Olanzapin Actavis 5 mg film-coated tablets

Възрастни

Оланзапин Актавис е показан за лечение на шизофрения.

Оланзапин Актавис е ефективен при поддържане на клиничното подобрение по време на продължителна терапия при пациенти, показали начален отговор спрямо лечението. Оланзапин Актавис е показан за лечение на умерено до тежко изразени манийни епизоди

Оланзапин Актавис е показан за профилактика на рецидиви при пациенти с биполярно разстройство, при които по време на маниен епизод е бил постигнат клиничен отговор с оланзапин (вж. точка 5.1).

Възрастни

Шизофрения

Препоръчителната начална доза оланзапин е 10 mg/дневно.

Маниен епизод

Началната доза е 15 mg като единична дневна доза при монотерапия или 10 mg дневно при комбинирано лечение (вж. точка 5.1).

Превенция на рецидив при биполярно разстройство

Препоръчителната начална доза е 10 mg дневно. При пациенти, получавали оланзапин за лечение на маниен епизод, терапията за превенция на рецидив трябва да продължи със същата доза. Ако възникне нов маниен, смесен, или депресивен епизод, лечението с оланзапин трябва да бъде продължено (с оптимизиране на дозата, ако е необходимо) и с допълнителна терапия за третиране симптомите на настроението, ако има клинични показания.

По време на лечение на шизофрения, маниен епизод и превенция на рецидив в биполярно разстройство, дневната доза може впоследствие да се коригира въз основа на индивидуалния клиничен статус в диапазон 5-20 mg дневно. Повишаване до доза, по-висока от препоръчаната начална доза, се препоръчва само след съответна клинична преоценка и трябва обикновено да се извършва на интервали не по-малки от 24 часа.

Оланзапин може да се приема независимо от приема на храна, тъй като абсорбцията на продукта не се повлиява от храната.

При прекратяване на лечението с оланзапин дозата трябва да се понижава постепенно.

Специални популации

Старческа възраст

Обикновено не се препоръчва по-ниска начална доза от 5 mg дневно, но при пациенти на и над 65 години дозата трябва да се понижи, ако клиничните фактори го изискват (вж. също точка 4.4).

Бъбречно и/или чернодробно увреждане

При такива пациенти трябва да се прилага по-ниска начална доза (5 mg). При умерена чернодробна недостатъчност (цироза, Child-Pugh Клас А или В), началната доза трябва да бъде 5 mg и да се повишава внимателно.

Пушачи

Обикновено не се налага промяна на началната доза и дозовия интервал при непушачи спрямо пушачи. Метаболизмът на оланзапин може да се засили при тютюнопушене. Препоръчва се клинично проследяване и, при необходимост, да се обмисли повишаване на дозата на оланзапин (вж.точка 4.5).

Когато е налице повече от един фактор, което може да доведе до по-бавен метаболизъм (женски пол, старческа възраст, статус на непушач), трябва да се обмисли понижаване на началната доза. Повишаването на дозата, когато е необходимо, трябва да се извършва постепенно при такива пациенти.

(Вижте точки 4.5 и 5.2)

Педиатрична популация

Оланзапин не се препоръчва за употреба при деца и юноши под 18-годишна възраст, поради отсъствие на данни за безопасност и ефикасност. В краткотрайно проучване при пациенти в юношеска възраст са докладвани по-голямо увеличение на теглото, липидни и пролактинови изменения, отколкото в проучвания при възрастни пациенти (вж. точки 4.4, 4.8, 5.1 и 5.2).

Свръхчувствителност към активното вещество, към фъстъци или соя или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Пациенти, за които е установено, че съществува риск от закритоъгьлна глаукома.

По време на лечението с антипсихотици, подобрението в клиничното състояние на пациента може да отнеме няколко дни до няколко седмици. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани внимателно по време на този период.

