Valtensin 320 mg film-coated tablets
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Valtensin 320 mg
Хипертония
Лечение на есенциална хипертония при възрастни.
Лечение на хипертония при деца и юноши на възраст от 6 до 18 години.
Препоръчителната начална доза валсартан е 80 mg един път дневно. Антихипертензивният ефект е ясно изразен след 2 седмици, а максимален ефект се постига след 4 седмици. При някои пациенти, чието артериално налягане не се контролира адекватно, дозата може да бъде повишена до 160 mg и максимално до 320 mg.
Валтензин може също да се прилага едновременно с други антихипертензивни лекарствени средства (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1). Добавянето на диуретик, например хидрохлоротиазид, допълнително понижава артериалното налягане при тези пациенти.
Не се налага промяна в дозировката при пациенти в старческа възраст.
Бъбречно уврежданеНе се налага промяна в дозировката при възрастни пациенти с креатининов клирънс > 10 ml/min (вж. точки 4.4 и 5.2). При пациенти с бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2 едновременната употреба на валсартан с алискирен е противопоказана (вж. точка 4.3).
Захарен диабетПри пациенти със захарен диабет едновременната употреба на валсартан с алискирен е противопоказана (вж. точка 4.3).
Чернодробно уврежданеВалсартан е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и при пациенти с холестаза (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2). При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза, дозата на валсартан не трябва да превишава 80 mg.
Педиатрична популация Хипертония при децаДеца и юноши на възраст от 6 до 18 години
Началната доза е 40 mg веднъж дневно за деца с тегло под 35 kg и 80 mg веднъж дневно за тези с тегло 35 kg или повече. Дозата трябва да се коригира в зависимост от повлияването на артериалното налягане. Моля, вижте максималните дози, проучени в хода на клиничните изпитвания в таблицата по-долу.
Дози по-високи от описаните не са били проучвани и поради тази причина не се препоръчват.
| Тегло | Максимална доза, проучена в клиничните изпитвания |
| ≥ 18 kg до < 35 kg | 80 mg |
| ≥ 35 kg до < 80 kg | 160 mg |
| ≥ 80 kg до ≤ 160 kg | 320 mg |
Деца под 6-годишна възраст
Наличните данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2. Безопасността и ефикасността на валсартан при деца на възраст от 1 до 6 години не са установени.
Употребата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс < 30 ml/min и педиатрични пациенти, подложени на хемодиализа не е проучена, поради което при тези пациенти не се препоръчва прилагането на валсартан. Не се изисква коригиране на дозата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс > 30 ml/min. Бъбречната функция и стойностите на серумния калий трябва да бъдат внимателно проследявани (вж. точки 4.4 и 5.2).
Употреба при педиатрични пациенти на възраст от 6 до 18 години с чернодробно уврежданеПодобно на възрастните пациенти, валсартан е противопоказан при педиатрични пациенти с тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и пациенти с холестаза (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2). Има ограничен клиничен опит с употребата на валсартан при педиатрични пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. При такива пациенти дозата на валсартан не трябва да превишава 80 mg.
Начин на приложениеПерорално приложение
Валсартан може да се приема независимо от приема на храна и трябва да се приема с вода.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, описани в точка 6.1.
-
Тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и холестаза.
-
Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).
-
Едновременната употреба на Валтензин с алискирен-съдържащи продукти е
противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).
Хиперкалиемия
Не се препоръчва едновременната употреба с калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици, калий съдържащи заместители на солта, или други лекарствени продукти, които биха могли да повишат стойностите на калий (хепарин и т.н.). Стойностите на калия трябва да се мониторират съответно.
Нарушена бъбречна функция
Понастоящем няма натрупан опит относно безопасната употреба при пациенти с креатининов клирънс < 10 ml/min и пациенти, подложени на хемодиализа, поради което валсартан трябва да се използва с повишено внимание при такива пациенти. Не се изисква коригиране на дозата при пациенти с креатининов клирънс > 10 ml/min (вж. точки 4.2 и 5.2).
При пациенти с бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) е противопоказана едновременната употреба на ангиотензин рецепторни антагонисти (ARBs), включително валсартан или на инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (ACEIs) с алискирен (вж. точки 4.4 и 4.5).
Чернодробно увреждане
При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза, валсартан трябва да се използва с повишено внимание (вж. точки 4.2 и 5.2).
