Etoricoxib Teva 90 mg film - coated tablets

Еторикоксиб Тева е показан при възрастни и юноши на 16 и повече години за симптоматично облекчение на остеоартрит (ОА), ревматоиден артрит (РА), анкилозиращ спондилит и на болката и възпалителната симптоматика при остър подагрозен артрит.

Еторикоксиб Тева е показан при възрастни и юноши на 16 и повече години за краткосрочно лечение на умерена болка, свързана с дентална операция.

Решението да се предпише селективен СОХ-2 инхибитор, трябва да се базира на цялостна преценка за индивидуалните рискове за пациента (вж. точки 4.3,4.4).

Тъй като сърдечно-съдовите рискове при еторикоксиб могат да се увеличат с дозата и продължителността на приложение, трябва да се използва максимално ниска доза за максимално кратък период на приложение. Периодично следва да се прави преоценка на нуждите на пациента от симптоматично облекчение и на отговора на лечението, особено при пациенти с остеоартрит(вж. точки 4.3, 4.4,4.8 и 5.1).

Остеоартрит

Препоръчителната доза е 30 mg веднъж дневно. При някои пациенти с недостатъчно облекчение на симптоматиката, повишаване на дозата на 60 mg един път дневно може да повиши ефикасността. При липса на повишаване на терапевтичния ефект следва да се обмислят други терапевтични възможности.

Ревматоиден артрит

Препоръчителната доза е 60 mg веднъж дневно. При някои пациенти с недостатъчно облекчение на симптоматиката, повишаване на дозата на 90 mg един път дневно може да повиши ефикасността. След като пациентът е клинично стабилизиран, може да е подходящо низходящо титриране до 60 mg един път дневно. При липса на повишаване на терапевтичния ефект следва да се обмислят други терапевтични възможности.

Анкилозиращ спондилит

Препоръчителната доза е 60 mg веднъж дневно. При някои пациенти с недостатъчно облекчение на симптоматиката, повишаване на дозата на 90 mg един път дневно може да повиши ефикасността. След като пациентът е клинично стабилизиран, може да е подходящо низходящо титриране до 60 mg един път дневно. При липса на повишаване на терапевтичния ефект следва да се обмислят други терапевтични възможности.

Остри състояния на болка

Еторикоксиб трябва да се използва само по време на острия симптоматичен период при състояния на силна болка.

Остър подагрозен артрит

Препоръчителната доза е 120 mg веднъж дневно. По време на клинични изпитвания за лечение на остър подагрозен артрит еторикоксиб е даван в продължение на 8 дни.

Постоперативна болка след дентална операция

Препоръчителната доза е 90 mg веднъж дневно, ограничено максимум до 3 дни. Някои пациенти може да се нуждаят от друга постоперативна аналгезия в допълнение към Еторикоксиб Тева по време на тридневния период на лечение.

Дози, надхвърлящи препоръчителните за отделните индикации или не са показали по-голяма ефикасност, или не са били проучвани. Затова:

Дозата за ОА не трябва да надвишава 60 mg дневно.

Дозата за РА и анкилозиращ спондилит не трябва да надвишава 90 mg дневно.

Дозата за остър подагрозен артрит не трябва да надвишава 120 mg дневно, като лечението се ограничава максимум до 8 дни.

Дозата за постоперативна силна болка след дентална операция не трябва да надвишава 90 mg дневно, ограничено максимум до 3 дни.

Специални популации

Старческа възраст

Не се налага коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст. Приложението при пациенти в старческа възраст следва да става внимателно (вж. точка 4.4).

Чернодробно увреждане

Независимо от индикацията при пациентите с лека степен на чернодробно увреждане (Child- Pugh индекс 5-6) не трябва да се надвишава доза от 60 mg веднъж на ден. При пациентите с умерена степен на чернодробно увреждане (Child-Pugh индекс 7-9), независимо от индикацията, дозата от 30 mg веднъж дневно не трябва да се надхвърля.

Клиничният опит е ограничен, особено при пациенти с умерена степен на чернодробно увреждане и затова е необходимо внимание. Няма клиничен опит при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (Child-Pugh индекс ≥10), затова прилагането на лекарството в такива случаи е противопоказано (вж. точки 4.3,4.4. и 5.2).

Бъбречно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с креатининов клирънс ≥30 ml/минута (вж. точка 5.2). Употребата на еторикоксиб при пациента с креатининов клирънс <30 ml/минута е противопоказано (вж. точки 4.3 и 4.4).

Педиатрична популация

Еторикоксиб е противопоказан за употреба при деца и юноши на възраст под 16 години (вж. точка 4.3).

Еторикоксиб Тева е за перорално приложение и може да бъде приеман на гладно или по време на хранене. Ефектът на лекарствения продукт може да настъпи по-бързо, когато Еторикоксиб Тева се приема на гладно. Това трябва да се има предвид, когато е необходимо да се постигне бързо повлияване на симптоматиката.

• Свръхчувствителност към активната съставка или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Активна пептична язва или активно кървене от стомашно-чревния (СЧ) тракт.