Свързана с деменция психоза и/или поведенчески нарушения

Оланзапин не е одобрен за лечение на психоза, свързана с деменция и/или поведенчески нарушения и не се препоръчва за употреба в тази определена група пациенти, поради увеличаване на смъртността и риска от мозъчносъдов инцидент. По време на плацебо- контролирани клинични проучвания (с продължителност 6-12 седмици) при пациенти в старческа възраст (средна възраст 78 години) със свързана с деменция психоза и/или поведенчески нарушения, е наблюдавано двукратно увеличение на смъртността при пациенти, лекувани с оланзапин, в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо (3,5 % спрямо 1,5 %, съответно). По-високата смъртност не е била свързана с дозата на оланзапин (средна дневна доза 4,4 mg) или продължителността на лечението. Рисковите фактори, които могат да предразположат тази популация пациенти към повишена смъртност са възраст > 65 години, дисфагия, седация, недохранване и обезводняване, белодробни заболявалия (например пневмония със или без аспирация) или едновременна употреба на бензодиазепини. Въпреки това, смъртността е по-висока при лекувани с оланзапин, отколкото при пациентите, лекувани с плацебо, независимо от тези рискови фактори.

В същите клинични проучвания са били съобщени мозъчносъдови нежелани събития (CVAE например, мозъчен инсулт, преходен исхемичен пристъп), включително и смъртни случаи. Наблюдавано е 3-кратно увеличение в CVAE при пациенти, лекувани с оланзапин в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо (1,3 % спрямо 0,4 %, съответно). Всички лекувани с оланзапин и плацебо пациенти, които са преживели мозъчносъдови събития са имали предшестващи рискови фактори. Възраст над 75 години и съдов/смесен тип деменция са идентифицирани като рискови фактори за CVAE, във връзка с лечението с оланзапин. Ефикасността на оланзапин не е установена в тези проучвания.

Болест на Паркинсон

Не се препоръчва употребата на оланзапин при лечение на психоза, свързана с допаминови агонисти при пациенти с болестта на Паркинсон. По време на клиничните проучвания много често са докладвани влошаване на паркинсоновата симптоматика и халюцинации, по често, отколкото при плацебо (вижте точка 4.8), а оланзапин не е бил по-ефективен от плацебо при лечението на психични симптоми. В тези проучвания, пациентите е трябвало първоначално да бъдат стабилизирани с най-ниската ефективна доза на антипаркинсонови лекарствени продукти (допаминови агонисти) и да останат на същите антипаркинсонови лекарствени продукти и дози по време на проучването. Лечението с оланзапин започва с 2,5 mg дневно и се титрира до максимум 15 mg дневно по преценка на изследователя.

Невролептичен малигнен синдром (НМС)

НМС е потенциално животозастрашаващо състояние, свързано с антипсихотични лекарствени продукти. В редки случаи се съобщава, че НМС се получава също след употреба на оланзапин. Клиничните прояви на НМС са хиперпирексия, мускулна ригидност, нарушен ментален статус, както и доказателства за вегетативна нестабилност (нередовен пулс или кръвно налягане, тахикардия, обилно изпотяване и сърдечна дисритмия). Допълнителните признаци могат да включват повишена креатин фосфокиназа, миоглобинурия (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатъчност. Ако при пациента се наблюдават признаци и симптоми, показателни за НМС, или има необяснимо висока температура без допълнителни клинични прояви на НМС, всички антипсихотични лекарствени продукти, включително и оланзапин трябва да бъдат преустановени.

Хипергликемия и диабет

За хипергликемия и/или развитие или обостряне на диабета, понякога свързвани с кетоацидоза или кома се съобщава нечесто, включително за някои случаи с фатален изход (вж. точка 4.8). В някои случаи се съобщава предшестващо увеличаване на телесното тегло, което може да бъде предразполагащ фактор.

Препоръчва се подходящо клинично наблюдение в съответствие с използваните антипсихотични ръководства, например измерване на изходните стойности на кръвната захар 12 седмици след започване на лечение с оланзапин и след това ежегодно. Пациенти, лекувани с антипсихотични лекарствени продукти, включително оланзапин, трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на хипергликемия (като полидипсия, полиурия, полифагия и слабост), както и пациенти със захарен диабет или с рискови фактори за развитие на захарен диабет трябва да се проследяват редовно за влошаване на контрола на глюкозата. Теглото трябва да се контролира редовно, например изходно, на 4, 8, и 12 седмица след започване на лечение с оланзапин и на всеки 3 месеца след това.

