Siofor 1000 mg film - coated tablets

Лечение на тип 2 захарен диабет, особено при пациенти с наднормено тегло, ако диетата и физическите упражнение не водят до адекватен гликемичен контрол.

• При възрастни Сиофор 1000 mg може да се използва като монотерапия или в комбинация с други перорални антидиабетни лекарства или инсулин.

• При деца над 10-годишна възраст и юноши Сиофор 1000 mg може да се използва като монотерапия или в комбинация с инсулин.

Установено е намаление на усложненията на диабета при възрастни пациенти с наднормено тегло и диабет тип 2 при лечение с метформинов хидрохлорид като първо средство на избор след неуспех от диетата (вж. т. 5.1).

Възрастни с нормална бъбречна функция(GFR>90ml/мин)

Монотерапия и комбинация с други перорални антидиабетни лекарства

Обичайната начална доза е 500 mg или 850 mg метформинов хидрохлорид 2 или 3 пъти дневно, прилаган по време или след хранене.

След 10-15 дни дозата трябва да се коригира в зависимост от измерените нива на кръвната захар. Постепенното повишение на дозата може да подобри стомашно-чревната поносимост. При пациенти, приемащи високи дози метформинов хидрохлорид (2 или 3 g ма ден), е

възможно да се заменят две филмирани таблетки метформинов хидрохлорид 500mg с една филмирана таблетка Сиофор 1000 mg.

Максималната препоръчителна доза на метформинов хидрохлорид е 3 g/ден, разделена на три приема.

Ако се предвижда преминаване от друго перорално антидиабетно лекарство, трябва да се преустанови приемът на другото лекарство и да се започне метформинов хидрохлорид в гореспоменатата доза.

Комбинация е инсулин

Метформинов хидрохлорид и инсулин могат да се използват като комбинирана терапия за постигане на по-добър гликемичен контрол. Метформинов хидрохлорид се прилага в обичайната начална доза 500 mg или 850 mg 2-3 пъти дневно, докато дозата на инсулина се коригира според измерените нива на кръвната захар.

Старческа възраст

Поради вероятността от намалена бъбречна функция при пациенти в старческа възраст, дозата на метформинов хидрохлорид трябва да бъде коригирана според бъбречната функция. Необходимо е редовно проследяване на бъбречната функция (вж. т. 4.4).

Бъбречно увреждане

Преди започване на лечение с продукти, съдържащи метформин, трябва да се направи оценка на GFR стойностите, а след това - поне веднъж годишно. При пациенти с повишен риск от понататъшно прогресиране на бъбречно увреждане и при пациенти в старческа възраст трябва по- често да се прави оценка на бъбречната функция, например на всеки 3-6 месеца.

Педиатрична популация

Монотерапия и комбинация с инсулин

• Сиофор 1000 mg може да се използва при деца над 10-годишна възраст и при юноши.

• Обичайната начална доза е 500 mg или 850 mg метформинов хидрохлорид веднъж дневно, приложени по време или след хранене.

След 10 до 15 дни дозата трябва да се коригира спрямо измерените нива кръвната захар.

Постепенното увеличение на дозата може да подобри стомашно-чревната поносимост.

Максималната препоръчителна доза метформинов хидрохлорид е 2 g на ден, разделена на 2 или 3 приема.

Благодарение наличието на скосяване от едната страна (snap-tab), филмираните таблетки могат да бъдат разделени по два начина - подобно на други таблетки с помощта на двете ръце, или ако се поставят на твърда равна основа със скосяването отдолу и се натисне отгоре с палеца.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в т. 6.1

• Всеки тип остра метаболитна ацидоза (като лактатна ацидоза, диабетна кетоацидоза), диабетна прекома

• Тежка бъбречна недостатъчност (GFR <30 ml/min)

• Остри състояния с риск за промяна в бъбречната функция, като дехидратация, тежка инфекция, шок

• Заболяване, което може да доведе до тъканна хипоксия (особено остро заболяване или влошаване на хронично заболяване) като:

• декомпенсирана сърдечна недостатъчност

• дихателна недостатъчност

• наскоро прекаран инфаркт на миокарда

• шок

• Чернодробна недостатъчност, остра алкохолна интоксикация, алкохолизъм

Лактатна ацидоза

Лактатната ацидоза, много рядко, но сериозно метаболитно усложнение, най-често настъпва при остро влошаване на бъбречната функция, кардио-респираторно заболяване или сепсис. Натрупването на метформин настъпва при остро влошаване на бъбречната функция и увеличава риска от лактатна ацидоза.

В случай на дехидратация (тежка диария или повръщане, треска или намален прием на течности) трябва временно да се спре приема на метформин и е препоръчително да се установи връзка с медицински специалист.

