Zevesin 5 mg film - coated tablets

Симптоматично лечение на инконтиненция на урина и/или увеличена честота на позиви за уриниране, срещащи се при пациенти със синдром на свръхактивен пикочен мехур.

Възрастни, включително в напреднала възраст

Препоръчаната доза е 5 mg солифенацин сукцинат веднъж дневно. При необходимост може да се увеличи до 10 mg солифенацин сукцинат веднъж дневно.

Специални популации

Педиатрична популация

Безопасността и ефективността на солифенацин при деца още не е доказана. Поради това солифенацин не трябва да се използва при деца.

Пациенти със бъбречна недостатъчност

При пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс > 30 ml/min) не се налага адаптиране на дозата. Пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс ≤ 30 ml/min) трябва да се лекуват внимателно и дневната доза да не надвишава 5 mg (вж. точка 5.2).

Пациенти с чернодробна недостатъчност

При пациенти с лека степен на чернодробна недостатъчност не се налага адаптиране на дозата. При пациенти с умерена чернодробна недостатъчност (точки по Child-Pugh 7 до 9) лечението трябва да се провежда предпазливо и дневната доза да не надвишава 5 mg. (вж. точка 5.2)

Пациенти, лекувани едновременно с инхибитори на цитохром Р450 ЗА4. Максималната доза на солифенацин сукцинат трябва да бъде 5 mg, когато пациентите едновременно се лекуват с кетоконазол или терапевтични дози от други мощни инхибитори на CYP ЗА4, например ритонавир, нелфинавир, итраконазол (вж. точка 4.5).

Зевесин се приема перорално и таблетките се гълтат цели с течности, независимо дали с или без храна.

Солифенацин е противопоказан при пациенти

• със свръхчувствителност към активната съставка или към което и да е от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• със задръжка на урина, с тежки стомашно-чревни оплаквания (включително токсичен мегаколон), миастения гравис или тясноъгълна глаукома и при пациенти с риск за тези състояния.

• подлежащи на хемодиализа (вж. точка 5.2);

• с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 5.2);

• с тежка бъбречна или умерена чернодробна недостатъчност и пациенти, които в момента се лекуват с мощен инхибитор на CYP ЗА4, напр. кетоконазол (вж. точка 4.5)

Преди да започне лечението с Зевесин трябва да се установи дали честото уриниране не се дължи на други фактори (сърдечна недостатъчност или бъбречно заболяване). Ако има инфекция на пикочните пътища, трябва да започне подходящо антибактериално лечение.

Зевесин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с:

• клинически значима обструкция на отока на пикочния мехур с риск за задръжката на урина;

• стомашно-чревни обструктивни смущения;

• риск от намален стомашно-чревен мотилитет;

• тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min; вж. точка 4.2 и 5.2) и дозата за тези пациенти не трябва да надвишава 5 mg;

• умерена чернодробна недостатъчност (точки по Child-Pugh 7 до 9; вж. точка 4.2 и 5.2) и дозата не трябва да надвишава 5 mg;

• едновременната употреба на мощен CYP ЗА4 инхибитор, напр. кетоконазол (вж. точка 4.2 и 4.5);

• хиатусна херния/гастро-езофагеален рефлукс и/или такива, които към момента приемат лекарствени продукти (като бифосфонати), които могат да предизвикат или обострят езофагит;

• вегетативна невропатия.

При пациенти с рискови фактори като предшестващ удължен QT интервал и хипокалиемия, са наблюдавани удължен QT интервал и torsade de pointes.

Безопасността и ефективността при пациенти с неврогенна причина за свръхактивността на детрузора все още не е установена.

Ангиоедем с обструкция на дихателните пътища са били съобщавани при някои пациенти,

приемащи солифенацин сукцинат. Ако настъпи ангиоедем, трябва да се прекрати приема на солифенацин сукцинат и да се предприемат подходяща терапия и/или мерки

При някои пациенти, лекувани със солифенацин сукцинат е съобщавана анафилактична реакция. При пациенти, които са развили анафилактични реакции, трябва да се прекрати приема на солифенацин сукцинат и да се предприемат подходяща терапия и/или мерки.

Максималния ефект на Зевесин може да се установи най-рано след 4 седмици.

Лекарственият продукт съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки вродени проблеми на непоносимост към галактоза, обща лактазна недостатъчност или глюкозо-галактоза малабсорбция не трябва да приемат този продукт.

Фармакологични взаимодействия

Едновременното приложение с други лекарствени продукти с антихолинергични свойства може да засили терапевтичния ефект и нежеланите реакции. Трябва да мине около 1 седмица след спиране на лечението със Зевесин, преди да се започне приема на друго антихолинергично средство. Лечебният ефект на солифенацин може да се понижи при едновременно прилагане на агонисти на холинергичните рецептори.

Солифенацин може да намали ефекта на лекарствените продукти, които стимулират мотилитета на стомашно-чревния тракт, напр. метоклопрамид и цизаприд.

Фармакокинетични взаимодействия

Изследванията ,,in vitro'' показват, че солифенацин в терапевтични концентрации не инхибира CYP 1А1/2,2С9,2С19,2D6 или ЗА4, получени от човешки чернодробни микрозоми. Затова не се очаква солифенацин да променя клирънса на лекарствените продукти, метаболизирани от тези CYP ензими.

