Qaialdo 10 mg/ml - Oral suspension

За лечение на рефрактерен оток, свързан със застойна сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза с асцит и оток, малигнен асцит, нефротичен синдром, диагностика и лечение на първичен алдостеронизъм, есенциална хипертония.

Новородени, деца и юноши трябва да се лекуват само под ръководството на педиатър. Наличните педиатрични данни са ограничени (вж. точки 5.1 и 5.2).

Дозировка

Възрастни

Застойна сърдечна недостатъчност с оток

Обичайна доза — 100 mg/ден. При трудни или тежки случаи дозата може да бъде постепенно увеличена до 200 mg/ден. Когато отокът бъде овладян, обичайната поддържаща доза е от

75 mg/ден до 200 mg/ден.

Тежка сърдечна недостатъчност, в комбинация със стандартна терапия (клас III—IV според класификацията на Нюйоркската кардиологична асоциация)

Въз основа на рандомизирано проучване за оценка на алдактон (RALES) лечението в комбинация със стандартна терапия трябва да се започне с доза спиронолактон 25 mg веднъж дневно при пациенти със серумен калий ≤ 5,0 mEq/l и серумен креатинин ≤ 220 µmol/l. При пациенти, които понасят 25 mg веднъж дневно, дозата може да се увеличи до 50 mg веднъж дневно в съответствие с клиничните показания. При пациенти, които не понасят 25 mg веднъж дневно, дозата може да бъде намалена до 25 mg през ден. Вижте точка 4.4 за препоръки относно мониторинга на серумния калий и серумния креатинин.

Чернодробна цироза с асцит и оток

Ако съотношението Na⁺/K⁺ в урината е по-голямо от 1,0 — 100 mg дневно. Ако съотношението е по-малко от 1,0 — от 200 mg/ден до 400 mg/ден. Поддържащата доза трябва да се определя индивидуално.

Злокачествен асцит

Първоначалната доза обикновено е от 100 mg/ден до 200 mg/ден. При тежки случаи дозата може да бъде увеличавана постепенно до 400 mg/ден. Когато отокът бъде овладян, поддържащата доза трябва да бъде индивидуално определена.

Нефротичен синдром

Обичайна доза — от 100 mg/ден до 200 mg/ден. Не е доказано, че спиронолактон е противовъзпалително средство, нито че влияе на основния патологичен процес. Употребата му се препоръчва само ако глюкокортикоидите сами по себе си не са достатъчно ефективни.

Диагностициране и лечение на първичен алдостеронизъм

Спиронолактон може да се използва като първоначална диагностична мярка за предоставяне на предполагаеми доказателства за първичен хипералдостеронизъм, докато пациентите са на обичаен режим на хранене.

• Дълго изпитване: Спиронолактон се прилага при дневна доза 400 mg в продължение на 3 до 4 седмици. Коригирането на хипокалиемията и хипертонията предоставя предполагаеми доказателства за диагностицирането на първичен хипералдостеронизъм.

• Кратко изпитване: Спиронолактон се прилага при дневна доза 400 mg в продължение на 4 дни. Ако серумният калий се увеличи по време на прилагането на спиронолактон, но се понижи, когато приемът на спиронолактон се преустанови, трябва да се обмисли предполагаема диагноза първичен хипералдостеронизъм.

  След като диагнозата хипералдостеронизъм се установи чрез по-категорични процедури за изследване, спиронолактон може да се прилага в дози от 100 mg до 400 mg дневно при подготовка за хирургична интервенция. При пациенти, които се считат за неподходящи за операция, спиронолактон може да се използва за дългосрочна поддържаща терапия при най-ниската ефективна доза, определена за отделния пациент.

  Есенциална хипертония

  Обичайна доза — от 50 mg/ден до 100 mg/ден, която при трудни или тежки случаи може да се увеличава постепенно до 200 mg/ден на всеки две седмици. Лечението трябва да продължи

  2 или повече седмици, тъй като преди този период може да не настъпи адекватен отговор. Впоследствие дозата трябва да се коригира в зависимост от повлияването на пациента.