Пациенти с натриев и/или обемен дефицит
При пациенти с тежък натриев и/или обемен дефицит, като тези, които получават високи дози диуретици, в редки случаи след започване на терапия с валсартан, може да се появи симптоматична хипотония. Натриевият и/или обемният дефицит трябва да се коригират преди започване на лечението с валсартан, например чрез понижаване на дозата на диуретиците.
Стеноза на бъбречна артерия
При пациенти с билатерална стеноза на бъбречна артерия или при стеноза на артерията на единствен бъбрек, безопасната употреба на валсартан не е установена.
Краткосрочно приложение на валсартан при дванадесет пациенти с реновазална хипертония, вследствие на едностранна стеноза на бъбречната артерия, не води до значими промени в бъбречната хемодинамика, серумния креатинин или нивото на уреята в кръвта (BUN).
Независимо от това други лекарствени вещества, които повлияват системата ренин- ангиотензин, могат да повишат стойностите на кръвната урея и серумния креатинин при пациенти с едностранна стеноза на бъбречната артерия, поради което се препоръчва проследяване на бъбречната функция при пациентите, лекувани с валсартан.
Бъбречна трансплантация
До този момент няма натрупан опит по отношение на безопасната употреба на валсартан при пациенти, при които наскоро е извършена бъбречна трансплантация.
Първичен хипералдостеронизъм
Пациентите с първичен хипералдостеронизъм не трябва да се лекуват с валсартан, тъй като тяхната система ренин-ангиотензин не е активирана.
Аортна и митрална клапна стеноза, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия Както при всички други вазодилататори е необходимо особено повишено внимание при
пациенти, страдащи от аортна или митрална стеноза, или от обструктивна хипертрофична кардиомиопатия (ОХКМ).
Бременност
Не трябва да се започва лечение с ангиотензин II рецепторни блокери (AРБ) по време на бременност. Освен в случаите, когато продължителната терапия с AРБ се прецени като необходима, лечението на пациентки, които плануват бременност, трябва да бъде заменено с алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. При установяване на бременност лечението с AРБ трябва незабавно да се преустанови и ако е подходящо да се започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).
Анамнеза за ангиоедем
При пациенти, лекувани с валсартан са докладвани случаи на ангиоедем, включително оток на ларинкса и глотиса, което води до обструкция на дихателните пътища и/или оток на лицето, устните, фаринкса и/или езика; някои от тези пациенти преди това са получавали ангиоедем от други лекарства, включително ACE инхибитори. При пациенти, които получат ангиоедем употребата на валсартан трябва незабавно да се преустанови и валсартан не трябва да се прилага повторно (виж точка 4.8).
Други заболявания със стимулиране на системата ренин-ангиотензин
При пациенти, чиято бъбречна функция би могла да зависи от активността на системата ренин- ангиотензин-алдостерон (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност), лечението с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим се свързва с олигурия и/или прогресираща азотемия, и в редки случаи с остра бъбречна недостатъчност и/или смърт. Тъй като валсартан е ангиотензин II антагонист, не може да се изключи възможна връзка на употребата на валсартан с нарушаване на бъбречната функция.
Двойно блокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS)
Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).
Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.
АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
Необходимо е повишено внимание при едновременно приложение на ARBs, включително валсартан, с други средства, блокиращи RAAS, като АСЕIs или алискирен (вж. точки 4.3 и 4.5).
Педиатрична популация
Нарушена бъбречна функция
Употребата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс < 30 ml/min и педиатрични пациенти, подложени на хемодиализа не е проучена, поради което при такива пациенти не се препоръчва прилагането на валсартан. Не се изисква коригиране на дозата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс > 30 ml/min (вж. точки 4.2 и 5.2). Бъбречната функция и стойностите на серумния калий трябва да бъдат внимателно проследявани по време на лечението с валсартан, особено когато валсартан се прилага при наличие на други състояния (температура, дехидратация), които могат да предизвикат нарушение на бъбречната функция.
Нарушена чернодробна функция
Подобно на възрастните пациенти, валсартан е противопоказан при педиатрични пациенти с тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и пациенти с холестаза (вж. точки 4.3 и 5.2). Има ограничен клиничен опит с употребата на валсартан при педиатрични пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. При такива пациенти дозата на валсартан не трябва да превишава 80 mg.
Помощни вещества
Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат това лекарство.
Е110 (сънсет жълто FCF) в състава на продукта може да причини алергични реакции.
Лекарственият продукт съдържа лецитин. Ако пациентът има свръхчувствителност към фъстъци или соя, това лекарство не трябва да се използва.
Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-системата (RAS) с АRBs, АСЕIs или алискирен:
Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин - алдостероновата система (RAAS) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху RAAS (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).
Не се препоръчва едновременна употреба
Литий
Обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и токсичност са съобщени при едновременната употреба с ACE инхибитори. Поради липсата на опит от едновременна употреба на валсартан и литий, тази комбинация не се препоръчва. Препоръчва се внимателно проследяване на серумните нива на литий, ако се прецени, че комбинацията е необходима. Ако се прилага и диуретик се предполага, че рискът от литиева токсичност може да бъде допълнително повишен.
Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий или други субстанции, които биха могли да повишат стойностите на калий
Ако се прецени, че е необходимо едновременно с валсартан да се приложи лекарствен продукт, който оказва влияние върху стойностите на калий се препоръчва проследяване на стойностите на калий в серума.
Особено внимание се изисква при едновременна употреба
Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективни COX-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина > 3 g/дневно и неселективни НСПВС
Когато ангиотензин ІІ рецепторните блокери се прилагат едновременно с НСПВС, може да се наблюдава отслабване на антихипертензивния ефект. Освен това, едновременната употреба на ангиотензин ІІ рецепторни блокери и НСПВС, може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция и повишаване на серумния калий. Поради това се препоръчва проследяване на бъбречната функция в началото на лечението, както и адекватна хидратация на пациента.
Транспортери
Ин витро данните показват, че валсартан е субстрат на транспортерите за чернодробно захващане OATP1B1/OATP1B3 и на чернодробния ефлукс транспортер MRP2. Клиничното значение на тази находка не е известно. Едновременното приложение на инхибитори на транспортерите за захващане (напр. рифампин, циклоспорин) или на ефлукс транспортерите (напр. ритонавир) може да увеличи системната експозиция на валсартан. При започване или прекратяване на съпътстващо лечение с такива лекарства са необходими съответните подходящи грижи.
Други
При проучвания за лекарствено взаимодействие с валсартан не са установени клинично значими взаимодействия с валсартан или някое от следните вещества: циметидин, варфарин, фуроземид, дигоксин, атенолол, индометацин, хидрохлоротиазид, амлодипин, глибенкламид.
Педиатрична популация
При лечение на хипертония при деца и юноши, при които често пъти има и подлежаща бъбречна патология, се препоръчва повишено внимание при едновременно прилагане на валсартан с други вещества, които потискат ренин-ангиотензин-алдостероновата система и могат да доведат до повишаване на стойностите на серумния калий. Бъбречната функция и стойностите на серумния калий трябва да бъдат внимателно проследявани.
Бременност
Употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRAs) не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. точка 4.4). Употребата на AIIRAs е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).
Eпидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на ACE инхибитори през първия триместър на бременността не са окончателни; независимо от това не може да се изключи леко повишение на риска. Въпреки, че няма контролирани епидемиологични данни за риска от AIIRAs, подобен риск може да съществува при този клас лекарства. Освен в случай че терапията с AIIRAs се преценява като много важна, пациентките, които плануват бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение с доказан профил на безопасност за употреба при бременност. При установяване на бременност, лечението с AIIRAs трябва да се преустанови незабавно и при необходимост да се започне алтернативна терапия.
Известно е, че експозицията на терапия с AIIRAs по време на втория и третия триместър на бременността, причинява фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамниоза, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. също точка 5.3).
В случай на експозиция на AIIRAs след втория триместър на бременността се препоръчва ултразвукова проверка на бъбречната функция и черепа.
Новородени, чиито майки са приемали AIIRAs, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).
Кърмене
Поради липсата на данни относно употребата на валсартан по време на кърмене, приемът на валсартан не се препоръчва, а се предпочита алтернативно лечение с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородено или недоносено бебе.
Фертилитет
Валсартан няма нежелани ефекти върху репродуктивната способност на мъжки и женски плъхове при прием на перорални дози до 200 mg/kg/ден. Тази доза е 6 пъти по-висока от максималната препоръчвана доза при хора, определена на база mg/m2 (изчислението е за перорална доза от 320 mg/ден и 60-килограмов пациент).
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране. Трябва да се има предвид, че при шофиране и работа с машини е възможно понякога да настъпят замаяност или
умора.
