Talmanco 20 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Talmanco 20 mg
Възрастни
Лечение на белодробна артериална хипертония (БАХ), класифицирана според СЗО като функционален клас ІІ и ІІІ, за подобряване на физическия капацитет (вж. точка 5.1).
Ефикасност е демонстрирана при идиопатична БАХ (ИБАХ) и при БАХ, свързана с колагенозни заболявания на съдовете.
Педиатрична популация
Лечение на педиатрични пациенти на възраст 2 и повече години с белодробна артериална хипертония (БАХ), класифицирана според СЗО като функционален клас II и III.
Лечението трябва да се започва и мониторира само от лекар с опит в лечението на БАХ. Дозировка
Възрастни
Препоръчителната доза е 40 mg (две филмирани таблетки x 20 mg), приета веднъж дневно.
Педиатрична популация (на възраст от 2 години до 17 години)
Препоръчителните единични дневни дози въз основа на възрастта и тегловните категории при педиатрични пациенти са показани по-долу.
| Възраст и/или тегло на педиатричния пациент | Препоръчителна дневна доза и схема на прилагане |
| Възраст ≥ 2 годиниТелесно тегло ≥ 40 kgТелесно тегло < 40 kg | 40 mg (две таблетки по 20 mg) веднъж дневно20 mg (една таблетка по 20 mg или 10 ml перорална суспензия (ПС), 2 mg/ml тадалафил*) веднъж дневно |
*Предлага се перорална суспензия за приложение при педиатрични пациенти, които се нуждаят от 20 mg и не могат да поглъщат таблетки.
За пациенти на възраст < 2 години няма фармакокинетични данни или данни за ефикасност от клиничните изпитвания. Най-подходящата доза тадалафил при деца на възраст между 6 месеца и < 2 години не е установена. Поради това тадалафил не се препоръчва в тази възрастова подгрупа.
Отложена доза, пропусната доза или повръщане
Ако има забавяне на приложението на тадалафил, но все пак е в рамките на същия ден, дозата трябва да се приеме без промени в схемата на прилагане. Пациентите не трябва да приемат допълнителна доза, ако дозата е пропусната.
Пациентите не трябва да приемат допълнителна доза, ако настъпи повръщане. Специални популации
Старческа възраст
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст.
Бъбречно увреждане
Възрастни и педиатрична популация (2 до 17 години, с телесно тегло най-малко 40 kg) При пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане се препоръчва начална доза 20 mg веднъж дневно. Дозата може да се увеличи до 40 mg веднъж дневно въз основата на индивидуалната ефикасност и поносимост. При пациенти с тежко бъбречно увреждане употребата на тадалафил не се препоръчва (вж. точки 4.4 и 5.2).
Педиатрична популация (2 до 17 години, с телесно тегло под 40 kg)
При пациенти < 40 kg и с леко до умерено бъбречно увреждане се препоръчва начална доза
10 mg веднъж дневно. Дозата може да бъде увеличена до 20 mg веднъж дневно в зависимост от индивидуалната ефикасност и поносимост. При пациенти с тежко бъбречно увреждане не се препоръчва употребата на тадалафил (вж. точка 4.4 и точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Възрастни и педиатрична популация (2 до 17 години, с тегло най-малко 40 kg)
Поради ограничения клиничен опит при пациентите с лека до умерена чернодробна цироза
(Child-Pugh клас А и клас В), може да се има предвид начална доза от 20 mg веднъж дневно.
Педиатрична популация (2 до 17 години, с телесно тегло под 40 kg)
При пациенти < 40 kg и с леко до умерено чернодробно увреждане може да се обмисли начална доза от 10 mg веднъж дневно.
За пациенти от всички възрасти, ако тадалафил се предписва, предписващият го лекар трябва да направи внимателна преценка на индивидуалното съотношение полза/риск. Пациенти с тежка чернодробна цироза (Child-Pugh клас C ) не са проучвани и следователно приложението на тадалафил не се препоръчва (вж. точки 4.4 и 5.2).
Педиатрична популация (на възраст < 2 години)
Дозировката и ефикасността на тадалафил при деца на възраст < 2 години все още не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точка 4.8 и точка 5.1.
Начин на приложение
Talmanco е за перорално приложение.
Филмираните таблетки трябва да се поглъщат цели с вода, със или без храна.
Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Остър инфаркт на миокарда през последните 90 дни Тежка хипотония (< 90/50 mm Hg).
В клинични изпитвания е установено, че тадалафил усилва хипотензивните ефекти на нитратите. Смята се, че това е резултат от комбинираните ефекти на нитратите и тадалафил върху пътя азотен оксид/цГМФ. Поради това приложението на тадалафил при пациенти, които използват някакви форми на органичен нитрат, е противопоказано (вж. точка 4.5).
Едновременното приложение на фосфодиестераза тип 5 (PDE5) инхибитори, включително тадалафил, с гуанилат-циклазни стимулатори, като риоцигуат, е противопоказано, тъй като това може да причини симптоматична хипотония (вж. точка 4.5).
Пациенти със загуба на зрение на едното око, в резултат на неартериална антериорна исхемична очна невропатия (non-arteritic anterior ischemic optic neuropathy, NAION), независимо от това, дали този епизод е свързан или не с предишна употреба на PDE5 инхибитор (вж.
точка 4.4).
Сърдечносъдови заболявания
Следните групи пациенти със сърдечносъдово заболяване не са били включени в клинични изпитвания при БАХ:
-
Пациенти с клинично значимо заболяване на аортната и на митралната клапа
-
Пациенти с перикардна констрикция
-
Пациенти с рестриктивна или застойна кардиомиопатия
-
Пациенти със сигнификантна левокамерна дисфункция
-
Пациенти с животозастрашаващи аритмии
-
Пациенти със симптоматична исхемична болест на сърцето (ИБС)
-
Пациенти с неконтролирана хипертония.
Тъй като няма клинични данни за безопасност на тадалафил при тези пациенти, употребата на тадалафил не се препоръчва.
Белодробните вазодилататори може значимо да влошат кардиоваскуларния статус на пациентите с белодробна венооклузивна болест (БВОБ). Тъй като няма клинични данни за приложението на тадалафил при пациенти с венооклузивно заболяване, приложението на тадалафил при такива пациенти не се препоръчва. Ако се появят симптоми на белодробен оток, когато се прилага тадалафил, трябва да се има предвид възможността за свързана БВОБ.
