Linefor 50 mg capsules, hard

Невропатна болка

Линефор е показан за лечение на периферна и централна невропатична болка при възрастни

Епилепсия

Линефор е показан като допълнителна терапия при възрастни с парциални припадъци със или без вторична генерализация.

Генерализирано тревожно разстройство

Линефор е показан за лечението на генерализирано тревожно разстройство (GAD) при възрастни.

Дозовият интервал е от 150 до 600 mg на ден, разпределени в два или три приема.

Невропатна болка

Лечението с прегабалин може да започне с доза от 150 mg на ден, разделена на два или три приема

В зависимост от индивидуалния отговор на пациента и поносимостта, дозата може да бъде увеличена до 300 mg на ден след интервал от 3 до 7 дни, а при необходимост, до максимална доза от 600 mg на ден след допълнителен 7-дневен интервал.

Епилепсия

Лечението с прегабалин може да започне с доза от 150 mg на ден, разделена на два или три приема.

В зависимост от индивидуалния отговор на пациента и поносимостта, дозата може да бъде увеличена до 300 mg на ден след 1 седмица. Максималната доза от 600 mg на ден може да бъде достигната след още една допълнителна седмица.

Генерализирано тревожно разстройство

Дозовият интервал е от 150 до 600 mg на ден, разделени на два или три приема. Необходимостта от лечение трябва да се преоценява редовно.

Лечението с прегабалин може да започне с доза от 150 mg на ден. В зависимост от индивидуалния отговор на пациента и поносимостта, дозата може да бъде увеличена до 300 mg на ден след 1 седмица. След още една допълнителна седмица, дозата може да се увеличи до 450 mg на ден. Максималната доза от 600 mg на ден може да бъде достигната след още една допълнителна седмица.

Прекратяване на лечението с прегабалин

В съответствие с настоящата клинична практика, ако лечението с прегабалин трябва да бъде прекратено, препоръчва се това да стане постепенно в продължение на минимум на 1 седмица, независимо от показанието (вж. точки 4.4 и 4.8).

Бъбречно увреждане

Прегабалин се елиминира от системното кръвообращение главно чрез бъбречна екскреция в непроменен вид. Тъй като клирънсът на прегабалин е правопропорционален на креатининовия клирънс (вж. точка 5.2), намаляването на дозата при пациенти с нарушена бъбречна функция трябва да се индивидуализира в съответствие с креатининовия клирънс (СгС1), както е посочено в Таблица 1, като се използва следната формула:

CrCl (ml/min) = [(1,23 х [140-възраст (години)] х тегло (kg))/(cepyмeн креатинин (μmol/l))] (х 0,85 за жени)

Прегабалин се отстранява ефективно от плазмата чрез хемодиализа (50% от лекарството за 4 часа). При пациенти на хемодиализа дневната доза прегабалин трябва да се адаптира в зависимост от бъбречната функция. В допълнение към дневната доза, непосредствено след всяка 4-часова хемодиализа, трябва да се прилага допълнителна доза (вж. Таблица 1).

Таблица 1. Адаптиране на дозата на прегабалин в зависимост от бъбречната функция

TID = Три приема дневно

BID = Два приема дневно

* Общата дневна доза (mg/ден) трябва да бъде разделена както е указано в режима на дозиране, за да се получат mg/дозата

+Допълнителната доза е еднократна

Чернодробно увреждане

При пациенти с чернодробно увреждане не се изисква корекция на дозата (вж. точка 5.2).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на прегабалин при деца под 12-годишна възраст и при юноши (12-17 годишна възраст) не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

Старческа възраст

При пациенти в старческа възраст може да се наложи намаляване на дозата на прегабалин поради намалената бъбречна функция (вж. точка 5.2).

Линефор може да се приема със или без храна.

Линефор е само за перорално приложение.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Пациенти с диабет

В съответствие с настоящата клинична практика, при някои пациенти с диабет, които наддават на тегло при лечение с прегабалин, може да е необходимо адаптиране на хипогликемични лекарствени продукти.

Реакции на свръхчувствителност

От постмаркетинговия опит има съобщения за реакции на свръхчувствителност, включително случаи на анпюедем. Лечението с прегабалин трябва да се прекрати незабавно, ако се появят симптоми на ангиоедем, като оток на лицето, около устата или на горните дихателни пътища.

