Aqumeldi 1 mg - Orodispersible tablet

AQUMELDI е показан за лечение на сърдечна недостатъчност при деца от раждането до по- малко от 18 години.

Лечението с AQUMELDI трябва да се започне от лекар с опит в лечението на педиатрични пациенти със сърдечна недостатъчност.

Дозировка

Начална/тестова доза

От 0,01 до 0,04 mg/kg (максимум 2 mg) като единична начална доза.

• Преди да се приложи тестова доза, трябва да се проверят кръвното налягане (КН) и бъбречната функция. Ако систоличното кръвно налягане (СКН) е под 5-ия процентил или креатининът е над границата на нормата за възрастта, еналаприл не трябва да се прилага.

• Тестовата доза трябва да бъде в долната част на диапазона за по-малко стабилни пациенти и при деца на възраст <30 дни.

• Кръвното налягане трябва да се проследявана интервали от 1-2 часа след началната доза. Ако СКН е под 5-ия процентил, еналаприл трябва да бъде спрян и да се окажат подходящи клинични грижи.

  Таргетна/поддържаща доза

  От 0,15 до 0,3 mg/kg (максимум 20 mg) дневно като една доза или разделена на две през 8 часа след тестовата доза.

  Дозата трябва да бъде индивидуализирана според кръвното налягане, серумния креатинин и калиевия отговор.

• Ако систоличното кръвно налягане (СКН) е по-високо или равно на 5-ия процентил, а серумният креатинин не е повече от 1,5 × изходното ниво, обмислете постепенно увеличаване на дозата еналаприл.

• Ако СКН е под 5-ия процентил, а серумният креатинин е повече от 2 × изходното ниво, приемът на еналаприл трябва да се преустанови.

• Ако СКН е под 5-ия персентил, а серумният креатинин е между 1,5 и 2 × изходното ниво, дозата еналаприл трябва да се титрира низходящо.

• Ако СКН е по-високо или равно на 5-ия процентил, а серумният креатинин е повече от 2

  × изходното ниво, дозата еналаприл трябва да се титрира низходящо.

• Ако СКН е по-високо или равно на 5-ия процентил, а серумният креатинин е между 1,5 и 2 × изходното ниво, приемът на еналаприл трябва да продължи със същата доза.

  На всеки етап, ако калият е ≥ 5,5 mmol/l спрете лечението с еналаприл. След като хиперкалиемията отзвучи, възобновете лечението с еналаприл при същото или по-ниско дозово ниво. При повторно възникване на хиперкалиемия, повторете горното и започнете отново с по- ниско ниво. Ако калият неколкократно надвишава 5,5 mmol/l, въпреки многократните намаления на дозата, преустановете лечението с еналаприл.

  Ако се пропусне доза AQUMELDI, следващата доза трябва да се приложи както обикновено. Не прилагайте двойна доза, за да компенсирате пропуснатата доза.

  Специални популации

  Бъбречно увреждане

  При пациенти с нарушена бъбречна функция трябва да се спазват специални предпазни мерки (вж. точки 4.3 и 4.4):

• Еналаприл е противопоказан при педиатрични пациенти със скорост на гломерулна филтрация (GFR) <30 ml/min/1,73 m² (вж. точка 4.3).

• GFR ≥50 ml/min/1,73 m²: Не се изисква корекция на дозата.

• GFR ≥30-<50 ml/min/1,73 m²: Започнете с 50 % от единичната доза и прилагайте на интервали от 12 часа.

• При диализа: Започнете с 25 % от обичайната единична доза и прилагайте на интервали от 12 часа.

  Дозата трябва да се увеличи до възможно най-високата поносима доза в зависимост от ефекта. В зависимост от клиничното състояние на пациента концентрациите на креатинин и калий трябва да се проверят в рамките на 2 седмици след началото на лечението и след това поне веднъж годишно.

  Чернодробно увреждане

  Липсват данни за лечението на педиатрични пациенти с чернодробно увреждане. Коригиране на дозата не се счита за необходимо, но такива деца трябва да бъдат лекувани с еналаприл само при строго наблюдение. Не се препоръчва лечение на деца на възраст под 1 месец с чернодробно увреждане (вж. точка 4.4).