  Специални популации

  Старческа възраст

  Препоръчва се лечението да започне с най-ниската доза и да се титрира възходящо според нуждите, за да се постигне максимална полза. Трябва да се внимава при тежко чернодробно и бъбречно увреждане, което може да промени метаболизма и екскрецията на спиронолактон.

  Бъбречни/чернодробни увреждания

  Пациентите с лека степен на бъбречно увреждане (скорост на гломерулна филтрация (GFR) 60—90 ml/min) трябва да започнат с най-ниската доза. Серумните нива на калий и бъбречната функция трябва да се наблюдават внимателно.

  Спиронолактон е противопоказан при пациенти с тежка степен на (GFR < 30 ml/min) бъбречно увреждане (вж. точка 4.3).

  Спиронолактон е противопоказан при педиатрични пациенти с умерена (GFR 30 до < 60 ml/min)

  до тежка степен (GFR < 30 ml/min) бъбречно увреждане (вж. точки 4.3 и 4.4).

  Тъй като нарушената чернодробна функция може да доведе до намалено елиминиране на спиронолактон и неговите метаболити, пациентите с нарушена чернодробна функция трябва да започнат с най-ниската доза и титрирането да се извършва бавно. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за нежелани реакции, свързани с дозата (вж. точка 4.4).

  Педиатрична популация

  Започнете лечение с най-ниската доза и коригирайте в зависимост от повлияването и поносимостта (вж. точки 4.3 и 4.4).

  Диуреза при застойна сърдечна недостатъчност, асцит, оток и нефротичен синдром;

• Новородени: 1–2 mg/kg/дневно, като 1 доза или разделени на 2 приема.

• Кърмачета или деца на възраст от 1 месец до 18 години: 1–3 mg/kg дневно, като 1 доза или разделени на 2 приема (максимум 200 mg дневно).

  Първичен хипералдостеронизъм; резистентен асцит.

  • Новородени: може да се използват до максимум 7 mg/kg дневно.

  • Кърмачета или деца на възраст от 1 месец до 18 години: може да се използват до максимум 9 mg/kg дневно (максимум 400 mg дневно).

Новородени, деца и юноши трябва да се лекуват само под ръководството на педиатър. Наличните педиатрични данни са ограничени (вж. точки 5.1 и 5.2).

Педиатричната таблица по-долу показва преобразуването на дозата (mg) в обем (ml) за различните възрастови групи, тегло и дози с помощта на двете спринцовки за перорални форми.

Таблица 1: Преобразуване на дозата (mg) в обем (ml) с помощта на спринцовка за перорални форми. Показани са дневни дози.

* 50-и процентил за момчета, извлечен от графики на растежа на СЗО (0—10 години)

† Дози, по-малки от или равни на 10 mg, които трябва да се изтеглят със спринцовката за перорални форми с обем 1 ml. Дози, по-големи от 10 mg, които трябва да се изтеглят със спринцовката за перорални форми с обем 5 ml или комбинация от двете спринцовки (клетки, оцветени в сиво).

Начин на приложение

Спиронолактон трябва да се приема заедно с храна.

Този лекарствен продукт е предназначен за перорално приложение. Преди употреба бутилката трябва да се разклати добре, за да се ресуспендира.

За точно измерване на предписаната доза от пероралната суспензия са предоставени две спринцовки за дозиране (спринцовка с обем 1 ml и спринцовка с обем 5 ml).

По-малката спринцовка 1 ml е предназначена за отмерване на дози, по-малки или равни на 10 mg. Спринцовката е градуирана с деления по 0,1 ml, което позволява дозиране на стъпки по 1 mg.

По-голямата спринцовка 5 ml е предназначена за отмерване на дози над 10 mg. Спринцовката е градуирана с деления по 0,2 ml (2 mg) и има означения на всеки 1 ml и на 2,5 ml. Всеки 1 ml съдържа 10 mg спиронолактон.