Замаяност, сънливост, загуба на съзнание, объркване и умствено увреждане

Лечението с прегабалин е свързано със замаяност и сънливост, които биха могли да увеличат честотата на случайно нараняване (падане) при популацията в старческа възраст. Има също и постмаркетингови съобщения за загуба на съзнание, объркване и умствено увреждане. Следователно пациентите трябва да бъдат посъветвани да бъдат с повишено внимание, докато не опознаят възможните ефекти на лекарствения продукт.

Ефекти, свързани със зрението

В контролирани изпитвания по-голяма част от пациентите, лекувани с прегабалин, съобщават за замъглено виждане в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо, което в повечето случаи е отзвучало в хода на лечението. В клиничните проучвания, при които са проведени офталмологични изследвания, честотата на намаляване на зрителната острота и промените в зрителното поле е по-висока при пациенти, лекувани с прегабалин, отколкото при пациенти, лекувани с плацебо; честотата на фундоскопските промени е по-голяма при пациентите, лекувани с плацебо (вж. точка 5.1).

От постмаркетинговия опит също се съобщава за нежелани лекарствени реакции по отношение на зрението, включително загуба на зрение, замъглено зрение или други промени на зрителната острота, много от които са преходни.

Прекратяването на лечението с прегабалин може да доведе до отзвучаване или подобряване на тези зрителни симптоми.

Бъбречна недостатъчност

Съобщават се случаи на бъбречна недостатъчност като при някои от тях прекратяването на лечението с прегабалин показва обратимост на тази нежелана лекарствена реакция.

Прекратяване на лечението със съпътстващи антиепилептични лекарствени продукти Няма достатъчно данни за прекратяването на приема на съпътстващите антиепилептични лекарствени продукти след постигане на контрол на припадъците с прегабалин като допълнително лечение, за преминаване на монотерапия с прегабалин.

Симптоми на отнемане

При някои пациенти са наблюдавани симптоми на отнемане след спиране на краткосрочното и дългосрочното лечение с прегабалин. Следните събития са били споменати: безсъние, главоболие, гадене, тревожност, диария, грипен синдром, нервност, депресия, болка, конвулсии, хиперхидроза и замаяност, показателни за физическа зависимост. Пациентът трябва да бъде информиран за това в началото на лечението.

Конвулсии, включително statusepilepticus и grandmal гърчове, могат да се появят по време на употребата на прегабалин или скоро след прекратяване на лечението с прегабалин.

Данните показват, че във връзка с прекратяването на продължителното лечение с прегабалин честотата и тежестта на симптомите на отнемане могат да бъдат дозозависими.

Застойна сърдечна недостатъчност

Има постмаркетингови съобщения за застойна сърдечна недостатъчност при някои пациенти, приемащи прегабалин. Тези реакции се наблюдават предимно при пациенти в старческа възраст със сърдечносъдови увреждания по време на лечение с прегабалин за невропатия. Прегабалин трябва да се използва с повишено внимание при тези пациенти. Спирането на лечението с прегабалин може да доведе до отзвучаване на реакцията.

Лечение на невропатна болка от централенпроизход,вследствие на гръбначномозъчна травма При лечението на невропатна болка от централен произход, вследствие на гръбначномозъчна травма, се увеличава общата честота на нежеланите реакции, на тези от страна на централната нервна система и особено на сънливостта. Това може да се обясни с адитивен ефект, дължащ се на съпътстващите лекарствени продукти (напр. антиспастични средства), необходими при това състояние. Това трябва да се има предвид при предписване на прегабалин за това състояние.

Потискане на дишането

Получени са съобщения за тежко потискане на дишането във връзка с употребата на прегабалин. Пациентите с компрометирана дихателна функция, дихателно или неврологично заболяване, бъбречно увреждане, съпътстваща употреба на средства, потискащи ЦНС, и хора в старческа възраст може да са изложени на по-висок риск от получаване на тази тежка нежелана реакция. Може да са необходими корекции на дозата при тези пациенти (вж. точка 4.2).

Суицидна наклонност и поведение

При пациенти, лекувани с антиепилептични средства за различни показания, се съобщава за суицидни наклонност и поведение. Метаанализ на рандомизирани, плацебо-контролирани проучвания на антиепилептични лекарствени продукти също показва слабо повишен риск от суицидна наклонност и поведение. Механизмът на този риск не е известен и наличните данни не изключват възможността за повишен риск при употреба на прегабалин.

Поради това пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидни наклонност и поведение, като трябва да се има предвид подходящо лечение. Пациентите (и полагащите грижи за тях) трябва да бъдат посъветвани да потърсят лекарски съвет, ако се появят признаци на суицидни наклонност и поведение.

