Noxafil 300 mg - Gastro-resistant powder and solvent for oral suspension
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Noxafil 300 mg
Noxafil стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия е показан за лечение на следните инвазивни гъбични инфекции при педиатрични пациенти от 2-годишна възраст (вж. точки 4.2 и 5.1):
-
Инвазивна аспергилоза;
-
Фузариоза при пациенти, рефрактерни на лечение с амфотерицин Б или пациенти, които имат непоносимост към амфотерицин Б;
-
Хромобластомикоза и мицетома при пациенти, които са рефрактерни на лечение с итраконазол или при пациенти, които имат непоносимост към итраконазол;
-
Кокцидиоидомикоза при пациенти, рефрактерни на лечение с амфотерицин Б, итраконазол или флуконазол, или при пациенти, които имат непоносимост към тези лекарствени продукти.
Рефрактерност се дефинира като прогресиране на инфекцията или липса на подобрение след минимум 7 дни предхождащо лечение с ефективна противогъбична терапия.
Noxafil стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия е показан за профилактика на развитието на инвазивни гъбични инфекции при следните групи педиатрични пациенти от 2-годишна възраст:
-
Пациенти на индукционна химиотерапия за остра миелогенна левкемия (AML) или миелодиспластичен синдром (MDS), при които се очаква лечението да доведе до развитие на протрахирана неутропения и които са с висок риск от развитие на инвазивни гъбични инфекции;
-
Пациенти след трансплантация на хемопоетични стволови клетки (HSCT), които са на високодозова имуносупресивна терапия с цел профилактика на развитие на реакция на присадката срещу приемника и които са с висок риск от развитие на инвазивни гъбични инфекции.
.
За приложение при орофарингеална кандидоза вижте кратката характеристика на Noxafil перорална суспензия.
Невзаимозаменяемост между Noxafil стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия и Noxafil перорална суспензия
Стомашно-устойчивият прах и разтворител за перорална суспензия не е взаимозаменяем с пероралната суспензия поради разлики в дозировката на лекарствените форми. Поради това трябва да бъдат следвани специфичните препоръки за дозиране за всяка от лекарствените форми.
Лечението трябва да бъде назначено от лекар с опит в лечението на гъбични инфекции или в поддържащото лечение на високорискови пациенти, при които позаконазол е показан за профилактика.
Дозировка
Noxafil стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия е показан само за педиатрична популация (< 18 годишна въздраст). Друга лекарствена форма (Noxafil перорална суспензия) е налична за възрастни пациенти > 18 годишна въздраст.
Дозировката за педиатрични пациенти на възраст от 2 до под 18 години е показана в Таблица 1.
Максималният дозов обем, който може да се приложи с дозираща спринцовка от 10 ml, е 8 ml с използване на едно включено в опаковката саше Noxafil стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия, което съответства на максимална доза 240 mg (т.е. препоръчителната доза за пациенти с тегло 40 kg). За педиатрични пациенти с тегло > 40 kg, се препоръчва употреба на таблетки позаконазол, ако пациентът може да гълта цели таблетки. За допълнителна информация относно прилагането вижте КХП на таблетките.
Таблица 1. Препоръчителна доза при педиатрични пациенти (на възраст от 2 до 18 години) с тегло от 10 до 40 kg
| Тегло (kg) | Доза (обем) |
| 10-<12 kg | 90 mg (3 ml) |
| 12-<17 kg | 120 mg (4 ml) |
| 17-<21 kg | 150 mg (5 ml) |
| 21-<26 kg | 180 mg (6 ml) |
| 26-<36 kg | 210 mg (7 ml) |
| 36-40 kg | 240 mg (8 ml) |
В Ден 1 препоръчителната доза се прилага два пъти.
След Ден 1 препоръчителната доза се прилага веднъж дневно.
Продължителност на лечението
При пациенти с инвазивна аспергилоза препоръчителната обща продължителност на лечението е 6-12 седмици. При пациенти с рефрактерна инвазивна гъбична инфекция (ИГИ) или при пациенти с ИГИ и непоносимост към лекарствата за 1ва линия на лечение, продължителността на лечение трябва да се определя от тежестта на подлежащото заболяване, възстановяването от имуносупресията и клиничния отговор.
При пациенти с остра миелогенна левкемия или с миелодиспластичен синдром, профилактиката на инвазивната гъбична инфекция с Noxafil трябва да започне няколко дни преди очакваното развитие на неутропения и да продължи 7 дни след повишаване на неутрофилния брой над 500 клетки/mm3. Продължителността на лечението зависи от възстановяването от неутропенията или имуносупресията.
Пропусната доза
Ако пациентът пропусне доза, той трябва да бъде инструктиран да приеме дозата възможно най-скоро, освен ако не е наближило времето за приемане на следващата доза. Не трябва да се приема двойна доза позаконазол, за да се компенсира пропуснатата доза.
Специални популации
Бъбречно увреждане
Не се очаква бъбречно увреждане да повлияе върху фармакокинетиката на позаконазол и не се препоръчва коригиране на дозата (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Ограничените данни относно въздействието на чернодробно увреждане (включително и клас C по класификацията на Child-Pugh за хронично чернодробно увреждане) върху фармакокинетиката на позаконазол показват повишаване на плазмената концентрация в сравнение с пациенти с нормална чернодробна функция, но не предполагат необходимост от корекция на дозата (вж. точки 4.4 и 5.2). Препоръчва се особено внимание поради възможността за повишена плазмена концентрация.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на позаконазол при деца на възраст под 2 години не са установени.
Липсват клинични данни.
Начин на приложение
За перорално приложение след реконституиране.
Дозата трябва да се приложи перорално, в рамките на 30 минути след смесване.
Noxafil стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия трябва да се прилага с осигурените спринцовки с назъбен връх.
За подробности относно приготвянето и приложението на стомашно-устойчивия прах и разтворител за перорална суспензия вижте точка 6.6 и указанията за употреба.
Noxafil стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия може да се приема със или без храна (вж. точка 5.2).
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Едновременно приложение с ергоалкалоиди (вж. точка 4.5).
Едновременно приложение със субстратите на CYP3A4 терфенадин, астемизол, цизаприд, пимозид, халофантрин или хинидин, тъй като то може да доведе до повишени плазмени концентрации на тези лекарствени продукти, водещи до удължаване на QTс интервала и рядка поява на torsade de pointes (вж. точки 4.4 и 4.5).