  Деца на възраст под 30 дни

  Лечението на деца под 30-дневна възраст трябва да се провежда само при строго наблюдение, включително на кръвното налягане, серумните нива на калия и бъбречната функция.

  Начин на приложение

  Само за перорално приложение. Поставете върху езика или в устната кухина и оставете да се диспергира.

  AQUMELDI може да се приема със или без храна.

  За указания за прилагане на начални дози < 0,25 mg и в случай на прилагане чрез сонда за хранене вижте точка 6.6.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, или към друг инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE инхибитор).

• Анамнеза за ангиоедем, свързан с предишна терапия с ACE инхибитор.

• Наследствен или идиопатичен ангиоедем.

• Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).

• Съпътстващото приложение на AQUMELDI с лекарствени продукти, съдържащи алискирен, е противопоказано при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR <60 ml/min/1,73 m²) (вж. точки 4.5 и 5.1).

• Комбинация със сакубитрил/валсартан (лекарствен продукт, съдържащ инхибитор на неприлизин) поради повишения риск от ангиоедем. При преминаване към или от сакубитрил/валсартан AQUMELDI не трябва да се прилага за период от 36 часа (вж. точки 4.4 и 4.5).

• Педиатрични пациенти с тежко бъбречно увреждане (GFR <30 ml/min/1,73 m²) (вж. точка 4.2).

Симптоматична хипотония

При пациенти със сърдечна недостатъчност, със или без свързана бъбречна недостатъчност, е наблюдавана симптоматична хипотония. Най-вероятно е това да се случи при пациенти с по- тежка степен на сърдечна недостатъчност, свързана с употребата на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или функционално бъбречно увреждане. При тези пациенти терапията трябва да се започне под лекарско наблюдение и пациентите трябва да се проследяват внимателно при всяко коригиране на дозата AQUMELDI и/или диуретик. Подобни съображения може да се отнасят и за пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчносъдова болест, при които прекомерният спад на кръвното налягане може да доведе до инфаркт на миокарда или мозъчносъдов инцидент.

При някои пациенти със сърдечна недостатъчност, които имат нормално или ниско кръвно налягане, е възможно системното кръвно налягане допълнително да се понижи по време на лечението с AQUMELDI. Този ефект е очакван и обикновено не е причина за прекратяване на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да се наложи намаляване на дозата и/или спиране на диуретика и/или AQUMELDI.

Ако се развие хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и, ако е необходимо, трябва да получи интравенозна инфузия на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор. Преходният хипотоничен отговор не е противопоказание за следващи дози, които обикновено могат да се прилагат без затруднения, след като кръвното налягане се е повишило след увеличаване на циркулаторния обем.

Аортна стеноза или стеноза на митралната клапа/хипертрофична кардиомиопатия

Както при всички вазодилататори, ACE инхибиторите трябва да се прилагат с повишено внимание при пациенти с обструкция на левокамерната клапа и изходния тракт и да се избягват в случаи на кардиогенен шок и хемодинамично значима обструкция.

Бъбречно увреждане

Във връзка с еналаприл се съобщава за бъбречна недостатъчност, която е наблюдавана основно при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност или придружаващо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия. Ако бъде установена бързо и лекувана по подходящ начин, бъбречната недостатъчност, когато е свързана с терапия с еналаприл, обикновено е обратима (вж. точка 4.8).

Някои пациенти с хипертония, без проявено предшестващо бъбречно заболяване, развиват повишение на уреята и креатинина в кръвта, когато еналаприл е прилаган едновременно с диуретик. Може да се наложи намаляване на дозата на еналаприл и/или спиране на диуретика (вж. точка 4.2). Тази ситуация ще увеличи възможността за придружаваща стеноза на бъбречната артерия (вж. реноваскуларна хипертония по-долу).

Реноваскуларна хипертония

Съществува повишен риск от хипотония и бъбречна недостатъчност, когато пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията към единствен функциониращ бъбрек се лекуват с ACE инхибитори. Загуба на бъбречна функция може да настъпи дори при леки промени в серумния креатинин. При тези пациенти лечението трябва да се започне под строго лекарско наблюдение с ниски дози, внимателно титриране и наблюдение на бъбречната функция.

