Memantine Merz 5 mg/ pump actuation - Oral solution
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Memantine 5 mg/ pump actuation
Лечението трябва да бъде започнато и наблюдавано от лекар, с опит в диагностицирането и лечението на деменцията на Алцхаймер.
Дозировка
Лечението трябва да започне само ако има лице, което да се грижи за болния и редовно да следи приема на лекарствен продукт от пациента. Диагнозата трябва да бъде поставена в съответствие със съвременните диагностични принципи. Поносимостта и дозировката на мемантин трябва да бъдат преоценявани редовно, за предпочитане до три месеца след началото на лечението. След това, клиничната полза от мемантин и поносимостта на пациента към лечението трябва да се преоценява на регулярна основа, в съответствие с настоящите клинична ръководства. Поддържащото лечение може да бъде продължено докато терапевтичната полза е задоволителна и пациентът понася лечението с мемантин. При наличие на доказателства за отпадане на терапевтичня ефект или ако пациента не понася лечението, трябва да се обмисли прекратяване на мемантина.
Възрастни
Титриране на дозата
Максималната дневна доза е 20 mg веднъж на ден. За да се намали рискът от нежелани лекарствени реакции, поддържащата доза се достига чрез постепенно повишаване на дозата с 5 mg на седмица през първите 3 седмици, както следва:
Седмица 1 (ден 1-7):
Пациентът трябва да приема по 0,5 ml разтвор (5 mg), еквивалентни на едно изпомпване, дневно, в продължение на 7 дни.
Седмица 2 (ден 8-14):
Пациентът трябва да приема по 1 ml разтвор (10 mg), еквивалентен на две изпомпвания, дневно, в продължение на 7 дни.
Седмица 3 (ден 15-21):
Пациентът трябва да приема по 1,5 ml разтвор (15 mg), еквивалентни на три изпомпвания, дневно, в продължение на 7 дни.
От Седмица 4 нататък:
Пациентът трябва да приема по 2 ml разтвор (20 mg), еквивалентни на четири изпомпвания, веднъж на ден.
Поддържаща доза
Препоръчваната поддържаща доза е 20 mg (2 ml разтвор, еквивалентни на четири изпомпвания) на ден.
Пациенти в старческа възраст
Въз основа на клиничните проучвания, препоръчваната дневна доза за пациенти на възраст над 65 години е 20 mg на ден (2 ml разтвор, еквивалентни на четири изпомпвания), както е посочено по-горе.
Бъбречно увреждане
При пациенти с леко нарушена бъбречна функция (креатининов клирънс 50-80 ml/min) не се налага промяна на дозата. При пациенти с умерено нарушение на бъбречната функция (креатининов клирънс 30-49 ml/min) дневната доза трябва да бъде 10 mg (1 ml разтвор, еквивалентен на две изпомпвания). При добра поносимост след 7 дневно лечение, дозата може да бъде увеличена до 20 mg/ден съгласно стандартната схема на титриране. При пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 5-29 ml/min) дневната доза трябва да бъде 10 mg (1 ml разтвор, еквивалентен на две изпомпвания) на ден.
Чернодробно увреждане
При пациенти с леко или умерено нарушена чернодробна функция (клас А и В по Child-Pugh) не е необходима промяна на дозата. Няма данни за употребата на мемантин при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Не се препоръчва прилагане на Memantine Merz при пациенти с тежко чернодробно увреждане.
Педиатрична популация
Поради липса на данни за безопасност и ефикасност употребата на Memantine Merz при деца под 18 години не се препоръчва.
Начин на приложение
Memantine Merz трябва да се прилага веднъж дневно, и всеки ден да се приема по едно и също време. Филмираните таблетки може да се приемат със или без храна. Разтворът не трябва да се излива или изпомпва в устата директно от бутилката или помпата, а трябва да се дозира в лъжица или в чаша вода с помощта на помпата. За подробни указания относно приготвянето и работата с продукта вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Препоръчва се повишено внимание при пациенти с епилепсия, анамнеза за гърчове или пациенти с предразполагащи фактори към епилепсия.
Трябва да се избягва едновременната употреба с други антагонисти на N–метил–D–аспартат (NMDA), като амантадин, кетамин или декстрометорфан. Тези съединения действат върху същата рецепторна система, както мемантин, и следователно нежеланите реакции (свързани главно с централната нервна система (ЦНС)) могат да бъдат по-чести и по-силно изразени (вижте точка 4.5).
