Valtensin Plus 320 mg/12,5 mg film-coated tablets

Лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Валтензин Плюс фиксирана дозова комбинация е показан при пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно от монотерапия с валсартан или хидрохлоротиазид.

Препоръчителната доза Валтензин Плюс е една филмирана таблетка Валтензин Плюс 320 mg/12,5 mg или Валтензин Плюс 320 mg/25 mg веднъж дневно. Препоръчва се титриране на дозите на отделните компоненти. При всеки случай, повишаването на дозата на отделните компоненти трябва да се проследи до следващата доза, за да се намали риска от хипотония и други нежелани лекарствени реакции.

Когато е уместно от клинична гледна точка, би могло да се обмисли директно преминаване от монотерапия към лечение с комбинация от фиксирани дози при пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно от монотерапия с валсартан или хидрохлоротиазид, при условие, че се следва препоръчваното титриране на дозите на отделните компоненти.

Клиничният отговор спрямо Валтензин Плюс трябва да се оцени след започване на лечението и ако не се постигне контрол на кръвното налягане, дозата може да се повиши чрез повишаване на отделните компоненти до максимална доза 320 mg/25 mg Валтензин Плюс,

Антихипертензивният ефект е подчертано наличен в рамките на 2 седмици.

При повечето пациенти, максимални ефекти се наблюдават в рамките на 4 седмици. Въпреки това, при някои пациенти, може да е необходимо лечение от 4-8 седмици. Това трябва да се има предвид при титрирането на дозата.

Ако не се наблюдава съответният ефект с Валтензин Плюс 320 mg/25 mg след 8 седмици, трябва да се обмисли лечение с допълнителен или алтернативен антихипертензивен лекарствен продукт (вж. точки 4.3, 4.4, 4,5 и 5,1).

Специални популации

Бъбречно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (скорост на гломерулна филтрация (GFR) > 30 ml/min). Поради хидрохлоротиазидната компонента, Валтензин Плюс е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (GFR < 30 ml/min) и анурия (вж. точки 4.3,4.4 и 5,2).

Чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза, дозата валсартан не трябва да превишава 80 mg (вж. точка 4.4). При пациенти с леки до умерени чернодробни нарушения не се изисква коригиране на дозата хидрохлоротиазид. Поради съдържанието на валсартан Валтензин Плюс е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане или с билиарна цироза и холестаза (вж. точки 4.3,4.4 и 5.2).

Старческа възраст

Не се налага промяна в дозировката при пациенти в старческа възраст.

Педиатрична популация

Валтензин Плюс не се препоръчва за употреба при деца под 18 години, поради липсата на данни за безопасност и ефикасност.

Валтензин Плюс може да се приема със или без храна и трябва да се приема с вода.

• Свръхчувствителност към активните вещества, към други сулфонамид-производни лекарствени продукти или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Втори и трети триместри на бременността (вж. точки 4,4 и 4.6),

• Тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и холестаза.

• Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min), анурия.

• Рефрактерна хипокал иемия, хипонатриемия, хиперкалциемия и симптоматична хиперурикемия.

• Едновременна употреба на Валтензин Плюс с алискирен-съдържащи продукти при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m²)(вж. точки 4.5 и 5.1).

Промени в нивата на серумните електролити

Валсартан

Не се препоръчва едновременната употреба с калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици, калий-съдържащи заместители на солта или други средства, които могат да повишат стойностите на калий (хепарин и др.). Уместно е да се мониторират стойностите на калия.

Хидрохлоротиазид

При лечение с тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, се съобщава за случаи на хипокалиемия. Препоръчва се често монигориране на стойностите на серумния калий.

Лечението с тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, се свързва с хипонатриемия и хипохлоремична алкалоза. Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, повишават екскрецията на магнезий в урината, което може да доведе до хипомагнезиемия. Екскрецията на калций намалява под влиянието на тиазидните диуретици. Това може да доведе до хиперкалциемия.

Какго при всички пациенти на лечение с диуретици, трябва да се извършва периодично определяне на серумните електролити на подходящи интервали от време.

Пациенти с натриев и/или обемен дефицит

Пациентите, получаващи тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, трябва да бъдат наблюдавани за поява на клинични признаци на воден или електролитен дисбаланс.

