Teduglutide Viatris 5.00 mg - Powder and solvent for solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Teduglutide 5 mg
Тедуглутид Viatris е показан за лечение на пациенти на 4 месеца, коригирана гестационна възраст, със синдром на късото черво (СКЧ). Пациентите трябва да бъдат в стабилно състояние след период на адаптация на червата след операцията.
Лечението трябва да започне под наблюдението на медицински специалист с опит в лечението на СКЧ.
Лечението не трябва да се започва до момента, в който има основания да се приеме, че пациентът е стабилен след период на чревна адаптация. Преди започване на лечението трябва да се извърши оптимизация и стабилизиране на поддържането с интравенозни течности и хранителни вещества.
Клиничната оценка на лекаря трябва да отчита индивидуалните цели на лечението и предпочитанията на пациента. Ако не се постигне общо подобрение на състоянието на пациента, лечението трябва да се спре. Ефикасността и безопасността трябва да се следят постоянно и стриктно при всички пациенти, съгласно клиничните указания за лечение.
Дозировка
Възрастни
Препоръчителната доза Тедуглутид Viatris е 0,05 mg/kg телесно тегло веднъж дневно. Обемът за инжектиране според телесното тегло е даден по-долу в таблица 1. Поради хетерогенността на популацията със СКЧ може да се има предвид внимателно наблюдавано низходящо титриране на дневната доза за някои пациенти с цел да се оптимизира поносимостта на лечението. При пропускане на доза тя трябва да се инжектира колкото е възможно по-скоро същия ден.
Ефектът от лечението трябва да се оцени след 6 месеца. Ограничени данни от клинични изпитвания показват, че някои пациенти може да се нуждаят от повече време, за да се повлияят от лечението (т.е. онези, при които все още има запазено дебело черво или
дистален/терминален илеум); ако не се постигне общо подобрение след 12 месеца, трябва да се преразгледа необходимостта от продължаване на лечението.
При пациенти, които са спрели поддържащото парентерално вливане, се препоръчва продължение на лечението.
Таблица 1: Инжекционен обем според телесното тегло при възрастни
| Телесно тегло | 5 mg активно вещество в дозова единицаОбем за инжектиране |
| 38-41 kg | 0,20 ml |
| 42-45 kg | 0,22 ml |
| 46-49 kg | 0,24 ml |
| 50-53 kg | 0,26 ml |
| 54-57 kg | 0,28 ml |
| 58-61 kg | 0,30 ml |
| 62-65 kg | 0,32 ml |
| 66-69 kg | 0,34 ml |
| 70-73 kg | 0,36 ml |
| 74-77 kg | 0,38 ml |
| 78-81 kg | 0,40 ml |
| 82-85 kg | 0,42 ml |
| 86-89 kg | 0,44 ml |
| 90-93 kg | 0,46 ml |
Педиатрична популация (≥ 1 година)
Лечението трябва да започне под наблюдението на медицински специалист с опит в лечението на СКЧ в педиатрията.
Препоръчителната доза Тедуглутид Viatris при деца и юноши (на възраст от 1 до 17 години) е същата както и при възрастните (0,05 mg/kg телесно тегло, когато се използва флаконът с 5 mg активно вещество в дозова единица, веднъж дневно). Обемът за инжектиране според телесното тегло е даден в таблица 2 по-долу. За педиатрична употреба има налични и тедуглутид флакони с 1,25 mg активно вещество в дозова единица (пациенти с телесно тегло < 20 kg).
При пропускане на доза тя трябва да се инжектира колкото е възможно по-скоро същия ден. Препоръчва се период на лечение 6 месеца, след което трябва да се прецени ефектът от лечението. При деца на възраст под две години лечението трябва да се oцени след 12 седмици. Липсват данни за педиатрични пациенти след 6 месеца (вж. точка 5.1).
Таблица 2: Инжекционен обем според телесното тегло при педиатрична популация
(≥ 1 година)
| Телесно тегло | 5 mg активно вещество в дозова единицаОбем за инжектиране |
| 10-11 kg | 0,05 ml |
| 12-13 kg | 0,06 ml |
| 14-17 kg | 0,08 ml |
| 18-21 kg | 0,10 ml |
| 22-25 kg | 0,12 ml |
| Телесно тегло | 5 mg активно вещество в дозова единицаОбем за инжектиране |
| 26-29 kg | 0,14 ml |
| 30-33 kg | 0,16 ml |
| 34-37 kg | 0,18 ml |
| 38-41 kg | 0,20 ml |
| 42-45 kg | 0,22 ml |
| 46-49 kg | 0,24 ml |
| ≥ 50 kg | Вижте Таблица 1 в подточката „Възрастни“. |
Педиатрична популация (възраст 4 месеци до по-малко от 12 месеца)
При педиатрични пациенти на възраст от 4 месеца до под 12 месеца трябва да се използва тедуглутид 1,25 mg флакони. Предлагат се други лекарствени продукти с активното вещество тедуглутид за приложение при педиатрични пациенти на възраст от 4 месеца до по-малко от 12 месеца.
Специални популации
Старческа възраст
Не се налага коригиране на дозата при пациенти на възраст над 65 години.
Бъбречно увреждане
Не се налага коригиране на дозата при възрастни или педиатрични пациенти с леко бъбречно увреждане. При възрастни или педиатрични пациенти с умерено и тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс под 50 ml/min), както и при терминален стадий на бъбречна болест, дневната доза трябва се намали с 50% (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не се налага коригиране на дозата за пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане на базата на проучване, проведено при участници със степен В по Child-Pugh. Тедуглутид не е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точки 4.4 и 5.2).
Педиатрична популация (< 4 месеца)
Понастоящем липсват данни при деца на възраст под 4 месеца, коригирана гестационна възраст.
Начин на приложение
Реконституираният разтвор трябва да се прилага чрез подкожна инжекция веднъж дневно на редуващи се места в 1 от 4-те квадранта на корема. Ако инжектирането в корема е затруднено поради болка, цикатрикси или индурация на тъканта, за целта може да се използва и бедрото. Тедуглутид Viatris не трябва да се прилага интравенозно или интрамускулно.