Тадалафил има системни вазодилататорни свойства, което може да причини преходно понижение на кръвното налягане. Лекарите трябва внимателно да преценят дали техните пациенти с определени подлежащи заболявания, като тежка обструкция на левокамерния изходен тракт, дехидратация, автономна (вегетативна) хипотония или пациенти с хипотония в покой, може да се повлияят неблагоприятно от подобни вазодилатативни ефекти.
При пациенти, които приемат алфа1 блокери, едновременното приложение на тадалафил може да доведе до симптоматична хипотония при някои от тях (вж. точка 4.5). Комбинирането на тадалафил и доксазозин не се препоръчва.
Зрение
Съобщавани са зрителни нарушения, включително централна серозна хориоретинопатия (CSCR) и случаи на NAION (неартериална антериорна исхемична очна невропатия), свързани с приема на тадалафил и други PDE5 инхибитори. Повечето случаи на CSCR отшумяват спонтанно след спиране на тадалафил. По отношение на NAION анализи на данни от неинтервенционални проучвания предполагат повишен риск от остра NAION (неартериална антериорна исхемична очна невропатия) при мъже с еректилна дисфункция след експозиция на тадалафил или другиPDE5 инхибитори. Тъй като това може да бъде от практическо значение за всички пациенти, изложени на тадалафил, пациентът трябва да бъде предупреждаван, че в случай на внезапно зрително нарушение, нарушение на зрителната острота и/или зрително изкривяване, трябва да спре приема на тадалафил и да се консултира незабавно с лекар (вж. точка 4.3). Пациентите с известни наследствени дегенаративни нарушения на ретината, включително ретинитис пигментоза, не са включени в клиничните изпитвания, и употребата при тези пациенти не се препоръчва.
Намален слух или внезапна загуба на слуха
Случаи на внезапна загуба на слуха са съобщени след употребата на тадалафил. Въпреки че други рискови фактори са налице в някои случаи (като например, възраст, диабет, хипертония, анамнеза за предишна загуба на слуха и свързани заболявания на съединителната тъкан), пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно медицинска помощ в случай на внезапно намаляване на слуха или загуба на слуха.
Бъбречно и чернодробно увреждане
Поради увеличената експозиция на тадалафил (AUC), ограничения клиничен опит и невъзможността да се повлияе на клирънса чрез диализа, тадалафил не се препоръчва при пациенти с тежко бъбречно увреждане.
Пациенти с тежка чернодробна цироза (Child-Pugh клас C) не са проучвани и затова приложението на тадалафил не се препоръчва.
Приапизъм и анатомична деформация на пениса
Приапизъм е съобщаван при мъже, лекувани с PDE5-инхибитори. Пациентите, които са имали ерекция, продължила 4 часа или повече, трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно лекарска помощ. Ако приапизмът не бъде лекуван веднага, тъканта на пениса се уврежда и може да се стигне до постоянна загуба на потентността.
Тадалафил трябва да се използват с внимание при пациенти с анатомична деформация на пениса (като напр. ангулация, кавернозна фиброза или болест на Peyronie) или при пациенти със заболявания, които може да създадат предразположение към приапизъм (като сърповидно клетъчна анемия, мултиплен миелом или левкемия).
Употреба с CYP3A4 индуктори или инхибитори
За пациентите, които приемат продължително мощни CYP3A4 индуктори, като рифампицин, употребата на тадалафил не се препоръчва (вж. точка 4.5).
За пациентите, които едновременно приемат мощни CYP3A4 инхибитори, като кетоконазол или ритонавир, употребата на тадалафил не се препоръчва (вж. точка 4.5).
Лечение на еректилна дисфункция
Не са проучвани безопасността и ефикасността на комбинациите на тадалафил и други инхибитори на PDE5 или други средства за лечение на еректилна дисфункция. Пациентът трябва да бъде информиран да не приема на тадалафил с тези лекарствени продукти.
Простациклин или негови аналози
Ефикасността и безопасността на тадалафил, едновременно приложен с простациклин или негови аналози, не са проучвани при контролирани клинични изпитвания. Затова се препоръчва повишено внимание в случай на едновременно приложение.
Босентан
Ефикасността на тадалафил при пациенти, които вече получават лечение с бозентан, не е убедително доказана (вж. точки 4.5 и 5.1).
Помощни вещества с известни ефекти
Talmanco таблетки съдържа лактоза. Пациентите с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, общ лактазен дефицит или глюкозно-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Ефекти на други лекарствени продукти върху тадалафил
Инхибитори на цитохром P450
Азолови антимикотици (напр. кетоконазол)
Кетоконазол (200 mg дневно) увеличава експозицията (AUC) на единична доза тадалафил
(10 mg) 2 пъти и Сmax с 15% спрямо стойностите на AUC и Сmax при самостоятелно приложен тадалафил. Кетоконазол (400 mg дневно) увеличава експозицията (AUC) на единична доза тадалафил (20 mg) 4 пъти и Сmax с 22%.
Протеазни инхибитори (напр. ритонавир)
Ритонавир (200 mg два пъти дневно), който е инхибитор на CYP3A4, CYP2C9, CYP2C19 и CYP2D6, увеличава експозицията (AUC) на единична доза тадалафил (20 mg) 2 пъти, без промяна на Cmax. Ритонавир (500 mg или 600 mg два пъти дневно) увеличава експозицията (AUC) на единична доза тадалафил (20 mg) с 32% и намалява Cmax с 30%.
Индуктори на цитохром P450
Ендотелин-1 рецепторни антагонисти (напр. бозентан)
Бозентан (125 mg два пъти дневно), който е субстрат на CYP2C9 и CYP3A4 и е умерен индуктор на CYP3A4, CYP2C9 и възможно на CYP2C19, намалява системната експозиция на тадалафил (40 mg един път дневно) с 42% и Cmax с 27% след едновременно многократно
приложение. Ефикасността на тадалафил при пациенти, които вече получават лечение с бозентан, не е установена окончателно (вж. точки 4.4 и 5.1). Тадалафил не повлиява експозицията (AUC и Cmax) на бозентан или на неговите метаболити.
Безопасността и ефикасността на комбинациите от тадалафил и други ендотелин-1 рецепторни антагонисти не са проучвани.
Антимикобактериални средства (напр. рифампицин)
Индукторът на CYP3A4, рифампицин (600 mg дневно), намалява AUC на тадалафил с 88% и Cmax с 46%, спрямо стойностите на AUC и на Cmax при самостоятелно приложен тадалафил (10 mg).
