Co-Valsacor 160 mg/12.5 mg film-coated tablets

Лечение на артериална хипертония при възрастни.

Ко-Валсакор, комбинация от фиксирани дози, е показан при пациенти, при които артериалното налягане не се контролира адекватно от монотерапия с валсартан или хидрохлоротиазид.

Приложение

Препоръчителната доза на Ко-Валсакор 80 mg/12.5 mg е една филмирана таблетка веднъж дневно.

Препоръчителната доза на Ко-Валсакор 160 mg/12,5 е една филмирана таблетка веднъж дневно. Препоръчителната доза на Ко-Валсакор 160 mg/25 mg е една филмирана таблетка веднъж дневно.

Препоръчителната доза Ко-Валсакор 320 mg/12,5 mg е една филмирана таблетка веднъж дневно.

Препоръчителната доза Ко-Валсакор 320 mg/25 mg е една филмирана таблетка веднъж дневно.

Препоръчва се индивидуално титриране на дозата на отделните компоненти.

Във всеки случай, титрирането на отделните компоненти при следващата доза трябва да е последващо, за да се намали рискът от хипотония и други нежелани реакции.

Когато е уместно, от клинична гледна точка, би могло да се обсъди директно преминаване от монотерапия към комбинацията от фиксирани дози при пациенти, чието артериално налягане не се контролира адекватно от монотерапия с валсартан или хидрохлоротиазид, при условие, че препоръчваното титриране на дозата следва последователното титриране на отделните компоненти.

Клиничният отговор към Ко-Валсакор трябва да бъде оценен след започване на лечението, и ако кръвното налягане остава неконтролирано, дозата може да се увеличава с увеличаване на всеки един от компонентите до максимална доза от валсартан/хидрохлоротиазид 320 mg/25 mg.

Антихипертензивният ефект реално настъпва в рамките на 2 седмици.

При повечето пациенти, максимален ефект се наблюдава в рамките на 4 седмици. Въпреки това, при някои пациенти, може да е необходимо 4-8 седмици лечение. Това трябва да се вземе под внимание по време на титриране на дозата.

Ако не се наблюдава значим допълнителен ефект при Ко-Валсакор 320 mg/25 mg след 8 седмици лечение, трябва да се обмисли лечение с допълнителни или алтернативни антихипертензивни лекарствени продукти (вж. точка 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).

Ко-Валсакор може да се приема със или без храна и трябва да бъде приеман с вода.

Специални популации

Пациенти с бъбречно увреждане

Не се изисква коригиране на дозата за пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (скорост на гломерулна филтрация (GFR) ≥ 30 ml/min). Поради едната съставка, хидрохлоротиазид, Ко-Валсакор е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (GFR < 30 mL/min) и анурия (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2).

Пациенти с чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза дозата на валсартан не трябва да надвишава 80 mg (вж. точка 4.4). Не се изисква коригирана на дозата при пациенти с леко до средно чернодробно увреждане. Поради съдържанието на валсартан, Ко-Валсакор е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза или холестаза (вж. точки 4.3,4.4 и 5.2).

Пациенти в старческа възраст

Не се изисква коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст.

Педиатрична популация

Ко-Валсакор не се препоръчва за употреба при деца и юноши на възраст под 18 години поради липсата на данни за безопасност и ефикасност.

• Свръхчувствителност към активните вещества, към лекарствени продукти, производни на сулфонамидите или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Втори и трети триместър на бременността (точки 4.4 и 4.6).

• Тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и холестаза.

• Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min), анурия.

• Рефрактерна хипокалиемия, хипонатриемия, хиперкалциемия и симптоматична хиперурикемия.

• Едновременната употреба на Ко-Валсакор с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m²) (вж. точки 4.5 и 5.1).

Промени в нивата на серумните електролити

Валсартан

Едновременна употреба с калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици, заместители на солта, съдържащи калий или други продукти, които могат да повишат нивата на калий (хепарин и т.н.) не се препоръчва. При необходимост да се контролират нивата на калий.