Бъбречна трансплантация

Няма опит по отношение на прилагането на AQUMELDI при пациенти със скорошна бъбречна трансплантация. Поради това не се препоръчва лечение с AQUMELDI.

Чернодробна недостатъчност

В редки случаи ACE инхибиторите се свързват със синдром, който започва с холестатична жълтеница или хепатит и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром не е изяснен. Пациенти, приемащи ACE инхибитори , които развият жълтеница или изразено повишаване на чернодробните ензими, трябва да прекратят лечението с инхибитора на ACE и да получат подходящо лекарско проследяване.

Неутропения/агранулоцитоза

При пациенти, приемащи ACE инхибитори, са съобщени неутропения/агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия. При пациенти с нормална бъбречна функция и без други усложняващи фактори неутропения възниква рядко. Еналаприл трябва да се използва с изключително внимание при пациенти със съдова колагеноза, имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид, или с комбинация от тези усложняващи фактори, особено ако има съпътстваща нарушена бъбречна функция. Някои от тези пациенти развиват сериозни инфекции, които в няколко случая не се повлияли от интензивна антибиотична терапия. Ако еналаприл се използва при такива пациенти, се препоръчва периодично проследяване на броя на белите кръвни клетки и пациентите трябва да бъдат инструктирани да съобщават за всеки признак на инфекция.

Свръхчувствителност/ангиоедем

При пациенти, лекувани с ACE инхибитори , включително еналаприл, се съобщава за ангиоедем на лицето, крайниците, устните, езика, глотиса и/или ларинкса. Това може да се случи по всяко време в хода на лечението. В такива случаи AQUMELDI трябва да се прекрати незабавно и да се назначи подходящо наблюдение, за да се гарантира пълно отзвучаване на симптомите преди изписване на пациента. Дори и в случаите, когато се наблюдава подуване само на езика, без респираторен дистрес, пациентите може да се нуждаят от продължително наблюдение, тъй като лечението с антихистамини и кортикостероиди може да не е достатъчно.

Много рядко се съобщава за смъртни случаи поради ангиоедем, свързан с ларингеален оток или оток на езика. При пациенти, при които е засегнат езикът, глотитът или ларинксът, е вероятно да възникне обструкция на дихателните пътища, особено при пациенти с анамнеза за операция на дихателните пътища. При засягане на езика, глотиса или ларинкса, което е вероятно да предизвика обструкция на дихателните пътища, трябва незабавно да се приложи подходящо лечение, което може да включва разтвор на епинефрин 1:1 000 подкожно и/или мерки за осигуряване на проходимост на дихателните пътища.

Съобщава се, че при чернокожите пациенти, приемащи ACE инхибитори , се наблюдава по- висока честота на ангиоедем в сравнение с другите раси.

Пациенти с анамнеза за ангиоедем, несвързан с терапия с ACE инхибитори , може да са с повишен риск от ангиоедем по време на приема на инхибитор на ACE (вж. точка 4.3).

Изисква се повишено внимание при започване на лечение с рацекадотрил, инхибитори на mTOR (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин при пациенти, които вече приемат инхибитор на ACE.

Пациентите, получаващи съпътстващо инхибитор на ACE и лечение с инхибитор на неприлизин (напр. сакубитрил, рацекадотрил), може да са с повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.5). Комбинирането на еналаприл със сакубитрил/валсартан е противопоказано поради повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.3). Сакубитрил/валсартан не трябва да се започва

по-рано от 36 часа след приема на последната доза на терапията с еналаприл. Ако се спре лечението със сакубитрил/валсартан, терапията с еналаприл не трябва да започва по-рано от 36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. точки 4.3 и 4.5).

Анафилактоидни реакции по време на десенсибилизация към ципокрили

Рядко пациентите, приемащи ACE инхибитори по време на десенсибилизация с отрова от ципокрили, получават животозастрашаващи анафилактоидни реакции. Тези реакции са избегнати чрез временно преустановяване на терапията с инхибитор на ACE преди всяка десенсибилизация.

Анафилактоидни реакции по време на LDL афереза

В редки случаи пациентите, получаващи ACE инхибитори по време на афереза на липопротеин с ниска плътност (LDL-афереза) с декстран сулфат, са имали животозастрашаващи анафилактоидни реакции. Тези реакции са избегнати чрез временно спиране на терапията с инхибитор на ACE преди всяка афереза.

