Egolanza 5 mg film - coated tablets

Възрастни

Оланзапин е показан за лечение на шизофрения.

Оланзапин е ефективен за поддържане на клинично подобрение по време на продължителната терапия при пациенти, които са показали начален терапевтичен отговор.

Оланзапин е показан за лечение на умерени до тежки манийни епизоди.

Оланзапин е показан за профилактика на рецидиви на маниен епизод при пациенти с биполярни разстройства, при които по време на маниен епизод е бил постигнат клиничен отговор с оланзапин (вж. т. 5.1).

Възрастни

Шизофрения: Препоръчваната начална доза оланзапин е 10 mg/дневно.

Маниен епизод: Началната доза е 15 mg еднократно дневно при монотерапия или 10 mg дневно при комбинирано лечение (вж. т. 5.1).

Профилактика на рецидив при биполярно разстройство: Препоръчваната начална доза е 10 mg/дневно. За пациентите, които получават оланзапин за лечение на манийни епизоди, се препоръчва продължаване на терапията за предотвратяване на рецидив при същата доза. Ако настъпи нов маниен, комбиниран или депресивен епизод, лечението с оланзапин трябва да бъде продължено (с оптимизиране на дозата, ако е необходимо) с допълнителна терапия за лечение на промените в настроението ако е клинично показано.

По време на лечението на шизофрения, маниен епизод или превенция на рецидив при биполярно разстройство дневната доза може постепенно да бъде коригирана въз основа на индивидуалното клинично състояние в рамките на 5-20 mg/дневно. Увеличение на дозата над препоръчителната начална доза се препоръчва само след съответната клинична преоценка и това трябва да се направи на интервали не по-малки от 24 часа. При преустановяване на лечението с оланзапин трябва да се има предвид постепенно намаляване на дозата.

Специални популации

Старческа възраст

По-ниска начална доза (5 mg/дневно) не е показана в обичайната практика, но трябва да се обмисли при пациенти над 65-годишна възраст, когато клиничните фактори дават основание за това (вж. точка 4.4).

Бъбречни и/или чернодробни увреждания

При тези пациенти трябва да се има предвид по-ниска начална доза (5 mg). В случаите на умерена чернодробна недостатъчност (цироза, клас А или В по Child-Pugh) началната доза трябва да бъде 5 mg и да се увеличава с повишено внимание.

Пушачи

Началната доза и дозовият диапазон обикновено не е необходимо да се променят при непушачи спрямо пушачи. Пушенето може да индуцира метаболизма на оланзапин. Препоръчва се клинично монигориране и може да се има предвид повишаване на дозата на оланзапин, ако е необходимо (вж. точка 4.5).

Когато са налице повече от един фактор, който може да доведе до забавяне на метаболизма (женски пол, старческа възраст, непушач), трябва да се обмисли намаляване на началната доза. Увеличаването на дозата, когато е показано, трябва да става постепенно при такива пациенти.

(Вж. точки 4.5 и 5.2).

Педиатрична популаиия

Оланзапин не се препоръчва за употреба от деца и юноши под 18-годишна възраст поради недостатъчни данни за безопасност и ефикасност. При краткосрочни проучвания при пациенти в юношеска възраст е докладвано значимо увеличение на телесното тегло, изменения в нивата на липидите и пролактина в сравнение с проучвания при възрастни пациенти (вж. точки 4.4, 4.8, 5.1 и 5.2).

За перорално приложение.

Оланзапин може да се дава независимо от храненето, тъй като абсорбцията му не зависи от храната.

Свръхчувствителност към лекарственото вещество или към някое от помощните вещества, изброени в т. 6.1.

Пациенти, при които е известно, че има риск от закритоъгълна глаукома.

По време на антипсихотичното лечение, подобрението в клиничното състояние на

пациента може да отнеме от няколко дни до няколко седмици. Пациентите трябва да се проследяват внимателно през този период.