Хидрохлоротиазид

За хипокалиемия е съобщавано при лечение с тиазидни диуретици, включително и с хидрохлоротиазид. Препоръчва се често проследяване на стойностите на серумния калий. Лечението с тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, е свързана с хипонатриемия и хипохлоремична алкалоза. Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, увеличават отделянето на магнезий в урината, което може да доведе до хипомагнезиемия. Калциевата екскреция намалява от тиазидни диуретици. Това може да доведе до хиперкалциемия.

Както при всички пациенти, получаващи диуретично лечение, трябва да се извършва периодично определяне на серумните електролити на подходящи интервали от време.

Пациенти с натриев и/или обемен дефицит

Пациентите, получаващи тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, трябва да бъдат наблюдавани за клинични признаци на дисбаланс на течности или електролити.

При пациенти с тежък натриев и/или обемен дефицит напр. такива, получаващи високи дози диуретици, в редки случаи може да се изяви симптоматична хипотония, след започване на лечението с валсартан и хидрохлоротиазид. Натриевият и/или обемен дефицит трябва да бъде коригиран преди започване на лечение с комбинация от валсартан и хидрохлоротиазид.

Пациентите с тежка хронична сърдечна недостатъчност или други състояния, при които е налице стимулация на системата ренин-ангиотензин-алдостерон

При пациенти, чиято бъбречна функция може да зависи от активността на системата ренин- ангиотензин-алдостерон (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност), лечението с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим се свързва с олигурия и/или прогресивна азотемия и в редки случаи с остра бъбречна недостатъчност и/или смърт. Преценката при пациентите със сърдечна недостатъчност и пост-миокарден инфаркт трябва винаги да включва оценка на бъбречната функция. Използването на комбинация от валсартан и хидрохлоротиазид при пациенти с тежка хронична сърдечна недостатъчност не е проучвано. Следователно не може да се изключи, че поради инхибирането на ренин-ангиотензин- алдостероновата система, прилагането на валсаратн и хидрохлоротиазид, може да бъде свързано с влошаване на бъбречната функция. Ко-Валсакор не трябва да се прилага при тези пациенти.

Стеноза на бъбречна артерия

Ко-Валсакор не трябва да се използва за лечение на хипертония при пациенти с едностранна или двустранна бъбречна артериална стеноза или стеноза на артерия на единствен бъбрек, тъй като кръвната урея и серумния креатинин може да се повишат при такива пациенти.

Първичен хипералдостеронизъм

Пациентите с първичен хипералдостеронизъм не трябва да бъдат лекувани с Ко-Валсакор, тъй като тяхната система ренин-ангиотензин не е активирана.

Аортна и митрална клапна стеноза, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия Както при всички други вазодилататори, специално внимание трябва да се обърне при пациенти, страдащи от аортна или митрална стеноза или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия (ОХКМ).

Бъбречна недостатъчност

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с бъбречна недостатъчност с креатининов клирънс ≥ 30 ml/min (виж точка 4.2). Когато Ко-Валсакор се използва при пациенти с бъбречно увреждане се препоръчва периодично проследяване на нивата на серумния калий, креатинин и стойностите на пикочната киселина.

Бъбречна трансплантация

До този момент няма натрупат опит относно безопасното използване на Ко-Валсакор при пациенти, които са претърпели наскоро бъбречна трансплантация.

Чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза Ко-Валсакор трябва да се използва с внимание (вж. точки 4.2 и 5.2). Тиазидите трябва да се прилагат с внимание при пациенти с увредена чернодробна функция или с прогресиращо чернодробно заболяване, тъй като малки промени във водно-електролитния баланс могат да ускорят настъпването на чернодробна кома.

Анамнеза за ангиоедем

Ангиоедем, включващ оток на ларинкса и глотиса, причиняващ обструкция на дихателните пътища и/или оток на лицето, устните, фаринкса и/или езика са докладвани при пациенти лекувани с валсартан; някои от тези пациенти са получавали ангиоедем при лечение с други лекарства, включително АСЕ-инхибитори, Ко-Валсакор трябва да бъде веднага спрян при пациенти, които развият ангиоедем и Ко-Валсакор не трябва да бъде прилаган повторно (вж. точка 4.8).

Системен лупус еритематодес

Има съобщения, че тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да обострят или да активират системния лупус еритематодес.

