Mayzent 2 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Mayzent 2 mg
Mayzent е показан за лечение на възрастни пациенти с вторично прогресираща множествена склероза (ВПМС) с активно заболяване, доказано чрез пристъпи или данни от образна диагностика за възпалителна активност (вж. точка 5.1).
Лечението със сипонимод трябва да се започне и следи от лекар с опит в терапията на множествена склероза.
Преди започване на лечението пациентите трябва да бъдат генотипизирани по CYP2C9 и да се определи какъв е техния метаболизаторен статус по CYP2C9 (вж. точки 4.4, 4.5 и 5.2).
При пациенти с генотип CYP2C9*3*3, сипонимод не бива да се използва (вж. точки 4.3, 4.4 и
5.2).
Дозировка
Започване на лечението
Лечението трябва да се започне с една опаковка за титриране, която стига за 5 дни. Лечението започва с 0,25 mg веднъж дневно на ден 1 и 2, последвани от доза 0,5 mg веднъж дневно на ден 3, след това на доза 0,75 mg веднъж дневно на ден 4 и 1,25 mg на ден 5, за да се достигне предписаната на пациента поддържаща доза сипонимод, с която се започва на ден 6 (вж.
Таблица 1).
През първите 6 дни след започване на лечението препоръчителната дневна доза трябва да се приема веднъж дневно сутринта със или без храна.
Таблица 1 Схема за титриране на дозата за постигане на поддържащата доза
| Титриране | Титрираща доза | Схема за титриране | Доза |
| Ден 1 | 0,25 mg | 1 x 0,25 mg | |
| Ден 2 | 0,25 mg | 1 x 0,25 mg | |
| Ден 3 | 0,5 mg | 2 x 0,25 mg | ТИТРИРАЩА |
| Ден 4 | 0,75 mg | 3 x 0,25 mg | |
| Ден 5 | 1,25 mg | 5 x 0,25 mg | |
| Ден 6 | 2 mg1 | 1 x 2 mg1 | ПОДДЪРЖАЩА |
| 1 При пациенти с генотип CYP2C9*2*3 или *1*3 препоръчителната поддържаща доза е 1 mg, приет веднъж дневно (1 x 1 mg или 4 x 0,25 mg) (вж. по-горе и точки 4.4 и 5.2). Допълнителна експозиция на 0,25 mg на ден 5 не компрометира безопасността напациента. | |||
Поддържащо лечение
При пациенти с генотип CYP2C9*2*3 или *1*3, препоръчителната поддържаща доза е 1 mg
Препоръчителната поддържаща доза сипонимод при пациентите с всички останали CYP2C9 генотипове е 2 mg.
Mayzent се приема веднъж дневно.
Пропусната(и) доза(и) при започване на лечението
През първите 6 дни от лечението, ако се пропусне една титрираща доза в един ден, лечението трябва да се започне отново с нова опаковка за титриране.
Пропусната доза след ден 6
Ако се пропусне една доза, трябва да се приеме следващата доза по предписание; като следващата доза не трябва да се удвоява.
Подновяване на поддържащата терапия след прекъсване на лечението
Ако поддържащата терапия се прекъсне за 4 или повече последователни дневни дози, лечението със сипонимод трябва да започне отново с нова опаковка за титриране.
Специални популации Старческа възраст
Сипонимод не е проучван при пациенти на възраст 65 години и повече. В клиничните проучвания са включвани пациенти на възраст до 61 години. Сипонимод трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти в старческа възраст поради недостатъчни данни за безопасност и ефикасност (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Въз основа на клинични фармакологични проучвания не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Сипонимод не трябва да се използва при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане (клас С по Child-Pugh) (вж. точка 4.3). Въпреки че не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с лека или умерена степен на чернодробно увреждане, необходимо е повишено внимание при започване на лечение при такива пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на сипонимод при деца и юноши на възраст от 0 до 18 години все още не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Перорално приложение. Сипонимод се приема със или без храна. Филмираните таблетки трябва да се гълтат цели с вода.
-
Свръхчувствителност към активното вещество, или към фъстъци, соя или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Имунодефицитен синдром.
-
Анамнеза за прогресираща многоогнищна левкоенцефалопатия или криптококов менингит.
-
Активно злокачествено заболяване.
-
Тежка степен на чернодробно увреждане (клас С по Child-Pugh).
-
Пациенти, които в предходните 6 месеца са имали миокарден инфаркт (МИ), нестабилна стенокардия, мозъчен инсулт/преходна исхемична атака (ПИА), декомпенсирана сърдечна недостатъчност (изискваща болнично лечение) или сърдечна недостатъчност клас III/IV според Нюйоркската кардиологична асоциация (New York Heart Association - NYHA) (вж. точка 4.4).
-
Пациенти с анамнеза за втора степен атриовентрикуларен (AV) блок Mobitz тип ІІ, AV блок от трета степен, синоатриален сърдечен блок или синдром на болния синусов възел, ако не им е поставен пейсмейкър (вж. точка 4.4).
-
Пациенти хомозиготи по CYP2C9*3 (CYP2C9*3*3) генотип (слаби метаболизатори).
-
През периода на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват ефективна контрацепция (вж. точки 4.4 и 4.6).
Инфекции
Риск от инфекции
Основен фармакодинамичен ефект на сипонимод е дозозависимото намаляване на броя на лимфоцитите в периферна кръв, които достигат до 20-30% от изходните си нива. Този ефект се дължи на обратима секвестрация на лимфоцити в лимфоидната тъкан (вж. точка 5.1).
Ефектите на сипонимод върху имунната система могат да повишат риска от възникване на инфекции (вж. точка 4.8).
Преди да се започне лечение трябва да бъде предоставено неотдавна направено изследване на пълна кръвна картина (ПКК) (т.е. в рамките на последните 6 месеца или след спиране на предшестваща терапия). Препоръчва се също така ПКК да се изследва 3 до 4 месеца след започване на лечението и поне веднъж годишно след това, както и в случай че има признаци на инфекция. Ако се потвърди абсолютен брой на лимфоцитите <0,2 x 109/l, дозата трябва да се намали на 1 mg, тъй като по време на клиничните проучвания дозата на сипонимод е намалявана при пациенти с абсолютен брой на лимфоцитите <0,2 x 109/l. Ако се потвърди абсолютен брой на лимфоцитите <0,2 x 109/l при пациенти, които вече получават сипонимод
1 mg, лечението със сипонимод трябва да се прекъсне, докато броят на лимфоцитите стане
0,6 x 109/l, след което може да се обмисли подновяване на лечението със сипонимод.
Започването на лечение трябва да се отложи при пациенти с тежка активна инфекция, докато инфекцията отмине. Тъй като остатъчните фармакодинамични ефекти, като понижаване на броя на лимфоцитите в периферната кръв, могат да се задържат 3 до 4 седмици след преустановяване на лечението, наблюдението за поява на инфекции трябва да продължи през целия този период (вж. по-долу раздел „Спиране на лечението със сипонимод“).
Пациентите трябва да бъдат инструктирани да информират незабавно своя лекар при поява на симптоми на инфекция. Необходимо е да се приложат ефективни диагностични и терапевтични стратегии при пациентите със симптоми на инфекция по време на лечение. Трябва да се обмисли прекъсване на лечението със сипонимод, ако пациентът развие сериозна инфекция.
Съобщава се за случаи на криптококов менингит (КМ) при лечение със сипонимод. Пациентите със симптоми и признаци, съответстващи на КМ трябва да бъдат подложени на внимателна диагностична оценка. Лечението със сипонимод трябва да се прекъсне, докато се изключи КМ. Ако се диагностицира КМ, трябва да се започне съответна терапия.
Прогресираща многоогнищна левкоенцефалопатия
Съобщава се за случаи на прогресираща многоогнищна левкоенцефалопатия (ПМЛ) при лечение със сипонимод (вж. точка 4.8). Лекарите трябва да бъдат внимателни за клинични симптоми или находка от магнитно-резонансната томография (МРТ), предполагащи наличие на ПМЛ. Ако се подозира ПМЛ, лечението със сипонимод трябва да се прекъсне, докато се изключи ПМЛ. Ако се потвърди ПМЛ, лечението със сипонимод трябва да се преустанови.
Съобщава се за възпалителен синдром при имунно възстановяване (immune reconstitution inflammatory syndrome, IRIS) при пациенти, лекувани с рецепторни модулатори на
сфингозин 1-фосфат (S1P), включително сипонимод, които са развили ПМЛ и впоследствие са преустановили лечението. IRIS се проявява като клиничен спад в състоянието на пациента, който може да бъде бърз и може да доведе до сериозни неврологични усложнения или смърт, и често е свързан с характерни промени в МРТ. Времето до възникване на IRIS при пациенти с ПМЛ обикновено е от седмици до месеци след преустановяване на приема на модулатора на S1P рецептора. Трябва да се предприеме проследяване за развитие на IRIS и подходящо лечение на свързаното с него възпаление.
