Romazic 5 mg film - coated tablets

Лечение на хиперхолестеролемия

Възрастни, младежи и деца на или над 6-годишна възраст с първична хиперхолестеролемия (тип IIа) или смесена дислипидемия (тип IIb) като добавка към диетата, когато резултатът от диетата и други нефармакологични мерки (напр. физическите упражнения, намаляване на теглото) не е задоволителен.

Възрастни, младежи и деца на или над 6-годишна възраст с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия като добавка към диетата, както и с друго липидопонижаващо лечение (напр. LDL афереза) или когато това лечение не е подходящо.

Профилактика на сърдечносъдови инциденти

Профилактика на значими сърдечносъдови инциденти при пациенти, които се очаква да имат висок риск за първи сърдечносъдов инцидент (вж. точка 5.1), като допълнение към коригиране на други рискови фактори.

Преди започване на лечението, пациентът трябва да бъде поставен на стандартна холестерол- понижаваща диета, която трябва да продължи и по време на лечението. Дозата трябва да се индивидуализира в зависимост от целта на лечението и отговора на пациента, като се използват актуалните консенсусни препоръки.

Ромазик може да се приема по всяко време на деня, с или без храна.

Лечение на хиперхолестеролемия

Препоръчителната начална доза е 5 mg или 10 mg перорално веднъж дневно, както при пациенти, които не са приемали статини, така и при преминаване от друг инхибитор на HMG- СоА редуктазата. Изборът на начална доза зависи от нивото на серумния холестерол, бъдещия сърдечносъдов риск и потенциалния риск от поява на нежелани лекарствени реакции (вж. по- долу). При необходимост дозата може да се коригира като след 4 седмици се премине на следващото дозово ниво (вж. точка 5.1). Предвид повишената честота на докладване на нежелани реакции при доза от 40 mg в сравнение с по-ниските дози (вж. точка 4.8), последно титриране до максималната доза от 40 mg трябва да се предприема само при пациенти с тежка хиперхолестеролемия с висок сърдечносъдов риск (особено тези с фамилна хиперхолестеролемия), които не достигат прицелните ниша на холестерола при лечение с 20 mg и при които ще се провежда рутинно проследяване в хода на лечението (вж. точка 4.4). При започване на лечение с 40 mg се препоръчва постоянно наблюдение на пациента от специалист.

Профилактика на сърдечносъдови инциденти

В проучване за намаляване на риска от сърдечносъдови инциденти, използваната доза е била 20 mg дневно (вж. точка 5.1).

Педиатрична популация

Употребата при деца трябва да се провежда само от специалисти.

Деца и младежи на възраст 6 до 17 години (стадий <II-V по Танер)

Хомозиготна Фамилна хиперхолестеролемия

При деца и младежи на възраст 6 до 17 години с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия препоръчваната максимална доза е 20 mg дневно.

Началната доза е 5-10 mg перорално веднъж дневно в зависимост от възрастта, теглото и предшестващия статии.

Титрирането до максималната доза от 20 mg дневно трябва да се провежда съгласно индивидуалния отговор и поносимост на педиатричните пациенти, както се препоръчва в препоръките за лечение на деца (вж. точка 4.4). Децата и младежите трябва да се подложат на стандартна холестерол-понижаваща диета преди да се започне лечение с розувастатин; диетата трябва да се продължи по време на лечението с розувастатин.

Опитът при тази популация с дози, различни от 20 mg е ограничен.

Деца по-малки от 6 години

Безопасността и ефикасността на употребата при деца по-малки от 6 години не са проучвани. Следователно Ромазик не се препоръчва за употреба при деца по-малки от 6 години.

Употреба при пациента в старческа възраст

Препоръчителната начална доза при пациенти > 70 годишна възраст е 5 mg (вж. тоачка 4.4). Не е необходимо друго коригиране на дозировката в зависимост от възрастта.