При пациенти с тежък натриев и/или обемен дефицит, като тези, приемащи високи дози диуретици, в редки случаи след започване на терапия с валсартан/хидрохлоротиазид може да настъпи симптоматична хипотония. Натриевият и/или обемният дефицит трябва да се коригира преди започване на лечението с Валтензин Плюс.

Пациенти с тежка хронична сърдечна недостатъчност или други състояния, при които е налице стимулация на системата ренин-ангиотензин-алдостерон

При пациенти, чиято бъбречна функция би могла да зависи от активността на ренин- ангиотензин-алдостероновата система (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност), лечението с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ- инхибитори) се свързва с олигурия и/или прогресираща азотемия и в редки случаи с остра бъбречна недостатъчност и/или смърт.

При оценка на пациентите със сърдечна недостатъчност или след прекаран миокарден инфаркт винаги трябва да се оценява бъбречната функция. При пациенти с тежка хронична сърдечна недостатъчност употребата на валсартан/хидрохлоротиазид не е проучвана.

Следователно, ие може да се изключи, че поради потискане на ренин-ангиотензин- алдостероновата система, приложението на валсартан/хидрохлоротиазид може да бъде свързано с увреждане на бъбречната фукнция. Валтензин Плюс не трябва да се прилага при тези пациенти.

Стеноза на бъбречна артерия

Валтензин Плюс не трябва да се прилага за лечение на хипертония при пациенти с едностранна или двустранна стеноза на бъбречните артерии или стеноза на артерията на единствен бъбрек, тъй като при такива пациенти е възможно стойностите на уреята в кръвта и на серумния креатинин да се повишат.

Първичен хипералдостеронизъм

Пациентите с първичен хипералдостеронизъм не трябва да се лекуват с Валтензин Плюс, тъй като тяхната система ренин-ангиотензин не е активирана.

Стеноза на аортната и мнгралната клапа, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия Както при всички вазодилататори, при пациенти, страдащи от стеноза на аортната или митралната клапа или от

хипертрофична обструктивна кардиомиопатия (ХОКМ) е необходимо особено повишено внимание.

Бъбречно увреждане

Не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане и креатининов клирънс

≥ 30 ml/min (вж. точка 4.2). При прилагане на Валтензин Плюс при пациенти с бъбречно увреждане се препоръчва периодично мониториране на стойностите на серумния калий, креатинин и на пикочната киселина.

Бъбречна трансплантация

До този момент няма натрупан опит по отношение на безопасната употреба на валсартан/хидрохлоротиазид при пациенти, претърпели наскоро бъбречна трансплантация.

Чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза, Валтензин Плюс трябва да се използва с повишено внимание (вж. точки 4.2 и 5.2). Тиазидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с нарушена бъбречна функция или прогресиращо чернодробно заболяване, тъй като минимални промени във водния или електролитен баланс могат да предизвикат чернодробна кома.

Анамнеза за ангиоедем

При пациенти, лекувани с валсартан са наблюдавани ангиоедем, включително оток на ларинкса и глотиса, причиняващ обструкция на дихателните пътища и/или оток на лицето, устните, фаринкса и/или езика; при някои от тези пациенти ангиоедем е наблюдаван преди това след прием на други лекарства, включително АСЕ-инхибитори. При пациенти, които развият ангиоедем употребата на Валтензин Плюс трябва да се преустанови незабавно и Валтензин Плюс не трябва да се прилага отново (вж. точка 4.8).

Системен лупус еритематозус

Има съобщения, че тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, обострят или активират системен лупус еритематодес.

Други метаболитни нарушения

Тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да променят глюкозния толеранс и да повишат серумните нива на холестерола, триглицеридите и пикочната киселина. При пациенти с диабет може да се наложи коригиране на дозата на инсулина или на пероралните хипогликемични средства.

Тиазидите могат да понижат екскреция на калций в урината и да доведат до преходно леко повишаване на нивата на серумния калций при липса на установено нарушение на калциевия метаболизъм. Изразената хиперкалциемия може да бъде доказателство за скрит хиперпаратиреоидизъм. Приемът на тиазидни диуретици трябва да бъде прекратен преди провеждането на изследвания за паратиреоидната функция.