Психози, свързани с деменция и/или поведенчески нарушения

Оланзапин не се препоръчва за употреба при пациенти с психози, свързани с деменция и/или поведенчески нарушения, поради увеличение в смъртността и риска за мозъчно- съдови инциденти. При плацебо-контролирани клинични проучвания (с продължителност 6-12 седмици) при пациенти в старческа възраст (средна възраст 78 години) с психози, свързани с деменция и/или нарушено поведение, се наблюдава двукратно увеличение в честотата на смъртен изход при лекуваните с оланзапин пациенти в сравнение с пациентите на плацебо (съответно 3,5% спрямо 1,5%). По- високата честота на летален изход не е била свързана с дозата на оланзапин (средна дневна доза 4,4 mg) или продължителността на лечението. Рисковите фактори, които могат да предразположат тази популация пациенти към увеличена смъртност включват възраст >65 години, дисфагия, седиране, малнутриция и дехидратация, белодробни състояния (например, пневмония с или без аспирация) или едновременна употреба на бензодиазепини.

Въпреки това, честотата на смъртните случаи е била по-висока при пациентите, лекувани с оланзапин в сравнение с третираните с плацебо пациенти, независимо от тези рискови фактори.

В същите клинични проучвания са съобщавани мозъчно-съдови нежелани събития (МСНС, например инсулт, преходна исхемична атака), включително с фатален край. Налице е трикратно увеличение на МСНС при пациенти, лекувани с оланзапин в сравнение с пациенти на плацебо (съответно 1,3% спрямо 0,4%). При всички пациенти, лекувани с оланзапин и плацебо, които са получили мозъчно-съдов инцидент е имало предшестващи рискови фактори. Възраст >75 години и съдова деменция или деменция от смесен тип са установени като рискови фактори за МСНС във връзка с лечението с оланзапин. Ефективността на оланзапин не е установена в тези проучвания.

Болест на Паркинсон

Не се препоръчва приложението на оланзапин при лечение на психози, свързани с допаминовите агонисти при пациенти, страдащи от болестта на Паркинсон. В клинични проучвания влошаване на Паркинсоновата симптоматика и халюцинации са съобщавани много често и по-често в сравнение с плацебо (вж. точка 4.8) и оланзапин не е бил по-ефективен от плацебо в лечението на психотични симптоми. В тези проучвания пациентите първоначално са стабилизирани с най-ниската ефективна доза от антипаркинсоновия лекарствен продукт (допаминов агонист) и са продължили приема на същия антипаркинсонов продукт и дозировки по време на цялото проучване. Приложението на оланзапин е започнато в доза 2,5 mg/дневно, след което е бил титриран до максимум 15 mg/дневно по преценка на изследователя.

Малигнен невролептичен синдром (МНС)

МНС е потенциално животозастрашаващо състояние, свързано с лечението с антипсихотици. Рядко са съобщавани случаи на МНС и във връзка с приложението на оланзапин. Клиничните изяви на МНС са хиперпирексия, мускулна ригидност, променен ментален статус и обективни данни за автономна нестабилност (неправилен пулс или кръвно налягане, тахикардия, диафореза и аритмия). Допълнителни признаци може да включват увеличена креатин фосфокиназа, миоглобинурия (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатъчност. Ако пациентът развие признаци или симпоми, които са показателни за МНС или прояви необяснима висока температура без допълнителни клинични изяви на МНС, приемът на всички антипсихотични лекарства, включително оланзапин трябва да бъде спрян.

Хипергликемия и диабет

Хипергликемия и/или развитие или обостряне на диабет, понякога свързан с кетоацидоза или кома, се съобщава нечесто, включително няколко фатални случая (вж. точка 4.8). В някои случаи се съобщава за предходно увеличение на телесното тегло, което може да бъде предразполагащ фактор. Препоръчва се подходящо клинично проследяване в съответствие с използваните антипсихотични ръководства, например измерване на нивото на глюкозата в началото на лечението, 12 седмици след началото и след това - веднъж годишно. Пациентите, лекувани с антипсихотични лекарства, включително оланзапин, трябва да бъдат наблюдавани за поява на признаци и симптоми на хипергликемия (като например полидипсия, полиурия, полифагия и слабост), а пациентите със захарен диабет или с рискови фактори за развитие на захарен диабет трябва редовно да бъдат проследявани за влошаване на глюкозния контрол. Теглото трябва да се проследява редовно, например в началото на лечението, 4, 8 и 12 седмици след началото, а след това - всяко тримесечие.