Пациенти на хемодиализа

Има съобщения за анафилактоидни реакции при пациенти на диализа с високопропускливи мембрани (напр. AN 69^®), лекувани съпътстващо с инхибитор на ACE. При тези пациенти трябва да се обмисли използването на различен тип диализна мембрана или различен клас антихипертензивни средства.

Хипогликемия

Пациентите с диабет, лекувани с перорални антидиабетни лекарства или инсулин, започващи лечение с инхибитор на АСЕ, трябва да бъдат предупредени да следят внимателно за хипогликемия, особено през първия месец на комбинирана употреба (вж. точка 4.5).

Кашлица

Има съобщения за кашлица при употреба на ACE инхибитори. Характерно е, че кашлицата е непродуктивна, упорита и отшумява след прекратяване на лечението. Предизвиканата от инхибитор на ACE кашлица трябва да се счита за част от диференциалната диагноза на кашлица.

Хирургия/анестезия

При пациенти, подложени на голяма хирургична интервенция или по време на анестезия с лекарствени продукти, които предизвикват хипотония, еналаприл блокира образуването на ангиотензин II вследствие на компенсаторно освобождаването на ренин. Ако възникне хипотония и се счита, че тя се дължи на този механизъм, това може да се коригира чрез увеличаване на циркулаторния обем.

Хиперкалиемия

При някои пациенти, лекувани с ACE инхибитори , включително еналаприл, са наблюдавани повишения на серумния калий. Рисковите фактори за развитието на хиперкалиемия включват пациенти с бъбречна недостатъчност, влошаване на бъбречната функция, възраст (> 70 години), захарен диабет, интеркурентни събития, и по-специално дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и съпътстващо приложение на калий-съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки или съдържащи калий заместители на солта; или пациенти, приемащи други лекарствени продукти, свързани с повишаване на серумния калий (напр. хепарин, продукти, съдържащи триметоприм, например котримоксазол). Новородените са изложени на повишен риск от развитие на хиперкалиемия. Употребата на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици, заместители на солта, съдържащи калий, или други лекарствени продукти, които може да повишат серумния калий, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция, може да доведе до значително повишаване на серумния калий. Хиперкалиемията може да причини сериозни, понякога летални аритмии. Ако съпътстващото приложение на еналаприл и някое от гореспоменатите средства се счита за подходящо, те трябва да се прилагат с повишено внимание и при често проследяване на серумния калий (вж. точка 4.5).

Литий

Комбинирането на литий и еналаприл обикновено не се препоръчва (вж. точка 4.5). Блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (RAAS)

Има данни, че съпътстващото приложение на ACE инхибитори , ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намалена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва блокиране на RAAS чрез комбинирана употреба на ACE инхибитори , ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако терапията с двойно блокиране се счита за абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и да бъде предмет на често внимателно проследяване на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

ACE инхибитори и ангиотензин II рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Бременност

По време на бременност не трябва да се започва прием на ACE инхибитори . Освен ако продължителната терапия с ACE инхибитори не се счита за крайно необходима, пациентките, които планират бременност, трябва да преминат на алтернативни лечения с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. При установяване на бременност лечението с ACE инхибитори трябва да се преустанови незабавно и, ако е подходящо, да се започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).

Етнически различия

Както при други ACE инхибитори, еналаприл е очевидно по-малко ефективен за понижаване на кръвното налягане при чернокожи, отколкото при другите раси, вероятно поради по-високата честота на състояния с ниски стойности на ренин при популацията чернокожи пациенти с хипертония.

Педиатрична популация

AQUMELDI не се препоръчва при деца при показания, различни от сърдечна недостатъчност. Препоръчва се повишено внимание при деца на възраст под 1 месец, тъй като те могат да бъдат много чувствителни към лекарствения продукт. Данните за употребата на AQUMELDI при деца на възраст под 1 месец в клиничните проучвания са оскъдни (n = 4). Всички признаци на нежелани събития и електролитите трябва да се проследяват внимателно.