В контролирани клинични проучвания при възрастни пациенти с хипертония общата честота на нежеланите реакции (НЛР) е сравнима с тази при плацебо и е в съгласие с фармакологичния профил на валсартан. Честотата на НЛР не е свързана с дозата или продължителността на лечението, а също така не показва връзка с пола, възрастта или расата.
Нежеланите реакции, съобщени от клинични проучвания, постмаркетингов опит и лабораторни резултати са изброени по-долу по системо-органни класове.
Нежеланите реакции са подредени по честота, като най-честите са първи, според следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000), включително отделни съобщения. При всяко групиране по честота, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
За всички НЛР, съобщени от постмаркетинговия опит и лабораторните находки, не е възможно да се приложи никоя честота на НЛР и поради това те са упоменати с "неизвестна" честота.
-
Хипертония
Нарушения на кръвта и лимфната система С неизвестна честота Понижен хемоглобин, понижен хематокрит, неутропения,тромбоцитопения Нарушения на имунната система С неизвестна честота Свръхчувствителност, включително серумна болест Нарушения на метаболизма и храненето С неизвестна честота Повишен серумен калий, хипонатриемия Нарушения на ухото и лабиринта Нечести Световъртеж Съдови нарушения С неизвестна честота Васкулит Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения Нечести Кашлица Стомашно-чревни нарушения Нечести Коремна болка Хепатобилиарни нарушения С неизвестна честота Повишение на показателите за чернодробна функция, включително повишаване на серумния билирубин Нарушения на кожата и подкожната тъкан С неизвестна честота Ангиоедем, обрив, сърбеж, булозен дерматит Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан С неизвестна честота Mиалгия Нарушения на бъбреците и пикочните пътища С неизвестна честота Бъбречна недостатъчност и увреждане, повишаване на серумниякреатинин Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение Нечести Умора Педиатрична популация
Хипертония
Антихипертензивният ефект на валсартан е оценен в хода на две рандомизирани, двойно-слепи
клинични проучвания (всяко от които последвано от период на удължаване или от проучване) и едно открито проучване. Тези проучвания включват 711 педиатрични пациенти на възраст от
6 до под 18 години със или без хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), от които 560 пациенти приемат валсартан. С изключение на изолирани случаи на стомашно-чревни нарушения (като коремна болка, гадене, повръщане) и замаяност, не са установени значими различия във вида, честотата и тежестта на нежеланите реакции, наблюдавани при педиатрични пациенти на възраст от 6 до под 18 години и тези, съобщени преди това при възрастни пациенти.
Извършен е обобщен анализ на 560 педиатрични пациенти с хипертония (на възраст 6- 17 години), приемащи или монотерапия с валсартан [n=483] или комбинирана
антихипертензивна терапия, включваща валсартан [n=77]. От 560 пациенти 85 (15,2%) са били с ХБЗ (изходна GFR <90 ml/min/1,73 m2). Общо 45 (8,0%) пациенти са преустановили проучването поради нежелани събития. Общо 111 (19,8%) пациенти са получили нежелана лекарствена реакция (НЛР), с главоболие (5,4%), замаяност (2,3%) и хиперкалиемия (2,3%).
При пациентите с ХБЗ най-честите НЛР са хиперкалиемия (12,9%), главоболие (7,1%), повишение на креатинина в кръвта (5,9%) и хипотония (4,7%). При пациентите без ХБЗ най- честите НЛР са били главоболие (5,1%) и замаяност (2,7%). Нежеланите лекарствени реакции са наблюдавани по-често при пациенти, приемащи валсартан в комбинация с други антихипертензивни лекарства, в сравнение с валсартан самостоятелно.
Оценката на неврокогнитивните функции и развитието на педиатрични пациенти на възраст от 6 до 16 години, като цяло не показва някакво клинично значимо неблагоприятно повлияване при лечение с валсартан в продължение на една година.
В едно двойносляпо, рандомизирано проучване при 90 деца на възраст от 1 до 6 години, което е продължено като едногодишно открито проучване, са наблюдавани два смъртни случая и изолирани случаи на изразено повишаване на чернодробните трансаминази. Случаите са наблюдавани в популация със значими съпътстващи заболявания. Причинно-следствена връзка с употребата на валсартан не е установена. В друго проучване, в което са рандомизирани
75 деца на възраст от 1 до 6 години, не са наблюдавани значими повишения на чернодробните трансаминази, нито смъртни случаи при лечение с валсартан.
Хиперкалиемия се наблюдава по-често при деца и юноши на възраст от 6 до 18 години с подлежащо хронично бъбречно заболяване.
