LIVTENCITY 200 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - LIVTENCITY 200 mg
LIVTENCITY е показан за лечение на инфекция и/или заболяване, причинено от цитомегаловирус (CMV), които са рефрактерни (със или без резистентност) към едно или повече предходни лечения, включително ганцикловир, валганцикловир, цидофовир или фоскарнет при възрастни пациенти, които са преминали трансплантация на хемопоетични стволови клетки (HSCT) или трансплантация на солидни органи (SOT).
Трябва да се вземат предвид официалните указания за подходящото приложение на противовирусни средства.
LIVTENCITY трябва да се започне от лекар, с опит в лечението на пациенти, претърпели трансплантация на солидни органи или трансплантация на хемопоетични стволови клетки.
Дозировка
Препоръчителната доза LIVTENCITY е 400 mg (две 200 mg таблетки) два пъти дневно, осигурявайки дневна доза 800 mg в продължение на 8 седмици. Може да се наложи продължителността на лечението да бъде индивидуализирана въз основа на клиничното състояние на всеки пациент.
Едновременно приложение с индуктори на CYP3A
Едновременното приложение на LIVTENCITY и силните индуктори на цитохром P450 3A (CYP3A) рифампицин, рифабутин или жълт кантарион не се препоръчва поради възможността от понижаване на ефикасността на марибавир.
Ако съпътстващото приложение на LIVTENCITY с други силни или умерени индуктори на CYP3A (напр. карбамазепин, ефавиренц, фенобарбитал и фенитоин) не може да бъде избегнато, дозата LIVTENCITY трябва да бъде увеличена до 1 200 mg два пъти дневно (вж. точки 4.4, 4.5 и 5.2).
Пропусната доза
Пациентите трябва да бъдат инструктирани, ако пропуснат доза LIVTENCITY и следващата доза трябва да бъде приета в рамките на следващите 3 часа, те не трябва да приемат пропуснатата доза и да продължат с обичайния график. Пациентите не трябва да удвояват следващата си доза или да приемат по-висока от предписаната доза.
Специални популации
Пациенти в старческа възраст
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти над 65-годишна възраст (вж. точки 5.1 и 5.2).
Бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата LIVTENCITY при пациенти с лекa, умерена или тежка степен на бъбречно увреждане. Приложението на LIVTENCITY при пациенти с терминален стадий на бъбречна болест (end stage renal disease, ESRD), включително пациенти на диализа, не е проучвано. Не се очаква да се налагат корекции на дозата при пациенти на диализа поради високата степен на свързване на марибавир с плазмените протеини (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не се налага коригиране на дозата LIVTENCITY при пациенти с лека (Клас А по Child-Pugh) или умерена степен на чернодробно увреждане (Клас В по Child-Pugh). Приложението на LIVTENCITY при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане (Клас С по Child-Pugh) не е проучвано. Не е известно дали експозицията на марибавир ще се повиши значително при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане. Поради това се препоръчва повишено внимание при приложението на LIVTENCITY при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на LIVTENCITY при пациенти на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Перорално приложение.
LIVTENCITY е предназначен само за перорално приложение и може да се приема със или без храна. Филмираната таблетка може да се приема като цяла таблетка, като натрошена таблетка или като натрошена таблетка чрез назогастрална или орогастрална сонда.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Съпътстващо приложение с ганцикловир или валганцикловир (вж. точка 4.5).
Вирусологичен неуспех по време на лечението и рецидив след лечението
Вирусологичен неуспех може да възникне по време на и след лечение с LIVTENCITY. Вирусологичен неуспех по време на периода след лечението обикновено възниква в рамките на 4–8 седмици след прекратяването на лечението. Някои pUL97 субституции, свързани с резистентност към марибавир, водят до кръстосана резистентност към ганцикловир и валганцикловир. Трябва да се проследяват CMV-ДНК нивата и да се проучат мутациите, водещи до резистентност, при пациенти, които не отговарят на лечението. Лечението трябва да бъде прекратено, ако бъдат открити мутации с резистентност към марибавир.
CMV заболяване със засягане на ЦНС
LIVTENCITY не е проучвано при пациенти с CMV инфекция на ЦНС. Въз основа на неклинични данни се очаква проникването на марибавир в ЦНС да е слабо в сравнение с плазмените нива (точка 5.2 и 5.3). Поради това не се очаква LIVTENCITY да бъде ефективен за лечението на CMV-инфекции на ЦНС (напр. менингоенцефалит).
Употреба с имуносупресори
LIVTENCITY има потенциал да повиши концентрациите на имуносупресори, които са субстрати на цитохром P450 (CYP)3A/P-gp с тесни терапевтични граници (включително такролимус, циклоспорин, сиролимус и еверолимус). Плазмените нива на тези имуносупресори трябва да се проследяват често по време на лечението с LIVTENCITY, особено след започване и след прекратяване на LIVTENCITY, и дозите трябва да се коригират, ако е необходимо (вж. точки 4.5, 4.8 и 5.2).
Риск от нежелани реакции или понижен терапевтичен ефект вследствие на лекарствени взаимодействия
Съпътстващата употреба на LIVTENCITY и определени лекарствени продукти може да доведе до известни или потенциално значими взаимодействия на лекарствени продукти, някои от които може да доведат до:
-
възможни клинично значими нежелани реакции, дължащи се на по-висока експозиция на съпътстващи лекарствени продукти.
-
понижен терапевтичен ефект на LIVTENCITY.
Вижте таблица 1 за стъпки за предотвратяване или контролиране на тези известни или потенциално значими взаимодействия на лекарствени продукти, включително препоръки за приложение (вж. точки 4.3 и 4.5).
Съдържание на натрий
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Ефект на други лекарствени продукти върху марибавир
Марибавир се метаболизира главно от CYP3A и се очаква лекарствените продукти, които индуцират или инхибират CYP3A, да повлияят върху клирънса на марибавир (вж. точка 5.2).
Съпътстващото приложение на марибавир и лекарствени продукти, които са инхибитори на CYP3A, може да доведе до повишена плазмена концентрация на марибавир (вж. точка 5.2). Не
е необходимо коригиране на дозата, когато марибавир се прилага съпътстващо с инхибитори на CYP3A.