За указания относно реконституирането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Активнo злокачествено заболяване или съмнение за такова.
Пациенти с анамнеза за злокачествени заболявания в стомашно-чревния тракт, включително на хепатобилиарната система и панкреаса, в рамките на последните пет години.
Строго се препоръчва всеки път, когато Тедуглутид Viatris се прилага на пациент, да се записват името и партидният номер на продукта, за да се поддържа връзка между пациента и партидата на продукта.
Възрастни
Колоректални полипи
Колоноскопия с отстраняване на полипите трябва да се извърши при започване на лечение с тедуглутид. През 2-годишния период на лечение с Тедуглутид Viatris се препоръчва проследяваща колоноскопия (или алтернативен вид образно изследване) веднъж в годината. Последващи колоноскопии се препоръчват най-малко веднъж на пет години. Индивидуална оценка за необходимостта от по-често наблюдение трябва да се направи на базата на характеристиките на пациента (напр. възраст, основно заболяване). Вижте също точка 5.1. При откриване на полип се препоръчва придържане към актуалните указания за проследяване на полипи. В случай на злокачествено заболяване терапията с тедуглутид трябва да се преустанови (вж. точка 4.3).
Гастроинтестинални неоплазми, включително в хепатобилиарния тракт
В проучването за канцерогенност при плъхове са открити доброкачествени тумори в тънките черва и екстрахепаталните жлъчни пътища. Развитие на полипи в тънките черва е наблюдавано и при пациенти със СКЧ в рамките на няколко месеца след началото на лечението с тедуглутид. По тази причина преди и по време на лечението с тедуглутид се препоръчва извършване на горна гастроинтестинална ендоскопия или други образни изследвания. При откриване на неоплазми те трябва да бъдат отстранени. В случай на злокачествено заболяване лечението с тедуглутид трябва да се преустанови (вж. точки 4.3 и 5.3).
Жлъчен мехур и жлъчни пътища
В клинични проучвания са съобщавани случаи на холецистит, холангит и холелитиаза. При наличие на симптоми, свързани с жлъчния мехур или жлъчните пътища, трябва да се преоцени необходимостта от продължаване на лечението с тедуглутид.
Заболявания на панкреаса
Нежелани събития от страна на панкреаса като хроничен и остър панкреатит, стеноза на панкреатичните канали, инфекция на панкреаса и повишени нива на амилаза и липаза в кръвта са съобщавани в клинични проучвания. При наличие на нежелани събития от страна на панкреаса трябва да се преоцени необходимостта от продължаване на лечението с тедуглутид.
Мониторинг на тънките черва, жлъчния мехур, жлъчните пътища и панкреаса
Пациентите със СКЧ трябва да бъдат поставени под стриктно наблюдение в съответствие с клиничните указания за лечение. Това обикновено включва и мониторинг на функцията на тънките черва, жлъчния мехур, жлъчните пътища и панкреаса за признаци и симптоми, а при съответни показания – допълнителни лабораторни изследвания и подходящи образни техники.
Чревна обструкция
Случаи на чревна обструкция са съобщавани в клинични проучвания. При повтарящи се чревни обструкции трябва да се преоцени необходимостта от продължаване на лечението с тедуглутид.
Претоварване с течности и електролитен баланс
За избягване на претоварване с течности или дехидратация при пациентите, получаващи тедуглутид, е необходима внимателна корекция на поддържащото парентерално вливане на течности. Електролитният баланс и статусът по отношение на течностите трябва да се следят внимателно в хода на лечението, особено по време на първоначалния терапевтичен отговор и прекратяването на лечението с тедуглутид.
Претоварване с течности
При клиничните изпитвания се наблюдава претоварване с течности. Нежелани събития, свързани с претоварване с течности, възникват най-често през първите 4 седмици от терапията и намаляват с времето.
Поради увеличената абсорбция на течности пациентите със сърдечносъдови заболявания, например сърдечна недостатъчност и хипертония, трябва да бъдат наблюдавани за претоварване с течности, особено при започване на терапията. Пациентите трябва да бъдат съветвани да се свържат с лекаря си в случай на рязко наддаване на тегло, подуване на лицето, подуване на глезените и/или диспнея. Като цяло претоварването с течности може да бъде предотвратено чрез подходяща и навременна оценка на необходимостта от поддържащо парентерално вливане. Тази оценка трябва да се извършва по-често през първите месеци от лечението.
При клиничните изпитвания се наблюдава застойна сърдечна недостатъчност. В случай на значително влошаване на сърдечносъдовото заболяване трябва да се преоцени необходимостта от продължаване на лечението с тедуглутид.
Дехидратация
Пациентите със СКЧ са податливи на дехидратация, която може да доведе до остра бъбречна недостатъчност.
При пациентите, получаващи тедуглутид, поддържащото парентерално вливане на течности трябва да бъде внимателно намалено, като не трябва да се спира рязко. Статусът на течностите на пациента трябва да се прецени след намаляване на поддържащото парентерално вливане и, ако е необходимо, да се направят съответните корекции.
Съпътстващи лекарствени продукти
Пациенти, приемащи съпътстващи перорални лекарствени продукти, които изискват титриране или имат тесен терапевтичен индекс, трябва да се проследяват внимателно поради потенциално повишена абсорбция (вж. точка 4.5).
Специални клинични състояния
Тедуглутид не е проучван при пациенти с тежки, клинично нестабилни съпътстващи заболявания (напр. сърдечносъдови, дихателни, бъбречни, инфекциозни, ендокринни, чернодробни или на ЦНС) или при пациенти със злокачествени заболявания в рамките на последните пет години (вж. точка 4.3). Предписването на тедуглутид трябва да става с повишено внимание.
Чернодробно увреждане
Тедуглутид не е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Данните от употребата при пациенти с умерено чернодробно увреждане не показват необходимост от ограничаване на употребата.
Прекратяване на лечението
Поради риска от дехидратация прекратяването на лечението с тедуглутид трябва да става внимателно.