• Пациенти, които след прием на ацетилсалицилова киселина или НСПВС, включително СОХ-2 (цикпооксигеназа-2) инхибитори, проявяват бронхоспазъм, остър ринит, носни полипи, ангионевротичен едем, уртикария или алергични реакции.

• Бременност и кърмене (вж. точки 4.6 и 5.3).

• Тежка чернодробна недостатъчност (серумен албумин <25 g/l или Child-Pugh индекс >10).

• Изследван бъбречен креатининов клирънс <30 ml/минута.

• Деца и юноши под 16-годишна възраст.

• Възпалителни заболявания на червата.

• Застойна сърдечна недостатъчност (NYHA II-IV).

• Пациенти с хипертония, чието кръвно налягане е трайно повишено над 140/90 mmHg и не е адекватно контролирано.

• Установена исхемична болест на сърцето, заболявания на периферните артериални съдове и/или мозъчно-съдово заболяване.

Стомашно-чревни ефекти

Усложнения от горните отдели на стомашно-чревния тракт (перфорации, язви или кървене (PUBs), някои от които с фатален изход, са настъпили при пациента лекувани с еторикоксиб.

Внимателно трябва да се подхожда при пациенти с риск от развитие на стомашно-чревни усложнения от НСПВС: пациенти в старческа възраст, пациенти, приемащи едновременно и други НСПВС или ацетилсалицилова киселина, или пациенти с прекарани стомашно-чревни заболявания, като язва и кървене от стомашно-чревния тракт.

Има допълнително увеличаване на риска от стомашно-чревни нежелани лекарствени (стомашно-чревна язва или други стомашно-чревни усложнения), когато еторикоксиб се приема заедно с ацетилсалицилова киселина (дори и в ниски дози). Значителна разлика по отношение на стомашно-чревната безопасност между селективни СОХ-2 инхибитори+ ацетилсалицилова киселина спрямо НСПВС + ацетилсалицилова киселина демонстрирана в дългосрочни клинични проучвания (вж. точка 5.1).

Сърдечносъдови ефекти

Клинични проучвания предполагат, че лекарственият клас на селективните СОХ-2 инхибитори може да бъде свързан с риск от тромботични инциденти (особено миокарден инфаркт (МИ) и инсулт), в сравнение с плацебо и някои НСПВС. Сърдечно-съдовите рискове при прилагането на еторикоксиб могат да нараснат с увеличаване на дозата и продължителността на прилагане, поради което трябва да се използват най-ниските ефективни дози за най-кратък период от време. Необходимостта на пациента от симптоматично облекчаване и отговора спрямо терапията трябва да бъде периодично преоценявана, особено при пациенти с остеоартрит (вж. точки 4.2, 4.3,4.8 и 5.1).

Пациенти със значителни рискови фактори за сърдечно-съдови инциденти (например хипертония, хиперлипидемия, диабет, тютюнопушене) трябва да бъдат лекувани с еторикоксиб след внимателно обмисляне (вж. точка 5.1).

СОХ-2 селективните инхибитори не заместват ацетилсалициловата киселина (аспирин) при профилактика на сърдечно-съдови тромбоемболични заболявалия поради липсата на антиагрегантен ефект. Поради това антиагрегантната терапия не трябва да бъде прекъсвана (вж. точки 4.5 и 5.1.).

Ефекти върху бъбреците

Бъбречните простагландини може да имат важна роля в поддържането на бъбречната перфузия. Затова при наличието на компрометирана бъбречна перфузия, прилагането на еторикоксиб може да предизвика вторично, посредством намаляване на производството на простагландини, редуциране на бъбречния кръвоток и увреждане на бъбречната функция. Пациентите с най- висок риск в това отношение са тези, които имат предхождащо значимо увреждане на бъбречната функция, некомпенсирана сърдечна недостатъчност или цироза. При такива пациенти следва да се има предвид мониторирането на бъбречната функция.

Задръжка на течности, оток и хипертония

Както и с други лекарствени продукти, за които е известно, че потискат простагландиновата синтеза, са били наблюдавани задръжка на течности, оток и хипертония при пациенти на лечение с еторикоксиб. Всички нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително еторикоксиб, могат да се свържат с новопоявила се или рекурентна застойна сърдечна недостатъчност. За информация относно определяния от дозата отговор при еторикоксиб вижте точка 5.1. Внимателно трябва да се подхожда към пациентите с анамнеза за сърдечна недостатъчност, левокамерна дисфункция или хипертония, както и към пациенти с предхождащ оток по други причини. Ако има клинични данни за влошаване на състоянието на тези пациенти, следва да се предприемат подходящи мерки, в това число и прекратяване на лечението с еторикоксиб.

Еторикоксиб може да бъде свързан с проява на по-честа и тежка хипертония в сравнение с други НСПВС и селективни СОХ-2 инхибитори, особено при високи дози. Поради това хипертонията трябва да бъде контролирана преди лечението с еторикоксиб (вж. точка 4.3) и трябва да се обърне особено внимание на проследяване на кръвното налягане по време на лечението с еторикоксиб. Кръвното налягане следва да бъде контролирано до две седмици от започване на лечението и периодично след това. Ако кръвното налягане значително се повиши трябва да се помисли за алтернативно лечение.

