидипин, плазмените нива на лерканидипин не се променят, докато AUC на циклоспорин се повишава с 27%

Едновременното приложение на лерканидипин и циклоспорин, обаче е довело до 3 кратно повишение на плазмените нива на лерканидипин и повишение с 21% на AUC на циклоспорин.

Сок от грейпфрут

Лерканидипин не трябва да се приема със сок от грейпфрут (вж. точка 4.3).

Подобно на другите дихидропиридини, лерканидипин е чувствителен към инхибирането на метаболизма от сока от грейпфрут, като неговата системна бионаличност се покачва и хипотензивният ефект се засилва.

Мидазолам

Когато се прилага в доза от 20 mg едновременно с мидазолам перорално на доброволци в старческа възраст, абсорбцията на лерканидипин се повишава (с около 40%), а скоростта на абсорбцията се намалява (t^ се забавя от 1.75 до 3 часа). Концентрациите на мидазолам не се променят.

Субстрати наCYP3A4

Необходимо е повишено внимание, когато лерканидипин се предписва едновременно с други субстрати на CYP3A4 като терфенадин, астемизол, клас III антиаритмици като амиодарон, хинидин

Индуктори наCYP3А4

Едновременното приложение на лерканидипин с индуктори на CYP3A4 като антиконвулсанти (например фенитоин, карбамазепин) и рифампицин изисква повишено внимание, тъй като антихипертензивният ефект може да се намали, и кръвното налягане трябва да се следи по-често от обикновено.

Метопролол

Когато лерканидипин се прилага едновременно с метопролол, бета-блокер, който се елиминира главно през черния дроб, бионаличността на метопролол не се променя, докато тази на лерканидипин се понижава с 50%. Този ефект може да се дължи на намаляването на чернодробния кръвоток, което се дължи на бета-блокерите и затова може да настъпи и с други лекарства от този клас. Следователно лерканидипин може безопасно да се прилага с бета-адренорецепторни блокери, но дозата ще трябва да се коригира.

Флуоксетин

Едно проучване за взаимодействия с флуоксетин (инхибитор на CYP2D6 и CYP3A4), проведено сред доброволци на възраст 65 ± 7 години (средно ± стандартно отклонение) показва, че няма клинично значими промени във фармакокинетиката на лерканидипин.

Циметидин

Едновременното приложение на циметидин 800 mg дневно не води до значителни промени в плазмените нива на лерканидипин, но при по високи дози е необходимо повишено внимание, тъй като може да се увеличи бионаличността и хипотензивния ефект на лерканидипин.

Дигоксин

Едновременното приложение на 20mgлерканидипин при пациенти, лекувани дългосрочно сb-methyldigoxinне дава доказателства за Фармакокинетични взаимодействия. Здрави доброволни лекувани с дигоксин след дозиране с 20mgлерканидипин прилаган на гладно, демонстрират средно повишение с 33% на дигоксин Сmax. докатоAUCи бъбречният клирънс не са били значително променени. Пациентите, лекувани едновременно с дигоксин, трябва дабъдат проследявани клинично за признаци на дигоксинова токсичност.

Симвастатин

Когато доза от 20 mg лерканидипин се прилага многократно с 40-mg симвастатин, AUC на лерканидипин не се променя значително, докато AUC на симвастатин се повишава с 56% а AUC на активния му метаболит p-хидроксиацид с 28%. Тези промени вероятно не са клинично значими. Не се очаква взаимодействие, когато лерканидипин се прилага сутрин, а симвастатин - вечер, както е показано за такова лекарство.

Варфарин

Едновременното приложение на 20 mg лерканидипин на здрави доброволци на гладно не променя фармакокинетиката на варфарин.

Диуретици и АСЕ-инхибитори

Лерканидипин се прилага безопасно с диуретици и АСЕ-инхибитори.

Алкохол

Необходимо е да се избягва консумацията на алкохол, тъй като той може да потенцира ефекта на вазодилатиращите антихипертензивни лекарства (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействия са провеждани само при възрастни.

Данните за лерканидипин не дават доказателство за тератогенен ефект при плъхове и зайци, и репродуктивната способност на плъховете не е била увредена. Въпреки това, тъй като няма клиничен опит с лерканидипин при бременност и кърмене и други дихидропиридинови съединения са тератогенни при животни, лерканидипин не трябва да се прилага по време на бременност или при жени в детеродна възраст, освен ако не използват ефективна контрацепция.

Не е известно дали лерканидипин или метаболитите му се екскретират в кърмата. Не може да се изключи риск при новородени и бебета. Лерканидипин е противопоказан при кърмене (вж. точка 4.3).

Няма налични клинични данни за лерканидипин. При някои пациенти, лекувани с блокери на йонните каналите са съобщавани обратими биохимични промени в главата на сперматозоидите, които могат да нарушат оплождането. В случаите, когато повтарни опити за in-vitro оплождане са неуспешни и когато не може да се намери друго обяснение, като причина трябва да се обмислят блокерите на калциевите канали.

Лерканидипин повлиява незначително способността за шофиране и работа с машини. Все пак е необходимо повишено внимание, тъй като могат да настъпят замайване, астения, умора и в редки случаи сънливост.

Нежелани лекарствени реакции възникват при около 1,8% от лекуваните пациенти.

Таблицата по-долу показва честотата на нежелани лекарствени реакции, които е възможно да са свързани, групирани по системо-органната класификация на MedDRA и подредену по честота: много-чести (≥ 1/10), чести (≥1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота(от наличните данни не може да бъде направена оценка).

В рамките на всяка група по честота, наблюдаваните нежелани лекарствени реакции са представени в низходящ ред на сериозност.

Както е показано в таблицата, най-често проявяващите се нежелани лекарствени реакции, съобщавани в контролирани клинични проучвания са главоболие, замайване, периферен оток, тахикардия, палпитации, зачервяване, всички настъпващи при по-малко от 1% от пациентите.

При пост-маркетинговия опит, от спонтанни съобщения са били докладвани следните нежелани реакции- много редки (<1/10 000): гингвинална хипертрофия, обратимо увеличаване на серумните чернодробни трансаминази, хипотония, по-често уриниране и болка в гърдите.

Някои дихидропиридини могат в редки случаи да доведат до прекордиална болка или ангина пекторис. В много редки случаи пациентите с предшестваща ангина пекторис могат да получат тези нежелани реакции с повишена честота, продължителност или тежест. Могат да се наблюдават изолирани случаи на миокарден инфаркт.

Лерканидипин не повлиява кръвната захар или серумните липидни нива.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. Ог медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8,1303 София, Тел.: +35 928903417, уебсайт: www.bda.bg.

В постмаркетинговия период се съобщава за няколко случая на предозиране (от 40 до 800mg лерканидипин, включително съобщения за суицидни опити).

Както при други дихидропиридини, се очаква предозирането да доведе до тежка периферна вазодилатация. Симптомите, свързани с предозиране, включват тежка хипотония и рефлексна тахикардия.

В случай на тежка хипотония, брадикардия и загуба на съзнание, сърдечно-съдовите поддържащи мерки са от полза заедно с интравенозно приложение на атропин за овладяване на брадикардията.

Предвид продължителния фармакологичен ефект на лерканидипин важно е най-малко 24 часово проследяване на сърдечно-съдовия статус на пациенти с предозиране. Няма информация за ползата от диализа. Тъй като лекарството е високо липофилно, най-вероятно плазмените нива не са показателни за продължителността на рисковия период и диализата може да не бъде ефективна.