Промени в липидните нива

Нежелани промени в липидите може да се наблюдават при пациентите, лекувани с оланзапин при плацебо-контролирани клинични проучвания (вж. точка 4.8). Липидните промени трябва да се третират с подходящи клинични мерки, особено при дислипидемични пациенти и пациенти с рискови фактори за развитие на липидни нарушения. При пациентите, лекувани с антипсихотични лекарства, включително с Еголанза, трябва редовно да се проследяват нивата на липиди в съответствие с използваните антипсихотични ръководства, например в началото на лечението, 12 седмици след началото, а след това - на всеки 5 години.

Антихолинергична активност

Докато оланзапин показва антихолиергична активност invitro, опитът по време на клиничните проучвания показва ниска честота на свързаните събития. Но тъй като клиничният опит с оланзапин при пациенти със съпътстващо заболяване е ограничен, трябва да се внимава когато се предписва на пациенти с простатна хипертрофия или паралитичен илеус и свързани състояния.

Чернодробна функция

Преходни, асимптоматични повишения на чернодробните аминотрансферази, (АЛАТ), (АСАТ) се наблюдава често, особено в началото на лечението. Необходимо е повишено внимание и последващо проследяване при пациенти с повишени стойности на АЛАТ и/или АСАТ, при пациенти с признаци и симптоми на чернодробно увреждане, при пациенти с предшестващи състояния, свързани с ограничен чернодробен функционален резерв и при пациенти, които са лекувани с потенциално хепатотоксични лекарства. В случаите на диагностициран хепатит (включително хепатоцелуларно, холестатично или чернодробно нарушение от смесен тип), лечението с оланзапин трябва да се преустанови.

Неутропения

Повишено внимание е необходимо при пациенти с намален брой на левкоцитите и/или неутрофилите поради някаква причина, при пациенти, които приемат лекарства, за които е известно, че причиняват неутропения, при пациенти с анамнеза за лекарствено- индуцирана депресия на костния мозък/токсичност, при пациенти с депресия на костния мозък, причинена от съпътстващо заболяване, лъчелечение или химиотерапия и при пациенти с хипереозинофилни състояния или с миелопролиферативно заболяване. Неутропенията обикновено се наблюдава често когато едновременно се прилагат оланзапин и валпроат (вж. точка 4.8).

Преустановяване на лечението

Остри симптоми като потене, безсъние, тремор, безпокойство, гадене или повръщане са съобщавани рядко (≥0,01% и <0,1%) при внезапно спиране приема на оланзапин.

QТ интервал

В клинични проучвания клинично значимите удължавания на QTc интервала (корекция на Fridericia за QT [QTcF] >500 милисекунди [msec] по всяко време след първоначалната изходна стойност при пациенти с изходен QTcF<500 msec) са били нечести (0,1% до 1%) при пациенти, лекувани с оланзапин без значими разлики, свързани с кардиологични събития в сравнение с плацебо. Необходимо е обаче да се внимава когато се предписва оланзапин с лекарства, за които е известно, че удължават QTc интервала, особено при пациенти в старческа възраст, при пациенти с наследствен синдром на удължения QT интервал, застойна сърдечна недостатъчност, сърдечна хипертрофия, хипокалиемия или хипомагнезиемия.

Тромбоемболизъм

Нечесто (≥0.1% и <1%) се съобщава за временна връзка между лечението с оланзапин и венозен тромбемболизъм. Причинно-следствена връзка между появата на венозен тромбоемболизъм и лечението с оланзапин не е установена. Но тъй като пациентите с шизофрения често се представят с придобити рискови фактори за венозен тромбоемболизъм, всички възможни рискови фактори за ВТЕ, например обездвижване на пациентите, трябва да се установят и да се вземат предпазни мерки.

Обша активност на ЦНС

Предвид на първичните ефекти на оланзапин върху ЦНС, повишено внимание е необходимо когато се приема в комбинация с други централно действащи лекарства и алкохол. Тъй като оланзапин показва допаминов антагонизъм invitro, той може да антагонизира ефектите на преките и непреките допаминови агонисти.

Припадъии

Оланзапин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с анамнеза за гърчове или фактори, които могат да понижат гърчовия праг. Нечесто е съобщавана поява на гърчове при пациенти, лекувани с оланзапин. В повечето от тези случаи са съобщавани анамнеза за гърчове или рискови фактори за гърчове.