Профилът на безопасност, наблюдаван при контролирани клинични проучвания при възрастни пациенти след миокарден инфаркт и/или със сърдечна недостатъчност, се различава от цялостния профил на безопасност при пациенти с хипертония. Tова може да е свързано с придружаващото заболяване на пациента. НЛР, които настъпват при възрастни пациенти след миокарден инфаркт и/или при пациенти със сърдечна недостатъчност, са изброени по-долу:
-
Състояние след миокарден инфаркт и/или сърдечна недостатъчност (проучвания само при възрастни пациенти)
| Нарушения на кръвта и лимфната система | |
| С неизвестна честота | Тромбоцитопения |
| Нарушения на имунната система | |
| С неизвестна честота | Свръхчувствителност, включително серумна болест |
| Нарушения на метаболизма и храненето | |
| Нечести | Хиперкалиемия |
| С неизвестна честота | Повишен серумен калий, хипонатриемия |
| Нарушения на нервната система | |
| Чести | Замайване, зависещо от позата замайване |
| Нечести | Синкоп, главоболие |
| Нарушения на ухото и лабиринта | |
| Нечести | Световъртеж |
| Сърдечни нарушения | |
| Нечести | Сърдечна недостатъчност |
| Съдови нарушения | |
| Нечести | Хипотония, ортостатична хипотония |
| С неизвестна честота | Васкулит |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | |
| Нечести | Кашлица |
| Стомашно-чревни нарушения | |
| Нечести | Гадене, диария |
| Хепатобилиарни нарушения | |
| С неизвестна честота | Повишение на показателите за чернодробна функция |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | |
| Нечести | Ангиоедем |
| С неизвестна честота | Обрив, сърбеж, булозен дерматит |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | |
| С неизвестна честота | Mиалгия |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | |
| Чести | Бъбречна недостатъчност и увреждане |
| Нечести | Остра бъбречна недостатъчност, повишаване на серумния креатинин |
| С неизвестна честота | Повишение на уреята в кръвта |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | |
| Нечести | Aстения, умора |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев”
№ 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.
Симптоми
Предозирането с валсартан може да причини изразена хипотония, която може да доведе до понижаване на яснотата на съзнанието, циркулаторен колапс и/или шок.
Лечение
Терапевтичните мерки зависят от времето на прием на лекарството и вида и тежестта на симптомите. От първостепенна важност е стабилизирането на циркулаторния статус.
В случай на хипотония пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и бързо да се предприеме заместване с обемозаместващи и солеви разтвори.
Малко вероятно е валсартан да бъде отстранен чрез хемодиализа.
Фармакологични свойства - Valtensin 320 mg
Фармакотерапевтична група: ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, самостоятелни, ATC код: C09CA03
Механизъм на действие
Валсартан е перорално активен, мощен и специфичен ангиотензин II (АТ II) рецепторен антагонист. Той действа селективно върху AT1 рецепторния подтип, който е отговорен за познатите действия на ангиотензин ІІ. Повишените плазмени нива на ангиотензин II в резултат на AT1 рецепторната блокада с валсартан могат да стимулират неблокираните AT2 рецептори, което изглежда противодейства на ефекта на AT1 рецептора. Валсартан не проявява никаква частична агонистична активност към AT1 рецептора и има значително (около 20 000 пъти) по- голям афинитет към AT1 рецептора, отколкото към AT2 рецептора. Валсартан не се свързва и не блокира рецептори на други хормони или йонни канали, за които е известно, че са важни в сърдечно-съдовата регулация.
Валсартан не инхибира AСE (известен също и като кининаза II), който превръща ангиотензин I в ангиотензин II и разгражда брадикинина. Тъй като нямат ефект върху ACE и не засилват действието на брадикинина или субстанция P е малко вероятно антагонистите на ангиотензин II да са свързани с кашлица. В клинични проучвания, където валсартан е сравнен с ACE инхибитор, честотата на суха кашлица е значително (P < 0,05) по-малка при пациенти, лекувани с валсартан, отколкото при лекуваните с ACE инхибитор (2,6 % срещу 7,9 % респективно). В клинични проучвания при пациенти с анамнеза за суха кашлица по време на лечение с ACE инхибитор, 19,5 % от проучваните лица, получаващи валсартан, и 19,0 % от тези получаващи тиазиден диуретик имат кашлица, в сравнение с 68,5 % от лицата, лекувани с ACE инхибитор (P < 0,05).
