Quofenix 300 mg - Powder for concentrate for solution for infusion

Quofenix е показан за лечение на следните инфекции при възрастни:

• остри бактериални инфекции на кожата и меките тъкани (acute bacterial skin and skin structure infections, ABSSSI)

• пневмония, придобита в обществото (community-acquired pneumonia, CAP)

  когато се счита за неподходящо да се използват други антибактериални средства, които често се препоръчват за първоначално лечение на тези инфекции (вж. точки 4.4 и 5.1).

  Трябва да се вземе предвид официалното ръководство за правилна употреба на антибактериални средства.

Дозировка

Препоръчителната доза е 300 mg делафлоксацин на всеки 12 часа, прилагана в продължение на 60 минути чрез интравенозна инфузия. По преценка на лекаря е възможно преминаване към перорален прием на таблетки делафлоксацин по 450 mg на всеки 12 часа. Общата продължителност на лечението е от 5 до 14 дни за ABSSSI и 5 до 10 дни за CAP.

Специална популация

Старческа възраст

Не се изисква корекция на дозата. Както при останалите флуорохинолони пациентите на възраст над 60 години са в повишен риск от развитие на тежки увреждания на сухожилия, включително руптура на сухожилие (вж. точки 4.4 и 5.2).

Бъбречно увреждане

Не е необходима корекция на дозата при пациенти с лека до умерена степен на бъбречно увреждане (CrCl ≥ 30 ml/min.). Прилаганата доза при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане (CrCl < 30 ml/min.) трябва да се намали до 200 mg интравенозно на всеки 12 часа; алтернативно пациентите трябва да приемат перорално по 450 mg делафлоксацин на всеки 12 часа (вж. точка 5.2).

Quofenix не се препоръчва при пациенти в терминален стадий на бъбречна болест (End Stage Renal Disease, ESRD).

Чернодробно увреждане

Не е необходима корекция на дозата (вж. точка 5.2).

Педиатрична популация

Quofenix е противопоказан при деца и юноши (вж. точка 4.3). Начин на приложение

Интравенозно приложение.

За инструкции относно реконституирането и разреждането на лекарствения продукт преди приложение вж. точка 6.6.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Свръхчувствителност към флуороxинолонови или хинолонови антибактериални лекарствени продукти.

Анамнеза за нарушения на сухожилията, свързани с приложение на флуорохинолон. Бременност, жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция, и жени, които кърмят (вж. точка 4.6).

Деца или юноши на възраст под 18 години (вж. точка 4.2).

Употребата на делафлоксацин трябва да се избягва при пациенти, които са имали сериозни нежелани реакции в миналото при използване на продукти, съдържащи хинолони или флуороинолони (вж. точка 4.8). Лечението на тези пациенти с делафлоксацин трябва да бъде започнато само при липса на алтернативни варианти на лечение и след внимателна оценка на ползите/рисковете (вж. също точка 4.3).

Контрацепция

Ако се лекуват полово зрели жени, трябва да се използва ефективна контрацепция по време на лечението (вж. точка 4.6).

Аневризма и дисекaция на аортата и регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи

Епидемиологични проучвания съобщават за повишен риск от аортна аневризма и дисекация, особено при пациенти в старческа възраст, както и от регургитация на аортната и митралната клапа след прием на флуорохинолони. Съобщени са случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени поради разкъсване (включително с летален изход) и регургитация/недостатъчност на някои от сърдечните клапи при пациенти, приемащи флуорохинолони (вж. точка 4.8).Следователно флуорохинолоните трябва да се използват само след внимателна оценка на съотношението полза/риск и след обмисляне на други терапевтични възможности при пациенти със семейна анамнеза за аневризма или вродено заболяване на сърдечните клапи, или при пациенти, диагностицирани с предварително съществуваща аортна

аневризма и/или аортна дисекация или заболяване на сърдечните клапи, или при наличие на други рискови фактори или състояния, предразполагащи

• както за аневризма, така и за дисекция на аортата и за регургитация / недостатъчност на сърдечните клапи(например нарушения на съединителната тъкан, напр. синдром на Marfan или синдром на Ehlers-Danlos, синдром на Turner, болест на Behcet, хипертония, ревматоиден артрит) или допълнително

• при аневризма и дисекция на аортата(напр. съдови нарушения, напр. артериит на Takayasu, гигантоклетъчен артериит, или известна атеросклероза, или синдром на Sjögren) или допълнително

• при регургитация / недостатъчност на сърдечните клапи (напр. инфекциозен ендокардит).

Рискът от аневризма и дисекация на аортата и тяхното разкъсване може също да се повиши при пациенти, лекувани едновременно със системни кортикостероиди.

При внезапна болка в корема, гръдния кош или гърба пациентите трябва да бъдат посъветвани да се консултират незабавно с лекар в спешно отделение.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно медицинска помощ в случай на остра диспнея, поява на сърцебиене (палпитации) или развитие на оток на корема или долните крайници.

Тендинит и руптура на сухожилията

Тендинит и руптура на сухожилията (особено на, но не само, ахилесовото сухожилие), понякога двустранни, могат да се появят още в рамките на 48 часа след началото на лечението с хинолони и флуорохинолони и се съобщава, че възникват дори до няколко месеца след прекратяване на лечението. Рискът от тендинит и руптура на сухожилията се увеличава при по- възрастни пациенти, пациенти с бъбречно увреждане, пациенти с трансплантации на солидни органи и тези, лекувани едновременно с кортикостероиди. Следователно трябва да се избягва съпътстващата употреба на кортикостероиди. При първи признаци на тендинит (например болезнено подуване, възпаление) лечението с делафлоксацин трябва да бъде прекратено и да се обмисли алтернативно лечение. Засегнатият(ите) крайник(ци) трябва да се лекува(т) по подходящ начин (например имобилизация). Кортикостероиди не трябва да се използват при признаци на тендинопатия (вж. точка 4.8).

Периферна невропатия

Съобщени са случаи на сензорна или сензомоторна полиневропатия, водещи до парестезия, хипестезия, дизестезия или слабост при пациенти, приемащи хинолони и флуорохинолони. Пациентите, подложени на лечение с делафлоксацин, трябва да бъдат посъветвани да информират лекаря си, преди да продължат лечението, ако се развият симптоми на невропатия като болка, парене, изтръпване, скованост или слабост, за да се предотврати развитието на потенциално необратимо състояние (вж. точка 4.8).

Ефекти върху централната нервна система

Флуорохинолоните се свързват с повишен риск от реакции от страна на централната нервна система (ЦНС), включително: конвулсии и повишено вътречерепно налягане (включително псевдотумор церебри) и токсична психоза. Флуорохинолоните може да причинят и реакции от страна на ЦНС като нервност, възбуда, безсъние, тревожност, кошмари, параноя, замаяност, объркване, тремор, халюцинации, депресия и суицидни мисли или действия. Тези нежелани реакции може да се появят след първата доза. Ако тези реакции настъпят при пациенти, приемащи делафлоксацин, приемът на делафлоксацин трябва да се прекрати незабавно и трябва да се предприемат подходящи мерки. Делафлоксацин трябва да се използва, когато ползите от лечението надвишават рисковете при пациенти с известни или подозирани заболявания на ЦНС

(например тежка церебрална атеросклероза, епилепсия) или при наличие на други рискови фактори, които могат да предразположат към припадъци или да понижат прага на припадъците.

Екзацербация на миастения гравис

Флуорохинолоните действат като невромускулни блокери и могат да обострят мускулната слабост при хора с миастения гравис. Постмаркетинговите сериозни нежелани реакции, включително смъртни случаи и необходимост от подпомагане на дишането, са асоциирани с употребата на флуорохинолон при хора с миастения гравис. Употребата на делафлоксацин не се препоръчва при пациенти с известна анамнеза за миастения гравис.

Заболяване, асоциирано с Clostridioides difficile

Съобщено е за заболяване, асоциирано с Clostridioides difficile, при лица, на които са прилагани почти всички системни антибактериални лекарствени продукти с тежест, варираща от лека диария до колит с летален изход. При всички пациенти, които страдат от диария, трябва да се обмисли заболяване, асоциирано с Clostridioides difficile. Ако се подозира или потвърди заболяване, асоциирано с Clostridioides difficile, лечението с делафлоксацин трябва да бъде прекратено и да се обмислят подходящи подържащи мерки заедно със специфичното антибактериално лечение за C. difficile.

Лекарствените продукти, забавящи перисталтиката, са противопоказни, ако се подозира заболяване, асоциирано с Clostridioides difficile.

Реакции на свръхчувствителност

Пациентите с известна свръхчувствителност към делафлоксацин или други флуорохинолони не трябва да приемат Quofenix (вж. точка 4.3). Съобщени са сериозни и понякога с летален изход (анафилактични) реакции на свръхчувствителност при пациенти, получаващи флуорохинолонови антибактериални лекарствени продукти. Преди започване на терапията с делафлоксацин трябва да се направи внимателно проучване за предишни реакции на свръхчувствителност към други хинолонови или флуорохинолонови антибактериални лекарствени продукти. Ако се появи анафилактична реакция към делафлоксацин, лекарственият продукт трябва да бъде спрян незабавно и да се започне подходяща терапия.

Пациенти с бъбречно увреждане

Корекция на дозата е необходима при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане (вж. точка 4.2).

Безопасността и ефикасността на коригираната според указанията доза при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане не са клинично оценени и се базират на данни от фармакокинетично моделиране. Делафлоксацин трябва да се използва при такива пациенти, само когато се счита, че очакваната клинична полза надвишава потенциалния риск. Клиничният отговор към лечението и бъбречната функция трябва да се проследяват внимателно при тези пациенти.

Кумулирането на носителя сулфобутилбетадекс натрий при парентералната лекарствена форма настъпва при пациенти с умерена до тежка степен на бъбречно увреждане, следователно нивата на серумния креатинин трябва да се проследяват внимателно при тези пациенти, а ако се повишат, трябва да се обмисли преминаване към прием на делафлоксацин 450 mg таблетки на всеки 12 часа.

Quofenix не се препоръчва при пациенти с бъбречно заболяване в краен стадий (ESRD). Ограничения на клиничните данни

В двете основни изпитвания при ABSSSI видовете лекувани инфекции се ограничават само до целулит/еризипел, абсцеси и инфекции на рани. Други видове кожни инфекции не са проучвани. В проучванията не са включени пациенти с токсичен шок, неутропения (брой на

неутрофилите < 500 клетки/mm³) или силно имунокомпрометирани пациенти. Има ограничен опит при пациенти на възраст > 75 години.

CAP популацията обаче е по-възрастна от тази, проучвана при ABSSSI (48,3% от пациентите са

≥ 65 години и 23,9% ≥ 75 години). В проучването за CAP 90,7% от пациентите са имали оценка CURB-65 ≤2. 69,3% от пациентите обаче са категоризирани към PORT клас III, а 30,7% от пациентите имат PORT индекс > III.

Продължителни, инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции

Много редки случаи на продължителни (продължаващи с месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции, засягащи различни и понякога множество системи на организма (мускулно-скелетна, нервна, психиката и сетивата) са съобщени при пациенти, които приемат хинолони и флуорохинолони, независимо от възрастта им и предварително съществуващите рискови фактори. Приложението на делафлоксацин трябва да бъде спряно незабавно при първите признаци или симптоми на всяка сериозна нежелана реакция и пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат с лекаря, предписал лекарството, за консултация.

Суперинфекция

Нечувствителните на флуорохинолони микроорганизми могат да причинят суперинфекция при употреба на делафлоксацин. Ако се появи суперинфекция по време на терапия, трябва да се предприемат подходящи мерки.

Дисгликемия

Както при всички хинолони, са съобщени отклонения в стойностите на глюкозата в кръвта, включително хипогликемия и хипергликемия (вж. точка 4.8), обикновено при пациенти с диабет, получаващи съпътстващо лечение с перорално хипогликемично средство (например глибенкламид) или с инсулин. Съобщени са случаи на хипогликемична кома. При пациенти с диабет се препоръчва внимателно проследяване на глюкозата в кръвта.

Няма налични данни за тежки случаи на хипогликемия, водещи до кома или смърт след употреба на делафлоксацин.

Сериозни булозни кожни реакции

При други флуорохинолони са съобщени случаи на булозни кожни реакции като синдром на Stevens-Johnson или токсична епидермална некролиза. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат незабавно с лекаря си преди продължаване на лечението, ако възникнат кожни и/или мукозни реакции.

Пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа

Пациентите с фамилна анамнеза или действителен дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа са предразположени към хемолитични реакции при лечение с други хинолони. Следователно делафлоксацин трябва да се използва внимателно при тези пациенти.

Помощни вещества

Този лекарствен продукт съдържа сулфобутилбетадекс натрий. При пациенти с умерена до тежка бъбречна дисфункция може да се наблюдава кумулиране на циклодекстрини.

Този лекарствен продукт съдържа 175 mg натрий на флакон, което е еквивалентен на 8,8% от препоръчителния от СЗО максимален дневен прием на 2 g натрий за възрастен.

Ефект на други лекарствени продукти върху делафлоксацин

Няма налични данни относно специфични ефекти на други лекарствени продукти върху делафлоксацин. Трябва да се вземат предвид възможните известни взаимодействия на флуорохинолоните.

Ефект на делафлоксацин върху други лекарствени продукти

Хелатиращо активно вещество: антиациди, сукралфат, метални катиони, мултивитамини Няма данни за взаимодействия на интравенозен делафлоксацин с мултивитамини, диданозин или метални катиони. Въпреки това делафлоксацин не трябва да се прилага едновременно с разтвор, съдържащ поливалентни катиони, например магнезиеви, през един и същ венозен катетър (вж. точки 4.2 и 6.2).

Жени с детероден потенциал

Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечение с делафлоксацин.

Бременност

Липсват или има ограничени данни от употребата на делафлоксацин при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Поради липса на данни и находки от неклинични проучвания при терапевтичните експозиции при хора, делафлоксацин е противопоказан по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Не е известно дали делафлоксацин/метаболити се екскретират в кърмата.

Наличните фармакодинамични/токсикологични данни при животни показват екскреция на делафлоксацин/метаболити в млякото (вж. точка 5.3). Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Кърменето е противопоказано по време на лечение с делафлоксацин.

Фертилитет

Ефектите на делафлоксацин върху фертилитета при хората не са изследвани. Неклиничните проучвания, проведени с делафлоксацин при плъхове, не показват вредни ефекти по отношение на фертилитета или репродуктивната способност (вж. точка 5.3).

Quofenix повлиява в умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Някои нежелани лекарствени реакции (напр. замаяност, главоболие, зрителни нарушения) могат да влошат способността на пациента да се концентрира и да реагира и следователно могат да представляват риск в ситуации, в които пациентът управлява автомобил или машина или извършва други дейности, изискващи внимание и координация.

Обобщение на профила на безопасност

Най-честите нежелани лекарствени реакции, съобщени при ABSSSI (проучвания фаза 2 и 3) и CAP (проучване фаза 3), при експозиция на делафлоксацин, интравенозна или перорална лекарствена форма, са диария, гадене и хипертрансаминаземия (съответно 5,86 % и 2,85 %), които са с лек до умерен интензитет.

Табличен списък на нежеланите реакции

Следните нежелани реакции са идентифицирани в четири сравнителни проучвания при ABSSSI

фаза 2 и 3 и в едно проучване при CAP фаза 3, класифицирани по предпочитан термин, системо-органен клас и по честота. Честотите се определят като: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1000); много редки (< 1/10 000).

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

*Много редки случаи на продължителни (до месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни лекарствени реакции, които засягат няколко, понякога множество, системо-органни класове и сетива (включително реакции като тендинит, руптура на сухожилия, артралгия, болка в крайниците, нарушена походка, невропатии, свързани с парестезия и невралгия, умора, психични симптоми (включително нарушения на съня, тревожност, паник атаки, депресия и суицидна идеация), увреждане на паметта и концентрацияра, и увреждане на слуха, зрението, вкуса и обонянието) са съобщени във връзка с употребата на хинолони и флуорохинолони в някои случаи, независимо от предварително съществуващите рискови фактори (вж. точка 4.4).

** При пациентите, приемащи флуорохинолони, са съобщени случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени поради руптура (включително с летален изход) и регургитация/недостатъчност на някои от сърдечните клапи (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Най-високата дневна интравенозна доза, приложена в клиничните проучвания, е 1 200 mg; пациентите, които приемат тази доза, не са имали нежелани лекарствени реакции или значими находки в резултатите от клинични лабораторни изследвания по време на проучването.

Лечението при предозиране на делафлоксацин трябва да включва наблюдение и общи поддържащи мерки.