Липидни изменения

Нежелани промени в липидите са наблюдавани при пациенти, лекувани с оланзапин в плацебо- контролирани клинични изпитвания (вж. точка 4.8). Липидните изменения трябва да се контролират, както е клинично уместно, особено при пациенти с дислипидемия и с рискови фактори за развитие на липидни нарушения. При пациенти, лекувани с антипсихотични лекарствени продукти, включително оланзапин, редовно трябва да се наблюдава липидния статус в съответствие с използваните антипсихотични указания, напр. изходни стойности, стойности 12 седмици след започване на лечение с оланзапин и на всеки 5 години след това.

Антихолинергична активност

Въпреки, че оланзапин показва антихолинергична активност invitro, опитът по време на клинични проучвания показва ниска честота на свързаните събития. Въпреки това, тъй като клиничният опит с оланзапин при пациенти със съпътстващо заболяване е ограничен, се препоръчва повишено внимание, когато оланзапин се предписва на пациенти с хипертрофия на простатата или паралитичен илеус и свързаните с тях състояния.

Чернодробна функция

Често е наблюдавано преходно, асимптоматично повишение на чернодробните аминотрансферази (аланин аминотрансфераза (ALT) и аспартат аминотрансфераза (AST)), особено в началото на лечението. При пациенти с повишени стойности на ALT и/или AST, при пациенти с признаци и симптоми на чернодробно увреждане, при пациенти с предходни състояния, свързани с ограничена чернодробна функция, както и при пациенти, които са лекувани с потенциални хепатотоксични лекарствени продукти се изисква повишено внимание и последващо мониториране. В случаите, когато е поставена диагноза хепатит (включително хепатоцелуларно, холестатично или смесено увреждане на черния дроб), лечението с оланзапин трябва да се преустанови.

Неутропения

Препоръчва се повишено внимание при пациенти, които поради някаква причина имат нисък брой левкоцити и/или неутрофили, при пациенти, приемащи лекарствени продукти, за които е известно, че причиняват неутропения, при пациенти с анамнеза за лекарствено-индуцирано потискане на костно-мозъчната функция/токсичност, при пациенти с потисната функция на костния мозък, причинена от съпътстващо заболяване, лъчетерапия или химиотерапия, при пациенти с хипереозинофилия или с миелопролиферативни заболявания. За неутропения се съобщава често, когато оланзапин и валпроат се прилагат едновременно (вж. точка 4.8).

Прекратяване на лечението

Острите симптоми като изпотяване, безсъние, тремор, тревожност, гадене или повръщане са докладвани рядко (≥ 0,01% и < 0,01 %) при рязко прекратяване на лечението с оланзапин.

QТ интервал

В клинични проучвания са наблюдавани нечести (0,1 % до 1 %) клинично значими удължавания на QTc-интервала (QT корекция Fridericia [QTcF] ≥500 милисекунди [msec] по всяко време след изходното ЕКГ при пациенти с изходно QTcF <500 msec) при пациенти, лекувани с оланзапин, които нямат сигнификантни различия в свързаните кардиологични събития в сравнение с плацебо. Въпреки това, както и при другите антипсихотици, трябва да се внимава, когато се предписва оланзапин с лекарствени продукти, удължаващи QTc интервала, особено в старческа възраст, при пациенти със синдрома на вроден удължен QT, застойна сърдечна недостатъчност, сърдечна хипертрофия, хипокалиемия или хипомагнезиемия.

Тромбоемболия

За връзка между времето на лечение с оланзапин и появата на венозна тромбоемболия се съобщава нечесто (≥ 0,1 % и < 1 %). Причинно-следствена връзка между появата на венозна тромбоемболия и лечението с оланзапин не е установена. Въпреки това, тъй като при пациентите с шизофрения често са налице придобити рискови фактори за венозна тромбоемболия, трябва да се идентифицират всички възможни рискови фактори за ВТЕ, напр. обездвижване на пациентите, и да бъдат предприети профилактични мерки.

Обща активност на ЦНС

Като се имат предвид основните ефекти на оланзапин върху ЦНС се изисква повишено внимание при едновременно приложение на оланзапин с други централнодействащи лекарствени продукти и алкохол. Тъй като проявява invitro допаминов антагонизъм, оланзапин може да неутрализира ефектите на преките и непреки допаминови агонисти.

Гърчове

Оланзапин трябва да се използва внимателно при пациенти, които са с анамнеза за гърчове или са предразположени към фактори, които могат да понижат гьрчовия праг. При пациенти, лекувани с оланзапин нечесто се съобщава за гърчове. В повечето от тези случаи има данни от анамнезата за гърчове или рискови фактори за гърчове.

