Vesomni 6 mg/0.4 mg modified release tablets

Лечение на умерени до тежки симптоми на съхранение (неотложност, повишена честота на уриниране) и симптоми на изпразване, свързани с доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) при мъже, които отговарят неадекватно на лечение с монотерапия.

Възрастни мъже, включително хора в старческа възраст

Една таблетка (6 mg/0,4 mg) Везомни приемана перорално веднъж дневно, със или без храна.

Максималната дневна доза е една таблетка Везомни (6 mg/0,4 mg).

Таблетката трябва да се погълне цяла, интактна без отхапване или дъвчене. Таблетката не трябва да се натрошава.

Пациенти с бъбречна недостатъчност

Ефектът на бъбречната недостатъчност върху фармакокинетиката на Везомни не е проучван.

Въпреки това, ефектът върху фармакокинетиката на отделните активни вещества е добре известен (вж. точка 5.2). Везомни може да се използва при пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс > 30 ml/min). Пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс ≤ 30 ml/min) трябва да се лекуват с внимание, а максималната дневна доза при тези пациенти е една таблетка Везомни (6 mg/0,4 mg) (вж. точка 4.4).

Пациенти с чернодробна недостатъчност

Ефектът на чернодробната недостатъчност върху фармакокинетиката на Везомни не е проучван. Въпреки това, ефектът върху фармакокинетиката на отделните активни вещества е добре известен (вж. точка 5.2). Везомни може да се използва при пациенти с лека чернодробна недостатъчност (Child-Pugh скор ≤ 7). Пациенти с умерена чернодробна недостатъчност (Child- Pugh скор 7-9) трябва да се лекуват с внимание, а максималната дневна доза при тези пациенти е една таблетка Везомни (6 mg/0,4 mg). При пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (Child-Pugh скор > 9), приложението на Везомни е противопоказано (вж. точка 4.5).

Умерени и мощни инхибитори на цитохром Р450 ЗА4

Максималната дневна доза на Везомни трябва да се ограничи до една таблетка (6 mg/0,4 mg). Везомни трябва да се използва с внимание при пациенти лекувани едновременно с умерени или мощни инхибитори на CYP3 А4, напр. верапамил, кетоконазол, ритонавир, нелфинавир, итраконазол (вж. точка 4.5).

Педиатрична популация

Няма съответни показания за приложение на Везомни при деца и юноши.

• Пациенти със свръхчувствителност към активното(ите) вещество(а) или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1,

• Пациенти, подлежащи на хемодиализа (вж. точка 5.2),

• Пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 5.2),

• Пациенти с тежко бъбречно увреждане, които са лекувани също с мощен инхибитор на цитохром Р450 (CYP) ЗА4, напр. кетоконазол (вж. точка 4.5),

• Пациенти с умерено чернодробно увреждане, които са лекувани също с мощен CYP3A4 инхибитор, напр. кетоконазол (вж. точка 4.5),

• Пациенти с тежко стомашно-чревно заболяване (включително токсичен мегаколон), миастения гравис или тясноъгьлна глаукома и пациенти с риск от такива заболявания,

• Пациенти с анамнеза за ортостатична хипотония.

Везомни трябва да се използва с внимние при пациенти с:

• тежко бъбречно увреждане,

• риск от задържане на урина,

• стомашно-чревно обструктивно заболяване,

• риск от намален мотилитет на стомашно-чревния тракт,

• хиатална херния / гастроезофагеален рефлукс и/или такива пациенти, които приемат едновременно лекарствени продукти (като например бифосфонати), които могат да предзивикат или обострят езофагит,

• вегетативна невропатия.

Пациентът трябва да бъде прегледан, за да се изключи наличието на други състояния, които може да причинят подобни симптоми като доброкачествената простатна хиперплазия.

Преди да се започне лечение с Везомни трябва да се преценят други причини за често уриниране (сърдечна недостатъчност или бъбречно заболяване). Ако е налична инфекция на уринарния тракт трябва да се започне съответно антибактериално лечение.

Наблюдавани са удължаване на QT и Torsade de Pointes при пациенти с рискови фактори като вече наличен синдром на удължен QT и хипокалиемия, които са лекувани със солифенацинов сукцинат.