Едновременно приложение с HMG-CoA редуктазните инхибитори симвастатин, ловастатин и аторвастатин (вж. точка 4.5).
Едновременно приложение по време на началната фаза и фазата на титриране на дозата на венетоклакс при пациенти с хронична лимфоцитна левкемия (Chronic Lymphocytic Leukaemia, CLL) (вж. точки 4.4 и 4.5).
Свръхчувствителност
Няма информация относно кръстосана чувствителност между позаконазол и други противогъбични азоли. Позаконазол трябва да се изписва с повишено внимание на пациенти, свръхчувствителни към други азоли.
Хепобилиарни нарушения
Чернодробни реакции (напр. леко до умерено повишение на АЛАТ, АСАТ, алкална фосфатаза, общ билирубин и/или клинични данни за развитие на хепатит) са съобщавани по време на лечение с позаконазол. Повишаването на чернодробни ензими обикновено е обратимо след преустановяване на лечението, а в отделни случаи стойностите се нормализират без прекъсване на терапията. Макар и рядко, съобщавани са и чернодробни нарушения в по-тежка степен с летален изход (вж. точка 4.8).
Контрол на чернодробната функция
Чернодробните показатели трябва да се изследват преди и по време на лечението с позаконазол. Пациенти, които показват отклонения в тестовете за чернодробна функция по време на терапията с позаконазол, трябва да бъдат рутинно мониторирани за развитие на чернодробно увреждане в по-тежка степен. Лечението с позаконазол трябва да се преустанови при наличие на клинични признаци и симптоми за развитие на чернодробно заболяване.
Позаконазол трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с чернодробно увреждане, поради възможността за увеличение на плазмените нива (вж. точки 5.2).
Удължен QTс интервал
Някои азоли се свързват с удължаване на QTc интервала. Позаконазол не трябва да се приема с лекарствени продукти, които са субстрати на CYP3A4 и за които се знае, че удължават QTc интервала (вж. точки 4.3 и 4.5). Позаконазол трябва да се прилага с повишено внимание на пациенти със състояния на проаритмия като:
-
Вроден или придобит удължен QTc интервал
-
Кардиомиопатия, особено при наличие на сърдечна недостатъчност
-
Синусова брадикардия
-
Съществуваща симптоматична аритмия
-
Съпътстваща терапия с лекарства, за които се знае, че удължават QTc интервала (други освен изброените в точка 4.3).
Електролитни нарушения, особено онези свързани с нивата на калий, магнезий или калций, трябва да бъдат наблюдавани и коригирани при необходимост, преди и по време на терапията с позаконазол.
Лекарствени взаимодействия
Позаконазол е инхибитор на CYP3A4 и трябва да се прилага само при изключителни обстоятелства по време на лечение с други лекарства, които се метаболизират чрез CYP3A4 (вж. точка 4.5).
Мидазолам и други бензодиазепини
Поради риск от удължена седация и възможна респираторна депресия, едновременното приложение на позаконазол с бензодиазепини, метаболизирани от CYP3A4 (напр. мидазолам, триазолам, алпразолам) трябва да се обмисля само ако е изрично необходимо. Необходимо е да се обсъди корекция на дозата на бензодиазепини, които се метаболизират от CYP3A4 (вж. точка 4.5).
Токсичност на винкристин
Съпътстващото приложение на азолови антимикотици, включително позаконазол, с винкристин се свързва с невротоксичност и други сериозни нежелани реакции, включително припадъци, периферна невропатия, синдром на неадекватна секреция на антидиуретичния хормон и паралитичен илеус. Запазете азоловите антимикотици, включително позаконазол, за пациенти, приемащи винка алкалоиди, включително винкристин, които нямат други възможности за противогъбично лечение (вж. точка 4.5).
Токсичност на венетоклакс
Съпътстващото приложение на мощни CYP3A инхибитори, включително позаконазол, със субстрата на CYP3A4 венетоклакс може да повиши токсичността на венетоклакс, включително риска за синдром на туморен разпад (tumour lysis syndrome, TLS) и неутропения (вж. точки 4.3 и 4.5). За подробни указания се обърнете към КХП на венетоклакс.
Антибактериални средства от групата на рифамицин (рифампицин, рифабутин), флуклоксацилин, някои антиконвулсанти (фенитоин, карбамазепин, фенобарбитал, примидон) и ефавиренц
В комбинация концентрациите на позаконазол могат значително да се занижат, затова едновременният прием с позаконазол трябва да се избягва, освен ако ползата за пациента не надвишава риска (вж. точка 4.5).
Стомашно-чревна дисфункция
Данните за фармакокинетиката при пациенти със стомашно-чревна дисфункция в тежка степен (напр. тежка диария) са ограничени. Пациентите с тежка диария или повръщане трябва да бъдат стриктно проследявани за пробив на гъбични инфекции.
Реакция на фоточувствителност
Позаконазол може да предизвика повишен риск от реакция на фоточувствителност. По време на лечението пациентите трябва да бъдат съветвани да избягват излагането на слънчева светлина без подходяща защита като защитно облекло и слънцезащитен продукт с висок слънцезащитен фактор (sun protection factor, SPF).
Помощни вещества с известно действие
Метилпарахидроксибензоат и пропилпарахидроксибензоат
Този лекарствен продукт съдържа метилпарахидроксибензоат (E218) и пропилпарахидроксибензоат. Може да причини алергични реакции (възможно е те да са забавени).
Сорбитол
Това лекарство съдържа 47 mg сорбитол (E420) на милилитър.
В лекарствените продукти за перорално приложение, сорбитол може да повлияе бионаличността на други перорални лекарствени продукти, които се прилагат съпътстващо. Пациентите с наследствена непоносимост към фруктоза (HFI) не трябва да приемат този лекарствен продукт.
Пропиленгликол
Това лекарство съдържа 7 mg пропиленгликол (E1520) на милилитър.
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Ефекти на други лекарства върху позаконазол
Позаконазол се метаболизира чрез UDP глюкурониране (ензими от фаза 2) и е субстрат за ефлукса на р-гликопротеин (P-gp) in vitro. Затова инхибиторите (напр. верапамил, циклоспорин, хинидин, кларитромицин, еритромицин и др.) или индукторите (напр. рифампицин, рифабутин, някои антиконвулсанти и др.) на тези клирънсови пътища могат да повишат или съответно да понижат плазмените концентрации на позаконазол.