Медицинският специалист трябва да посъветва пациента или лицето, полагащо грижи за него, коя спринцовка да използва, за да се гарантира, че се прилага правилният обем.

Медицинският специалист трябва да посъветва пациента или лицето, полагащо грижи за него, да поставя върха на спринцовката в устата до вътрешната страна на бузата, а съдържанието внимателно да се впръсква. За да се подпомогне точното и пълно доставяне на дозата в стомаха, след всяка доза спиронолактон трябва да се приема вода.

При възрастни, които нямат затруднения при преглъщане, твърдите перорални форми може да са по-подходящи и по-удобни.

Спиронолактон е противопоказан при възрастни и педиатрични пациенти със:

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Остра бъбречна недостатъчност, тежка степен на бъбречно увреждане (GFR < 30 ml/min), анурия

• При педиатрични пациенти с умерена (GFR 30 до < 60 ml/min) до тежка (GFR < 30 ml/min) степен на бъбречно увреждане

• Болест на Addison

• Хиперкалиемия (> 5,5 mEq/l)

• Съпътстващо приложение на еплеренон.

  Спиронолактон не трябва да се прилага едновременно с други калий-съхраняващи диуретици, а добавки, съдържащи калий, не трябва да се прилагат рутинно със спиронолактон, тъй като може да бъде индуцирана хиперкалиемия.

Наблюдение на състоянието на течностите и електролитите

Пациентите, които се лекуват с този препарат, се нуждаят от редовно наблюдение с проследяване на състоянието на течностите и електролитите. Препоръчва се периодична оценка на серумните електролити поради възможност от възникване на хиперкалиемия, хипонатриемия и възможно преходно повишаване на урейния азот в кръвта (BUN), особено при хората в старческа възраст и/или пациенти със съществуващо нарушение на бъбречната или чернодробната функция.

Препаратът трябва да се използва само с особено внимание при пациенти в старческа възраст или такива с потенциална обструкция на пикочните пътища или с нарушения, които представляват риск за електролитния баланс.

Съпътстващата употреба на спиронолактон с други калий-съхраняващи диуретици, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE-инхибитори), нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти, ангиотензин II антагонисти, блокери на алдостерон, хепарин, хепарин с ниско молекулно тегло или други лекарствени продукти или състояния, за които е известно, че предизвикват хиперкалиемия, калиеви добавки, богата на калий диета или заместители на солта, съдържащи калий, може да доведе до тежка хиперкалиемия (вж. точка 4.5).

Хиперкалиемия може да възникне и при пациенти с нарушена бъбречна функция. Може да се получат сърдечни аритмии, понякога с летален изход.

Съобщава се, че при някои пациенти с декомпенсирана чернодробна цироза, дори когато бъбречната функция е нормална, настъпва обратима хиперхлоремична метаболитна ацидоза, обикновено свързана с хиперкалиемия.

При комбинация с други диуретици може да възникне дилуционна хипонатриемия (вж. точка 4.5).

Хиперкалиемия при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност

Хиперкалиемията може да бъде с летален изход. При пациенти с тежка сърдечна недостатъчност, на които се прилага спиронолактон, е от решаващо значение да се наблюдава и контролира серумният калий. Избягвайте използването на други калий-съхраняващи диуретици. Избягвайте употребата на перорални калиеви добавки при пациенти със серумен калий > 3,5 mEq/l. Препоръчителният мониторинг за нивата на калий и креатинин е 1 седмица след започване или увеличаване на дозата спиранолактон, ежемесечно за първите 3 месеца, след това на тримесечие в продължение на година и след това — на всеки 6 месеца.

Преустановете или прекъснете лечението при серумен калий > 5 mEq/l или при серумен креатинин > 350 µmol/l (вж. точка 4.2).

Съпътстваща употреба със сърдечни гликозиди или хипотензивни средства

Едновременното прилагане на този препарат със сърдечни гликозиди или хипотензивни средства може да наложи коригиране на дозите на тези лекарствени продукти (вж. точка 4.5).