Други метаболитни нарушения

Тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да променят глюкозния толеранс и да повишат серумните нива на холестерола, триглицеридите и пикочната киселина. При пациенти с диабет може да се наложи коригиране на дозата на инсулин или пероралните хипогликемични средства.

Тиазидите могат да намалят екскрецията на калций в урината и да причинят интермитентно и леко увеличение на серумния калций при отсъствието на известни нарушения на калциевия метаболизъм. Хиперкалциемията може да бъде признак на скрит хиперпаратиреоидизъм. Тиазидите трябва да бъдат спрени преди провеждането на тестове за паратиреоидната функция.

Фоточувствителност

Случаи на реакции на фоточувствителност са били съобщавани при тиазидните диуретици (вж. точка 4.8). Ако реакция на фоточувствителност възникне по време на лечението, се препоръчва то да се спре. Ако се сметне за необходимо повторното прилагане на диуретик е препоръчително да се предпазят зоните, изложени на слънцето или на изкуствени УВЛ.

Бременност

Ангиотензин II рецепторните антагонисти (AIIRAs) не трябва да се назначават по време на бременност. Освен, ако продължаването на лечение с AIIRAs не се счита за жизнено необходимо, пациентките, планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност при употреба по време на бременност. Когато е диагностицирана бременност, лечението с AIIRAs трябва да бъде преустановено незабавно, и ако е необходимо, трябва да започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).

Обши

Необходимо е внимание при пациенти, които са показали предшестваща свръхчувствителност към други ангиотензин II рецепторните антагонисти. Реакциите на свръхчувствителност към хидрохлоротиазид са по-вероятни при пациентите с алергия и астма.

Хороидален излив. остра миопия и вторична закригоъгьлна глаукома

Сулфонамидите или лекарствата, производни на сулфонамидите, могат да предизвикат идиосинкратична реакция, водеща до хороидален излив с дефект на зрителното поле, преходна миопия и остра закритоъгълна глаукома. Симптомите включват в началото остро понижение на зрителната острота или очна болка и обикновено се появяват в рамките на няколко часа до седмици от започване на лечението. Нелекуваната остра закритоъгълна глаукома може да доведе до постоянна загуба на зрението.

Първичното лечение е да се спре приема на лекарствения продукт, колкото е възможно по- скоро. Навременно лечение или хирургична интервенция може да се наложи да се обмислят, ако вътреочното налагане остава неконтролирано. Рисковите фактори за развитие на остра закритоъгълна глаукома може да включват предишно лечение със сулфонамиди или алергия към пеницилин.

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Немеланомен рак на кожата

В две епидемиологични проучвания, основаващи се на датския национален раков регистър, е наблюдаван повишен риск от немеланомен рак на кожата (НМРК) [базалноклетъчен карцином (БКК) и сквамозноклетьчен карцином (СКК)] при нарастваща експозиция на кумулативна доза хидрохлоротиазид (ХХТЗ). Фотосенсибилизиращите ефекти на ХХТЗ могат да действат като вероятен механизъм за развитие на НМРК.

Пациентите, приемащи ХХТЗ, трябва да бъдат информирани за риска от НМРК и съветвани редовно да проверяват кожата си за нови лезии и незабавно да съобщават при поява на подозрителни кожни лезии. На пациентите трябва да се препоръчат възможни превантивни мерки, като ограничено излагане на слънчева светлина и ултравиолетови лъчи, а в случаи на експозиция, подходяща защита, за да се сведе до минимум рискът от рак на кожата. Подозрителните кожни лезии трябва да бъдат подложени на незабавно изследване, потенциално включващо хистологични изследвания на биопсични материали. Преразглеждане на употребата на ХХТЗ може да се наложи и при пациенти, които са имали предходен НМРК (вж. също точка 4.8).

Ко-Валсакор съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, например галактоземия или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат това лекарство.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Взаимодействия, свързани с валсартан и хидрохлоротиазид

Едновременна употреба не се препоръчва

Литий

Има съобщения за обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и токсичност при едновременна употреба на АСЕ инхибитори и тиазиди, включително хидрохлоротиазид. Поради липсата на опит при едновременно използване на валсартан и литий, тази комбинация не се препоръчва. Ако комбинацията се окаже необходима, се препоръчва внимателно проследяване на серумните нива на литий.

