Pizona Combi 15 mg/850 mg film - coated tablets

Пизона Комби е показан като втора линия на лечение при възрастни пациенти със захарен диабет тип 2, особено при лица с наднормено тегло, при които не може да се постигне достатъчен гликемичен контрол въпреки прилагането на максималната толерирана доза перорален метформин като монотерапия.

След започване на лечение с пиоглитазон пациентите трябва да бъдат прегледани след 3 до 6 месеца, за да се прецени дали отговорът към лечението е задоволителен (напр. намаляване на HbA1c). При пациенти, които не показват задоволителен отговор, приложението на пиоглитазон трябва да се преустанови. С оглед на потенциалните рискове при продължително лечение, предписващите лекари трябва да потвърдят при последващи рутинни прегледи, че ползата от лечението с пиоглитазон се запазва (вж. точка 4.4).

Възрастни с нормална бъбречна функция(GFR≥ 90ml/min)

Препоръчваната доза Пизона Комби е 30 mg дневно пиоглитазон с 1700 mg дневно метформин хидрохлорид (тази доза се постига, като се приема по една таблетка Пизона Комби 15 mg/850 mg, два пъти дневно).

Титриране на дозата на пиоглитазон (прибавен към оптималната доза метформин) трябва да се обмисли преди пациентът да премине на Пизона Комби .

Директно преминаване от метформин монотерапия към Пизона Комби може да се обмисли, ако е клинично уместно.

Специални популации

Старческа възраст

Тъй като метформин се екскретира през бъбреците, а при пациентите в старческа възраст съществува тенденция към намалена бъбречна функция, редовно трябва да се проскедява бъбречната функция при лицата в старческа възраст, приемащи Пизона Комби (вж. точки 4.3 и 4.4).

Лекарите трябва да започнат терапията с най-ниската възможна доза и да увеличават дозата постепенно, особено когато пиоглитазон се използва в комбинация с инсулин (вж. точка 4.4 Задръжка на течности и сърдечна недостатъчност).

Бъбречно увреждане

Преди започване на лечение с продукти, съдържащи метформин, трябва да се направи оценка на GFR стойностите, а след това - поне веднъж годишно. При пациенти с повишен риск от понататъшно прогресиране на бъбречно увреждане и при пациенти в старческа възраст трябва по- често да се прави оценка на бъбречната функция, например на всеки 3-6 месеца.

За предпочитане е максималната дневна доза метформин да бъде разделена на 2-3 дневни дози. Фактори, които могат да увеличат риска от лакгатна ацидоза (вж. точка 4.4), трябва да бъдат преразгледани, преди да се обмисли започването на лечение с метформин при пациенти с GFR < 60 ml/min.

Ако не е достъпна дозова форма на Пизона Комби с адекватно количество на активното вещество, вместо комбинация с фиксирани дози трябва да се използват отделните монокомпоненти.

Чернодробно увреждане

Пизона Комби не трябва да се употребява при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точки 4.3 и 4.4).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Пизона Комби при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни.

Таблетките трябва да се поглъщат с чаша вода. Приемането на Пизона Комби по време на или непосредствено след хранене, може да намали гастроинтестиналните симптоми, свързани с метформин.

Пизона Комби е противопоказан при пациенти със:

• Свръхчувствителност към активното(ите) вещество(а) или към няксе от помошните вещества, изброени в точка 6.1

• Сърдечна недостатъчност или анамнеза за сърдечна недостатъчност (NYHA степен I до IV)

• Наличен рак на пикочния мехур или анамнеза за рак на пикочния мехур

• Неизследвана макроскопска хематурия

• Остри и хронични заболявалия, които могат да причинят тъканна хипоксия, например сърдечна или респираторна недостатъчност, скорошен инфаркт на миокарда, шок

• Чернодробно увреждане

• Остра алкохолна интоксикация, алкохолизъм

• Всеки тип остра метаболитна ацидоза (като лактатна ацидоза, диабетна кетоацидоза)

• Диабетна прекома

• Тежка бъбречна недостатъчност (GFR< 30 ml/min)

• Остри състояния, които биха могли да променят бъбречната функция, като: дехидратация тежка инфекция шок

• Вътресъдово приложение на йодосъдьржащи контрастни вещества (вж. точка 4.4)

• Кърмене (вж. точка 4.6)

Няма клиничен опит с пиоглитазон в тройна комбинация с други перорални антидиабетни лекарствени продукти.