Свръхчувствителност към тетрациклин при промяна на лекарствените продукти, съдържащи тедуглутид
Тедуглутид Viatris е произведен синтетично. Предлага се обаче лекарствен продукт, съдържащ тедуглутид, който е произведен в E.coli с използване на рекомбинантна ДНК технология, и този продукт е противопоказан при пациенти със свръхчувствителност към тетрациклин.
Пациентите с установена свръхчувствителност към тетрациклин трябва да бъдат информирани относно евентуалните противопоказания за алтернативен лекарствен продукт, съдържащ тедуглутид, ако планират да преминат от Тедуглутид Viatris към друг продукт.
Педиатрична популация
Вижте също общите предпазни мерки за възрастни в тази точка.
Колоректални полипи/Неоплазми
Преди започване на лечение с тедуглутид на всички деца и юноши трябва да се направи изследване за фекална окултна кръв. Ако има данни за необяснима кръв в изпражненията, се налага колоноскопия/сигмоидоскопия. След това, такова изследване за фекална окултна кръв трябва да се прави ежегодно при децата и юноши, докато получават тедуглутид.
Колоноскопия/сигмоидоскопия се препоръчва за всички деца и юноши след една година лечение, на всеки 5 години след това, докато са на непрекъснато лечение с тедуглутид и ако имат ново или необяснимо стомашно-чревно кървене.
Необходимо е повишено внимание, когато тедуглутид се прилага при пациенти с установена с връхчувствителност към тетрациклин (вж. точка 4.4).
Помощни вещества
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на флакон, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Не са провеждани клинични фармакокинетични проучвания за взаимодействия от типа лекарство-лекарство. Едно in vitro проучване показва, че тедуглутид не инхибира цитохром Р450 лекарство-метаболизиращите ензими. Въз основа на фармакодинамичния ефект на тедуглутид може да се смята, че има потенциал за повишена абсорбция на съпътстващи лекарствени продукти (вж. точка 4.4).
Бременност
Липсват данни от употребата на тедуглутид при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж.
точка 5.3). Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на тедуглутид по време на бременност.
Кърмене
Не е известно дали тедуглутид се екскретира в кърмата. При плъхове средната концентрация на тедуглутид в млякото е под 3% от плазмената концентрация при майката след еднократно подкожно инжектиране на 25 mg/kg. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата на естествено хранене. Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на тедуглутид по време на кърмене.
Фертилитет
Няма данни за ефектите на тедуглутид върху фертилитета при хора. Данните от опити с животни не показват никакво увреждане на фертилитета.
Тедуглутид повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Все пак, случаи на синкоп са съобщавани в клинични проучвания (вж. точка 4.8). Подобни събития оказват влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Данни за нежеланите реакции са получени от 2 плацебо-контролирани клинични проучвания на тедуглутид при 109 пациенти със СКЧ, лекувани с дози от 0,05 mg/kg дневно и 0,10 mg/kg дневно в продължение до 24 седмици. Приблизително 52% от пациентите, лекувани с тедуглутид, получават нежелани реакции (спрямо 36% от пациентите, получавали плацебо).
Най-често съобщаваните нежелани реакции са болка и подуване на корема (45%), инфекции на дихателните пътища (28%) (включително назофарингит, грип, инфекция на горните дихателни пътища и инфекция на долните дихателни пътища), гадене (26%), реакции на мястото на инжектиране (26%), главоболие (16%) и повръщане (14%).
Приблизително 38% от лекуваните пациенти със стома имат усложнения от страна на гастроинтестиналната стома. Повечето от тези реакции са леки или умерени.
Не са идентифицирани нови сигнали относно безопасността при пациенти, изложени на максимум 0,05 mg/kg/дневно тедуглутид за срок до 30 месеца при дългосрочно открито разширено проучване.
Таблица със списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции са изброени по-долу по системо-органен клас и честота по MedDRA. Честотите са определени по следния начин: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите реакции са представени в низходящ ред по
отношение на тяхната сериозност.
Всички нежелани реакции, установени от постмаркетинговия опит, са дадени в курсив
| ЧестотаСистемо-органен клас | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Инфекции и инфестации | Инфекция на дихателните пътища* | Грипоподобно заболяване |
| ЧестотаСистемо-органен клас | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Нарушения на имунната система | Свръхчувствите лност | |||
| Нарушения на метаболизма ихраненето | Намален апетит, Претоварване стечности | |||
| Психични нарушения | Тревожност, Безсъние | |||
| Нарушения на нервната система | Главоболие | |||
| Сърдечни нарушения | Застойна сърдечнанедостатъчност | |||
| Съдови нарушения | Синкоп | |||
| Респираторни, гръдни и медиастиналнинарушения | Кашлица, Диспнея | |||
| Стомашно-чревни нарушения | Подуване на корема, Коремна болка, Гадене, Повръщане | Колоректален полип,Стеноза на дебелото черво, Флатуленция, Чревна обструкция, Стеноза на панкреатичните канали, Панкреатит†,Стеноза на тънките черва | Полип на тънките черва‡ | Стомашен полип |
| Хепатобилиарни нарушения | Холецистит, Остърхолецистит | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакция на мястото на инжектиране§ | Периферен едем | Задържане на течности | |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали врезултат на интервенции | Усложнения от страна на гастро-интестинална стома |
*Включва следните предпочитани термини: назофарингит, грип, инфекция на горните дихателни пътища и инфекция на долните дихателни пътища.
†Включва следните предпочитани термини: панкреатит, остър панкреатит и хроничен панкреатит.
‡Местоположението включва дванадесетопръстник, йеюнум и илеум.
§Включва следните предпочитани термини: хематом на мястото на инжектиране, еритем на мястото на инжектиране, болка на мястото на инжектиране, оток на мястото на инжектиране и кръвоизлив на мястото на инжектиране.