Херпес вирусна инфекция
Случаи на херпес вирусна инфекция (включително случаи на менингит или менингоенцефалит, причинени от варицела зостер вирус [VZV]) са възниквали по всяко време от лечението със сипонимод. Ако възникне херпесен менингит или менингоенцефалит, приемът на сипонимод трябва да бъде преустановен и трябва да се приложи подходящо лечение за съответната инфекция. Пациентите без потвърдена от лекар анамнеза за прекарана варицела или без наличие на документация за проведен пълен курс на имунизация срещу VZV, трябва да бъдат изследвани за наличие на антитела срещу VZV преди започване на лечението с сипонимод (вж. по-долу раздел „Имунизации“).
Имунизации
Препоръчва се провеждане на пълен курс на имунизация с ваксина срещу варицела при пациенти без антитела преди започване на лечението със сипонимод, след което започването на лечението трябва да се отложи с 1 месец, за да може да има пълен ефект от имунизацията (вж. точка 4.8).
Използването на живи атенюирани ваксини трябва да се избягва, докато пациентите приемат сипонимод и в продължение на 4 седмици след спиране на лечението (вж. точка 4.5).
Други видове ваксини могат да бъдат по-малко ефективни, ако се приложат по време на лечението със сипонимод (вж. точка 4.5). Препоръчва се прекъсване на лечението 1 седмица преди и 4 седмици след планирана имунизация. Ако лечението със сипонимод се спре с цел имунизация, трябва да се вземе предвид вероятността от възобновяване активността на заболяването (вж. раздел „Спиране на лечението със сипонимод“ по-долу).
Съпътстващо лечение с антинеопластични, имуномодулиращи или имуносупресивни средства Антинеопластичнитe, имуномодулиращите или имуносупресивните средства (включително кортикостероиди) трябва да се прилагат с повишено внимание поради риск от адитивен ефект върху имунната система по време на лечението (вж. точка 4.5).
Макулен едем
Макулен едем със или без зрителни смущения се съобщава по-често при сипонимод (1,8%), отколкото при плацебо (0,2%), в клиничното проучване фаза III (вж. точка 4.8). Мнозинството от случаите настъпват в рамките на първите 3-4 месеца от лечението. Поради тази причина се препоръчва офталмологичен преглед 3-4 месеца след започване на лечението. Тъй като случаи на макулен едем са наблюдавани и при дългосрочно лечение, пациентите трябва да съобщават за зрителни нарушения по всяко време, докато са на лечение със сипонимод, и се препоръчва да се прави оценка на фундуса, включително макулата.
Лечение със сипонимод не трябва да се започва при пациенти с макулен едем до отзвучаването му.
Сипонимод трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с анамнеза за захарен диабет, увеит или подлежащо/съпътстващо заболяване на ретината поради възможността за повишаване на риска от развитие на макулен едем (вж. точка 4.8). Препоръчва се при тези пациенти да се направи офталмологична оценка преди започване на лечението и редовно по време на лечението със сипонимод, за да се установи появата на макулен едем.
Не са оценявани ефектите от продължаване на терапията със сипонимод при пациенти с макулен едем. Препоръчва се преустановяване на приема на сипонимод, ако пациентът развие макулен едем. След като заболяването отзвучи, при вземане на решение дали да се поднови приема на сипонимод или не, трябва да се вземат предвид потенциалните ползи и рискове за отделния пациент.
Брадиаритмия
Започването на лечение със сипонимод води до преходно понижение на сърдечната честота и може също да бъде свързано със забавяне в атриовентрикуларната проводимост (вж. точки 4.8 и 5.1). Поради тази причина при започване на лечението се прилага схема на титриране, за да се достигне поддържащата доза на ден 6 (вж. точка 4.2).
След прилагане на първата доза от схемата на титриране, понижението на сърдечната честота започва в рамките на първия час и спадът през ден 1 е максимален приблизително на 3-ия до
4-ия час. При продължаване на възходящото титриране се наблюдава по-нататъшно спадане на сърдечната честота през следващите дни, достигащо максимум спрямо ден 1 (изходно ниво) на ден 5 до 6. Най-голямото понижение по отношение на средната стойност на сърдечната честота след приема на лекарството се наблюдава на ден 1, със спадане на пулса средно с 5 до 6 удара в минута. Спадането в сърдечната честота след прием на лекарството през следващите дни е по-малко изразено. С продължаване на лечението сърдечната честота започва да се повишава след ден 6 и достига нива, съпоставими с тези при плацебо в рамките на 10 дни след започване на лечението.
Сърдечна честота под 40 удара в минута се наблюдава рядко. Забавянето в атриовентрикуларната проводимост се изявява в повечето случаи като първа степен атриовентрикуларен (AV) блок (удължен PR интервал на електрокардиограмата). В клиничните проучвания втора степен AV блок, обикновено Mobitz тип I (Wenckebach), е наблюдаван при по-малко от 1,7% от пациентите при започване на лечението.
Повечето от случаите на брадиаритмия или забавяне в атриовентрикуларната проводимост са асимптомни, преходни и отминават в рамките на 24 часа, и не изискват преустановяване на лечението. В случай че възникнат симптоми след прием на дозата (замаяност, болка в гръдния кош, която не е свързана със сърцето, и главоболие), трябва да се започне подходящо клинично лечение, а наблюдението трябва да продължи до отминаване на симптомите. Ако се налага, понижаването на сърдечната честота, предизвикано от сипонимод, може да бъде неутрализирано чрез парентерално приложение на атропин или изопреналин.
Препоръки при започване на лечението при пациенти с вече съществуващи сърдечни заболявания
Като предпазна мярка пациентите със следните сърдечни заболявания трябва да бъдат наблюдавани в продължение на 6 часа след приема на първата доза сипонимод за признаци и симптоми на брадикардия (вж. също точка 4.3):
-
синусова брадикардия (сърдечна честота <55 удара в минута),
-
анамнеза за първа или втора степен [Mobitz тип I] AV блок,
-
анамнеза за миокарден инфаркт или
-
анамнеза за сърдечна недостатъчност (пациенти с клас I и II по NYHA).
При тези пациенти се препоръчва да се направи електрокардиограма (ЕКГ) преди започване на лечението и в края на периода за наблюдение. Ако след приема на дозата възникнат брадиаритмия или симптоми, свързани с проводни нарушения, или ако ЕКГ 6 часа след приема на дозата показва новопоявил се втора или по-висока степен AV блок или QTc ≥500 msec, трябва да се започне подходящо лечение и наблюдението да продължи до отминаване на симптомите/находката. Ако е необходимо фармакологично лечение, проследяването трябва да продължи през цялото денонощие, като 6-часовото проследяване трябва да се повтори след втората доза.
Поради риска от сериозни нарушения в сърдечния ритъм или значима брадикардия, сипонимод
не трябва да се използва при пациенти с:
-
анамнеза за симптоматична брадикардия или рецидивиращ синкоп,
-
неконтролирана хипертония или
-
тежка нелекувана сънна апнея.
При такива пациенти лечение със сипонимод трябва да се има предвид само ако очакваните ползи превишават потенциалните рискове и трябва да се потърси консултация с кардиолог преди започване на лечението, за да се определи най-подходящата стратегия за проследяване.
Задълбочено проучване на QT интервала не показва наличие на значим директен ефект на удължаване на QT интервала и че сипонимод не е свързан с аритмогенен потенциал, дължащ се на удължаване на QT интервала. Започването на лечение може да доведе до понижение на сърдечната честота и индиректно удължаване на QT интервала по време на фазата на титриране. Сипонимод не е проучен при пациенти със значимо удължен QT интервал (QTc
>500 msec) или които са на лечение с лекарствени продукти, удължаващи QT интервала. Ако се обмисля лечение със сипонимод при пациенти с вече съществуващо значимо удължаване на QT интервала или които вече се лекуват с лекарствени продукти, удължаващи QT интервала с известни аритмогенни свойства, трябва да се потърси консултация с кардиолог преди започване на лечението, за да се определи най-подходящата стратегия за проследяване по време на започване на лечението.
Сипонимод не е проучван при пациенти с аритмии, изискващи лечение с антиаритмични лекарствени продукти клас Ia (напр. хинидин, прокаинамид) или клас III (напр. амиодарон, соталол). Антиаритмичните лекарствени продукти клас Ia и клас III са свързани със случаи на torsades de pointes при пациенти с брадикардия. Тъй като започването на лечението води до понижение на сърдечната честота, сипонимод не трябва да се използва съвместно с такива лекарствени продукти при започване на лечението.
Опитът е ограничен при пациенти със съпътстваща терапия с понижаващи сърдечната честота калциеви антагонисти (като верапамил или дилтиазем) или други лекарства, които могат да понижат сърдечната честота (напр. ивабрадин или дигоксин), тъй като тези лекарствени продукти не са проучвани при пациенти на лечение със сипонимод в клинични проучвания.