Лактатна ацидоза

Лакгатната ацидоза е много рядко, но сериозно метаболитно усложнение, най-често настъпва при остро влошаване на бъбречната функция, кардиореспираторно заболяване или сепсис. Натрупването на метформин настъпва при остро влошаване на бъбречната функция и увеличава риска от лактатна ацидоза.

В случай на дехидратация (тежка диария или повръщане, треска или намален прием на течности) трябва временно да се спре приемът на Пизона Комби и е препоръчително да се установи връзка с медицински специалист.

Приемът на лекарствени продукти, които могат остро да увредят бъбречната функция (като антихипертензивни средства, диуретици и НСПВС), трябва да се започне с повишено внимание при пациенти, лекувани с метформин. Други рискови фактори за лактатна ацидоза са прекомерна употреба на алкохол, чернодробна недостатъчност, недостатъчно контролиран диабет, кетоза, продължително гладуване и всякакви състояния, свързани с хипоксия, както и едновременната употреба на лекарствени продукти, които могат да причинят лактатна ацидоза (вж. точки 4.3 и 4.5).

Пациентите и/или болногледачите трябва да бъдат информирани за риска от лактатна ацидоза. Лактатната ацидоза се характеризира с ацидозна диспнея, коремна болка, мускулни крампи, астения и хипотермия, последвани от кома. В случай на съмнение за симптоми пациентът трябва да спре приема на Пизона Комби и незабавно да потърси лекарска помощ. Диагностичните лабораторни находки са понижено кръвно pH (< 7,35), повишени нива на плазмения лактат (> 5 mmol/l) и повишена анионна разлика и съотношение лактат/пируват.

Бъбречна Функпия

Преди започване на лечението трябва да се направи оценка на стойностите на GFR и редовно след това, вж. точка 4.2. Метформин е противопоказан при пациенти с GFR < 30 ml/min и трябва да бъде временно спрян при състояния, променящи бъбречната функция, вж. точка 4.3).

При пациенти в старческа възраст бъбречната функция често е намалена и асимптомна. Специално повишено внимание трябва да се отделя в случаите, когато бъбречната функция може да се наруши, като например при започване на антихипергензивна терапия или лечение с диуретици, и когато се започва лечение с НСПВС.

Задръжка на течности и сърдечна недостатъчност

Пиоглитазон може да причини задръжка на течности, което може да обостри или да ускори развитието на сърдечна недостатъчност. При лечение на пациенти, които имат най-малко един рисков фактор за развитие на застойна сърдечна недостатъчност (напр. прекаран миокарден инфаркт или симптоматично заболяване на коронарните артерии, или старческа възраст), лекарите трябва да започнат с най-ниската съществуваща доза на пиоглитазон и да я увеличават постепенно. Пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на сърдечна недостатъчност, увеличено тегло или едем; особено лицата с намален сърдечен резерв.

Има съобщени случаи на сърдечна недостатъчност при постмаркетинговата употреба, когато пиоглитазон е прилаган в комбинация с инсулин или при пациенти с анамнеза за сърдечна недостатъчност. Тъй като и инсулинът, и пиоглитазонът са свързани със задръжка на течности, едновременното приложение на инсулин и Пизона Комби може да увеличи риска от едем. Има постмаркетингови съобщения за случаи на периферен оток и сърдечна недостатъчност при пациенти при едновременна употреба на пиоглитазон и нестероидни противовъзпалителни средства, включително селективни СОХ-2 инхибитори. Пизона Комби трябва да се спре, ако настъпи влошаване на сърдечния статус.