Съпътстваща употреба, изискваща внимание

Други антихипертензивни лекарства

Комбинацията валсартан и хидрохлоротиазид може да засили ефектите на други лекарства с антихипертензивни свойства (напр. гванетидин, метилдопа, вазодилататори, АСЕ инхибитори, ангиотензин рецепторни блокери (АРБ), бета-блокери, калциеви антагонисти и директни ренинови инхибитори (ДРИ)).

Пресорни амини (напр. норадреналин, адреналин}

Възможно е намаляване на отговора към пресорните амини. Клиничното значение на този ефект е неустановено и недостатъчно, за да се спре използването им.

Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС), включващи селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина > 3g/ден) и неселективни НСПВС При едновременно приложение, НСПВС могат да отслабят антихипертензивния ефект на ангиотензин II антагонистите и хидрохлоротиазид. Освен това, едновременната употреба на Ко-Валсакор и НСПВС може да доведе до влошаване на бъбречната функция и повишаване на серумния калий. Ето защо, в началото на лечението се препоръчва проследяване на бъбречната функция, какго и адекватна хидратация на пациента.

Взаимодействия свързани с валсартан

Двойно блокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостероновата система(RAAS) Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3,4.4 и 5.1).

Едновременна употреба не се препоръчва

Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий и други вещества, които могат да повишат нивата на калий

Ако се счита за необходимо даден лекарствен продукт, който повлиява нивата на калий, да се приложи в комбинация с валсартан, се препоръчва наблюдение на плазмените нива на калий.

Транспортери

Ин витро данни показват, че валсартан е субстрат на транспортерите за чернодробно захващане ОАТР1В1/ОАТР1ВЗ и на чернодробния ефлукс транспортер MRP2, Клиничното значение на тази находка не е известно. Едновременното приложение на инхибитори на транспортерите за захващане (напр. рифампин, циклоспорин) или на ефлукс транспортерите (напр. ритонавир) може да повиши системната експозиция на валсартан. Предприемете подходящите грижи при започване или прекратяване на съпътстващо лечение с такива лекарства.

Няма взаимодействие

В проучвания за лекарствени взаимодействия на валсартан, не са установени взаимодействия от клинично значение при валсартан или към някои от следните вещества: циметидин, варфарин, фуроземид, дигоксин, атенолол, индометацин, хидрохлоротиазид, амлодипин, глибенкламид. Дигоксин и индометацин могат да взаимодействат с хидрохлоротиазидната компонент на Ко- Валсакор (виж Взаимодействия, свързани с хидрохлоротиазид).

Взаимодействия свързани с хидрохлоротиазид

Съпътстваща употреба, изискваща внимание

Лекарствени продукти, повлияващи нивото на калий

Хипокалиемичният ефект на хидрохлоротиазида може да се повиши при едновременно приложение на калий-несъхраняващи диуретици, кортикостероиди, лаксативи, АСТН, амфотерицин, карбеноксолон, пеницилин G, салицилова киселина и производните й. Ако тези лекарствени продукти трябва да се предпишат с комбинацията хидрохлоротиазид- валсартан, се препоръчва проследяване на плазмените нива на калий (вж. точка 4.4).

Лекарствени продукти, които биха могли да предизвикат „torsades de pointes”

Поради риска от хипокалиемия, хидрохлоротиазид следва да бъде прилаган с внимание едновременно с лекарствени продукти, които биха могли да предизвикат „torsades de pointes”, най-вече клас Ia и клас III антиаритмици и някои антипсихотици.

Лекарствени продукти, повлияващи на серумното ниво на натрий

Ефектът на хипонатриемия на диуретиците може да се засили при едновременно приложение с лекарства като антидепресанти, антипсихотици, антиепилептици и т.н. Необходимо е внимание при продължително лечение с тези лекарства.

Дигиталисови гликозиди

Тиазид-индуцирана хипокалиемия или хипомагнезиемия могат да се проявят като нежелани реакции, улеснявайки началото на дигиталис-индуцирани сърдечни аритмии (вж точка 4.4).

