Tenkasi 1200 mg - Powder for concentrate for solution for infusion

Tenkasi е показан за лечение на остри бактериални инфекции на кожата и меките тъкани при възрастни. (вж. точки 4.4 и 5.1).

Трябва да се вземе предвид официалното ръководство за правилна употреба на антибактериалните средства.

Дозировка

1 200 mg, прилагани като единична доза чрез интравенозна инфузия в продължение на 3 часа. Специални популации

Старческа възраст (≥ 65 години)

Не се налага корекция на дозата при пациенти ≥ 65 години (вж. точка 5.2).

Бъбречно увреждане

Не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане в лека до умерена степен . Налични са ограничени данни при пациенти с бъбречно увреждане в тежка степен. Бъбречното увреждане няма клинично значим ефект върху експозицията на оритаванцин (вж. точка 5.2), но трябва да се подхожда с внимание, когато се предписва оритаванцин на пациенти с тежко бъбречно увреждане.

Оритаванцин не се отстранява от кръвта при хемодиализни процедури. Хидроксипропил-β- циклодекстрин (HPβCD) се елиминира почти изцяло през бъбреците чрез гломерулна филтрация; неговата фармакокинетика при пациенти с тежко бъбречно увреждане не е оценена.

Чернодробно увреждане

Не се налага корекция на дозата при пациенти с чернодробно увреждане в лека до умерена степен (Child-Pugh Клас B) (вж. точка 5.2). Не е направена оценка на фармакокинетиката на оритаванцин при пациенти с чернодробно увреждане в тежка степен (Child-Pugh Клас C), въпреки това, въз основа на фармакокинетичните параметри не се очаква чернодробно увреждане в тежка степен да окаже влияние върху експозицията на оритаванцин. Следователно, не се налага коригиране на дозата, дори ако трябва да се прилага повишено внимание при предписване на оритаванцин на пациенти с чернодробно увреждане в тежка степен (Child-Pugh клас C).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на оритаванцин при педиатрични пациенти (< 18 години) не са установени. Няма налични данни.

Начин на приложение

Интравенозно приложение

Има два лекарствени продукта, съдържащи оритаванцин (Tenkasi 1200 mg и Tenkasi 400 mg),

които:

• Се предлагат с различно количество оритаванцин във флакон.

• Имат различна препоръчителна продължителност на инфузията.

• Имат различни указания за приготвяне, включително разлики в реконституирането, разреждането и съвместимите разредители.

Внимателно следвайте препоръчителната дозировка (вж. точка 4.2) и инструкциите за реконституиране и разреждане на Tenkasi 400 mg преди приложение (вж. точка 6.6).

Единичният флакон с 1 200 mg трябва първо да се реконституира с 40 ml стерилна вода за инжекции (WFI). Приготвеният разтвор трябва да се изтегли и да се добави към 250 ml глюкоза 5% (D5W) или натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор в сак за интравенозна инфузия в продължение на 1 час (вж. точки 6.2 и 6.6).

Вижте КХП на Tenkasi 400 mg за съответната информация относно другия лекарствен продукт, съдържащ оритаванцин.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Използването на интравенозен нефракциониран хепарин натрий е противопоказано в продължение на 120 часа (5 дни) след прилагането на оритаванцин, защото резултатите от теста на активираното парциално тромбопластиново време (аРТТ) може да останат фалшиво повишени в продължение на до 120 часа след прилагане на оритаванцин (вж. точки 4.4 и 4.5).

Реакции на свръхчувствителност

При употребата на оритаванцин са съобщени сериозни реакции на свръхчувствителност, включително анафилактични реакции и анафилактичен шок . При поява на остра реакция на свръхчувствителност по време на инфузия с оритаванцин, лечението с оритаванцин незабавно трябва да се прекрати и да се започне полагане на подходящи поддържащи грижи.

Няма данни за кръстосана реактивност между оритаванцин и други гликопептиди, включително ванкомицин. Преди употребата на оритаванцин е важно внимателно да се разпита за предишни реакции на свръхчувствителност към гликопептиди (напр. ванкомицин, телаванцин). Поради вероятността от възникване на кръстосана свръхчувствителност, пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към гликопептиди трябва да се наблюдават внимателно по време на и след края на инфузията.

Реакции, свързани с инфузията

Оритаванцин се прилага чрез интравенозна инфузия в продължение на 3 часа, за да се намали риска от реакции, свързани с инфузията. Интравенозната инфузия на оритаванцин може да предизвика реакции като зачервяване на горната част на тялото, уртикария, сърбеж и/или обрив. Реакции, свързани с инфузията, характеризиращи се с гръдна болка, дискомфорт в гърдите, втрисане, тремор, болки в гърба, болки във врата, диспнея, хипоксия, болки в корема и повишена температура, са наблюдавани при употребата на оритаванцин, включително след приложението на повече от една доза оритаванцин по време на един курс на лечение.

Ако настъпят реакции, спирането или забавянето на скоростта на инфузия може да доведе до прекратяване на тези симптоми (вж. точка 4.8).