Съпътстващото приложение с тези средства при започване на лечението може да е свързано с тежка брадикардия и сърдечен блок. Поради потенциалния адитивен ефект върху сърдечната честота, лечение със сипонимод по принцип не трябва да се започва при пациенти със съпътстваща терапия с тези вещества (вж. точка 4.5). При тези пациенти лечение със сипонимод следва да се има предвид само ако очакваните ползи надвишават потенциалните рискове.
Ако се обмисля съпътстващо приложение на някое от веществата по-горе при започване на лечението със сипонимод, трябва да се потърси консултация с кардиолог във връзка с преминаването към друг лекарствен продукт, който не понижава сърдечната честота, или за подходящо проследяване при започване на лечението.
Брадиаритмичните ефекти са по-изразени, когато сипонимод се добави към терапия с бета блокери. При пациенти, приемащи установена доза бета блокер, трябва да се има предвид сърдечната честота в покой преди започване на лечението. Ако сърдечната честота в покой е
>50 удара в минута при продължително лечение с бета блокер, може да се започне лечение със сипонимод. Ако сърдечната честота в покой е ≤50 удара в минута, лечението с бета блокер трябва да се прекъсне, докато сърдечната честота на изходно ниво стане >50 удара в минута.
Тогава може да се започне лечението със сипонимод и да се поднови приемът на бета блокер след приключване на възходящото титриране на дозата на сипонимод и достигане на прицелната поддържаща доза (вж. точка 4.5).
Чернодробна функция
Трябва да се представят скорошни (т.е. в рамките на последните 6 месеца) изследвания на трансаминази и билирубин преди започване на лечението със сипонимод.
В клиничното проучване фаза III са наблюдавани стойности на аланин аминотрансферазата (АLT) или аспартат аминотрансферазата (АST) три пъти над горна граница на нормата (ГГН) при 5,6% от пациентите, лекувани със сипонимод 2 mg спрямо 1,5% от пациентите, получаващи плацебо (вж. точка 4.8). В клинични проучвания лечението е преустановявано при 3-кратно повишение на трансаминазите и ако пациентът има симптоми, свързани с нарушена чернодробна функция, или ако повишението е над 5 пъти. В клиничното проучване фаза III, 1% от всички случаи на преустановяване отговарят на един от тези критерии.
При пациентите, които имат симптоми, предполагащи чернодробна дисфункция, трябва да се изследват чернодробните ензими и да се преустанови приемът на сипонимод, ако се потвърди значимо чернодробно увреждане. Подновяването на терапията ще зависи от това дали ще се установи наличие на друга причина за чернодробното увреждане и какви ще са ползите за пациента при подновяване на терапията спрямо риска от повторна поява на чернодробна дисфункция.
Въпреки че липсват данни, че пациентите с вече съществуващо чернодробно заболяване са с повишен риск от повишаване на стойностите на чернодробните функционални показатели при прием на сипонимод, е необходимо повишено внимание при пациенти с анамнеза за значимо чернодробно заболяване.
Кожни неоплазми
За базалноклетъчен карцином (BCC) и други кожни неоплазми, включително сквамозноклетъчен карцином (SCC) и злокачествен меланом, се съобщава при пациенти, лекувани със сипонимод, особено при пациенти с по-голяма продължителност на лечението (вж. точка 4.8).
Препоръчва се преглед на кожата на всички пациенти при започване на лечението и след това на всеки 6 до 12 месеца, като се вземе предвид клиничната преценка. При по-голяма продължителност на лечението трябва да се извършват обстойни прегледи на кожата.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани незабавно да съобщават на своя лекар за съмнителни кожни лезии. Пациентите, лекувани със сипонимод, трябва да бъдат предупредени да не се излагат на слънце без защитни средства. При тези пациенти не бива да се прилага съпътстваща фототерапия с UV-B лъчи или PUVA-фотохимиотерапия.
Неочаквани неврологични или психиатрични симптоми/признаци
Редки случаи на синдром на обратима задна енцефалопатия (СОЗЕ) се съобщават при друг модулатор на сфингозин-1-фосфат (S1P) рецептора. Такива събития не са съобщавани при сипонимод в програмата за разработване. Независимо от това, ако пациент на лечение със сипонимод получи някакви неврологични или психиатрични симптоми/признаци (напр. когнитивен дефицит, промени в поведението, кортикални зрителни нарушения или някакви други неврологични кортикални симптоми/признаци или някакъв симптом/признак, предполагащ повишаване на вътречерепното налягане) или бързо влошаващ се неврологичен статус, трябва бързо да се направи пълен физикален и неврологичен преглед и да се обмисли провеждане на МРТ.
Предшестващо лечение с имуносупресиращи или имуномодулиращи терапии
Когато се преминава на сипонимод от други болест-модифициращи лекарства, трябва да се имат предвид полуживотът и механизмът на действие на другото лекарство, за да се избегне адитивен ефект върху имунната система, като в същото време се минимизира рискът от реактивация на болестта. Препоръчва се да се изследва броят на лимфоцитите в периферната кръв (ПКК) преди започване на сипонимод, за да е сигурно, че имунните ефекти от предшестващата терапия (напр. цитопения) са отминали.
Поради характеристиките и продължителността на ефектите на потискане на имунната система, които има алемтузумаб, описани в неговата продуктова информация, не се препоръчва започване на лечение със сипонимод след алемтузумаб.
Сипонимод може като цяло да се започне незабавно след преустановяване приема на интерферон бета или глатирамер ацетат.
Влияние върху кръвното налягане
Пациентите с неконтролирана с лекарствени продукти хипертония са изключени от клиничните проучвания и се изисква специално внимание, ако пациенти с неконтролирана хипертония се лекуват със сипонимод.
Има по-чести съобщения за случаи на хипертония при пациентите на сипонимод (12,6%), отколкото при тези на плацебо (9,0%), в клиничното проучване фаза III при пациенти с ВПМС. Лечението със сипонимод води до повишаване на систолното и диастолното артериално налягане като това започва скоро след започване на лечението, достигайки максимален ефект приблизително на 6-ия месец от лечението (систолно 3 mmHg, диастолно 1,2 mmHg) и оставайки стабилно след това. Ефектът се запазва при продължаване на лечението.
Артериалното налягане трябва редовно да се проследява по време на лечението със сипонимод. CYP2C9 генотип
Преди започване на лечението със сипонимод при пациентите трябва да бъде определен генотипа по отношение на CYP2C9, за да се определи техния CYP2C9 метаболитен статус (вж. точка 4.2). Пациентите, които са хомозиготи по CYP2C9*3 (CYP2C9*3*3 генотип: приблизително 0,3 до 0,4% от популацията) не трябва да бъдат лекувани със сипонимод.
Употребата на сипонимод при тези пациенти води до значително повишени нива на сипонимод в плазмата. Препоръчителната поддържаща доза е 1 mg дневно при пациентите с CYP2C9*2*3 генотип (1,4-1,7% от популацията) и при пациентите с *1*3 генотип (9-12% от популацията), за да се избегне повишена експозиция на сипонимод (вж. точки 4.2 и 5.2).
Жени с детероден потенциал
Поради риска за плода сипонимод е противопоказан по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват ефективна контрацепция. Преди започване на лечението жените с детероден потенциал трябва да бъдат информирани за съществуващия риск за плода, трябва да имат отрицателен резултат от тест за бременност и трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението и най-малко 10 дни след спирането му (вж. точки 4.3 и 4.6).
Спиране на лечението със сипонимод
Рядко се съобщава за случаи на силно обостряне на заболяването, включително пристъп на болестта, след преустановяване на приема на друг S1P рецепторен модулатор. Трябва да се има предвид възможността за силно обостряне на заболяването след спиране на лечението със сипонимод. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за съответните признаци на възможно тежко обостряне или възвръщане на активността на заболяването във висока степен при преустановяване на приема на сипонимод и при необходимост да се започне подходящо лечение.
След спиране на лечението със сипонимод, той остава в кръвта в продължение на до 10 дни. Започването на друго лечение през този интервал ще доведе до съпътстваща експозиция на сипонимод.
След спиране на терапията със сипонимод при ПМЛ се препоръчва пациентите да бъдат наблюдавани за развитие на възпалителен синдром при имунно възстановяване (ПМЛ-IRIS) (вж. по-горе раздел „Прогресираща многоогнищна левкоенцефалопатия“).
При мнозинството от пациентите с ВПМС (90%) броят на лимфоцитите се връща в нормалните граници в рамките на 10 дни след спиране на лечението. Независимо от това остатъчни фармакодинамични ефекти, като например ефектът на понижаване на броя на лимфоцитите в периферната кръв може да се задържи до 3-4 седмици след приема на последната доза.