Ефекти на тадалафил върху други лекарствени продукти
Нитрати
В клинични изпитвания тадалафил (5, 10 и 20 mg) е показал, че потенцира xипотензивните ефекти на нитратите. Това взаимодействие продължава повече от 24 часа и не се наблюдава след изтичане на 48 часа от последната доза тадалафил. Поради това приложението на тадалафил при пациенти, приемащи някаква форма на органичен нитрат, е противопоказано (вж. точка 4.3).
Антихипертензивни лекарствени продукти (включително калциеви антагонисти) Едновременното приложение на доксазозин (4 и 8 mg дневно) и тадалафил (дневна доза 5 mg и 20 mg като единична доза) засилва антихипертензивния ефект на този алфа блокер в значима степен. Този ефект се запазва поне дванадесет часа и може да предизвика симптоми, включително синкоп. Затова тази комбинация не се препоръчва (вж. точка 4.4).
В проучвания за взаимодействията, проведени при ограничен брой здрави доброволци, тези ефекти не са съобщени при алфузозин или тамсулозин.
В клинични фармакологични проучвания е проучван потенциалът на тадалафил (10 и 20 mg) да усилва хипотензивните ефекти на антихипертензивните лекарствени продукти. Проучвани са основните класове антихипертензивни лекарствени продукти или като монотерапия, или като част от комбинирано лечение. При пациентите, които приемат няколко антихипертензивни лекарствени продукти и чиято хипертония не се контролира добре, е наблюдавано по-голямо понижаване на кръвното налягане, в сравнение с пациентите с добър контрол на кръвното налягане, при които спадането е минимално и подобно на това при здрави лица. При пациенти, получаващи едновременно антихипертензивни лекарствени продукти, тадалафил 20 mg може да индуцира намаление на кръвното налягане, което (с изключение на доксазосин – вижте по-долу) е като цяло малко и не е вероятно да е клинично значимо.
Риоцигуат
Предклинични изследвания показват допълнителен ефект на понижаване на системното кръвно налягане, когато PDE5 инхибитори се комбинират с риоцигуат. В клинични изпитвания е доказано, че риоцигуат потенцира хипотензивните ефекти на PDE5 инхибиторите. Няма данни за благоприятен клиничен ефект на комбинацията в проучваната популация. Едновременната употреба на риоцигуат с PDE5 инхибитори, включително тадалафил, е противопоказана (вж. точка 4.3).
CYP1A2 - субстрати (напр., теофилин)
Когато тадалафил 10 mg се прилага с теофилин (неселективен фосфодиестеразен инхибитор) не е имало фармакокинетични взаимодействия. Единственият фармакодинамичен ефект е бил леко (3,5 удара/минута [bpm]) увеличение на сърдечната честота.
CYP2C9-субстрати (напр. R-варфарин)
Тадалафил (10 mg и 20 mg) няма клинично значим ефект нито върху експозицията (AUC) на S-варфарин или R-варфарин (субстрат на CYP2C9), нито засяга промените в протромбиновото време, предизвикани от варфарин.
Ацетилсалицилова киселина
Тадалафил (10 mg и 20 mg) не потенцира удължаване на времето на кървене, причинено от ацетилсалицилова киселина.
Субстрати на P-гликопротеина (напр. дигоксин)
Тадалафил (40 mg един път дневно) няма клинично значим ефект върху фармакокинетиката на дигоксин.
Перорални контрацептивни таблетки
В стационарно състояние тадалафил (40 mg един път дневно) увеличава експозицията (AUC) на етинилестрадиол с 26% и Cmax с 70% при сравнение с перорално контрацептивно средство, приложено с плацебо. Няма клинично значим ефект на тадалафил върху левоноргестрел, което предполага, че ефектът при етинилестрадиол се дължи на инхибиране на сулфатирането в червата от тадалафил. Клиничното значение на тази находка не е неустановено.
Тербуталин
Подобно увеличение на AUC и Cmax, наблюдавано при етинилестрадиол, може да бъде очаквано при пероралното приложение на тербуталин, дължащо се вероятно на инхибиране на сулфатирането в червата от тадалафил. Клиничното значение на тази находка не е неустановено
Алкохол
Концентрациите на алкохол не се повлияват от едновременното приложение на тадалафил
(10 mg или 20 mg). Освен това не са наблюдавани промени в концентрациите на тадалафил след едновременното приложение с алкохол. Тадалафил (20 mg) не увеличава средното намаляване на кръвното налягане, предизвикано от алкохола (0,7 g/kg или около 180 ml 40% алкохол [водка] при мъж с тегло 80 килограма), но при някои хора може да се наблюдава постурално замайване или ортостатична хипотония. Ефектът на алкохола върху когнитивната функция не се засилва от тадалафил (10 mg).
Педиатрична популация
Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.
Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ изчисленият привиден клирънс (CL/F) и ефект на бозентан върху CL/F при педиатрични пациенти са подобни на тези при възрастни пациенти с БАХ. Не се счита за необходима корекция на дозата при употребата на тадалафил с бозентан.
Бременност
Има ограничени данни от употребата на тадалафил при бременни жени. Проучванията при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Като предпазна мярка, за предпочитане е употребата тадалафил по време на бременност да се избягва.
Кърмене
Наличните фармакодинамични/токсикологични данни при животни показват екскреция на тадалафил в млякото. Не може да се изключи риск за кърмачето. Тадалафил не трябва да се използва по време на кърмене.
Фертилитет
Наблюдавани са ефекти при кучета, които може да сочат увреждане на фертилитета. Две последващи клинични изпитвания показват, че този ефект е малко вероятен при хора, въпреки че се наблюдава намаление на концентрацията на спермата при някои мъже (вж. точки 5.1 и 5.3).
Тадалафил повлиява пренебрежимо способността за шофиране или работа с машини. Въпреки, че в клинични изпитвания честотата на съобщенията за световъртеж при групата с плацебо и групата с тадалафил е била сходна, пациентите трябва да са наясно за това как ще реагират на тадалафил, преди шофиране или работа с машини.
Резюме на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции, наблюдавани при ≥ 10% от пациентите в групата на лечение с тадалафил 40 mg, са главоболие, гадене, болка в гърба, диспепсия, зачервяване, миалгия, назофарингит и болка в крайниците. Съобщаваните нежелани реакции са били преходни и в по-голяма си част леки до умерени. Данните за нежелани реакции при пациенти на възраст над 75 години са ограничени.