Описание на избрани нежелани реакции
Имуногенност
В съответствие с потенциалните имуногенни свойства на лекарствените продукти, съдържащи пептиди, приложението на тедуглутид може евентуално да предизвика образуването на антитела. Въз основа на интегрираните данни от две изпитвания при възрастни със СКЧ (6-месечно, рандомизирано, плацебо-контролирано изпитване, последвано от 24-месечно открито изпитване) образуването на анти-тедуглутид антитела при участници, получавали подкожно приложени 0,05 mg/kg тедуглутид веднъж дневно, е 3% (2/60) на месец 3, 17% (13/77) на месец 6, 24% (16/67) на месец 12, 33% (11/33) на месец 24 и 48% (14/29) на месец 30.
Образуването на антитела не е свързано с клинично значими находки по отношение на безопасността, намалена ефикасност или променена фармакокинетика на тедуглутид.
Реакции на мястото на инжектиране
Реакции на мястото на инжектиране се наблюдават при 26% от пациентите със СКЧ, лекувани с тедуглутид, в сравнение с 5% от пациентите в рамото на плацебо. Реакциите включват хематом на мястото на инжектиране, еритем на мястото на инжектиране, болка на мястото на инжектиране, оток на мястото на инжектиране и кръвоизлив на мястото на инжектиране (вж. също точка 5.3). Повечето от реакциите са умерени по тежест и няма случаи, водещи до спиране на лекарството
С-реактивен протеин
Умерени повишения на C-реактивния протеин от приблизително 25 mg/l са наблюдавани в рамките на първите седем дни от лечението с тедуглутид, с прогресивно понижаване при продължаване на ежедневната инжекционна терапия.
След 24-седмично лечение с тедуглутид пациентите показват леко общо повишаване на C-реактивния протеин от приблизително 1,5 mg/l средно. Тези промени не са свързани нито с промени в други лабораторни показатели, нито с докладваните клинични симптоми. Няма клинично значими средни увеличения на C-реактивния протеин от изходното ниво след дългосрочно лечение с тедуглутид за срок до 30 месеца.
Педиатрична популация
В две завършени клинични изпитвания 87 педиатрични участници (на възраст от 1 до
17 години) са включени и изложени на тедуглутид в продължение на 6 месеца. Никой участник не е прекратил участието си в проучванията поради нежелано събитие. Общо взето, профилът на безопасност на тедуглутид (включително видът и честотата на нежеланите реакции и имуногенността) при деца и юноши (на възраст 1-17 години) е подобен на този при възрастни.
В три завършени клинични проучвания при педиатрични участници (на възраст от 4 до
< 12 месеца, коригирана гестационна възраст) съобщеният профил на безопасност е в съответствие с профила на безопасност, наблюдаван при предходни педиатрични проучвания и не са установени нови проблеми свързани с безопасността.
Налични са ограничени данни за дългосрочна безопасност при педиатричната популация. Липсват данни при деца на възраст под 4 месеца.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка
подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Максималната доза тедуглутид, проучвана по време на клиничния процес, е 86 mg дневно в продължение на 8 дни. Не са наблюдавани неочаквани системни нежелани реакции (вж. точка 4.8).
В случай на предозиране пациентът трябва да се наблюдава внимателно от медицински специалист.
Фармакологични свойства - Teduglutide 5 mg
Фармакотерапевтична група: Други продукти за храносмилателния тракт и метаболизма, различни продукти за храносмилателния тракт и метаболизма, ATC код: A16AX08.
Механизъм на действие
Срещащият се в естествено състояние човешки глюкагон-подобен пептид-2 (GLP-2) е пептид, секретиран от L-клетките на тънкото черво, за който е известно, че увеличава кръвотока в червата и порталната система, потиска секрецията на стомашен сок и намалява чревната перисталтика. Тедуглутид е аналог на GLP-2. В няколко неклинични проучвания е доказано, че тедуглутид запазва целостта на лигавицата чрез стимулиране на възстановяването и нормалното нарастване на червата посредством увеличаване на височината на власинките и на дълбочината на криптите.
Фармакодинамични ефекти
Подобно на GLP–2, тедуглутид е с дължина 33 аминокиселини и субституция на аминокиселината аланин с глицин във втора позиция на N-края. Субституцията на една аминокиселина, в сравнение с естествено срещащия се GLP–2, води до резистентност към in vivo разграждането от ензима дипептидил пептидаза IV (DPP–IV), което води до удължаване на полуживота. Тедуглутид увеличава височината на власинките и дълбочината на криптите на чревния епител.
Въз основа на находките от предклиничните проучвания (вж. точки 4.4 и 5.3) и предложения механизъм на действие с трофични ефекти върху чревната лигавица, изглежда съществува риск от потенциране на неопластични процеси в тънките черва и/или дебелото черво. Проведените клинични проучвания не могат нито да изключат, нито да потвърдят такъв повишен риск.
Няколко случая на доброкачествени колоректални полипи са наблюдавани в хода на изпитванията, но честотата не се е увеличила в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо. В допълнение към необходимостта от колоноскопия с отстраняване на полипи по времето на започване на лечението (вж. точка 4.4), всеки пациент трябва да се оценява за необходимостта от засилено наблюдение на базата на характеристиките на пациента (напр. възраст и основно заболяване, предишна поява на полипи и др.).
Клинична ефикасност
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с референтния лекарствен продукт, съдържащ тедуглутид, в една или повече
подгрупи на педиатричната популация при лечението на СКЧ (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Педиатрична популация на възраст от 4 месеца до по-малко от 12 месеца
Представените данни за ефикасност са получени от 1 контролирано и 1 неконтролирано основно проучване с продължителност 28-седмици, както и от 2 продължения на проучванията за до 9 цикъла (24 седмици на цикъл) на лечение с тедуглутид. Тези проучвания включват кърмачета от 4 месеца до < 12 месеца, коригирана гестационна възраст: 10 кърмачета
(2 кърмачета на възраст от 4 до < 6 месеца, 8 на възраст от 6 до < 12 месеца) в контролираното проучване (5 в рамото на лечение с тедуглутид и 5 в рамото със стандартни грижи),
2 кърмачета в неконтролираното проучване (и двете преминали лечение). От основното контролирано проучване 6 от 10 кърмачета завършват проучването и продължават в продължението на проучването (5 преминали лечение и 1 без лечение). От основното неконтролирано проучване 2 кърмачета завършват проучването и продължават във второто продължение на проучването (и двете преминали лечение). Кърмачетата в тези проучвания са лекувани с тедуглутид 0,05 mg/kg/ден. Въпреки ограничения размер на извадката в основните проучвания и продълженията на проучванията, наблюдавани са клинично значими числени намаления на необходимостта от поддържащо парентерално вливане.