Ефект на други лекарствени продукти върху фармакокинетиката на солифенацин Солифенацин се метаболизира от CYP ЗА4. Едновременният прием на кетоконазол (200 mg дневно), мощен инхибитор на CYP ЗА4, предизвиква 2-кратно увеличение на AUC на солифенацин, а кетоконазол в дневна доза 400 mg предизвиква 3-кратно увеличение на AUC на солифенацин. Затова максималната доза на Зевесин трябва да се ограничи до 5 mg, когато се използва едновременно с кетоконазол или с терапевтични дози от други мощни CYP 3 А4 инхибитори (напр. ритонавир, нелфинавир, интраконазол) (вж. т. 4.2)

Едновременното лечение със солифенацин и мощен инхибитор на CYP ЗА4 е противопоказано при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност и умерена и средно тежка чернодробна недостатъчност.

Ефектите на ензимната индукция върху фармакокинетиката на солифенацин и метаболитите му не са проучени така добре, както ефектът на по-висок афинитет на CYP ЗА4 при контакт със солифенацин. Тъй като солифенацин се метаболизира от CYP ЗА4, са възможни фармакокинетични взаимодействия с други субстрати на CYP ЗА4 с по-висок афинитет (напр. верапамил, дилтиазем) и индуктори на CYP ЗА4 (напр. римфапицин, фенитоин, карбамазепин).

Ефект на солифенацин върху фармакокинетиката на други лекарствени продукти

Перорални контрацептиви

Приемът на Зевесин не показва фармакокинетично взаимодействие на солифенацин с комбинираните перорални контрацептиви (етинилестрадиол / левоноргестрел).

Варфарин

Употребата на Зевесин не променя фармакокинетиката на R-варфарин и S-варфарин, както и техния ефект върху протромбиновото време.

Дигоксин

Приемът на Зевесин не оказва влияние върху фармакокинетиката на дигоксин.

За солифенацин няма клинични данни за случаи на експозиция по време на бременност.

Проучванията при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрионалното/феталното развитие и върху раждането (вж.5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. На бременни жени трябва да се предписва с повишено внимание.

Няма данни за екскрецията на солифенацин в кърмата при хора. При мишките солифенацин и/или метаболитите му се екскретират в кърмата и предизвикват дозозависимо забавяне на растежа на новородени мишки. (вж. точка 5.3). По тази причина употребата на Зевесин трябва да се избягва в периода на кърмене.

Няма данни, отнасящи се до фертилитета.

Тъй като солифенацин, както и другите антихолинергични средства, може да предизвика замъглено зрение и по-рядко сънливост и умора (вж. 4.8 Нежелани реакции), ефектите върху способността за шофиране и работа с машини могат да бъдат отрицателни.

Резюме на профила на безопасност

Поради фармакологичния си ефект солифенацин, може да предизвика леки или умерени по тежест нежелани лекарствени реакции. Честотата на антихолинергичните нежелани реакции е свързана с дозата.

Най-често се съобщава за сухота в устата. Тя се появява при 11% от пациентите лекувани с дневна доза 5 mg, при 22% от тези, лекувани с доза 10 mg и при 4% от контролите с плацебо.

Обичайно сухотата в устата е била лека и само в редки случаи се е наложило прекратяване лечението. Общо взето лекарствения продукт се приема добре (99%) и приблизително 90% от пациентите са провели пълния период от 12-седмично лечение по време на клиничното изпитване.

Списък на нежеланите реакции в табличен вид

Следващата таблица, обобщава нежеланите лекарствени реакции, получавани от солифенацин, разделени по групи спрямо терминологията MedDRA и честотата им: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до < 1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)

*наблюдавани след пускането на пазара

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата ул.,,Дамян Груев" № 8, 1303 София, Тел.: +35 928903417, уебсайт: www.bda.bg.

Симптоми

Предозирането на солифенацин сукцинат може да доведе до тежки антихолинергични реакции. Най-високата доза солифенацин сукцинат, приложена случайно на един пациент е била 280 mg за период от 5 часа и е довела до промени в менталния статус, неналожили хоспитализация.

В случай на предозиране на солифенацин сукцинат трябва да се даде активен въглен. Стомашна промивка е целесъобразна ако се направи до 1 час, но не трябва да се предизвиква повръщане.

Както и при другите антихолинергични средства, симптомите могат да се лекуват по следния начин:

• При тежките централни антихолинергични ефекти, като халюцинации или силно изразено възбуждане, се прилага физостигмин или карбахол.

• При конвулсии или силно изразено възбуждане – бензодиазепин

• Дихателна недостатъчност - изкуствена вентилация

• Тахикардия - бета-блокери

• При ретенция на урината – катетеризация

• При мидриаза - пилокарпин капки за очи и/или поставяне на пациента в тъмна стая.

Както и другите антимускаринови средства, в случай на предозиране трябва да се обърне специално внимание на пациенти с риск от удължаване на QT-интервала (напр. хипокалиемия, брадикардия и едновременно прилагане на лекарствени продукти, за които е известно, че удължаване на QT-интервала) и при такива със сърдечни заболявания (напр. исхемия на миокарда, аритмия, застойна сърдечна недостатъчност).