В основното плацебо-контролирано проучване на тадалафил за лечение на БАХ общо
323 пациенти са лекувани с Тадалафил с дози в диапазона от 2,5 mg до 40 mg един път дневно и 82 пациенти са лекувани с плацебо. Продължителността на лечението е 16 седмици. Общата честота на прекъсване на лечението поради нежелани събития е ниска (тадалафил 11%, плацебо 16%). Триста петдесет и седем (357) пациенти, които завършват основното проучване, преминават в дългосрочно продължение на проучването. Проучваните дози са 20 mg и 40 mg един път дневно.
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
В таблицата по-долу са изброени нежеланите реакции, съобщавани по време на плацебо-контролирано клинично изпитване при пациенти с БАХ, лекувани с тадалафил. В таблицата са включени също някои нежелани реакции, които са съобщавани в клинични изпитвания и/или при постмаркетинговия опит с тадалафил при лечение на еректилна дисфункция при мъже.Тези събития са били причислени или в категория „с неизвестна честота”, тъй като от наличните данни не може да бъде направена оценка на честотата при пациентите с БАХ, или са били определени с честота, която се базира на данните от основното плацебо-контролирано клинично изпитване на тадалафил.
Честотата е определена като: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до <1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
| Много чести | Чести | Нечести | Редки | С неизвестна честота1 |
| Нарушения на имунната система | ||||
| Реакции на свръхчувствителност5 | Ангиоедем | |||
| Много чести | Чести | Нечести | Редки | С неизвестна честота1 |
| Нарушения на нервната система | ||||
| Главоболие6 | Синкоп, Мигрена5 | Припадъци5, Транзиторна анемия5 | Инсулт2 (включително хеморагични събития) | |
| Нарушения на очите | ||||
| Замъглено зрение | Неартериална антериорна исхемична очна невропатия (NAION), Оклузия на съдовете на ретината, Дефект на зрителното поле, Централна серознахориоретинопатия | |||
| Нарушения на ухото и лабиринта | ||||
| Тинитус | Внезапна загуба на слуха | |||
| Сърдечни нарушения | ||||
| Палпитации2,5 | Внезапна сърдечна смърт2,5,Тахикардия2,5 | Нестабилна стенокардия, Камерна аритмия, Миокарден инфаркт2 | ||
| Съдови нарушения | ||||
| Зачервяване | Хипотония | Хипертония | ||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | ||||
| Назофарингит (включително назална конгестия, синусна конгестия иринит) | Епистаксис | |||
| Стомашно-чревни нарушения | ||||
| Гадене, Диспепсия (включително коремна болка/дискомфорт3) | Повръщане Гастроезофагеален рефлукс | |||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | ||||
| Обрив | Уртикария5, Хиперхидроза (потене)5 | Синдром на Stevens-Johnson, Ексфолиативендерматит | ||
| Нарушения на мускулно-скелетната система, съединителната тъкан | ||||
| Миалгия, Болка в гърба, Болка в крайниците (включително дискомфорт в крайниците) | ||||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | ||||
| Хематурия | ||||
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдата | ||||
| Повишено маточно кървене4 | Приапизъм5, Кръвоизлив в пениса,Хематоспермия | Удължена ерекция | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | ||||
| Оток на лицето, Гръдна болка2 | ||||
1 Събития, които не са съобщавани в изпитвания за разрешаване за употреба, и от съществуващите данни не може да бъде направена оценка. Нежеланите реакции са включени в таблицата като резултат от постмаркетинговия опит или данните от клиничните изпитвания за употребата на тадалафил за лечение на еректилна дисфункция.
2 Повечето от пациентите, при които са съобщавани тези събития, имат предшестващи сърдечносъдови рискови фактори.
3 Включените актуални MedDRA термини са коремен дискомфорт, коремна болка, болка в долната част на корема, болка в горната част на корема и стомашен дискомфорт.
4 Клиничен термин извън MedDRA за включване на съобщения за състояния на абнормно/прекомерно менструално кървене, като менорагия, метрорагия, менометрорагия или вагинално кървене.
5 Нежеланите реакции са включени в таблицата като резултат от постмаркетинговия опит или данните от
клиничните изпитвания за употребата на тадалафил за лечение на еректилна дисфункция; освен това, оценката на честотата се базира само на 1 или 2 пациенти, получили нежеланата реакция в основното плацебо-контролирано проучване на тадалафил
6 Главоболие е най-често съобщаваната нежелана реакция. Главоболие може да се наблюдава в началото лечението, като намалява с времето дори при продължаване на терапията.
Педиатрична популация
Общо 51 педиатрични пациенти на възраст от 2,5 до 17 години с БАХ са лекувани с тадалафил в клинични изпитвания (H6D-MC-LVHV, H6D-MC-LVIG). Общо 391 педиатрични пациенти с БАХ, от новородени до < 18 години, са лекувани с тадалафил в обсервационно постмаркетингово проучване (H6D-JE-TD01). След прилагане на тадалафил честотата, видът и тежестта на нежеланите реакции при деца и юноши са подобни на тези, наблюдавани при възрастни. Поради разликите в дизайна на проучването, размера на извадката, пола, възрастовия диапазон и дозите, находките по отношение на безопасност от тези изпитвания са описани отделно по-долу.
Плацебо-контролирано клинично изпитване при педиатрични пациенти (H6D-MC-LVHV)
В рандомизирано, плацебо-контролирано проучване при 35 пациенти на възраст от
6,2 до 17,9 години (медиана на възрастта 14,2 години) с БАХ общо 17 пациенти са лекувани веднъж дневно с тадалафил 20 mg (кохорта със средно тегло ≥ 25 kg до < 40 kg) или 40 mg (кохорта с над-средното тегло ≥ 40 kg), а 18 пациенти са лекувани с плацебо в продължение на 24 седмици. Най-честите нежелани реакции, възникнали при ≥ 2 пациенти, лекувани с тадалафил, са главоболие (29,4%), инфекция на горните дихателни пътища и грип (по 17,6%) и аргралгия и епистаксис (по 11,8%). Не са съобщени смъртни случаи или сериозни нежелани събития. От 35-имата педиатрични пациенти, лекувани в краткосрочното, плацебо-контролирано проучване, 32 са влезли в 24-месечното дългосрочно отворено продължение на проучването и 26 пациенти са завършили проследяването. Не са наблюдавани нови сигнали за безопасност.