Дозиране при пациенти с бъбречна недостатъчност:

Не е необходима корекция на дозата при пациенти с леко до умерено увреждане на бъбречната функция. При пациенти с умерено увреждане препоръчителната начална доза е 5 mg на бъбречната функция (креатининов клирънс < 60 ml/min). Доза от 40 mg е противопоказана при пациенти с умерено увреждане на бъбречната функция. Употребата на розувастатин при пациенти с тежко увреждане на бъбречната функция е противопоказана за всички дозировки (вж. точки 4.3 и 5.2)

Дозиране при папиенти с увреждане на чернодробната Функция:

Не е наблюдавана повишена системна експозиция на розувастатин при пациенти с оценка по скалата на Child-Pugh, равна на 7 или по-ниска. Въпреки това повишена системна експозиция е наблюдавана при пациенти с оценка по скалата на Child-Pugh 8 и 9 (вж. точка 5.2). При тези пациенти трябва да се предприеме и оценка на бъбречната функция (вж. точка 4.4). Липсва опит при пациенти с оценка по скалата на Child-Pugh над 9. Розувастатин е противопоказан при пациенти с активно чернодробно заболяване (вж. точка 4.3).

Раса

При пациенти от азиатски произход е наблюдавана повишена системна експозиция (вж. точки 4.3,4.4 и 5.2). Препоръчваната начална доза при пациенти от азиатски произход е 5 mg. При тези пациенти доза от 40 mg е противопоказана.

Генетичен полиморфизъм

Известно е, че специфични типове на генетичен полиморфизъм могат да доведат до повишена експозиция на розувастатин (вж. точка 5.2). За пациенти, за които е известно, че имат специфичен тип генетичен полиморфизъм, се препоръчва по-ниска доза розувастатин.

Дозиране при папиенти, предразположени към развитие на миопатия

При пациенти с предразполагащи фактори за развитие на миопатия препоръчителната начална доза е 5 mg (вж. точка 4.4).

При някои от тези пациенти е противопоказано приложението на доза от 40 mg (вж. точка 4.3).

Съпътстваща терапия

Розувастатин е субстрат на различни транспортни протеини (напр. ОАТР1В1 и BCRP). Рискът от миопатия (включително рабдомиолиза) се повишава, когато розувастатин е приложен едновременно с някои медицински продукти, които могат да повишат плазмената му концентрация поради взаимодействие с тези транспортни протеини (напр. циклоспорин и някои протеазни инхибитори, включително комбинации от ритонавир и атазанавир, лопинавир и/или типранавир; вижте точки 4.4. и 4.5). Когато е възможно трябва да се обсъди алтернативно лечение и ако е необходимо, да се прекрати временно лечението с розувастатин. В случаи, когато едновременното прилагане на тези медицински продукти с розувастатин е неизбежно, трябва внимателно да се прецени съотношението полза/риск от едновременното лечение и дозирането на розувастатин (вж. точка 4.5).

Розувастатин е противопоказан:

• при пациенти със свръхчувствителност към розувастатин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• при пациенти с активно чернодробно заболяване, включително неуточнено, продължително покачване на серумните трансаминази и всяко покачване на серумна трансаминаза три пъти над горната референтна граница.

• при пациенти с тежко увреждане на бъбречната функция (креатининов клирънс < 30 ml/min)

• при пациенти с миопатия

• при пациенти, приемащи едновременно циклоспорин

• по време на бременност, кърмене и при жени в детеродна възраст, които не използва подходящи контрацептивни средства

Дозата от 40 mg е противопоказана при пациенти с предразполагащи фактори за развитие на миопатия/рабдомиолиза.

Такива фактори са:

• умерено по степен увреждане на бъбречната функция (креатининов клирънс < 60 ml/min)

• хипотиреоидизъм

• лична или фамилна анамнеза за наследствени мускулни заболявалия

• анамнеза за проява на мускулна токсичност към друг инхибитор на HMG-CoA реду ктазата или фибрат

• злоупотреба с алкохол

• ситуации, при които може да се наблюдава повишаване на плазмените нива

• пациенти с азиатски произход

• съпътстващо приложение на фибрати.

(Вижте точки 4.4,4.5 и 5.2).

Влияние върху бъбреците

При пациенти, лекувани с по-високи дози розувастатин, по-конкретно 40 mg, е наблюдавана протеинурия, установена при изследване с тест-ленти, с предимно тубулен произход и в повечето случаи с преходен или интермитентен характер. Няма данни дали протеинурията има прогностичен характер за остро или прогресивно бъбречно заболяване (вж. точка 4.8). Докладваната честота на сериозни бъбречни увреди при постмаркетинговата употреба е по- висока при дозировка от 40 mg. По време на рутинното проследяване на пациенти, обичайно третирани с 40 mg, трябва да се прави и оценка на бъбречната функция.

Влияние върху скелетната мускулатура

Съобщавани са ефекти върху скелетната мускулатура в това число миалгия, миопатия и рядко рабдомиолиза при приложение на всички дозови режими с розувастатин, особено при дози над 20 mg.