Съпътстващото приложение на силни или умерени индуктори на CYP3A (като рифампицин, рифабутин, карбамазепин, фенобарбитал, фенитоин, ефавиренц и жълт кантарион) се очаква значително да понижи плазмената концентрация на марибавир, което може да доведе до понижаване на ефикасността. Поради това трябва да се обмисли приложение на алтернативни лекарствени продукти, без потенциал за индуциране на CYP3A. Съпътстващото приложение на марибавир със силни индуктори на цитохром P450 3A (CYP3A) рифампицин, рифабутин или жълт кантарион не се препоръчва.
Ако едновременното приложение на марибавир с други силни или умерени индуктори на CYP3A (напр. карбамазепин, ефавиренц, фенобарбитал и фенитоин) не може да бъде избегнато, дозата на марибавир трябва да се увеличи до 1 200 mg два пъти дневно (вж. точки 4.2 и 5.2).
Ефект на марибавир върху други лекарствени продукти
Съпътстващото приложение на марибавир с валганцикловир/ганцикловир е противопоказено (вж. точка 4.3). LIVTENCIT може да антагонизира антивирусния ефект на ганцикловир и валганцикловир, като инхибира UL97 серин/треонин киназа на човешки CMV, което е необходимо за активирането/фосфорилирането на ганцикловир и валганцикловир (вж.
При терапевтични концентрации не се очакват клинично значими взаимодействия, когато марибавир се прилага съпътстващо със субстрати на CYP1A2, 2A6, 2B6, 2C8, 2C9, 2C19, 2E1, 2D6 и 3A4; UGT1A1, 1A4, 1A6, 1A9, 2B7; експортната помпа за жлъчни соли (bile salt export pump, BSEP); протеин за екструзия на множество лекарства и токсини (multidrug and toxin extrusion protein, MATE)/2K; транспортери на органични аниони (organic anion transporters, OAT)1; транспортери на органични катиони (organic cation transporters, OCT)1 и OCT2; транспортиращ органични аниони полипептид (organic anion transporting polypeptide, OATP)1B1 и OATP1B3 въз основа на in vitro резултати in vitroи клинични резултати за взаимодействия (Таблица 1 и точка 5.2).
Марибавир действа като индуктор на ензима CYP1A2 in vitro. Няма налични клинични данни, за да се изключи рискът от взаимодействие чрез индукция на CYP1A2 in vivo. Следователно съпътстващото приложение на марибавир и лекарствени продукти, които са чувствителни субстрати на CYP1A2 с тесен терапевтичен прозорец (напр. тизанидин и теофилин), трябва да се избягва поради риск от липса на ефикасност на субстратите на CYP1A2.
Съпътстващото приложение на марибавир повишава плазмената концентрация на такролимус (вж. таблица 1). Когато имуносупресорите такролимус, циклоспорин, еверолимус или сиролимус се прилагат едновременно с марибавир, нивата на имуносупресорите трябва да се наблюдават често по време на лечението с марибавир, особено след започване и след прекратяване на марибавир, и дозата трябва да се коригира, ако е необходимо (вж. точка 4.4 и таблица 1).
Марибавир инхибира P-gp транспортера in vitro в клинично значими концентрации. В клинично проучване съпътстващото приложение на марибавир повишава плазмените концентрации на дигоксин (вж. Таблица 1). Следователно трябва да се обръща особено внимание, когато марибавир и чувствителни P-gp субстрати (напр. дигоксин, дабигатран) се прилагат съпътстващо. Серумните концентрации на дигоксин трябва да бъдат наблюдавани и може да се наложи понижаване на дозата дигоксин, ако е необходимо (вж. таблица 1).
Марибавир инхибира транспортера на BCRP in vitro при клинично значими концентрации. Поради това се очаква при едновременно приложение на марибавир и чувствителни субстрати на BCRP, като розувастатин, тяхната експозиция да бъде увеличена и това да доведе до нежелани лекарствени реакции.
In vitro марибавир инхибира OAT3, поради това плазмените концентрации на лекарствени продукти, транспортирани от OAT3, може да бъдат повишени (напр. ципрофлоксацин, имипенем и циластатин).
In vitro, марибавир инхибира MATE1. Няма налични клинични данни дали съпътстващото приложение на марибавир с чувствителни MATE1 субстрати (напр. метформин) може потенциално да доведе до клинично значими взаимодействия.
Обща информация
Ако поради лечението с марибавир са извършени корекции на дозата на съпътстващи лекарствени продукти, дозите трябва отново да бъдат коригирани след приключването на лечението с марибавир. Таблица 1 представя списък на установените или потенциално клинично значимите взаимодействия с лекарствени продукти. Описаните взаимодействия с лекарствени продукти са въз основа на проведени с марибавир проучвания или са прогнозирани взаимодействия с лекарствени продукти, които може да настъпят при марибавир (вж. точки 4.4 и 5.2).