Флуклоксацилин
Флуклоксацилин (CYP450 индуктор) може да понижи плазмените концентрации на позаконазол. Съпътстващата употреба на позаконазол и флуклоксацилин трябва да се избягва, освен ако ползата за пациента не надвишава риска (вж. точка 4.4).
Рифабутин
Рифабутин (300 mg веднъж дневно) понижава Cmax (максималната плазмена концентрация) и AUC (площта под кривата на плазмената концентрация) на позаконазол съответно до 57 % и 51 %. Едновременният прием на позаконазол и рифабутин или подобни индуктори (напр. рифампицин) трябва да се избягва, освен ако ползата за пациента не надвишава риска. За ефекта на позаконазол върху плазмените нива на рифабутин вижте по-долу.
Ефавиренц
Ефавиренц (400 mg веднъж дневно) намалява Cmax и AUC на позаконазол с 45 % и 50 % съответно. Съпътстващата употреба на позаконазол и ефавиренц трябва да се избягва, освен ако ползата за пациента не надвишава риска.
Фозампренавир
Комбинацията на фозампренавир с позаконазол може да доведе до намаляване на плазмените концентрации на позаконазол. Ако се налага едновременно приложение, се препоръчва внимателно проследяване за пробив на гъбични инфекции. Прилагането на многократни дози фозампренавир (700 mg два пъти дневно в продължение на 10 дни) намалява Cmax и AUC на позаконазол перорална суспензия (200 mg еднократно дневно първия ден, 200 mg два пъти дневно на втория ден и след това 400 mg два пъти дневно за 8 дни) съответно с 21 % и 23 %. Ефектът на позаконазол върху нивата на фозампренавир, когато фозампренавир е даван с ритонавир е неизвестен.
Фенитоин
Фенитоин (200 mg веднъж дневно) понижава Cmax и AUC на позаконазол съответно с 41 % и
50 %. Съпътстващата употреба на позаконазол и фенитоин или подобни индуктори (напр. карбамазепин, фенобарбитал, примидон) трябва да се избягва, освен ако ползата за пациента не надвишава риска.
H2 рецепторни антагонисти и инхибитори на протонна помпа
Не са наблюдавани клинично значими ефекти при съпътстващо приложение на позаконазол таблетки с антиациди, H2 рецепторни антагонисти и инхибитори на протонна помпа. Не е необходимо коригиране на дозата на позаконазол таблетки при съпътстващото им приложение с антиациди, H2 рецепторни антагонисти и инхибитори на протонна помпа.
Ефекти на позаконазол върху други лекарствени продукти
Позаконазол е мощен инхибитор на CYP3A4. Едновременното приложение на позаконазол и субстрати на CYP3A4 може да доведе до значително увеличаване на експозицията към CYP3A4 субстратите, както при посочените по-долу примери на въздействие върху такролимус, сиролимус, атазанавир и мидазолам. Необходимо е повишено внимание при едновременно приложение на позаконазол и интравенозно приложени CYP3A4 субстрати, и може да се наложи дозата на CYP3A4 субстратите да бъде редуцирана. Ако позаконазол се прилага едновременно със CYP3A4 субстрати, приемани перорално, и при които повишаване на плазмената концентрация може да бъде свързано с неприемливи нежелани реакции, плазмената
концентрация на CYP3A4 субстратите и/или нежеланите реакции трябва да бъдат внимателно следени и при необходимост дозата да бъде коригирана. Няколко от проучванията за взаимодействия са проведени със здрави доброволци, при които се постига по-висока експозиция към позаконазол в сравнение с пациенти, приемали същата доза. Ефектът на позаконазол върху субстратите на CYP3A4 би могъл да бъде малко по-слаб при пациенти, отколкото при здрави доброволци и се очаква да варира при различните пациенти поради променливата експозиция на позаконазол. Ефектът от едновременно приложение с позаконазол върху плазмените нива на субстратите на CYP3A4 може да бъде променлив и при отделния пациент.
Терфенадин, астемизол, цизаприд, пимозид, халофантрин и хинидин (CYP3A4 субстрати) Eдновременното приложение на позаконазол и терфенадин, астемизол, цизаприд, пимозид, халофантрин или хинидин е противопоказано. Едновременното приложение може да доведе до повишени плазмени концентрации на тези лекарства, водещо до удължаване на QTc интервала и редки прояви на torsade de pointes (вж. точка 4.3).
Ергоалкалоиди
Позаконазол може да увеличи плазмената концентрация на ергоалкалоидите (ерготамин и дихидроерготамин), което може да доведе до ерготизъм. Едновременното приложение на позаконазол и ергоалкалоиди е противопоказано (вж. точка 4.3).
Инхибитори на HMG-CоА редуктазата, метаболизирани от CYP3A4 (напр. симвастатин, ловастатин и аторвастатин)
Позаконазол може значително да повиши плазмените нива на HMG-CoA редуктазните инхибитори, метаболизирани от CYP3A4. Лечението с тези инхибитори на HMG-CoA редуктаза трябва да бъде прекъснато по време на лечението с позаконазол, тъй като повишените нива се свързват с рабдомиолиза (вж. точка 4.3).
Венетоклакс
В сравнение с венетоклакс 400 mg, приложен самостоятелно, едновременното приложение на 300 mg позаконазол, мощен CYP3A инхибитор, с венетоклакс 50 mg и 100 mg за 7 дни при 12 пациенти, повишава Cmax на венетоклакс съответно до 1,6-пъти и 1,9-пъти, а AUC до
1,9-пъти и 2,4-пъти (вж. точки 4.3 и 4.4).
Мидазолам и други бензодиазепини, метаболизирани от CYP3A4
В проучване със здрави доброволци, позаконазол перорална суспензия (200 mg веднъж дневно в продължение на 10 дни) увеличава експозицията (AUC) на интравенозно приложения мидазолам (0,05 mg/kg) с 83 %. В друго проучване със здрави доброволци, многократното приложение на позаконазол перорална суспензия (200 mg два пъти дневно в продължение на 7 дни) повишaва Cmax и AUC на интравенозния мидазолам (единична доза от 0,4 mg) средно съответно 1,3 и 4,6 пъти (диапазон от 1,7 до 6,4 пъти). Позаконазол перорална суспензия
400 mg два пъти дневно за 7 дни повишaва Cmax и AUC на интравенозния мидазолам съответно 1,6 и 6,2 пъти (диапазон от 1,6 до 7,6 пъти). И в двете дози позаконазол повишaва Cmax и AUC на пероралния мидазолам (единична доза 2 mg за перорално приложение) съответно 2,2 и
4,5 пъти. Освен това позаконазол перорална суспензия (200 mg или 400 mg) удължава средния терминален полуживот на мидазолам от средно 3-4 часа на 8-10 часа по време на едновременно приложение.