Тардивна дискинезия

В сравнителни проучвания в рамките на една година или по-малко, оланзапин е бил свързан със статистически значимо по-малка честота на дискинезия, провокирана от лечението. Но рискът от тардивна дискинезия се увеличава при по-продължителен прием и поради това, ако се появят признаци или симптоми за това при пациенти на оланзапин, трябва да се обмисли намаляване на дозата или прекъсване на лечението. Тези симптоми може временно да се влошат или дори да възникнат след прекъсване на лечението.

Постурална хипотония

Постурална хипотония е наблюдавана нечесто при пациенти в старческа възраст в клинични проучвания с оланзапин. Препоръчва се периодично измерване на кръвното налягане при пациенти над 65-годишна възраст.

Внезапна сърдечна смърт

В постмаркетинговите проучвания за оланзапин са съобщавани случаи на внезапна сърдечна смърт при пациенти на оланзапин. В едно ретроспективно наблюдателно кохортно проучване рискът за предполагаема внезапна сърдечна смърт при пациенти, лекувани с оланзапин е бил приблизително два пъти по-висок от риска при пациенти, които не употребяват антипсихотици. В проучването рискът с оланзапин е бил сравним с риска при атипични антипсихотици, включени в обобщения анализ.

Педиатрична популация

Оланзапин не е показан за лечение на деца и юноши. Проучванията при пациенти на възраст 13 и 17 години са показали различни нежелани реакции, включително покачване на теглото, промени в метаболитните параметри и увеличени нива на пролактина (вж. точка 4.8 и 5.1).

Лактоза

Таблетките Еголанза съдържат лактоза. Пациенти с редки наследствени заболявалия, като галактозна непоносимост, тотална лактазна недостатъчност или глюкозо- галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Педиатрична популация

Проучвания на взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Потенциални взаимодействия, повлияващи оланзапин

Тъй като оланзапин се метаболизира от CYP1А2, веществата, които могат специфично да индуцират или инхибират този изоензим, могат да повлияят неговата фармакокинетика.

Индукция наCYP1A2

Метаболизмът на оланзапин може да бъде индуциран от тютюнопушене и карбамазепин, което може да доведе до намаляване концентрациите на оланзапин. Наблюдава се само леко до умерено увеличение на клирънса на оланзапин. Клиничните последствия вероятно са ограничени, но се препоръчва клинично проследяване и може да се обмисли увеличаване на дозата оланзапин, ако е необходимо (вж. точка 4.2).

Инхибиране наCYP1A2

Флувоксамин, специфичен инхибитор на CYP1A2, е показал значително инхибиране на метаболизма на оланзапин. Средното увеличение на Сmax на оланзапин след флувоксамин е 54% при жени непушачки и 77% при мъже пушачи. Средното увеличение в AUC на оланзапин е съответно 52% и 108%. Трябва да се обмисли по- ниска начална доза на оланзапин при пациенти, които приемат флувоксамин или някой друг инхибитор на CYP1A2, например ципрофлоксацин. Намаляване в дозата на оланзапин трябва да се обмисли, ако се започва лечение с инхибитор на CYP1А2.

Намаляване на бионаличността

Активният въглен намалява бионаличността на пероралния оланзапин с 50 до 60% и трябва да се приема поне 2 часа преди или след оланзапин.

Няма данни, че флуоксетин (инхибитор на CYP2D6), единични дози антиацид (алуминий, магнезий) или циметидин значимо повлияват фармакокинетиката на оланзапин.

Потенциално влияние на оланзапин върху други лекарствени продукти

Оланзапин може да антагонизира ефектите на преките и непреките допаминови агонисти.

Оланзапин не инхибира основните ензими на CYP450 invitro (например 1А2,2D6,2С9, 2С19, ЗА4). Поради това никакви по-особени взаимодействия не се очакват, както и се доказва чрез проучванията invivo, където не се установява инхибиране на метаболизма на следните активни вещества: трициклични антидепресанти (представени основно от пътя на CYP2D6), варфарин (CYP2C9), теофилин (CYP1A2) или диазепам (CYP3A4 и 2С19).

Оланзапин не показва взаимодействие когато се прилага едновременно с литий или бипериден.

Терапевтичното проследяване на плазмените нива на валпроат не показват, че се налага коригиране на дозата валпроат след едновременното приложение с оланзапин.

