Inluriyo 200 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Inluriyo 200 mg
Inluriyo е показан като монотерапия за лечение на възрастни пациенти с естроген-рецептор (oestrogen receptor, ER)-позитивен, HER2-негативен, локално авансирал или метастатичен рак на гърдата с активираща ESR1 мутация, при които е наблюдавана прогресия на заболяването след предходно лечение с ендокринна терапия (за базирания на биомаркери подбор на пациенти, вижте точка 4.2).
При жени в пременопауза или перименопауза, или мъже, Inluriyo трябва да се комбинира с агонист на лутеинизиращия хормон-освобождаващ хормон (luteinising hormone-releasing hormone, LHRH).
Лечението с Inluriyo трябва да бъде започнато и наблюдавано от лекар с опит в употребата на противоракови терапии.
Избор на пациент
Пациенти с ER-позитивен, HER2-негативен авансирал рак на гърдата трябва да бъдат избрани за лечение, въз основа на наличието на активираща ESR1 мутация в тумора или в плазмените проби, като се използва in vitro диагностично медицинско изделие (IVD) с „СЕ“ маркировка със съответното предназначение. Ако IVD с „СЕ“ маркировка не е налично, наличието на активираща ESR1 мутация трябва да се оцени чрез алтернативен валидиран тест.
Дозировка
Препоръчителната доза имлунестрант е 400 mg перорално (две филмирани таблетки от 200 mg) веднъж дневно.
Препоръчва се лечението да продължи, докато пациентът получава клинична полза от терапията или докато се появи неприемлива токсичност.
Пропусната доза
Ако се пропусне доза, тя може да се приеме до 6 часа след обичайното време за прием. След повече от 6 часа, дозата за този ден трябва да се пропусне. Не трябва да се приема допълнителна доза. На следващия ден дозата трябва да се приеме в обичайното време.
Повръщане
Ако пациентът повърне след прием на дозата, той не трябва да приема допълнителна доза в този ден и трябва да възобнови обичайната схема на прилагане на следващия ден в обичайното време.
Корекции на дозата
Ако е необходимо намаляване на дозата, тя трябва да се намали с 200 mg. Лечението на някои нежелани реакции може да изисква прекъсване на приема и/или намаляване на дозата, както е показано в Таблици 1 и 2. Лечението трябва да се прекрати. за пациенти, които не понасят 200 mg веднъж дневно.
Таблица 1: Препоръчителна промяна на дозата при повишени ALT и AST
Проследявайте аланин аминотрансферазата (ALT) и аспартат аминотрансферазата (AST) по време на лечение и според клиничните показания.
| Токсичност a | Промени в дозата |
| Персистиращи или рецидивиращи стойности на AST или ALT степен 2, ако изходните стойности са били нормални | Прекъснете приема, докато токсичността се върне до изходно ниво или степен 1, ако изходното ниво е било нормално.Не се изисква намаляване на дозата |
| AST или ALT степен 3, ако изходните стойности са били нормалниИлиAST или ALT степен 2 или по-висока, ако изходните стойности са били с отклонения от нормитеИлиAST или ALT > 8 × ULN(което и да е долният праг) | Прекъснете приема, докато токсичността се върне до изходно ниво или степен 1, ако изходното ниво е било нормално.Възобновете при доза 200 mg или прекъснете, ако приемате 200 mg дневно. |
| AST или ALT степен 4, ако изходните стойности са били нормални | Прекъснете приема. |
| AST или ALT ≥ 3 × ULN едновременно с общ билирубин (TBL) ≥ 2 × ULN, ако изходните стойности са били нормални при липса на холестазаИлиAST или ALT ≥ 2 × изходно ниво, едновременно с TBL ≥ 2 × ULN, ако изходното ниво е било извън норма, при липса нахолестаза | Прекъснете приема. |
а NCICTCAE v5.0
ULN: горна граница на нормата
Таблица 2: Препоръчителна промяна на дозата при нежелани реакции (с изключение на повишени ALT и AST)
| Токсичност a | Промени в дозата |
| Персистираща или рецидивираща степен 2, която не се връща с максимални поддържащи мерки в рамките на 7 дни до изходно ниво илистепен 1 | Прекъснете приема, докато токсичността се върне към изходно ниво или ≤ Степен 1.Не се изисква намаляване на дозата. |
| Степен 3 (с изключение на не-чернодробни асимптоматични отклонения в лабораторните показатели) | Прекъснете приема, докато токсичността се върне към изходно ниво или ≤ Степен 1 Възобновете при следващото по-ниско ниво на дозата илипрекъснете, ако приемате 200 mg дневно |
| Степен 4 (с изключение на не-чернодробни асимптоматични отклонения в лабораторните показатели) | Прекъснете приема, докато токсичността се върне към изходно ниво или ≤ Степен 1 Възобновете при следващото по-ниско ниво на дозата илипрекъснете, ако приемате 200 mg дневноВнимателно наблюдавайте при възобновяване на лечението |
аNCI CTCAE 5.0
Силни индуктори на CYP3A
Съпътстващата употреба на силни индуктори на CYP3A трябва да се избягва. Ако силните индуктори на CYP3A не могат да бъдат избегнати, дозата имлунестрант трябва да се увеличи с 200 mg веднъж дневно (вж. точка 4.5).