Приемът на лекарствени продукти, които могат остро да увредят бъбречната функция (като антихипертензивни средства, диуретици и НСПВС) трябва да се започне с повишено внимание при пациенти, лекувани с метформин. Други рискови фактори за лактатна ацидоза са прекомерен прием на алкохол, чернодробна недостатъчност, недостатъчно контролиран диабет, кетоза, продължително гладуване и всякакви състояния, свързани с хипоксия, както и едновременната употреба на лекарствени продукти, които могат да причинят лактатна ацидоза (вж. точки 4.3 и 4.5).

Диагноза

Пациентите и/или болногледачите трябва да бъдат информирани за риска от лактатна ацидоза. Лактатната ацидоза се характеризира с ацидозна диспнея, коремна болка, мускулни крампи, астения и хипотермия, последвани от кома. В случай на съмнение за симптоми пациентът трябва да спре приема на метформин и незабавно да потърси лекарска помощ. Диагностичните лабораторни находки са понижено кръвно pH (<7,35), повишени нива на плазмения лактат (>5 mmol/l) и повишена анионна разлика и съотношение лактат/пируват.

Лекарите трябва да предупреждават пациентите за риска и за симптомите на лактатна ацидоза.

Бъбречна функция

Тъй като метформин се екскретира от бъбреците, преди започване на лечението трябва да се направи оценка на стойностите на GFR и редовно след това, вж. точка 4.2:

• поне веднъж годишно при пациенти с нормална бъбречна функция;

• поне два до четири пъти годишно при пациенти с нива на креатининов клирънс на долната граница на нормата и при пациенти в старческа възраст.

Метформин е противопоказан при пациенти с GFR <30 ml/мин и трябва да бъде временно спрян при наличие на състояния, които променят бъбречната функция, вж. точка 4.3).

Намалената бъбречна функция при пациенти в старческа възраст е честа и асимптоматична. Специално внимание е необходимо в случаи, при които може да се наруши бъбречната функция, например при започване на антихипертензивно лечение, диуретично лечение или при започване на лечение с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).

Сърдечна функция

Пациентите със сърдечна недостатъчност са с по-голям риск от хипоксия и бъбречна недостатъчност.

Метформин може да се използва при пациенти със стабилна хронична сърдечна недостатъчност при редовно наблюдение на сърдечната и бъбречната функция.

Метформин е противопоказан за пациенти с остра и нестабилна сърдечна недостатъчност (вижте точка 4.3).

Приложение на йод-съ държащи контрастни вещества

Вътресъдовото приложение на йодирани контрастни вещества може да доведе до контраст- индуцирана нефропатия, водеща до натрупването на метформин и повишен риск от лактатна ацидоза. Метформин трябва да се спре преди или по време на процедурата за образна диагностика и не трябва да се възобновява до най-малко 48 часа след това, при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна, вж. точки 4.2 и 4.5.

Операция

Метформин трябва да се спре по време на операция под обща, спинална или епидурална анестезия. Лечението може да бъде възобновено не по-рано от 48 часа след операцията или възобновяването на храненето през уста, и при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна.

Други предпазни мерки

• Всички пациенти трябва да продължат да спазват диетата си с равномерно разпределен прием на въглехидрати през деня. Пациентите с наднормено тегло трябва да продължат да спазват диетата, ограничаваща калориите.

• Обичайните лабораторни тестове за проследяване на диабета трябва да се правят редовно.

• Метформин, прилаган самостоятелно, не причинява хипогликемия, но е необходимо внимание при приложението му в комбинация с инсулин или с други антидиабетни лекарства (напр. сулфанилурейни лекарства или меглитиниди).

Педиатрична популация

Преди започване на лечение с метформин трябва да се потвърди диагнозата захарен диабет тип 2.

Контролираните клинични проучвания в продължение на една година не установяват ефект на метформин върху растежа и пубертета, но няма дългосрочни данни в тази специфична област. Ето защо се препоръчва внимателно проследяване на ефекта на метформин върху тези параметри при деца, лекувани с метформин, особено при деца в предпубертетна възраст.

Деца на възраст между 10 и 12 години

Само 15 лица на възраст между 10 и 12 години са включени в контролирани клинични проучвания, проведени при деца и юноши. Въпреки че ефикасността и безопасността на метформин при тези деца не се различава от ефикасността и безопасността при по-големи деца и юноши, се препоръчва особено внимание при предписването на метформин на деца на възраст между 10 и 12 години.

Не се препоръчва съпътстваща употреба

Алкохол

Алкохолната интоксикация се свързва с повишен риск от лактатна ацидоза, особено в случаи на гладуване, недохранване или чернодробна недостатъчност.

Да се избягва приемът на алкохол и на алкохол-съдържащи лекарствени продукти.

Йодирани контрастни вещества

Метформин трябва задължително да се спре преди или по време на процедурата за образна диагностика и не трябва да се възобновява до най-малко 48 часа след това, при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна, вж. точки 4.2 и 4.4.