Фоточувствителност

Има съобщения за случаи на реакции на фоточувствителност при прием на тиазидни диуретици (вж. точка 4.8). Ако в хода на лечението възникне реакция на фоточувствителност се препоръчва спиране на лечението. Ако е необходимо повторно прилагане на диуретика, се препоръчва защита на областите, изложени на слънце или изкуствена UVA светлина.

Бременност

По време на бременност не трябва да започва лечение с ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRAs). Пациентките, планиращи бременност, трябва да преминат на алтернативно лечение с антихипертензивни средства с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност, освен ако лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти не е крайно необходимо. При установяване на бременност, лечението с ангиотензин II рецепторните антагонисти трябва да се спре незабавно, и ако е подходящо, да се започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).

Общи

Необходимо е повишено внимание при пациенти с предшестващи прояви на свръхчувствителност към други ангиотензин II рецепторни антагонисти. Реакциите на свръхчувствителност към хидрохлоротиазид са по-вероятни при пациенти, страдащи от алергия и астма.

Хороидален излив, остра миопия и вторична остра закритоъгълна глаукома Хидрохлоротиазид е сулфонамид и може да предизвика идиосинкратична реакция, водеща до хороидален излив с дефект на зрителното поле, остра преходна миопия и остра закритоъгълна глаукома. Симптомите включват внезапно начало на намалена зрителна острота или очна болка и обикновено се появяват в рамките на часове до седмици от началото на лекарствената терапия. Нелекуваната остра закритоъгълна глаукома може да доведе до трайна загуба на зрението.

Основното лечение е да се прекрати употребата на хидрохлоротиазид възможно най-бързо. Може да се наложи медицинско или хирургично лечение, ако вътреочното налягане остава неконтролирано. Рискови фактори за развитие на остра закритоъгълна глаукома могат да бъдат анамнеза за алергия към сулфонамиди или пеницилин.

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин П-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Немеланомен рак на кожата

В две епидемиологични проучвания, основаващи се на датския национален раков регистър, е наблюдаван повишен риск от немеланомен рак на кожата (НМРК) [базалноклетьчен карцином (БКК) и сквамозноклетьчен карцином (СКК)] при нарастваща експозиция на кумулативна доза хидрохлоротиазид (ХХТЗ). Фотосенсибилизиращите ефекти на ХХТЗ могат да действат като вероятен механизъм за развитие на НМРК.

Пациентите, приемащи ХХТЗ, трябва да бъдат информирани за риска от НМРК и съветвани редовно да проверяват кожата си за нови лезии и незабавно да съобщават при поява на подозрителни кожни лезии. На пациентите трябва да се препоръчат възможни превантивни мерки, като ограничено излагане на слънчева светлина и ултравиолетови лъчи, а в случай на експозиция, подходяща защита, за да се сведе до минимум рискът от рак на кожата. Подозрителните кожни лезии трябва да бъдат подложени на незабавно изследване, потенциално включващо хистологични изследвания на биопсични материали. Преразглеждане на употребата на ХХТЗ може да се наложи и при пациенти, които са имали предходен НМРК (вж. също точка 4.8).

Остра респираторна токсичност

След прием на хидрохлоротиазид се съобщават много редки тежки случаи на остра респираторна токсичност, включително остър респираторен дистрес синдром (ОРДС). След прием на хидрохлоротиазид обикновено се развива белодробен оток в рамките на минути до часове. В началото симптомите включват диспнея, повишена температура, влошаване на белодробната функция и хипотония. При съмнение за ОРДС трябва да бъде спрян приемът на Валтензин Плюс и да се приложи подходящо лечение. Хидрохлоротиазид не трябва да се прилага при пациенти, които преди това са получавали ОРДС след прием на хидрохлоротиазид.

Помощни вещества

Лактоза

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Лецитин

Този лекарствен продукт не трябва да се използва, ако пациентът е алергичен към фъстъци или соя (вж. точка 4.3).

Натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на филмирана таблетка, т.е, може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Взаимодействия, свързани с валсартан и хидрохлоротиазид

Не се препоръчва едновременна употреба

Литий

Съобщавани са случаи на обратимо повишаване на серумните концентрации и токсичността на литий при едновременна употреба на литий с АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти или тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид. Тъй като бъбречният клирънс на лития се редуцира от тиазидите, рискът от литиева токсичност може да се увеличи допълнително с Валтензин Плюс. Ако се прецени, че комбинацията е необходима, се препоръчва внимателно мониториране на серумните нива на литий.

Необходимо е повишено внимание при едновременна употреба

Други антихипертензивни средства

Валтензин Плюс може да повиши ефикасността на други лекарства с антихипертензивни свойства (напр. гванидин, метилдопа, вазодилататори, ACEIs, ARBs, бета-блокери, калциеви антагонисти и директни инхибитори на ренина (DRIs)).

Пресорни амини (напр. норадреналин, адреналин)

Възможно е намаляване на отговора към пресорни амини. Клиничното значение на този ефект е неясно и е недостатъчно за да се изключи употребата им.

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (>3g/дневно), и неселективни НСПВС НСПВС могат да отслабят антихипертензивния ефект на ангиотензин II рецепторните антагонисти и на хидрохлоротиазид при едновременно приложение. Освен това, комбинираната употреба на валсартан/хидрохлоротиазид и НСПВС може да доведе до влошаване на бъбречната функция и повишаване на серумния калий. Ето защо, се препоръчва проследяване на бъбречната функция в началото на лечението, както и адекватна хидратация на пациента.

Взаимодействия, свързани с валсартан

Двойно блокиране наренин-ангиотензин-алдостероновата система /РААС), сARBs,АСЕИ или алискирен

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин ангиотензин- алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Не се препоръчва едновременна употреба

Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, калий-съдържащи заместители на солта и други вещества, които могат да повишат нивата на калий

Препоръчва се проследяване плазмените нива на калий, ако се счита за необходимо приложението на лекарствен продукт, повлияващ нивата на калий, в комбинация с валсартан.

Транспортери

In vitro данни показват, че валсартан е субстрат на транспортера за чернодробно захващане ОАТР1В1/ОАТР1ВЗ и на транспортера за чернодробен ефлукс - MRP2. Клиничното значение на тези данни не е известно. Едновременното приложение на инхибитори на транспортерите за захващане (напр. рифампин, циклоспорин) или на транспортерите за ефлукс (напр. ритонавир) може да повиши системната експозиция на валсартан. При започване или прекратяване на съпътстващо лечение с такива лекарства се изискват подходящи интензивни грижи.

Няма взаимодействие

При проучвания за лекарствени взаимодействия с валсартан, не са установени клинично значими взаимодействия с валсартан или някое от следните вещества: циметидин, варфарин, фуроземид, дигоксин, атенолол, индометацин, хидрохлоротиазид, амлодипин, глибенкламид. Дигоксин и индометацин могат да взаимодействат с хидрохлоротиазидната компонента на Валтензин Плюс (вж. взаимодействия, свързани с хидрохлоротиазид).

Взаимодействия, свързани с хидрохлоротиазид

Едновременна употреба, изискваща повишено внимание

Лекарствени продукти, оказващи влияние върху серумните нива на калий

Хипокалиемичният ефект на хидрохлоротиазид може да се повиши при едновременната употреба на калиуретични диуретици, кортикостероиди, лаксативи, АСТН, амфотерицин, карбеноксолон, пеницилин G, салицилова киселина и производните й.

Ако е необходимо предписването на тези лекарствени продукти едновременно с комбинацията хидрохлоротиазид-валсартан се препоръчва мониториране на плазмените концентрации на калия (вж. точка 4.4).

Лекарствени продукти, които могат да предизвикатtorsades de pointes

Поради риска от хипокалиемия, хидрохлоротиазид трябва да се прилага с повишено внимание, когато е в комбинация с лекарствени продукти, които могат да предизвикат torsades de pointes, по-специално клас Ia и клас III антиаритмици и някои антипсихотици.

Лекарствени продукти, оказващи влияние върху серумните стойности на натрия Хипонатриемичният

ефект на диуретиците може да се засили при едновременно приложение с лекарства, като антидепресанти, антипсихотици, антиепилептици и др. При продължително приложение на тези лекарства се изисква повишено внимание.