Калциеви соли и витаминD

Приложението на тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, с витамин D или с калциеви соли може да потенцира увеличението на серумния калций. Едновременното приложение на тиазиден тип диуретици с калциеви соли може да доведе до хиперкалциемия при пациенти, предразположени към хиперкалциемия (напр. хиперпаратиреоидизъм, злокачествено заболяване или състояния, опосредствани от витамин D) чрез повишаване на тубулната реабсорбция на калция.

Антидиабетни лекарства (перорални средства и инсулин)

Тиазидите може да променят глюкозния толеранс. Може да се наложи коригиране на дозата на противодиабетните лекарствени продукти.

Метформин трябва да се използва предпазливо поради риск от млечна ацидоза, индуцирана от възможна функционална бъбречна недостатъчност, свързана с хидрохлоротиазид.

Бета-блокери и диазоксид

Едновременната употреба на тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, с бета- блокери може да увеличи риска от хипергликемия. Тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да подобрят хипергликемичния ефект на диазоксид.

Лекарствени продукти, използвани при лечение на подагра (пробениццд, сулфинпиразон и алопуринол)

Може да се наложи коригиране на дозата на урикозуричните лекарства, тъй като хидрохлоротиазид може да повиши нивото на серумната пикочна киселина. Може да се наложи увеличаване на дозата на пробеницид или сулфинпиразон. Едновременното приложение с тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да повишат честотата на реакциите на свръхчувствителност към алопуринол.

Антихолинергични средства и други лекарствени продукти, повлияващи стомашния мотилитет

Бионаличността на тиазидните диуретици може да се увеличи от антихолинергичните средства (напр. атропин, бипериден), което очевидно се дължи на отслабване на стомашно-чревния мотилитет и степента на изпразване на стомаха. Обратно, очаква се прокинетичните лекарства, като цизаприд, да понижат бионаличността на тиазидните диуретици.

Амантадин

Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, могат да увеличат риска от нежелани реакции, причинени от амантадин.

Йонообменни смоли

Абсорбцията на тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, се намалява от холестирамин и холестипол. Това може да доведе до суб-терапевтичен ефект на тиазидните диуретици. Обаче разпределянето на дозата хидрохлоротиазид и смола, така че хидрохлоротиазид да се прилага най-малко 4 часа преди или 4-6 часа след приложението на смоли, може да сведе до минимум взаимодействието им.

Цитотоксични агенти

Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, могат да намалят бъбречната екскреция на цитотоксичните агенти (напр. циклофосфамид, метотрексат) и да потенцират техните миелосупресивни ефекти.

Недеполяризиращи скелетно- мускулни релаксанти (напр. тубокурарин)

Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, потенцират действието на скелетно-мускулните релаксанти като производните на кураре.

Циклоспорин

Едновременното лечение с циклоспорин може да увеличи риска от хиперурикемия и усложненията на подаграта.

Алкохол, барбитурати или наркотични вещества

Едновременното приложение на тиазидни диуретици със субстанции, които също притежават понижаващ кръвното налягане ефект (напр. чрез намаляване на активността на симпатиковата нервна система или директната вазодилататорна активност) може да потенцира ортостатична хипотония.

Метилдопа

Има изолирани съобщения за хемолитична анемия при пациенти, получаващи съпътстващо лечение с метилдопа и хидрохлоротиазид.

Йод-контрастни средства

В случай на дехидратация, индуцирана от диуретика, съществува повишен риск от остра бъбречна недостатъчност, особено при високи дози на йодни продукт. Пациентите трябва да бъдат рехидратирани преди приложението им.

Валсартан

Използването на ангиотензин II рецепторни блокери (АРБ) не се препоръчва по време на първия триместър на бременността (вж. точка 4.4). Използването на АРБ е противопоказно по време на втория и третия триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).

Епидемиологичните доказателства по отношение на риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори по време на първия триместър на бременността не са убедителни, но въпреки това слабо увеличение на риска не може да бъде изключено. Докато липсват контролирани епидемиологични данни за риска от лечението с Ангиотензин II рецепторни инхибитори (AIIRAs), сходни рискове могат да съществуват и за този клас лекарства. Освен, ако продължаването на лечението с AIIRAs не е жизнено важно, пациентките, планиращи бременност, трябва да преминат на друго алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност при употреба по време на бременност. Когато е диагностицирана бременност, лечението с AIIRAs трябва да бъде преустановено незабавно, и ако е необходимо, трябва да започне алтернативно лечение.

