Ongentys 50 mg - Capsule, hard
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ongentys 50 mg
Ongentys е показан като допълваща терапия при лечение с препарати, съдържащи леводопа/инхибитори на допа декарбоксилазата (ДКК) при възрастни пациенти с болест на Parkinson и моторни флуктуации при изчерпване на дозата, които не могат да бъдат стабилизирани с този вид комбинации.
Дозировка
Препоръчителната доза е 50 mg опикапон.
Ongentys трябва да се приема веднъж дневно преди лягане, най-малко един час преди или след комбинациите с леводопа.
Адаптиране на дозата при антипаркинсонова терапия
Опикапон трябва да се прилага като допълваща терапия към лечението с леводопа и усилва ефектите на леводопа. Затова често е необходимо да се адаптира дозировката на леводопа чрез удължаване на дозовите интервали и/или намаляване на количеството леводопа на доза в рамките на първите дни или първите седмици след започване на лечението с опикапон, в съответствие с клиничното състояние на пациента (вж. точка 4.4).
Пропусната доза
Ако една доза е пропусната, следващата доза трябва да се приеме според предписанието. Пациентът не трябва да приема двойна доза, за да навакса пропуснатата доза.
Специални популации
Старческа възраст
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст (вж. точка 5.2). Трябва да се подхожда с повишено внимание при пациенти на възраст ≥ 85 години, тъй като опитът при тази възрастова група е ограничен.
Бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане, тъй като опикапон не се екскретира чрез бъбреците (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко увреждане на чернодробната функция (Child-Pugh клас А).
Клиничният опит при пациенти с умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh клас В) е ограничен. При такива пациенти трябва да се подхожда с повишено внимание и може да е необходимо коригиране на дозата (вж. точка 5.2).
Липсват клинични данни при пациенти с тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh клас C) и по тази причина опикапон не се препоръчва при такива пациенти (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Няма съответстващо приложение на Ongentys при педиатричната популация с болест на Parkinson и моторни флуктуации.
Начин на приложение
Перорално приложение.
Капсулите трябва да се поглъщат цели с вода.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Феохромоцитом, параганглиом или други неоплазми, секретиращи катехоламини. Анамнеза на невролептичен малигнен синдром и/или нетравматична рабдомиолиза.
Едновременно приложение с моноаминооксидазни (MAO-A и MAO-B) инхибитори (напр. фенелзин, транилципромин и моклобемид), различни от приеманите за лечението на болестта на Parkinson (вж. точка 4.5).
Адаптиране на дозата при антипаркинсонова терапия
Ongentys трябва винаги да се прилага като допълнение към лечението с леводопа. Поради това предпазните мерки, които се прилагат за лечение с леводопа, трябва да се прилагат и при лечението с Ongentys. Опикапон усилва ефектите на леводопа. За да се намалят свързаните с леводопа допаминергични нежелани реакции (напр. дискинезия, халюцинации, гадене, повръщане и ортостатична хипотензия), често е необходимо дневната доза леводопа да се коригира чрез удължаване на дозовите интервали и/или намаляване на количеството леводопа на доза в рамките на първите дни или първите седмици след започване на лечението с Ongentys, в съответствие с клиничното състояние на пациента (вж. точка 4.2).
При прекъсване на лечението с Ongentys, е необходимо да се коригира приложението на останалите антипаркинсонови средства, особено на леводопа, за да се постигне задоволително ниво на контрол на симптомите.
Психични нарушения
Пациентите и обгрижващите ги лица трябва да знаят, че при пациенти, лекувани с допаминови агонисти и/или с други допаминергични средства, може да се появят нарушения в контрола на импулсите, като патологична склонност към хазарт, повишено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене на пари или пазаруване, преяждане или невъздържано хранене.
Пациентите трябва да бъдат следени редовно за развитие на нарушения на контрола на импулсите и в случай на поява на такива симптоми се препоръчва преразглеждане на лечението.