Някои фактори, които могат да повишат pH на урината (вижте точка 5.2 “Елиминиране”), налагат внимателно проследяване на пациента. Тези фактори включват драстични промени в диетата, например от месна към вегетарианска диета, или значителен прием на алкализиращи стомашни буфери. Освен това pH на урината може да се повиши при състояния на бъбречна тубулна ацидоза (БТА) или тежки инфекции на отделителната система с Proteus bacteria.
При повечето клинични проучвания пациенти със скоро прекаран инфаркт на миокарда, декомпенсирана застойна сърдечна недостатъчност (клас по NYHA III–IV) или неконтролирана хипертония са били изключени. Вследствие на това има само ограничени данни и пациентите с такива състояния трябва да бъдат проследявани внимателно.
Помощни вещества: Пероралният разтвор съдържа сорбитол. Този лекарствен продукт не трябва да се приема от пациенти с наследствена непоносимост към фруктоза.
Освен това, този лекарствен продукт съдържа калий, по-малко от 1 mmol (39 mg) на доза, т.е. практически няма съдържание на калий.
Поради фармакологичните ефекти и механизма на действие на мемантин могат да възникнат следните взаимодействия:
-
Начинът на действие дава основания да се предполага, че ефектите на L-допа, допаминергичните агонисти и антихолинергичните средства могат да бъдат засилени при едновременно лечение с антагонисти на NMDA като мемантин. Ефектите на барбитуратите и невролептиците могат да бъдат намалени. Едновременното прилагане на мемантин и спазмолитични средства, дантролен или баклофен, може да измени действието им и това да наложи коригиране на дозата.
-
Едновременната употреба на мемантин и амантадин трябва да се избягва поради риск от фармакотоксична психоза. И двете съединения представляват химично сродни антагонисти на NMDA. Същото може да се отнася до кетамина и декстрометорфана (вижте точка 4.4). Публикуван е един клиничен случай за възможен риск и при комбинацията на мемантин и фенитоин.
-
Други активни вещества, като циметидин, ранитидин, прокаинамид, хинидин, хинин и никотин, които използват същата бъбречна система за катионен транспорт както амантадин, също е възможно да взаимодействат с мемантин, което води до потенциален риск от повишени плазмени нива.
-
Има вероятност за понижено серумно ниво на хидрохлоротиазид (HCT), когато мемантин се прилага едновременно с HCT или в комбинация, включваща HCT.
-
В пост-маркетинговия опит има съобщения за изолирани случаи на повишено международно нормализирано отношение (INR) при пациенти, които са лекувани едновременно с варфарин. Въпреки че не е установена причинно-следствена връзка, препоръчително е внимателно проследяване на протромбиновото време или INR при пациенти, които се лекуват едновременно с перорални антикоагуланти.
При фармакокинетични (ФК) изпитвания при еднократно приложение при млади здрави индивиди не се наблюдават значими взаимодействия между активните вещества на мемантин и глибурид/метформин или донепезил.
При клинично проучване с млади здрави доброволци не се наблюдава значим ефект на мемантин върху фармакокинетиката на галантамин.
Мемантин не инхибира in vitro CYP 1A2, 2A6, 2C9, 2D6, 2E1, 3A, флавин-съдържащата монооксигеназа, епоксидхидролазата или сулфонирането.
Бременност
Няма - данни за –бременни, лекувани с - мемантин. Експерименталните проучвания при животни показват възможност за намалено вътрематочно развитие при нива на експозиция, които са идентични или леко завишени спрямо експозицията при човека (вижте точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Мемантин не трябва да се използва при бременност, освен в случай на категорична необходимост.
Кърмене
Не е известно дали мемантин се излъчва с човешкото мляко, но като се има предвид липофилността на веществото, това е вероятно да се случи. Жените, които приемат мемантин, не трябва да кърмят.
Фертилитет
Не са наблюдавани неблагоприятни ефекти на мемантин при неклинични проучвания по отношение на фертилитета при мъжки и женски животни.
Умерената до тежка степен на болест на Алцхаймер обикновено води до нарушена способност за шофиране и влошава способността за работа с машини. Освен това Memantine Merz повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини, така че амбулаторните пациенти трябва да бъдат предупреждавани да внимават много.