Много рядко са съобщавани случаи на рабдомиолиза при употреба на езетимиб в комбинация с инхибитор на HMG-CoA редуктазата. Не може да бъде изключено фармакодинамично взаимодействие (вж. точка 4.5) и е необходимо внимание при комбинираното им прилагане. Както при другите инхибитори на HMG-CoA редуктазата, докладваната честота на рабдомиолиза, свързана с розувастатин по време на постмаркетинговата употреба е по-висока при дозировка от 40 mg.

Изследване на креатинкиназата

Креатинкиназата (СК) не трябва да се изследва след физическо натоварване или при наличие на друга правдоподобна причина за увеличение на СК, която може да затрудни интерпретацията на резултата. Ако нивото на СК е значително повишено на изходно ниво (> 5 пъти над горната референтна граница), трябва да се извърши повторен тест за потвърждаване в рамките на 5-7 дни. Ако се потвърди изходното ниво на СК > 5 пъти над горната референтна граница, лечението не трябва да се започва.

Преди лечението

Както и други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, розувастатин трябва да бъде предписван с особено внимание при пациенти, за които са налице фактори, предразполагащи развитие на миопатия / рабдомиолиза. Такива фактори са:

• увреждане на бъбречната функция

• хипотиреоидизъм

• лична или фамилна анамнеза за наследствено мускулно нарушение

• анамнеза за проява на мускулна токсичност към друг инхибитор на HMG-CoA редуктазата или фибрат

• злоупотреба с алкохол

• пациенти на възраст над 70 години

• ситуации, при които може да се наблюдава повишаване на плазмените нива (вж.точки 4.2,4.5 и 5.2)

• съпътстващо приложение на фибрата

При такива пациенти рискът от лечението трябва да се съобрази с възможната полза, като се препоръчва клинично наблюдение. Ако изходното ниво на СК е значително повишено (> 5 пъти над горната референтна граница), лечението не трябва да започва.

По време на лечението

Пациентите трябва да бъдат предупредени незабавно да съобщават за появата на необясними мускулни болки, усещане за слабост или крампи, особено ако са свързани с неразположение или фебрилитет. При тези пациенти трябва да се изследва нивото на СК. Терапията трябва да се прекрати, ако нивото на СК е значително повишено (> 5 пъти над горната референтна граница) или мускулните симптоми са тежки и причиняват дискомфорт по време на обичайната активност (дори нивото на СК да е < 5 пъти над горната референтна граница). Ако симптомите изчезнат и нивото на СК се нормализира, може да се помисли за възобновяване на лечението с розувастатин или с алтернативен инхибитор на HMG-CoA редуктазата, прилаган под наблюдение в най-ниска доза. Рутинното мониториране на нивото на СК при пациенти без симптоми не е основателно. Много рядко има съобщения за имуномедиирана некротизираща миопатия (ИМНМ) по време на или след лечение със статини, включително розувастатин. ИМНМ се характеризира клинично със слабост на проксималната мускулатура и повишена серумна креатининкиназа, което продължава въпреки прекратяване на лечението със статии.

По време на клиничните изпитвания при малката група пациенти, при които розувастатин е прилаган със съпътстващо лечение не са получени данни за увеличаване на ефектите върху скелетната мускулатура, Увеличение на честотата на миозит и миопатия е наблюдавано обаче при пациенти, приемащи други инхибитори на HMG-CoA редуктазата заедно с производни на фибриновата киселина, включващи гемфиброзил, циклоспорин, никотинова киселина, азолови антимикотици, протеазни инхибитори и макролидни антибиотици. Гемфиброзил повишава риска от появата на миопатия, ако се приема едновременно с някои инхибитори на HMG-CoA редуктазата. Поради това комбинацията между розувастатин и гемфиброзил не е препоръчителна. Ползата от допълнително понижаване на липидните нива в резултат от комбинираното приемане на розувастатин с фибрата или ниацин трябва да бъде внимателно преценена спрямо потенциалния риск от подобни комбинации. При доза от 40 mg съпътстващото лечение с фибрати е противопоказано (вж. точки 4.5 и 4.8).