Поради риск от удължена седация се препоръчва да се обмисли корекция на дозата, когато позаконазол се прилага едновременно с бензодиазепини (напр. мидазолам, триазолам, алпразолам), които се метаболизират от CYP3A4 (вж. точка 4.4), както и да се направи справка с КХП на съответните бензодиазепини, метаболизирани от CYP3A4.
Винка алкалоиди
Повечето от винка алкалоидите (напр. винкристин и винбластин) са субстрати на CYP3A4. Съпътстващото приложение на азолови антимикотици, включително позаконазол, с винкристин се свързва със сериозни нежелани реакции (вж. точка 4.4). Позаконазол може да повиши плазмените концентрации на винка алкалоидите, което може да доведе до невротоксичност и
други сериозни нежелани реакции. Затова запазете азоловите антимикотици, включително позаконазол, за пациенти, приемащи винка алкалоиди, включително винкристин, които нямат други възможности за противогъбично лечение.
Рифабутин
Позаконазол повишава Cmax и AUC на рифабутин съответно с 31 % и 72 %. Едновременната употреба на позаконазол и рифабутин трябва да се избягва, освен ако ползата за пациента не надвишава риска (вж. също по-горе за ефекта на рифабутин върху плазмените нива на позаконазол). Ако тези лекарствени продукти се приемат едновременно, е препоръчително внимателно проследяване на диференциалното броене и на нежеланите лекарствени реакции, свързани с повишеното ниво на рифабутин (напр. увеит).
Сиролимус
Многократното приложение на позаконазол перорална суспензия (400 mg два пъти дневно в продължение на 16 дни) повишава Cmax и AUC на сиролимус (2 mg еднократна доза) средно съответно с 6,7 и 8,9 пъти (диапазон от 3,1 до 17,5 пъти) при здрави участници. Ефектът на позаконазол върху сиролимус при пациенти е неизвестен, но се очаква да варира поради променливата експозиция на позаконазол при пациентите. Едновременното приложение на позаконазол и сиролимус не се препоръчва, и трябва да се избягва винаги, когато е възможно. Ако едновременното приложение не може да бъде избегнато, се препоръчва дозата на сиролимус силно да се намали при започване на лечението с позаконазол и най-ниските концентрации на сиролимус в кръвта да се проследяват много често. Концентрациите на сиролимус трябва да се проследяват при започване на лечението, по време на едновременно приложение и при прекъсване на лечението с позаконазол, като дозата на сиролимус съответно се коригира. Трябва да се отбележи, че отношението между най-ниската плазмена концентрация на сиролимус и AUC се променя при едновременно приложение с позаконазол. В резултат на това най-ниската концентрация на сиролимус, която нормално е в рамките на терапевтичния диапазон, може да падне до субтерапевтични нива. Следователно трябва да се цели най-ниските концентрации да попадат в горната част на терапевтичния диапазон и внимателно да се проследяват клиничните признаци и симптоми, лабораторните параметри и тъканните биопсии.
Циклоспорин
При пациенти със сърдечна трансплантация на постоянна доза циклоспорин, позаконазол перорална суспензия 200 mg веднъж дневно повишава концентрацията на циклоспорин и налага намаляване на дозата. В клинични проучвания за ефикасност има съобщения за случаи на повишени нива на циклоспорин, довели до сериозни нежелани реакции, включително нефротоксичност и един случай на левкоенцефалопатия с фатален изход. При започване на лечение с позаконазол при пациенти, които са на лечение с циклоспорин, дозата на циклоспорина трябва да се намали (напр. до около ¾ от предишната доза). След това нивата на циклоспорин в кръвта трябва да бъдат проследявани внимателно по време на едновременното приложение и след прекратяване на лечението с позаконазол, а дозата на циклоспорин да се коригира при необходимост.
Такролимус
Позаконазол повишава Cmax и AUC на такролимус (при единична доза от 0,05 mg/kg телесно тегло) съответно със 121 % и 358 %. В клиничните проучвания за ефикасност са докладвани клинично значими взаимодействия, довели до хоспитализация и/или прекъсване на лечението с позаконазол. При започване на лечение с позаконазол при пациенти, които вече приемат такролимус, дозата на такролимус трябва да се намали (напр. до около една трета от дозата, която приемат до момента). След това нивата на такролимус в кръвта трябва да бъдат проследявани внимателно по време на едновременното приложение и след прекъсване на лечението с позаконазол, а дозата на такролимус да се коригира при необходимост.
HIV протеазни инхибитори
Тъй като HIV протеазните инхибитори са субстрати на CYP3A4, се очаква позаконазол да увеличи нивата на плазмена концентрация на тези антиретровирусни агенти. След
едновременно приложение на позаконазол перорална суспензия (400 mg два пъти дневно) с атазанавир (300 mg веднъж дневно) в продължение на 7 дни при здрави индивиди, Cmax и AUC на атазанавир са се увеличили средно с 2,6 и съответно 3,7 пъти (диапазон от 1,2 до 26 пъти). След едновременно приложение на позаконазол перорална суспензия (400 mg два пъти дневно) с атазанавир и ритонавир (300/100 mg веднъж дневно) за период от 7 дни при здрави индивиди, Cmax и AUC на атазанавир са се увеличили средно съответно 1,5 и 2,5 пъти (диапазон от 0,9 до 4,1 пъти). Добавянето на позаконазол към лечение с атазанавир или лечение с атазанавир плюс ритонавир се свързва с повишаване на плазмените нива на билирубина. По време на едновременно приложение с позаконазол се препоръчва редовно проследяване на нежеланите реакции и токсичността, които се свързват с антиретровирусните агенти, субстрати на CYP3A4.
Калциеви антагонисти, метаболизирани от CYP3A4 (напр. дилтиазем, верапамил, нифедипин, низолдипин)
Честото проследяване за нежелани лекарствени реакции и токсичност, свързани с калциевите антагонисти, се препоръчва по време на едновременното приложение с позаконазол. Може да се наложи корекция в дозата на калциевите антагонисти.