Силни инхибитори на CYP3A
Съпътстващата употреба на силни CYP3A инхибитори трябва да се избягва. Ако силните CYP3A инхибитори не могат да бъдат избегнати, дозата имлунестрант трябва да се намали с 200 mg веднъж дневно (вж. точка 4.5).
Специални популации
Старческа възраст
Не се налага коригиране на дозата въз основа на възрастта на пациента (вж. точка 5.2). Налични са ограничени данни за пациенти ≥ 75 години (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не се препоръчва коригиране на дозата при пациенти с лека степен на чернодробно увреждане (клас А по Child-Pugh).
Дозата трябва да се намали до 200 mg веднъж дневно при пациенти с умерена степен (клас B по
Child-Pugh) или тежка степен (клас С по Child-Pugh) на чернодробно увреждане.
Бъбречно увреждане
Не е необходима корекция на дозата при пациенти с лека или умерена степен на бъбречно увреждане. Ограничени данни показват, че експозицията на имлунестрант може да бъде повишена при пациенти с тежко бъбречно увреждане, терминален стадий на бъбречна болест или при пациенти на диализа (вж. точка 5.2). Inluriyo трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с тежко бъбречно увреждане, с внимателно наблюдение за признаци на токсичност.
Педиатрична популация
Няма съответно приложение на имлунестрант при педиатричната популация при показанието локално авансирал рак на гърдата.
Начин на приложение
Inluriyo е за перорално приложение.
Пациентите трябва да приемат дозата си приблизително по едно и също време всеки ден.
Таблетките трябва да се приемат на гладно поне 2 часа преди или 1 час след хранене (вж. точка 5.2). Таблетките трябва да се гълтат цели (пациентите не трябва да разделят, разтрошават или дъвчат таблетките преди гълтане). Ефектите от разделянето, разтрошаването или дъвченето на таблетките не са изследвани и могат да повлияят на безопасността, ефикасността или стабилността на продукта.Експозицията на активното вещество може да навреди на лицата, полагащи грижи.
Кърмене (вж. точка 4.6).
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Ефект на храната
Експозициите на имлунестрант при прием на храна с високо съдържание на мазнини са неизвестни. Дозата трябва да се приема на гладно, тъй като може да се наблюдава по-висока експозиция с храна.
Висцерална криза
Няма данни за ефикасността и безопасността на имлунестрант при пациенти с висцерална криза.
Помощни вещества
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Имлунестрант се метаболизира чрез сулфатиране, оксидация чрез CYP3A4 и директно глюкурониране.
Потенциал на други лекарствени продукти да повлияят на имлунестрант
Силни индуктори на CYP3A
Едновременното приложение на имлунестрант с карбамазепин (силен индуктор на CYP3A) намалява площта под кривата концентрация-време (area under the concentration-time curve, AUC) и максималната концентрация (maximum concentration, Cmax) на имлунестрант съответно с 42% и 29%. Съпътстващата употреба на силни индуктори на CYP3A трябва да се избягва. Ако
силните индуктори на CYP3A не могат да бъдат избегнати, дозата имлунестрант трябва да се увеличи с 200 mg веднъж дневно (вж. точка 4.2).
Силни инхибитори на CYP3A
Едновременното приложение на имлунестрант с итраконазол (силен инхибитор на CYP3A) увеличава AUC и Cmax на имлунестрант съответно 2,11 пъти и 1,87 пъти. Съпътстващата употреба на силни инхибитори на CYP3A трябва да се избягва. Ако силните инхибитори на CYP3A не могат да бъдат избегнати, дозата имлунестрант трябва да се намали с 200 mg веднъж дневно (вж. точка 4.2).