Неконтролирано фармакокинетично проучване при педиатрични пациенти (H6D-MC-LVIG) В педиатрично проучване с множество нарастващи дози 19 пациенти с медиана на възрастта 10,9 години [диапазон 2,5-17 години] са получавали тадалафил веднъж дневно в отворено лечение с продължителност от 10 седмици (Период 1) и до още 24 месеца в продължение на проучването (Период 2). Сериозни нежелани събития са съобщени при 8 пациенти (42,1%).
Това са белодробна хипертония (21,0%), вирусна инфекция (10,5%) и сърдечна недостатъчност, гастрит, пирексия, захарен диабет тип 1, фебрилни гърчове, пресинкоп, гърчове и киста на яйчниците (по 5,3%). Нито един пациент не е прекратил проучването поради нежелани събития. Нежелани събития, възникнали в хода на лечението, са съобщени при 18 пациенти (94,7%) и най-честите (настъпили при ≥ 5 пациенти) са главоболие, пирексия, вирусна инфекция на горните дихателни пътища и повръщане. Съобщава се за два смъртни случая.
Постмаркетингово проучване при педиатрични пациенти (H6D-JE-TD01)
Данните за безопасност са събрани по време на наблюдателно постмаркетингово проучване в Япония, включващо 391 педиатрични пациенти с БАХ (2 години максимален период на наблюдение). Средната възраст на пациентите в проучването е 5,7 ± 5,34 години, включително 79 пациенти на възраст < 1 година, 41 на възраст от 1 до < 2 години, 122 на възраст от
2 до 6 години, 110 на възраст от 7 до 14 години и 39 на възраст от 15 до 17 години. Нежелани събития са съобщени при 123 пациенти (31,5%). Честотата на нежеланите събития
(≥ 5 пациенти) е: белодробна хипертония (3,6%); главоболие (2,8%); сърдечна недостатъчност и намален брой на тромбоцитите (по 2,0%); епистаксис и инфекция на горните дихателни пътища (по 1,8%); бронхит, диария и нарушена чернодробна функция (по 1,5%); и гастроентерит,
гастроентеропатия със загуба на протеини и повишена аспартат аминотрансфераза (по 1,3%). Честотата на сериозни нежелани събития е 12,0% (≥ 3 пациенти), включително белодробна хипертония (3,6%), сърдечна недостатъчност (1,5%) и пневмония (0,8%). Съобщени са шестнадесет смъртни случая (4,1%); нито един не е свързан с тадалафил.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
При здрави доброволци са давани единични дози до 500 mg, а на пациенти с еректилна дисфункция са прилагани многократни дневни дози до 100 mg. Нежеланите реакции са били подобни на онези, наблюдавани при по-ниски дози.
В случаите на предозиране, ако се налага, трябва да се предприемат стандартните поддържащи мерки. Хемодиализата спомага пренебрежимо за елиминирането на тадалафил.
Фармакологични свойства - Talmanco 20 mg
Фармакотерапевтична група: Урологични средства, лекарствени продукти, прилагани при еректилна дисфункция, АТС код: G04BE08.
Механизъм на действие
Тадалафил е мощен и селективен инхибитор на PDE5, ензим, който отговаря за разграждането на цикличния гуанозин монофосфат (цГМФ). Белодробната артериална хипертензия е свързана с намалено освобождаване на азотен оксид от съдовия ендотел и последващо понижаване на концентрациите на цГМФ в гладката мускулатура на белодробните съдове. PDE5 е преобладаващата фосфодиестераза в съдовата мрежа на белия дроб. Инхибирането на PDE5 от тадалафил повишава концентрациите на цГМФ, което води до релаксация на гладкомускулните клетки на белодробните съдове и вазодилатация на белодробното съдово русло.
Фармакодинамични ефекти
Проучванията in vitro са показали, че тадалафил е селективен инхибитор на PDE5. PDE5 е ензим, който се открива в гладката мускулатура на кавернозното тяло, съдовата и висцерална гладка мускулатура, скелетните мускули, тромбоцитите, бъбреците, белия дроб, и малкия мозък. Действието на тадалафил е по-силно върху PDE5, отколкото върху други фосфодиестерази. Тадалафил е > 10 000 пъти по-мощен спрямо PDE5, отколкото по отношение на PDE1, PDE2 и PDE4 - ензими, които се откриват в сърцето, мозъка, кръвоносните съдове, черния дроб и други органи. Тадалафил е > 10 000 пъти по-мощен по отношение на PDE5, отколкото по отношение на PDE3 – ензим, намиращ се в сърцето и кръвоносните съдове. Тази селективност към PDE5, сравнена със селективността към PDE3 е важна, защото PDE3 е ензим, участващ в механизма на сърдечните съкращения. В допълнение тадалафил е приблизително 700-пъти по-мощен по отношение на PDE5, отколкото спрямо PDE6 - ензим който се намира в ретината и е отговорен за фототрансдукцията. Тадалафил е също > 10 000 пъти по мощен по отношение на PDE5, отколкото по отношение на PDE7 до PDE10.
Клинична ефикасност и безопасност
Белодробна артериална хипертония при възрастни
Проведено е рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване при 405 пациенти с белодробна артериална хипертония. Разрешената фонова терапия включва бозентан (постоянна поддържаща доза до 125 mg два пъти дневно) и продължително приложение на антикоагуланти, дигоксин, диуретици и кислород. Повече от половината (53,3%) от пациентите в проучването получават едновременно лечение с бозентан.
Пациентите са рандомизирани в една от петте групи на лечение (тадалафил 2,5 mg, 10 mg,
20 mg, 40 mg или плацебо). Пациентите са на възраст поне 12 години и имат поставена диагноза БАХ, която е идиопатична, свързана с колагеноза, с употребата на анорексиген, с инфекция, причинена от вируса на човешкия имунодефицитен вирус (HIV), свързана с предсърден септален дефект или свързана с хирургично възстановяване на вроден системно-пулмонален шънт с давност поне 1 година (например, камерен септален дефект, отворен ductus arteriosus). Средната възраст на всички пациенти е 54 години (от 14 до 90 години), болшинството от пациентите са от европеидната раса (80,5%) и жени (78,3%). По етиология белодробната артериална хипертензия (БАХ) е главно идиопатична БАХ (61,0%) и свързана със съдово колагенозно заболяване на съдовете (23,5%). По-голяма част от пациенти са с функционален клас III (65,2%) или II (32,1%) според класификацията на Световната Здравна Организация (СЗО). Средното изходно изминато разстояние при 6-минутно ходене (6MWD) е 343,6 метра.