Дигоксин
Приемът на други азоли се свързва с повишаване нивото на дигоксин. Затова позаконазол може да повиши плазмената концентрация на дигоксин и нивото на дигоксин трябва да се проследи при започване или прекъсване на лечението с позаконазол.
Сулфонилуреи
Концентрациите на глюкоза се понижават при някои здрави доброволци, когато са приемали глипизид едновременно с позаконазол. Проследяването на глюкозните концентрации се препоръчва при пациенти с диабет.
Транс ретиноева киселина (All-trans retinoic acid, ATRA) или третиноин
Тъй като ATRA се метаболизира от чернодробните CYP450 ензими, главно от CYP3A4, съпътстващо приложение с позаконазол, който е мощен инхибитор на CYP3A4, може да доведе до повишена експозиция на третиноин, водеща до повишена токсичност (особено хиперкалциемия). Нивата на серумния калций трябва да бъдат проследявани и при необходимост да се обсъди подходяща корекция на дозата на третиноин по време на лечението с позаконазол и през следващите дни след лечението.
Педиатрична популация
Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.
Бременност
Няма достатъчно данни за употребата на позаконазол при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен.
Жени с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението. Позаконазол не трябва да се използва по време на бременност, освен ако ползата за майката ясно надвишава потенциалния риск за плода.
Кърмене
Позаконазол се екскретира в млякото на плъхове в период на лактация (вж. точка 5.3). Няма проучвания за екскрецията на позаконазол в кърмата. Кърменето трябва да бъде преустановено при започване на лечение с позаконазол.
Фертилитет
Позаконазол не е повлиял фертилитета при мъжки плъхове в дози до 180 mg/kg (3,4 пъти дозата при 300 mg таблетка, въз основа на стационарните плазмени концентрации при пациенти) или
при женски плъхове при дози до 45 mg/kg (2,6 пъти дозата при 300 mg таблетка, въз основа на стационарните плазмени концентрации при пациенти). Липсва клиничен опит за оценка на влиянието на позаконазол върху фертилитета при хора.
Необходимо е повишено внимание при употребата на позаконазол, тъй като са докладвани някои нежелани реакции (напр. замайване, сънливост и т.н.), които биха могли да повлияят шофирането/работата с машини.
Резюме на профила на безопасност
Данните за безопасност са получени от клинични изпитвания при възрастни с перорална суспензия, лекарствени форми за интравенозно приложение и таблетки, а при педиатрични участници с лекарствени форми за интравенозно приложение, таблетки и перорална суспензия. Най-често съобщаваните нежелани реакции по време на лечение са повишение на аланин аминотрансферазата (2,6 %), повишение на аспартат аминотрансферазата (3,5 %) и обрив
(2,6 %).
Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции
В рамките на системо-органните класове нежеланите реакции са изброени по честота, като са използвани следните категории: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести
(≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 2. Нежелани реакции*
| Системо-органеи клас | Нежелани реакции | Честота |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | неутропения | Чести |
| тромбоцитопения, левкопения, анемия, еозинофилия, лимфаденопатия, инфаркт на далака | Нечести | |
| хемолитично-уремичен синдром, тромботична тромбоцитопенична пурпура, панцитопения, коагулопатия, кръвоизлив | Редки | |
| Нарушения на имунната система | алергични реакции | Нечести |
| реакции насвръхчувствителност | Редки | |
| Нарушения на ендокринната система | надбъбречна недостатъчност, понижени нива на гонадотропин в кръвта,псевдоалдостеронизъм | Редки |
| Системо-органеи клас | Нежелани реакции | Честота |
| Нарушения на метаболизма и храненето | електролитен дисбаланс, aнорексия, намален апетит, хипокалиемия,хипомагнезиемия | Чести |
| хипергликемия, хипогликемия | Нечести | |
| Психични нарушения | абнормни сънища, състояние на обърканост, разстройство на съняпсихотични разстройства, депресия | НечестиРедки |
| Нарушения на нервната система | парестезии, замайване, сомнолентност, главоболие, дисгеузия | Чести |
| гърчове, невропатия,хипоестезия, тремор, афазия, инсомния | Нечести | |
| мозъчно-съдов инцидент, енцефалопатия, перифернаневропатия, синкоп | Редки | |
| Нарушения на очите | замъглено зрение, фотофобия,намалена острота на зрението | Нечести |
| диплопия, скотоми | Редки | |
| Нарушения на ухото и лабиринта | нарушения на слуха | Редки |
| Сърдечни нарушения | синдром на удължен QT интервал§, промени в електрокардиограма§, палпитации, брадикардия, суправентрикуларниекстрасистоли, тахикардия | Нечести |
| torsade de pointes, внезапна смърт, камерна тахикардия, кардио-респираторен арест, сърдечна недостатъчност,инфаркт на миокарда | Редки | |
| Съдови нарушения | хипертония | Чести |
| хипотония, васкулит | Нечести | |
| белодробна емболия, дълбока венозна тромбоза | Редки | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | кашлица, епистаксис, хълцане, назална конгестия, плеврална болка, тахипнея | Нечести |
| белодробна хипертония,интерстициални пневмонии, пневмонити | Редки | |
| Стомашно-чревни | гадене | Много чести |
| Системо-органеи клас нарушения | Нежелани реакции | Честота |
| повръщане, болки в корема, диария, диспепсия, сухота в устата, флатуленция, запек,аноректален дискомфорт | Чести | |
| панкреатит, подуване на корема, ентерит, дискомфорт в епигастриума, оригване,гастроезофагеална рефлуксна болест, оток на устата | Нечести | |
| гастроинтестиналенкръвоизлив, илеус | Редки | |
| Хепатобилиарни нарушения | повишени нива на чернодробните ензими (повишена АЛАТ, повишена АСАТ, повишен билирубин, повишена алкална фосфатаза,повишена ГГТ) | Чести |
| хепатоцелуларно увреждане, хепатит, иктер, хепатомегалия, холестаза, чернодробна токсичност, абнормначернодробна функция | Нечести | |
| чернодробна недостатъчност§, холестатичен хепатит, хепатоспленомегалия,чернодробна болезненост, астериксис | Редки | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | обрив, сърбеж | Чести |
| улцерации в устата, алопеция, дерматит, еритема, петехии | Нечести | |
| синдром на Stevens-Johnson, везикуларен обривреакция на фоточувствителност§ | С неизвестна честота | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | болка в гърба, болка във врата, мускулно-скелетна болка, болка в крайник | Нечести |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | остра бъбречна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, повишен серумен креатинин | Нечести |
| бъбречна тубулна ацидоза,интерстициален нефрит | Редки | |
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдата | нарушения на менструацията | Нечести |
| болки в гърдите | Редки | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | пирексия (фебрилитет), астения, умора | Чести |
| Системо-органеи клас | Нежелани реакции | Честота |
| оток, болка, втрисане, неразположение, дискомфорт в гърдите, лекарствена непоносимост, усещане запаника, възпаление на лигавица | Нечести | |
| оток на езика, оток по лицето | Редки | |
| Изследвания | промени в серумните нива на лекарства, понижени нива на фосфор в кръвта, абнормнирезултати от рентгенография на гърдите | Нечести |
* На базата на нежеланите лекарствени реакции, наблюдавани при прилагане на перорална суспензия, стомашно-устойчиви таблетки, концентрат за инфузионен разтвор и стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия.