Употребата на имуносупресори през този период може да има адитивен ефект върху имунната система и поради тази причина е необходимо повишено внимание в продължение на 3 до
4 седмици след приема на последната доза. Взаимодействие с хематологични тестове
Тъй като сипонимод понижава броя на лимфоцитите в кръвта чрез преразпределение във вторичните лимфоидни органи, броят на лимфоцитите в периферната кръв не може да се използва за диференциално броене при пациентите на лечение със сипонимод. Лабораторните тестове, включващи използването на циркулиращи мононуклеарни клетки, се нуждаят от по-голям обем кръв поради намаления брой на циркулиращите лимфоцити.
Помощни вещества
Таблетките съдържат соев лецитин. Пациентите със свръхчувствителност към фъстъци или соя не трябва да приемат сипонимод (вж. точка 4.3).
Таблетките съдържат лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми като непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
Антинеопластични, имуномодулиращи или имуносупресивни терапии
Сипонимод не е проучван в комбинация с антинеопластични, имуномодулиращи или имуносупресивни терапии. Необходимо е повишено внимание при съпътстващото им приложение поради риск от адитивен ефект върху имунната система по време на такава терапия, както и няколко седмици след спирането на приложението на някой от тези продукти (вж. точка 4.4).
Поради характеристиките и продължителността на имуносупресивните ефекти на алемтузумаб, описани в неговата продуктова информация, не се препоръчва започване на лечение със сипонимод след алемтузумаб освен ако ползите от лечението не превишават ясно рисковете при отделния пациент (вж. точка 4.4).
Антиаритмични лекарствени продукти, лекарствени продукти, удължаващи QT интервала, лекарствени продукти, които могат да понижат сърдечната честота
При започване на лечението сипонимод не трябва да се прилага при пациенти със съпътстващ прием на антиаритмични лекарствени продукти клас Ia (напр. хинидин, прокаинамид) или клас III (напр. амиодарон, соталол), лекарствени продукти, удължаващи QT интервала, с известни аритмогенни свойства, калциеви антагонисти, понижаващи сърдечната честота (като верапамил или дилтиазем) или други вещества, които могат да понижат сърдечната честота (напр. ивабрадин или дигоксин) поради потенциалните адитивни ефекти върху сърдечната честота (вж. точка 4.4). Няма данни относно съпътстващото приложение на тези лекарствени продукти и сипонимод. Съпътстващото приложение на тези вещества при започване на лечението може да бъде свързано с тежка брадикардия и сърдечен блок. Поради потенциалния
адитивен ефект върху сърдечната честота, лечението със сипонимод по принцип не трябва да се започва при пациенти, които едновременно се лекуват с тези вещества (вж. точка 4.4.). Ако се обмисля лечение със сипонимод, трябва да се потърси консултация с кардиолог относно преминаването към лекарствени продукти, които не понижават сърдечната честота, или провеждането на подходящо проследяване при започване на лечението.
Бета блокери
Необходимо е повишено внимание при започване на лечение със сипонимод при пациенти, приемащи бета блокери поради адитивните ефекти по отношение на понижението на сърдечната честота (вж. точка 4.4). Лечение с бета блокер може да се започне при пациенти, приемащи установени дози сипонимод.
Отрицателният хронотропен ефект от едновременното приложение на сипонимод и пропранолол е изследван в специално проучване, оценяващо фармакодинамиката/безопасността. Добавянето на пропранолол към сипонимод във фармакокинетично/фармакодинамично стационарно състояние има по-малко изразен отрицателен хронотропен ефект (по-малко от адитивен ефект), отколкото при добавянето на сипонимод към пропранолол във фармакокинетично/фармакодинамично стационарно състояние (адитивен хронотропен ефект).
Имунизации
Употребата на живи атенюирани ваксини може да е свързано с риск от инфекции и поради тази причина трябва да се избягва по време на лечението със сипонимод и в продължение на
4 седмици след спиране на лечението (вж. точка 4.4).
По време на лечението и в продължение на 4 седмици след спиране на лечението със сипонимод, имунизациите могат да бъдат по-слабо ефективни. Ефикасността на имунизациите не се счита за компрометирана, ако лечението със сипонимод се спре 1 седмица преди имунизацията до 4 седмици след нея. Данните от едно специално проучване при здрави доброволци фаза I, при съпътстващо лечение със сипонимод с противогрипни ваксини или при по-кратък период на прекъсване на лечението (от 10 дни преди до 14 дни след имунизацията), показват по-ниски нива на отговор (приблизително с 15% до 30% по-малко) в сравнение с плацебо, като същевременно ефикасността на ваксината PPV 23 не е компрометирана от съпътстващото лечение със сипонимод (вж. точка 4.4).
Потенциал на други лекарствени продукти да повлияят фармакокинетиката на сипонимод
Цитохром Р450 (CYP2C9) е основният метаболизиращ ензим за сипонимод, отговорен за 79,5% от метаболизма при екстензивни метаболизатори с генотип CYP2C9*1*1. Остатъчното елиминиране на сипонимод се приписва на различни други цитохроми, всеки от които е отговорен за малка част от елиминирането.
Инхибитори на CYP2C9
Не се препоръчва съпътстващо приложение на сипонимод с лекарствени продукти, които водят до умерено или силно инхибиране на CYP2C9, тъй като се очаква клинично значимо повишение на експозицията на сипонимод, съответно 2 или 4 пъти.
Едновременното приложение на флуконазол (умерен двоен инхибитор на CYP2C9/CYP3A4) 200 mg дневно в стационарно състояние и единична доза сипонимод 4 mg при здрави доброволци с CYP2C9*1*1 генотип води до 2-кратно увеличение на площта под кривата плазмена концентрация/време (AUC) на сипонимод. Според изследването на потенциала за лекарствени взаимодействия, използващо физиологично базирано фармакокинетично (PBPK) моделиране, се очаква максимум 2,2-кратно увеличение на AUC при всички типове умерени инхибитори на CYP2C9, в зависимост от CYP2C9 генотипа.
Индуктори на CYP2C9 и CYP3A4
Сипонимод може да се комбинира с повечето индуктори на CYP2C9 и CYP3A4. Независимо от това, поради очаквано намаляване на експозицията на сипонимод, трябва да се обмисли доколко подходящо е лечението и какви са възможните ползи от него при комбиниране на сипонимод:
-
с двойни индуктори силен CYP3A4/умерен CYP2C9 (напр. рифампицин, карбамазепин) при всички пациенти, независимо от генотипа. Едновременното приложение на 2 mg сипонимод и 600 mg рифампицин намалява AUCtau,ss и Cmax,ss на сипонимод съответно с 57% и 45% при участници с CY2C9*1*1 генотип;
-
с умерени CYP3A4 индуктори (напр. ефавиренц, модафинил) при пациенти с CYP2C9*1*3 или *2*3 генотип. Най-силно изразено намаляване на експозицията на сипонимод с 35% (AUCtau,ss) и 39% (Cmax,ss) се очаква след едновременно приложение на 1 mg сипонимод дневно и 600 mg ефавиренц дневно при пациенти с генотип CYP2C9*1*3, в сравнение с пациенти с генотип CYP2C9*1*1, получаващи препоръчителната доза 2 mg сипонимод без съпътстващо лекарство. Липсват клинични данни за сипонимод в комбинация с умерени индуктори на CYP3A4.
Перорални контрацептиви
Едновременното приложение със сипонимод не води до клинично значими ефекти върху фармакокинетиката и фармакодинамиката на комбинираните перорални контрацептиви, съдържащи етинилестрадиол и левоноргестрел. Следователно при лечение със сипонимод ефикасността на проучените контрацептиви се запазва.
Не са провеждани проучвания за взаимодействия с перорални контрацептиви, съдържащи други прогестагени, независимо от това не се очаква сипонимод да повлияе ефикасността на пероралните контрацептиви.
Жени с детероден потенциал/контрацепция при жени
Сипонимод е противопоказан при жени с детероден потенциал, които не използват ефективна контрацепция (вж. точка 4.3). Поради това, преди започване на лечението при жени с детероден потенциал, трябва да e налице отрицателен резултат от тест за бременност и да се направи консултация във връзка със сериозния риск за плода. Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението и в продължение на поне десет дни след приема на последната доза сипонимод (вж. точка 4.4).
Конкретни мерки са включени също в информационния пакет за лекари. Тези мерки трябва да се приложат на жените преди да се предпише сипонимод и по време на лечението.
При спиране на лечението със сипонимод поради планирано забременяване трябва да се има предвид възможното възобновяване на активността на заболяването (вж. точка 4.4).
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на сипонимод при бременни жени. Проучванията при животни показват индуцирана от сипонимод ембриотоксичност и фетотоксичност при плъхове и зайци, и тератогенност при плъхове, включително ембрио-фетална смърт и скелетни или висцерални малформации при нива на експозиция, сравними с експозицията при хора при дневна доза 2 mg (вж. точка 5.3). В допълнение, клиничният опит с друг модулатор на сфингозин-1-фосфат рецептора показа 2-кратно повишение на риска от възникване на големи вродени малформации, когато се прилага по време на бременност, сравнено с честотата, наблюдавана в общата популация.