Чернодробно увреждане

Липсват данни за лечение на педиатрични пациенти с вече съществуващи чернодробни заболявания. Поради това педиатричните пациенти с вече съществуващи чернодробни заболявания трябва да бъдат лекувани с еналаприл само при строго наблюдение. Не се препоръчва лечение на деца на възраст под 1 месец с чернодробно увреждане.

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol (23 mg) натрий на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Не са провеждани проучвания за взаимодействия с AQUMELDI при възрастни или при педиатричната популация. Проучвания на взаимодействия с еналаприл са проведени само при възрастни.

Блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (RAAS)

Данните от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система (RAAS) чрез комбинирана употреба на ACE инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития като хипотония, хиперкалиемия и намалена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност) в сравнение с употребата на едно средство, което действа на RAAS (вж.

точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или други лекарствени продукти, които могат да повишат серумния калий

ACE инхибиторите намаляват предизвиканата от диуретика загуба на калий. Калий- съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амихлорид), калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий, или други лекарствени продукти,

които могат да повишат серумния калий (напр. хепарин, продукти, съдържащи триметоприм, като например котримоксазол), могат да доведат до значително увеличение на серумния калий. Ако съпътстващото приложение на еналаприл и някое от гореспоменатите средства се счита за подходящо, те трябва да се прилагат с повишено внимание и при често проследяване на серумния калий (вж. точка 4.4).

Диуретици (тиазидни или бримкови диуретици)

Предходно лечение с диуретици с висока доза може да доведе до намаляване на циркулаторния обем и риск от хипотония при започване на терапия с еналаприл (вж. точка 4.4).

Хипотензивните ефекти могат да бъдат намалени чрез прекратяване на диуретика, чрез увеличаване на циркулаторния обем или приема на сол или чрез започване на терапия с ниска доза еналаприл.

Антихипертензивни средства

Съпътстващото приложение на тези лекарствени продукти може да увеличи хипотензивните ефекти на еналаприл. Съпътстващото приложение с нитроглицерин и други нитрати или с други вазодилататори може допълнително да понижи кръвното налягане.

Литий

Съобщава се за обратими увеличения в серумните концентрации на литий и токсичност при съпътстващото приложение на литий с ACE инхибитори. Съпътстващото приложение на тиазидни диуретици може допълнително да повиши нивата на литий и да повиши риска от литиева токсичност при прилагане на ACE инхибитори. Употребата на еналаприл с литий не се препоръчва, но ако комбинацията се окаже необходима, трябва да се извърши внимателно наблюдение на серумните нива на литий (вж. точка 4.4).

Трициклични антидепресанти/антипсихотици/анестетици/наркотични вещества

Съпътстващото приложение на определени анестетични лекарствени продукти, трициклични антидепресанти и антипсихотици с ACE инхибитори може да доведе до понижаване на кръвното налягане (вж. точка 4.4).

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективни инхибитори на циклооксигеназа-2 (COX-2)

Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективни инхибитори на циклооксигеназа-2 (COX-2 инхибитори), могат да намалят ефекта на диуретици и други антихипертензивни средства. Поради това антихипертензивният ефект на антагонистите на ангиотензин II рецепторите или ACE инхибиторите може да бъде отслабен от НСПВС, включително селективни COX-2 инхибитори.

Съпътстващото приложение на НСПВС (включително инхибитори на COX-2) и ангиотензин II рецепторни антагонисти или ACE инхибитори оказва адитивен ефект върху повишаването на серумния калий и може да доведе до влошаване на бъбречната функция. Тези ефекти обикновено са обратими. Рядко може да възникне остра бъбречна недостатъчност, особено при пациенти с компрометирана бъбречна функция (като например хора в старческа възраст или пациенти с понижен циркулаторен обем, включително пациенти на диуретична терапия).

Следователно комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с нарушена бъбречна функция. Пациентите трябва да бъдат добре хидратирани и трябва да се обмисли проследяване на бъбречната функция след започване на съпътстващата терапия, а след това периодично.

Златни препарати

Нитритоидни реакции (симптомите включват зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хипотония) се съобщават рядко при пациенти, които са на терапия с инжекционни златни препарати (натриев ауротиомалат) и съпътстващо лечение с ACE инхибитори, включително еналаприл.