За някои пациенти на солифенацинов сукцинат и тамсулозин е съобщен ангиоедем с обструкция на дихателните пътища. Везомни трябва да се спре, ако настъпи ангиоедем, и да не се започва отново. Трябва да се назначи подходящо лечение и/или мерки.

При някои пациенти на лечение със солифенацинов сукцинат са докладвани анафилактични реакции. При пациенти, които проявят анафилактични реакции, лечението със Везомни трябва да се спре и да се назначи подходящо лечение и/или мерки.

Както и при другите α-1 адренорецепторни антагонисти, в отделни случаи може да се появи понижение на кръвното налягане по време на лечението с тамсулозин, в следствие на което още по-рядко може да се получи синкоп. При първите признаци на ортостатична хипотония

(световъртеж, слабост) пациентите, започващи лечение с Везомни трябва да бъдат предупредени да седнат или да легнат, докато отзвучат симптомите.

По време на операции за катаракта и глаукома при някои пациенти на, или били на лечение с тамсулозинов хидрохлорид, е наблюдаван „Интраоперативен Флопи Ирис Синдром” (ИФИС, вариант на синдрома на малката зеница). ИФИС може да повиши риска от очни усложнения по време и след операцията. Следователно, не се препоръчва започване на лечение с Везомни при пациенти, за които е запланувана операция на катаракта или глаукома. Счита се, че прекратяване на лечението с Везомни 1-2 седмици преди операция за катаракта или глаукома би могло да помогне, но ползата от спиране на терапията все още не са установени. По време на предоперативната оценка хирурзите и офталмологичните екипи трябва да обсъдят дали пациентите, подлежащи на операция за катаракта или глаукома, са или са били лекувани с Везомни, за да осигурят съответни мерки, които да се предприемат за справяне с ИФИС по време на операцията.

Везомни трябва да се използва с внимание в комбинация с умерени и силни инхибитори на CYP3A4 (виж точка 4.5) и той не трябва да се прилага в комбинация с мощни инхибитори на CYP3A4, напр. кетоконазол, при пациенти, които са с CYP2D6 фенотип на слаби метаболизатори или използват мощни инхибитори на CYP2D6, напр. пароксетин.

Едновременното приложение с други лекарствени продукти с антихолинергични свойства може да доведе до засилени терапевтични ефекти и нежеланите реакции. Трябва да мине интервал от около една седмица след спиране на лечението с Везомни преди да се започне приема на друго антихолинергично средство. Лечебният ефект на солифенацин може да се понижи при едновременно прилагане на агонисти на холинергичните рецептори.

Взаимодействия сCYP3A4иCYP2D6инхибитори

Едновременното приложение на солифенацин с кетоконазол (мощен CYP3 А4 инхибитор) (200 mg/дневно) води до 1,4- и 2,0-кратно повишение на Сmax и на площта под кривата (AUC) на солифенацин, докато кетоконазол в доза 400 mg/дневно води до 1,5- и 2,8-кратно повишение на Сmax и на AUC на солифенацин.

Едновременното приложение на тамсулозин с кетоконазол в доза 400 mg/дневно води до 2,2- и 2,8-кратно повишение на Сmax и на AUC на тамсулозин, съответно.

Тъй като едновременното приложение с мощни инхибитори на CYP3A4, като кетоконазол, ритонавир, нелфинавир и итраконазол може да доведе до повишена експозиция както на солифенацин, така и на тамсулозин, Везомни трябва да се използва с внимание в комбинация с мощни CYP3A4 инхибитори. Везомни не трябва да се прилага заедно с мощни CYP3A4 инхибитори на пациенти, които са също с финогип на слаби CYP2D6 метаболизатори или вече използват мощни CYP2D6 инхибитори.

Едновременното приложение на Везомни с верапамил (умерен CYP3A4 инхибитор) води до приблизително 2,2-кратно повишение на Сmax и AUC на тамсулозин и приблизително 1,6-кратно повишение на Сmax и AUC на солифенацин. Везомни трябва да се използва с внимание в комбинация с умерени инхибитори на CYP3A4.

Едновременното приложение на тамсулозин със слабия CYP3A4 инхибитор циметидин (400 мг на всеки 6 часа) води до 1,44-кратно повишение в AUC на тамсулозин, докато Сmax не се променя значимо. Везомни може да се използва със слаби CYP3A4 инхибитори.