Общо действие върху ЦНС

Трябва да се проявява повишено внимание при пациенти, които консумират алкохол или приемат лекарствени продукти с потискащо действие върху централната нервна система.

Не се препоръчва едновременно приложение на оланзапин с антипаркинсонови лекарствени продукти при пациенти с болест на Паркинсон и деменция (вж. точка 4.4).

QТс интервал

Повишено внимание е необходимо при приложение на оланзапин едновременно с лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QTc интервала (вж. точка 4.4).

Няма адекватни и добре контролирани проучвания при бременни жени. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да уведомят своя лекар, ако забременеят или възнамеряват да забременяват по време на лечението с оланзапин. Но поради това, че клиничният опит е ограничен, оланзапин трябва да се прилага по време на бременност само ако потенциалната полза надвишава потенциалния риск за плода.

При новородени бебета, изложени на антипсихотици (включително оланзапин) през третия триместър от бременността има риск от нежелани лекарствени реакции, включващи екстрапирамидни симптоми и/или симптоми на отнемане след раждането, които могат да варират по тежест и продължителност. Съобщавани са случаи на възбуда, хипертония, хипотония, тремор, сомнолентност, респираторен дистерс или хранителни разстройства. Затова, новородените трябва да бъдат внимателно мониторирани.

В проучване при кърмещи здрави жени оланзапин се излъчва с майчиното мляко. Средната експозиция на новородено (mg/kg) в равновесно състояние се изчислява на 1,8% от майчината доза оланзапин (mg/kg). Пациентките трябва да бъдат съветвани да не кърмят новородените, ако приемат оланзапин.

Ефекти върху фертилитета не са известни (вж. точка 5.3 за предклинична информация).

Не са правени проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Поради това, че оланзапин може да причини сомнолентност и замаяност, пациентите трябва бъдат предупредени в случай че им са налага да управляват машини, включително моторни превозни средства.

Резюме на профила на безопасност

Възрастни

Най-честите (наблюдавани при ≥1% от пациентите) съобщавани нежелани реакции, свързани с приложението на оланзапин в клинични проучвания, са сомнолентност, наддаване на тегло, еозинофилия, повишени стойности на пролакгина, холестерола, глюкозата и триглицеридите (вж. точка 4.4), глюкозурия, повишен апетит, замаяност, акатизия, паркинсонизъм, левкопения, неутропения (вж. точка 4.4), дискинезия, ортостатична хипотония, антихолинергични ефекти, преходно асимптоматично увеличение на чернодробните аминотрансферази (вж. точка 4.4), обрив, астения, умора, пирексия, артралгия, увеличена алкална фосфатаза, увеличена гама глутамилтрансфераза, увеличена пикочна киселина, увеличена креатинин фосфокиназа и оток.

Списък на нежеланите реакции в табличен вид

В представената таблица са изброени нежеланите реакции и лабораторните изследвания, които са били наблюдавани в спонтанните съобщения и в клиничните проучвания. В рамките на всяка група по честота, нежеланите реакции се представят в низходящ ред по отношение на сериозността им. Изброените термини за честота се дефинират както следва: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

¹Клинично значимо покачване на теглото се наблюдава при всички изходни категории на Индекс на телесна маса (BMI). След краткосрочно лечение (средна продължителност 47 дни), покачване на теглото ≥7% спрямо изходното телесно тегло е много често (22,2%), ≥15% е често (4,2%) и ≥25% нечесто (0,8%). Случаите на пациентите, които са повишили изходното си телесно тегло с ≥7%, ≥15% и ≥25% при дългосрочна експозиция (поне 48 седмици) са били много чести (съответно 64,4 %, 31,7% и 12,3%).

²Средното увеличение в стойностите на липидите на гладно (общ холестерол, LDL холестерол и триглицериди) е по-голямо при пациенти без изходни данни за нарушение в липидната обмяна.

³Наблюдавани са нормални изходни стойности на гладно (<5,17 mmol/1), които са се увеличили до високи нива (≥6,2 mmol/1). Промените в стойностите на общия холестерол на гладно от изходно гранично ниво (≥5,17 - <6,2 mmol/1) до високи нива (≥6,2 mmol/1) са били много чести.