Инхибитори на рапамицин (mTOR) при бозайници

Пациентите, приемащи съпътстващо mTOR инхибитор (напр. темсиролимус, сиролимус, еверолимус), може да са изложени на повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.4).

Инхибитори на неприлизин

Пациентите, получаващи съпътстващ инхибитор на ACE и лечение с инхибитор на неприлизин (напр. сакубитрил, рацекадотрил), може да са с повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.4).

Съпътстващото приложение на еналаприл и сакубитрил/валсартан е противопоказано, тъй като едновременното инхибиране на неприлизин и ACE може да повиши риска от ангиоедем.

Сакубитрил/валсартан не трябва да се започва по-рано 36 часа след приемането на последната доза от терапията с еналаприл. Терапията с еналаприл не трябва да се започва по-рано от

36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. точки 4.3 и 4.4). Симпатикомиметици

Симпатикомиметиците могат да намалят антихипертензивните ефекти на ACE инхибиторите. Антидиабетни лекарства

Епидемиологичните проучвания показват, че съпътстващото приложение на ACE инхибитори и антидиабетни лекарства (инсулини, перорални хипогликемични средства) може да засили ефект на понижаване на глюкозата в кръвта с риск от хипогликемия. Изглежда, че това явление е по-вероятно да настъпи през първите седмици на комбинираното лечение и при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точки 4.4 и 4.8). Пациентите, приемащи съпътстваща терапия с вилдаглиптин, може да са с повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.4).

Алкохол

Алкохолът повишава хипотензивния ефект на ACE инхибиторите. Ацетилсалицилова киселина, тромболитици и β-блокери

Еналаприл може да се прилага безопасно едновременно с ацетилсалицилова киселина (в кардиологични дози), тромболитици и β-блокери.

Циклоспорин

При съпътстващо приложение на ACE инхибитори с циклоспорин може да настъпи хиперкалиемия. Препоръчва се проследяване на серумния калий.

Хепарин

При съпътстващо приложение на ACE инхибитори с хепарин може да настъпи хиперкалиемия. Препоръчва се проследяване на серумния калий.

Бременност

Въз основа на опита при хора ACE инхибиторите, включително еналаприл, причиняват вродени малформации (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавяне на черепната осификация, контрактури на крайниците, черепни деформации и хипоплазия на белите дробове) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия), когато се прилагат по време на бременност.

AQUMELDI е противопоказан по време на втория и третия триместър на бременността и не се препоръчва в първия триместър (вж. точки 4.3 и 4.4).

Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението и до 1 седмица след него.

Наблюдаван е олигохидрамнион при майката, вероятно в следствие на намалена бъбречна функция на фетуса, който може да доведе до контрактури на крайниците, краниофациални деформации и развитие на хипоплазия на белите дробове. В случай на експозиция на ACE инхибитори през втория триместър на бременността се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция и черепа. Кърмачета, чиито майки са приемали ACE инхибитори, трябва да се проследяват внимателно за хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

AQUMELDI и неговите метаболити се екскретират в кърмата до такава степен, че не може да се изключи ефект върху кърмените новородени/кърмачетата (вж. точка 5.2).

Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето, или да се преустанови/да не се прилага терапията с AQUMELDI, като се има предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.

Фертилитет

Липсват данни за ефекта на еналаприл върху фертилитета. При плъхове няма ефект върху чифтосването или фертилитета при третиране с еналаприл (вж. точка 5.3).

AQUMELDI повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Възможна е появата на замаяност или умора, които могат да повлияят на концентрацията и координацията. Това може да повлияе върху изпълнението на задачи, изискващи умения, като шофиране, каране на колело или работа с машини.

Обобщение на профила на безопасност

Най-честите нежелани реакции при деца, свързани с лекарството, са кашлица (5,7%), повръщане (3,1%), микроалбуминурия (3,1%), хиперкалиемия (2,9%), хипотония (1,4%) и

постурална замаяност (1,2%).

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

Деца

Честотата на нежеланите лекарствени реакции, посочена в таблица 1, е получена от клиничните проучвания при деца, получаващи AQUMELDI поради сърдечна недостатъчност. Общо 86 деца в тези проучвания получават еналаприл за период до 1 година, поради което данните са ограничени.