Затова сипонимод е противопоказан по време на бременност (вж. точка 4.3). Лечението със сипонимод трябва да се спре поне 10 дни преди планирането на бременност (вж. точка 4.4). Ако жена забременее по време на лечението, приемът на сипонимод трябва да се преустанови.
Необходимо е да се направи медицинска консултация относно риска от увреждане на плода, свързан с лечението, както и да се провеждат ултразвукови прегледи.
Кърмене
Не е известно дали сипонимод или неговите главни метаболити се екскретират в кърмата. Сипонимод и неговите метаболити се екскретират в млякото при плъхове. Сипонимод не трябва да се прилага в периода на кърмене.
Фертилитет
Ефектът на сипонимод върху фертилитета при хора не е оценяван. Сипонимод не оказва влияние върху мъжките репродуктивни органи при плъхове и маймуни и върху параметрите, свързани с фертилитета при плъхове.
Сипонимод не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Независимо от това, понякога е възможно да възникне замаяност в началото на лечението със сипонимод. Следователно, пациентите не трябва да шофират или да работят с машини в рамките на първия ден от започване на лечението със сипонимод (вж. точка 4.4).
Обобщение на профила на безопасност
Профилът на безопасност на сипонимод се основава на данните от основното клинично проучване. Най-честите нежелани реакции,установени в основната част на проучването A2304, са главоболие (15%) и хипертония (12,6%). Информацията, свързана с безопасността, от продължението на дългосрочното проучване A2304 съответства с тази, наблюдавана в основната част.
Табличен списък на нежеланите реакции
В рамките на всеки системо-органен клас нежеланите реакции се подреждат по честота като най-честите реакции са първи. В допълнение, съответстващата категория по честота на всяка нежелана реакция се основава на следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до
<1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 2 Табличен списък на нежеланите реакции
| Инфекции и инфестации | |
| Чести | Херпес зостер |
| Редки | Прогресираща многоогнищна левкоенцефалопатия |
| С неизвестна честота | Криптококов менингит |
| Неоплазми – доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи) | |
| Чести | Меланоцитен невус Базалноклетъчен карцином |
| Нечести | Сквамозноклетъчен карцином Злокачествен меланом |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | |
| Чести | Лимфопения |
| Нарушения на имунната система | |
| Редки | Възпалителен синдром при имунно възстановяване (IRIS) |
| С неизвестна честота | Реакции на свръхчувствителност, включително обрив, уртикария и ангиоедем |
| Нарушения на нервната система | |
| Много чести | Главоболие |
| Чести | Замаяност Гърчове Тремор |
| Нарушения на очите | |
| Чести | Макулен едем |
| Сърдечни нарушения | |
| Чести | БрадикардияАтриовентрикуларен блок (първа и втора степен) |
| Съдови нарушения | |
| Много чести | Хипертония |
| Стомашно-чревни нарушения | |
| Чести | Гадене Диария |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | |
| Чести | Болка в крайник |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | |
| Чести | Периферни отоци Астения |
| Изследвания | |
| Много чести | Повишаване на чернодробните функционални показатели |
| Чести | Понижаване на белодробните функционални показатели |
Описание на избрани нежелани реакции
Инфекции
В клиничното проучване фаза III при пациенти с ВПМС общата честота на инфекциите е сравнима между пациентите на сипонимод и тези на плацебо (съответно 49,0% спрямо 49,1%). Независимо от това, се съобщава за повишаване на честотата на поява на херпес зостер инфекциите при сипонимод (2,5%) спрямо плацебо (0,7%).
Възниквали са случаи на менингит или менингоенцефалит, причинени от варицела зостер вирус, по всяко време от лечението със сипонимод. Съобщава се също за случаи на криптококов менингит (КM) при лечение със сипонимод (вж. точка 4.4).
Макулен едем
Случаи на макулен едем се съобщават по-често при пациентите, приемащи сипонимод (1,8%), отколкото при тези на плацебо (0,2%). Въпреки че мнозинството от случаите възникват в рамките на 3 до 4 месеца след започване на лечението, има съобщени случаи и при пациенти, лекувани със сипонимод повече от 6 месеца (вж. точка 4.4). При някои пациенти се изявява със замъглено зрение или намаляване на зрителната острота, но други са асимптомни и биват диагностицирани в хода на рутинен офталмологичен преглед. Макулният едем като цяло се подобрява или спонтанно отминава след преустановяване на лечението. Рискът от повторна поява след подновяване на лечението не е изследван.
Брадиаритмия
Започването на лечение със сипонимод води до преходно забавяне на сърдечната честота и може да е свързано също така със забавяне в атриовентрикуларната проводимост (вж. точка 4.4). Брадикаридия се съобщава при 6,2% от пациентите на лечение със сипонимод
спрямо 3,1% от тези на лечение с плацебо, а AV блок при 1,7% от пациентите на лечение със сипонимод спрямо 0,7% от тези на лечение с плацебо (вж. точка 4.4).
Максимално спадане на сърдечната честота се наблюдава през първите 6 часа след приема на дозата.
Преходно дозозависимо понижение на сърдечната честота се наблюдава в началната фаза на титриране на дозата и достига плато при дози ≥5 mg. Случаи на брадиаритмия (AV блокове и синусови паузи) се установяват с по-висока честота при лечение със сипонимод в сравнение с плацебо.
Повечето случаи на AV блок и синусови паузи настъпват при дози над терапевтичната от 2 mg, със забележимо по-висока честота при липса на титриране на дозата, отколкото при титриране на дозата.
Предизвиканото от сипонимод понижение на сърдечната честота може да бъде спряно чрез приложение на атропин или изопреналин.
Чернодробни функционални показатели
Съобщават се повишени стойности на чернодробните ензими (предимно повишение на ALT) при пациенти с МС, лекувани със сипонимод. В проучването фаза III при пациенти с ВПМС повишаване на чернодробните функционални показатели се наблюдава по-често при пациентите на сипонимод (11,3%), отколкото при тези на плацебо (3,1%), предимно в резултат на повишение на чернодробните трансаминази (ALT/AST) и на GGT. Мнозинството от случаите на повишени трансаминази възникват в рамките на 6 месеца от започване на лечението. Повишените нива на ALT се връщат до нормалните в рамките на приблизително
1 месец след преустановяване на приема на сипонимод (вж. точка 4.4).
Кръвно налягане
Случаи на хипертония се съобщават по-често при пациенти на сипонимод (12,6%), отколкото при тези на плацебо (9,0%), в клиничното проучване фаза III при пациенти с ВПМС. Лечението със сипонимод води до повишение на систолното и диастолното кръвно налягане скоро след започване на лечението, достигайки максимален ефект след приблизително 6 месеца лечение (систолно 3 mmHg, диастолно 1,2 mmHg) и оставайки стабилно след това. Ефектът се запазва при продължаване на лечението.
Гърчове
Гърчове се съобщават при 1,7% от пациентите, лекувани със сипонимод, спрямо 0,4% от тези на плацебо, в клиничното проучване фаза III при пациенти с ВПМС.
Респираторни ефекти
Наблюдавани са минимално понижение в стойностите на форсирания експираторен обем за 1 секунда (FEV1) и в дифузния капацитет на белия дроб за водороден монооксид (DLCO) при лечение със сипонимод. На месеци 3 и 6 от лечението в клиничното проучване фаза III при
пациенти с ВПМС, средните промени спрямо изходното ниво на FEV1 в групата на сипонимод са -0,1 l във всяка времева точка, при липса на промяна в групата на плацебо. Наблюдаваните резултати са малко по-високи (приблизително 0,15 l средна промяна спрямо изходното ниво на FEV1) при пациенти с респираторни нарушения, като хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) или астма, които са на лечение със сипонимод. При продължително лечение това понижение не преминава в клинично значими нежелани събития и не е свързано с нарастване на честота на съобщенията за кашлица или задух (вж. точка 5.1).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
При здрави участници единичната максимална поносима доза е определено, че е 25 mg въз основа на настъпилата симптоматична брадикардия при единични дози 75 mg. Няколко участника неволно са получили дози до 200 mg дневно в продължение на 3 до 4 дни и са имали асимптомно, леко до умерено преходно повишаване на чернодробните функционални показатели.
При един пациент (с анамнеза за депресия), който е приел 84 mg сипонимод, е установено леко повишение на чернодробните трансаминази.
Ако предозирането настъпи при първата експозиция на сипонимод или възникне по време на фазата на титриране на дозата на сипонимод, е важно да се следи за появата на признаци и симптоми на брадикардия, което може да включва и денонощно наблюдение. Необходимо е редовно измерване на пулса и артериалното налягане и да се правят електрокардиограми (вж. точки 4.2 и 4.4).