Други
Съобщено е увеличение на нивата на чернодробните ензими в проучвания с нитрокатехолови инхибитори на катехол-O-метилтрансфераза (COMT). При пациенти, при които за относително кратък период от време настъпва прогресивна анорексия, астения и относително бързо намаляване на телесното тегло, трябва да се обмисли провеждане на цялостна медицинска оценка, включително оценка на чернодробната функция.
Помощни вещества
Ongentys съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми като галактозна непоносимост, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
Ongentys съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на капсула, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Инхибитори на моноаминооксидазата (МАО)
Комбинация от опикапон и инхибитори на MAO може да доведе до инхибиране на повечето от пътищата на метаболизиране на катехоламините. По тази причина е противопоказно едновременното приложение на опикапон с инхибитори на МАО (напр. фенелзин, транилципромин и моклобемид), различни от приеманите за лечението на болестта на Parkinson (вж. точка 4.3).
Допустимо е едновременно приложение на опикапон и инхибитори на МАО за лечение на болестта на Parkinson, напр. разагилин (до 1 mg/ден) и селегилин (до 10 mg/ден като
лекарствена форма за перорално приложение или 1,25 mg/ден като лекарствена форма за букална абсорбция).
Няма опит от едновременно приложение на опикапон със сафинамид, инхибитор на MAO-B. По тази причина едновременното им приложение трябва да се обмисли много внимателно.
Лекарствени продукти, метаболизирани от СОМТ
Опикапон може да повлияе върху метаболизма на лекарствени продукти, съдържащи катехолова група, които се метаболизират от COMT, напр. римитерол, изопреналин, адреналин, норадреналин, допамин, допексамин или добутамин, като по този начин може да доведе до усилване на ефектите на тези лекарствени продукти. Препоръчва се пациентите, лекувани с тези лекарствени продукти, да се следят внимателно.
Трициклични антидепресанти и инхибитори на обратното поемане на норадреналин
Опитът с едновременно приложение на опикапон с трициклични антидепресанти и инхибитори на обратното поемане на норадреналин (напр. венлафаксин, мапротилин и дезипрамин) е ограничен. По тази причина едновременното им приложение трябва да се обмисли много внимателно.
Хинидин
Едно проучване при здрави доброволци показва, че когато единична доза 50 mg опикапон се приложи едновременно (в рамките на 1 час) с единична доза хинидин (600 mg), системната експозиция на опикапон се понижава с 37% (AUC0-tlast). По тази причина трябва да се подхожда с особено внимание по отношение на случаите, когато хинидин трябва да се прилага заедно с опикапон, тъй като едновременното им приложение трябва да се избягва.
Субстрати на CYP2C8 и OATP1B1
Опикапон е слаб in vitro инхибитор на CYP2C8 и OATP1B1, а репаглинид е чувствителен субстрат на CYP2C8 и OATP1B1. Едно проучване при здрави участници показа, че няма промени в експозицията на репаглинид, когато репаглинид се прилага след многократно приложение на опикапон 50 mg веднъж дневно.
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на опикапон при бременни жени. Опикапон преминава през плацентата при плъхове. Проучванията при животни са недостатъчни по отношение на репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3). Ongentys не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Кърмене
Нивата на опикапон в млякото на плъхове в период на лактация са еквивалентни на плазмените нива. Не е известно дали опикапон или негови метаболити се екскретират в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с Ongentys.
Фертилитет
Ефектите на опикапон върху фертилитета при хората все още не са проучени. Проучванията при животни не показват вредно въздействие по отношение на фертилитета (вж. точка 5.3).
В комбинация с леводопа опикапон повлиява в значителна степен способността за шофиране и работа с машини. Едновременната употреба на опикапон с леводопа може да причини замайване, симптоматичен ортостатизъм и сомнолентност. Затова трябва да се прилага с повишено внимание при шофиране и работа с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции са нарушения на нервната система. Най-често съобщаваната нежелана реакция, свързана с лечението, е дискинезия (17,7%).
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
В таблицата по-долу (Таблица 1) всички нежелани реакции са представени по системо-органен клас и честота.