§ Вижте точка 4.4.
Описание на избрани нежелани лекарствени реакции
Хепатобилиарни нарушения
По време на постмаркетинговия период на проследяване на позаконазол перорална суспензия се съобщава за чернодробно увреждане в тежка степен с летален изход (вж. точка 4.4).
Удължаване на QTc-интервала
Съобщава се за удължаване на QTc-интервала при употребата на позаконазол (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Безопасността на позаконазол концентрат за инфузионен разтвор, позаконазол таблетки и позаконазол стомашно-устойчивпрах и разтворител за перорална суспензия е оценена при
31 педиатрични пациенти на възраст от 2 до под 18 години с диагноза възможна, вероятна или доказана инвазивна аспергилоза. Профилът на безопасност на позаконазол при педиатрични пациенти с инвазивна аспергилоза е съвместим с известния профил на безопасност на позаконазол.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Липсва опит с предозиране с позаконазол стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия.
По време на клинични проучвания пациентите, приемали позаконазол перорална суспензия до 1 600 mg дневно, не са съобщавали за нежелани реакции различни от тези на пациентите, приемали по-ниски дози. Случайно предозиране е отбелязано при пациент, който приемал
1 200 mg позаконазол перорална суспензия два пъти дневно в продължение на три дни. Изследователят не отбелязва нежелани реакции.
Позаконазол не се отстранява чрез хемодиализа. Няма специално лечение в случай на предозиране с позаконазол. Може да се обсъди поддържащо лечение.
Фармакологични свойства - Noxafil 300 mg
Фармакотерапевтична група: Антимикотици за системна употреба, триазолови производни,
ATC код: J02A C04.
Механизъм на действие
Позаконазол инхибира ензима ланостерол-14α-деметилаза (CYP51), който катализира основен етап в ергостероловия биосинтез.
Микробиология
Позаконазол е показал активност in vitro срещу следните микроорганизми: Aspergillus spp. (Aspergillus fumigatus, A. flavus, A. terreus, A. nidulans, A. niger, A. ustus), Candida spp. (Candida albicans, C. glabrata, C. krusei, C. parapsilosis, C. tropicalis, C. dubliniensis, C. famata, C. inconspicua, C. lipolytica, C. norvegensis, C. pseudotropicalis), Coccidioides immitis, Fonsecaea pedrosoi, Fusarium spp., Rhizomucor spp., Mucor spp. и Rhizopus spp. Микробиологичните данни предполагат активност на позаконазол срещу Rhizomucor, Mucor и Rhizopus, но към момента клиничните данни са твърде ограничени, за да се прецени активността на позаконазол срещу тези микроорганизми.
Налични са следните in vitro данни, но тяхната клинична значимост е неизвестна. В проучване за проследяване на > 3 000 клинични изолати на плесен от 2010-2018, 90 % от които не са от рода на Aspergillus гъби, проявяват следната in vitro минимална инхибиторна концентрация (minimum inhibitory concentration, MIC): Mucorales spp (n=81) 2 mg/l; Scedosporium apiospermum/S. boydii (n=65) 2 mg/l; Exophiala dermatiditis (n=15) 0,5 mg/l и Purpureocillium lilacinum (n=21) 1 mg/l.
Резистентност
Установени са отделни клинични случаи на понижена чувствителност към позаконазол. Принципният механизъм на резистентност е придобиването на промени в таргетния протеин, CYP51.
Оценка на електрокардиограма
Преди и по време на лечението с позаконазол перорална суспензия (400 mg два пъти дневно с храна с високо съдъжрание на мазнини) са извършвани многократни ЕКГ изследвания на определени интервали от време в рамките на 12 часа на 173 здрави мъже и жени доброволци на възраст от 18 до 85 години. Не са наблюдавани клинично значими промени в средния QTc (Fridericia) интервал в сравнение с изходното ниво.
Гранични стойности при изпитване за чувствителност
Критериите за интерпретиране на MПК (минимална потискаща концентрация) при изпитване на чувствителността са установени от European Committee on Antimicrobial Susceptibility Testing (EUCAST) за позаконазол и са изброени тук: https://www.ema.europa.eu/documents/other/minimum-inhibitory-concentration-mic-breakpoints_en.xlsx
Клинична ефикасност и безопасност
Безопасността и ефикасността на позаконазол (Noxafil стомашно-устойчиви таблетки; Noxafil стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия; Noxafil концентрат за инфузионен разтвор) са установени при педиатрични пациенти на възраст от 2 до
под 18 години. Употребата на позаконазол при тези възрастови групи е подкрепена с данните от задоволителни и добре контролирани проучвания на позаконазол при възрастни и от данните за безопасност, фармакокинетичните данни и данните за безопасност от педиатрични проучвания, както и от популационното фармакокинетично моделиране (вж. точка 5.2).
Фармакокинетиката и безопасността на позаконазол концентрат за инфузионен разтвор и на стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия са оценени при
115 педиатрични участници на възраст от 2 до под 18 години в нерандомизирано, многоцентрово, отворено, с последователно нарастване на дозата проучване (проучване 097). Имунокомпрометирани педиатрични участници с установена или с очаквана неутропения са били изложени на позаконазол в доза 3,5 mg/kg, 4,5 mg/kg или 6,0 mg/kg дневно (два пъти дневно в Ден 1). Първоначално на всички 115 участници е приложен позаконазол концентрат за инфузионен разтвор в продължение на поне 7 дни, като 63 участници преминават към прием на стомашно‑устойчив прах и разтворител за перорална суспензия. Средната обща продължителност на лечение (позаконазол концентрат за инфузионен разтвор и стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия) за всички лекувани участници е 20,6 дни (вж. точка 5.2).