Липсва специфичен антидот на сипонимод. Нито диализа, нито плазмафереза ще доведат до значимо отстраняване на сипонимод от организма.
Фармакологични свойства - Mayzent 2 mg
Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, сфингозин-1-фосфат (S1P) рецепторни модулатори, ATC код: L04AE03
Механизъм на действие
Сипонимод е сфингозин-1-фосфат (S1P) рецепторен модулатор. Сипонимод се свързва селективно с два от петте, свързани с G-протеин (GPCRs) рецептори за S1P, а именно S1P1 и S1P5. Действайки като функционален антагонист върху S1P1 рецепторите на лимфоцитите, сипонимод предотвратява излизането им от лимфните възли. Това намалява циркулацията на T клетки в централната нервна система (ЦНС) и ограничава централното възпаление.
Фармакодинамични ефекти
Понижение на броя на лимфоцитите в периферната кръв
Сипонимод води до дозозависимо понижение на броя на лимфоцитите в периферната кръв в рамките на 6 часа след приема на първата доза вследствие на обратима секвестрация на лимфоцити в лимфоидната тъкан.
С продължаване на ежедневния прием броят на лимфоцитите продължава да се понижава, достигайки медиана на надира (90% CI) на броя на лимфоцитите приблизително
0,560 (0,271-1,08) cells/nl при типичните CYP2C9*1*1 или *1*2 пациенти с ВПМС, които не са японци, съответстващо на 20-30% от изходното ниво. Ниският брой на лимфоцитите се запазва при ежедневен прием.
При мнозинството от пациентите с ВПМС (90%) броят на лимфоцитите се връща в нормални граници в рамките на 10 дни след спиране на терапията. След спиране на лечението със сипонимод остатъчният ефект на понижаване на броя на лимфоцитите в периферната кръв може да се задържи до 3-4 седмици след приема на последната доза.
Сърдечна честота и ритъм
Сипонимод води до преходно забавяне на сърдечната честота и намаляване на атриовентрикуларната проводимост при започване на лечението (вж. точки 4.4 и 4.8), което механистично се свързва с активиране на насочените навътре, свързани с G-протеин калиеви канали (GIRK) посредством стимулиране на S1P1 рецепторите, което води до клетъчна хиперполяризация и намалена възбудимост. Поради функционалния антагонизъм на ниво S1P1 рецептори, първоначалното титриране на сипонимод успешно десенсибилизира GIRK каналите, докато се достигне поддържащата доза.
Потенциал за удължаване на QT интервала
Ефектите на терапевтичните (2 mg) и супратерапевтичните (10 mg) дози на сипонимод върху сърдечната реполяризация са изследвани обстойно в проучване за ефектите върху QT интервала. Резултатите не показват аритмогенен потенциал, свързан с удължаване на QT интервала от сипонимод. Сипонимод повишава коригираната спрямо плацебо средна стойност на изходно ниво на QTcF (ΔΔQTcF) с повече от 5 ms, с максимален среден ефект от 7,8 ms
(2 mg) и 7,2 ms (10 mg), съответно, 3 часа след приема на дозата. Горната граница на едностранния 95% CI на ΔΔQTcF във всички времеви точки остава под 10 ms. Анализът по категории не установява, свързани с лечението стойности на QTc интервала над 480 ms, повишаване на QTc интервала спрямо изходното ниво повече от 60 ms и коригирани или некоригирани QT/QTc стойности превишаващи 500 ms.
Белодробна функция
Лечението със сипонимод с единични дози или при многократно прилагане в продължение на 28 дни не е свързано с клинично значимо повишение на съпротивлението в дихателните пътища, измерено чрез форсирания експираторен обем за 1 секунда(FEV1) и форсирания експираторен поток (FEF) при издишане на 25 до 75% от форсирания витален капацитет (FEF25-75%). Установява се слаба тенденция за понижаване на FEV1 при нетерапевтични
единични дози (>10 mg). Многократното прилагане на сипонимод се свързва с леки до умерени промени във FEV1 и FEF25-75%, които не зависят от дозата и по кое време на деня се приема, както и не са свързани с клинични признаци на повишено съпротивление в дихателните пътища.
Клинична ефикасност и безопасност
Ефикасността на сипонимод е изследвана в проучване фаза III, оценяващо доза 2 mg веднъж дневно при пациенти с ВПМС.
Проучване A2304 (EXPAND) при ВПМС
Основната част на проучване A2304 е рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, проучване фаза III за събития и проследяване при пациенти с ВПМС, които имат документирана прогресия на болестта в предшестващите 2 години при липса на пристъпи или независима от пристъпи, без данни за пристъп в рамките на 3 месеца преди включване в проучването и със скор по Скалата за оценка на инвалидния статус (Expanded Disability Status Scale - EDSS) от 3,0 до 6,5 при включване в проучването. Медианата на EDSS на изходното ниво е 6,0. Пациенти на възраст над 61 години не са включвани. По отношение на активността на заболяването, характеристиките, съпътстващи възпалителната активност при ВПМС, може да са свързани с пристъпи или данни от образна диагностика (напр. Gd-усилени T1 лезии или активни [нови или увеличени] T2 лезии).
Пациентите са рандомизирани в съотношение 2:1 да получават веднъж дневно сипонимод 2 mg или плацебо. Клинична оценка се прави при скрининга и на всеки 3 месеца, както и при пристъп. МРТ се прави при скрининга и на всеки 12 месеца.
Първична крайна точка на проучването е времето до настъпване на 3-месечна потвърдена прогресия на инвалидизацията (Сonfirmed disability progression - CDP), дефинирана като повишение поне с 1 точка в EDSS спрямо изходното ниво (повишение с 0,5 точки при пациентите с EDSS 5,5 или повече на изходно ниво), което се запазва в продължение на
3 месеца. Основни вторични крайни точки са времето до настъпване на 3-месечно потвърдено влошаване от поне 20% спрямо изходното ниво при теста за времето за извървяване на
25 крачки (timed 25-foot walk test - T25W) и промяна спрямо изходното ниво в обема на T2 лезиите. Допълнителните вторични крайни точки включват времето до настъпване на
6-месечна потвърдена прогресия на инвалидизацията (6-month CDP), процентна промяна в мозъчния обем и измерване на възпалителната активност на заболяването (годишна честота на пристъпите, МРТ лезии). Промяната в скоростта на когнитивните процеси, оценена чрез скора на Теста за заместване на символи с цифри (Symbol Digit Modality Test) е експлораторна крайна точка.
Продължителността на проучването е различна при отделните пациенти (медианата на продължителността на проучването е 21 месеца, диапазон: 1 ден до 37 месеца).
Проучването включва рандомизиране на 1 651 пациенти или на сипонимод 2 mg (N=1 105), или на плацебо (N=546); 82% от пациентите, лекувани със сипонимод, и 78% от пациентите, лекувани с плацебо, завършват проучването. Медианата на възрастта е 49 години, медианата на продължителността на заболяването е 16 години, а медианата на EDSS скора на изходно ниво е 6,0. 64% от пациентите нямат пристъп в рамките на 2 години преди включване в проучването, а 76% нямат гадолиний (Gd)-усилени лезии в МРТ на изходно ниво. 78% от пациентите са получавали преди това терапия за МС.
Времето за настъпване на 3-месечна и 6-месечна CDP е значимо по-бавно при сипонимод, с намаляване на риска за 3-месечна CDP с 21% спрямо плацебо (коефициент на риска [HR] 0,79; p=0,0134) и намаляване на риска за 6-месечна CDP с 26% спрямо плацебо (HR 0,74; p=0,0058).