Ромазик не трябва да се прилага едновременно със системно лечение с фузидова киселина или в 7-дневен период след спирането му. При пациенти, при които системното използване на фузидова киселина е абсолютно необходимо, лечението със статини трябва да се прекрати по време на лечението със фузидова киселина. Докладвани са случаи на рабдомиолиза (вкл. някои фатални) при пациенти, получаващи в комбинация фузидова киселина и статини (вж. точка 4.5). Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска консултация веднага, ако почувстват симптоми на мускулна слабост, болка или чувствителност.

Лечението със статии може да бъде започнато отново седем дни след последната доза фузидова киселина.

При изключителни обстоятелства, когато е необходимо продължително системно лечение с фузидова киселина, напр. за лечение на тежки инфекции, необходимостта от едновременно прилагане на Ромазик и фузидова киселина трябва да се преценява за всеки отделен случай и под строго лекарско наблюдение.

Розувастатин не трябва да се употребява при пациенти с остри, сериозни състояния, показателни за миопатия или предразполагащи към развитие на бъбречна недостатъчност вследствие рабдомиолиза (напр. сепсис, хипотензия, голяма операция, травма, тежки мегаболитни, ендокринни и електролитни нарушения или неконтролирани

гърчове).

Влияние върху черния дроб

Както при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, розувастатин трябво да се прилага внимателно при пациенти, които приемат голямо количество алкохол и/или имат анамнеза за заболяване на черния дроб. Препоръчително е да се направят изследвания за оценка на функцията на черния дроб преди и 3 месеца след започване на лечението. Розувастатин трябва да бъде преустановен или дозата трябва да бъде намалена, ако нивото на серумните трансаминази надвишава 3 пъти горната референтна граница. Съобщената честота на сериозни нежелани реакции от страна на черния дроб, (състоящи се основно в увеличени трансаминази) по време на постмаркетинговата употреба е по-висока при дозата от 40 mg.

При пациенти с вторична хиперхолестеролемия, причинена от хипотиреоидизъм или нефротичен синдром, основното заболяване трябва да се лекува преди започване на лечение с розувастатин.

Раса

При пациенти от азиатски произход е наблюдавана повишена системна експозиция, в сравнение с тези от кавказка раса (вж. точки 4.2, 4.3 и 5.2).

Протеазни инхибитори

Повишена системна експозиция на розувастатин е наблюдавана при лица, приемащи розувастатин едновременно с различни протеазни инхибитори, в комбинация с ритонавир. Трябва да се обмисли както ползата от липидопонижаване чрез употреба на розувастатин при пациенти с ХИВ, приемащи протазии инхибитори, така и потенциала за повишена концентрация на розувастатин, когато се започва лечение и се повишава дозата на розувастатин при пациенти, лекувани с протеазни инхибитори. Едновременното приложение с някои протеазни инхибитори не се препоръчва, освен ако дозата розувастатин не се адаптира (вж. точки 4.2 и 4.5).

Интерстициална белодробна болест

Съобщени са изолирани случаи на интерстициална белодробна болест при прием на някои статини, особено при продължително лечение (вж. точка 4.8). Признаците могат да включват диспнея, непродуктивна кашлица и влошаване на общото състояние (умора, отслабване на тегло и фебрилитет). При подозрение, че пациентът е развил интерстициална белодробна болест, лечението със статии трябва да бъде преустановено.

Захарен диабет(Diabetesmellitus)

Някои данни предполагат, че групата на статините повишава кръвната захар и при някои пациенти с повишен риск от развитието на диабет може да доведат до ниво на хипергликемия, изискващо предприемането на подходящи мерки. Този риск, обаче, се компенсира от намаляването на съдовия риск при статините, поради което не трябва да бъде причина за спиране на лечението със статини. Пациентите с риск (глюкоза на гладно 5,6 до 6,9 mmol/L, BMl>30kg/m², повишени триглицериди, хипертония) трябва да бъдат проследявани както клинично, така и биохимично съгласно националните препоръки.

В проучването JUPITER, съобщаваната обща честота на захарен диабет е била 2,8% при розувастатин и 2,3% при плацебо, предимно при пациенти с глюкоза на гладно 5,6 до 6,9 mmol/L.

Тежки кожни нежелани реакции

При лечение с розувастатин се съобщава за тежки кожни нежелани реакции, включващи синдром на Stevens Johnson (SJS) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS), които може да са животозастрашаващи или с летален изход. При предписването на лекарствения продукт пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите на тежки кожни реакции и да бъдат наблюдавани с повишено внимание. Ако се появят признаци и симптоми, показателни за тази реакция, приложението на Ромазик трябва незабавно да се преустанови и да се обмисли алтернативно лечение.