Контролирано основно проучване
Пълно преустановяване:
Никой от участниците не постига ентерална автономия, т.е. пълно преустановяване на поддържащото парентерално вливане в основното проучване или продълженията на проучванията.
Намаляване на обема на парентералното хранене:
В контролираното основно проучване въз основа на данни от дневниците на участниците, при 3 (60,0%) участници, включени в рамото на тедуглутид и 1 (20,0%) участник в рамото на стандартни грижи се наблюдава най-малко 20% намаление на обема на поддържащото парентерално вливане в края на лечението спрямо изходното ниво (за 2 участника в рамото на
стандартни грижи липсват данни). В рамото на тедуглутид средната промяна от изходното ниво на обема на поддържащо парентерално вливане в края на лечението е -21,5 ± 28,91 ml/kg/ден (-24,8%). В рамото на стандартни грижи средната промяна от изходното ниво на обема на поддържащото парентерално вливане в края на лечението спрямо изходното ниво
е -9,5 ± 7,50 ml/kg/ден (-16,8%).
Намаляване на калориите на поддържащото парентерално вливане:
В контролираното основно проучване по данни от дневниците на участниците средната процентна промяна в калорийния прием при поддържащото парентерално вливане в края на лечението от изходното ниво е -27,0 ± 29,47% за участниците в рамото на тедуглутид -
13,7 ± 21,87% в рамото на стандартни грижи. Намаляване на времето на инфузия:
В контролираното основно проучване в рамото на тедуглутид промяната във времето на поддържащото парентерално вливане от дневниците в края на лечението от изходното ниво е -3,1 ± 3.31 часа/ден (-28,9%) и -1,9 ± 2,01 дни/седмица (-28,5%). В рамото на стандартни
грижи промяната във времето на поддържащото парентерално вливане от дневниците в края на лечението от изходното ниво -0,3 ± 0,63 часа/ден (-1,9%) и не е наблюдавана промяна по дни от седмица на времето на инфузията на поддържащото парентерално вливане.
Неконтролирано основно проучване
Пълно преустановяване:
Никое от кърмачетата не постига пълно преустановяване на поддържащото парентерално вливане.
Намаляване на обема на поддържащото парентерално вливане:
От 2-те кърмачета, включени и завършили проучването, при 1 кърмаче по време на лечението с тедуглутид е документирано ≥ 20% намаление на обема на поддържащото парентерално вливане. Средната промяна от изходното ниво на обема на поддържащото парентерално вливане в края на лечението е -26,2 ± 13,61 ml/kg/ден (-26,7%).
Намаляване на калориите на поддържащото парентерално вливане:
При кърмачета средната промяна на калорийния прием при поддържащо парентерално вливане в края на лечението от изходното ниво е -13,8 ± 3,17 kcal/kg/ден (-25,7%).
Намаляване на времето на инфузия:
Не е наблюдавана промяна в броя на часовете на използване на поддържащото парентерално вливане на ден при 2-те кърмачета по време на проучването.
Педиатрична популация между 1 и 17 години
Представените данни за ефикасността са получени от 2 контролирани проучвания при педиатрични пациенти с продължителност до 24 седмици. Тези проучвания включват 101 пациенти в следните възрастови групи: 1-2 години – 5 пациенти, 2 до < 6 години – 56 пациенти, 6 до < 12 години – 32 пациенти, 12 до < 17 години – 7 пациенти и 17 до
< 18 години – 1 пациент. Независимо от ограничения размер на извадката, която не позволява значими статистически сравнения, във всички възрастови групи се наблюдават клинично значими числени намаления на необходимостта от поддържащо парентерално вливане.
Тедуглутид е проучван в едно 12-седмично, открито, клинично проучване при 42 педиатрични участници на възраст от 1 до 14 години със СКЧ, които са зависими от поддържащо парентерално вливане. Целите на проучването са да се оцени безопасността, поносимостта и ефикасността на тедуглутид в сравнение със стандартните грижи. Проучвани са три (3) дози тедуглутид, 0,0125 mg/kg/ден (n = 8), 0,025 mg/kg/ден (n = 14) и 0,05 mg/kg/ден (n = 15), в продължение на 12 седмици. Пет (5) участници са включени в кохортата на стандартни грижи.
Пълно преустановяване
Трима участници (3/15, 20%) на препоръчителната доза тедуглутид са изключени от поддържащото парентерално вливане до седмица 12. След 4-седмичен период на медикаментозно изчистване двама от тези пациенти са започнали отново поддържащо парентерално вливане.
Намаляване на обема на поддържащото парентерално вливане
Средната промяна в обема на поддържащото парентерално вливане от изходното ниво на седмица 12 в ITT популацията въз основа на данни от предписанията на лекарите е -
2,57 (±3,56) l/седмично, съотнесено към -39,11% (±40,79) средно намаление, в сравнение с
0,43 (±0,75) l/седмично, съотнесено към 7,38% (±12,76) увеличение в кохортата на стандартни грижи. На седмица 16 (4 седмици след края на лечението) намаленията на обема на поддържащото парентерално вливане все още са видими, но по-малки от наблюдаваните на седмица 12, когато участниците са били все още на тедуглутид (средно намаление от -31,80% (±39,26) в сравнение с 3,92% (±16,62) увеличение в групата на стандартни грижи).
Намаляване на калориите на поддържащото парентерално вливане
На седмица 12 има -35,11% (±53,04) средна промяна от изходното ниво в калорийната консумация при поддържащото парентерално вливане в популацията ITT въз основа на данните от предписанията на лекарите. Съответната промяна в кохортата на стандартни грижи е
4,31% (±5,36). На седмица 16 калорийната консумация при поддържащото парентерално вливане продължава да намалява с процентни средни промени от изходното ниво -39,15% (±39,08) в сравнение с 0,87% (±9,25) за кохортата на стандартни грижи.