Таблица 1: Взаимодействия и препоръки за дозиране с други лекарствени продукти
| Лекарствен продукт по терапевтична област | Ефект върху съотношение на средните геометрични стойности (90 % CI) (вероятен механизъм надействие) | Препоръка за съпътстващото приложение с марибавир |
| Антиацидни средства | ||
| антиацид (перорална | ↔ марибавир | Не се изисква корекция на |
| суспензия алуминиев и | AUC 0,89 (0,83, 0,96) | дозата. |
| магнезиев хидроксид) | Cmax 0,84 (0,75, 0,94) | |
| (20 ml единична доза, | ||
| марибавир 100 mg единична | ||
| доза) | ||
| фамотидин | Взаимодействието не е проучвано.Очаквано:↔ марибавир | Не се изисква корекция на дозата. |
| пантопразол | Взаимодействието не е проучвано.Очаквано:↔ марибавир | Не се изисква корекция на дозата. |
| омепразол | ↔ марибавир↑ съотношение на концентрацията на омепразол/ 5-хидроксиомепразол в плазмата1,71 (1,51, 1,92) 2 ч след дозата (инхибиране на CYP2C19) | Не се изисква корекция на дозата. |
| Лекарствен продукт по терапевтична област | Ефект върху съотношение на средните геометрични стойности (90 % CI)(вероятен механизъм на действие) | Препоръка за съпътстващото приложение с марибавир |
| Антиаритмични средства | ||
| дигоксин | ↔ дигоксин | Трябва да се внимава при |
| (0,5 mg единична доза, | AUC 1,21 (1,10, 1,32) | съпътстващото приложение на |
| 400 mg два пъти дневно | Cmax 1,25 (1,13, 1,38) | марибавир и дигоксин. |
| марибавир) | (Инхибиране на P-gp) | Серумните концентрации на |
| дигоксин трябва да се | ||
| наблюдават. Възможно е да се | ||
| наложи дозата на | ||
| чувствителните P-gp субстрати, | ||
| като дигоксин, да бъде намалена | ||
| при съпътстващо пприложение с | ||
| марибавир. | ||
| Антибиотици | ||
| кларитромицин | Взаимодействието не е | Не се изисква корекция на |
| проучвано. | дозата. | |
| Очаквано: | ||
| ↑ марибавир | ||
| (инхибиране на CYP3A) | ||
| Антиконвулсанти | ||
| карбамазепин | Взаимодействието не е | Препоръчителна е корекция на |
| фенобарбитал | проучвано. | дозата марибавир до 1200 mg |
| фенитоин | Очаквано: | два пъти дневно при |
| ↓ марибавир | съпътстващо приложение с тези | |
| (индуциране на CYP3A) | антиконвулсанти. | |
| Противогъбични средства | ||
| кетоконазол | ↑ марибавир | Не се изисква корекция на |
| (400 mg единична доза, | AUC 1,53 (1,44, 1,63) | дозата. |
| марибавир 400 mg единична | Cmax 1,10 (1,01, 1,19) | |
| доза) | (инхибиране на CYP3A и P-gp) | |
| вориконазол | Очаквано: | Не се изисква корекция на |
| (200 mg два пъти дневно, | ↑ марибавир | дозата. |
| марибавир 400 mg два пъти | (инхибиране на CYP3A) | |
| дневно) | ↔ вориконазол | |
| AUC 0,93 (0,83, 1,05) | ||
| Cmax 1,00 (0,87, 1,15) | ||
| (инхибиране на CYP2C19) | ||
| Антихипертензивни средства | ||
| дилтиазем | Взаимодействието не е | Не се изисква корекция на |
| проучвано. | дозата. | |
| Очаквано: | ||
| ↑ марибавир | ||
| (инхибиране на CYP3A) | ||
| Антимикобактериални средства | ||
| рифабутин | Взаимодействието не е | Съпътстващотото приложение |
| проучвано. | на марибавир и рифабутин не се | |
| Очаквано: | препоръчва поради вероятността | |
| ↓ марибавир | от понижаване на ефикасността | |
| (индуциране на CYP3A) | на марибавир. | |
| Лекарствен продукт по терапевтична област | Ефект върху съотношение на средните геометрични стойности (90 % CI)(вероятен механизъм на действие) | Препоръка за съпътстващото приложение с марибавир |
| рифампицин | ↓ марибавир | Съпътстващото приложение на |
| (600 mg веднъж дневно, | AUC 0,40 (0,36, 0,44) | марибавир и рифампин не се |
| марибавир 400 mg два пъти | Cmax 0,61 (0,52, 0,72) | препоръчва поради вероятността |
| дневно) | Ctrough 0,18 (0,14, 0,25) | от понижаване на ефикасността |
| (индуциране на CYP3A и | на марибавир. | |
| CYP1A2) | ||
| Антитусивни средства | ||
| декстрометорфан | ↔ декстрофан | Не се изисква корекция на |
| (30 mg единична доза, | AUC 0,97 (0,94, 1,00) | дозата. |
| марибавир 400 mg два пъти | Cmax 0,94 (0,88, 1,01) | |
| дневно) | (инхибиране на CYP2D6) | |
| Стимуланти на ЦНС | ||
| Билкови продукти | ||
| Жълт кантарион (Hypericum | Взаимодействието не е | Съпътстващото приложение на |
| perforatum) | проучвано. | марибавир и жълт кантарион не |
| Очаквано: | се препоръчва поради | |
| ↓ марибавир | вероятността от понижаване на | |
| (индуциране на CYP3A) | ефикасността на марибавир. | |
| Антивирусни лекарства за ХИВ | ||
| Ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза | ||
| Ефавиренц | Взаимодействието не е | Препоръчителна е корекция на |
| Етавирин | проучвано. | дозата марибавир до 1 200 mg |
| Невирапин | Очаквано: | два пъти дневно при |
| ↓ марибавир | едновременно приложение с | |
| (индуциране на CYP3A) | тези ненуклеозидни инхибитори | |
| на обратна транскриптаза. | ||
| Нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза | ||
| Тенофовир дизопроксил | Взаимодействието не е | Не се изисква корекция на |
| Тенофовир алафенамид | проучвано. | дозата. |
| Абакавир | Очаквано: | |
| Ламивудин | ↔ марибавир | |
| Емтрицитабин | ↔ нуклеозидни инхибитори на | |
| обратна транскриптаза | ||
| Протеазни инхибитори | ||
| усилени с ритонавир | Взаимодействието не е | Не се изисква корекция на |
| протеазни инхибитори | проучвано. | дозата. |
| (атазанавир, дарунавир, | Очаквано: | |
| лопинавир) | ↑ марибавир | |
| (инхибиране на CYP3A) | ||
| Инхибитори на трансфера на интегразната верига | ||
| долутегравир | Взаимодействието не е | Не се изисква корекция на |
| проучвано. | дозата. | |
| Очаквано: | ||
| ↔ марибавир | ||
| ↔ долутегравир | ||
| HMG-CoA редуктазни инхибитори | ||
| аторвастатин | Взаимодействието не е | Не се изисква корекция на |
| флувастатин | проучвано. | дозата. |
| симвастатин | Очаквано: | |
| ↑ HMG-CoA редуктазни | ||
| инхибитори | ||
| (инхибиране на BCRP) | ||
| Лекарствен продукт по терапевтична област | Ефект върху съотношение на средните геометрични стойности (90 % CI)(вероятен механизъм на действие) | Препоръка за съпътстващото приложение с марибавир |
| розувастатинa | Взаимодействието не е проучвано.Очаквано:↑ розувастатин (инхибиране на BCRP) | Пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван за свързани с розувастатин събития, особено при появата намиопатия и рабдомиолиза. |
| Имуносупресдри | ||
| циклоспоринa еверолимусa сиролимусa | Взаимодействието не е проучвано.Очаквано:↑ циклоспорин, еверолимус, сиролимус(Инхибиране на CYP3A/P-gp) | Необходимо е често наблюдение на нивата на циклоспорин, еверолимус, сиролимус, особено след започване и след прекратяване на марибавир, и дозата трябва да се коригира, ако е необходимо. |
| такролимусa | ↑ такролимусAUC 1,51 (1,39, 1,65)Cmax 1,38 (1,20, 1,57)Ctrough 1,57 (1,41, 1,74)(Инхибиране на CYP3A/P-gp) | Необходимо е често наблюдение на нивата на такролимус, особено след започване и след прекратяване на марибавир, и дозата трябва да се коригира,ако е необходимо. |
| Перорални антикоагуланти | ||
| варфарин(10 mg единична доза, марибавир 400 mg два пътидневно) | ↔ S-варфаринAUC 1,01 (0,95, 1,07)(инхибиране на CYP2C9) | Не се изисква корекция на дозата. |
| Перорални контрацептиви | ||
| системно действащи перорални хормонални контрацептиви | Взаимодействието не е проучвано.Очаквано:↔ перорални хормонални контрацептиви(инхибиране на CYP3A) | Не се изисква корекция на дозата. |
| Седативни средства | ||
| мидазолам(0,075 mg/kg, единична доза, марибавир 400 mg два пъти дневно за 7 дни) | ↔ мидазоламAUC 0,89 (0,79, 1,00)Cmax 0,82 (0,70, 0,96) | Не се изисква корекция на дозата. |
↑ = повишаване, ↓ = понижаване, ↔ = без промяна CI = доверителен интервал
*AUC0-∞ за единичнаединична доза, AUC0-12 за ежедневна доза два пъти дневно.