Бъбречно увреждане

Солубилизаторът HPβCD се екскретира в урината. Клирънсът на HPβCD може да бъде намален при пациенти с бъбречно увреждане. Клиничното значение на тази находка не е установено.

Необходимост от допълнителни антибактериални средства

Оритаванцин е активен само срещу Грам-положителни бактерии (вж. точка 5.1). При смесени инфекции, където има съмнение за наличие на Грам-отрицателни и/или определени видове анаеробни бактерии, оритаванцин трябва да се прилага едновременно с подходящото(-ите) антибактериално(-и) средство(-а).

Съпътстваща употреба на варфарин

Доказано е, че оритаванцин изкуствено удължава стойностите на протромбиновото време (PT) и международното нормализирано съотношение (INR) за период до 12 часа, което прави ненадеждно наблюдението на антикоагулантния ефект на варфарин до 12 часа след приложение на доза оритаванцин.

Влияние върху анализа при изследване на коагулация

Доказано е, че оритаванцин оказва влияe върху определени лабораторни коагулационни тестове (вж. точки 4.3 и 4.5). Доказано е, че концентрациите на оритаванцин, измерени в кръвта на пациенти след приложение на единична доза, изкуствено удължават:

• стойностите на aPTT за период до 120 часа,

• стойностите на PT и INR за период до 12 часа,

• стойностите на активираното време на съсирване (Activated Clotting Time, ACT) до

  24 часа,

• стойностите на изследването за време за съсирване при добавяне на силициев диоксид

  (Silica Clot Time, SCT) до 18 часа и

• стойностите на изследването с разредена отрова от ръселова усойница (Dilute Russell’s Viper Venom Test, DRVVT) до 72 часа

Тези ефекти са следствие от това, че оритаванцин се свързва със и предотвратява действието на фосфолипидните реактиви, които активират коагулацията в често използваните лабораторни изследвания на коагулация. При пациенти, които се нуждаят от проследяване на стойностите на аРТТ в рамките на 120 часа след приемане на доза оритаванцин, може да се вземе под внимание

нефосфолипидно зависимо изследване на коагулация като анализ на Фактор Xa (хромогенен) или алтернативен антикоагулант, който не изисква проследяване на стойностите на аРТТ.

Хромогенният анализ на фактор Ха, анализът на тромбиновото време (ТТ) и анализите, използвани за диагностициране на хепарин-индуцирана тромбоцитопения (HIT), не се повлияват от оритаванцин. Оритаванцин 46,6 μg/ml in vitro не повлиява анализа за резистентност спрямо активирана форма на протеин C (activated protein C resistance, APCR), което предполага, че има малка вероятност оритаванцин да повлияе на това изследване.

Въпреки това APCR е изследване, базирано на фосфолипидите, и не може да се изключи, че по- високите концентрации на оритаванцин, които може да възникнат по време на клиничното приложение, могат да повлияят на изследването.

В неклинични и клинични проучвания не се наблюдава действие на оритаванцин върху коагулационната система in vivo.

Диария, свързана с Clostridioides difficile

При оритаванцин се съобщава за колит, свързан с прием на антибактериално средство и псевдомембранозен колит и те може да варират по тежест от лека до животозастрашаваща диария. Ето защо е важно тази диагноза да се има предвид при пациенти с диария след приложението на оритаванцин (вж. точка 4.8). При това положение трябва да се обмисли използването на поддържащи мерки заедно с приложението на специфично лечение за Clostridioides difficile.

Суперинфекция

Използването на антибактериални лекарствени продукти може да увеличи риска от свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми. Ако настъпи суперинфекция, трябва да се вземат необходимите мерки.

Остеомиелит

В клинични проучвания за ABSSSI фаза 3 се съобщават повече случаи на остеомиелит в рамото на лечение с оритаванцин, отколкото в рамото на лечение с ванкомицин (вж. точка 4.8).

Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на остеомиелит след приложение на оритаванцин. Ако се подозира или диагностицира остеомиелит, трябва да се започне подходяща алтернативна антибактериална терапия.

Абсцес

В клиничните проучвания фаза 3 се съобщават малко повече случаи на нововъзникващи абсцеси в рамото на лечение с оритаванцин, отколкото в рамото на лечение с ванкомицин (съответно 4,6% спрямо 3,4%) (вж. точка 4.8). При поява на нововъзникващи абсцеси трябва да се вземат необходимите мерки.

Ограничение на клиничните данни

В двете основни изпитвания за ABSSSI, видовете лекувани инфекции се ограничават само до целулит, абсцеси и инфекции на рани. Не са проучвани други видове инфекции. Има ограничен опит в клинични проучвания при пациенти с бактериемия, периферна съдова болест или неутропения, при имунокомпрометирани пациенти, при пациенти на възраст > 65 години, при пациенти с тежко бъбречно увреждане и при инфекции, причинени от Streptococcus pyogenes.