Ако пациентът е развил сериозна реакция, като например SJS или DRESS при употребата на Ромазик, лечението с това лекарството не трябва никога да се подновява при този пациент.

Педиатрична популапия

Оценяването на линейното израстване (височина), тегло, BMI (индекс на телесната маса), и вторичните полови белези на половото съзряване по скалата на Tanner при педиатрични пациенти на възраст 6 до 17 години приемащи розувастатин е ограничено до двугодишен период. След две години на третиране по време на проучването, не е забелязан никакъв ефект върху растежа, теглото, BMI или половото съзряване (вж. точка 5.1).

В клинично проучване на деца и младежи приемащи розувастатин за 52 седмици, повишаване на СК >10xULN и мускулните симптоми след упражнение или повишена физическа активност са наблюдавани по-често в сравнение с наблюдения от клинични проучвания при възрастни (вж. точка 4.8).

Непоносимост към лактоза

Пациенти с редки наследствени дефекти като непоносимост към галактоза, общ лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) за таблетка, т.е. практически не съдържа натрий.

Ефект на едновременно приложени лекарствени продукти върху розувастатин.

Инхибитори на транспортните протеини

Розувастатин е субстрат на определени транспортни протеини, включително на транспортера на чернодробния захват ОАТР1В1 и ефлукс транспортера BCRP. Едновременното приложение на розувастатин с лекарствени продукти, които са инхибитори на тези протеини, може да доведе до повишаване на плазмената концентрация на розувастатин и повишен риск от миопатия (вж. точки 4.2,4.4 и 4.5 и Таблица 1).

Циклоспорин

При съпътстващо приложение на розувастатин и циклоспорин, стойностите на AUC на розувастатин са били средно 7 пъти по-високи от тези, наблюдавани при здрави доброволци (вж. Таблица 1). Розувастатин е противопоказан при пациенти, едновременно получаващи циклоспорин (вж. точка 4.3).

Съпътстващото приложение не е повлияло плазмените концентрации на циклоспорин.

Протеазни инхибитори

Въпреки, че точият механизъм на взаимодействие не е известен, едновременното приложение с протеазни инхибитори може рязко да повиши експозицията на розувастатин (вж. Таблица 1). Например едновременното приложение на на 10 mg розувастатин и комбиниран продукт, състоящ се от два протеазни инхибитора (300 mg атазанавир/100 mg ритонавир) по време на фармакокинетично проучване при здрави доброволна, се асоциира с приблизително трикратно нарастване на AUC и Сmax на розувастатин. Едновременното приложение на розувастатин и някои комбинации от протеазни инхибитори може да се има предвид след внимателно преценяване на корекциите на дозата розувастатин, въз основа на очакваното повишение на експозицията му (вж. точки 4.2,4.4 и 4.5 Таблица 1).

Гемфиброзил и други липидопонижаващи продукти

Съпътстващото приложение на розувастатин и гемфиброзил е довело до двукратно повишение на Сmax и AUC на розувастатин (вж. точка 4.4).

Въз основа на данни от фармакокинетични проучвания за специфични лекарствени взаимодействия, не се очаква взаимодействие с фенофибрат, но е възможна поява на фармакодинамични взаимодействия.

Гемфиброзил, фенофибрат, други фибрати и липидопонижаващите дози (в дози > или равни на 1 g/ден) на ниацин (никотинова киселина) повишават риска от появата на миопатия при комбиниране с инхибитори на HMG-CoA (хидроксиметил-глутарил-коензим А) редуктазата, вероятно поради факта, че те могат да предизвикат появата на миопатия и при монотерапия.

Дозата от 40 mg е противопоказана при съпътстващо лечение с фибрата (вж. точки 4.3 и 4.4). При тези пациенти лечението трябва да започне с доза от 5 mg.

Езетимиб

Съпътстващата употреба на 10 mg розувастатин и 10 mg езетимиб води до 1,2 кратно повишение на AUC на розувастатин при хиперхолестеролемични пациенти (Таблица 1). Това не може да се изключи фармакодинамично взаимодействие между розувастатин и езетимиб, което да има като резултат нежелани реакции (вж. точка 4.4).

Антиациди

Едновременното приложение на розувастатин с антиацидна суспензия, съдържаща алуминиев и магнезиев хидроксид е довело да намаляване на плазмената концентрация на розувастатина с около 50%.