Средства за намаляване на стомашната киселинност
Едновременното приложение на имлунестрант с омепразол (инхибитор на протонната помпа) не е оказало клинично значим ефект върху фармакокинетиката на имлунестрант.
Потенциал на имлунестрант да повлияе на други лекарствени продукти
Субстрати на CYP2D6
Имлунестрант повишава AUC и Cmax на декстрометорфан (субстрат на CYP2D6) съответно 1,33 пъти и 1,43 пъти. Необходимо е повишено внимание при едновременно приложение на имлунестрант със субстрати на CYP2D6, при които дори незначителното повишаване на концентрацията води до значителни нежелани реакции.
Субстрати на P-гликопротеин (P-gp)
Имлунестрант повишава AUC и Cmax на дигоксин (субстрат на P-gp) съответно 1,39 пъти и 1,60 пъти. Необходимо е повишено внимание при едновременно приложение на имлунестрант със субстрати на P-gp, при които дори незначителното повишаване на концентрацията води до значителни нежелани реакции.
Субстрати на BCRP
Имлунестрант повишава AUC и C max на розувастатин (субстрат на BCRP) съответно 1,49 пъти и 1,65 пъти. Необходимо е повишено внимание при едновременно приложение на имлунестрант със субстрати на BCRP, при които дори незначителното повишаване на концентрацията води до значителни нежелани реакции.
Жени с детероден потенциал/контрацепция при мъже и жени
Преди започване на лечение трябва да се провери дали има бременност при жени с детероден потенциал.
Жените и мъжете с репродуктивен потенциал трябва да бъдат посъветвани да използват високоефективна контрацепция по време на лечението и поне 1 седмица след последната доза (вж. точка 5.3).
Бременност
Няма данни за употребата на имлунестрант при бременни жени. Въз основа на механизма на действие на имлунестрант и резултатите от проучвания за ембриофетална токсичност при животни, имлунестрант може да причини увреждане на плода, когато се прилага на бременни жени (вж. точка 5.3). Имлунестрант не трябва да се използва по време на бременност и при жени с репродуктивен потенциал, които не използват контрацепция. Ако настъпи бременност по време на лечението, пациентката трябва да бъде информирана за потенциалния риск за плода и потенциалния риск от спонтанен аборт.
Кърмене
Не известно дали имлунестрант или неговите метаболити се екскретират в кърмата. Поради потенциала за сериозни нежелани реакции при кърмачето на естествено хранене, употребата в периода на кърмене е противопоказана (вж. точка 4.3).
Фертилитет
Въз основа на резултатите от проучвания при животни (вж. точка 5.3) и механизма му на действие, имлунестрант може да наруши фертилитета при жени и мъже с репродуктивен потенциал.
Имлунестрант не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това, тъй като при употребата на имлунестрант са съобщени умора и астения, пациентите, които изпитват тези нежелани реакции, трябва да бъдат внимателни при шофиране или работа с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Най-честите и клинично значими нежелани реакции са повишени нива на ALT (34,3%), повишени нива на AST (33,2%), умора (25,7%), диария (22,5%), гадене (20,1%) и повръщане
(9,0%).
Нежеланите реакции, довели до прекратяване на лечението при повече от 1 пациент, включват само повишена ALT (0,8%).
Табличен списък на нежеланите реакции
Честотата на нежеланите лекарствени реакции, показана по-долу, се основава на обобщени данни от 378 пациенти, лекувани с 400 mg имлунестрант веднъж дневно от рандомизирано, отворено, многоцентрово проучване фаза 3 (EMBER-3) и отворено, многоцентрово проучване фаза 1a/1b с ескалация на дозата и разширяване на обхвата на дозата (EMBER).
В следващите таблици нежеланите реакции са изброени по системо-органен клас и честота по MedDRA. Честотата е: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Във всяка група по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 3: Нежелани лекарствени реакции при пациенти, получаващи имлунестрант
| Системо-органен клас | Много чести | Чести |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Намален апетита | |
| Нарушения на нервнатасистема | Главоболие | |
| Съдови нарушения | Венозна тромбоемболия a, Горещи вълни a | |
| Респираторни, гръдни имедиастинални нарушения | Кашлица a | |
| Стомашно-чревни нарушения | Диария Гадене | Повръщане ЗапекКоремна болкаа |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Болки в ставите и мускулно-скелетната система б,Болки в гърба | |
| Общи нарушения и реакции на мястото на приложение | Умора a | |
| Изследвания в | Повишени ALT, Повишени AST,Повишени триглицериди |
аКонсолидиран термин, състоящ се от аналогични предпочитани термини.