Забележка: таблицата не е изчерпателна, но предоставя примери за клинично значими взаимодействия.
a Направете справка със съответната кратка характеристика на продукта.
Педиатрична популация
Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.
Бременност
Липсват данни от употребата на марибавир при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). LIVTENCITY не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Не се очаква марибавир да повлияе на плазмените концентрации на системно действащите перорални контрацептивни стероиди (вж. точка 4.5).
Кърмене
Не е известно дали марибавир или неговите метаболити се екскретират в кърмата. Не може да се изключи риск за кърмачетата на естествено хранене. Кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с LIVTENCITY.
Фертилитет
Проучвания на фертилитета не са проведени при хора с LIVTENCITY. Не са установени ефекти върху фертилитета или репродуктивните характеристики при плъхове в комбинирано проучване на фертилитета и ембриофеталното развитие, но е наблюдавано понижаване на скоростта на сперматозоидите с движение направо при дози ≥ 100 mg/kg/дневно (което е приблизително < 1 пъти експозицията при хора при препоръчителната доза при хора [recommended human dose, RHD]). В неклиничните проучвания при плъхове и маймуни не е имало ефекти върху репродуктивните органи при мъжките и женските индивиди (вж.
точка 5.3).
Обобщение на профила на безопасност
Информация за нежелани събития е събрана по време на фазата на лечение и фазата на проследяване до Седмица 20 при проучване фаза 3 (вж. точка 5.1). Средната експозиция (SD) за LIVTENCITY е 48,6 (13,82) дни с максимум 60 дни. Най-често съобщаваните нежелани реакции, възникващи при най-малко 10% от участниците в групата на LIVTENCITY са: нарушения във вкуса (46%), гадене (21%), диария (19%), повръщане (14%) и умора (12%). Най-често съобщаваните сериозни нежелани реакции са диария (2%) и гадене, намалено тегло, умора, повишени нива на имуносупресиращи лекарства и повръщане, (всички наблюдавани при
< 1%).
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции са изброени по-долу по системо-органен клас и честота. Честотите са дефинирани, както следва: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1000 до
< 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1000) и много редки (< 1/10 000).
Таблица 2: Нежелани реакции, идентифицирани при LIVTENCITY
| Системо-органен клас | Честота | Нежелани реакции |
| Нарушения на нервната система | Много чести | Нарушение на вкуса* |
| Чести | Главоболие | |
| Стомашно-чревни нарушения | Много чести | Диария, гадене, повръщане |
| Чести | Болка в горната част на корема | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Много чести | Умора |
| Чести | Понижен апетит | |
| Изследвания | Чести | Повишено ниво на имуносупресиращо лекарство*, Намалено тегло |
Описание на избрани нежелани реакции*
Нарушение във вкуса
Нарушение във вкуса (състоящо се от съобщавани предпочитани термини агеузия, дисгеузия, хипогеузия и разстройство на вкуса) е наблюдавано при 46% от пациентите, лекувани с LIVTENCITY. Тези събития рядко водят до прекратяване на приема на LIVTENCITY (0,9%) и при повечето пациенти отзвучават, докато пациентите продължават с терапията (37%) или в рамките на средно 7 дни (оценка по Kaplan-Meier, 95% CI: 4–8 дни) след прекратяване на лечението.
Повишения в плазмените нива на имуносупресорите
Повишено ниво на имуносупресиращо лекарство (състоящо се от предпочитаните термини повишено ниво на имуносупресиращо лекарство и повишено ниво на лекарство) е наблюдавано при 9% от пациентите, лекувани с LIVTENCITY. LIVTENCITY има потенциал да повиши лекарствените концентрации на имуносупресорите, които са субстрати на CYP3A и/или P-gp с тесни терапветични диапазони (включително такролимус, циклоспорин, сиролимус и еверолимус). (вж. точки 4.4, 4.5 и 5.2).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
В проучване 303 е наблюдавано случайно предозиране на единична допълнителна доза при 1 участник, лекуван с LIVTENCITY, на Ден 13 (1 200 mg обща дневна доза). Не са съобщени нежелани реакции.
В проучване 202 40 участници са с експозиция на дози 800 mg два пъти дневно, а 40 участници са с експозиция на 1 200 mg два пъти дневно със средна продължителност 90 дни. В проучване 203 40 участници са с експозиция на дози 800 mg два пъти дневно, а 39 участници са с експозиция на 1 200 mg два пъти дневно с максимална продължителност 177 дни. Няма чувствителни разлики в профила на безопасност във всяко проучване в сравнение с групата на 400 mg два пъти дневно в проучване 303, в което участниците приемат марибавир с максимална продължителност 60 дни.