⁴Наблюдавани са нормални изходни стойности на гладно (<5,56 mmol/1), които са се увеличили до високи нива (≥7 mmol/1). Промените в стойностите на глюкозата на гладно от изходно гранично ниво (≥5,56 - <7 mmol/1) до високи нива (≥7 mmol/1) са били много чести.

⁵Наблюдавани са нормални изходни стойности на гладно (<1,69 mmol/1), които са се увеличили до високи нива (≥2,26 mmol/1). Промените в стойностите на триглицеридите на гладно от изходно гранично ниво (≥1,69 - <2,26 mmol/1) до високи нива (≥2,26 mmol/1) са били много чести.

⁶В клинични проучвания честотата на паркинсонизъм и дистония при пациентите, лекувани с оланзапин е била числено по-висока, но не и статистически значимо различна от плацебо групата. Пациентите, лекувани с оланзапин са имали по-ниска честота на паркинсонизъм, акатизия и дистония в сравнение с титрираните дози на халоперидол. При липса на подробна информация за предшестваща анамнеза за индивидуални остри и тардивни екстрапирамидни двигателни нарушения, не може да се заключи, че понастоящем оланзапин предизвиква по-малко тардивна дискинезия и/или други тардивни екстрапирамидни синдроми.

⁷Остри симптоми, като потене, безсъние, тремор, безпокойство, гадене и повръщане са съобщавани когато приемът на оланзапин се спре внезапно.

⁸В клинични проучвания в рамките на 12 седмици плазмените концентрации на пролактин са надхвърляли горната граница на нормата при около 30% от пациентите, лекувани с оланзапин с нормални изходни нива на пролактин. При повечето от тези пациенти повишенията като цяло са били леки и са останали под два пъти горната граница на нормата.

⁹Нежеланата реакция е идентифицирана от клиничните проучвания в Интегрираната база данни за Оланзапин.

¹⁰Както е оценето от измерените стойности в клиничните проучвания в Интегрираната база данни за Оланзапин.

¹¹Нежеланата реакция е идентифицирана от спонтанните доклади при пост- маркетингови проучвания, а честотата определена, като е използвана Интегрираната база данни за Оланзапин.

¹²Нежеланата реакция е идентифицирана от спонтанните доклади при пост- маркетингови проучвания, честотата определена на горната граница на 95% доверителен интервал, като е използвана Интегрираната база данни за Оланзапин.

¹³Изброени нежелани лекарствени реакции, наблюдавани след употреба на оланзапин за перорално приложение и интрамускулно приложение с продължително действие, които могат също да възникнат при употреба на оланзапин за интрамускулно приложение с бързо действие.

Дългосрочна експозиция (поне 48 седмици)

Процентът от пациентите, които имат нежелани, клинично значими промени в

увеличение на тегло, глюкоза, общ/LDL/HDL холестерол или триглицериди се увеличава с времето. При възрастни пациенти, които са преминали 9-12 месечен курс на лечение, степента на увеличение в средната кръвна глюкоза намалява след приблизително 6 месеца.

Допълнителна информация за специални популации

В клинични проучвания сред пациенти в старческа възраст с деменция, лечението с оланзапин е свързано с по-висока честота на смъртни случаи и мозъчно-съдови нежелани реакции в сравнение с плацебо (вж. точка 4.4). Много чести нежелани реакции, свързани с приложението на оланзапин в тази група са абнормна походка и падания. Често са наблюдавани пневмония, повишена телесна температура, летаргия, еритем, зрителни халюцинации и уринарна инконтиненция.

В клинични проучвания при пациенти с лекарствено-индуцирана (допаминов агонист) психоза, свързана с болест на Паркинсон, често са съобщавани влошаване на паркинсоновата симптоматика и халюцинации с по-голяма честота отколкото при плацебо.

В едно клинично проучване при пациенти с биполярна мания комбинираната терапия с валпроат и оланзапин е предизвикала възникване на неутропения от порядъка на 4,1%; потенциално допринасящ фактор могат да бъдат високите плазмени нива на валпроат. Оланзапин, прилаган с литий или валпроат, води до увеличена честота (≥10%) на тремор, сухота в устата, повишен апетит и увеличаване на тегло. Нарушения на речта също са често съобщавани. По време на лечението с оланзапин в комбинация с литий или дивалпроекс е наблюдавано увеличение с ≥7% спрямо изходното телесно тегло при 17,4% от пациентите по време на острата фаза на лечението (до 6 седмици). Продължителното лечение с оланзапин (до 12 месеца) за превенция на рецидив при пациенти с биполярно нарушение е свързана с увеличение от ≥7% от изходното телесно тегло при 39,9% от пациентите.