Известно е, че експозицията на AIIRA инхибитор по време на втория и третия триместър индуцира при човека фетотоксичност (отслабване на бъбречната функция, олигохидрамнион, изоставане на черепната осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (виж също 5.3 Пред клинични данни за безопасност).

Ако експозицията на AIIRAs е възникнала през втория триместър на бременността, се препоръчва ултразвукова проверка на бъбречната функция и черепа.

Бебета, чиито майки са приемали AIIRAs трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).

Хидрохлоротиазид

Съществува ограничен опит за употреба на хидрохлоротиазид по време на бременност, особено през първия триместър. Проучвания при животни са недостатъчни.

Хидрохлоротиазид преминава плацентата. Въз основа на фармакологичния механизъм на действие на хидрохлоротиазид, използването му по време на втория и третия триместър може да компрометира фето-перфузията на плацентата и може да причини фетални и неонатални ефекти като иктер, нарушение на електролитния баланс и тромбоцитопения.

Няма налична информация относно употребата на валсартан по време на кърмене. Хидрохлоротиазид се екскретира в човешката кърма. Следователно, употребата на Ко-Валсакор по време на кърмене не се препоръчва. За предпочитане е алтернативно лечение с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородено или недоносено бебе.

Не са провеждани проучвания за ефектите на комбинацията валсартан-хидрохлоротиазид върху способността за шофиране и работа с машини. При шофиране или работа с машини трябва да се има предвид, че понякога може да се появи замайване или умора.

Нежелани реакции, съобщени в клинични проучвания и лабораторни находки, възникнали по- често с валсартан плюс хидрохлоротиазид, отколкото с плацебо и отделни пост-маркетингови съобщения са представени по-долу според класификацията по органи и системи. Нежелани реакции, за които е известно, че настъпват при приложението на всеки компонент поотделно, но които не са били наблюдавани в клинични изпитвания могат да възникнат по време на лечение с валсартан/хидрохлоротиазид.

Нежеланите реакции са подредени по честота, най-често на първо място, като се използва следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до <1/10); нечести (≥ 1/1 000 до <1/100); редки (≥ 1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (не може да бъде оценена от наличните данни).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тежестта.

Таблица 1. Честота на нежеланите реакции с валсартан/хидрохлоротиазид

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести: Обезводняване

Нарушения на нервната система

Много редки: Замайване

Нечести: Парестезия

С неизвестна честота: Синкоп

Нарушения на очите

Нечести: Замъглено зрение

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести: Шум в ушите

Съдови нарушения

Нечести: Хипотония

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Нечести: Кашлица

С неизвестна честота: Некардиогенен белодробен оток

Стомашно-чревни нарушения

Много редки: Диария

Мускулно-скелетни нарушения и на съединителната тъкан

Нечести: Миалгия

Много редки: Артралгия

Нарушения на бъбреците и пикочните пътнща

С неизвестна честота: Увреждане на бъбречната функция

Общи нарушения и условия на мястото на приложение

Нечести: Умора

Изследвания

С неизвестна честота: Повишаване на серумните нива на пикочната киселина, повишаване на серумния билирубин и серумния креатинин, хипокалиемия, хипонатриемия повишаване в кръвта на уреЙния азот, неутропения

Допълнителна информация за отделните компоненти

Нежелани реакции, съобщавани преди това за всеки един от отделните компоненти могат да бъдат потенциални нежелани реакции при комбинацията валсартан и хидрохлоротиазид, дори и ако не са наблюдавани в клинични проучвания, или по време на пост-маркегинговия период.