Обобщение на профила на безопасност
При проведени клинични проучвания при случаи с лека до тежка деменция, включващи 1 784 пациенти, лекувани с Memantine Merz, и 1 595 пациенти, третирани с плацебо, общата честота на нежеланите лекарствени реакции при Memantine Merz не се различава от тази при плацебо, като нежеланите лекарствени реакции обикновено са леки до умерени по тежест. Най-често появяващите се нежелани лекарствени реакции с по-висока честота в групата на Memantine Merz, отколкото в групата на плацебо, са замаяност (съответно 6,3 % срещу 5,6 %), главоболие (5,2 % срещу 3,9 %), запек (4,6 % срещу 2,6 %), сънливост (3,4 % срещу 2,2 %) и високо кръвно налягане (4,1 % срещу 2,8 %).
Нежеланите реакции, посочени в таблицата по-долу, са регистрирани по време на клинични проучвания с Memantine Merz и след пускането му на пазара. При всяко групиране в зависимост от честота, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тежестта.
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите лекарствени реакции са категоризирани съгласно системо органна класификация, като се използва следната конвенция: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), неизвестни (не могат да се определят по наличните данни).
| системо-органни класове | Честота | Нежелана реакция |
| Инфекции и инфестации | Нечести | Гъбични инфекции |
| Нарушения на имунната система | Чести | Свръхчувствителност към лекарства |
| Психиатрични нарушения | Чести | Сънливост |
| Нечести | Обърканост | |
| Нечести | Халюцинации1 | |
| С неизвестна | Психотични реакции2 | |
| честота | ||
| Нарушения на нервната система | Чести | Замаяност |
| Чести | Нарушение на равновесието | |
| Нечести | Нарушена походка | |
| Много редки | Гърчове | |
| Сърдечни нарушения | Нечести | Сърдечна недостатъчност |
| Съдови нарушения | Чести Нечести | Хипертония Венознатромбоза/тромбоемболизъм |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Чести | Диспнея |
| Стомашно-чревни нарушения | Чести | Запек |
| Нечести | Повръщане | |
| С неизвестна | Панкреатит2 | |
| честота | ||
| Хепатобилиарни нарушения | ЧестиС неизвестна честота | Повишени функционални чернодробни показатели Хепатит |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | ЧестиНечести | ГлавоболиеУмора |
1 Халюцинации са наблюдавани главно при пациенти с тежка болест на Алцхаймер.
2 Изолирани случаи, съобщавани в пост-маркетинговия опит.
Болестта на Алцхаймер се свързва с депресия, суицидни идеи и самоубийства. В пост- маркетинговия опит такива събития се съобщават при пациенти, лекувани с Memantine Merz.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Има ограничен опит със случаи на предозиране в клиничните изпитвания и постмаркетинговия опит.
Симптоми
Случаи на относително високо предозиране (съответно 200 mg и 105 mg/ден за 3 дни) се свързват или със симптоми на умора, слабост и/или диария или протичат безсимптомно. В случаи на предозиране с доза под 140 mg или при неизвестна доза при пациенти се проявяват симптомите, свързани с ЦНС (обърканост, сънливост, сомнолентност, световъртеж, възбуда, агресивност, халюцинации и нарушена походка) и/или с гастроинтестинален произход (повръщане и диария).
В най-тежкия случай на предозиране пациентът е оцелял при перорален прием на общо 2000 mg мемантин с последващи ефекти върху ЦНС (10-дневна кома с последваща диплопия и възбуда). В този случай пациентът е лекуван симптоматично и с плазмофереза. Пациентът се е възстановил без дълготрайни последствия.
В друг случай на високо предозиране с перорален прием на 400 mg мемантин пациентът също е оцелял и се е възстановил. Пациентът е имал симптоми, свързани с ЦНС като неспокойствие, психоза, зрителни халюцинации, проконвулсивност, сомнолентност, ступор и безсъзнание.
Лечение
При предозиране лечението трябва да бъде симптоматично. Няма специфичен антидот при интоксикация и предозиране. За отстраняване на активното вещество се прилага стандартна клинична процедура, като например стомашна промивка, активен въглен (за предотвратяване на потенциална ентерохепатална рециркулация), повишаване киселинността на урината, засилена диуреза.
В случай на признаци и симптоми на свръхстимулиране на централната нервна система (ЦНС), трябва внимателно да бъде обсъдено симптоматично клинично лечение.
Фармакологични свойства - Memantine 5 mg/ pump actuation
Фармакотерапевтична група: Други лекарства против деменция, ATC код: N06DX01.
