Mexia 10 mg film - coated tablets

Лечение на пациенти с умерена до тежка степен на болест на Алцхаймер.

Лечението трябва да бъде започнато и наблюдавано от лекар с опит в диагностицирането и лечението на деменцията на Алцхаймер. Лечението трябва да бъде започвано, само ако има лице, което да се грижи за болния и редовно да следи приема на лекарствения продукт от пациента. Диагнозата трябва да бъде поставена в съответствие със съвременните диагностични принципи. Поносимостга и дозирането на мемантин (memantine) трябва да се преоценява регулярно, за предпочитане в рамките на 3 месеца след започване на лечението. След това, клиничната полза от мемантин и поносимостга на пациента към лечението, следва да се преоценяват регулярно, в съответствие с актуалните клинични ръководства. Поддържащото лечение може да продължи, докато терапевтична полза е задоволителна и пациента понася лечението с мемантин. Ако са на лице доказателства за отпадане на терапевтичния ефект или ако пациентът не понася лечението, трябва да се обмисли прекратяване на лечението с мемантин.

Възрастни:

Титриране на дозата

Максималната дневна доза е 20 mg дневно. За да се намали риска от нежелани лекарствени реакции, поддържащата доза се достига чрез постепенно увеличаване с по 5 mg седмично през първите три седмици, както следва:

Седмица 1 (ден 1-7):

Пациентът трябва да приема половин филмирана таблетка МЕКСИЯ от 10 mg (5 mg) дневно в продължение на 7 дни.

Седмица 2 (ден 8-14):

Пациентът трябва да приема една филмирана таблетка МЕКСИЯ от 10 mg (10 mg) дневно в продължение на 7 дни.

Седмица 3 (ден 15-21):

Пациентът трябва да приема една и половина филмирана таблетка МЕКСИЯ от 10 mg (15 mg) дневно в продължение на 7 дни.

От седмица 4 нататък:

Пациентът трябва да приема две филмирани таблетки МЕКСИЯ от 10 mg (20 mg) дневно.

Подържаща доза

Препоръчваната подържаща доза е 20 mg дневно.

Специални популапии

Пациенти в старческа възраст

Въз основа на клиничните проучвания, препоръчваната дневна доза за пациенти на възраст над 65 години е 20 mg дневно (две филмирани таблетки от 10 mg веднъж дневно), както е посочено по- горе.

Деца и юноши

Употребата на МЕКСИЯ при деца на възраст под 18 години не се препоръчва, поради липса на данни относно безопасността и ефикасността.

Бъбречно увреждане

При пациенти с леко увредена бъбречна функция (креатининов клирьнс 50-80 ml/min) не се налага адаптиране на дозата. При пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирьнс 30- 49 ml/min) дневната доза трябва да бъде 10 mg. При добра поносимост, след най-малко 7 дневно лечение, дозата може да бъде увеличена до 20 mg/ден, съгласно стандартната схема на титриране. При пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирьнс 5-29 ml/min) дневната доза трябва да бъде 10 mg.

Чернодробно увреждане

При пациенти с леко или умерено нарушена чернодробна функция (клас А и В по Child-Pugh) не е необходимо адаптиране на дозата. Няма данни за употребата на мемантин при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Не се препоръчва приложението на МЕКСИЯ при пациенти с тежко чернодробно увреждане.

МЕКСИЯ трябва да се прилага перорално веднъж дневно, по едно и също време на деня. Филмираните таблетки може да бъдат приемани с или без храна.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Препоръчва се повишено внимание при пациенти с епилепсия, анамнеза за гърчове или пациенти с предразполагащи фактори за епилепсия.

Трябва да се избягва едновременната употреба на антагонисти на N-метил-D-аспартат (NMDA), като амантадин, кетамин или декстрометорфан. Тези съединения действат върху същата рецепторна система като мемантин, и следователно нежеланите реакции (свързани главно с централната нервна система (ЦНС)) може да бъдат по-чести и по-силно изразени (вж. точка 4.5).

Някои фактори, които може да повишат pH на урината (вж. точка 5.2 “Елиминиране”), може да наложат внимателно проследяване на пациента. Тези фактори включват драстични промени в диетата, например от месна към вегетарианска диета, или масивен прием на алкализиращи стомашни буфери. Освен това pH на урината може да се повиши при състояния на бъбречна тубуларна ацидоза (БТА) или тежки инфекции на отделителната система с Proteusbacteria.

В повечето клинични проучвания пациенти със скоро прекаран инфаркт на миокарда, декомпенсирана застойна сърдечна недостатъчност (клас по NYHA III-IV) или неконтролирана хипертония са били изключени. Вследствие на това има само ограничени данни и пациентите с такива състояния трябва да бъдат проследявани внимателно.

МЕКСИЯ съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Поради фармакологичните ефекти и механизма на действие на мемантин, може да възникнат следните взаимодействия:

• Начинът на действие дава основания да се предполага, че ефектите на L-допа, допаминергичните агонисти и антихолинергичните средства може да бъдат засилени при едновременно лечение с антагонисти на NMDA като мемантин. Ефектите на барбитуратите и невролептиците може да бъдат намалени. Едновременното приложение на мемантин и спазмолитични средства, дантролен или баклофен може да измени действието им и това да наложи коригиране на дозата.

• Едновременната употреба на мемантин и амантадин трябва да се избягва поради риск от фармакотоксична психоза. И двете съединения представляват химично сродни антагонисти на NMDA. Същото може да се отнася за кетамин и декстрометорфан (вж. точка 4.4). Публикуван е един клиничен случай за вероятен риск и при комбинацията на мемантин и фенитоин.