Проучване на крайния сърдечно-съдов резултат с пиоглитазон е проведено при пациенти под 75 години със захарен диабет тип 2 и предхождащо значимо макроваскуларно заболяване. Пиоглитазон или плацебо са добавени към съществуващата антидиабетна и сърдечно-съдова терапия за период до 3,5 години. Проучването показва увеличаване на съобщенията за сърдечна недостатъчност, но това не е довело до повишаване на смъртността в това изследване.

Старческа възраст

При пациенти в старческа възраст комбинираната употреба с инсулин трябва да се обмисля с внимание, поради повишен риск от сериозна сърдечна недостатъчност.

С оглед на рискове, свързани с възрастта (особено рак на пикочния мехур, фрактури и сърдечна недостатъчност), при пациенти в старческа възраст трябва внимателно да се обсъди съотношението полза-риск преди и по време на лечението.

Рак на пикочния мехур

Случаи на рак на пикочния мехур са съобщавани по-често при метаанализ от контролирани клинични изпитвания с пиоглитазон (19 случая от 12 506 пациенти, 0,15%) в сравнение с контролните групи (7 случая от 10 212 пациенти, 0,07%) HR = 2,64 (95% Cl 1,11-6,31, р = 0,029). След изключването на пациентите, при които експозицията на изпитваното лекарство при поставянето на диагнозата рак на пикочния мехур е била по-малко от една година, е имало 7 случая (0,06%) на пиоглитазон и 2 случая (0,02%) в контролните групи. Епидемиологичните данни предполагат също леко повишен риск от рак на пикочния мехур при пациенти с диабет, лекувани с пиоглитазон, въпреки че не всички изследвания идентифицират статистически значимо повишаване на риска.

Преди започване на лечение с пиоглитазон трябва да бъдат оценени рисковите фактори за рак на пикочния мехур (те включват: възраст, анамнеза за тютюнопушене, излагане на някои професионални или химиотерапевтични агенти, напр. циклофосфамид, или предхождащо лъчелечение в тазовата област). Всяка макроскопска хематурия трябва да бъде изследвана, преди да се започне терапия с пиоглитазон.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани незабавно да се обърнат към своя лекар, ако по време на лечението се появят макроскопска хематурия или други симптоми, като дизурия или чести позиви за уриниране.

Проследяване на чернодробната функция

Има редки съобщения за повишени чернодробни ензими и хепатоцелуларна дисфункция по време на постмаркетинговия опит с пиоглитазон (вж. точка 4.8). Въпреки че в много редки случаи е съобщаван фатален изход, причинно-следствена връзка не е била установена. Поради това се препоръчва чернодробните ензими на пациентите, лекувани с Пизона Комби, периодично да се проследяват. Чернодробните ензими трябва да бъдат проверени при всички пациенти, преди да започне терапията с Пизона Комби. Лечение с Пизона Комби не трябва да се започва при пациенти с повишени изходни стойности на чернодробните ензими (ALT > 2,5 пъти над горната граница на нормата) или е други данни за чернодробно заболяване.

След започване на лечението с Пизона Комби се препоръчва чернодробните ензими да бъдат периодично проследявани въз основа на клинична преценка. Ако нивата на ALT са повишени до 3 пъти над горната граница на нормата по време на лечението с Пизона Комби, стойностите на чернодробните ензими трябва да бъдат проверени, колкото е възможно по-бързо. Ако нивата на ALT се задържат > 3 пъти над горната граница на нормата, лечението трябва да се спре.

Чернодробните ензими трябва да бъдат проверени, ако някой пациент развие симптоми, подсказващи чернодробна дисфункция, които могат да включват необяснимо гадене, повръщане, абдоминална болка, умора, анорексия и/или тъмна урина. Решението дали да се продължи лечението на пациента с Пизона Комби, трябва да се ръководи от клинична преценка, докато се чакат лабораторните резултати. Ако се наблюдава жълтеница, този лекарствен продукт трябва да се спре.