Увеличения на обема на ентералното хранене и калориите от ентерално хранене
Въз основа на данните от предписанията, средната процентна промяна от изходното ниво на седмица 12 в ентералния обем при популацията ITT е 25,82% (±41,59) в сравнение с
53,65% (±57,01) в кохортата на стандартни грижи. Съответното увеличение на калориите от ентерално хранене е 58,80% (±64,20) в сравнение с 57,02% (±55,25) в кохортата на стандартни грижи.
Намаляване на времето на инфузия
Средното намаление от изходното ниво на седмица 12 в броя дни/седмица на поддържащо парентерално вливане в популацията ITT въз основа на данните от предписанията на лекарите е -1,36 (±2,37) дни/седмица, съответстващо на процентно намаление -24,49% (±42,46). Няма промяна от изходното ниво в кохортата на стандартни грижи. Четирима участници (26,7%) на препоръчителната доза тедуглутид постигат най-малко тридневно намаляване на нуждата от поддържащо парентерално вливане.
На седмица 12, въз основа на данните от дневника на участниците, те постигат средни процентни намаления 35,55% (±35,23) часа на ден в сравнение с изходното ниво, което съответства на намаление в часове/ден на използване на поддържащо парентерално вливане от -4,18 (±4,08), докато участниците в кохортата на стандартни грижи показват минимална промяна на този параметър в същата времева точка.
Едно допълнително 24-седмично, рандомизирано, двойносляпо проучване е проведено при
59 педиатрични участници на възраст от 1 до 17 години, зависими от поддържащо парентерално вливане. Целта е да се оценят безопасността/поносимостта, фармакокинетиката и ефикасността на тедуглутид. Проучени са две дози тедуглутид: 0,025 mg/kg/ден (n = 24) и
0,05 mg/kg/ден (n = 26); 9 участници са включени в рамо на стандартни грижи (СГ). Рандомизацията е стратифицирана по възраст в дозовите групи. Резултатите по-долу съответстват на популацията ITT при препоръчителната доза 0,05 mg/kg/ден.
Пълно преустановяване
Трима (3) педиатрични участници в групата на 0,05 mg/kg постигат допълнителната крайна точка ентерална автономия до седмица 24.
Намаляване на обема на поддържащото парентерално вливане
Въз основа на данните от дневниците на участниците 18 (69,2%) участници в групата на 0,05 mg/kg/ден постигат първичната крайна точка от ≥ 20% намаление на обема на поддържащото парентерално вливане/интравенозния обем (PN/IV) в края на лечението в сравнение с изходното ниво; в рамото на стандартни грижи 1 (11,1%) участник достига тази
крайна точка.
Средната промяна в обема на поддържащото парентерално вливане от изходното ниво на седмица 24 въз основа на данните от дневниците на участниците е -23,30 (±17,50) ml/kg/ден, което съответства на -47,51% (±28,90); средната промяна в рамото на стандартни грижи е -6,03 (±4,5) ml/kg/ден (което съответства на -10,21% [±13,59]).
Намаление на времето на инфузия
На седмица 24 инфузионното време е намалено с -3,03 (±3,84) часа/ден в рамото на
0,05 mg/kg/ден, което съответства на процентна промяна от -26,09% (±36,14). Промяната от изходното ниво в кохортата на стандартни грижи е -0,21 (±0,69) часа/ден (-1,75% [±5,89]).
Средното намаление от изходното ниво на седмица 24 в броя дни/седмица на поддържащо парентерално вливане въз основа на данните от дневниците на участниците e -1,34 (±2,24) дни/седмица, което съответства на процентно намаление от -21,33% (±34,09). Няма намаление на дните на PN/IV вливания на седмица в рамото на стандартни грижи.
Клинична ефикасност при възрастни
Тедуглутид е проучен при 17 пациенти със СКЧ, разпределени в пет групи за лечение с дози от 0,03, 0,10 или 0,15 mg/kg тедуглутид веднъж дневно, или 0,05 или 0,075 mg/kg два пъти
дневно в 21-дневно открито многоцентрово проучване за определяне на дозата. Лечението води до повишена стомашно-чревна абсорбция на течност с около 750-1 000 ml дневно с подобрено усвояване на основните хранителни вещества и електролити; намалено количество течност от стомата или фекална течност и намалена екскреция на основните хранителни вещества, както и подобрени ключови структурни и функционални изменения в чревната лигавица. Структурните изменения са преходни по характер и се връщат към изходните нива в рамките на три седмици след преустановяване на лечението. В основното двойносляпо, плацебо-контролирано проучване фаза 3 при пациенти със СКЧ и необходимост от поддържащо парентерално вливане 43 пациенти са рандомизирани да получават 0,05 mg/kg дневно тедуглутид и 43 пациенти да получават плацебо в продължение на максимум 24 седмици.
Частта на участниците, лекувани с тедуглутид, при които се постига 20% до 100% редукция на поддържащото парентерално вливане на седмици 20 и 24, се различава статистически значимо от тази при плацебо (27 от 43 участници, 62,8% спрямо 13 от 43 пациенти, 30,2%, р = 0,002).
Лечението с тедуглутид води до намаляване на нуждите от поддържащо парентерално вливане с 4,4 l/седмично (при изходни стойности преди лечението от порядъка на 12,9 литра) спрямо 2,3 l/седмично (при изходни стойности преди лечението от порядъка на 13,2 литра) за плацебо след 24 седмици. Двадесет и един (21) пациенти, лекувани с тедуглутид (48,8%), спрямо 9 на плацебо (20,9%) постигат най-малко еднодневна редукция на поддържащото парентерално вливане (р = 0,008).