• Други активни вещества, като циметидин, ранитидин, прокаинамид, хинидин, хинин и никотин, използващи същата бъбречна система за катионен транспорт както амантадин, е възможно да взаимодействат с мемантин, което води до потенциален риск от повишаване на плазмените нива.

• Има вероятност за понижаване на серумното ниво на хидрохлоротиазид (НСТ), когато мемантин се прилага едновременно с НСТ или с комбинация, която включва НСТ.

• В постмаркетинговия опит има съобщения за изолирани случаи на повишено международно нормализирано отношение (INR) при пациенти, които са лекувани едновременно с варфарин. Въпреки че не е установена причинно-следствена връзка, препоръчително е внимателно проследяване на протромбиновото време или INR при пациенти, които се лекуват едновременно с перорални антикоагуланти.

При фармакокинетични проучвания, при еднократна доза, при млади здрави доброволци не се наблюдават значими взаимодействия между активните вещества на мемантин и глибурид/метформин или донепезил.

В клинично проучване при млади здрави лица не се наблюдава значим ефект на мемантин върху фармакокинетиката на галантамин.

Мемантин не инхибира invitro CYP 1А2, 2А6, 2С9, 2D6, 2Е1, ЗА, флавин-съдържащата монооксигеназа, епоксид-хидролазата или сулфонирането.

Няма данни за бременни, лекувани с мемантин. Проучванията при животни са показали възможност за намалено вътрематочно развитие при нива на експозиция, които са идентични или леко завишени

спрямо експозицията при човека (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Мемантин не трябва да се използва при бременност, освен в случай на категорична необходимост.

Не е известно дали мемантин се екскретира с човешкото мляко, но като се има предвид липофилността на веществото, това е твърде възможно. Жените, които приемат мемантин, не трябва да кърмят.

Не са отбелязани нежелани реакции на мемантинвърхумъжкия и женския Фертилитет.

Умерена до тежка степен на болестта на Алцхаймер обикновено води до нарушена способност за шофиране и влошава способността за работа с машини. Освен това, МЕКСИЯ повлиява в лека до умерена степен способността за шофиране и работа с машини, така че амбулаторните пациенти трябва да бъдат предупреждавани да внимават много.

В клинични проучвания при лека до тежка деменция, включващи 1 784 пациенти, лекувани с мемантин и 1 595 пациенти, третирани е плацебо, общата честота на нежеланите лекарствени реакции при мемантин не се различава от тази при плацебо, като нежеланите лекарствени реакции обикновено са леки до умерени по тежест. Най-често появяващите се нежелани лекарствени реакции с по-висока честота в групата на лечение с мемантин, отколкото в групата на лечение с плацебо, са замаяност (съответно 6,3% срещу 5,6%), главоболие (5,2% срещу 3,9%), запек (4,6% срещу 2,6%), сънливост (3,4% срещу 2,2%) и високо кръвно налягане (4,1% срещу 2,8%).

Нежеланите лекарствени реакции, посочени в таблицата по-долу, са регистрирани по време на клинични проучвания с мемантин и след пускането му на пазара. При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тежестта.

Нежеланите лекарствени реакции са категоризирани съгласно системо-органни класове, като се използва следната конвенция: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

¹Халюцинации са наблюдавани главно при пациенти с тежка форма на болестта на Алцхаймер.

²Изолирани случаи, съобщавани в постмаркетинговия опит.

Болестта на Алцхаймер се свързва с депресия, суицидни идеи и опити за самоубийство. В постмаркетинговия опит такива случаи се съобщават при пациенти, лекувани с мемантин.

Съобщаване на нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ):

БЪЛГАРИЯ, София 1303, ул. Дамян Груев 8

Тел.+359 2 8903417 ел. поща: bda@bda.bg уебсайт: www.bda.bg

Има ограничен опит със случаи на предозиране в клиничните проучвания и постмаркетинговия опит.

Случаите на относително високо предозиране (съответно 200 mg и 105 mg/ден за три дни) се свързват със симптоми на умора, слабост и/или диария, или протичат безсимптомно. В случаи на предозиране, с доза под 140 mg или при неизвестна доза, при пациентите се проявяват симптоми свързани с ЦНС (обърканост, сънливост, сомнолентност, световъртеж, възбуда, агресивност, халюцинации и нарушена походка) и/или с гастроинтестинален произход (повръщане и диария).

В най-тежкия случай на предозиране пациента е оцелял при перорален прием на общо 2 000 mg мемантин с последващи ефекти върху ЦНС (10-дневна кома с последваща диплопия и възбуда). В този случай пациентът е лекуван симптоматично и с плазмофереза. Пациентът се е възстановил без дълготрайни последствия.

В друг случай на високо предозиране, с перорален прием на 400 mg мемантин, пациента също е оцелял и се е възстановил. Пациентът е имал симптоми, свързани с ЦНС като неспокойство, психоза, зрителни халюцинации, проконвулсивност, сомнолентност, ступор и безсъзнание.

В случай на предозиране лечението трябва да бъде симптоматично. Няма специфичен антидот при интоксикация и предозиране. За отстраняване на активното вещество се прилага стандартна клинична процедура, като например стомашна промивка, активен въглен (за предотвратяване на потенциална ентерохепатална рециркулация), повишаване киселинността на урината, засилена диуреза.

В случай на признаци и симптоми на общо свръхстимулиране на централната нервна система (ЦНС), трябва да се обмисли внимателно симптоматично клинично лечение.