Нежеланите лекарствени реакции са изброени по-долу по СОК (системо-органен клас) и по честота, първо най-честите реакции, със следните насоки: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до

<1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). В рамките на всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени по реда на намаляваща сериозност.

Таблица 1. Списък на нежеланите реакции при деца със сърдечна недостатъчност

Възрастни

Таблетките еналаприл са оценени за безопасност при повече от 10 000 възрастни пациенти и в контролирани клинични проучвания, обхващащи 2 314 пациенти с хипертония и 363 пациенти с конгестивна сърдечна недостатъчност. Нежеланите реакции и честотата при популацията възрастни са изброени в таблица 2.

Таблица 2. Списък на нежеланите реакции при възрастни

* Съобщава се за комплекс от симптоми, който може да включва някои или всички от следните: повишена температура, серозит, васкулит, миалгия/миозит, артралгия/артрит, положителен резултат за ANA, повишена ESR, еозинофилия и левкоцитоза. Могат да възникнат обрив, фоточувствителност или други дерматологични прояви.

Педиатрична популация

Кръвно налягане и сърдечен ритъм

След първия прием на AQUMELDI не са съобщени промени в кръвното налягане или сърдечната честота при нелекувани или лекувани преди това с ACE педиатрични пациенти със сърдечна недостатъчност през 8-часовия период на наблюдение. През първите 8 седмици от лечението средните стойности на кръвното налягане не се променят с течение на времето.

Същата тенденция се наблюдава и при сърдечната честота. Средното артериално налягане (MAP), базирано на систолично и диастолично кръвно налягане, се е повишило при всяка възрастова група по време на следващия 10-месечен период на изследването, с изключение на деца на възраст 6-12 месеца, при които то е отбелязало леко понижение.

Параметри за безопасност по отношение на бъбреците

През 12- месечния период на лечение серумният креатинин, кръвната урея (BUN), GFR и нивата на калий обикновено са в границите на нормата и не се променят при педиатрични пациенти със сърдечна недостатъчност. Единствената разлика е при деца на възраст от раждането до 3 месеца, при които нивата на BUN са значително по-високи в края на проучването в сравнение с началото, средната стойност (± стандартно отклонение (SD) 4,4 (± 1,8) спрямо 2,8 (± 1,4), p = 0,0001). При педиатрични пациенти със сърдечна недостатъчност микроалбуминурия се съобщава системно от първата визита в рамките на

проучването само при един пациент с дилативна кардиомиопатия. Тъй като този пациент е напуснал проучването преждевременно и е не е било възможно проследяването му, са налични само ограничени данни. Микроалбуминурия е съобщена инцидентно в три други случая, но при други посещения микроалбуминът е бил в границите на нормата. За останалите пациенти стойностите са сходни във всички възрастови групи по време на проучването.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Налични са ограничени данни за предозиране на еналаприл при възрастни и липсват конкретни данни при деца. Най-важните признаци на предозиране, съобщавани до момента, са изразена хипотония, която започва около шест часа след приема на таблетките, съпътствана от блокиране на системата ренин-ангиотензиновата система и ступор. Симптомите, свързани с предозиране на ACE инхибитори, могат да включват циркулаторен шок, електролитни нарушения, бъбречна недостатъчност, хипервентилация, тахикардия, палпитации, брадикардия, замаяност, тревожност и кашлица. Серумни нива на еналаприлат, 100 и 200 пъти по-високи от обичайно наблюдаваните след терапевтични дози, са съобщени след поглъщане съответно на 300 mg и 440 mg еналаприл.

Препоръчителното лечение на предозиране е интравенозна инфузия на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор. Ако настъпи хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в антишокова позиция. Ако е възможно, може да се обмисли и лечение с инфузия на ангиотензин II и/или интравенозни катехоламини. Ако поглъщането е скорошно, предприемете мерки, насочени към елиминиране на еналаприловия малеат (напр. емеза, стомашна промивка, прилагане на абсорбенти и натриев сулфат). Еналаприл може да бъде отстранен от общата циркулация чрез хемодиализа (вж. точка 4.4). Лечение с пейсмейкър e показано при неповлияваща се от лечение брадикардия. Жизнените показатели, серумните електролити и концентрациите на креатинин трябва да се проследяват непрекъснато.