Урея

По време на употреба на спиронолактон, особено при наличие на нарушена бъбречна функция, може да възникне обратимо повишаване на уреята в кръвта.

Педиатрична популация

Калий-съхраняващите диуретици трябва да се използват с повишено внимание при хипертензивни педиатрични пациенти с лека бъбречна недостатъчност поради риска от хиперкалиемия. Спиронолактон е противопоказан за употреба при педиатрични пациенти с умерена или тежка степен на бъбречно увреждане (вж. точка 4.3).

Помощни вещества с известно действие

Натриев бензоат

Този лекарствен продукт съдържа 0,75 mg натриев бензоат във всеки 1 ml, което е еквивалентно на 112,5 mg/150 ml. Увеличаването на стойностите на билирубина в кръвта вследствие на изместването му от свързването му с албумин може да увеличи неонаталната жълтеница, която може да се развие в керниктер (отлагане на неконюгиран билирубин в мозъчната тъкан).

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol (23 mg) натрий в препоръчителния дозов диапазон, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Захароза

Пациентите с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, глюкозо-галактозна малабсорбция или захаразо-изомалтазен дефицит, не трябва да приемат това лекарство. Тъй като този лекарствен продукт съдържа 400 mg захароза на милилитър, това трябва да се вземе предвид по отношение на дневния прием. Това трябва да се вземе предвид при пациенти със захарен диабет. Qaialdo 10 mg/ml може да е вреден за зъбите.

Пропиленгликол

Този лекарствен продукт съдържа 1,86 mg пропиленгликол във всяка ml, които са еквивалентни на 279 mg/150 ml.

Едновременното приложение с който и да е субстрат на алкохолдехидрогеназата, като етанол, може да причини сериозни нежелани реакции при новородени.

Взаимодействия, засягащи употребата на този лекарствен продукт

Взаимодействия, засягащи хомеостазата на калия

Съпътстваща употреба със спиронолактон на лекарствени продукти, за които е известно, че причиняват хиперкалиемия (като лизиноприл, валсартан, индометацин), може да доведе до тежка хиперкалиемия.

Освен това едновременната употреба на триметоприм/сулфаметоксазол (котримоксазол) със спиронолактон може да доведе до клинично значима хиперкалиемия.

Тъй като ACE-инхибиторите намаляват производството на алдостерон, те не трябва рутинно да се използват със спиронолактон, особено при пациенти с изразено бъбречно увреждане.

Хиперкалиемична метаболитна ацидоза е съобщена при пациенти, на които се прилага спиронолактон едновременно с амониев хлорид или колистирамин.

Взаимодействия, намаляващи натриуретичния ефект на спиранолактон

Нестероидните противовъзпалителни лекарствени продукти като ацетилсалицилова киселина, индометацин и мефенаминова киселина могат да отслабят натриуретичната ефикасност на диуретиците поради инхибирането на вътребъбречния синтез на простагландини и е доказано, че отслабват диуретичния ефект на спиронолактон.

Взаимодействия, засягащи употребата на други лекарствени продукти

Трябва да се избягва едновременна употреба с карбеноксолон.

Спиронолактонът намалява бъбречния клирънс на лития, като по този начин повишава риска от литиева токсичност. Периодично трябва да се проследяват нивата на литий, когато се прилага едновременно със спиронолактон.

Спиронолактон се свързва с андрогенния рецептор и може да повиши нивата на простатния специфичен антиген (PSA) при пациенти с рак на простатата, лекувани с абиратерон. Не се препоръчва употреба с абиратерон.

Усилва се въздействието на други диуретици и антихипертензивни лекарствени продукти и може да се наложи дозата им да бъде намалена с около 50 %, когато към режима на лечение се добави спиранолактон и след това се коригира при необходимост. Едновременното приложение заедно със сърдечни гликозиди може да наложи коригиране на дозите на тези лекарствени продукти.