б Консолидиран термин, състоящ се от предпочитани термини: артралгия, миалгия, мускулно-скелетен дискомфорт, мускулно-скелетна болка в гърдите, мускулно-скелетна болка, болка в крайниците, болка във врата.
в Въз основа на лабораторни оценки
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V*.
Симптомите на предозиране не са установени. Нежеланите лекарствени реакции, съобщени във връзка с дози, по-високи от препоръчителната, са в съответствие с установения профил на безопасност (вж. точка 4.8). Най-честите нежелани реакции при по-високи дози са диария, гадене, умора и артралгия. Няма известен антидот при предозиране на имлунестрант.
Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани и да се осигурят поддържащи грижи
Фармакологични свойства - Inluriyo 200 mg
Фармакотерапевтична група: все още не е определена, ATC код: все още не е определен. Механизъм на действие
Имлунестрант е антагонист и разграждащ агент на мутантния и див тип естрогенен рецептор α (ERα), което води до инхибиране на естроген-рецептор-зависимата генна транскрипция и клетъчна пролиферация в ER-позитивни клетки на рак на гърдата.
Фармакодинамични ефекти
Сърдечна електрофизиология
Ефектът от монотерапията с имлунестрант върху QTc интервала е оценен при 79 пациенти със съответстващи фармакокинетични и QTcF данни от EMBER. Резултатите не показват ефект на концентрациите на имлунестрант в дозовия диапазон от 200 mg до 1 200 mg върху коригирания QT (QTc) интервал, като горната граница на 90% CI на средната делта QTc стойност е по-малка от 10 ms при Cmax при 400 mg (промяна от изходното ниво от 1,72 ms; 90% CI: -0,43, 3,87).
Клинична ефикасност и безопасност
Ефикасността и безопасността на имлунестрант са оценени в EMBER 3, глобално, рандомизирано, отворено проучване фаза 3 при възрастни пациенти с ER-позитивен, HER2-негативен, локално авансирал (неподлежащ на хирургично лечение) или метастатичен рак на
гърдата (mBC), които са лекувани с ароматазен инхибитор (AI), самостоятелно или в комбинация с CDK4/6 инхибитор.
Пациентите, които отговарят на условията, са пре-, пери- и постменопаузални жени или мъже (≥ 18-годишна възраст) с ER-позитивен, HER2-негативен авансирал рак на гърдата, които преди това са получавали АI самостоятелно или в комбинация с CDK4/6 инхибитор като адювантно лечение или за метастатично заболяване. Пациентите са имали или: рецидив по време на получаване или в рамките на 12 месеца след завършване на адювантно лечение с ароматазен инхибитор самостоятелно или с CDK4/6 инхибитор за ранен рак на гърдата, рецидив > 12 месеца след завършване на адювантно лечение, последвано от прогресия на заболяването по време на или след самостоятелно приложение на ароматазен инхибитор или с CDK4/6 инхибитор, или са били диагностицирани с de novo метастатично заболяване и са имали прогресия на заболяването по време на или след самостоятелно приложение на ароматазен инхибитор или с CDK4/6 инхибитор. Всички пациенти е трябвало да имат функционален статус 0 или 1 по Източната кооперативна онкологична група (Eastern Cooperative Oncology Group, ECOG), адекватна функция на органите, и оценими лезии, съгласно критериите за оценка на отговора при солидни тумори (Response Evaluation Criteria in Solid Tumours, RECIST) версия 1.1, т.е. измеримо заболяване или само костно заболяване с оценими лезии. LHRH агонисти са прилагани на жени в пре- и перименопауза, както и на мъже. Пациенти с наличие на симптоматично метастатично висцерално заболяване и пациенти със сърдечна коморбидност са изключени.
Пациентите са били включени в проучването независимо от статуса на мутацията на ESR1. Мутационният статус на ESR1 е определен чрез циркулираща в кръвта туморна дезоксирибонуклеинова киселина (ctDNA), използвайки Guardant360 CDx анализ. Резултатът се счита за ESR1-положителен, ако е открит поне един от 34 предварително дефинирани ESR1 варианта: E380A, E380D, E380K, E380Q, E380V, M421_V422delinsl, V422_E423del, V422del, S463F, S463P, L469V, L536F, L536G, L536H, L536I, L536K, L536N, L536P, L536Q, L536R, L536V, Y537C, Y537D, Y537G, Y537H, Y537N, Y537P, Y537Q, Y537S, D538E, D538G, D538H,
D538N, D538V. От тях 17 варианта са идентифицирани в рамките на изследваната популация EMBER-3: E380K, E380Q, V422del, S463P, L469V, L536H, L536K, L536P, L536Q, L536R, Y537C, Y537D, Y537N, Y537S, D538E, D538G, D538N.