Нараства броят на доказателствата за това, че нарушеното функциониране на глутаматергичната невротрансмисия, по-конкретно на рецепторите за NMDA, допринася както за експресията на симптомите, така и за прогресирането на болестта при невродегенеративната деменция.
Мемантин е волтаж-зависим неконкурентен NMDA-рецепторен антагонист с умерен афинитет. Той модулира ефектите на патологично повишените тонични нива на глутамата, които могат да доведат до нарушено функциониране на невроните.
Клинични проучвания
При проведено проучване с монотерапия при група пациенти, страдащи от умерена до тежка степен на болестта на Алцхаймер (изходен общ резултат от мини изследване на психичния статус (mini mental state examination) (MMSE) – при основа 3 до 14) са проследени общо 252 амбулаторни пациенти. Проучването демонстрира благоприятните ефекти от лечението с мемантин в сравнение с плацебо в продължение на 6 месеца (анализ на наблюдаваните случаи за впечатлението на клинициста за промяна, въз основа на разговор (the clinician´s interview based impression of change) (CIBIC-plus): p = 0,025; съвместно проучване на болестта на Алцхаймер – ежедневни дейности (Alzheimer´s disease cooperative study – activities of daily living) (ADCS-ADLsev): p = 0,003; батерия за тежки увреждания (severe impairment battery) (SIB): p = 0,002).
При проведено проучване с мемантин като монотерапия при лека до умерена степен на болестта на Алцхаймер (изходен общ MMSE скор 10 до 22) са обхванати 403 пациенти. Ефектът при лекуваните с мемантин пациенти е статистически значимо по-добър в сравнение с този при лекуваните с плацебо пациенти по отношение на основните точки: скала за оценка на болестта на Алцхаймер (Alzheimer´s disease assessment scale) (ADAS-cog): (p = 0,003) и CIBIC- plus (p = 0,004) на 24-та седмица при последното проведено наблюдение (last observation carried forward) (LOCF). При друго проучване с монотерапия на лека до умерена степен на болестта на Алцхаймер са рандомизирани общо 470 пациенти (изходен общ MMSE резултат 11-23). При проспективно дефиниран първичен анализ през 24-та седмица не е постигната статистическа значимост за първичната ефикасност.
При мета-анализ на пациенти с умерена до тежка степен на болестта на Алцхаймер (общ MMSE скор< 20) от шест плацебо-контролирани, 6-месечни проучвания, фаза III (включващи проучвания с монотерапия и проучвания при пациенти на постоянна доза ацетилхолинестеразни инхибитори) се установява, че съществува статистически значим ефект в полза на лечението с мемантин за когнитивната, глобалната и функционалната сфера. При пациенти с придружаващо влошаване във всичките три сфери, резултатите показват статистически значим ефект от мемантин,- предотвратяващ - влошаването, като два пъти повече третирани с плацебо пациенти демонстрират влошаване във всичките три сфери в сравнение с лекуваните с мемантин пациенти (21 % срещу 11 %, p < 0,0001).
Абсорбция
Мемантин има абсолютна бионаличност приблизително 100 %. tmax е между 3 и 8 часа. Няма данни, че храната повлиява абсорбцията на мемантин.
Разпределение
Дневните дози от 20 mg водят до стационарни плазмени концентрации на мемантин, които варират от 70 до 150 ng/ml (0,5-1 µmol) с големи интериндивидуални различия. Когато се прилагат дневни дози от 5 до 30 mg се изчислява средно съотношение цереброспинална течност/серум 0,52. Обемът на разпределение е приблизително 10 l/kg. Около 45 % от количеството мемантин е свързано с плазмените белтъци.
Биотрансформация
При човека около 80 % от циркулиращите форми на мемантин са под формата на изходното съединение. Главните метаболити при човека са N–3,5–диметил–глудантан, изомерната смес на 4– и 6–хидрокси–мемантин и 1–нитрозо–3,5–диметил–адамантан. Никой от тези метаболити не проявява NMDA-антагонистична активност. Не е открит цитохром P 450 катализиран метаболизъм in vitro.
При проучване с перорално прилаган 14C-мемантин, средно 84 % от дозата се отделя в рамките на 20 дни, като повече от 99 % се екскретира през бъбреците.