Няма известен специфичен антидот за марибавир. В случай на предозиране е препоръчително пациентът да бъде наблюдаван за нежелани реакции и да бъде проведено подходящо симптоматично лечение. Вследствие на високата степен на свързване на плазмените протеини с марибавир, малко вероятно е диализата значително да понижи плазмените концентрации на марибавир.
Фармакологични свойства - LIVTENCITY 200 mg
Фармакотерапевтична група: Антивирусни средства за системно приложение, директно действащи антивирусни средства, ATC код: J05AX10.
Механизъм на действие
Марибавир е конкурентен инхибитор на UL97 протеин киназата. Инхибирането на UL97 се наблюдава във фазата на репликация на вирусната ДНК, инхибирайки UL97 серин/треонин киназата чрез конкурентно инхибиране на свързването на ATP към мястото за свързване на ATP на киназата без да повлиява процеса на матурация на конкатемери, премахвайки фосфотрансферазата, инхибираща репликацията и матурацията на ДНК на CMV, капсидирането на ДНК на CMV и ядреното изтичане на ДНК на CMV.
Антивирусна активност
Марибавир инхибира репликацията на човешки CMV при тестове за редуциране на вируса, ДНК хибридизация и намаляване на плаките в клетъчна линия от човешки белодробни фибробласти (MRC-5), човешки ембрионални бъбречни клетки (HEK) и човешки фибробласти от препуциум (MRHF). Стойностите на EC50 са в диапазона от 0,03 до 2,2 µM в зависимост от келтъчната линия и крайната точка на анализа. Антивирусната активност на марибавир в клетъчни култури е оценена също и спрямо клинични изолати на CMV. Медианите на стойностите на EC50 са 0,1 μM (n=10, диапазон 0,03–0,13 μM) и 0,28 μM (n=10, диапазон 0,12–0,56 μM), определени съответно с помощта на анализи на ДНК хибридизация и редуциране на плаките. Не е наблюдавана значителна разлика в стойностите на EC50 при четирите човешки генотипа CMV гликопротеин B (N = 2, 1, 4 и 1 съответно за gB1, gB2, gB3 и gB4).
Комбинирана антивирусна активност
При тестването на марибавир в in vitro комбинация с други антивирусни съединения е наблюдаван силен антагонизъм при ганцикловир.
Не е наблюдаван антагонизъм при комбинация с цидофовир, фоскарнет и летермовир. Вирусна резистентност
В клетъчна култура
Марибавир не влияе върху UL54-кодираната ДНК полимераза която, когато има определени мутации, придава резистентност към ганцикловир/валганцикловир, фоскарнет и/или цидофовир. Мутации, обуславящи резистентност към марибавир, са идентифицирани в гена UL97: L337M, F342Y, V353A, V356G, L397R, T409M, H411L/N/Y, D456N, V466G, C480F,
P521L и Y617del. Тези мутации придават резистентност в диапазона от 3,5-кратно до > 200-кратно повишаване на стойностите на EC50. Вариантите на гена UL27 (R233S, W362R, W153R, L193F, A269T, V353E, L426F, E22stop, W362stop, 218delC и 301-311del) придават единствено ниска резистентност към марибавир (< 5-кратно повишаване на EC50), докато L335P придава висока резистентност към марибавир.
В клинични проучвания
В проучване 202 Фаза 2 и проучване 203, оценяващи марибавир при 279 реципиенти на HSCT или на SOT, данните от определянето на генотипа на pUL97 след лечението на 23 от
29 пациенти, които първоначално постигат вираемичен клирънс, а по-късно преминават рекурентна CMV инфекция, докато приемат марибавир, показват 17 пациенти с мутации T409M или H411Y и 6 пациенти с мутация C480F. От 25 пациенти, които не са отговорили на терапия с марибавир > 14 дни, 9 имат мутации T409M или H411Y, а 5 пациенти имат мутация C480F. Извършено е допълнително pUL27 генотипизиране при 39 пациенти в проучване 202 и 43 пациенти в проучване 203. Единствената свързана с резистентност аминокиселинна субституция в pUL27, която не е открита на изходното ниво, е G344D. Фенотипният анализ на рекомбинантите на pUL27 и pUL97 показва, че pUL97 мутациите T409M, H411Y и C480F придават съответно 78-кратни, 15-кратни и 224-кратни увеличения в EC50 на марибавир
спрямо щама от див тип, докато pUL27 мутацията G344D не показва разлика в EC50 на марибавир в сравнение с щама от див тип.
Във проучване 303 Фаза 3, оценяващо марибавир при пациенти с фенотипна резистентност към валганцикловир/ганцикловир, ДНК секвенционен анализ на целите кодиращи участъци на pUL97 и pUL27 е извършен върху 134 сдвоени секвенции от лекувани с марибавир пациенти.
Възникналите в хода на лечението pUL97 субституции F342Y (4,5-кратна), T409M (78-кратна), H411L/N/Y (съответно 69-, 9- и 12-кратна) и/или C480F (224-кратна) са открити в 60 участници и се свързват с липса на отговор (47 участници с неуспешно лечение и 13 участници с рецидивирало заболяване). Един участник с pUL27 L193F субституция (2,6-кратно редуцирана чувствителност към марибавир) по време на изходното ниво не достига първичната крайна точка. В допълнение следните множество мутации са свързани с липса на отговор; F342Y+T409M+H411N (78 пъти), C480F+H411L+H411Y (224 пъти), F342Y+H411Y (56 пъти), T409M+C480F (224 пъти), H411Y+C480F (224 пъти) , H411N+C480F (224 пъти) и T409M+H411Y (78 пъти).