Едновременното приложение на тамсулозин с мощния CYP2D6 инхибитор пароксетин (20 mg/дневно) води до повишение на Сmax и AUC на тамсулозин, с фактор 1.3 и 1.6, съответно. Везомни може да се използва с CYP2D6 инхибитори.

Ефектът от ензимна индукция върху фармакокинетиката на солифенацин тамсулозин не се

проучвани. Тъй като солифенацин и тамсулозин се метаболизират от CYP3A4, възможни са фармакокинетични взаимодействия с CYP3A4 индуктори (напр. рифампицин), което може да намали плазмената концентрация на солифенацин и тамсулозин.

Други взаимодействия

Следните твърдения отразяват информацията, налична за отделните активни вещества.

Солифенацин

• Солифенацин може да редуцира ефекта на лекарствени продукти, които стимулират моториката на стомашно-чревния тракт, като метоклопрамид и цизаприд.

• In vitro проучвания със солифенацин показват, че при терапевтични концентрации, солифенацин не инхибира CYP1A1/2, 2В6, 2С8, 2С9, 2С19, 2D6, 2Е1 или ЗА4. Затова не се очакват взаимодействия между солифенацин и лекарства, метаболизирани от тези CYP ензими.

• Приемът на солифенацин не изменя фармакокинетиката на R-варфарин или S-варфарин, или техните ефекти по отношение на протромбиновото време.

• Приемът на солифенацин не влияе върху фармакокинетиката на дигоксин.

Тамсулозин

• Едновременното приложение с други а-1 адреиорецепторни антагонисти може да доведе до хипотензивни ефекти.

• In vitro, свободната фракция на тамсулозин в плазмата при хора не се променя от диазепам, пропранолол, трихлорметиазид, хлормадинон, амитриптилин, диклофенак, глибенкламид, симвастатин или варфарин. Тамсулозин не променя свобобната фракция на диазепам, пропранолол, трихлорметиазид или хлормадинон. Диклофенак и варфарин все пак може да засилят степента на елиминиране на тамсулозин.

• Едновременното приложение с фуроземид води до спадане на плазмените нива на тамсулозин но, тъй като нивата остават в нормалните граници, съвместното приложение е приемливо.

• In vitro проучвания с тамсулозин показват, че при терапевтични концентрации, тамсулозин не инхибира CYP1A2,2С9,2С19, 2D6,2Е1 или ЗА4. Затова не се очакват взаимодействия между тамсулозин и лекарства, метаболизирани от тези CYP ензими.

• Не са наблюдавани взаимодействия, когато тамсулозин се прилага едновременно с атенолол, еналаприл или теофилин.

Ефектът на Везомни върху фертилитета не е установен. Проучвания върху животни със солифенацин или тамсулозин не показват вредни ефекти върху фертилитета и ранното ембрионално развитие (вж. точка 5.3).

В краткосрочни и дългосрочни клинични проучвания с тамсулозин са наблюдавани нарушения в еякулацията. През периода след разрешаването за употреба са съобщавани случаи на нарушения в еякулацията, ретроградна еякулация и невъзможност за еякулация.

Везомни не е показан за приложение при жени.

Не са провеждани проучвания за ефектите на Везомни върху способността за шофиране и работа с машини. Все пак, пациентите трябва да бъдат информирани за възможната поява на замайване, замъглено зрение, умора и нечесто сомнолентност, които може негативно да повлияят на способността за шофиране и работа с машини (вж. точка 4.8).

Резюме на профила на безопасност

Везомни може да причини антихолинергични нежелани реакции, като цяло с лека до умерена тежест. Най-често докладваната нежелана реакция по време на клиничните проучвания, проведени за разработване на Везомни са сухота в устата (9,5%), последвана от запек (3,2%) и диспепсия (включително коремна болка: 2,4%). Други чести нежелани реакции са замаяност (включително световъртеж: 1,4%), замъглено зрение (1,2%), умора (1,2%) и нарушения в еякулацията (включително ретроградна еякулация; 1,5%). Най-сериозната нежелана реакция, която е наблюдавана по време на лечение с Везомни в клинични проучвания е остра ретенция на урина (0,3%, нечесто).