Проучване PN104 е отворено проучване, в което са включени 31 педиатрични пациенти с възможна, вероятна или доказана инвазивна аспергилоза (въз основа на дефиниции на EORTC/MSG), от които 9 имат вероятна или доказана аспергилоза. Участниците са разпределени в две възрастови групи; медианата на възрастта за възрастова кохорта 1 (n=14) е 8 години (2 до 11 години), а за възрастова кохорта 2 (n=17) е 14 години (12 до 17 години).
Всички участници са получили първоначално интравенозна форма от 6 mg/kg два пъти дневно през първия ден, а след това веднъж дневно. След 7 дни непрекъснато лечение веднъж дневно, участниците могат да преминат към таблетка (при телесно тегло >40 kg, 300 mg веднъж дневно) или към прах за перорална суспензия (дозиране според теглото при пациенти с тегло ≤ 40 kg) за продължителност на лечението до 12 седмици. Дванадесет пациенти са преминали към позаконазол таблетки, а 10 пациенти са преминали към позаконазол стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия. Медианата на общата продължителност на лечението (диапазон) е 49 дни (2 до 88 дни).
Вторичните крайни точки за ефикасност са глобален клиничен отговор (частичен или пълен отговор) до седмица 6 и седмица 12 (Пълен набор за анализи, n=31) и рецидив на инвазивна аспергилоза до 28 дни след лечението (Популация на отговорилите, n=25). Процентът на пациентите, които са постигнали благоприятен общ клиничен отговор през седмица 6 и седмица 12, е 67,7 %, CI 95 % [48,6; 83,3] и съответно 77,4 % CI 95 % [58,9; 90,4]. Не е имало рецидиви в популацията на отговорилите до 28 дни след лечението.
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за представяне на резултатите от проучванията с Noxafil 300 mg стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия в една или повече подгрупи от педиатричната популация при лечение и превенция на инвазивни гъбични инфекции. Вижте точка 4.2 за информация относно употребата при деца.
Абсорбция
Абсолютната бионаличност на стомашно-устойчивия прах и разтворител за перорална суспензия е приблизително 83 %. Приложението на позаконазол стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия след консумация на богата на мазнини храна при възрастни не оказва значителен ефект върху AUC и води до умерено (23 % до 41 %) понижение
на Cmax. Въз основа на популационен фармакокинетичен модел не е установен значителен ефект на храната върху бионаличността на позаконазол стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия при педиатрични пациенти на възраст от 2 до под 18 години. Поради това стомашно-устойчивият прах и разтворител за перорална суспензия може да се прилага без оглед на храната.
Въз основа на сходството със стомашно-устойчивите таблетки, не се очаква съпътстващото приложение на позаконазол стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия с лекарствени продукти, влияещи на стомашното pH или стомашния мотилитет, да окаже значителни ефекти върху фармакокинетичната експозиция на позаконазол.
Проведено е in vitro проучване за разтворимост за оценка на влиянието на алкохола (5, 10, 20 и 40 %) върху реконституирането на Noxafil стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия. Установено е, че позаконазол се освобождава по-бързо от Noxafil
стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия при наличието на алкохол in vitro, което може да въздейства върху неговите характеристики на забавено освобождаване.
Разпределение
Позаконазол е с централен обем на разпределение 112 l (5,2 % RSE) въз основа на популационното ФК моделиране при педиатрични участници, на които се прилагат форми за интравенозно приложение или форми за приложение чрез предварително напълнени спринцовки. Позаконазол се свързва с протеини във висока степен (> 98 %), предимно със серумен албумин.
Биотрансформация
Позаконазол няма основни циркулиращи метаболити и е малко вероятно инхибиторите на CYP450 ензими да променят концентрациите му. От циркулиращите метаболити, повечето са глюкуронови конюгати на позаконазол, със съвсем малки количества наблюдавани оксидативни (CYP450 медиирани) метаболити. Екскретираните метаболити в урината и фецеса представляват приблизително 17 % от приложената радиоизотопно маркирана доза.
Елиминиране
Въз основа на популационно ФК моделиране при педиатрични участници, на които се прилагат форми за интравенозно приложение или форми за приложение чрез предварително напълнени спринцовки, позаконазол се елиминира бавно, със среден клирънс 4,7 l/h (3,9% RSE), като съответстващият полуживот (t½) е 24 часа. След приложение на 14C- позаконазол, радиоактивността се открива главно във фецеса (77 % от радиоизотопно маркираната доза) с главен компонент основното съединение (66 % от радиоизотопно маркираната доза).
Бъбречният клирънс е по-малкият път на елиминиране с 14 % от радиизотопно маркирана доза, екскретирана в урината (< 0,2 % от радиоизотопно маркираната доза е основното съединение). При педиатрични участници плазмените концентрации в стационарно състояние се достигат до Ден 7 след приложение на доза веднъж дневно (два пъти дневно в Ден 1) чрез предварително напълнени спринцовки.
Фармакокинетика при специални популации
Педиатрична популация
Въз основа на популационния фармакокинетичен модел, оценяващ фармакокинетиката на позаконазол и прогнозиращ експозицията при педиатрични пациенти от Проучване 097, прицелната експозиция на позаконазол в стационарно състояние при средна концентрация (Cavg) приблизително 1 200 ng/ml и Cavg ≥ 500 ng/ml се достига при приблизително 90 % от пациентите с препоръчителната доза позаконазол концентрат за инфузионен разтвор и позаконазол стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия. Чрез симулации, използващи популационния фармакокинетичен модел, се прогнозира Cavg ≥ 500 ng/ml при 90 % от педиатричните пациенти с тегло най-малко 40 kg след приложение на позаконазол стомашно-устойчиви таблетки в доза за възрастни (300 mg два пъти дневно в Ден 1 и 300 mg веднъж дневно от Ден 2 нататък).
Популационният фармакокинетичен анализ на позаконазол при педиатрични пациенти от Проучване 097 допуска, че възрастта, полът, бъбречното увреждане и етническият произход не оказват клинично значимо въздействие върху фармакокинетиката на позаконазол.