Увеличаване на теглото

При клинични проучвания с пиоглитазон има данни за свързано с дозата увеличаване на теглото, което може да се дължи на мастно натрупване, а в някои случаи е свързано със задръжка на течности. В някои случаи увеличеното тегло може да е симптом на сърдечна недостатъчност, поради което теглото трябва да се следи внимателно.

Хематология

По време на лечението с пиоглитазон е имало леко намаление на средния хемоглобин (4% относително намаление) и хематокрит (4,1% относително намаление), свързани с хемодилуцията. Подобни промени са наблюдавани при пациенти, лекувани с метформин (хемоглобин 3-4% и хематокрит 3,6-4,1% относително намаление) при сравнителни контролирани изпитвания с пиоглитазон.

Хипогликемия

При пациенти, които приемат пиоглитазон като част от двойна перорална терапия със сулфанилурейни препарати, има риск от дозозависима хипогликемия и може да е необходимо намаляване на дозата на сулфанилурейния препарат.

Нарушения на очите

При тиазолидиндионите, включително пиоглитазон, има постмаркетингови съобщения за новопоявил се или влошен диабетен макулен едем с намалена зрителна острота. Много от тези пациенти са съобщили за съпровождащ периферен едем. Не е ясно дали има директна връзка между пиоглитазона и макулния едем, но предписващите трябва да внимават за възможен макулен едем, в случай че пациентът съобщи за нарушения в зрителната острота; трябва да се обмисли съответна консултация с офталмолог.

Хирургия

Тъй като Пизона Комби съдържа метформин хидрохлорид, трябва да се спре по време на операция под обща, спинална или епидурална анестезия. Лечението може да бъде възобновено не по-рано от 48 часа след операцията или възобновяването на храненето през уста, при условие

че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна.

Приложение на йодосъдържаши контрастни вещества

Вътресъдовото приложение на йодирани контрастни вещества може да доведе до контраст- индуцирана нефропатия, водеща до натрупването на метформин и повишен риск от лактатна ацидоза. Пизона Комби трябва да се спре преди или по време на процедурата за образна диагностика и не трябва да се възобновява до най-малко 48 часа след това, при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна, вж. точки 4.2 и 4.5.

Синдром на поликистоза на яйчниците

В резултат от засилване на действието на инсулина при лечението с пиоглитазон на пациентки със синдром на поликистоза на яйчниците може да настъпи овулация. При тези пациентки има риск от настъпване на бременност. Пациентките трябва да знаят, че има риск от настъпване на бременност и ако желаят бременност или забременеят, лечението трябва да се преустанови (вж. точка 4.6).

Други

При сборен анализ на нежелани реакции - костни фрактури, от рандомизирани, контролирани, двойнослепи клинични изпитвания се наблюдава увеличена честота на костни фрактури при жени (вж. точка 4.8).

Изчислената честота на фрактури е 1,9 фрактури на 100 пациентогодини при жените, лекувани с пиоглитазон, и 1,1 фрактури на 100 пациентогодини при лекуваните със сравнителен продукт. Следователно установеният при този набор данни относно пиоглитазон увеличен риск от фрактури при жените е 0,8 фрактури на 100 пациентогодини употреба.

Някои епидемиологични проучвания показват еднакво повишен риск от фрактури както при мъже, така и при жени. Рискът от фрактури трябва да се има предвид при продължителна терапия на пациенти, лекувани с пиоглитазон (вж. точка 4.8).

Пиоглитазон трябва да се използва с повишено внимание при едновременно приложение на цитохром F450 2С8 инхибитори (напр. гемфиброзил) или индуктори (напр. рифампицин). Гликемичният контрол трябва внимателно да се следи. Трябва да се има предвид адаптиране на дозата на пиоглитазон в рамките на препоръчваната дозировка или да се обсъдят промени в лечението на диабета (вж. точка 4.5).