Кръстосана резистентност
Кръстосана резистентност е наблюдавана между марибавир и ганцикловир/валганцикловир (vGCV/GCV) в клетъчни култури и в клинични проучвания. В проучване 303 Фаза 3 общо
46 пациенти в рамото на марибавир имат субституции, свързани с резистентност, предизвикана от лечението (resistance associated substitutions, RAS) към определено от изследователя лечение (investigator assigned treatment, IAT), 24 от тези пациенти имат C480F или F342Y RAS, предизвикани от лечението, като и двата са кръстосано резистентни както към ганцикловир/валганцикловир, така и към марибавир. От тези 24 пациенти 1 (4%) е постигнал първичната крайна точка. Като цяло, само девет от тези 46 пациенти са постигнали първичната крайна точка. Свързаните с резистентност към vGCV/GCV pUL97 субституции F342S/Y, K355del, V356G, D456N, V466G, C480R, P521L и Y617del понижават чувствителността към марибавир > 4,5-кратно. Други пътища на резистентност към vGCV/GCV не са оценявани за кръстосана резистентност с марибавир. pUL54 ДНК полимеразните субституции, придаващи резистентност към vGCV/GCV, цидофовир или фоскарнет, запазват чувствителност към марибавир.
pUL97 субституциите F342Y и C480F са възникнали в хода на лечението с марибавир и са свързани с резистентност субституции, които придават > 1,5-кратна понижена чувствителност към vGCV/GCV, многократно редуциране, което е свързано с фенотипна резистентност към vGCV/GCV. Клиничното значение на тази кръстосана резистентност към vGCV/GCV за тези субституции не е определено. Резистентен към марибавир вирус остава чувствителен към цидофовир и фоскарнет. Не са съобщени също и свързани с резистентност към марибавир pUL27 субституции, оценявани за кръстосана резистентност към vGCV/GCV, цидофовир или фоскарнет. Предвид липсата на субституции, свързани с резистентност към тези лекарства, картирани към pUL27, не се очаква кръстосана резистентност на pUL27 субституции към марибавир.
Клинична ефикасност
Многоцентрово, рандомизирано, открито, контролирано с активно вещество супериорно проучване Фаза 3 (Проучване SHP620-303) оценява ефикасността и безопасността на лечението с LIVTENCITY сравнено с определено от изследователя лечение (IAT) при 352 реципиенти на HSCT и SOT с CMV инфекция, които са рефрактерни към лечение с ганцикловир, валганцикловир, фоскарнет или цидофовир, включително CMV инфекции със или без потвърдена резистентност към 1 или повече анти-CMV средства. Рефрактерната CMV инфекция е дефинирана като документиран неуспех за постигане > 1 log10 понижаване в ДНК нивото на CMV в цяла кръв или плазма след 14-дневен или по-дълъг период на лечение с интравенозен ганцикловир/перорален валганцикловир, интравенозен фоскарнет или интравенозен цидофовир. Тази дефиниция се отнася за текущата CMV инфекция и най-скорошно прилаганото анти-CMV средство.
Пациентите са стратифицирани според типа трансплантат (HSCT или SOT) и скрининговите ДНК нива на CMV, и след това рандомизирани в съотношение 2:1 да приемат LIVTENCITY 400 mg два пъти дневно или IAT (ганцикловир, валганцикловир, фоскарнет или цидофовир) в продължение на 8-седмичен период на лечение и 12-седмична фаза на проследяване.
Средната възраст на участниците в проучването е 53 години и по-голямата част от участниците са от мъжки пол (61%) от европеидна раса (76%) и не са от испано- или латиноамерикански произход (83%), със сходни разпределения в двете рамене на лечение. Характеристиките на заболяването на изходното ниво са обобщени в Таблица 3 по-долу.
Таблица 3: Обобщение на характеристиките на заболяването на изходното ниво на изследваната популация в проучване 303
| Характеристикиa | IAT(N=117) | LIVTENCITY400 mg два пъти дневно(N=235) |
| Лечение с IAT преди рандомизацията, n (%) б | ||
| Ганцикловир/валганцикловир | 98 (84) | 204 (87) |
| Фоскарнет | 18 (15) | 27 (12) |
| Цидофовир | 1 (1) | 4 (2) |
| Лечение с IAT след рандомизацията, n (%) | ||
| Фоскарнет | 47 (41) | n/a |
| Ганцикловир/валганцикловир | 56 (48) | n/a |
| Цидофовир | 6 (5) | n/a |
| Фоскарнет + ганцикловир/валганцикловир | 7 (6) | n/a |
| Тип трансплантат, n (%) | ||
| HSCT | 48 (41) | 93 (40) |
| SOT в | 69 (59) | 142 (60) |
| Бъбрек г | 32 (46) | 74 (52) |
| Бял дроб г | 22 (32) | 40 (28) |
| Сърце г | 9 (13) | 14 (10) |
| Множество г | 5 (7) | 5 (4) |
| Черен дроб г | 1 (1) | 6 (4) |
| Панкреас г | 0 | 2 (1) |
| Черва г | 0 | 1 (1) |
| Категория според ДНК нива на CMV, съобщени отцентрална лаборатория, n (%)д | ||
| Високи | 7 (6) | 14 (6) |
| Междинни | 25 (21) | 68 (29) |
| Ниски | 85 (73) | 153 (65) |
| Симптоматична CMV инфекция на изходното ниво д | ||
| Не | 109 (93) | 214 (91) |
| Да е | 8 (7) | 21 (9) |
| CMV синдром (само за SOT), n (%) г, е, ж | 7 (88) | 10 (48) |
| Тъканно инвазивно заболяване, n (%) д, г, ж | 1 (13) | 12 (57) |
CMV = цитомегаловирус, ДНК = дезоксирибонуклеинова киселина, HSCT = трансплантация на хемопоетични стволови клетки, IAT = определено от изследователя анти-CMV лечение, max = максимум, min = минимум, N = брой пациенти, SOT =т рансплантация на солидни органи.
a Изходното ниво е дефинирано като последната стойност на или преди датата на първата доза от определеното в проучването лечение, или датата на рандомизация за пациенти, които не са приемали определено в проучването лечение.
б Процентите се основават на броя на участниците в рандомизираната група във всяка колона. Най-скорошно прилаган анти-CMV препарат, използван за потвърждение на рефрактерните критерии за участие.
в Най-скорошният трансплантат.
г Процентите се основават на броя на пациентите в категорията.
д Вирусният товар е определен за анализа от резултатите за CMV DNA в плазмата чрез qPCR от централна специализирана лаборатория на изходно ниво като висок (≥ 91 000 IU/ml), среден (≥ 9 100 и < 91 000 IU/ml) и нисък (< 9 100 IU/ml).
е Потвърдено от Комитета по експертна оценка на крайните точки (EAC).
ж Пациентите може да имат CMV синдром и тъканно инвазивно заболяване.
Първичната крайна точка за ефикасност е потвърдено изчистване на CMV от кръвта (плазмена CMV ДНК концентрация под долната граница на количествено определяне (<LLOQ; т.е.