Категориите по честота се дефинират като: много чести (≥ 1/ 10), чести (≥ 1/ 100 до < 1/ 10), нечести (≥ 1/ 1 000 до < 1/ 100), редки (≥ 1/ 10 000 до < 1/ 1 000), много редки (< 1/ 10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 1 – Честота на нежеланите реакции (MedDRA) в плацебо-контролирани проучвания фаза 3
| Системо-органен клас | Много чести | Чести | Нечести |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Понижен апетит, Хипертриглицеридемия | ||
| Психични нарушения | Необичайни сънища, Халюцинации, Визуални халюцинации, Инсомния | Тревожност, Депресия, Слухови халюцинации, Състояние на обърканост, Кошмари,Нарушения на съня, | |
| Нарушения на нервната система | Дискинезия | Замайване, Главоболие, Сомнолентност | Дисгеузия, Хиперкинезия,Синкоп |
| Нарушения на очите | Сухи очи | ||
| Нарушение на ухото и лабиринта | Запушване на ухото | ||
| Сърдечни нарушения | Палпитации | ||
| Съдови нарушения | Ортостатична хипотония | Хипертония, Хипотония | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални инарушения | Диспнея |
| Стомашно-чревни нарушения | Запек,Сухота в устата, Гадене Повръщане | Подуване на корема, Коремна болка, Болка в горната част на корема,Диспнея | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Мускулни спазми | Мускулно потрепване, Мускулно-скелетна скованост, Миалгия,Болка в крайник | |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Хроматурия, Никтурия | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото наприложение | Умора | ||
| Изследвания | Повишена креатинфосфокиназа в кръвта | Понижено телесно тегло | |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат наинтервенции | Падане |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Ongentys 50 mg
Фармакотерапевтична група: Антипаркинсонови лекарства, други допаминергични средства, ATC код: N04BX04
Механизъм на действие
Опикапон е селективен и обратим инхибитор на катехол-O-метилтрансферазата (COMТ) с висок афинитет за свързване (субпикомоларен), което води до ниска скоростна константа на дисоциация на комплекса и голяма продължителност на действие (> 24 часа) in vivo.
В присъствието на инхибитор на допа декарбоксилаза (ДКК), COMT се превръща в главен метаболизиращ ензим за леводопа, който катализира превръщането му в 3-O-метилдопа (3-
OMD) в мозъка и периферните тъкани. При пациенти, приемащи леводопа и периферен ДДК инхибитор, като например карбидопа или бензеразид, опикапон увеличава плазмените нива на леводопа, като по този начин подобрява клиничния отговор към леводопа.
Фармакодинамични свойства
Опикапон показва значително (> 90%) и дълготрайно (>24 часа) инхибиране на COMT при здрави участници след приложение на 50 mg опикапон.
В стационарно състояние 50 mg опикапон значително повишават продължителността на системната експозиция на леводопа приблизително двукратно, в сравнение с плацебо, след еднократно перорално приложение на 100/25 mg леводопа/карбидопа или 100/25 mg леводопа/бензеразид, приложен 12 h след дозата опикапон.
Клинична ефикасност и безопасност
Ефикасността и безопасността на опикапон са проучени в две двойнослепи,
плацебо-контролирани и контролирани с активно вещество (само Проучване 1) проучвания фаза 3, при 1,027 рандомизирани възрастни пациенти с болест на Parkinson, лекувани с леводопа/инхибитор на ДДК (самостоятелно или в комбинация с други антипаркинсонови лекарствени продукти) и моторни флуктуации при изчерпване на дозата за период до
15 седмици. По време на скрининга средната възраст във всички групи на лечение и в двете проучвания е сходна и е в диапазона между 61,5 и 63,3 години. При пациенти със стадий на тежест на болестта от 1 до 3 в началото на лечението, които са лекувани с 3 до 8-дневни дози леводопа/инхибитор на ДДК (по модифицираната скала на Hoehn и Yahr) са имали средно време без адекватен контрол на симптомите поне 1,5 часа. И в двете проучвания 783 пациенти са лекувани с 25 mg или 50 mg опикапон или плацебо. В проучване 1 122 пациенти са лекувани с 5 mg опикапон и 122 пациенти са лекувани с 200 mg ентакапон (активен компаратор). На повечето пациенти и в двете основни проучвания е прилаган леводопа/инхибитор на ДДК с незабавно освобождаване. В комбинираните проучвания фаза 3, 60 пациенти са били предимно на леводопа с контролирано освобождаване (т.е. >50% от приеманите от тях лекарства със състав леводопа/инхибитор на ДДК), 48 от пациентите са лекувани само с леводопа с контролирано освобождаване. Въпреки че няма доказателства, че ефикасността или безопасността на опикапон биха могли да се повлияят от употребата на препарати с леводопа с контролирано освобождаване, опитът с такива препарати е ограничен.