Първичната крайна точка за ефикасност е промяната в изминато разстояние при 6-минутно ходене (6MWD) на 16-та седмица спрямо изходното изминато разстояние. Само тадалафил 40 mg достига нивото на значимост, определено от протокола, с плацебо-коригирано
увеличение средно 26 метра при 6MWD (p=0,0004; 95% ДИ: 9,5, 44,0; предварително определен
метод на Hodges-Lehman) (средно 33 метра, 95% ДИ: 15,2, 50,3). Увеличаването на дистанцията, извървявана пеша, е забележимо от 8-та седмица на лечението. Значимо увеличение (p< 0,01) в 6MWD се проявява на 12-та седмица, когато пациентите са помолени да отложат приема на проучвания лекарствен продукт, за да се отрази най-ниската концентрация на активното вещество. Резултатите като цяло си съответстват в подгрупите в зависимост от възраст, пол, етиология на БАХ и изходен функционален клас по СЗО и 6MWD. Плацебо-коригираното увеличение средно със 17 метра при 6MWD (p=0,09; 95% ДИ: -7,1, 43,0;
предварително определен метод на Hodges-Lehman) (средно 23 метра, 95% ДИ; -2,4, 47,8) при тези пациенти, които получават тадалафил 40 mg в допълнение към тяхното съпътстващо лечение с бозентан (n=39), и е 39 метра (p< 0,01, 95% ДИ:13,0, 66,0; предварително определен метод на Hodges-Lehman) (средно 44 метра, 95% ДИ: 19,7, 69,0) при тези пациенти, които получават само тадалафил 40 mg (n=37).
Делът на пациентите с подобрение във функционалния клас според СЗО на 16-та седмица е подобен в групата с тадалафил 40 mg и в плацебо групата (23% спрямо 21%). Честотата на клинично влошаване на 16-та седмица при пациентите, лекувани с тадалафил 40 mg (5%; 4 от 79 пациенти), е по-ниска отколкото при третираните с плацебо (16%; 13 от 82 пациенти).
Промените в стойностите по скалата на Borg за оценка на диспнеята са малки и незначими и в плацебо групата и в групата с тадалафил 40 mg.
Допълнително е наблюдавано подобрение в групата с тадалафил 40 mg в сравнение с плацебо при субскали на SF-36 - телесно функциониране, role-physical (рутинни дейности/физично състояние), телесна болка, общото здраве, виталитет и социално функциониране. Не е наблюдавано подобрение в субскалите на емоционалното и психично здраве на SF-36.
Наблюдавано е подобрение с тадалафил 40 mg в сравнение с плацебо в стойността по EuroQol (EQ-5D) индексите на САЩ и Обединеното Кралство, които включват мобилност, самообслужване, обичайни дейности, болка/дискомфорт, компоненти за тревожност/депресия и визуална аналогова скала (VAS).
При 93 пациенти е извършена оценка на кардиопулмоналната хемодинамика. Тадалафил 40 mg
повишава минутния сърдечен обем (0,6 l/min) и намалява налягането в белодробната артерия
(-4,3 mmHg) и белодробната съдова резистентност (-209 dyn.s/cm5) в сравнение с изходната стойност (p < 0,05). Post hoc анализите обаче показват, че промените в параметрите на кардиопулмоналната хемодинамика в сравнение с изходното ниво за групата на лечение с тадалафил 40 mg не са значимо различни в сравнение с плацебо.
Дългосрочно лечение
357 пациенти от плацебо-контролираното проучване преминават в дългосрочно разширено проучване. От тях 311 пациенти са лекувани с тадалафил за поне 6 месеца, а 293 - за 1 година (средна експозиция 365 дни; диапазон от 2 дни до 415 дни). За пациентите, за които има данни, процентът на преживяемост на 1-та година е 96,4%. Освен това статусът по отношение на изминато разстояние при 6-минутна разходка пеша и на функционалния клас според СЗО изглежда са стабилни при тези, лекувани с тадалафил за една година.
Тадалафил 20 mg, приложен на здрави участници, не предизвиква значима разлика в сравнение с плацебо в систолното и диастолното кръвно налягане в легнало положение (съответно средно максимално намаление 1,6/0,8 mm Hg), в систолното и диастолното кръвно налягане в изправено положение (съответно средно максимално намаление 0,2/4,6 mm Hg) и няма значима промяна в сърдечната честота.
В проучване за оценка на ефектите на тадалафил върху зрението не са отчетени нарушения в разпознаването на цветовете (синьо/зелено) посредством използване на теста Farnsworth-Munsell 100-hue. Този резултат кореспондира с ниския афинитет на тадалафил към PDE6 в сравнение с PDE5. Във всички клинични изпитвания съобщенията за промени в цветното зрение са редки (< 0,1%).
Проведени са три изпитвания при мъже за оценка на потенциалния ефект върху сперматогенезата на тадалафил 10 mg (едно 6-месечно проучване) и 20 mg (едно 6-месечно и едно 9-месечно проучване), прилаган ежедневно. В две от тези изпитвания е наблюдавано понижение на количеството и концентрацията на спермата, свързано с лечението с тадалафил, с малка вероятност за клинична значимост. Тези ефекти не са били свързани с промени в други параметри, като подвижност, морфология и FSH.
Педиатрична популация
Белодробна артериална хипертония при деца
Общо 35 педиатрични пациенти с БАХ на възраст от 6 до < 18 години са лекувани в проучване с допълващо лечение (в допълнение към текущия ендотелинов рецепторен антагонист на пациента) с 2 периода (H6D-MC-LVHV) за оценка на ефикасността, безопасността и РК на тадалафил. В 6-месечния двойносляп период (Период 1) 17 пациенти са получили тадалафил и 18 пациенти са получили плацебо.
Дозата тадалафил е приложена въз основа на теглото на пациента при скрининговата визита. По-голямата част от пациентите (25 [71,4%]) са ≥ 40 kg и са получавали 40 mg, а останалите (10 [28,6%]) са с тегло ≥ 25 kg до < 40 kg и са получавали 20 mg. В това проучване са включени
16 участници от мъжки пол и 19 участници от женски пол; медианата на възрастта на общата популация е 14,2 години (варира от 6,2 до 17,9 години). В проучването не е включен нито един пациент на възраст < 6 години. Етиологията на белодробната артериална хипертония е предимно ИБАХ (74,3%) и БАХ, свързана с персистираща или рецидивираща белодробна хипертония след възстановяване на вроден системно-пулмонален шънт (25,7%). По-голямата част от пациентите са функционален клас II по СЗО (80%).