Клинична ефикасност и безопасност
Хипертония
Приложението на валсартан при пациенти с хипертония води до понижаване на артериалното налягане без повлияване на пулсовата честота.
При повечето пациенти, след еднократен перорален прием, началото на антихипертензивното действие настъпва е в рамките на 2 часа, а максимален антихипертензивен ефект настъпва в рамките на 4 - 6 часа. Антихипертензивният ефект продължава над 24 часа след приема. При многократно прилагане реален антихипертензивен ефект е налице в рамките на 2 седмици, а максималният ефект се постига в рамките на 4 седмици и се поддържа в хода на дългосрочна терапия. Значимо допълнително понижение на артериалното налягане се постига при комбинация с хидрохлоротиазид.
Внезапното преустановяване на лечението с валсартан не се свързва с rebound-хипертония или с други нежелани клинични събития.
При пациенти с хипертония и диабет тип 2 с микроалбуминурия е отчетено, че валсартан намалява отделянето на албумин в урината. Проучването MARVAL (Намаляване на микроалбуминурията с валсартан (Micro Albuminuria Reduction with Valsartan)) оценява намаляването на отделянето на албумин в урината (UAE) с валсартан (80 - 160 mg/ден) в сравнение с амлодипин (5 - 10 mg/ден), при 332 пациенти с диабет тип 2 (средна възраст:
58 години; 265 мъже), с микроалбуминурия (валсартан: 58 µg/min; амлодипин: 55,4 µg/min), с нормално или високо артериално налягане и със запазена бъбречна функция (серумен креатинин < 120 µmol/l). След 24 седмици, UAE е намалено (p < 0,001) с 42 % (-24,2 µg/min; 95 % CI: -40,4 дo -19,1) с валсартан и приблизително 3 % (-1,7 µg/min; 95 % CI: -5,6 дo 14,9) с амлодипин, независимо от сходната степен на понижение на артериалното налягане в двете групи.
Проучването Намаляване на протеинурията с валсартан (DROP) изследва допълнително ефикасността на валсартан при редуциране на UAE при 391 пациенти с хипертония (АН=150/88 mmHg) с диабет тип 2, албуминурия (средна стойност = 102 µg/min;
20 - 700 µg/min) и запазена бъбречна функция (среден серумен креатинин = 80 µmol/l). Пациентите са рандомизирани на една от 3-те дози валсартан (160, 320 и 640 mg/веднъж дневно) и лекувани в продължение на 30 седмици. Целта на проучването е да установи оптималната доза валсартан за редуциране на UAE при пациенти с хипертония и диабет тип 2. След 30 седмици процентната промяна в UAE е значително намалена (с 36 % от изходната стойност) с валсартан 160 mg (95 % CI: 22 дo 47 %) и с 44 % с валсартан 320 mg (95 %CI: 31 дo 54 %). Направено е заключение, че 160 - 320 mg валсартан води до клинично значими редукции
на UAE при пациенти с хипертония и диабет тип 2.
Други: двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (RAAS)
Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial - текущо глобално изпитване за крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D (Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.
ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и диабетна нефропатия.
Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно- съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията. Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.
АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип 2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване, предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете.
Проучването е прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни последици. Както сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо.
Педиатрична популация
Хипертония
Антихипертензивният ефект на валсартан е оценен в хода на четири рандомизирани, двойно- слепи клинични проучвания при 561 педиатрични пациенти на възраст от 6 до 18 години и 165 педиатрични пациенти на възраст от 1 до 6 години. Нарушения на бъбреците и пикочните
пътища и затлъстяване са най-честите подлежащи медицински състояния, които допринасят за развитието на хипертония при децата, включени в проучванията.
Клиничен опит при деца на 6 и повече години
В клинично проучване, включващо 261 педиатрични пациенти с хипертония на възраст от 6 до 16 години, пациентите с тегло < 35 kg получават 10, 40 или 80 mg валсартан дневно под формата на таблетки (ниска, средна и висока доза), а пациентите с тегло ≥ 35 kg получават 20, 80 или 160 mg валсартан дневно под формата на таблетки (ниска, средна и висока доза). В края на втората седмица валсартан води до дозозависимо понижение, както на систолното, така и на диастолното налягане. Трите дози валсартан (ниска, средна и висока) значимо понижават систолното налягане съответно с 8, 10 и 12 mm Hg спрямо изходните стойности. Пациентите са повторно рандомизирани да продължат да приемат същите дози валсартан или да преминат на плацебо. При пациентите, които продължават да приемат средна и висока доза валсартан систолното налягане е средно с 4 и 7 mmHg по-ниско отколкото при пациентите на лечение с плацебо. При пациентите, приемащи ниска доза валсартан, систолното налягане е подобно на това при пациентите на лечение с плацебо. Дозозависимият антихипертензивен ефект на валсартан е налице при всички демографски субгрупи.