Тардивна дискинезия

В сравнителни едногодишни или с по-малка продължителност проучвания, оланзапин е бил свързан със статистически значимо по-ниска честота на дискинезия, свързана с лечението. Въпреки това, рискът от късни дискинезии нараства с продължителността на експозицията, поради което, ако се появят признаци или симптоми на късна дискинезия при пациенти на оланзапин, трябва да се обсъди понижаване на дозата или прекратяване на лечението. Тези симптоми могат да се влошат временно или дори да се проявят след прекратяване на лечението.

Постурална хипотония

Посгурална хипотония се наблюдава нечесто при пациенти в старческа възраст в клинични изпитвания с оланзапин. Както и при другите антипсихотици, се препоръчва кръвното налягане да се измерва периодично при пациенти над 65 години.

Внезапна сърдечна смърт

В постмаркетингови съобщения при пациенти на оланзапин се съобщава за случай на внезапна сърдечна смърт. В ретроспективно обсервационно кохортно проучване, рискът от предполагаема внезапна сърдечна смърт при пациенти, лекувани с оланзапин е приблизително два пъти по-висок от риска при пациентите, които не са употребявали антипсихотици. В проучването, рискът от оланзапин е съпоставим с риска от атипичните антипсихотици, включени в сборния анализ.

Педиатрична популация

Оланзапин не е показан за употреба при лечение на деца и юноши. Проучвания при пациенти на възраст 13-17 години показват различни нежелани лекарствени реакции, включително повишаване на теглото, промени в параметрите на метаболизма и повишени стойности на пролактин (вж. точки 4.8 и 5.1).

Помошни вещества

Лактоза

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галакгозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт. Соев лецитин (Е322)

Вижте точка 4.3.

Проучвания за взаимодействия са провеждани само при възрастни.

Потенциални взаимодействия, засягащи оланзапин

Тъй като оланзапин се метаболизира от CYP1А2, вещества, които могат да индуцират или инхибират специално този изоензим, могат да повлияят фармакокинетнката на оланзапин.

Индукция наCYP1A2

Метаболизмът на оланзапин може да бъде индуциран от тютюнопушене и карбамазепин, което може да доведе до намаляване на концентрациите на оланзапин. Наблюдавано е само леко до умерено увеличение на клирънса на оланзапин. Клиничните последици могат да бъдат ограничени, но се препоръчва клинично наблюдение и повишаване на дозата на оланзапин, ако е необходимо (вж. точка 4.2).

Потискане наCYP1A2

Доказано е, че флувоксамин, специфичен инхибитор на CYP1А2, значително инхибира метаболизма на оланзапин. Средното увеличение на оланзапин Сmax след флувоксамин е 54 % при жени непушачки и 77 % при мъже пушачи. Средното увеличение на оланзапин AUC е съответно 52 % и 108 %. При пациенти, които получават флувоксамин или други CYP1А2 инхибитори, като ципрофлоксацин началната доза на оланзапин трябва да бъде по-ниска. Ако е започнало лечение с инхибитор на CYP1А2, дозата на оланзапин трябва да се понижи.

Намаляване на бионаличностга

Активният въглен намалява пероралната бионаличност на перорално приложения оланзапин с 50 до 60 % и трябва да се приема най-малко 2 часа преди или след оланзапин.

Не е установено флуоксетин (инхибитор на CYP2D6), единични дози антиацид (алуминий, магнезий) или циметидин да повлияват значително фармакокинетиката на оланзапин.

Потенциал на оланзапин за въздействие върху други лекарства

Оланзапин може да неутрализира ефекта на преките и непреки допаминови агонисти.

Оланзапин не инхибира основните CYP450 изоензими invitro (напр. 1А2, 2D6, 2C9, 2C19, 3A4). Липсата на взаимодействие се проверява чрез invivo проучвания, при които не е констатирано инхибиране на метаболизма на следните активни вещества: трициклични антидепресанти (представляващи предимно CYP2D6), варфарин (CYP2C9), теофилин (CYP1A2) или диазепам (CYP3A4 и 2C19).

Оланзапин не показва взаимодействие при едновременно прилагане с литий или бипериден.