Не са провеждани проучвания за взаимодействията на Пизона Комби. Следващите данни отразяват наличната информация за отделните активни вещества (пиоглитазон и метформин).

Метформин

Не се препоръчва съпътстваща употреба

Алкохол

Алкохолната интоксикация се свързва с повишен риск от лактатна ацидоза, особено в случаи на гладуване, недохранване или чернодробна недостатъчност.

Йодирани контрастни вещества

Пизона Комби трябва задължително да се спре преди или по време на процедурата за образна диагностика и не трябва да се възобновява най-малко 48 часа след това, при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна, вж. точки 4.2 и 4.4.

Комбинации, изискващи предпазни мерки при употреба

Някои лекарствени продукти могат да се отразят неблагоприятно на бъбречната функция, което може да увеличи риска от лактатна ацидоза, например НСПВС, включително селективни инхибитори на циклооксигеназа (СОХ) П, АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти и диуретици, особено бримкови диуретици. При започването или употребата на такива продукти в комбинация с Пизона Комби е необходимо внимателно проследяване на бъбречната функция.

Кагионни лекарствени продукти, които се елиминират чрез тубулна ренална секреция (напр. циметидин) могат да взаимодействат с метформин, чрез конкуриране за обща ренална тубулна транспортна система. Проучване, проведено при седем нормални здрави доброволци показва, че циметидин, приложен в доза 400 mg два пъти дневно, повишава системната експозиция на метформин (AUC) с 50% и Сmax с 81%. Поради това, когато се прилагат едновременно катионни лекарствени продукти, които се елиминират чрез тубулна ренална секреция, трябва внимателно следене на гликемичния контрол и следва да се обмислят адаптиране на дозата в рамките на препоръчваната дозировка и промени на лечението на диабета.

Пиоглитазон

Съобщено е, че едновременното приложение на пиоглитазон с гемфиброзил (инхибитор на цитохром Р450 2С8) е довело до 3-кратно повишаване на AUC на пиоглитазон. Тъй като има потенциална възможност за увеличаване на нежеланите реакции, свързани с дозата, може да е необходимо намаление на дозата на пиоглитазон, когато се прилага заедно с гемфиброзил. Гликемичният контрол трябва внимателно да се следи (вж. точка 4.4). Едновременното приложение на пиоглитазон с рифампицин (индуктор на цитохром Р450 2С8) е довело до намаляване на AUC на пиоглитазон с 54%. Може да е необходимо да се повиши дозата на пиоглитазон, когато се прилага заедно с рифампицин.

Гликемичният контрол трябва внимателно да се следи (вж. точка 4.4).

Глюкокортикоидите (приложени системно или локално), бета-2-агонистите и диуретиците имат присъща хипергликемична активност. Пациентът трябва да бъде информиран и да се извършва по- често следене на кръвната захар, особено в началото на лечението. Ако е необходимо, дозировката на антихипергликемичния лекарствен продукт трябва да се коригира по време на терапията с другия лекарствен продукт и при неговото прекратяване.

АСЕ инхибиторите могат да намалят нивото на кръвната захар. При необходимост дозировката на антихипергликемичните лекарствени продукти трябва да се промени по време на лечението с друг лекарствен продукт и при неговото прекратяване.

Проучвания за взаимодействията показват, че пиоглитазон няма значим ефект върху фармакокинетиката и фармакодинамиката на дигоксин, варфарин, фенпрокумон и метформин. Проучвания при хора не установяват индукция на главния, подлежащ на индукция цитохром Р450, 1А, 2С8/9 и ЗА4. Invitro проучванията не показват инхибиране на никой от подвидовете на цитохром Р450. Взаимодействие с веществата, метаболизирани чрез тези ензими, напр. перорални контрацептиви, циклоспорин, блокери на калциевите канали и инхибитори на HMGCoA редукгазата, не се очаква.

За Пизона Комби няма предклинични или клинични данни за експозиция по време на бременност или кърмене.