В едно друго клинично проучване, включващо 300 педиатрични пациенти с хипертония на възраст от 6 до 18 години, определени пациенти са рандомизирани да приемат валсартан или
еналаприл в продължение на 12 седмици. Децата с тегло между 18 kg и 35 kg приемат 80 mg валсартан или 10 mg еналаприл; тези с тегло между 35 kg и 80 kg приемат 160 mg валсартан или 20 mg еналаприл; а тези с тегло ≥ 80 kg приемат 320 mg валсартан или 40 mg еналаприл.
Понижението на систолното налягане е сравнимо между пациентите приемащи валсартан
(15 mmHg) и еналаприл (14 mmHg) (р-стойност за не по-малка ефикасност < 0,0001). Подобни резултати се наблюдават и за диастолното артериално налягане, понижение с 9,1 mmHg и с 8,5 mmHg съответно с валсартан и с еналаприл.
В трето, открито клинично проучване, включващо 150 педиатрични пациенти с хипертония на възраст от 6 до 17 години, лекуваните пациенти (систолично ВР ≥ 95-ти персентил за възраст, пол и височина) приемат валсартан в продължение на 18 месеца, за да се оценят безопасността и поносимостта. От 150-те пациенти, участващи в това проучване, 41 пациенти приемат също съпътстващи антихипертензивни лекарства. Дозата на пациентите се определя въз основа на групирането им по тегло за начални и поддържащи дози. Пациенти с тегло ≥ 18 до <35 kg,
≥35 до <80 kg и ≥ 80 до <160 kg приемат 40 mg, 80 mg и 160 mg и дозите се титрират съответно до 80 mg, 160 mg и 320 mg след една седмица. Половината от включените пациенти (50,0%, n=75) са с ХБЗ, като 29,3% (44) от пациентите са с ХБЗ стадий 2 (GFR 60-89 ml/min/1,73 m2) или стадий 3 (GFR 30-59 ml/min/1.73 m2). При всички пациенти средното намаляване на систолното кръвно налягане е 14,9 mmHg (изходно ниво 133,5 mmHg), при пациенти с ХБЗ е 18,4 mmHg (изходно ниво 131,9 mmHg) и при пациенти без ХБЗ е 11,5 mmHg (изходно ниво 135,1 mmHg). Процентът на пациентите, постигнали цялостен контрол на ВР (систолично и диастолично ВР <95-ти персентил), е малко по-висок в групата на ХБЗ (79,5%) в сравнение с групата, която е без ХБЗ (72,2%).
Клиничен опит при деца под 6-годишна възраст
Проведени са две клинични проучвания при пациенти на възраст от 1 до 6 години, съответно с 90 и 75 пациенти. В проучванията не са включени деца под 1 година. В първото проучване, ефикасността на валсартан е доказана спрямо плацебо, но не е демонстриран дозозависим клиничен отговор. Във второто проучване, по-високите дози на валсартан са свързани с по- голямо понижение на артериалното налягане, но тенденцията за дозозависим клиничен отговор не постига статистическа значимост и разликата спрямо лечението с плацебо е несигнификантна. Поради тези несъответствия, валсартан не се препоръчва за употреба в тази възрастова група (вж. точка 4.8).
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с валсартан във всички подгрупи на педиатричната популация със сърдечна недостатъчност и сърдечна недостатъчност след пресен миокарден инфаркт. Вижте точка 4.2 за информация относно педиатричната употреба.
Абсорбция:
След перорално приложение само на валсартан, максимални плазмени концентрации на валсартан се достигат за 2 - 4 часа. Средната абсолютна бионаличност е 23 %. Храната намалява експозицията (измерена чрез AUC) на валсартан с около 40 %, а максималната плазмена концентрация (Cmax) с около 50 %, въпреки че около 8 часа след приема плазмените концентрации на валсартан са подобни в групите на прием след нахранване и на гладно. Това понижение на AUC, обаче не се придружава от клинично значимо намаляване на терапевтичния ефект, поради което валсартан може да се дава със или без храна.