Списък на нежеланите реакции в табличен вид

Колона „Честота за Везомни” на таблицата по-долу отразява нежеланите лекарствени реакции, които са наблюдавани по време на двойно слепи клинични проучвания, провеждани за разработване на Везомни (основани на съобщения за свързани с лечението нежелани реакции, които са съобщени от поне двама пациента и настъпили с честота по-висока от тази за плацебо в двойно слепите проучвания).

Колоните „честота за солифенацин” и „честота за тамсулозин” отразяват нежеланите лекарствени реакции (НЛР) докладвани преди това с един от отделните компоненти (както са описани в кратката характеристика на продукта (КХП) на солифенацин 5 и 10 mg и тамсулозин 0,4 mg, съответно), които може също да настъпят, когато се получава Везомни (някои от тях не са наблюдавани по време на програмата за клинично разработване на Везомни).

Честотата на нежеланите реакции се дефинира както следва: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

#:НЛР от солифенацин и тамсулозин, включени в тази таблица, са НЛР, посочени в кратката характеристика на продукта за двата продукта.

*: от докладите от постмаркетинговия период. Тъй като тези спонтанно съобщени реакции са от постмаркетинговия опит в световен мащаб, честотата на реакциите и ролята на солифенацин или тамсулозин и техния произход не може надежно да се определят,

**: от постмаркетинговия период, наблюдавани по време на операция на катаракта и глаукома.

***: вижте точка 4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Дългосрочна безопасност на Везомни

Профилът на нежелани реакции, наблюдаван с лечение до 1 година, е подобен на този, наблюдаван при 12-седмичните проучвания. Продуктът се понася добре и продължителната му употреба не се свързва с специфични нежелани реакции.

Описание на определени нежелани реакции

За задръжка на урина вижте точка 4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба.

Старческа възраст

Терапевтичните показания на Везомни, умерени до тежки симптоми на съхранение (неотложност, повишена честота на уриниране) и симптоми на изпразване, свързани с доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) са заболяване засягащо мъже в старческа възраст. Клиничното разработване на Везомни е направено при пациенти от 45 до 91 години възраст, на средна възраст от 65 години. Нежеланите реакции в популацията в старческа възраст са подобни на по-младата популация.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, Изпълнителна агенция по лекарствата ул. .Дамян Груев” № 8, 1303 София, Тел.: +35 928903417, уебсайт: www.bda.bg.

Симптоми

Предозирането с комбинацията от солифенацин и тамсулозин може потенциално да доведе до тежки антихолинергични ефекти плюс остра хипотония. Най-високата доза приета случайно по време на клинично проучване, съответства на 126 mg солифенацинов сукцинат и 5,6 mg тамсулозинов хидрохлорид. Тази доза се понася добре, с лека сухота в устата за 16 дни като единствена докладвана нежелана реакция.

Лечение

В случай на предозиране с солифенацин и тамсулозин на пациента трябва да се даде активен въглен. Стомашна промивка е целесъобразна ако се направи до 1 час, но не трябва да се предизвиква повръщане.

Както и при другите антихолинергични средства, симптомите на предозиране породени от компонентата солифенацин може да се лекуват по следния начин:

• Тежките централни антихолинергични ефекти, като халюцинации или силно изразено възбуждане: прилага се физостигмин или карбахол.

• Конвулсии или силно изразено възбуждане: лечение с бензодиазепин.

• Дихателна недостатъчност: прави се изкуствено дишане.

• Тахикардия: лекува се симптоматично, ако е необходимо. Бета-блокерите трябва да се използват с внимание, тъй като едновременното предозиране с тамсулозин може да предизвика тежка хипотония.

• При задържане на урина: прави се катетеризация.

Както и при другите антимускаринови средства, в случай на предозиране, трябва да се обърне специално внимание на пациенти с известен риск от удължаване на QT-интервала (напр. хипокалиемия, брадикардия и едновременно прилагане на лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QT-интервала) и при такива със съпътстващи сърдечни заболявания (напр. исхемия на миокарда, аритмия, конгестивна сърдечна недостатъчност).

Острата хипотония, която може да настъпи след предозиране поради съставката тамсулозин, трябва да се третира симптоматично. Малко вероятно е хемодиализа да бъде полезна, тъй като тамсулозин е свързан във висока степен с плазмените протеини.