Не се препоръчва корекция на дозата в случай на бъбречно увреждане (вж. точка 4.2).
В Проучване 104, средните параметри на популационния фармакокинетичен модел след многократно приложение на позаконазол таблетки, позаконазол концентрат за инфузионен разтвор и позаконазол стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия при педиатрични пациенти на възраст от 2 до под 18 години, получаващи позаконазол за лечение на инвазивна аспергилоза, са определени и са показани в Таблица 3. Пациентите са включени в
2 възрастови групи (от 2 до под 12 години; от 12 години до под 18 години). Вж. точка 5.1.
Таблица 3: Фармакокинетични параметри на геометричната средна стойност при стационарно състояние (% геометрична CV) *.
| Възрастова група | Тип доза | N† | AUC0-24 часа(ng·hr/ml) | Cavg (ng/ml) | Cmax (ng/ml) | Cmin (ng/ml) | Tmax§(hr) | CL/F¶ (L/hr) |
| 2 до< 12 години и ≤ 40 kg | IV | 9 | 61 900(49,8) | 2 580(49,8) | 3 630(30,8) | 1 710(82,2) | 1,50(1,25-1,77) | 2.56(47,8) |
| PFS | 6 | 45 200(30,2) | 1 880(30,2) | 2 220(26,5) | 1 370(41,8) | 7,00(6,40-7,20) | 3,25(34,6) | |
| 12 до< 18 години и > 40 kg | IV | 13 | 60 800(35,6) | 2 530(35,6) | 3 510(26,8) | 1 740(48,5) | 1,50(1,30-1,63) | 4,41(41,8) |
| Таблетка | 10 | 47 800(52,7) | 1 990(52,7) | 2 250(48,3) | 1 580(62,6) | 7,15(6,70-7,30) | 6,27(52,7) | |
| i.v. = позаконазол концентрат за инфузионен разтвор; PFS = позаконазол стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия; Таблетка = позаконазол стомашно-устойчиви таблетки; AUC0-24 hours = площ под кривата плазмена концентрация-време от време нула до 24 hr; Cavg = средна за времето концентрация (т.е., AUC0-24 часа/24 hr); Cmax = наблюдавана максимална концентрация; Cmin = наблюдаваната минимална концентрация; Tmax = време на наблюдавана максимална концентрация; CL/F = привиден общ телесен клирънс* Оценки на параметрите, докладвани само за N > 2 (изключва един пациент ≥ 2 до < 12 получаващи таблетки и 2 пациенти ≥ 12 до < 18 години, получаващи предварително напъплнени спринцовки)†Някои пациенти имат 2 стойности (1 за интравенозно дозиране и 1 за перорално дозиране)§ Медиана (минимум-максимум)¶Клирънс (CL за IV и CL/F за PFS или таблетка) | ||||||||
Фармацевтични данни - Noxafil 300 mg
Прах
Хипромелоза ацетат сукцинат
Разтворител
пречистена вода глицерол (E422)
метилпарахидроксибензоат (E218)
пропилпарахидроксибензоат
натриев дихидрогенфосфат монохидрат лимонена киселина, безводна (E330) ксантанова гума (E415)
натриев цитрат (E331) захарин натрий (E954) микрокристална целулоза
кармелоза натрий
карагенан, калциев сулфат, тринатриев фосфат (E407)
сорбитолов разтвор (E420)
калиев сорбат (E202)
аромат на горски плодове, цитрус, сладък, съдържащ пропиленгликол (E1520), вода, естествен и изкуствен аромат
емулсия против разпенване (Af), съдържаща пропиленгликол (E1521), октаметил циклотетрасилоксан, декаметилциклопентасилоксан и поли(окси-1,2-етанедиил), алфа-(1-оксооктадецил)-омега-хидрокси
Това лекарство не изисква специални условия на съхранение.
За условията на съхранение след реконституиране на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Noxafil стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия се предлага като: Опаковка 1: Комплектът съдържа 8 защитени от деца сашета за еднократна употреба (PET/
алуминий /LLDPE), две от 3 ml (зелени) спринцовки с назъбен връх, две от 10 ml (сини) спринцовки с назъбен връх, 2 смесителни чашки, една бутилка (HDPE) от 473 ml с разтворител с полипропиленова (PP) капачка с индукционно запечатана обкатка и един адаптер за бутилка за бутилката с разтворител.
Опаковка 2: Кутия с шест от 3 ml (зелени) и шест от 10 ml (сини) спринцовки с назъбен връх.
Пълна информация относно приготвянето и приложението на стомашно-устойчивия прах и разтворител за перорална суспензия може да се намери в брошурата с инструкциите за употреба, приложена в комплекта. Родителите и/или полагащите грижи трябва да бъдат инструктирани да прочетат брошурата с инструкциите за употреба преди приготвяне и приложение на Noxafil стомашно-устойчив прах и разтворител за перорална суспензия.
Всяко саше за еднократна употреба съдържа 300 mg позаконазол, който се суспендира в 9 ml разтворител, за да се получат общо 10 ml суспензия с крайна концентрация приблизително 30 mg на ml.
Забележка: За приготвяне на Noxafil трябва да се използва САМО включеният в комплекта разтворител.
Забележка: За приготвянето и прилагането трябва да се използват САМО осигурените спринцовки с назъбен връх, за да се гарантира правилната доза. Дизайнът на спринцовката с назъбен връх предотвратява натрупването на суспензия при приготвяне и прилагане.
Спринцовката с назъбен връх, осигурена в комплекта трябва да се използва за прилагане на Noxafil с ентерална сонда. Размерът на ентералната сонда трябва да се избере според характеристиките на пациента. Използвайте подходяща ентерална сонда въз основа на материала на сондата според следната таблица.
| Тип | Материал на сондата | Размер на сондата |
| Гастрална сонда | Полиуретан | 16 Fr или по-широка |
| Силикон | 14 Fr или по-широка | |
| Назогастрална сонда | PVC* | 12 Fr или по-широка |
| Полиуретан | 12 Fr или по-широка |
*PVC – поливинил хлорид
Системата трябва да се промие отново с поне 10 ml вода, за да се гарантира, че Noxafil е приложен и да се прочисти сондата.
След приложение на необходимия обем, останалата суспенсия в смесителната чашка не може да се използва отново и трябва да се изхвърли.
Дозата трябва да бъде приложена перорално в рамките на 30 минути от смесването.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.