Metformin-Tchaikapharma 850 mg film-coated tablets

Лечение на захарен диабет тип 2, особено при пациенти с наднормено тегло, когато само диета и физически упражнения не водят до адекватен гликемичен контрол.

• При възрастни метформин може да се прилага като монотерапия или в комбинация с други перорални антидиабети и лекарствени продукти или с инсулин.

• При деца над 10 години и юноши метформин може да се прилага като монотерапия или в комбинация с инсулин.

Установено е намаление на усложненията, свързани с диабета, при пациенти с наднормено тегло и диабет тип 2 , лекувани с метформинов хидрохлорид като първи избор на лечение след неуспешна диета (виж точка 5.1 ).

Възрастни с нормална бъбречна функция(GFR ≥90ml/min)

Монотерапия или в комбинация с други перорални антидиабетни лекарствени продукти

Обичайната начална доза е една таблетка метформин 850 mg два или три пъти дневно, давана по време или след хранене.

След 10 до 15 дни дозата трябва да се адаптира в зависимост от измерените стойности на кръвната захар. Постепенното повишаване на дозата може да подобри стомашно-чревната поносимост.

Максималната препоръчителна дневна доза метформин е 3 g дневно, разделена на три отделни приема. Ако се предвижда промяна на лечението с друг антидиабетен лекарствен продукт за перорално приложение, приема му се спира и се замества с метформин в дозировката посочена по- горе.

Комбинация с инсулин

Метформин и инсулин могат да се използват като комбинирана терапия за постигане на по-добър контрол на кръвната захар. Обичайната начална доза на метформин е една таблетка метформин 850 mg два или три пъти дневно, докато дозата на инсулина се адаптира в зависимост от измерените стойности на кръвната захар.

Пациенти в напреднала възраст

Поради възможността за намалена бъбречна функция при пациенти в напреднала възраст, дозата на метформин трябва да се адаптира в зависимост от бъбречната функция, която трябва да се контролира редовно (виж т. 4.4).

Пациенти с бъбречно увреждане

Преди започване на лечение с продукти, съдържащи метформин, трябва да се направи оценка на GFR стойностите, а след това - поне веднъж годишно. При пациенти с повишен риск от по-нататъшно прогресиране на бъбречно увреждане и при лица в старческа възраст трябва по-често да се прави оценка на бъбречната функция, например на всеки 3-6 месеца.

Педиатрична популация

Монотерапия и в комбинация с инсулин:

• Метформин може да се приема от деца над 10 години и юноши;

• Обичайната начална доза е една таблетка метформин 850 mg веднъж дневно, приемана по време или след хранене.

След 10 до 15 дни дозата трябва да се адаптира в зависимост от нивото на кръвната захар. Постепенното повишаване на дозата може да подобри гастроинтестиналната поносимост. Препоръчителната максимална доза метформин е 2 g на ден, разпределена на 2 или 3 приема.

Метформин може да се приема по време или след хранене.

• Свръхчувствителност към метформин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Всеки тип остра метаболитна ацидоза (като лактатна ацидоза, диабетна кетоацидоза).

• Диабетна прекома.

• Тежка бъбречна недостатъчност (GFR< 30 ml/min).

• Остри състояния, които могат да влошат бъбречната функция като:

• дехидратация;

• тежка инфекция;

• шок.

• Остри или хронични заболявания, които може да причинят тъканна хипоксия (особено остри заболявания или влошаване на хронично заболяване), като:

• декомпенсирана сърдечна недостатъчност;

• респираторна недостатъчност;

• наскоро преживян миокарден инфаркт;

• шок.

• Хепатоцелуларна недостатъчност, остра алкохолна интоксикация, алкохолизъм.

Лактатна ацидоза

Лактатната ацидоза, много рядко, но сериозно метаболитно усложнение, най-често настъпва при остро влошаване на бъбречната функция, кардио-респираторно заболяване или сепсис. Натрупването на метформин настъпва при остро влошаване на бъбречната функция и увеличава риска от лактатна ацидоза.

В случай на дехидратация (тежка диария или повръщане, треска или намален прием на течности) трябва временно да се спре приемът на метформин и е препоръчително да се установи връзка с медицински специалист.

Приемът на лекарствени продукти, които могат остро да увредят бъбречната функция (като антихипертензивни средства, диуретици и НСПВС) трябва да се започне с повишено внимание при пациенти, лекувани с метформин. Други рискови фактори за лактатна ацидоза са прекомерен прием на алкохол, чернодробна недостатъчност, недостатъчно контролиран диабет, кетоза, продължително гладуване и всякакви състояния, свързани с хипоксия, както и едновременната употреба на лекарствени продукти, които могат да причинят лактатна ацидоза (вж. точки 4.3 и 4.5).