Помощни вещества

Този лекарствен продукт съдържа 2 400 mg хидроксипропилбетадекс във всеки флакон, което е

еквивалентно на 9,6 mg/ml.

Вещества, които се метаболизират от цитохром P450

Проведено е скринингово проучване на взаимодействия от типа “лекарство-лекарство“ при здрави доброволци (n=16), което дава оценка на едновременното приложение на единична доза оритаванцин 1 200 mg с пробни субстрати за няколко CYP450 ензима. За оритаванцин е установено, че е неспецифичен слаб инхибитор (CYP2C9 и CYP2C19) или слаб индуктор (CYP3A4 и CYP2D6) на няколко изоформи на CYP.

Необходимо е повишено внимание при едновременното приложение на оритаванцин с лекарствени продукти с тесен терапевтичен прозорец, които предимно се метаболизират от един от засегнатите CYP450 ензими (напр. варфарин), тъй като едновременното приложение може да повиши (напр. за CYP2C9 субстрати) или понижи (напр. за CYP2D6 субстрати) концентрациите на лекарствения продукт с тесен терапевтичен диапазон. Пациентите трябва да се наблюдават внимателно за признаци на токсичност или липса на ефикасност, ако са получили оритаванцин, докато приемат съединение, което потенциално се повлиява (напр. пациентите трябва да се наблюдават за кървене, ако едновременно получават оритаванцин и варфарин) (вж. точка 4.4). Проучване за оценка на ефекта от взаимодействие тип „лекарство- лекарство“ на единична доза 1 200 mg оритаванцин върху фармакокинетиката на S-варфарин след единична доза е проведено при 36 здрави доброволци. Фармакокинетиката на S-варфарин се оценява след единична доза 25 mg варфарин, прилагана самостоятелно или прилагана в началото, 24 или 72 часа след единична доза 1 200 mg на оритаванцин. Резултатите не показват ефект на оритаванцин върху AUC и Cmax на S-варфарин.

Взаимодействия от типа „лекарство-лабораторни изследвания“ (вж. точки 4.3 и 4.4)

Оритаванцин се свързва със и предотвратява действието на фосфолипидните реактиви, които активират коагулацията в често използваните лабораторни коагулационни тестове.

Концентрациите на оритаванцин, които се достигат в кръвта след дози 1 200 mg, може да доведат до фалшиво повишение на резултатите при определени лабораторни изследвания (вж. Таблица 1).

Таблица 1: Коагулационни тестове, които се повлияват от оритаванцин

Бременност

Липсват или има ограничени данни (за изхода на по-малко от 300 случая на бременност) за употребата на оритаванцин при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Като предпазна мярка за предпочитане е да се избягва употребата на Tenkasi по време на бременност,освен ако клиничното състояние на жената не изисква лечение с оритаванцин.

Кърмене

Наличните фармакодинамични/токсикологични данни при животни показват екскреция на оритаванцин в млякото (за подробности вж. точка 5.3). Не е известно дали оритаванцин/метаболити се екскретират в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата.

Трябва да се вземе решение дали да се спре кърменето или да се спре/да не се провежда лечение с Tenkasi, като се има предвид ползата от кърменето за детето и ползата от лечението за жената.

Фертилитет

Проучванията при животни не показват данни за увреждане на фертилитета при прилагане на оритаванцин в най-високите му концентрации. Въпреки това, няма данни за ефектите на оритаванцин върху фертилитета при хора.

Tenkasi повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Може да настъпи замаяност и това може да има ефект върху шофирането и работата с машини (вж. точка 4.8).

Обобщение на профила на безопасност

Най-често съобщаваните нежелани реакции (≥5%), са: гадене, реакции на свръхчувствителност, реакции на мястото на инфузия и главоболие. Най-често съобщаваната сериозна нежелана реакция е целулит (1,1%). Най-често съобщаваните причини за преустановяване са целулит (0,4%) и остеомиелит (0,3%). Пациентите от женски пол имат по-висок процент на съобщаване на странични реакции в сравнение с пациентите от мъжки пол.

Табличен списък на нежеланите реакции

От сборните данни за ABSSSI клинични изпитвания фаза 3 при единична доза оритаванцин, нежеланите реакции за оритаванцин са изредени по системо-органни класове в следната таблица:

Честотите са определени като: много чести (≥1/10); чести (1/100 до <1/10); нечести (1/1 000 до

<1/100); редки (1/10 000 до <1/1 000); много редки (1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Във всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Таблица 2: Честота на нежеланите реакции по системо-органен клас

*Тези реакции може да са реакции, свързани с инфузията (вижте точка 4.4)

** Реакции на мястото на инфузия включват: флебит на мястото на инфузия, еритема на мястото на инфузия, екстравазация, индурация, сърбеж, обрив, периферни отоци

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи проследяването на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

В клиничната програма за 3 017 пациенти, лекувани с оритаванцин, не е имало случай на случайно предозиране с оритаванцин.

Оритаванцин не се отстранява от кръвта при хемодиализни процедури. В случай на предозиране, трябва да се вземат поддържащи мерки.