Фигура 1 Пациенти с 3- и 6-месечна CDP въз основа на EDSS-базирани криви на
Kaplan-Meier (пълен набор за анализ, проучване А2304)
Време до 3-месечна CDP спрямо плацебо
Коефициент на риска: 0,79; p=0,0134; (95% Cl: 0,65, 0,95); понижение на риска: 21% (Първична крайна точка) 50Време до 6-месечна CDP спрямо плацебо
Коефициент на риска: 0,74; p=0,0058; (95% Cl: 0,60, 0,92); понижение на риска: 26% 50 Процент участници с 3-месечна CDP Процент участници с 6-месечна CDP 40 40 30 30 20 20 10 10 0 0 0 6 12 18 24 30 36 42 0 6 12 18 24 30 36 42 Месец от проучването Месец от проучванетоБрой пациенти в риск Брой пациенти в риск
| Сипонимод 1099 | 947 | 781 | 499 | 289 | 101 | 4 | 0 | Сипонимод | 1099 | 960 | 811 | 525 | 306 | 106 | 5 | 0 |
| Плацебо 546 | 463 | 352 | 223 | 124 | 35 | 0 | 0 | Плацебо | 546 | 473 | 361 | 230 | 128 | 37 | 1 | 0 |
Сипонимод (N=1 099) Плацебо (N=546)
Таблица 3 Клинични и МРТ резултати от проучване A2304
| Крайни точки | A2304 (EXPAND) | |
| Сипонимод 2 mg(n=1 099) | Плацебо(n=546) | |
| Клинични крайни точки | ||
| Първична крайна точка за ефикасност: Процент пациенти с 3-месечна потвърдена прогресия на инвалидизацията (първичнакрайна точка) | 26,3% | 31,7% |
| Понижение на риска1 | 21% (p=0,0134) | |
| Процент пациенти с 3-месечно потвърдено повишаване с 20% на времето за извървяванена 25 крачки | 39,7% | 41,4% |
| Понижение на риска1 | 6% (p=0,4398) | |
| Процент пациенти с 6-месечна потвърдена прогресия на инвалидизацията | 19,9% | 25,5% |
| Понижение на риска1 | 26% [(p=0,0058)]6 | |
| Честота на пристъпите на годишна база(ЧПГБ) | 0,071 | 0,152 |
| Понижение на риска2 | 55% [(p<0,0001)]6 | |
| МРТ крайни точки | ||
| Промяна в обема на T2 лезиите спрямо изходното ниво (mm3)3 | +184 mm3 | +879 mm3 |
| Разлика в промяната на обема на T2 лезиите | -695 mm3 (p<0,0001)7 | |
| Процентна промяна в мозъчния обем спрямо изходното ниво (95% CI)3 | -0,497% | -0,649% |
| Разлика в процентната промяна в мозъчния обем | 0,152% [(p=0,0002)]6 | |
| Среден кумулативен брой на Gd-усилените T1уголемени лезии (95% CI)4 | 0,081 | 0,596 |
| Процент на понижение | 86% [(p<0,0001)]6 | |
| Процент пациенти с влошаване от 4 точки в Теста за заместване на символи с цифри5 | 16,0% | 20.9% |
| Понижение на риска1 | 25% [(p=0,0163)]6 | |
| 1 От Cox модел за време до прогресия2 От модел на повтарящи се събития3 Средно в рамките на 12 месеца и 24 месеца4 До 24-ия месец5 Потвърдена на 6-ия месец6 [Номинална р-стойност за крайни точки, която не е включена в йерархичното изследване и не е коригирана за множественост]7 Непотвърдителна р-стойност; процедурата за йерархично изследване е прекратена преди достигане на крайна точка. | ||
Резултатите от проучването показват променливо, но непрекъснато понижение на риска по отношение на 3- и 6-месечната CDP при сипонимод спрямо плацебо в отделните подгрупи, дефинирани въз основа на пола, възрастта, активност на пристъпите преди проучването, МРТ активност на заболяването на изходното ниво, давност на болестта и степен на инвалидизация на изходно ниво.
В подгрупата пациенти (n=779) с активно заболяване (дефинирано като пациенти с пристъп в рамките на 2 години преди проучването и/или наличие на Gd-усилени Т1 лезии на изходно ниво) характеристиките на изходното ниво са подобни на тези в общата популация. Медианата на възрастта е 47 години, медианата на продължителността на заболяването е 15 години, а медианата на EDSS скора на изходното ниво е 6,0.
Времето до настъпване на 3-месечно и 6-месечно CDP е значително забавено при пациенти с активно заболяване, лекувани със сипонимод, съответно с 31% в сравнение с плацебо (коефициент на риска [HR] 0,69; 95% CI: 0,53; 0,91) и с 37% в сравнение с плацебо (HR 0,63; 95% CI: 0,47; 0,86). ЧПГБ (потвърдени пристъпи) е намалена с 46% (съотношение на ЧПГБ е 0,54; 95% CI: 0,39, 0,77) в сравнение с плацебо. Относителната честота на понижаване на кумулативния брой на Gd-усилени Т1 уголемени лезии за 24 месеца е 85% (процентно съотношение 0,155; 95% CI: 0,104; 0,231) в сравнение с плацебо. Разликите в обема на Т2 лезиите и процента на промяна в мозъчния обем (средна стойност за месеци 12 и 24) в сравнение с плацебо са съответно -1 163 mm3 (95% CI: -1 484; -843 mm3) и 0,141% (95% CI:
0,020; 0,261%).
Фигура 2 Пациенти с 3- и 6-месечна CDP въз основа на базирани на EDSS криви на Kaplan-Meier - подгрупа с активна ВПМС (пълен набор от данни за анализ проучване A2304)
Време до 3-месечна CDP спрямо плацебо
(Първична крайна точка)Коефициент на риска: 0,69 (95% Cl:
0,53, 0,91); понижение на риск: 31%
Време до 6-месечна CDP спрямо плацебо
Коефициент на риска: 0,63 (95% Cl: 0,47,
0,86); понижение на риск: 37%
Брой пациенти в риск
Месец от проучванетоБрой пациенти в риск
Месец от проучването| Сипонимод | 516 | 439 | 376 | 245 | 149 | 48 | 1 | 0 | Сипонимод | 516 | 447 | 391 | 258 | 156 | 51 | 1 | 0 |
| Плацебо | 263 | 221 | 164 | 112 | 68 | 19 | 0 | 0 | Плацебо | 263 | 225 | 171 | 115 | 68 | 20 | 0 | 0 |
Сипонимод (N=516) Плацебо (N=263)
В подгрупата пациенти (n=827) без признаци и симптоми на активност на заболяването (определени като пациенти без пристъп в рамките на 2 години преди проучването и без наличие на Gd-усилени Т1 лезии на изходно ниво), ефектите върху 3- и 6-месечна CDP са малки (понижението на риска е съответно 7% и 13%).
Post-hoc анализ на данни от проучване A2304 (EXPAND) показва, че сипонимод забавя прогресията до достигане на EDSS ≥7,0 (която се запазва до края на проучването, т.е. времето до достигане на нужда от инвалидна количка), което води до намаление на риска с 38% (HR по модела на Cox 0,62; 95% CI: 0,41; 0,92). Съгласно оценка по Kaplan-Meier, процентът пациенти, които прогресират до EDSS ≥7,0 на месец 24, е 6,97% в групата на сипонимод и 8,72% в групата на плацебо. В подгрупата на пациентите с активна ВПМС, намалението на риска е 51% (HR 0,49; 95% CI: 0,27; 0,90), а съгласно оценка по Kaplan-Meier на месец 24 е 6,51% в групата на сипонимод и 8,69% в групата на плацебо. Тъй като тези резултати са експлораторни по характер, трябва да се интерпретират с повишено внимание.
Основната част (ОЧ) на проучване A2304 е последвана от открито, с едно рамо, продължение на проучването (ПП). Целта на ПП е експлораторна по своя характер и има за цел да оцени дългосрочната ефикасност и безопасност на сипонимод за период на лечение до
7 допълнителни години. От общия брой рандомизирани пациенти 68% (n=1 120) са участвали и 29% (n=485) са завършили ПП A2304. Съгласно оценка по Kaplan-Meier, процентът на пациентите с 6-месечна CDP на месец 108 е 64,7% в групата на пациентите с непрекъснато лечение със сипонимод и 68,4% в групата на пациентите, преминали от плацебо на сипонимод след ОЧ. При пациентите с активна ВПМС, съгласно оценка по Kaplan-Meier, процентът на пациентите с 6-месечна CDP на месец 108 е 62,9% в групата с непрекъснато лечение със сипонимод и 68,1% в групата на пациентите, преминали от плацебо на сипонимод след ОЧ.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията със сипонимод в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечение на множествена склероза (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Времето (Tmax) за достигане на максимална плазмена концентрация (Cmax) след многократно перорално прилагане на сипонимод е около 4 часа (диапазон: 2 до 12 часа). Абсорбцията на сипонимод е екстензивна (≥70%, въз основа на количеството екскретирана в урината радиоактивност и количеството на метаболитите във фецеса, екстраполирани до безкрайност). Абсолютната перорална бионаличност на сипонимод е приблизително 84%. При прием на сипонимод 2 mg веднъж дневно в продължение на 10 дни, са наблюдавани средна Cmax
30,4 ng/ml и средна AUCtau 558 h*ng/ml на ден 10. Стационарно състояние се достига след приблизително 6 дни на многократно прилагане веднъж дневно на сипонимод.
Въпреки удължаването на Tmax до 8 часа след прием на единична доза, приемът на храна не повлиява системната експозиция на сипонимод (Cmax и AUC), следователно сипонимод може да се приема независимо от приема на храна (вж. точка 4.2).
Разпределение
Сипонимод се разпределя в тъканите на организма с умерен среден обем на разпределение
124 литра. При хора фракцията на сипонимод, която се установява в плазмата, е 68%. Сипонимод лесно преминава кръвно-мозъчната бариера. Свързването с плазмените протеини на сипонимод е >99,9% при здрави участници и при пациенти с чернодробно или бъбречно увреждане.