<137 IU/ml)) на Седмица 8 независимо дали определеното в проучването лечение е прекратено преди края на определените 8 седмици на терапия. Ключовата вторична крайна точка е виремичен клирънс на CMV и контрол над симптомите на CMV инфекция в Седмица 8 със запазване на този ефект от лечението до Седмица 16 от проучването. Контролът над симптомите на CMV инфекция е дефиниран като отшумяване или подобрение на инвазивното заболяване на тъканите или CMV синдрома за пациенти, които са симптоматични на изходното ниво, или липса на нови симптоми при пациенти, които са асимптоматични на изходното ниво.
За първичната крайна точка LIVTENCITY е супериорен спрямо IAT (съответно 56% спрямо 24%, p < 0,001). За ключовата вторична крайна точка съответно 19% спрямо 10% в групите на LIVTENCITY и IAT постигат едновременно CMV виремичен клирънс и контрол над симптомите на CMV инфекция (p=0,013) (вж. Таблица 4).
Таблица 4: Анализ на първичната и ключовата вторична крайна точка за ефикасност (рандомизирана група) в проучване 303
| IAT(N=117) n (%) | LIVTENCITY400 mg два пъти дневно(N=235) n (%) | |
| Първична крайна точка: Отговор на CMV виремичен клирънс в седмица 8 | ||
| Общо | ||
| Отговорили | 28 (24) | 131 (56) |
| Коригирана разлика в частта на отговорилите (95% CI)a | 32,8 (22,8, 42,7) | |
| p-стойност: коригиранаa | < 0,001 | |
| Ключова вторична крайна точка: Постигане на CMV виремичен клирънс и контрол над симптомите на CMV инфекцияb в седмица 8 с поддържане до седмица 16b | ||
| Общо | ||
| Отговорили | 12 (10) | 44 (19) |
| Коригирана разлика в частта на отговорилите (95% CI)a | 9,45 (2,0, 16,9) | |
| p-стойност: коригиранаa | 0,013 | |
CI = доверителен интервал; CMV = цитомегаловирус; HSCT = трансплантация на хемопоетични стволови клетки; IAT = определено от изследователя анти-CMV лечение; N = брой пациенти; SOT = трансплантация на солидни органи.
a Подход за среднопретеглени стойности на Cochran-Mantel-Haenszel използван за коригираната разлика в частта (марибавир-IAT), съответния 95% CI и p-стойността след корекция за типа трансплантат и плазмената CMV ДНК концентрация от изходното ниво.
b Контролът над симптомите на CMV инфекция е дефиниран като отшумяване или подобрение на инвазивното заболяване на тъканите или CMV синдрома за пациенти, които са симптоматични на изходното ниво, или липса на нови симптоми при пациенти, които са асимптоматични на изходното ниво.
Ефектът от лечението е постоянен при различните тип трансплантат, възрастова група и наличието на CMV синдром/заболяване на изходно ниво. Въпреки това LIVTENCITY е по-малко ефективен при участници с повишени нива на CMV ДНК (≥ 50 000 IU/ml) и пациенти с липса на генотипна резистентност (вж. Таблица 5).
Таблица 5: Процент на отговорилите по подгрупи в проучване 303
| IAT(N=117) | LIVTENCITY 400 mgдва пъти дневно (N=235) | |||
| n/N | % | n/N | % | |
| Тип трансплантат | ||||
| SOT | 18/69 | 26 | 79/142 | 56 |
| HSCT | 10/48 | 21 | 52/93 | 56 |
| Изходен вирусен товар на CMV ДНК | ||||
| Нисък | 21/85 | 25 | 95/153 | 62 |
| Умерен/висок | 7/32 | 22 | 36/82 | 44 |
| Генотипна резистентност към други анти-CMV агенти | ||||
| Да | 15/70 | 21 | 76/121 | 63 |
| Не | 10/33 | 30 | 42/96 | 44 |
| CMV синдром/заболяване на изходно ниво | ||||
| Да | 1/8 | 13 | 10/21 | 48 |
| Не | 27/109 | 25 | 121/214 | 57 |
| Възрастова група | ||||
| 18 до 44 години | 8/32 | 25 | 28/55 | 51 |
| 45 до 64 години | 19/69 | 28 | 71/126 | 56 |
| ≥ 65 години | 1/16 | 6 | 32/54 | 59 |
CMV = цитомегаловирус, ДНК = дезоксирибонуклеинова киселина, HSCT = трансплантация на хемопоетични стволови клетки, SOT = трансплантация на солиден орган
Рецидив
Вторичната крайна точка за рецидив на виремия на CMV е съобщена при 57% от пациентите, лекувани с марибавир, и при 34% от пациентите, лекувани с IAT. От тях, 18% в групата на марибавир имат рецидив на виремия на CMV по време на лечението в сравнение с 12% от групата на IAT. Рецидив на виремия на CMV по време на проследяването е наблюдаван при 39% от пациентите в групата на марибавир и при 22% от пациентите в групата на IAT.
Обща смъртност: Смъртността поради каквато и да е причина е оценена за целия период на проучването. Сходен процент от участниците във всяка група на лечение са починали по време на проучването (LIVTENCITY 11% [27/235]; IAT 11% [13/117]).
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с LIVTENCITY в една или повече подгрупи на педиатричната популация за пациентите за лечение на цитомегаловирусна инфекция (вж. точка 4.2).
Фармакологичната активност на марибавир се дължи на основния лекарствен продукт. Фармакокинетиката на марибавир е характеризирана след перорално приложение при здрави доброволци и преминали трансплантация пациенти. Експозицията на марибавир се увеличава по начин,приблизително пропорционален на дозата. При здрави участници средно геометричните стойности на AUC0-t, Cmax и Ctrough в стационарно състояние са съответно
101 µg*h/ml, 16,4 µg/ml и 2,89 µg/ml след перорални дози марибавир 400 mg два пъти дневно.
При преминали трансплантация пациенти експозициите в стационарно състояние след перорално приложение на дози марибавир 400 mg два пъти дневно са посочени по-долу въз основа на популационен фармакокинетичен анализ. Стационарно състояние е постигнато след 2 дни, с коефициент на кумулиране 1,47 за AUC и 1,37 за Cmax. Интраиндивидуалната
вариабилност (< 22%) и интериндивидуалната вариабилност (< 37%) при ФК параметрите на марибавир са ниски до умерени.