Елиминиране
Мемантин се елиминира по моноекспоненциална крива с терминален t½ от 60 до 100 часа. При доброволци с нормална бъбречна функция общият клирънс (Cltot) достига до 170 ml/min/1,73 m² и част от общия бъбречен клирънс се реализира чрез тубулна секреция.
Бъбречният обмен включва също тубулна резорбция, която вероятно е опосредствана от катион-транспортиращи белтъци. Степента на бъбречно елиминиране на мемантин в условията на алкална урина може да бъде намалена 7 до 9 пъти (вижте точка 4.4). Алкализирането на
урината може да се дължи на драстични промени в диетата, например от месна към вегетарианска диета, или на масивен прием на алкализиращи стомашни буфери.
Линейност
Проучванията при доброволци показват линейна фармакокинетика в дозовия диапазон от 10 до
40 mg.
Връзка фармакокинетика/фармакодинамика
При доза 20 mg мемантин на ден нивата в цереброспиналната течност отговарят на стойността ki (ki = константа на инхибиране) на мемантин, която е 0,5 µmol в кората на фронталния дял при човека.
Фармацевтични данни - Memantine 5 mg/ pump actuation
4 години.
След отваряне съдържанието на бутилката трябва да се употреби в рамките на 3 месеца.
Да не се съхранява при температура над 30ºC.
Бутилката с монтираната помпа може да се съхранява и транспортира само във вертикално положение.
50 ml (както и 10 x 50 ml) в кафеви стъклени бутилки (хидролитен клас II) и 100 ml в кафеви стълкени бутилки (хидролитен клас III).
Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Няма специални изисквания.
Преди да се използва за първи път, дозиращата помпа трябва да се завинти върху бутилката. За да се отстрани капачката на винт от бутилката, тя трябва да се завърти в посока обратно на часовниковата стрелка до пълното й отвиване (фиг. 1).
Монтиране на дозиращата помпа върху бутилката:
Дозиращата помпа трябва да се извади от полиетиленовата опаковка (фиг. 2) и да се постави върху бутилката, като пластмасовата тръбичка се пъхне внимателно вътре в бутилката. След това, като се придържа към гърлото на бутилката, дозиращата помпа трябва да се завинти по посока на часовниковата стрелка, докато се закрепи здраво (фиг. 3). За предназначената употреба дозиращата помпа се завинтва само веднъж, преди да започне да се използва, и не трябва никога да се отвинтва.
Употреба на дозиращата помпа за отмерване на дозата:
Главата на дозиращата помпа има две позиции и e лесно да се завърти – в посока обратно на часовниковата стрелка (отворена позиция) и в посока на часовниковата стрелка (затворена позиция). Главата на дозиращата помпа не трябва да се натиска надолу, докато е в затворена позиция. Разтворът може да се отмерва само в отворена позиция. За да се направи това, главата на дозиращата помпа трябва да се завърти до четиридесет и пет градуса по посоката на стрелката, докато се усети съпротива (фиг. 4).
След това дозиращата помпа е готова за употреба. Подготовка на дозиращата помпа:
Когато се използва за първи път, дозиращата помпа не отмерва точното количество перорален разтвор. Затова помпата трябва да бъде подготвена (заредена), като дозиращата глава на помпата се натисне докрай надолу пет последователни пъти (фиг. 5).
Полученият при тази процедура разтвор се изхвърля. Следващият път, когато главата на дозиращата помпа се натисне докрай надолу (еквивалентно на едно изпомпване), тя отмерва точната доза (1 изпомпване е еквивалентно на 0,5 ml перорален разтвор и съдържа 5 mg от активното вещество мемантин хидрохлорид (фиг. 6).
Правилна употреба на дозиращата помпа:
Бутилката трябва да се постави върху плоска, хоризонтална повърхност, например върху маса, и да се използва само във вертикално положение. Под накрайника се поставя чаша с малко вода или лъжица и главата на дозиращата помпа трябва да се натисне с енергично, но отмерено и уверено движение (не прекалено бавно) право надолу до спиране (фиг. 7, фиг. 8).
След това главата на дозиращата помпа може да бъде освободена и е готова за следващото изпомпване.
Дозиращата помпа може да се използва само с разтвор на мемантин хидрохлорид в предоставената бутилка и не може да се прилага с други вещества или опаковки. Ако помпата не функционира както е описано при предназначената употреба и в съответствие с инструкциите, пациентът трябва да се консултира с лекуващия лекар или фармацевт.
Дозиращата помпа трябва да се затваря след употреба.