Дигиталисови гликозиди

Тиазид-индуцирана хипокалиемия или хипомагнезиемия могат да се изявят като нежелани реакции, улесняващи началото на дигиталис-индуцирани сърдечни аритмии (вж. точка 4.4).

Калциеви соли и витаминD

Приложението на тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, с витамин D или с калциеви соли може да потенцира покачването на серумния калций. Едновременното приложение на тиазидни диуретици с калциеви соли може да причини хиперкалциемия при предразположени към хиперкалциемия пациенти (напр. с хиперпаратиреоидизъм, малигнени заболявалия или витамин D опосредствани състояния) чрез повишаване на тубулната калциева реабсорбция.

Антидиабетни средства (перорални средства и инсулин)

Тиазидните диуретици могат да променят поносимостга към глюкоза. Може да се наложи корекция на дозата на антидиабетния лекарствен продукт.

Метформин трябва да се използва с повишено внимание, поради риска от лактатна ацидоза, индуцирана от възможна функционална бъбречна недостатъчност, свързана с хидрохлоротиазид.

Бета-блокери и диазоксид

Едновременното приложение на тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид с бета- блокери може да повиши риска от хипергликемия. Тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид могат да усилят хипергликемичния ефект на диазоксид.

Лекарствени продукти, използвани в лечението на подагра (пробенецид, сулфинпиразон и алопуринол)

Възможно е да се наложи коригиране на дозата на урикозуричните средства, тъй като хидрохлоротиазид може да повиши стойностите на пикочна киселина в серума. Може да се наложи повишаване на дозата на пробенецид или сулфинпиразон. Едновременното прилагане на тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, може да увеличи честотата на реакциите на свръхчувствителност спрямо алопуринол.

Антихолинергични средства и други лекарствени продукти, оказващи влияние върху стомашния

мотилитет

Бионаличността на диуретиците от тиазиден тип може да се увеличи от антихолинергични лекарствени продукти (напр. атропин, бипериден), очевидно поради намаляване на мотилитета на стомашно-чревния тракт и скоростта на изпразване на стомаха. От друга страна, се очаква, че прокинетични лекарства, като цизапрцд могат да понижат бионаличността на тиазидните диуретици.

Амантадин

Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, могат да повишат риска от нежелани реакции, причинени от амантадин.

Йоннообменни смоли

Абсорбцията на тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, се намалява от холестирамин и колестипол. Това може да доведе до субтерапевтични ефекти на тиазидните диуретици. Обаче, разпределянето на дозата хидрохлоротиазид и смола така, че хидрохлоротиазид да се прилага поне 4 часа преди или 4-6 часа след приложението на смолите, може да минимизира взаимодействието.

Цитотоксични лекарствени продукти

Тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да намалят бъбречната екскреция на цитотоксични средства (напр. циклофосфамид, метотрексат) и да засилят техните миелосупресивни ефекти.

Недеполяризиращи миорелаксанти (напр. тубокурарин)

Тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, потенцират действието на миорелаксантите, като производните на кураре.

Циклоспорин

Едновременното приложение с циклоспорин може да увеличи риска от хиперурикемия и усложнения на подаграта.

Алкохол, барбитурати или наркотични вещества

Едновременното приложение на тиазидни диуретици с лекарствени вещества, които имат хипотензивно действие (напр. като понижават действието на симпатиковата централна нервна система или чрез директно вазодилатиращо действие) може да потенцира поява на ортостатична хипотония.

Метилдопа

Има изолирани съобщения за случаи на хемолитична анемия при пациенти, приемащи едновременно метилдопа и хидрохлоротиазид.

Йод-контрастни вещества

В случай на диуретик-индуцирана дехидратация, има повишен риск от остра бъбречна недостатъчност, особено при високи дози от йодния продукт. Пациентите трябва да се рехидратират преди прилагането на йод-контрастни вещества.