Жени с детероден потенциал / Контрацепция при мъже и жени

Пизона Комби не се препоръчва при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция. Ако пациентката желае да забременее, лечението с Пизона Комби трябва да се преустанови.

Бременност

Риск, свързан с пиоглитазон

Няма достатъчно данни от употребата на пиоглитазон при бременни жени. Проучванията при животни не показват тератогенни ефекти, но показват фетотоксичност, свързана с

фармакологичното действие (вж. точка 5.3).

Риск, свързан с метформин

Проучванията при животни не показват тератогенни ефекти. Малки клинични изпитвания не показват ефекти на метформин, водещи до малформации.

Пизона Комби не трябва да се използва по време на бременност. Ако настъпи бременност, лечението с Пизона Комби трябва да се преустанови.

Кърмене

Както пиоглитазон, така и метформин са установени в млякото на лакгиращи плъхове. Не е известно дали кърменето може да доведе до експозиция на новороденото на лекарствения продукт. Поради това Пизона Комби не трябва да се употребява от жени, които кърмят (вж. точка 4.3).

Фертилитет

При проучвания върху животни с пиоглитазон, не е установен ефект върху популацията, забременяването и индекса на фертилитета.

Фертилитетьт на мъжките или женските плъхове не е бил повлиян от метформин, приложен в дози 600 mg/kg/дневно, което е приблизително три пъти максималната препоръчвана дневна доза при хора, изчислена въз основа на телесната повърхност.

Пизона Комби не повлиява или повлиява пренебрежимо слабо способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това пациентите, при които се проявяват зрителни нарушения, трябва да бъдат внимателни при шофиране или работа с машини.

Резюме на профила на безопасност

Проведени са клинични изпитвания, сравняващи комбинираните таблетки пиоглитазон/метформин с пиоглитазон и метформин, приложени по отделно (вж. точка 5.1). При започване на лечението могат да настъпят коремна болка, диария, загуба на апетит, гадене и повръщане, като тези реакции са много чести, но обикновено в повечето случаи изчезват спонтанно. Лактатната ацидоза е сериозна реакция, която може да се появи много рядко (< 1/10 000) (вж. точка 4.4), а други реакции като костни фрактури, повишаване на теглото и едем могат да се появят често (≥ 1/100 до < 1/10) (вж. точка 4.4).

Таблица на нежеланите реакции

Нежеланите лекарствени реакции, съобщени при двойнослепи проучвания и постмаркетинговия опит, са изброени по-долу с предпочитаните термини по MedDRA по системо-органни класове и абсолютна честота. Честотата е дефинирана, както следва: много чести (≥ 1/10); чести (≥1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1000 до < 1/100); редки (≥1/10 000 до < 1/1000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всеки системо- органен клас нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната честота, последвана от сериозността им в низходящ ред.

Описание на избрани нежелани реакции

¹Има постмаркетингови съобщения за реакции на свръхчувствителност при пациенти, лекувани с пиоглитазон. Тези реакции включват анафилаксия, ангиоедем и уртикария.

²Продължителното лечение с метформин е свързано с намалена абсорбция на витамин В12 с намаление на серумните нива. Препоръчва се тази етиология да се има предвид, ако пациентът е с мегалобластна анемия.

³Нарушение на зрението поради временно нарушение на тургора и коефициента на пречупване на лещите е съобщавано главно в началото на лечението и е свързано с промени в кръвната захар.

⁴Стомашно-чревни нарушения настъпват най-често при започване на лечението и в повечето случаи изчезват спонтанно.

⁵Изолирани съобщения: промени в чернодробните функционални тестове или хепатит, които отзвучават след преустановяване на метформин.