Терапевтичното наблюдение на плазмените концентрации на валпроат не показва, че се налага корекция на дозата на валпроат след едновременно въвеждане на оланзапин.

Основно действие върху ЦНС

Трябва да се внимава при пациенти, които консумират алкохол или приемат лекарства, които могат да причинят депресия на централната нервна система.

Не се препоръчва едновременната употреба на оланзапин с антипаркинсонови лекарства при пациенти с болестта на Паркинсон и деменция (вж. точка 4.4).

QТс интервал

Трябва да се внимава, ако оланзапин се прилага едновременно с лекарствени продукти, увеличаващи QTc интервала (вж. точка 4.4).

Няма адекватни и добре контролирани проучвания при бременни жени. Пациентките трябва да бъдат посъветвани да уведомят лекаря си, ако забременеят или планират да забременеят по време на лечение с оланзапин. Въпреки това, тъй като опитът при хора е ограничен, оланзапин трябва да се прилага по време на бременност само ако потенциалната полза оправдава потенциалния риск за плода.

При новородени, изложени на антипсихотици (включително оланзапин) през третия триместър на бременността, след раждането съществува риск от поява на нежелани лекарствени реакции, включително екстрапирамидни и/или симптоми на отнемане, които могат да варират по тежест и продължителност. Докладвани са тревожност, хипертония, хипотония, тремор, сънливост, респираторен дистрес или нарушения в храненето. Следователно, новородените трябва да бъдат внимателно наблюдавани.

В проучване при кърмещи здрави жени е установено, че оланзапин се екскретира в майчиното мляко. Средната експозиция на новороденото (mg/kg) на установен режим се определя на 1,8 % от дозата на оланзапин, която майката приема (mg/kg).

Пациентките трябва да бъдат съветвани да не кърмят децата си, ако приемат оланзапин.

Ефектите върху фертилитета са неизвестни (вж.точка 5.3 за неклинични данни).

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Тъй като оланзапин може да предизвика сънливост и световъртеж, пациентите трябва да бъдат предупредени да внимават при работа с машини, включително и управление на моторни превозни средства.

Резюме на профила на безопасност

Възрастни

Най-често (наблюдавани при ≥ 1 % от пациентите) съобщаваните нежелани реакции, свързани с употребата на оланзапин в клинични изпитвания са сънливост, повишаване на теглото, еозинофилия, повишен пролактин, холестерол, глюкоза и стойности на триглицеридите (вж. точка 4.4), глюкозурия, повишен апетит, виене на свят, акатизия, паркинсонизъм, левкопения, неутропения (вж. точка 4.4), дискинезия, ортостатична хипотония, антихолинергични ефекти, преходно асимптоматично повишаване на чернодробните аминотрансферази (вж. точка 4.4), обрив, астения, умора, пирексия, артралгия, повишена алкална фосфатаза, високи стойности на гама-глутамилтрансферазата, високи стойности на пикочната киселина, високи стойности на креатинфосфокиназата и отоци.

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

В следващата таблица са изброени нежеланите реакции и лабораторни изследвания, наблюдавани от спонтанни съобщения и по време на клинични изпитвания. При всяко групиране по честота, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тежестта. Изброените термини за честотата са дефинирани както следва: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (честотата не може да бъде оценена от наличните данни).

¹Клинично значимо повишаване на теглото е наблюдавано при всички изходни категории на Индекса на телесна маса (ИТМ). След краткосрочно лечение (средна продължителност 47 дни) повишаване на теглото с ≥ 7 % спрямо изходното телесно тегло е много често (22,2 %), с ≥15 % е често (4,2 %), а с ≥ 25 % е нечесто (0,8 %). При пациенти с продължителна експозиция (поне 48 седмици) много често се наблюдава наддаване с > 7 %, >15%и>25%от изходното им телесно тегло (съответно, 64,4 %, 31,7 % и 12,3 %).

²Средни повишения в стойностите на липидите на гладно (общ холестерол, LDL холестерол и триглицериди) са по-високи при пациенти без данни за нарушение на изходната регулация на липидите.

³Наблюдава се при нормални изходни нива на гладно (<5,17 mmol/1), които нарастват до висока стойност (≥ 6,2 mmol/1). Промени от референтните граници в изходните нива на общия холестерол на гладно (≥ 5,17 - < 6,2 mmol) до най-висока стойност (≥ 6,2 mmol) са много чести.