Разпределение:
Обемът на разпределение на валсартан при състояние на насищане след интравенозно приложение е около 17 литра, което показва, че валсартан не се разпределя екстензивно в тъканите. Валсартан е свързан в голяма степен с плазмените протеини (94 – 97 %), предимно със серумния албумин.
Биотрансформация:
Валсартан не се биотрансформира в голяма степен, тъй като само около 20 % от дозата се
открива като метаболити. В плазмата е установен хидроксиметаболит в ниски концентрации (по-малко от 10 % от AUC на валсартан). Този метаболит е фармакологично неактивен.
Елиминиране:
Валсартан показва мултиекспоненциална кинетика на разпад (t½α < 1 час и t½β около 9 часа). Валсартан се елиминира предимно чрез билиарна екскреция с фекалиите (около 83 % oт дозата) и от бъбреците чрез урината (около 13 % oт дозата), главно като непроменено лекарство. След интравенозно приложение, плазменият клирънс на валсартан е около 2 l/h и неговият бъбречен клирънс е 0,62 l/h (около 30 % oт общия клирънс). Полуживотът на валсартан е 6 часа.
Специални групи пациенти
Хора в старческа възраст
При някои пациенти в старческа възраст е наблюдавано малко по-висока системна експозиция на валсартан в сравнение с младите пациенти. Tова обаче няма доказана клинична значимост.
Нарушена бъбречна функция
Както се очаква за съединение, чийто бъбречен клирънс съставлява само 30 % от общия плазмен клирънс, не се наблюдава корелация между бъбречната функция и системната експозиция на валсартан. Поради тази причина не се налага коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (креатининов клирънс > 10 ml/min). Липсват данни за безопасна употреба при пациентите с креатининов клирънс < 10 ml/min и при провеждащите диализа, поради което валсартан трябва да се употребява с повишено внимание при тези пациенти (вж. точки 4.2 и 4.4). Валсартан се свързва с плазмените протеини във висока степен и няма вероятност да бъде отстранен чрез диализа.
Чернодробно увреждане
Приблизително 70 % от абсорбираната доза се елиминира чрез жлъчката, главно в непроменена форма. Валсартан не претърпява някаква значима биотрансформация. Удвояване на експозицията (AUC) е наблюдавана при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане, в сравнение със здрави хора. Не е наблюдавана обаче корелация между плазмената концентрация на валсартан и степента на чернодробна дисфункция. Валсартан не е проучен при пациенти с тежка чернодробна дисфункция (вж. точки 4.2, 4.3 и 4.4).
Педиатрична популация
В едно проучване с 26 педиатрични пациенти с хипертония (на възраст от 1 до 16 години), при еднократно прилагане на валсартан под формата на суспензия (средно: 0,9 до 2 mg/kg, максимална доза 80 mg), клирънсът (литри/час/kg) на валсартан е сравним между отделните възрасти от 1 до 16 години и подобен на този при възрастни пациенти, приемащи същите дози.
Нарушена бъбречна функция
Употребата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс < 30 ml/min и педиатрични пациенти, подложени на хемодиализа, не е проучена и поради тази причина не се препоръчва прилагането на валсартан при такива пациенти. Не се изисква коригиране на дозата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс > 30 ml/min. Бъбречната функция и нивата на серумния калий трябва да бъдат внимателно проследявани (вж. точки 4.2 и 4.4).
Фармацевтични данни - Valtensin 320 mg
Ядро на таблетката Лактоза монохидрат Микрокристална целулоза, Кроскармелоза натрий Повидон K29-K32
Талк
Магнезиев стеарат
Колоиден безводен силициев диоксид
Филмово покритие на таблетката Опадрай II кафяв: 85G20236 Поли(винилов алкохол)
Талк
Титанов диоксид (E171) Макрогол 3350 Лецитин
Сънсет жълто FCF (E110) Черен железен оксид (E172)
3 години за блистери от PVC/PE/PVDC-Al фолио. 4 години за полиетиленова опаковка за таблетки.
За таблетките в блистер от PVC/PE/PVDC-Al фолио: Да се съхранява под 30°С. За таблетките в полиетиленова опаковка няма специални изисквания.
Блистер от PVC/PE/PVDC-Al фолио
Опаковки: 7, 14, 28, 30 и 56 филмирани таблетки.
Полиетиленова опаковка
Опаковка: 100 филмирани таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.