⁶Извършен е сборен анализ на нежелани реакции - костни фрактури, от рандомизирани, контролирани, двойнослепи клинични изпитвания при повече от 8100 пациенти от лекуваните с пиоглитазон групи и 7400 пациенти от лекуваните със сравнителен продукт групи, с продължителност на лечението до 3,5 години. Увеличена честота на фрактури се наблюдава при приемащите пиоглитазон жени (2,6%) спрямо третираните със сравнителен продукт (1,7%). Не се наблюдава увеличение в честотата на фрактурите при лекуваните с пиоглитазон мъже (1,3%) спрямо онези, лекувани със сравнителен продукт (1,5).

При 3,5-годишното проучване PROactive, 44/870 (5,1%; 1,0 фрактури на 100 пациентогодини) от лекуваните с пиоглитазон пациентки получават фрактури спрямо 23/905 (2,5%; 0,5 фрактури на 100 пациентогодини) от пациентките на теарапия със сравнителен продукт. Наблюдаваният увеличен риск от фрактури при жени, приемащи пиоглитазон в това проучване, е следователно 0,5 фрактури на 100 пациентогодини употреба. При лекуваните с пиоглитазон мъже (1,7%) не се наблюдава увеличение на честотата на фрактури спрямо онези, лекувани със сравнителен продукт (2,1%). В постмаркетинговия период костни фрактури са съобщавани при пациенти мъже и жени (вж. точка 4.4).

⁷При контролирани с активно вещество изпитвания едем е съобщен при 6,3% от пациентите, лекувани с метформин и пиоглитазон, докато прибавянето на сулфанилуреен препарат към лечението с метформин е довело до едем при 2,2% от пациентите. Съобщенията за едем са главно леки до умерени и обикновено не се е налагало прекратяване на лечението.

⁸При контролирани с активно вещество изпитвания, средното повишаване на теглото с пиоглитазон като монотерапия е 2-3 kg за една година. В изпитвания с комбинирано лечение, пиоглитазон, добавен към метформин води до средно повишаване на теглото с 1,5 kg за една година.

⁹При клинични изпитвания с пиоглитазон честотата на повишени ALT повече от 3 пъти над горната граница на нормата е била равна на тази с плацебо, но по-малка от тази при сравнителните групи с метформин или сулфанилурейни препарати. Средните нива на чернодробните ензими намаляват при лечение с пиоглитазон.

При контролирани клинични изпитвания при лечение с пиоглитазон, честотата на съобщенията за сърдечна недостатъчност е същата, както и в групата на плацебо, метформин и сулфанилуреен препарат, но е увеличена при употребата му в комбинирана терапия с инсулин. При проучване с краен резултат при пациенти с предхождащо значимо макроваскуларно заболяване, честотата на тежката сърдечна недостатъчност е с 1,6% по-висока при пиоглитазон, отколкото при плацебо, когато е добавен към терапия, която включва инсулин. Това обаче не е довело до повишаване на смъртността при това проучване. В това проучване при пациенти, които получават пиоглитазон и инсулин, е наблюдаван по-голям процент лица със сърдечна недостатъчност при хората на възраст ≥ 65 години, в сравнение с тези под 65 години (9,7% спрямо 4,0%). При пациенти на инсулин без пиоглитазон честотата на сърдечна недостатъчност е 8,2% при тези ≥ 65 години, в сравнение с 4,0% при пациентите на възраст под 65 години. Съобщени са случаи на сърдечна недостатъчност след пускането в продажба на пиоглитазон и по-често, когато пиоглитазон е използван в комбинация с инсулин или при пациенти с анамнеза за сърдечна недостатъчност (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Контакти:

Изпълнителна агенция по лекарствата

България

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.: +35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

При клинични проучвания пациенти са приемали по-високи дози от най-високата препоръчвана доза от 45 mg пиоглитазон дневно. Максималната съобщена доза от 120 mg дневно за четири дни, след което 180 mg дневно за седем дни, не е била свързана с никакви симптоми.

Значително предозиране на метформин (или едновременно съществуващ риск от лактатна ацидоза) може да доведе до лактатна ацидоза, която представлява спешно състояние и се налага хоспитализация.

Хемодиализата е най-ефикасният метод за отстраняване на лактат и метформин.