Основната цел на период 1 е да се оцени ефикасността на тадалафил в сравнение с плацебо за подобряване на 6MWD от изходното ниво до седмица 24, както е оценено при пациенти на възраст ≥ 6 до < 18 години, които в зависимост от развитието си са в състояние да извършат 6MW тест. При първичния анализ (MMRM) средната стойност по метода на най-малките квадрати (LS) (стандартна грешка: SE) за промяната в 6MWD от изходното ниво до 24 седмици e 60 (SE:20,4) метра за тадалафил и 37 (SE: 20,8) метра за плацебо.
Освен това при педиатрични пациенти с БАХ на възраст ≥ 2 до < 18 години е използван модел експозиция-отговор (ER) за прогнозиране на 6MWD въз основа на педиатричната експозиция след дневни дози 20 или 40 mg, изчислено с помощта на популационен PK модел и установен ER модел при възрастни (H6D-MC-LVGY). Моделът демонстрира сходство на отговора между прогнозироното от модела и действително наблюдаваното 6MWD при педиатрични пациенти на възраст от 6 до < 18 години от проучването H6D-MC-LVHV.
Няма потвърдени случаи на клинично влошаване в нито една от групите на лечение по време на период 1. Делът на пациентите с подобрение във функционалния клас по СЗО от изходното ниво до седмица 24 е 40% в групата на тадалафил в сравнение с 20% в групата на плацебо.
Освен това се наблюдава положителна тенденция на потенциална ефикасност в групата на тадалафил спрямо плацебо при измервания като NT-Pro-BNP (разлика в лечението: -127,4, 95% CI, -247,05 до -7,80), ехокардиографски параметри (TAPSE: разлика в лечението 0,43,
95% CI, 0,14 до 0,71; ляв вентрикуларен EI-систолен: разлика в лечението -0,40, 95% CI, -0,87
до 0,07; ляв вентрикуларен EI-диастолен: разлика в лечението -0,17, 95% CI, -0,43 до 0,09; 2 пациенти със съобщен перикарден излив от групата на плацебо и нито един от групата на тадалафил) и CGI-I (подобрение при тадалафил 64,3%, плацебо 46,7%).
Данни от дългосрочното продължение
Общо 32 пациенти от плацебо-контролираното проучване (H6D-MC-LVHV) са включени в открития 2-годишен период на продължение (период 2), през който всички пациенти са получавали тадалафил в подходящата за тях доза, свързана с кохортата по тегло. Основната цел на период 2 е да се оцени дългосрочната безопасност на тадалафил.
Общо 26 пациенти са завършили проследяването, по време на което не са наблюдавани нови сигнали по отношение на безопасността. Клинично влошаване е наблюдавано при 5 пациенти; 1 е имал нов синкоп, 2 са имали увеличение на дозата на антагониста на ендотелиновия рецептор, 1 е имал добавяне на нова, специфична за БАХ, съпътстваща терапия и 1 е бил хоспитализиран за прогресия на БАХ. Функционалният клас по СЗО се поддържа или подобрява при повечето пациенти в края на период 2.
Фармакодинамични ефекти при деца < 6 години
Поради ограничената наличност на фармакодинамични измерители и липсата на подходяща и одобрена клинична крайна точка при деца на възраст под 6 години, ефикасността в тази популация се екстраполира въз основа на съпоставяне на експозицията с тази в дозовия диапазон с ефикасност при възрастни.
Дозировката и ефикасността на тадалафил при деца под 2 години не са установени.
Мускулна дистрофия тип Duchenne
При педиатрични пациенти с мускулна дистрофия тип Duchenne (МДД) е проведено едно проучване, в което не са наблюдавани данни за ефикасност. При 331 момчета на възраст
7-14 години с МДД, на които се прилага едновременно лечение с кортикостероиди, е проведено рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, паралелно проучване с 3 рамена с тадалафил. Проучването включва 48-седмичен двойносляп период, в който пациентите са рандомизирани да получават тадалафил 0,3 mg/kg, тадалафил 0,6 mg/kg или плацебо всеки ден. Тадалафил не показва ефикасност по отношение забавяне на влошаването на способността за самостоятелно ходене, измерено с помощта на първичната крайна точка - 6-минутен тест за ходене (6 minute walk distance, 6MWD): промяна в средните стойности по метода на
най-малките квадрати (least squares, LS) в теста 6MWD на 48-та седмица е -51,0 метра (m) в групата, получаваща плацебо, в сравнение с -64,7 m в групата, получаваща тадалафил 0,3 mg/kg (р = 0,307), и -59,1 m в групата, получаваща тадалафил 0,6 mg/kg (р = 0,538). Освен това липсват доказателства за ефикасност при всички вторични анализи, направени в това проучване. Общите резултати за безопасност от това проучване като цяло са в съответствие с
известния профил на безопасност на тадалафил и с нежеланите събития (НС), очаквани в педиатричната популация с МДД, получаваща кортикостероиди.
Фармакокинетичните проучвания показват, че таблетките тадалафил и пероралната суспензия са биоеквивалентни въз основа на AUC (0-∞) на гладно. Tmax на пероралната суспензия е приблизително 1 час по-късно от това на таблетките, но разликата не се счита за клинично значима. Докато таблетките могат да се приемат със или без храна, пероралната суспензия трябва да се приема на празен стомах поне 1 час преди или 2 часа след хранене.
Абсорбция
Тадалафил се абсорбира бързо след перорално приложение и наблюдаваните средни максимални концентрации в плазмата (Сmax) се постигат за средно време от 2 часа след приложението. Фармакокинетичните проучвания показват, че таблетките тадалафил и пероралната суспензия са биоеквивалентни въз основа на AUC (0-∞). Абсолютната бионаличност на тадалафил след перорално приложение не е определена.