Опикапон е показал по-голяма клинична ефикасност от плацебо по време на двойносляпото лечение, както по отношение на променливата за първична ефикасност, използвана и в двете основни проучвания, т.е. намаляване на времето без адекватен контрол на симптомите (Таблица 2), дялът на респондерите с време без адекватен контрол на симптомите (т.е. участник, при когото е имало намаляване на времето без адекватен контрол на симптомите с поне 1 час от изходното ниво до крайната точка) (Таблица 3), така и за повечето извлечени от дневниците вторични крайни точки.
Намаляване на средната промяна на най-малките квадрати при абсолютното време без адекватен контрол на симптомите от изходното ниво до крайната точка в групата на ентакапон е -78,7 минути. Разликата в средната промяна на най-малките квадрати при време без адекватен контрол на симптомите с ентакапон в сравнение с тази на плацебо в проучване 1 е -
30,5 минути. Разликата в средната промяна на най-малките квадрати при време без адекватен контрол на симптомите при доза 50 mg опикапон в сравнение с ентакапон е -24,8 минути и е демонстрирана не по-малка ефикасност на 50 mg опикапон спрямо ентакапон (95% доверителен интервал: -61,4, 11,8).
Таблица 2 – Промяна в абсолютното време без адекватен контрол на симптомите или времето на активно действие на дозата (минути) от изходното ниво до крайната точка
| Лечение | N | Средна промяна на най-малкитеквадрати | 95% CI | p-стойност |
| Проучване 1 | ||||
| Промяна във времето безадекватен контрол на симптомите | ||||
| Плацебо | 121 | - 48,3 | -- | -- |
| OPC 5 mg | 122 | - 77,6 | -- | -- |
| OPC 25 mg | 119 | - 73,2 | -- | -- |
| OPC 50 mg | 115 | - 103,6 | -- | -- |
| OPC 5 mg – плацебо | -- | - 29,3 | - 65,5, 6,8 | 0,0558 |
| OPC 25 mg – плацебо | -- | - 25,0 | - 61,5, 11,6 | 0,0902 |
| OPC 50 mg – плацебо | -- | - 55,3 | - 92,0, - 18,6 | 0,0016 |
| Промяна в общото време на активно действие на дозата без проблемнадискинезияа | ||||
| Плацебо | 121 | 40,0 | -- | -- |
| OPC 5 mg | 122 | 75,6 | -- | -- |
| OPC 25 mg | 119 | 78,6 | -- | -- |
| OPC 50 mg | 115 | 100,8 | -- | -- |
| OPC 5 mg – плацебо | -- | 35,6 | - 2,5, 73,7 | 0,0670 |
| OPC 25 mg – плацебо | -- | 38,6 | 0,2, 77,0 | 0,0489 |
| OPC 50 mg – плацебо | -- | 60,8 | 22,1, 99,6 | 0,0021 |
| Проучване 2 | ||||
| Промяна във времето безадекватен контрол на симптомите | ||||
| Плацебо | 136 | - 54,6 | -- | -- |
| OPC 25 mg | 125 | - 93,2 | -- | -- |
| OPC 50 mg | 150 | - 107,0 | -- | -- |
| OPC 25 mg – плацебо | -- | - 38,5 | - 77,0, -0,1 | 0,0900 |
| OPC 50 mg – плацебо | -- | - 52,4 | - 89,1, -15,7 | 0,0101 |
| Промяна в общото време на активно действие на дозата без проблемнадискинезияа | ||||
| Плацебо | 136 | 37,9 | -- | -- |
| OPC 25 mg | 125 | 79,7 | -- | -- |
| OPC 50 mg | 150 | 77,6 | -- | -- |
| OPC 25 mg – плацебо | -- | 41,8 | 0,7, 82,9 | 0,0839 |
| OPC 50 mg – плацебо | -- | 39,7 | 0,5, 78,8 | 0,0852 |
CI = доверителен интервал; Средната промяна на най-малките квадрати = средна стойност на малките квадрати; N = брой нелипсващи стойности; OPC = опикапон.