Педиатрична популация

Оланзапин не е показан за лечение при деца и юноши под 18-годишна възраст. Въпреки че няма проведени клинични проучвания за сравнение между юноши и възрастни, данните от проучванията сред юноши са сравнени с тези от проучванията при възрастни пациенти.

В таблицата по-долу са обобщени нежеланите реакции, съобщавани с по-голяма честота при юноши (на възраст 13-17 години) в сравнение при възрастни пациенти или нежелани реакции, установени само по време на краткосрочните клинични проучвания при юноши. Клинично значимо увеличение на теглото (≥7%) вероятно се наблюдава по-често сред юношите отколкото при възрастни индивиди при сравними експозиции. Степента на повишение на теглото и съотношението на юноши пациенти, които имат клинично значимо покачване в теглото са по-големи при продължителна експозиция (поне 24 седмици) в сравнение с краткосрочна експозиция.

В рамките на всяка група по честота, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на сериозността им. Изброените термини за честота са дефинирани както следва: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10).

¹³След кратко лечение (средна продължителност 22 дни) покачване на теглото >7% спрямо изходните стойности (в kg) е много често (40,6 %), ≥15% от изходното телесно тегло е често (7,1 %) и ≥25% е често (2,5 %). При продължителна експозиция (поне 24 седмици), 89,4 % са повишили теглото си с ≥7%, 55,3 % с ≥15% и 29,1 % с ≥25% спрямо изходните стойности.

¹⁴Наблюдавани са нормални изходни стойности на гладно (<1,016 mmol/1), които са се увеличили до високи нива (>1,467 mmol/1) и промените в стойностите на триглицеридите на гладно от изходно гранично ниво (≥1,016 mmol/1 - <1,467 mmol/1) до високи нива (≥1,467 mmol/1).

¹⁵Промени в общия холестерол на гладно от нормалните изходни стойности (<4,39 mmol/1) до високи нива (≥5,17 mmol/1) са наблюдавани често. Промените в стойностите на общия холестерол на гладно от изходно гранично ниво (≥4,39 - <5,17 mmol/1) до високи нива (≥5,17 mmol/1) са били много чести.

16Повишени плазмени нива на пролактин са съобщавани при 47,4% от пациентите в юношеска възраст.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване в Изпълнителна агенция по лекарствата ул., Дамян Груев“ № 8,1303 София, Тел.: +35 928903417, уебсайт: www.bda.bg

Признаци и симптоми

Много чести симптоми на предозиране (>10% честота) включват тахикардия, ажитация/ агресивност, дизартрия, различни екстрапирамидни симптоми и намалена степен на съзнание, варираща от седация до кома.

Други значими последици на предозиране включват делир, конвулсии, кома, вероятен малигнен невролептичен синдром, потискане на дишането, аспирация, хипертония или хипотония, сърдечни аритмии (<2% от случаите на предозиране) и сърдечно- белодробен арест. Фатални случаи са съобщавани при остро предозиране с ниски дози от 450 mg, но също така са съобщени случаи за преживяване на остро дозиране с приблизително 2 g оланзапин перорално.

Поведение при предозиране

Не съществува специфичен антидот за оланзапин. Не се препоръчва предизвикване на повръщане.

Стандартните процедури за справяне с предозирането (например стомашна промивка, приложение на активен въглен) могат да бъдат показани. Наблюдавано е, че едновременното приложение на активен въглен намалява оралната бионаличност на оланзапин с 50 до 60%.

Симптоматичното лечение и проследяване на функциите на жизнените органи трябва да се приложи според клиничната картина, включително лечение на хипотонията и циркулаторния шок и поддръжка на дихателната функция. Не използвайте адреналин, допамин или други симпатикомиметици с бета-агонистична активност, тъй като бета стимулацията може да влоши хипотонията. Сърдечно-съдово проследяване е необходимо за установяване на възможни аритмии. Стриктното медицинско наблюдение и мониторинг трябва да продължат докато пациентът не се възстанови.

Педиатрична популация

Няма данни по отношение на деца и юноши.