Общо 874 пациенти са рандомизирани 1:1:1 между 3 терапевтични рамена: 400 mg перорално дневно приложение на Inluriyo (Рамо A), стандартно лечение (standard of care, SOC) по избор на изследователя (фулвестрант или екземестан) (Рамо B) или 400 mg перорално дневно приложение на Inluriyo в комбинация с абемациклиб (Рамо C). От 330-те пациенти, рандомизирани за ендокринна терапия по избор на изследователя (Рамо B), 292 получават фулвестрант (90%), а 32 получават екземестан (10%). Рандомизацията е стратифицирана по предшестващо лечение с CDK4/6 инхибитор (Да спрямо Не), наличие на висцерални метастази (Да спрямо Не) и регион (Източна Азия спрямо Северна Америка/Западна Европа спрямо Други). Демографските данни и изходните характеристики на заболяването са добре балансирани между терапевтичните групи. Изходните демографски данни за цялата изследвана популация са следните: медианата на възрастта е 61 години (диапазон: 27 - 89) и 13% са ≥ 75 години , 99% са жени, 56% са бели, 30% азиатци, 3% афроамериканци и 11% са други или липсват данни. По-голямата част от пациентите са лекувани с втора линия за авансирало заболяване (67%) спрямо първа линия (33%), като по-голямата част са получили предходно лечение със CDK4/6i (60%), 37% са получавали палбоциклиб, 15% рибоциклиб и 3% абемациклиб. Изходният резултат по ECOG е 0 (65%) или 1 (35%). Демографските данни на пациентите с тумори с ESR1 мутация са като цяло представителни за по-широката изследвана популация.
Първичната крайна точка за ефикасност е преживяемост без прогресия (PFS), оценена от изследователя. Ключова вторична крайна точка за EMBER-3 е общата преживяемост (OS).
EMBER-3: Монотерапия с Inluriyo при пациенти с ESR1m
При първичния анализ (дата на заключване на данните 24 юни 2024 г.) е наблюдавано статистически значимо подобрение на PFS при пациенти, получавали монотерапия с Inluriyo в сравнение със стандартното лечение (SOC) в субпопулацията ESR1m. Сравнението на монотерапията с Inluriyo спрямо стандартното лечение не е статистически значимо в ITT популацията. Резултатите за ефикасност в субпопулацията ESR1m са представени в Таблица 4 и Фигура 1.
Таблица 4: Обобщение на данните за ефикасност при пациенти с ESR1m, лекувани с монотерапия с Inluriyo в EMBER-3
| InluriyoN = 138 | Стандартно лечениеN = 118 | |
| Преживяемост без прогресия | ||
| Брой събития, n (%) | 109 (79,0) | 102 (86,4) |
| Медиана на преживяемостта без прогресия (PFS), месеци (95% CI) * | 5,5(3,.9, 7,4) | 3,8(3.7, 5,5) |
| Коефициент на риск (95%CI) ** | 0,617 (0,464, 0,821) | |
| p-стойност (2-странна) ** | 0,0008 | |
CI = доверителен интервал; ESR1 = естрогенен рецептор 1.
* Оценка по Kaplan-Meiеr; 95% доверителен интервал (CI), базиран на метода на Brookmeyer-Crowley.
** От модел на Cox за пропорционалност на риска и стратифициран log-rank тест, стратифициран по предходно лечение със CDK4/6 инхибитор (Да спрямо Не) и наличие на висцерални метастази (Да спрямо Не).
Дата на заключване на данните: 24 юни 2024 г.
Фигура 1: Криви на Каплан-Майер за преживяемост без прогресия при пациенти с ESR1m, лекувани с монотерапия с Inluriyo в EMBER-3
В подгрупата без CDK4/6i, медианата на PFS в рамото на Inluriyo е 11,1 месеца (95% CI: 5,5, 16,5) в сравнение с 5,7 месеца (95% CI: 3,8, 7,4) в рамото със стандартно лечение (HR = 0,42; 95% CI: 0,25, 0,72). В подгрупата, предварително лекувана със CDK4/6i, медианата на PFS в рамото на Inluriyo е 3,9 месеца (95% CI: 2,0, 6,0) в сравнение с 3,7 месеца (95% CI: 2,2, 4,6) в
рамото със стандартно лечение (HR = 0,72; 95% CI: 0,52, 1,0).