Деветдесет и седем процента (97%) от пациентите (37 от 39 пациенти, лекувани с тедуглутид), които завършват плацебо-контролираното проучване, влизат в дългосрочно разширено проучване, в което всички пациенти получават 0,05 mg/kg тедуглутид дневно в продължение на още 2 години. Общо 88 пациенти участват в това разширено проучване; от тях 39 са третирани с плацебо, а 12 са включени в предишното проучване, но не са рандомизирани; 65 от
88 пациенти са завършили разширеното проучване. Продължават да се проявяват доказателства за засилен отговор към лечението до 2,5 години при всички групи, изложени на тедуглутид, по отношение на намаляване на обема на поддържащото парентерално вливане, увеличаване на дните без поддържащо парентерално вливане на седмица и постигане на преустановяване на поддържащото парентерално вливане.
Тридесет (30) от 43 пациенти, лекувани с тедуглутид в основното проучване, които са се включили в продължаващото проучване, са завършили общо 30 месеца лечение. От тях, 28 пациенти (93%) са постигнали 20% или по-голямо намаление на поддържащото парентерално вливане. От респондерите на основното проучване, които са завършили разширеното проучване, 21 от 22 (96%) са запазили отговора си на тедуглутид след допълнителни 2 години непрекъснато лечение.
Средното намаление на поддържащото парентерално вливане (n = 30) е 7,55 l/седмично (65,6% намаление от изходната стойност). При десет (10) участници е преустановено поддържащото парентерално вливане, докато са били на лечение с тедуглутид в продължение на 30 месеца.
Приложението на тедуглутид при участниците е продължило, дори вече да не са се нуждаели от поддържащо парентерално вливане. Тези десет участници са се нуждаели от поддържащо парентерално вливане в продължение на 1,2 до 15,5 години, а преди лечението с тедуглутид са имали нужда от между 3,5 l/седмично и 13,4 l/седмично поддържащо парентерално вливане. В края на проучването 21 (70%), 18 (60%) и 18 (60%) от 30 завършили участници са постигнали намаление от съответно 1, 2 или 3 дни седмично на поддържащо парентерално вливане.
От 39 участници на плацебо, 29 са завършили 24 месеца на лечение с тедуглутид. Средното намаление на поддържащото парентерално вливане е било 3,11 l/седмично (допълнително намаление от 28,3%). Шестнадесет (16, 55,2%) от 29-те завършили участници са постигнали 20% или по-голямо намаление на поддържащото парентерално вливане. В края на проучването 14 (48,3%), 7 (24,1%) и 5 (17,2%) от пациентите са постигнали намаление от съответно 1, 2 или 3 дни седмично на поддържащо парентерално вливане. При двама (2) участници има пълно преустановяване на поддържащото парентерално вливане, докато са били на тедуглутид.
От 12-те участници, нерандомизирани в основното проучване, 6 са завършили 24 месеца на лечение с тедуглутид. Средното намаление на поддържащото парентерално вливане е било 4,0 l/седмично (39,4% намаление от изходната стойност – в началото на разширеното проучване), а 4 от 6 завършили (66,7%) са постигнали 20% или по-голямо намаление на поддържащото парентерално вливане. В края на проучването, съответно 3 (50%), 2 (33%) и
2 (33%) са постигнали намаление от 1, 2 или 3 дни седмично на поддържащото парентерално вливане. Един участник е преустановил поддържащото парентерално вливане, докато е бил на тедуглутид.
В друго двойносляпо, плацебо-контролирано проучване фаза 3 при пациенти със СКЧ и необходимост от поддържащо парентерално вливане пациентите получават дози от 0,05 mg/kg дневно (n = 35) или 0,10 mg/kg дневно (n = 32) тедуглутид, или плацебо (n = 16) в продължение на 24 седмици.
Първичният анализ за ефикасност на резултатите от проучването не показва статистически значима разлика между групата на тедуглутид 0,10 mg/kg дневно и групата на плацебо, а частта на участниците, получаващи препоръчителната доза тедуглутид от 0,05 mg/kg дневно, които постигат най-малко 20% редукция на поддържащото парентерално вливане на седмици 20 и 24, показва статистически значима разлика спрямо плацебо (46% спрямо 6,3%, р< 0,01). Лечението с тедуглутид води до намаляване на нуждите от поддържащо парентерално вливане с
2,5 l/седмично (при изходни стойности преди лечението от порядъка на 9,6 литра) спрямо
0,9 l/седмично (при изходни стойности преди лечението от порядъка на 10,7 литра) за плацебо след 24 седмици.
Лечението с тедуглутид предизвиква разрастване на абсорбиращия епител поради значителното увеличаване на височината на власинките в тънките черва.
Шестдесет и пет (65) пациенти влизат в проучване за проследяване на СКЧ в продължение на още 28 седмици лечение. Пациентите на тедуглутид поддържат предишните си назначени дози по време на цялата фаза на разширение, а пациентите на плацебо са рандомизирани за активно лечение с 0,05 или 0,10 mg/kg дневно.
От пациентите, постигнали най-малко 20% редукция на поддържащото парентерално вливане на седмици 20 и 24 в първоначалното проучване, 75% поддържат траен този отговор на тедуглутид след максимум 1 година непрекъснато лечение.
Средната редукция на седмичния обем на поддържащото парентерално вливане е 4,9 l/седмично (52% редукция в сравнение с изходните стойности) след една година непрекъснато лечение с тедуглутид.
При двама (2) пациенти, получаващи препоръчителната доза тедуглутид, е било изключено поддържащото парентерално вливане на седмица 24. Поддържащото парентерално вливане е било изключено при още един пациент в проучването за проследяване.
Абсорбция
Тедуглутид се абсорбира бързо от местата на подкожно инжектиране, като максимални плазмени нива се наблюдават приблизително 3-5 часа след прилагане на доза при всички дозови нива. Абсолютната бионаличност на подкожно приложения тедуглутид е висока (88%). Не е наблюдавано натрупване на тедуглутид след повторно подкожно приложение.
Разпределение
След подкожно приложение тедуглутид има привиден обем на разпределение 26 литра при пациенти със СКЧ.
Биотрансформация
Метаболизмът на тедуглутид не е напълно изяснен. Тъй като тедуглутид е пептид, има вероятност той да следва основния механизъм за метаболизъм на пептидите.