Биотрансформация
Сипонимод се метаболизира екстензивно предимно чрез полиморфния CYP2C9 (79,5% при екстензивен метаболизатор CYP2C9*1*1), а общият му принос за елиминирането на сипонимод зависи от генотипа и ензимната активност. Остатъчното елиминиране на сипонимод се приписва на различни други цитохроми, включително CYP3A4 (6,4%), които се считат за несъществени при всички CYP2C9 генотипи.
Фармакологичната активност на основните метаболити M3 и M17 не се очаква да допринесе за клиничните ефекти и безопасността на сипонимод при хора.
In vitro изследвания показват, че сипонимод и неговите основни системни метаболити M3 и M17 не показват потенциал за клинично значими лекарствени взаимодействия при терапевтична доза 2 mg веднъж дневно по отношение на всички проучени CYP ензими и транспортери и не налагат клинично изследване.
Елиминиране
Изчислен е привиден системен клирънс (CL/F) 3,11 l/h при пациентите с МС. Привидният елиминационен полуживот на сипонимод е приблизително 30 часа.
Сипонимод се елиминира от системната циркулация предимно чрез метаболизъм и впоследствие чрез билиарна/фекална екскреция. Не се установява непроменен сипонимод в урината.
Взаимодействия от типа „лекарство-лекарство“
Наблюдавано е влиянието на умерените инхибитори на CYP2C9 върху експозицията на сипонимод и се очаква то да бъде до 2 пъти за AUC и 1,6 пъти за Cmax при всички CYP2C9 генотипи при поддържащата доза. Прогнозите за взаимодействия от типа „лекарство-лекарство“ със силни CYP2C9 инхибитори са за приблизително 4-кратно увеличение на експозицията в сравнение с CYP2C9*1*1. Поради това не се препоръчва съпътстващо приложение на умерени или силни CYP2C9 инхибитори (вж. точка 4.5).
Едновременното приложение на кларитромицин (силен CYP3A4 инхибитор) 500 mg дневно в стационарно състояние и единична доза сипонимод 0,25 mg при здрави доброволци с генотип CYP2C9*1*3 води до 1,09-кратно увеличение на AUC на сипонимод, което не е клинично значимо.
Линейност
Концентрацията на сипонимод се повишава по ясен дозозависим начин след многократно прилагане веднъж дневно на дози сипонимод от 0,3 mg до 20 mg.
Стационарни плазмени концентрации се достигат след приблизително 6 дни прилагане веднъж дневно и нивата в стационарно състояние са приблизително 2- до 3 пъти по-високи, отколкото след началната доза. Използва се схема на възходящо титриране, за да се достигне клиничната терапевтична доза 2 mg сипонимод в рамките на 6 дни, след което са нужни 4 допълнителни дни, за да се достигнат стационарните плазмени концентрации.
Характеристики при конкретни групи или специални популации
CYP2C9 генотип
CYP2C9 генотипът повлиява CL/F на сипонимод. Два популационни фармакокинетични анализа показват, че CYP2C9*1*1 и *1*2 участниците са екстензивни метаболизатори, *2*2 и
*1*3 участниците са умерени метаболизатори, а *2*3 и *3*3 участниците са слаби метаболизатори. В сравнение с CYP2C9*1*1 участниците, пациентите с CYP2C9*2*2, *1*3,
*2*3 и *3*3 генотип имат съответно 20%, 35-38%, 45-48% и 74% по-ниски стойности на CL/F. Затова експозицията на сипонимод е приблизително 25%, 61%, 91% и 284% по-висока съответно при CYP2C9*2*2, *1*3, *2*3 и *3*3 участниците, в сравнение с *1*1 участниците (вж. Таблица 4) (вж. точки 4.2 и 4.4).
Има и други по-рядко възникващи полиморфизми при CYP2C9. Фармакокинетиката на сипонимод не е оценявана при такива участници. Някои полиморфизми, като *5, *6, *8 и *11 се свързват с понижена или липсваща ензимна функция. Изчислено е, че CYP2C9 *5, *6, *8 и *11 алелите имат комбинирана честота от приблизително 10% в популации с Африкански произход, 2% при Латиноамерикански/испански произход и <0,4% при европеидната и азиатската раса.
Таблица 4 Влияние на CYP2C9 генотип върху CL/F на сипонимод и системната експозиция
| CYP2C9генотип | Честота при европейци | Изчислен CL/F(l/h) | % от CYP2C9*1*1 CL/F | % повишена експозиция спрямо CYP2C9*1*1 |
| Екстензивни метаболизатори | ||||
| CYP2C9*1*1 | 62-65 | 3,1-3,3 | 100 | - |
| CYP2C9*1*2 | 20-24 | 3,1-3,3 | 99-100 | - |
| Умерени метаболизатори | ||||
| CYP2C9*2*2 | 1-2 | 2,5-2,6 | 80 | 25 |
| CYP2C9*1*3 | 9-12 | 1,9-2,1 | 62-65 | 61 |
| Слаби метаболизатори | ||||
| CYP2C9*2*3 | 1,4-1,7 | 1,6-1,8 | 52-55 | 91 |
| CYP2C9*3*3 | 0,3-0,4 | 0,9 | 26 | 284 |
Старческа възраст
Резултатите от популационен фармакокинетичен анализ показват, че не е необходимо коригиране на дозата при пациентите в старческа възраст (на възраст 65 години и повече). В клинични проучвания не са включвани пациенти на възраст над 61 години. Сипонимод трябва да се използва с повишено внимание при пациенти в старческа възраст (вж. точка 4.2).
Пол
Резултатите от популационен фармакокинетичен анализ показват, че не е необходимо коригиране на дозата въз основа на пола.
Раса/eтнос
Фармакокинетичните параметри при единична доза не се различават между здрави участници от японски произход и европейци, показвайки липса на влияние на етноса върху фармакокинетиката на сипонимод.
Бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата на сипонимод при пациенти с лека, умерена или тежка степен на бъбречно увреждане. Средният полуживот на сипонимод и Cmax (общ и несвързан) са сравними между участниците с тежка степен на бъбречно увреждане и здрави участници. AUC на общия и несвързан сипонимод са само леко повишени (с 23 до 33%) в сравнение със здрави участници. Не е проучвано влиянието на терминален стадий на бъбречна болест или хемодиализата върху фармакокинетиката на сипонимод. Поради високата степен на свързване на сипонимод с плазмените протеини (>99,9%) не се очаква хемодиализата да повлияе върху концентрацията на общия и несвързан сипонимод и въз основа на тези съображения не се очаква да е необходимо коригиране на дозата.
Чернодробно увреждане
Сипонимод не трябва да се използва при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане (вж. точка 4.3). Не е необходимо коригиране на дозата сипонимод при пациентите с лека или умерена степен на чернодробно увреждане. AUC на несвързан сипонимод е 15% и 50% по-висока при участниците със съответно умерено тежко и тежко чернодробно увреждане в сравнение със здрави доброволци при проучваната единична доза 0,25 mg. Средният полуживот на сипонимод е непроменен при чернодробно увреждане.
Фармацевтични данни - Mayzent 2 mg
Mayzent 0,25 mg филмирани таблетки
Ядро на таблетката
Лактоза монохидрат Микрокристална целулоза Кросповидон
Глицеролов дибехенат
Колоиден безводен силициев диоксид
Филмово покритие
Поливинилов алкохол Титанов диоксид (E171) Червен железен оксид (E172) Черен железен оксид (E172) Талк
Соев лецитин Ксантанова гума
Mayzent 1 mg филмирани таблетки
Ядро на таблетката
Лактоза монохидрат Микрокристална целулоза Кросповидон
Глицеролов дибехенат
Колоиден безводен силициев диоксид
Филмово покритие
Поливинилов алкохол Титанов диоксид (E171) Червен железен оксид (E172) Черен железен оксид (E172) Талк
Соев лецитин Ксантанова гума
Mayzent 2 mg филмирани таблетки
Ядро на таблетката
Лактоза монохидрат Микрокристална целулоза Кросповидон
Глицеролов дибехенат
Колоиден безводен силициев диоксид
Филмово покритие
Поливинилов алкохол Титанов диоксид (E171) Жълт железен оксид (E172) Червен железен оксид (E172) Талк
Соев лецитин Ксантанова гума
Mayzent 0,25 mg филмирани таблетки
Опаковки за титриране по 12 филмирани таблетки в PA/Al/PVC/Al блистер в картонена карта тип „портфейл“.
Опаковки по 84 или 120 филмирани таблетки в PA/Al/PVC/Al блистери.
Mayzent 1 mg филмирани таблетки
Опаковки по 28 или 98 филмирани таблетки в PA/Al/PVC/Al блистери.
Mayzent 2 mg филмирани таблетки
Опаковки по 14, 28 или 98 филмирани таблетки в PA/Al/PVC/Al блистери. Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.