а. Време на активно действие на дозата без проблемна дискинезия = времето на активно действие на дозата без проблемна дискинезия + времето на активно действие на дозата без дискинезия
Таблица 3 – Процент на респондерите с време без адекватен контрол на симптомите в крайната точка
| Вид на отговора | Плацебо (N=121) | Eнтакапон (N=122) | OPC 5 mg (N=122) | OPC 25 mg (N=119) | OPC 50 mg (N=115) |
| Проучване 1 | |||||
| Намаляване на времето безадекватен контрол на симптомите | |||||
| Респондери, n (%) | 55 (45,5) | 66 (54,1) | 64 (52,5) | 66 (55,5) | 75 (65,2) |
| Разлика спрямо |
| Вид на отговора | Плацебо (N=121) | Eнтакапон (N=122) | OPC 5 mg (N=122) | OPC 25 mg (N=119) | OPC 50 mg (N=115) |
| плацебо | |||||
| p-стойност | -- | 0,1845 | 0,2851 | 0,1176 | 0,0036 |
| (95% CI) | (- 0,039; 0,209) | (- 0,056; 0,193) | (- 0,025; 0,229) | (0,065; 0,316) | |
| Проучване 2 | |||||
| Намаляване на времето безадекватен контрол на симптомите | |||||
| Респондери, n (%) | 65 (47,8) | NA | NA | 74 (59,2) | 89 (59,3) |
| Разлика спрямо плацебо | |||||
| p-стойност | -- | -- | -- | 0,0506 | 0,0470 |
| (95% CI) | (0,001; 0,242) | (0,003; 0,232) |
CI = доверителен интервал; N = общ брой пациенти; n = брой на пациентите, за които има налични данни; НП = неприложимо; OPC = опикапон
Забележка: Респондер е пациент, който е имал намаляване на абсолютното време без адекватен контрол на симптомите с най-малко 1 час (респондер по отношение на времето без адекватен контрол на симптомите)
Резултатите от откритите продължения на проучванията с продължителност 1 година при 862 пациенти от двойнослепите проучвания (открито проучване 1 и открито проучване 2), които са продължили лечение, показват поддържане на ефекта, постигнат по време на периодите на двойносляпо проучване. В откритите проучвания всички пациенти са започнали с доза 25 mg опикапон за периода на първата седмица (7 дни), независимо от предишното им лечение през двойнослепия период. Ако моторните флуктуации при изчерпване на дозата не са били достатъчно добре контролирани и поносимостта е позволявала, дозата опикапон е било възможно да се увеличи до 50 mg. Ако са наблюдавани недопустими допаминергични нежелани събития, дозата леводопа е коригирана. Ако не е била достатъчна за овладяване на нежеланите събития, дозата опикапон е могла да бъде намалена чрез титриране. При други нежелани събития дозата леводопа и/или опикапон е могла да бъде коригирана.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с опикапон във всички подгрупи на педиатричната популация с болест на Parkinson и моторни флуктуации (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Опикапон има ниска абсорбция (~20%). Фармакокинетичните резултати показват, че опикапон се абсорбира бързо с tmax от 1,0 h до 2,5 h след многократно прилагане на доза до 50 mg опикапон веднъж дневно.