Елиминиране
Тедуглутид има терминален елиминационен полуживот от приблизително 2 часа. След интравенозно приложение плазменият клирънс на тедуглутид е приблизително 127 ml/h/kg, което е равно на скоростта на гломерулната филтрация (СГФ). Бъбречното елиминиране е потвърдено в проучване, изследващо фармакокинетиката при участници с бъбречно увреждане. Не е наблюдавано натрупване на тедуглутид след повторно подкожно приложение.
Линейност на дозата
Скоростта и степента на абсорбция на тедуглутид е пропорционална на дозата при еднократни и многократни подкожни дози до 20 mg.
Фармакокинетика при субпопулации
Педиатрична популация
След подкожно приложение е демонстрирана подобна Cmax на тедуглутид, при която се постигат отговорите за ефикасност, във всички възрастови групи (от 4 месеца, коригирана по гестационна възраст, до 17 години), чрез популационно фармакокинетично моделиране въз основа на ФК проби, взети в популацията след подкожно приложена 0,05 mg/kg дневна доза. При педиатрични пациенти на възраст от 4 месеца до 17 години обаче се наблюдават по-ниска експозиция (AUC) и по-къс полуживот в сравнение с възрастните. Фармакокинетичният профил на тедуглутид при тази педиатрична популация, оценен като клирънс и обем на разпределение, е различен от наблюдавания при възрастни след корекция за телесното тегло. По-конкретно, клирънсът намалява с увеличаване на възрастта от 4 месеца до възрастни.
Липсват данни за педиатрични пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане и терминален стадий на бъбречна болест.
Пол
Не са наблюдавани клинично значими различия по пол в клинични проучвания.
Старческа възраст
В проучване фаза 1 не е открита разлика във фармакокинетиката на тедуглутид между здрави участници на възраст под 65 години спрямо участници над 65-годишна възраст. Опитът при участници на 75 и повече години е ограничен.
Чернодробно увреждане
В проучване фаза 1 е изследван ефектът на чернодробното увреждане върху фармакокинетиката на тедуглутид след подкожно приложение на 20 mg тедуглутид. Максималната експозиция и общата степен на експозиция на тедуглутид след еднократни подкожни дози от 20 mg са по-ниски (10 – 15%) при участници с умерено чернодробно увреждане, в сравнение с тези при здрави контроли.
Бъбречно увреждане
Във проучване фаза 1 е изследван ефектът на бъбречното увреждане върху фармакокинетиката на тедуглутид след подкожно приложение на 10 mg тедуглутид. При прогресиращо бъбречно увреждане до и включително терминален стадий на бъбречна болест основните фармакокинетични параметри на тедуглутид се увеличават с коефициент 2,6 (AUCinf) и
2,1 (Cmax) в сравнение със здрави индивиди.
Фармацевтични данни - Teduglutide 5 mg
Прах
Манитол
Натриев дихидрогенфосфат монохидрат Динатриев хидрогенфосфат хептахидрат L-хистидин
Разтворител
Вода за инжекции
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Неотворен флакон с прах
2 години
Неотворен флакон с разтворител
4 години Реконституиран продукт
Химична и физична стабилност е доказана за 3 часа при 20 – 25 °C.
От микробиологична гледна точка разтворът трябва да бъде използван незабавно, освен ако методът на реконституиране не изключва риска от микробно замърсяване.
Ако не се използва незабавно, периодът на използване и условията на съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да са повече от 24 часа при 2 до 8 °C, освен ако реконституирането не е извършено в контролирани и валидирани асептични условия.
Прах
Да се съхранява в хладилник (2 °C – 8 °C).
Да не се замразява. Разтворител
Разтворителят (стерилна вода за инжекции) не изисква специални условия на съхранение. За условията на съхранение след реконституиране на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Прах
Флакон (стъкло тип I) със сива гумена запушалка (бромобутилова) и отчупваща се алуминиева обкатка със син полипропиленов диск, съдържащ 5 mg тедуглутид.
Разтворител
Предварително напълнена спринцовка (стъкло тип I) с глава на буталото (бромобутилова) и пластмасова капачка на твърдия край, съдържаща 0,5 ml разтворител.
Опаковки
28 флакона прах с 28 предварително напълнени спринцовки с разтворител. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Определянето на броя на флаконите, необходими за прилагане на една доза, трябва да се основава на теглото на конкретния пациент и препоръчителната доза от 0,05 mg/kg дневно. Лекарят трябва да измерва теглото на пациента при всяко посещение, да определя дневната доза за приложение до следващото посещение и съответно да информира пациента.
Таблиците с обемите за инжектиране въз основа на препоръчителната доза според телесното тегло както за възрастни, така и за педиатрични пациенти, са дадени в точка 4.2.
Предварително напълнената спринцовка трябва да се сглоби с игла за реконституиране.
Прахът във флакона след това трябва да се разтвори чрез добавяне на цялото количество разтворител от предварително напълнената спринцовка.
Флаконът не трябва да се разклаща, но може да се завърти между дланите и внимателно да се обърне с дъното нагоре веднъж. След като във флакона се образува бистър безцветен разтвор, той трябва да се изтегли в 1 ml спринцовка (или 0,5 ml, или по-малка спринцовка за педиатрична употреба) с градуирани деления по 0,02 ml или по-малкo (не e включенa в опаковката).
Ако са необходими два флакона, процедурата за втория флакон трябва да се повтори и допълнителното количество разтвор да се изтегли в спринцовката с разтвора от първия флакон. Всеки обем, превишаващ предписаната доза в милилитри, трябва да бъде изгонен и изхвърлен.
Разтворът трябва да се инжектира подкожно в почистена област на корема или, ако това не е възможно, на бедрото (вж. точка 4.2 „Начин на приложение”) с помощта на тънка игла за подкожни инжекции.
Подробни указания за приготвянето и инжектирането на Тедуглутид Viatris са дадени в листовката за пациента.
Разтворът не трябва да се използва, ако е мътен или съдържа видими частици. Само за еднократна употреба.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Всички игли и спринцовки трябва да се изхвърлят в контейнер за изхвърляне на остри предмети.