Доказано е, че спиронолактон удължава полуживота на дигоксин. Съобщава се, че спиронолактон повишава концентрацията на дигоксин в серума и пречи на някои методи за определяне на дигоксин в серума. При пациенти, приемащи дигоксин и спиронолактон, отговорът към дигоксин трябва да се проследява чрез методи, различни от определяне на серумните концентрации на дигоксин, освен когато е доказано, че при използвания метод за определяне на дигоксин не се наблюдава повлияване от терапия със спиронолактон. Ако се наложи да се коригира дозата дигоксин, пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани за признаци на засилване или намаляване на ефекта на дигоксин.

Спиронолактон намалява съдовата реакция на норадреналин.

Необходимо е повишено внимание при лечението на пациенти, подложени на регионална или обща анестезия, докато те се лекуват със спиронолактон.

Спиронолактон засилва метаболизма на антипирин.

При флуорметрични анализи спиронолактон може да повлияе на оценката на съединения със сходни флуоресцентни характеристики.

Спиронолактон може да намали плазмените нива на митотан при пациенти с адренокортикален карцином, лекувани с митотан, и не трябва да се използва съпътстващо с митотан.

Бременност

Не са провеждани проучвания на спиронолактон при бременни жени.

Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Qaialdo не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.

Кърмене

В човешката кърма се екскретира канренон. Qaialdo не трябва да се използва по време на кърмене.

Фертилитет

Проучванията при животни показват, че спиронолактон може да увреди фертилитета (вж. точка 5.3).

При някои пациенти е съобщено за поява на сънливост и замаяност. Препоръчва се повишено внимание при шофиране или работа с машини, докато се определи повлияването от първоначалното лечение.

Обобщение на профила на безопасност

Най-честите нежелани реакции на спиронолактон включват: хиперкалиемия, съобщено при 17,5% от пациентите, особено при пациенти с бъбречно увреждане или при пациенти на съпътстващо лечение с ACE-инхибитори или ангиотензин II антагонисти; гинекомастия и болки в гърдите са съобщени при 9 % от мъжете.

Следните нежелани реакции са наблюдавани в клинични изпитвания и са съобщени по време на лечение със спиронолактон със следната честота: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до

< 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Таблица 2, представена по-долу, е съгласно системо-органната класификация по MedDRA и честотата. В рамките на всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Таблица 2 Табличен списък на нежеланите реакции

* Гинекомастия може да се развие във връзка с употребата на спиронолактон. Развитието изглежда свързано както с дозовото ниво, така и с продължителността на лечението, и обикновено е обратимо, когато лекарственият продукт бъде спрян. В редки случаи уголемяването на гърдите може да персистира.

** В клинични изпитвания болка в гърдите е съобщавана по-често при мъже, отколкото при жени.

*** Аритмия, гръдна болка, гадене, диария, парестезия, слабост, вяла парализа или мускулни спазми и може да бъде трудно да се разграничи клинично от хипокалиемия.

Електрокардиографските изменения са най-ранните специфични признаци на нарушения, свързани с калия.

Педиатрична популация

Очаква се честотата, видът и тежестта на нежеланите реакции при децата да бъдат сходни с тези при възрастните.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Симптоми

Острото предозиране може да се прояви чрез сънливост, психична обърканост, гадене, повръщане, замаяност, диария или макулопапулозен или еритематозен обрив. Може да настъпи дехидратация. Може да възникнат хипонатриемия или хиперкалиемия, но е малко вероятно тези ефекти да са свързани с остро предозиране. Вижте точка 4.8 за симптомите на хиперкалиемия.

Лечение

Не е установен специфичен антидот. Употребата на спиронолактон трябва да бъде преустановена. След преустановяване на употребата на лекарствения продукт може да се очаква подобрение. Може да се наложи прилагането на общи поддържащи мерки, включително вливане на течности и електролити. При хиперкалиемия намалете приема на калий, приложете калий-губещи диуретици, интравенозна глюкоза с обикновен инсулин или перорални йонообменни смоли.