При третия междинен анализ на общата преживяемост (дата на заключване на данните 18 август 2025 г.) са наблюдавани 128 събития в двете групи, а HR е 0,60 (95% CI: 0,43, 0,86).
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с имлунестрант във всички подгрупи на педиатричната популация при рак на гърдата (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
При популационен фармакокинетичен анализ, средната максимална концентрация (CV %) в стационарно състояние (Cmax ) на имлунестрант е 141 ng/ml (45%), а AUC 0-24h е 2 400 ng*h/ml (46%) след приложение на препоръчителната доза 400 mg веднъж дневно. Cmax и AUC на имлунестрант се увеличават пропорционално в дозов диапазон от 200 mg до 1 200 mg веднъж дневно (0,5 до 3 пъти одобрената препоръчителна доза).
Абсорбция
Средната (CV %) абсолютна бионаличност на имлунестрант след единична перорална доза от 400 mg е 10,5% (32%). Медианата на времето за достигане на пикова плазмена концентрация (tmax ) е приблизително 4 часа.
Ефект на храната
Приемът на имлунестрант 400 mg с храна с ниско съдържание на мазнини (приблизително 400-500 калории, от които 100-125 калории от мазнини) повишава Cmax 3,55 пъти и AUC (0-∞) 2,04 пъти в сравнение с приeма на гладно. Експозицията на имлунестрант при наличие на храна с високо съдържание на мазнини е неизвестна.
Разпределение
При популационен фармакокинетичен анализ, средният (CV %) привиден централен обем на разпределение на имлунестрант е 4 310 l (69 %) при пациенти с авансирал или метастатичен рак на гърдата. Свързването на имлунестрант с човешките протеини е от 99,93% до 99,96% при клинично значими концентрации.
Биотрансформация
Имлунестрант се метаболизира чрез сулфатиране, окисление чрез CYP3A4 и директно глюкурониране.
In vitro проучвания показват, че имлунестрант е субстрат на P-gp, но не е субстрат на BCRP, OCT1, OATP1B1 или OATP1B3.
Едновременното приложение на имлунестрант с хинидин (P-gp инхибитор) не е оказва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на имлунестрант.
Елиминиране
Елиминационният полуживот на имлунестрант е приблизително 30 часа, а средният (CV %) привиден клирънс е 166 l/h (51 %). След еднократна радиоизотопно маркирана доза имлунестрант от 400 mg на здрави доброволци, 97,3% от дозата се възстановява във фецеса и 0,278% в урината.
Специални популации
Влияние на възрастта, расата и телесното тегло
В популационен фармакокинетичен анализ, възрастта (диапазон: от 28 до 95 години), расата и телесното тегло (диапазон: от 36 кг до 145 кг) не са оказали клинично значим ефект върху фармакокинетиката на имлунестрант.
Чернодробно увреждане
Не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на имлунестрант при пациенти с леко чернодробно увреждане (клас А по Child-Pugh). AUC на несвързания имлунестрант се е увеличила 1,82 пъти при пациенти с умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh B), а нормализираната спрямо дозата AUC се е увеличила 2,33 пъти при пациенти с тежко чернодробно увреждане (клас С по Child-Pugh).
Бъбречно увреждане
В популационен фармакокинетичен анализ, лекото бъбречно увреждане (60 ml/min ≤ eGFR < 90 ml/min) и умереното бъбречно увреждане (30 ml/min ≤ eGFR < 60 ml/min) не са оказали ефект върху експозицията на имлунестрант. Ефектът на тежкото бъбречно увреждане (15 ml/min) ≤ eGFR < 30 mLl/min) предполага, че експозицията може да бъде увеличена въз основа на
ограничени данни при 2 участници в проучването. Фармакокинетиката на имлунестрант при пациенти на диализа е неизвестна.
Фармацевтични данни - Inluriyo 200 mg
Ядро на таблетката
Кроскармелоза натрий (E 468) Хидроксипропилцелулоза (E 463) Магнезиев стеарат (E 470b) Микрокристална целулоза (E 460)
Филмово покритие
Макроголи (E 1521) Поли(винилов алкохол) (E 1203) Талк (E 553b)
Титанов диоксид (E 171)
Блистер от полихлоротрифлуороетилен (PCTFE)/поливинилхлорид (PVC), запечатан с алуминиево фолио, в опаковки от 14, 28, 42, 56, 70 или 168 филмирани таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.