Този ефект е бил отслабен, когато антиацидите са давани 2 часа след приема на розувастатин. Клиничното значение на това взаимодействие не е изследвано.

Еритромицин

Съпътстващата употреба на розувастатин и еритромицин е довела до намаляване с 20% на AUC и с 30% на Сmax на розувастатин. Взаимодействието може да е предизвикано от повишения чревен мотилитет, вследствие на приемането на еритромицин.

Ензими от системата нацитохром Р450

Резултати от invitro и invivo проучвания показват, че розувастатин не е нито инхибитор, нито индуктор на цитохром Р450 изоензимите. В прибавка розувастатин е лош субстрат на тези изоензими. Следователно, не се очакват лекарствени взаимодействия като резултат от цитохром Р450-медиирания метаболизъм. Не са наблюдавани клинично значими взаимодействия между розувастатин и флуконазол (инхибитор на CYP2C9 и CYP3A4) или кетоконазол (инхибитор на CYP2A6 и CYP3A4).

Взаимодействия, които изискват корекпия на дозата розувастатин (вж,също Таблица 1): Когато е необходимо розувастатин да се прилага заедно с други лекарствени продукти, за които е известно, че повишават експозицията му, дозите на розувастатин трябва да се коригират.

Започва се с доза 5 mg розувастатин веднъж дневно, ако очакваното повишение на експозицията (AUC) е приблизително двукратно или по-голямо. Максималната дневна доза на розувастатин трябва да се коригира така, че очакваната експозиция на розувастатин да няма вероятност да надвиши тази на 40 mg дневна доза от розувастатин, приеман без взаимодействащи лекарствени продукти, например, доза от 20 mg розувастатин с гемфиброзил (1,9-пъти повишение), и доза 10 mg розувастатин с комбинация атазанавир/ритонавир (3,1-пъти повишение).

Таблица 1 Ефект на едновременно прилаган лекарствен продукт върху експозицията на розувастатин(AUC;в низходящ ред) от публикувани клиничнипроучвания

Ефект на розувастатин върху едновременно приемани лекарствени продукти

Антагонисти на витамин К

Подобно на други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, започването на лечение с розувастатин или титрирането на дозата му при пациенти, приемащи антагонисти на витамин К (като варфарин или други кумаринови антикоагуланти) може да доведе до повишаване на International Normalised Ratio (INR). Прекъсването на лечението или намаляването на дозата на титриране с розувастатин може да доведе до намаление на INR. При подобни случаи е желателно мониториране на INR.

Перорални контрацептиви/хормонзаместителна терапия

Съпътстващата употреба на перорални контрацептиви е довела до повишаване на AUC на етинилестрадиол и норгестрел, съответно с 26% и 34%. Тези повишени плазмени нива трябва да вземат под внимание, когато се определя дозировката на пероралните контрацептиви. Няма фармакокинетични данни за пациенти, които приемат розувастатин и хормонозаместителна терапия. Ето защо взаимодействието, описано по-горе не може да бъде изключено. Въпреки това тази комбинация е била широко прилагана при жени по време на клинични изпитвания и е понасяна добре.

Други лекарствени продукти

Дигоксин:

Въз основа на данните от клинични проучвания за специфични лекарствени взаимодействия, не се очаква клинично значимо взаимодействие с дигоксин.

Фузидова киселина

Не са провеждани проучвания върху взаимодействието между розувастатин и фузидова киселина. Рискът от миопатия, включително рабдомиолиза може да се увеличи при едновременното прилагане на фузидова киселина (системно) и статини. Механизмът на това взаимодействие (бил той фармакодинамичен, фармакокинетичен или и двете) не е известен досега. Има съобщения за рабдомиолиза (включително фатална) при пациенти, които са получавали тази комбинация.

Ако системно лечение с фузидова киселина е необходимо, лечението с розувастатин трябва да се прекрати, докато продължава лечението с фузидова киселина. Вижте също точка 4.4.

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействие са провеждани само при възрастни. Степента на взаимодействията в педиатричната популация не е известна.

Розувастатин е противопоказан по време на бременност и кърмене.

Жени в детеродна възраст трябва да прилагат подходящи контрацептивни мерки.

Тъй като холестеролът и другите продукти на холестероловата биосинтезата са от съществено значение за развитието на плода, потенциалният риск от инхибиране на HMG-CoA редуктазата надвишава предимствата от лечение по време на бременност. Проучванията при животни осигуряват ограничени данни за репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Ако пациентка забременее по време на лечението с това лекарство, приемът трябва да бъде преустановен незабавно.