Валсартан

Епидемиологичните данни относно риска от тератогенност след експозиция на

АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са окончателни; въпреки това, не може да се изключи леко повишение на риска. Няма контролирани епидемиологични данни за риска с ангиотензин II рецепторни антагонисти, сходни рискове може да съществуват за този клас лекарства. Освен ако продължаването на лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти не е наложително, пациентките, планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение с доказан профил на безопасност при употреба по време на бременност. При установяване на бременност, лечението с ангиотензин II рецепторните антагонисти трябва бъде спряно незабавно и, ако е уместно, да се започне алтернативно лечение.

Известно е, че експозицията на ангиотензин II рецепторни антагонисти по време на втория и третия триместър на бременността при хора индуцира фетотоксичност (понижена бъбречна функция, олигохидроамниоза, забавена осификацията на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. също точка 5.3).

При експозицията на ангиотензин II рецепторен антагонист през втория триместър на бременността се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция и черепа. Деца, чиито майки са приемали ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).

Хидрохлоротиазид

Има ограничен опит с хидрохлоротиазид по време на бременност, особено през първия триместър. Изпитванията при животни са недостатъчни. Хидрохлоротиазид преминава плацентата. Въз основа на фармакологичния механизъм на действие на хидрохлоротиазид се предполага, че употребата му през втори и трети триместър може да компрометира фетоплацентарната перфузия и да доведе до фетални и неонатални ефекти, като иктер, електролитен дисбаланс и тромбоцитопения.

Липсват данни относно употребата на валсартан по време на кърмене. Хидрохлоротиазид от

екскретира в кърмата. Ето защо, не се препоръчва употребата на Валтензин Плюс по време на кърмене. Предпочита се алтернативно лечение с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени и недоносени бебета.

Не са провеждани проучвания за ефекта на валсартан/хидрохлоротиазид върху способността за шофиране и работа с машини. Трябва да се има предвид, че при шофиране или работа с машини е възможно понякога да настъпят замаяност или умора.

Нежеланите лекарствени реакции, съобщавани в клинични изпитвания и лабораторните резултати, които се наблюдават по-често с валсартан плюс хидрохлоротиазид, отколкото с плацебо, както и отделните съобщения от постмаркетинговия опит са представени по-долу според системо-органната класификация. По време на лечението с валсартан/ хидрохлоротиазид могат да настъпят нежелани лекарствени реакции, за които е известно, че се проявяват с всяка компонента поотделно, но които не са наблюдавани в клинични изпитвания.

Нежелани лекарствени реакции

Нежеланите лекарствени реакции са подредени по честота, започвайки от най-честите, като е използвана следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥1/10 000 до < 1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (честотата не може да се определи от наличните данни). При всяко групиране по честота, нежеланите лекарствени реакции са подредени по реда на намаляване на сериозността им.

Таблица 1. Честота на нежеланите лекарствени реакции с валсартан/хидрохлоротиазид

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести: Дехидратация

Нарушения на нервната система

Нечести: Парестезия

Много редки: Замаяност

С неизвестна честота: Синкоп

Нарушения на очите

Нечести: Замъглено зрение

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести: Шум в ушите

Съдови нарушения

Нечести: Хипотония

Респираторни, гръдни и медиастиналнн нарушения

Нечести: Кашлица

С неизвестна честота: Некардиогенен белодробен оток

Стомашно-чревни нарушения

Много редки: Диария

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Нечести: Миалгия

Много редки: Артралгия

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

С неизвестна честота: У вредена бъбречна функция

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Нечести: Умора

Изследвания

С неизвестна честота: Повишени стойности на пикочна киселина билирубин и креатинин в серума, хипокалиемия, хипонатриемия повишаване на уреята в кръвта, неутропения

Допълнителна информация за отделните компоненти

Нежеланите лекарствени реакции, наблюдавани с отделните компоненти, могат да бъдат нежелани реакции и при Валтензин Плюс, дори и да не са наблюдавани в клинични изпитвания или в постмаркетинговия период.