Намалена функция на долните отдели на гаспюинтестиналния тракт

Има постмаркетингови съобщения за събития, свързани с намалена функция на долните отдели на гастроинтестиналния тракт (например чревна обструкция, паралитичен илеус, запек), когато прегабалин се прилага едновременно с лекарствени продукти, които имат потенциал да предизвикват запек, като опиоидни аналгетици. Когато прегабалин и опиоиди ще се използват в комбинация, могат да се обсъдят мерки за предотвратяване на запек (особено при жени и пациенти в старческа възраст).

Съпътстваща употреба с опиоиди

Препоръчва се повишено внимание при предписване на прегабалин съпътстващо с опиоиди поради риск от потискане на ЦНС (вж. точка 4.5). В проучване „случай-контрола“ при лица, приемащи опиоиди, при пациентите със съпътстващ прием на прегабалин и опиоиди се наблюдава повишен риск от смърт, свързана с употребата на опиоиди, в сравнение със самостоятелната употреба на опиоиди (коригирано съотношение на шансовете [aOR], 1,68 [95% CI, 1,19-2,36]). Този повишен риск се наблюдава при ниски дози прегабалин (≤300 mg, aOR 1,52 [95% CI, 1,04-2,22]) и е налице тенденция за по-висок риск при по-високи дози прегабалин (> 300 mg, aOR 2,51 [95% CI 1,24-5,06]).

Неправилна употреба, потенциал за злоупотреба или зависимост

Съобщавани са случаи на неправилна употреба, злоупотреба и зависимост. Необходимо е повишено внимание при пациенти с анамнеза за злоупотреба с вещества, като пациентът трябва да бъде наблюдаван за симптоми на неправилна употреба, злоупотреба или зависимост към прегабалин (има съобщения за развитие на толерантност, повишаване на дозата, поведение на насочено търсене на лекарството).

Енцефалопатия

Съобщавани са случаи на енцефалопатия, най-вече при пациенти с подлежащи заболявалия, които могат да ускорят появата на енцефалопатия.

Непоносимост към лактоза

Линефор съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Тъй като прегабалин се отделя предимно в непроменен вид с урината, метеболизира се незначително при хора (< 2% от дозата се установява в урината под формата на метаболити), инхибира лекарствения метаболизъм invitro и не се свързва с плазмените протеини, е малко вероятно да предизвика или да участва във фармакокинетични взаимодействия.

Invivoпроучвания и популационен фармакокинетичен анализ

В invivo проучвания не са наблюдавани клинично значими фармакокинетични взаимодействия съответно между прегабалин и фенитоин, карбамазепин, валпроева киселина, ламотригин, габапентин, лоразепам, оксикодон или етанол. Популационен фармакокинетичен анализ показва, че пероралните антидиабетни средства, диуретиците, инсулин, фенобарбитал, тиагабин и топирамат нямат клинично значим ефект върху клирънса на прегабалин.

Перорални контрацептиви, норетистерон и/или етинилестрадиол

Едновременното приложение на прегабалин с пероралните контрацептивни средства норетистерон и/или етинилестрадиол не повлиява фармакокинетиката в стационарно състояние на нито едно от тези вещества.

Лекарствени продукти, които оказват влияние върху централната нервна система Прегабалин може да засили ефектите на етанол и лоразепам.

От постмаркетинговия опит има съобщения за дихателна недостатъчност, кома и смъртни случаи при пациенти, приемащи прегабалин и опиоиди и/или други лекарствени продукти, потискащи централната нервна система (ЦНС). Вероятно прегабалин има адитивно действие върху нарушенията на когнитивната и двигателната функция, причинени от оксикодон.

Взаимодействия и пациенти в старческа възраст

Не са провеждани специфични проучвания за фармакодинамични взаимодействия при доброволци в старческа възраст. Проучвания за взаимодействия са проведени само при възрастни.

Жени с детероден потенииал/контраиепция при мъже и жени

Тъй като потенциалният риск за хората е неизвестен, при жени с детероден потенциал трябва да се използва ефективна контрацепция.

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на прегабалин при бременни жени.

Проучванията при животни са показали репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен.

Линефор не трябва да се използва по време на бременност, освен при категорична необходимост (ако ползата за майката значително надхвърля потенциалния риск за плода).

Кърмене

Прегабалин са екскретира в кърмата при хора (вж. точка 5.2). Влиянието на прегабалин върху новородените/кърмачетата не е известно. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се спре терапията с прегабалин, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.

Фертилитет

Няма клинични данни за ефектите на прегабалин върху женския фертилитет.