Розувастатин се екскретира в млякото на плъхове. Няма установени данни за отделяне в млякото при хората. (Вж. точка 4.3)

Проучвания за установяване на влиянието на розувастатин върху способността за шофиране и работа с машини не са провеждани. Въпреки това, въз основа на фармакодинамичните му свойства, е малко вероятно розувастатин да повлияе неблагоприятно тези способности. При шофиране или работа с машини трябва да се има предвид, че по време на лечението може да се появи световъртеж.

Нежеланите лекарствени реакции, наблюдавани при розувастатин обикновено са леки и преходни. В контролирани клинични проучвания по-малко от 4% от пациентите, лекувани с розувастатин са прекъснали лечението поради нежелани реакции.

По-долу са изброени нежелани лекарствени реакции за розувастатин, въз основа на данни от клинични проучвания и разширен постмаркетингов опит. Нежеланите реакции са класифицирани съобразно честотата и системо-органния клас.

Честотата на нежеланите реакции е класифицирана съобразно следната конвенция: чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до < 1/100); редки (≥1/10 000 до < 1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Таблица 2 Нежеланите реакции, въз основа на данни от клинични опит и постмаркетингови проучвания

Както при другите инхибитори на HMG-CoA редуктазата, появата на нежелани лекарствени реакции изглежда е дозозависима.

Ефекти върху бъбреците

При пациенти, лекувани с розувастатин е наблюдавана установена с тест-лентички протеинурия, която е с предимно тубулен произход. При < 1% от пациентите, приемащи 10 и 20 mg и при приблизително 3% от пациентите, лекувани с 40 mg розувастатин са наблюдавани промени на количеството протеин в урината от отрицателен резултат или следи, към -н-. Незначително отклонение в посока от отрицателен резултат или следи към + е наблюдавано при доза от 20 mg. В повечето случаи протеинурията намалява или изчезва спонтанно в процеса на лечението. От прегледа на данните при клиничните опити и пост-маркетинговите проучвания, до сега не е идентифицирана причинна връзка между протеинурията и остро или прогресивно бъбречно заболяване.

При пациенти, третирани с розувастатин, е наблюдавана хематурия, но клиничните данни сочат, че честотата й е ниска.

Ефекти върху скелетната мускулатура

Въздействия върху скелетната мускулатура като миалгия, миопатия (вкл. миозит) и рядко - рабдомиолиза със или без остра бъбречна недостатъчност, са съобщавани при пациенти, лекувани с всички дози на розувастатин, особено с дози над 20 mg.

Увеличение на нивото на СК, вследствие на увеличаване на дозата, е наблюдавано при малък брой пациенти, приемащи розувастатин; повечето от случаите са леки, безсимптомни и преходни. Ако нивото на СК се повиши (> 5 пъти над горната референтна граница), лечението трябва да бъде преустановено (вж. точка 4.4).

Ефекти върху черния дроб

Както при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, увеличение на трансаминазите, свързано с дозировката е наблюдавано при малък брой пациенти, приемащи розувастатин; повечето от случаите са леки, безсимптомни и преходни.

При употребата на някои статини са съобщавани следните нежелани реакции

• Сексуална дисфункция

• Изолирани случаи на интерстициална белодробна болест, особено при продължително лечение (вж. точка 4.4)

Съобщената честота на рабдомиолиза, сериозни събития, свързани с увреждане на бъбречната функция и сериозни събития, свързани с увреждане на чернодробната функция (състоящи се предимно в увеличени трансаминази), е по-висока при дозата от 40 mg.

Педиатрична популация

Повишаване на креатинкиназата >10xULN и мускулни симптоми след упражнения или повишена физическа активност са набюдавани по-често в едно 52-седмично клинично проучване на деца и младежи в сравнение с възрастните (вж. точка 4.4). В друг аспект, профилът на безопасност на розувастатин е сходен при деца и младежи в сравнение с възрастните.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул.,Дамян Груев” №8

1303 София

Тел.:+35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

В случай на предозиране, специфично лечение няма. При предозиране, пациентът трябва да се лекува симптоматично и да се започнат поддържащи мерки, според нуждите. Трябва да се следят чернодробната функция и нивата на СК. Малко е вероятно хемодиализата да бъде от полза.