Таблица 2. Честота на нежеланите реакции с валсартан

Нарушения на кръвта и лимфната система

С неизвестна честота: Намален хемоглобин,

Спад в хематокрита, тромбоцитопения

Нарушения на имунната система

С неизвестна честота: Други реакции на свръхчувствителност/

алергични, включително и серумна болест

Нарушения на метаболизма и храненето

С неизвестна честота: Увеличение на серумния калий, хипонатриемия

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечесто: Вертиго

Съдови нарушения

С неизвестна честота: Васкулит

Стомашно-чревни нарушения

Нечести: Коремна болка

Хепатобилиарни нарушения

С неизвестна честота: Повишаване на стойностите на чернодробните

ензими

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

С неизвестна честота: Ангиоедем, обрив, сърбеж

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

С неизвестна честота: Бъбречна недостатъчност

Таблица 3. Честота на нежеланите реакции с хидрохлоротиазид

Хидрохлоротиазид е интензивно предписван в продължение на много години, често в по-високи дози от тези, прилагани в Ко-Валсакор. Следните нежелани реакции са съобщавани при пациенти, лекувани като монотерапия с тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид:

Неоплазми—доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи)

С неизвестна честота: Немеланомен рак на кожата (базалноклетъчен карцином

и сквамозноклетъчен карцином)¹

Нарушения иа кръвта и лимфната система

Редки: Тромбоцитопения, понякога с пурпура

Много редки: Агранулоцитоза, левкопения, хемолитична

анемия, костномозъчна недостатъчност

С неизвестна честота: Апластична анемия

Нарушения на имунната система

Много редки: Реакции на свръхчувствителност

Психични нарушения

Редки: Депресия, нарушения на съня

Нарушения на метаболизма и храненето

Много чести: Хилокалиемия, повишено ниво на липиди в кръвта

(основно при високи дози)

Чести: Хипонатриемия, хипомагнезиемия, хиперурикемия

Редки: Хиперкалциемия, хипергликемия, глюкозоурия и

влошаване на диабетното метаболитно състояние

Много редки: Хипохлоремична алкалоза

Нарушения на нервната система

Редки: Главоболие, замайване, парестезия

Нарушения на очите

Редки: Зрителни увреждания

С неизвестна честота: Остра закритоъгьлна глаукома, хороидален излив

Сърдечни нарушения

Редки: Сърдечни аритмии

Съдови нарушения

Чести: Ортостатична хипотония

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Много редки: Респираторен дистрес, включително пневмонит и

белодробен оток

Стомашно-чревни нарушения

Чести: Загуба на апетит, гадене и повръщане

Редки: Запек, стомашно-чревен дискомфорт, диария

Много рядко: Панкреатит

Хепатобилиарни нарушения

Редки: Интрахепатална холестаза или жълтеница

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

С неизвестна честота: Бъбречно заболяване, остра бъбречна недостатъчност

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести: Уртикария и други форми на обрив

Редки: Фоточувствителност

Много редки: Некротизиращ васкулит и токсична епидермална

Некролиза, кожни лупус еритематодес-подобни реакции, рецидив на кожен лупус еритематодес

С неизвестна честота: Еритема мултиформе

Общи нарушения е ефекти на мястото на приложение

С неизвестна честота: Пирексия,астения

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

С неизвестна честота: Мускулни спазми

Нарушения на репродуктивна система и гърдата

Чести: Импотентност

¹Немеланомен рак на кожата: Въз основа на наличните данни от епидемиологични проучвания е наблюдавана зависима от кумулативната доза връзка между ХХТЗ и НМРК (вж. също точки

4.4 и5.1).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.: +35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Предозирането с валсартан може да предизвика хипотония, което от своя страна би могло да доведе до замъгляване на съзнанието, циркулаторен колапс и/или шок. В допълнение, следните признаци и симптоми могат да настъпят вследствие на предозиране на хидрохлоротиазид: гадене, сънливост, хиповолемия и електролитни нарушения, свързани със сърдечни аритмии и мускулни спазми.

Терапевтичните мерки зависят от времето на приемане, както и вида и тежестта на симптомите, като от първостепенно значение е стабилизиране на кръвообръщснисто.

Ако се появи хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и бързо да му се дадат сол и продукти, увеличаващи обема.

Валсартан не може да се елиминира чрез хемодиализа, поради силното си свързване с плазмените протеини, докато клирънса на хидрохлоротиазид може да се намали чрез диализа.