Таблица 2. Честота на нежеланите лекарствени реакции при валсартан

Нарушения на кръвта и лимфната система

С неизвестна честота: Понижаване на хемоглобина, понижаване на хематокрита, тромбоцитопения

Нарушения на имунната система

С неизвестна честота: Други реакции на свръхчувствителност/ алергични реакции, включително серумна болест

Нарушения на метаболизма и храненето

С неизвестна честота: Повишаване на серумния калий, хипонатриемия

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести: Световъртеж

Съдови нарушения

С неизвестна честота: Васкулит

Стомашно-чревни нарушения

Нечести: Коремна болка

Хепатобилиарнн нарушения

С неизвестна честота: Повишени стойности на показателите на чернодробната функция

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

С неизвестна честота: Ангиоедем, булозен дерматит, обрив, сърбеж

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

С неизвестна честота: Бъбречна недостатъчност

Таблица 3. Честота на нежеланите лекарствени реакции с хидрохлоротиазид

Хидрохлоротиазид е широко предписван от много години, често в по-високи дози от тези, които се прилагат с Валтензин Плюс. При пациенти на монотерапия с тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид са докладвани следните нежелани лекарствени реакции:

Неоплазми - доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи)

С неизвестна честота: Немеланомен рак на кожата (базалноклетьчен карцином и сквамозноклетъчен карцином)

Нарушения на кръвта и лимфната система

Редки: Тромбоцитопения, понякога с пурпура

Много редки: Агранулоцитоза, левкопения, хемолитична анемия, костно-мозъчна недостатъчност

С неизвестна честота: Апластична анемия

Нарушения на имунната система

Много редки: Реакции на свръхчувствителност

Нарушения на метаболизма и храненето

Много чести: Хипокалиемия, повишени стойности на липидите в кръвта (предимно при използване на по-високи дози)

Чести: Хипонатриемия, хипомагнезиемия, хиперурикемия

Редки: Хиперкалциемия, хипергликемия, глюкозурия и влошаване на диабетния метаболитен статус

Много редки: Хипохлоремична алкалоза

Психични нарушения

Редки: Депресия, нарушения на съня

Нарушения на нервната система

Редки: Главоболие, световъртеж, парестезия

Нарушения на очите

Редки: Нарушение на зрението

С неизвестна честота: Хороидален излив, остра закритоъгълна глаукома, остра миопия,.

Сърдечни нарушения

Редки: Сърдечни аритмии

Съдови нарушения

Чести: Постурална хипотония

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Много редки: Остър респираторен дистрес синдром (ОРДС) (вж. точка 4.4)

Стомашно-чревни нарушения

Чести: Загуба на апетит, леко гадене и повръщане

Редки: Запек, стомашно-чревен дискомфорт, диария

Много редки: Панкреатит

Хепатобилиарни нарушения

Редки: Интрахепатална холестаза или жълтеница

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

С неизвестна честота: Бъбречна дисфункция, остра бъбречна недостатъчност

Нарушение на кожата и подкожната тъкан

Чести: Уртикария и други форми на обрив

Редки: Фоточувстителност

Много редки: Некротизиращ васкулит и токсична епидермална некролиза,

кожни лупус еритематозус-подобни реакции, повторно активиране на кожен лупус еритематозус

С неизвестна честота: Еритема мултиформе

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

С неизвестна честота: Пирексия, астения

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

С неизвестна честота: Мускулни спазми

Нарушения на репродуктивната система и гърлата

Чести: Импотентност

Описание на избрани нежелани реакции

Не.меланомен рак на кожата: Въз основа на наличните данни от епидемиологични проучвания е наблюдавана зависима от кумулативната доза връзка между ХХТЗ и НМРК (вж. също точки 4.4 и 5.1).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез: Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев" № 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Предозирането с валсартан може да предизвика изразена хипотония, която може да доведе до потиснато ниво на съзнанието, циркулаторен колапс и/или шок. Освен това, поради предозиране на хидрохлоротиазидната компонента могат да настъпят следните признаци и симптоми: гадене, сънливост, хиповолемия и електролитен дисбаланс, свързан със сърдечни аритмии и мускулни спазми.

Терапевтичните мерки зависят от времето на прием на лекарството и вида и тежестта на симптомите, като стабилизиране на циркулаторния статус е от първостепенна важност.

В случай на хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение по гръб и бързо да бъдат приложени мерки за водно-солево заместване.

Валсартан не може да се елиминира чрез хемодиализа, поради силното му свързване с плазмените протеини, докато чрез диализа може да се постигне клирънс на хидрохлоротиазид.