Пациентите и/или болногледачите трябва да са информирани за риска от лактатна ацидоза. Лактатната ацидоза се характеризира с ацидозна диспнея, коремна болка, мускулни крампи, астения и хипотермия, последвани от кома. В случай на съмнение за симптоми пациентът трябва да спре приема на метформин и незабавно да потърси лекарска помощ. Диагностичните лабораторни находки са понижено кръвно pH (< 7,35), повишени нива на плазмения лактат (> 5 mmol/1) и повишена анионна разлика и съотношение лактат/пируват.

Бъбречна функция

Преди започване на лечението трябва да се направи оценка на стойностите на GFR и редовно след това, вж. точка 4.2. Метформин е противопоказан при пациенти с GFR <30 ml/min и трябва да бъде временно спрян при наличие на състояния, които променят бъбречната функция, вж. точка 4.3.

Сърдечна функция

Пациенти със сърдечна недостатъчност са изложени на по-голям риск от хипоксия и бъбречна недостатъчност. При пациенти със стабилна хронична сърдечна недостатъчност, метформин може да се използва при редовно наблюдение на сърдечната и бъбречната функция.

За пациенти с остра и нестабилна сърдечна недостатъчност, метформин е противопоказан (виж точка 4.3).

Приложение на йодирани контрастни вещества

Вътресъдовото приложение на йодирани контрастни вещества може да доведе до контраст- индуцирана нефропатия, водеща до натрупването на метформин и повишен риск от лактатна ацидоза. Метформин трябва да се спре преди или по време на процедурата за образна диагностика и не трябва да се възобновява до най-малко 48 часа след това, при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна, вж. точки 4.2 и 4.5.

Операция

Метформин трябва да се спре по време на операция под обща, спинална или епидурална анестезия

Лечението може да бъде възобновено не по-рано от 48 часа след операцията или възобновяването на храненето през уста, при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е

стабилна.

Педиатрична популация

Преди започване на лечение с метформин, трябва да бъде потвърдена диагнозата за диабет тип 2.

Контролирани клинични проучвания в

продължение на една година не са установили влияние на метформин върху растежа и пубертета, но засега няма продължителни наблюдения в тази област. Затова се препоръчва внимателно проследяване на ефектите на метформин върху тези параметри, по- специално при лечение на деца в предпубертетна възраст.

Деца между 10 и 12 години

В контролираните клинични проучвания при деца и юноши са били включени само 15 пациенти. Въпреки че ефикасността и безопасността на метформин при тази група деца не са по-различни от тези при по-големи деца и юноши, се препоръчва да се обърне специално внимание при предписването на метформин на деца между 10- и 12-годишна възраст.

Други предупреждения

Всички пациенти трябва да продължават диета си с равномерно разпределение на въглехидратния прием през деня. Пациентите с наднормено тегло трябва да продължат да спазват нискокалоричната си диета.

Обичайните лабораторни тестове за мониториране на диабет трябва да се извършват редовно.

Метформин, прилаган самостоятелно, не предизвиква хипогликемия. Въпреки това се препоръчва да се подхожда с повишено внимание, когато се използва в комбинация с инсулин или други перорални антидиабетни продукти (напр. сулфонилурейни производни или меглитиниди).

Не се препоръчва съпътстваща употреба със:

Алкохол

Алкохолната интоксикация се свързва с повишен риск от лактатна ацидоза, особено в случаи на гладуване, недохранване или чернодробна недостатъчност.

Да се избягва употребата на алкохолни напитки и приемането на лекарствени продукти, съдържащи алкохол.

Йодирани контрастни вещества

Метформин трябва задължително да се спре преди или по време на процедурата за образна диагностика и да се възобнови не по-рано от 48 часа след това, при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна, вж. точки 4.2 и 4.4.

Комбинации, изискващи предпазни мерки при употреба

Някои лекарствени продукти могат да се отразят неблагоприятно на бъбречната функция, което може да увеличи риска от лактатна ацидоза, например НСПВС, включително селективни инхибитори на циклооксигеназа (СОХ) П, АСЕ инхибитори, ангиотензин П рецепторни антагонисти и диуретици, особено бримкови диуретици. При започването или при употребата на такива продукти в комбинация с метформин е необходимо внимателно проследяване на бъбречната функция.