Скоростта и степента на абсорбция на тадалафил филмирани таблетки не се повлияват от храна, така че тадалафил таблетки може да се приема независимо от храненето. Ефектът на храната върху скоростта и степентта на абсорбция на тадалафил перорална суспензия не е изследван; следователно суспензията тадалафил трябва да се приема на празен стомах поне 1 час преди или 2 часа след хранене. Времето на прием на дозата (сутрин спрямо вечер след прием на 10 mg) няма клинично значими ефекти върху скоростта и степента на абсорбция. В клинични изпитвания и постмаркетингови проучвания при деца тадалафил е прилаган без оглед на хранeнето и не се възникнали съображения, свързани с безопасността.
Разпределение
Средният обем на разпределение на тадалафил в стационарно състояние е приблизително 77 l, което показва че тадалафил се разпределя в тъканите. При терапевтични концентрации 94% от тадалафил в плазмата се свързва с протеините.
Свързването с протеините не се повлиява при нарушена бъбречна функция.
По-малко от 0,0005% от приетата доза се появява в спермата при здрави участници. Биотрансформация
Тадалафил се метаболизира предимно посредством цитохром P450 (CYP) 3A4 изоформата. Основният циркулиращ метаболит е метилкатехол гюкоронид. Този метаболит е поне
13 000 пъти по-слабо активен от тадалафил по отношение на PDE5. Следователно не се очаква да е клинично активен при наблюдаваните концентрации на метаболита.
Елиминиране
Средният перорален клирънс на тадалафил в стационарно състояние е 3,4 l/h, а средният полуживот е 16 часа при здрави участници. Тадалафил се екскретира предимно като неактивни метаболити, основно с фекалиите (приблизително 61% от дозата) и в по-малка степен с урината (приблизително 36% от дозата).
Линейност/нелинейност
При дози от 2,5 до 20 mg, при здрави доброволци експозицията на талафил (AUC) се увеличава пропорционално с дозата. Между 20 mg до 40 mg се наблюдавано по-малко от пропорционално увеличение на експозицията.
При приложение на тадалафил 20 mg и 40 mg един път дневно, плазмените концентрации в стационарно състояние се постигат за 5 дни, а експозицията е приблизително 1,5 пъти повече от тази след единична доза.
Популационна фармакокинетика
При пациенти с белодробна артериална хипертония, които не получават едновременно бозентан, средната експозиция на тадалафил в стационарно състояние след прием на 40 mg е 26% по-висока в сравнение с тази при здрави доброволци. Няма клинично значими различия в Cmax в сравнение със здрави доброволци. Резултатите предполагат по-нисък клирънс на тадалафил при пациенти с белодробна хипертония в сравнение със здрави доброволци.
Специални популации
Старческа възраст
Здрави участници в старческа възраст (65 години или по-възрастни), след доза 10 mg имат по-нисък перорален клирънс на тадалафил, водещо до 25% по-висока експозиция (AUC), в сравнение със здрави участници на възраст от 19 до 45 години. Този ефект на възрастта не е клинично значим и не дава основание за промяна на дозата.
Бъбречно увреждане
В клинични фармакологични проучвания с единична доза тадалафил (5 mg до 20 mg) експозицията на тадалафил (AUC) е приблизително удвоена при участници с леко (креатининов клирънс 51 до 80 ml/min) или умерено (креатининов клирънс 31 до 50 ml/min) бъбречно увреждане и при участници с терминален стадии на бъбречна болест, на диализа. При пациенти на хемодиализа Сmax е 41% по-висока от наблюдаваната при здрави хора.
Хемодиализата спомага пренебрежимо за елиминирането на тадалафил.
Поради увеличената експозиция на тадалафил (AUC), ограничения клиничен опит и невъзможността да се повлияе на клирънса чрез диализа, тадалафил не се препоръчва при пациенти с тежко бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане
Експозицията на тадалафил (AUC) при участници с леко до умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh клас A и B) е сравнима с експозицията при здрави участници, когато се прилага доза от 10 mg. Ако тадалафил се предписва, то трябва да направи внимателна индивидуална преценка на отношението полза/риск от предписващия го лекар. Не са налични данни за приложение на дози, по-високи от 10 mg тадалафил, при пациенти с чернодробно увреждане.
Пациенти с тежка чернодробна цироза (Child-Pugh клас С) не са проучвани и следователно приложението на тадалафил при тези пациенти не се препоръчва.
Пациенти с диабет
Експозицията на тадалафил (AUC) при пациенти с диабет е приблизително 19% по-ниска, отколкото стойностите на AUC при здрави участници след приложение на 10 mg. Тази разлика в експозицията не дава основание за промяна на дозата.
Раса
Фармакокинетични проучвания включват участници и пациенти от различни етнически групи и не са установени разлики в типичната експозиция на тадалафил. Няма основание за корекция на дозата.
Пол
При здрави участници, жени и мъже, след еднократно и многократно приложение на тадалафил, не са наблюдавани клинично значими разлики в експозицията. Няма основание за корекция на дозата.
Педиатрична популация
Въз основа на данни от 36 педиатрични пациенти с БАХ на възраст от 2 до < 18 години телесното тегло не оказва влияние върху клирънса на тадалафил; стойностите на AUC при всички педиатрични групи, основаващи се на теглото, са подобни на тези при възрастни пациенти при същата доза. Доказано е, че телесното тегло е предиктор за пикова експозиция при деца; поради този ефект на теглото дозата е 20 mg дневно при педиатрични пациенти
≥ 2 години и с телесно тегло < 40 kg и Cmax се очаква да бъде подобна на тази при педиатрични пациенти с тегло ≥ 40 kg, приемащи 40 mg дневно. Tmax на таблетката се оценява на приблизително 4 часа и не зависи от телесното тегло. Изчислено е, че стойностите на полуживота на тадалафил варират от 13,6 до 24,2 часа за диапазон от 10 до 80 kg телесно тегло и не показват клинично значими разлики.
Фармацевтични данни - Talmanco 20 mg
Ядро на таблетката:
Повидон (К-25) Натриев лаурилсулфат Полоксамер 188 Безводна лактоза
Микрокристална целулоза (РН101)
Кроскармелоза натрий
Силициев диоксид, колоиден безводен Магнезиев стеарат
Филмово покритие Лактоза монохидрат
Хипромелоза (2910/15 mPa· s) (Е464)
Титанов диоксид (Е171)
Триацетин
Блистер от PVC/PE/PVdC-Al в картонена кутия, съдържаща 28 или 56 филмирани таблетки. Перфорирани блистери с единични дози от PVC/PE/PVdC-Al в картонена кутия съдържаща
28 х 1) или 56 х 1 филмирани таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.