Вътресъдовото приложение на йодирани контрастни вещества може да доведе до контраст- индуцирана нефропатия, водеща до натрупването на метформин и повишен риск от лактатна ацидоза.

Комбинации, изискващи предпазни мерки при употреба

Някои лекарствени продукти могат да се отразят неблагоприятно на бъбречната функция, което може да увеличи риска от лактатна ацидоза, например НСПВС, включително селективни инхибитори на циклооксигеназа(COX)II, АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти и диуретици, особено бримкови диуретици. При започването или употребата на такива продукти в комбинация с метформин е необходимо внимателно проследяване на бъбречната функция.

Лекарствени продукти с вътрешна хипергликемична активност (като глюкокортикоиди (системно и локално приложение) и симпатикомиметици): Може да се наложи по-често проследяване на нивото на кръвната захар особено в началото на лечението. При необходимост, коригирайте дозата на метфомин по време на лечение със съответния лекарствен продукт и при преустановяване на приемът му.

Транспортери на органични катиони (OCT)

Метформин е субстрат и на двата транспортера ОСТ1 и ОСТ2.

Едновременното приложение на метформин с:

• инхибитори на OCT1 (като верапамил) може да намали ефикасността на метформин;

• индукторите на ОСТ1 (като рифампицин) може да увеличи стомашно-чревната абсорбция и ефикасността на метформин;

• инхибиторите на ОСТ2 (като циметидин, долутегравир, ранолазин, триметоприм, вандетаниб, исавуконазол) може да намали бъбречното елиминиране на метформин и това да доведе до повишаване на концентрацията на метформин в плазмата;

• инхибиторите и на OCT1, и на ОСТ2 (като кризотиниб, олапариб) може да промени ефикасността и бъбречното елиминиране на метформин.

Следователно се препоръчва внимание особено при пациенти с бъбречно увреждане, когато тези лекарства се прилагат едновременно с метформин, тъй като концентрацията на метформин в плазмата може да се увеличи. При необходимост може да се обмисли коригиране на дозата метформин, тъй като инхибиторите/индукторите на OCT могат да променят ефикасността на метформин.

Неконтролираният диабет по време на бременност (гестационен или хроничен) се свързва с увеличен риск от вродени дефекти или перинатална смъртност.

Наличните ограничени данни от употребата на метформин при бременни жени не показват увеличен риск от вродени дефекти. Проучванията с животни не показват вреден ефект по отношение на бременността, ембрионалното и феталното развитие, по време на раждане и при постнаталното развитие.

Ако пациентката планира да забременее, както и по време на бременността, се препоръчва диабетът да не се лекува с метформин, а за поддържане на нивата на кръвната захар близо до нормата трябва да се използва инсулин с цел намаление на риска от малформации на плода.

Метформин се излъчва в кърмата при хора. Не са проявени ефекти на метформин при кърмените новородени и кърмачета на лекуваните майки. Въпреки това, тъй като са налични ограничени данни, не се препоръчва кърмене по време на лечение с метформинов хидрохлорид. Решението да се преустанови кърменето трябва да се направи въз основа на ползата от кърменето и потенциалния риск за детето от нежелани реакции.

Фертилитетът на мъжки или женски плъхове не е засегнат при приложение на метформин в дози до 600 mg/kg/ден, което е приблизително три пъти над максималната препоръчителна дневна доза при хора при сравнение с площ на телесна повърхност.

Монотерапията с метформин не води до хипогликемия и поради това няма или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Независимо от това, пациентите трябва да бъдат предупредени за риска от хипогликемия, когато метформин се използва в комбинация с други антидиабетни лекарства (напр. сулфанилурейни, инсулин или меглитиниди).

Следните нежелани реакции може да възникнат при лечение с метформин. Честотата се определя както следва:

Много чести: (≥1/10)

Чести: (≥1/100, < 1/10)

Нечести: (≥1/1000, < 1/100)

Редки: (≥1/10 000, < 1/1000)

Много редки: (<1/10 000)

С неизвестна честота: (честотата не може да се определи от наличните данни)

Нарушения на метаболизма и храненето

Много редки:

Нарушения на нервната система

Чести:

Стомашно-чревни нарушения

Много чести:

Хепато-билиарни нарушения

Много редки:

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Много редки:

Педиатрична популация

В публикуваните и постаркетингови данни, както и в контролирани клинични проучвания в ограничена педиатрична популация между 10 и 16 години, лекувани в продължение на една година, докладваните нежеланите събития са подобни по вид и тежест на тези, съобщавани при възрастни пациенти.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Хипогликемия не е наблюдавана при дози на метформинов хидрохлорид до 85 g, въпреки че в такива случаи е наблюдавана лактатна ацидоза. Значително предозиране на метформин или съпътстващи рискови фактори могат да доведат до лактатна ацидоза. Лактатната ацидоза е спешно състояние и трябва да се лекува в болнична обстановка. Най-ефективният начин за отстраняване на лактат и метформин е хемодиализата.