⁴Наблюдава се при нормалните изходни нива на гладно (< 5,56 mmol/1), които нарастват до най-висока стойност (> 7 mmol/1). Промени в глюкозата на гладно спрямо граничните изходни стойности (> 5,56 - < 7 mmol/1) до най-висока стойност (> 7 mmol/1) са много чести.

⁵Наблюдава се при нормалните изходни нива на гладно (< 1,69 mmol/1), които нарастват до най-висока стойност (≥ 2/26 mmol/1). Промени от референтните граници в изходните нива на триглицеридите на гладно (≥ 1,69 mmol/1 - < 2,26 mmol/1) до най-висока стойност (≥2,26 mmol/1) са много чести.

⁶В клинични изпитвания честотата на паркинсонизъм и дистония при пациенти, лекувани с оланзапин е по-висока, но не и статистически значимо различна от плацебо. Лекуваните с оланзапин пациенти имат по-ниска честота на паркинсонизъм, акатизия и дистония в сравнение с титрирани дози халоперидол. При липсата на подробна информация относно предходната анамнеза на индивидуални остри и тардивни екстрапирамидни двигателни нарушения понастоящем не може да се направи заключение, че оланзапин причинява в по- малка степен тардивна дискинезия и/или други екстрапирамидни синдроми.

⁷Остри симптоми като потене, инсомния, тремор, тревожност, гадене и повръщане са докладвани при внезапно прекратяване на оланзапин.

⁸В клинични изпитвания до 12 седмици, плазмените концентрации на пролактин превишават горната граница на нормалния диапазон при приблизително 30 % от лекуваните с оланзапин пациенти, които имат нормална изходна стойност на пролактин. При повечето от тези пациенти повишенията на стойностите обикновено са умерени и остават под двукратната стойност на горната граница на нормалния диапазон.

⁹Нежелани реакции, наблюдавани в клинични изпитвания от интегрираната база данни за оланзапин

¹⁰Според оценката на измерени стойности от клинични изпитвания в интегрираната база данни за оланзапин

¹¹Нежелана реакция идентифицирана от спонтанни постмаркетингови съобщения, с честота определена с помощта на интегрираната база данни за оланзапин.

¹²Нежелана реакция идентифицирана от спонтанни постмаркетингови съобщения, с честота в горната граница на 95 % доверителен интервал, от интегрираната база данни за оланзапин

Дългосрочна експозиция (поне48седмици)

Частта на пациентите, които са показали нежелани, клинично значими промени относно наддаване на тегло, глюкоза, общ/LDL/HDL холестерол или триглицериди, се е увеличила с времето. При възрастни пациети, които са завършили 9 - 12-месечно лечение, честотата на нарастване на средните стойности на кръвната захар намалява след приблизително 6 месеца.

Допълнителна информация за специални популации

В клинични изпитвания при пациенти в старческа възраст с деменция, лечението с оланзапин се свързва с по-висока честота на смърт и мозъчносъдови нежелани реакции в сравнение с плацебо (вж. също точка 4.4). Много чести нежелани реакции, свързани с употребата на оланзапин при тази група пациенти, са абнормна походка и падания. Често са наблюдавани пневмония, повишена телесна температура, летаргия, еритем, зрителни халюцинации и инконтиненция на урина.

При клинични изпитвания с пациенти с лекарственомндуцирана (допаминов агонист) психоза, свързана с болестта на Паркинсон, много често и по-често в сравнение с плацебо са докладвани влошаване на Паркинсоновата симптоматика и халюцинации.

В едно клинично изпитване при пациенти с биполярна мания, комбинираното лечение с валпроат и оланзапин води до честота на неутропенията от 4,1 %; потенциален предразполагащ фактор може да са високите плазмени концентрации на валпроат.

Оланзапин, приложен с литий или валпроат, води до повишена честота (≥ 10 %) на тремор, сухота в устата, повишен апетит и повишаване на теглото. Нарушение в говора също е докладвано често. При лечение с оланзапин в комбинация с литий или дивалпроекс се наблюдава повишение с ≥ 7 % от изходното телесно тегло при 17,4 % от пациентите по време на интензивно лечение (до 6 седмици). Продължителното лечение с оланзапин (до 12 месеца) за профилактика на рецидив при пациенти с биполярно разстройство е свързано с повишение с

≥ 7 % от изходното телесно тегло при 39,9 % от пациентите.