Таблица 6: Фармакокинетични свойства на марибавир при реципиенти на трансплантати въз основа на популационен фармакокинетичен анализ
| Параметър GM (% CV) | AUC0- tauµg*h/ml | Cmax µg/ml | Ctrough µg/ml |
| Марибавир 400 mg два пъти дневно | 142 (48,5%) | 20,1 (35,5%) | 5,43 (85,9%) |
| GM: Средно геометрична стойност, % CV: Геометричен коефициент на вариация | |||
Абсорбция
Марибавир се абсорбира много бързо с пикови плазмени концентрации, получаващи се 1,0 до 3,0 часа след дозата. Експозицията към марибавир не се повлиява от счупването на таблетката, приложението на натрошена таблетка чрез назогастрални (NG)/орогастрални сонди или едновременно приложение с инхибитори на протонната помпа (PPIs), антагонисти на рецептора за хистамин H2 (H2 блокери) или антиациди.
Ефект на храната
При здрави доброволци пероралното приложение на единична доза 400 mg марибавир с храна с умерено високо съдържание на мазнини и високо калорична храна няма ефект върху общата експозиция (AUC) и води до 28% намаление на Cmax на марибавир, което не се счита за клинично значимо.
Разпределение
Въз основа на популационни фармакокинетични анализи привидният обем на разпределение в стационарно състояние е определен на 24,9 l.
In vitro свързването на марибавир с човешките плазмени протеини е 98,0% при концентрация в диапазона от 0,05–200 μg/ml. Екс виво свързването на марибавир с протеини (98,5%–99,0%) съответства на in vitro данните, без да се наблюдава явна разлика сред здравите участници, участниците с чернодробно (умерено) или бъбречно (леко, умерено или тежко) увреждане, пациентите с човешки имунодефицитен вирус (HIV) или преминалите трансплантация пациенти.
Марибавир може да премине през кръвно-мозъчната бариера при хората, но се очаква, че проникването в ЦНС е ниско в сравнение с плазмените нива (вж. точка 4.4 и 5.3).
Данните in vitro показват, че марибавир е субстрат на P-гликопротеин (P-gp), протеин на резистентност на рака на гърдата (BCRP) и транспортери на органични катиони 1 (OCT1). Промените в плазмената концентрация на марибавир вследствие на инхибиране на P-gp/BCRP/OCT1 не са клинично значими.
Биотрансформация
Марибавир се елиминира главно чрез чернодробния метаболизъм чрез CYP3A4 (очаква се фракцията, метаболизирана чрез основния път на метаболизиране, да бъде най-малко 35%), с вторично участие на CYP1A2 (очаква се метаболизираната фракция да бъде не повече от 25%). Основният метаболит на марибавир се образува след N-деалкилирането на изопропиловата група и се счита за фармакологично неактивен. Метаболитното съотношение на този основен метаболит в плазмата е 0,15-0,20. Множество UGT ензими, а именно UGT1A1, UGT1A3, UGT2B7 и вероятно UGT1A9, участват в глюкуронирането на марибавир при хората, но участието на глюкуронирането в общия клирънс на марибавир е ниско, въз основа на in vitro данните.
Въз основа на in vitro проучванията метаболизмът на марибавир не е медииран от CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9, CYP2C19, CYP3A5, 1A4, UGT1A6, UGT1A10 или UGT2B15.
Елиминиране
Елиминационният полуживот и пероралният клирънс на марибавир са съответно 4,3 часа и 2,67 l/ч. при преминали трансплантация пациенти. След единична доза при перорално приложение на [14C]-марибавир се откриват приблизително 61% и 14% от радиоактивността съответно в урината и фецеса, основно като главния и неактивен метаболит. Уринната екскреция на непроменен марибавир е минимална.
Специални популации
Бъбречно увреждане
Не се наблюдават клинично значими ефекти при лека, умерена или тежка степен на бъбречно увреждане (измерен креатининов клирънс в диапазона от 12 до 70 ml/min) върху общите ФК параметри на марибавир след единична доза 400 mg марибавир. Разликата между ФК параметрите на марибавир при отделните участници с лека/умерена или тежка степен на бъбречно увреждане и участниците с нормална бъбречна функция е < 9%. Тъй като марибавир е с висока степен на свързване към плазмените протеини, малко вероятно е марибавир да бъде елиминиран в значителна степен чрез хемодиализа или периотонеална диализа.
Чернодробно увреждане
Не се наблюдава клинично значим ефект при умерено чернодробно увреждане (Клас В по Child-Pugh, скор 7–9) върху общите ФК параметри или ФК параметрите на несвързан марибавир след единична доза 200 mg марибавир. Сравнени с контролните здрави участници AUC и Cmax са съответно 26% и 35% по-високи при участници с умерено чернодробно увреждане. Не е известно дали експозицията на марибавир ще се повиши при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане.
Възраст, пол, раса, етническа принадлежност и тегло
Възрастта (18–79 години), полът, расата (европеидна, чернокожи, азиатски произход или друга), етническият произход (испано/латиноамерикански или нелатиноамерикански) и теглото (36 до 141 kg) нямат клинично значим ефект върху фармаконинетиката на марибавир въз основа на ФК анализа на популацията.
Типове трансплантати
Типовете трансплантати (HSCT спрямо SOT) или различните типове SOT (черен дроб, бял дроб, бъбрек или сърце), или наличието на стомашно-чревна (GI) реакция на присадката срещу приемателя (GvHD) нямат клинично значим ефект върху ФК на марибавир.
Фармацевтични данни - LIVTENCITY 200 mg
Ядро на таблетката
Микрокристална целулоза (E460(i)) Натриев нишестен гликолат Магнезиев стеарат (E470b)
Филмово покритие
Поливинилов алкохол (E1203) Макрогол (полиетиленгликол) (E1521) Титанов диоксид (E171)
Талк (E553b)
Брилянтно синьо FCF алуминиев лак (EU) (E133)
Бутилки от полиетилен с висока плътност (HDPE) със защитени от деца капачки. Опаковки от 28, 56 или 112 (2 бутилки по 56) филмирани таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
Лекарствен списък
ДДД
Z94.1: ,
Z94.2: ,
Z94.3: ,
Z94.4: ,
Z94.8: