Симптоматично лечение на инконтиненция и/ или повишена честота на уриниране и неудържими позиви за уриниране при пациенти със синдром на свръхактивен пикочен мехур.

Възрастни, включително пациенти в старческа възраст

Препоръчителната доза е 5 mg солифенацинов сукцинат веднъж дневно. Ако е необходимо, дозата може да бъде повишена до 10 mg солифенацинов сукцинат веднъж дневно.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на солифенацин при деца не са установени. Поради това

ВЕЗИМЕД не трябва да се прилага при деца.

Пациенти с бъбречно увреждане

Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс > 30 ml/min). Пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс ≤30 ml/min) трябва да бъдат лекувани с внимание и да приемат не повече от 5 mg веднъж дневно (вижте точка 5.2).

Пациенти с чернодробно увреждане

Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти с леко чернодробно увреждане. Пациенти с умерено чернодробно увреждане (7 до 9 точки по скалата Child-Pugh) трябва да бъдат лекувани с внимание и да приемат не повече от 5 mg веднъж дневно (вижте точка 5.2).

Мощни инхибитори на цитохром Р450 ЗА4

Максималната доза ВЕЗИМЕД трябва да бъде ограничена до 5 mg, когато е приеман съвместно с кетоконазол или терапевтични дози на други мощни CYP3A4 инхибитори, като ритонавир, нелфинавир, итраконазол (вижте точка 4.5).

ВЕЗИМЕД трябва да бъде приеман перорално и таблетките трябва да бъдат поглъщани цели с течност. Може да бъде приеман с или без храна.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

• Пациенти със задръжка на урина, тежко стомашно-чревно състояние (включително токсичен мегаколон), миастения гравис или тясноъгьлна глаукома и пациенти с риск за тези състояния.

• Пациенти на хемодиализа (вижте точка 5.2).

• Пациенти с тежко чернодробно уверждане (вижте точка 5.2).

• Пациенти с тежко бъбречно увреждане или умерено чернодробно увреждане и такива на лечение с мощни CYP3A4 инхибитори, напр. кетоконазол (вижте точка 4.5).

Преди започване на лечение с ВЕЗИМЕД трябва да се установи дали честото уриниране не се дължи на други причини (сърдечна недостатъчност или бъбречно заболяване). Ако е налична инфекция на уринарния тракт, трябва да се започне подходящо антибактериално лечение.

ВЕЗИМЕД трябва да се прилага с внимание при пациенти с:

• клинично значима обструкция на отока на пикочния мехур с риск за задържане на урина.

• стомашно-чревни обструктивни нарушения.

• риск от намален стомашно-чревен мотилитет.

• тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс ≤ 30 ml/min; вижте точка 4.2 и точка 5.2) и дозите не трябва да надвишават 5 mg при тези пациенти,

• умерено чернодробно увреждане (7 до 9 точки по скалата Child-Pugh; вижте точка 4.2 и точка 5.2) и дозите не трябва да надвишават 5 mg при тези пациенти.

• съвместно приложение на мощен CYP3A4 инхибитор, напр. кетоконазол (вижте точка 4.2 и точка 4.5).

• хиатусна херния/ гастро-езофагиален рефлукс и/ или при такива, които приемат съвместно лекарствени продукти (като бифосфонати), които могат да предизвикат или обострят езофагит.

• автономна невропатия.

При пациенти с рискови фактори като удължен QT интервал и хипокалиемия са наблюдавани удължаване на QT интервала и полиморфна камерна тахикардия (Torsade

de Pointes).

Безопасността и ефикасността не са установени при пациенти с неврогенна причина за свръхактивностга на детрузора.

При някои пациенти на лечение със солифенацинов сукцинат е съобщаван ангиодем с обструкция на дихателните пътища. При поява на ангиоедем, лечението със солифенацинов сукцинат трябва да бъде преустановено и трябва да се предприеме подходящо лечение и/ или мерки.

При някои пациенти на лечение със солифенацинов сукцинат е съобщавана анафилактична реакция. При пациенти, които развият анафилактични реакции, лечението със солифенацинов сукцинат трябва да бъде преустановено и трябва да се предприеме подходящо лечение и/ или мерки.

Максималният ефект на солифенацин може да бъде установен най-рано 4 седмици след започване на лечението.

Фармакологични взаимодействия

Съвместното приложение с други лекарства с антихолинергични свойства може да доведе до засилен терапевтичен ефект и нежелани лекарствени реакции. Трябва да мине приблизително една седмица след преустановяване приема на солифенацин преди да се започне друго антихолинергично лечение. Терапевтичният ефект на солифенацин може да бъде намален от съвместно приемани антагонисти на холинергичните рецептори.

Солифенацин може да понижи ефекта на лекарствените продукти, които стимулират стомашно-чревния мотилитет, като метоклопрамид и цизаприд.

Фармакокинетични взаимодействия

In vitro проучванията показват, че при терапевтични концентрации солифенацин не инхибира CYP1A1/2, 2С9, 2С19, 2D6 или ЗА4, получени от човешки чернодробни микрозоми. Поради това не се очаква солифенацин да промени клирънса на лекарствата, метаболизирани от тези CYP ензими.