В клинично изпитване за оценка на ефекта на прегабалин върху подвижността на сперматозоидите здрави мъже са били изложени на прегабалин при доза от 600mg/ден След 3 месеца на лечение не са наблюдавани ефекти върху подвижността на сперматозоидите.

Проучване на фертилитета при женски плъхове показва вредни ефекти върху репродуктивността. Проучвания на фертилитета при мъжки плъхове са показали вредни ефекти върху репродукцията и развитието. Клиничната значимост на тези данни не е известна (вж. точка 5.3).

Линефор може да има леко или умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Линефор може да причини замаяност и сънливост и следователно може да повлияе върху способността за шофиране и работа с машини.

На пациентите се препоръчва да не шофират, да не работят със сложни машини или да не участват в други, потенциално рискови дейности, докато не стане известно дали този лекарствен продукт засяга тяхната способност да извършват тези дейности.

Клиничната програма на прегабалин включва над 8 900 пациенти, лекувани с прегабалин, от които над 5 600 са били в двойнослепи, плацебо-контролирани изпитвания. Най-честите съобщавани нежелани реакции са били замаяност и сънливост. Нежеланите реакции обикновено са леки до умерено изразени. При всички контролирани проучвания честотата на прекратяване на лечението поради нежелани реакции е била 12% при пациенти, получаващи прегабалин, и 5% при пациентите, приемащи плацебо. Най-честите нежелани реакции, довели до прекъсване на лечението в групите, лекувани с прегабалин, са били замаяност и сънливост.

В Таблица 2 по-долу са изброени по клас и честота всички нежелани лекарствени реакции, които са наблюдавани с честота, по-голяма от плацебо и при повече от един пациент: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (не може да бъде оценена от наличните данни). При всяко групиране по честота нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на сериозността им.

Изброените нежелани реакции биха могли да бъдат свързвани и с подлежащото заболяване и/или със съпътстващи лекарствени продукти.

При лечението на невропатна болка от централен произход вследствие на гръбначномозъчна травма общата честота на нежеланите реакции, тази на нежеланите реакции от страна на ЦНС и особено на сънливостта се е увеличила (вж. точка 4.4).

Допълнителни реакции, съобщавани от постмаркетинговия опит, са включени с курсив в списъка по-долу.

Таблица2.Нежелани лекарствени реакции на прегабалин

*Повишена аланин аминотрансфераза (ALT) и повишена аспартат аминотрансфераза (AST)

При някои пациенти са наблюдавани симптоми на отнемане след спиране на краткосрочното и дългосрочното лечение с прегабалин. Наблюдавани са следните реакции, показателни за физическа зависимост: безсъние, главоболие, гадене, тревожност, диария, грипен синдром, конвулсии, нервност, депресия, болка, хиперхидроза и замаяност. Пациентът трябва да бъде информиран за това в началото на лечението.

Данните показват, че във връзка с прекратяването на продължителното лечение с прегабалин, честотата и тежестта на симптомите на отнемане могат да бъдат дозозависими.

Педиатрична популация

Профилът на безопасност на прегабалин, наблюдаван при пет педиатрични проучвания при пациенти с парциални пристъпи със или без вторична генерализация (12-седмично изпитване за оценка на ефикасността и безопасността при пациенти на възраст от 4 до 16 години, n=295; 14- дневно изпитване за оценка на ефикасността и безопасността при пациенти на възраст от 1 месец до по-малко от 4 години, n=175; фармакокинетично проучване и проучване на поносимостта, n=65; две 1-годишни отворени изпитвания за проследяване на безопасност n=54и n=431), е сходен с този, наблюдаван при проучванията при възрастни с епилепсия.

Найчестите нежелани събития, наблюдавани в 12-седмичното изпитване с лечение с прегабалин, са сънливост, пирексия, инфекция на горните дихателни пътища, повишен апетит, повишаване на теглото и назофарингит. Най-честите нежелани събития, наблюдавани в 14- дневното изпитване на лечение с прегабалин, са сънливост, инфекция на горните дихателни пътища и пирексия (вж. точки 4.2, 5.1 и 5.2).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно.Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт.От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез

Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.: +35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции от постмаркетинговия опит, наблюдавани при предозиране на прегабалин, включват сънливост, обърканост, възбуда и безпокойство. Получени са съобщения и за припадъци.

Рядко се съобщава за случаи на кома.

Лечението при предозиране на прегабалин трябва да включва общи поддържащи мерки и може да включва хемодиализа при необходимост (вж. Точка 4.2 - Таблица 1).