Разпределение
In vitro проучвания на опикапон в диапазонa на концентрацията между 0,3 и 30 µg/ml показват, че свързването на 14C-опикапон с човешки плазмени протеини е във висока степен (99,9%) и не зависи от концентрацията. Свързването на 14C-опикапон с плазмените протеини не се повлиява от присъствието на варфарин, диазепам, дигоксин и толбутамид, а свързването на 14C- варфарин, 2-14C-диазепам, 3H-дигоксин и 14C-толбутамид не се повлиява от присъствието на опикапон и опикапон сулфат, основният метаболит при човека.
След перорално приложение привидният обем на разпределение на опикапон при доза 50 mg е
29 l с 36% вариабилност между участниците. Биотрансформация
Сулфонирането на опикапон се явява основен метаболитен път при хората, чрез който се получава неактивен сулфатен метаболит. Другите метаболитни пътища включват глюкурониране, метилиране и редукция.
С най-голям брой пикови стойности, измерени в плазмата след единична доза 100 mg 14C- опикапон са метаболитите BIA 9-1103 (сулфат) и BIA 9-1104 (метилиран), със стойности за радиоактивност в площта под кривата плазмена концентрация-време съответно 67,1 и 20,5%. В повечето от плазмените проби, взети по време на клинично проучване на баланса на масата, не са открити други метаболити в количествени концентрации.
Редуцираният метаболит на опикапон (установено активен в неклинични проучвания) е второстепенен метаболит в човешката плазма и представлява по-малко от 10% от общата системна експозиция на опикапон.
При in vitro проучвания с човешки чернодробни микрозоми е наблюдавано незначително инхибиране на CYP1A2 и CYP2B6. Всички случаи на понижаване на активността са основно при най-високата концентрация на опикапон (10 µg/ml).
Проучване in vitro показа, че опикапон инхибира действието на CYP2C8. Едно проучване с единична доза 25 mg опикапон показа средно 30 % увеличаване на скоростта, но не и на степента на експозиция на репаглинид (субстрат на CYP2C8) при едновременно приложение на двете лекарства. Второ проучване показа, че в стационарно състояние опикапон 50 mg не оказва ефект върху системната експозиция на репаглинид.
Опикапон понижава активността на CYP2C9 чрез конкурентно инхибиране/инхибиране от смесен тип. Проведените клинични проучвания за взаимодействие с варфарин обаче показаха, че опикапон няма ефект върху фармакодинамиката на варфарин, субстрат на CYP2C9.
Елиминиране
При здрави участници елиминационният полуживот на опикапон (t1/2) е между 0,7 h и 3,2 h след многократно прилагане на доза до 50 mg опикапон веднъж дневно.
След многократно прилагане на перорални дози опикапон веднъж дневно в дозов диапазон от 5 до 50 mg, опикапон сулфат е показал продължителна терминална фаза със стойности на елиминационния полуживот от 94 h до 122 h и като последица от този продължителен терминален елиминационен полуживот опикапон сулфат показва висока степен на кумулиране в плазмата със стойности, близки до 6,6.
След перорално приложение общият привиден телесен клирънс на опикапон при доза 50 mg е
22 l/h с 45% вариабилност между участниците.
След прилагане на единична перорална доза 14C-опикапон, основният път на екскреция на опикапон и метаболитите му са фекалиите, чрез които се елиминират 58,5% до 76,8% от приложената радиоактивност (средно 67,2%). Останалата радиоактивност се екскретира в урината (средно 12,8%) и чрез издишвания въздух (средно 15,9%). В урината първичният метаболит е глюкуроновият конюгат на опикапон, докато основното лекарство и останалите метаболити обикновено са под границата на количествено определяне. Като цяло може да се заключи, че бъбреците не са основният път на екскреция. Следователно може да се приеме, че опикапон и метаболитите му се екскретират основно във фекалиите.
Линейност/нелинейност
След многократно прилагане на доза 50 mg дневно, експозицията на опикапон се увеличава дозопропорционално.
Транспортери
Ефект на транспортерите върху опикапон
In vitro проучванията показват, че опикапон не се транспортира чрез OATP1B1, а чрез OATP1B3, докато ефлуксът се осъществява чрез P-gp и BCRP. BIA 9-1103, основният му метаболит, се транспортира чрез OATP1B1 и OATP1B3, а ефлуксът се осъществява чрез BCRP, но не е субстрат на P-gp/MDR1 ефлуксения транспортер.