Лекарствени продукти с вътрешна хипергликемична активност (като гликортикоиди за системно и локално приложение) и симпатикомиметици

Концентрацията на захар в кръвта да се проследява по-често, особено в началото на лечението.

Ако е необходимо, да се адаптира дозата на метформин по време на лечение със съответния продукт и след спирането му.

Транспортери на органични катиони(OCT)

Метформин е субстрат и на ОСТ1 и на ОСТ2 транспортерите.

Едновременното приложение на метформин със:

• Инхибитори на ОСТ1 (като верапамил) може да намалят ефикасността на метформин;

• Индуктори на ОСТ1 (като рифампицин) може да повишат гастроингестиналната абсорбция и ефикасността на метформин;

• Инхибитори на ОСТ2 (като циметидин, долутегравир, ранолазин, триметоприм, вандетаниб, исавуконазол) може да понижат бъбречната елиминация на метформин и поради това е възможно да доведат до повишена плазмена концентрация на метформин.

• Инхибиторите и на двата ОСТ1 и ОСТ2 транспортера (като кризотиниб, олапариб) може да повлияят ефикасността и бъбречната елиминация на метформин.

Препоръчително е да се обърне специално внимание при пациентите с бъбречно увреждане, когато посочените лекарства се употребяват едновременно с метформин, тъй като плазмените концентрации на метформин може да се повишат. Ако е необходимо, трябва да се коригира дозата на метформин, тъй като OCT инхибиторите/индукторите може да повлияят ефикасността на метформин.

По време на бременност неконтролираният диабет (гестационен или постоянен) се свързва с повишен риск от вродени аномалии или перинатална смъртност.

Ограничените данни за употребата на метформин при бременни жени не се свързват с повишен риск от вродени аномалии. Опитите с животни не показват увреждащи ефекти, свързани с бременността, ембрионалното или феталното развитие, раждане или постнатално развитие (виж т.5.3).

Когато пациентката планира бременност и по време на бременността се препоръчва диабетът да не се лекува с метформин, а да се използва инсулин за поддържане на стойностите на кръвната захар по възможност най-близко до нормалните, за да се намали риска от малформации на плода.

Метформин се екскретира в кърмата при хора. Не са наблюдавани нежелани лекарствени реакции при кърмените новородени/бебета. Въпреки това, поради ограничените данни, по време на лечение с метформин кърменето не се препоръчва. Решението дали да се прекрати кърменето трябва да се вземе, след като се прецени съотношението между ползата от кърменето и потенциалния риск за поява на нежелани лекарствени реакции у детето.

Фертилитетьт при мъжки и женски плъхове не е бил засегнат от употребата на метформин, когато се прилага във високи дози, от 600 mg/kg/дневно, което сравнено е приблизително три пъти повече от максималната препоръчана дневна доза при хора, изчислена на телесна повърхност.

Монотерапията с метформин не причинява хипогликемия и затова не оказва влияние върху способността за шофиране и работа с машини.

Въпреки това, пациентите трябва да са предупредени за риска от появата на хипогликемия при комбиниран прием на метформин с други антидиабетни лекарствени продукти (сулфанилурейни производни, инсулин или меглитинидин).

По време на лечение с метформин могат да се появят посочените по-долу нежелани лекарствени

реакции, като честотата им се определя както следва: много чести: > 1/10; чести >1/100, <1/10; нечести: > 1/1000, < 1/100; редки: > 1/10 000, < 1/1000; много редки: < 1/10 000, с неизвестна честота: (не могат да бъдат оценени от наличните данни).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тежестта.

Педиатрична популация

Нежеланите лекарствени реакции от публикации и постмаркетингови източници, както и от контролирани клиничните изпитвания на малка група деца, между 10 и 16 години, третирани в продължение на 1 година, са подобни на наблюдаваните при възрастни по отношение на характера и тежестта им.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани лекарствени реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Контакти:

Изпълнителна агенция по лекарствата.

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 28903417

уебсайт: www.bda.bg

Хипогликемия не се наблюдава дори при дози на метформин до 85 g, въпреки че при такива обстоятелства се появява лактатна ацидоза. Значителното предозиране на метформинов хидрохлорид и съпътстващите рискови фактори могат да доведат до лактатна ацидоза. Лактатната ацвдоза е спешно състояние и трябва да се лекува в болница. Най-ефективното лечение е отстраняването на лактата и метформина чрез хемодиализа.