Педиатрична популация

Оланзапин не е показан за лечение на деца и юноши под 18 години. Въпреки, че не са провеждани клинични проучвания за сравняване на юношите с възрастните, данните от проучванията при юноши са сравнени с тези от проучванията при възрастни.

Следната таблица обобщава нежеланите реакции, съобщавани с по-голяма честота при пациенти в юношеска възраст (между 13 и 17 години), отколкото при възрастни пациенти, или нежелани реакции, които са установени само при краткосрочни клинични изпитвания с пациенти в юношеска възраст. Клинично значимо повишение на теглото (≥ 7 %) изглежда се наблюдава по-често в популацията на юношите в сравнение с възрастни със сравнима експозиция. Степента на наддаване на тегло и делът на пациентите юноши, които имат клинично значимо наддаване на тегло са по-големи при продължителна експозиция (поне 24 седмици), отколкото при краткосрочна експозиция.При всяко групиране по честота, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тежестта. Изброените термини за честотата са дефинирани както следва: много чести (≥ 1 /10), чести (≥1/100 до <10/10)

¹³След краткосрочно лечение (средна продължителност 22 дни) повишаване на теглото с

≥ 7 % от изходното телесно тегло (kg) се наблюдава много често (40,6 %), с ≥ 15 % от изходното телесно тегло се наблюдава често (7,1 %), а с ≥25 % е често (2,5 %). При дългосрочна експозиция (поне 24 седмици) 89,4 % наддават с ≥ 7 % 55,3 % наддават с

≥ 15 %, а 29,1 % наддават с ≥ 25 % от изходното си телесно тегло.

¹⁴Наблюдавани за нормални изходни нива на гладно (< 1,016 mmol/1), които нарастват до най- висока стойност (≥ 1,467 mmol/1), и промени от референтите граници в изходните нива на триглицеридите на гладно (≥1,016 mmol/1 - < 1,467 mmol/1) до най-висока стойност (≥1,467 mmol/1).

¹⁵Промени в изходните нива на общия холестерол на гладно спрямо нормалните (< 4,39 mmol/1) до най-висока стойност (≥ 5,17 mmol/1) са наблюдавани често. Промени от референтните граници в изходните нива на общия холестерол на гладно (≥ 4,39 - < 5,17 mmol/1) до най-висока стойност (≥5,17 mmol/1) са много чести.

¹⁶Повишени плазмени концентрации на пролактин са докладвани при 47,4 % от пациентите в юношеска възраст

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул., Дамян Груев” № 8,1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Признаци и симптоми

Много чести симптоми при предозиране (честота > 10 %) са: тахикардия, възбуда/агресивност, дизартрия, различни екстрапирамидни симптоми и понижено ниво на съзнание, вариращи от седация до кома.

Други медицински значими последствия от предозирането са: делириум, конвулсии, кома, възможен невролептичен малигнен синдром, потискане на дишането, аспирация, хипертония или хипотония, сърдечна аритмия (< 2 % от случаите на предозиране) и кардиопулмонален арест. Фатални резултати са съобщени при остра свръхдоза от порядъка на 450 mg, а за оцеляване се съобщава също и след остро предозиране от 2 g на перорален оланзапин.

Лечение

Няма специфичен антидот за оланзапин. Не се препоръчва предизвикване на повръщане. Могат да се назначат стандартни процедури за лечение при предозиране (например стомаша промивка, прилагане на активен въглен). Доказано е, че едновременното приложение на активен въглен намалява пероралната бионаличност на оланзапин с 50 до 60 %.

Трябва да бъде назначено симптоматично лечение и проследяване на виталните показатели според клиничното състояние, включително и лечение на хипотония и циркулаторен колапс и поддържане на дихателната функция. Да не се използват норадреналин, допамин или други симпатикомиметици с бета-агонистична активност, тъй като бета стимулацията може да влоши съществуваща хипотония. Необходим е сърдечно-съдов мониторинг, за да се открият възможни аритмии. Внимателният медицински контрол и мониторингът трябва да продължат до възстановяването на пациента.