Ефект на опикапон върху транспортерите
В клинично значими концентрации не се очаква опикапон да инхибира OAT1, OAT3, OATP1B1, OATP1B3, OCT1, OCT2, BCRP, P-gp/MDR1, BSEP, MATE1 и MATE2-K
транспортери, както показват in vitro и in vivo проучванията. Старческа възраст (≥ 65 години)
Фармакокинетиката на опикапон е оценена при пациенти в старческа възраст (65-78 години) след 7-дневно многократно прилагане на доза 30 mg. Наблюдавано е увеличаване както на скоростта, така и на степента на системна експозиция при популацията в старческа възраст в сравнение с популацията от млади участници. Инхибирането на действието на S-COMT е значително увеличено при участниците в старческа възраст. Размерът на този ефект обаче няма клинична значимост.
Телесно тегло
Няма връзка между експозиция на опикапон и телесното тегло над диапазона от 40-100 kg. Чернодробно увреждане
Клиничният опит при пациенти с умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh клас В) е ограничен. Фармакокинетиката на опикапон е оценена при здрави участници и при пациенти с умерено хронично чернодробно увреждане след прилагане на единична доза 50 mg.
Бионаличността на опикапон е значително по-висока при пациентите с умерено хронично чернодробно увреждане и не са наблюдавани проблеми свързани с безопасността. Тъй като обаче опикапон е предназначен да се използва като допълваща терапия при лечение с леводопа, може да се обмисли коригиране на дозата въз основа на потенциално увеличения допаминергичен отговор при леводопа и свързаната с това поносимост. Липсват клинични данни от пациенти с тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh клас C) (вж. точка 4.2).
Бъбречно увреждане
Фармакокинетиката на опикапон не е оценявана пряко при участници с хронично бъбречно увреждане. Направена е обаче оценка с 50 mg опикапон при участници, включени в двете проучвания фаза 3 с GFR/1,73 m2 < 60 ml/мин. (т.е. умерено понижен капацитет на бъбречно елиминиране), и чрез използване на сборни данни за BIA 9-1103 (основен метаболит на опикапон). Плазмените нива на BIA 9-1103 не се повлияват при пациентите с хронично бъбречно увреждане и следователно не е необходимо да се предвижда коригиране на дозата.
Фармацевтични данни - Ongentys 50 mg
Капсулно съдържимо
Лактоза монохидрат
Натриев нишестен гликолат (тип А) Прежелатинизирано царевично нишесте Магнезиев стеарат
Състав на капсулата
Желатин
Индигокармин алуминиев лак (E 132) Еритрозин (E 127)
Титанов диоксид (E 171) Печатно мастило
Ongentys 25 mg твърди капсули
Шеллак Пропиленгликол
Амоняк, концентриран разтвор Индигокармин алуминиев лак (E 132)
Ongentys 50 mg твърди капсули
Шеллак
Титанов диоксид (E 171)
Пропиленгликол
Амоняк, концентриран разтвор Симетикон
Този лекарствен продукт не изисква специални температурни условия на съхранение. Блистери: Да се съхранява в оригиналния блистер, за да се предпази от влага.
Бутилки от HDPE: Съхранявайте бутилката плътно затворена, за да се предпази от влага.
Ongentys 25 mg твърди капсули
Бели бутилки от полиетилен с висока плътност (HDPE) със защитени от деца полипропиленови (PP) запушалки, съдържащи по 10 или 30 капсули.
Блистери от OPA/Al/PVC//Al, съдържащи по 10 или 30 капсули.
Ongentys 50 mg твърди капсули
Бели бутилки от полиетилен с висока плътност (HDPE) със защитени от деца полипропиленови (PP) запушалки, съдържащи по 10, 30 или 90 капсули.
Блистери от OPA/Al/PVC//Al, съдържащи по 10, 30 или 90 капсули. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.