Ефекти на други лекарствени продукти върху фармакокинетиката на солифенацин Солифенацин се метаболизира от CYP3A4. Съвместното приложение на кетоконазол (200 mg дневно), мощен CYP3A4 инхибитор води до двукратно повишение на AUC на солифенацин, докато кетоконазол в доза 400 mg дневно води до трикратно повишение на AUC на солифенацин. Поради това, максималната доза солифенацин трябва да бъде ограничена до 5 mg, когато се прилага съвместно с кетоконазол или терапевтични дози на други мощни CYP3A4 инхибитори (например ритонавир, нелфинавир, итраконазол) (вижте точка 4.2).

Съвместното приложение на солифенацин и мощни CYP3A4 инхибитори е противопоказано при пациенти с тежко бъбречно увреждане или умерено чернодробно увреждане.

Ефектите на ензимна индукция върху фармакокинетиката на солифенацин и неговите метаболити не са проучени толкова добре колкото ефектът на субстратите с висок афинитет СУРЗА4 върху експозицията на солифенацин. Тъй като солифенацин се метаболизира от СУРЗА4 са възможни взаимодействия с други субстрати на CYP3A4 с висок афинитет (например верапамил, дилтиазем) и CYP3A4 индуктори (например рифампицин, фенитоин, карбамазепин).

Ефекти на солифенацин върху фармакокинетиката на други лекарствени продукти

Пероралки кошпрацептиви

Приемът на солифенацин не показва фармакокинетични взаимодействия на солифенацин и комбинираните перорални контрацептиви (етинилестрадиол/ левоноргестрел).

Варфарин

Приемът на солифенацин не променя фармакокинетиката на R-варфарин или S-варфарин или техния ефект върху протромбиновото време.

Дигоксин

Приемът на солифенацин не показва ефекти върху фармакокинетиката на дигоксин.

Няма налични клинични данни при жени, които са забременяли докато са приемали солифенацин. Проучванията при животни не показват преки вредни ефекти върху фертилитета, ембрионалното/ феталното развитие или раждането (вижте точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Необходимо е внимание, когато продуктът е предписван на бременни жени.

Няма налични данни за екскреция на солифенацин в кърмата при хора. При мишки солифенацин и/ или неговите метаболити се екскретират в кърмата и предизвикват дозозависимо забавяне на растежа на новородени мишки (вижте точка 5.3). Поради това употребата на солифенацин трябва да се избягва при кърмене.

Тъй като солифенацин, подобно на другите антихолинергици, може да причини замъглено зрение, а нечесто и сънливост и умора (вижте точка 4.8), способността за шофиране и работа с машини може да бъде повлияна негативно.

Резюме на профила на безопасност

Поради фармакологичния ефект, солифенацин може да причини антихолинергични нежелани лекарствени реакции с (общо) лека или умерена тежест. Честотата на антихолинергичните нежелани реакции е свързана с дозата.

Най-често съобщаваната нежелана реакция при солифенацин е сухота в устата. Тя се е проявила при 11% от пациентите, лекувани с 5 mg дневно, 22% от пациентите, лекувани с 10 mg дневно и при 4% от пациентите, приемали плацебо. Тежестта на сухотата в устата най- общо е била лека и само в редки случаи е довела до преустановяване на лечението. Най-общо лекарственият продукт се приема добре (приблизително 99%) и приблизително 90% от пациентите, лекувани със солифенацин са провели пълния период от 12-седмично лечение при клиничните проучвания.

Списък на нежеланите лекарствени реакции в табличен вид

*наблюдавани след пускане на пазара

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/ риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 890 3417

уебсайт: www.bda.bg

Симптоми

Предозирането със солифенацинов сукцинат може потенциално да доведе до тежки антихолинергични ефекти. Най-високата доза солифенацинов сукцинат, приложена инцидентно на един пациент е била 280 mg в период от 5 часа и е довела до промени в умственото състояние, които не са изисквали хоспитализация.

Овладяване на симптомите

В случай на предозиране със солифенацинов сукцинат пациентът трябва да бъде лекуван с активен въглен. Стомашният лаваж е от полза, ако се приложи в рамките на 1 час, но не трябва да се предизвиква повръщане.

Както и при другите антихолинергици, симптомите могат да бъдат лекувани по следния начин:

• Тежки централни антихолинергични ефекти като халюцинации или изразена превъзбуда: лечение с физостигмин или карбакол.

• Гърчове или изразена превъзбуда: лечение с бензодиазепини.

• Дихателна недостатъчност: изкуствено дишане.

• Тахикардия: лечение с бета-блокери.

• Задържане на урина: катетеризация.

• Мидриаза: лечение с пилокарпин капки за очи и/ или поставяне на пациента в тъмна стая

Както и при другите антимускаринови продукти, в случаи на предозиране трябва да се обърне специално внимание на пациентите с известен риск от удължаване на QT интервала (например хипокалиемия, брадикардия и съвместно приложение на лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QT интервала) и съответните съпътстващи сърдечни заболявания (например исхемия на миокарда, аритмия, конгестивна сърдечна недостатъчност).