Ефекти върху черния дроб

Повишаване на аланин аминотрансферазата (ALT) и/или аспартат аминотрансферазата (AST) (приблизително три или повече пъти над горната нормална граница) е било наблюдавано при около 1% от пациентите в клиничните проучвания, които са лекувани с еторикоксиб до 1 година при доза 30, 60 и 90 mg дневно.

Пациентите със симптоми и/или признаци за чернодробна дисфункция или тези при които е налице патологичен тест за оценка на чернодробната функция, следва да бъдат мониторирани.

Ако се наблюдават признаци на чернодробна недостатъчност или персистират патологични резултати от чернодробните тестове (три пъти над нормалната горна граница), лечението с еторикоксиб трябва да се прекрати.

Общи ефекти

Ако по време на лечението при пациентите се влошат функциите на някоя от по-горе описаните системи, трябва да се вземат подходящи мерки и да се помисли за прекъсване на терапията с еторикоксиб. Трябва да се осъществява адекватно медицинско наблюдение по време на провеждането на лечение с еторикоксиб на пациенти в старческа възраст и такива с налична бъбречна, чернодробна или сърдечна дисфункция.

Лечението с еторикоксиб трябва да се осъществява внимателно при дехидратирани пациенти.

Препоръчва се предварителна рехидратация на такива пациенти преди да започне терапията с еторикоксиб,

Сериозни кожни реакции, някои от тях фатални, като ексфолиативен дерматит, синдром на Стивънс-Джонсън и токсична епидермална некролиза, са били докладвани много рядко във връзка с употребата на НСПВС и някои селективни СОХ-2 инхибитори по време на постмаркетинговото наблюдение (вж. точка 4.8). Пациентите са изложени на най-голям риск за появата на такива реакции в началото на терапията, като първата реакция се появява в повечето случаи през първия месец от лечението. Сериозни реакции на свръхчувствителност (като анафилаксия и ангиоедем) са били съобщавани при пациенти, приемащи еторикоксиб (вж. точка 4.8). Някои селективни СОХ-2 инхибитори са свързани с повишен риск от кожни реакции при пациенти, които са имали анамнеза за лекарствена алергия. Приемът на еторикоксиб трябва да бъде прекратен при първата проява на кожен обрив, лезия на лигавицата или други симптоми на свръхчувствителност.

Еторикоксиб може да замаскира фебрилитет и други признаци на възпалителни заболявалия.

Внимателно трябва да се подхожда при едновременно прилагане на еторикоксиб с варфарин или други перорални антикоагуланти (вж. точка 4.5).

Използването на еторикоксиб, подобно на други лекарствени продукти, които потискат циклооксигеназната/простагландиновата синтеза, не се препоръчва при жени, които се опитват да забременеят (вж. точки 4.6, 5,1 и 5.3).

Фармакодинамични взаимодействия

Перорални антикоагуланти: При пациенти, стабилизирани на хронично лечение с варфарин, прилагането на еторикоксиб 120 mg дневно е свързано с приблизително 13 % увеличение на INR (International Normalized Ratio = международно нормализирано отношение) на протромбиновото време. Затова пациенти, които се лекуват с перорални антикоагуланти, следва стриктно да бъдат мониторирани по отношение на протромбиновото време INR, особено в първите няколко дни, когато лечението с еторикоксиб започва или се променя дозата на лекарството (вж. точка 4.4).

Диуретици, АСЕ инхибитори и Ангиотензин II Антагонисти: НСПВС може да намалят ефекта на диуретиците и на другите антихипертензивни активни вещества. При някои пациенти с увредена бъбречна функция (напр. дехидратирани пациенти или пациенти в старческа възраст с увредена бъбречна функция) едновременното използване на АСЕ-инхибитори или ангиотензин П антагонисти и средства, които инхибират циклооксигеназата може да предизвика допълнително влошаване на бъбречната функция, включително развитие на остра бъбречна недостатъчност, което обикновено е обратимо. Този факт следва да се има предвид при пациенти, които взимат едновременно еторикоксиб и АСЕ инхибитори или ангиотензин II антагонисти. Поради това, тази комбинация трябва да се прилага внимателно, особено при по-възрастни. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и трябва да се обсъди мониториране на бъбречната функция след започване на комбинираната терапия и периодично след това.

Ацетилсалициова киселина: При проучване на здрави доброволци с постигнато равновесно състояние (steady state) еторикоксиб в доза 120 mg веднъж на ден не е повлиял антиагрегантната активност на ацетилсалициловата киселина (доза 81 mg веднъж на ден). Еторикоксиб може да се използва едновременно с ацетилсалицилова киселина, дадена в доза за профилактика на сърдечно-съдови инциденти (ниска доза на ацетилсалицилова киселина (аспирин)). Все пак едновременното прилагане на ацетилсалицилова киселина (ниска доза) с еторикоксиб може да увеличи честотата на улцерациите и другите СЧ усложнения в сравнение със случаите, когато еторикоксиб се използва самостоятелно. Не се препоръчва едновременното прилагане на еторикоксиб с ацетилсалицилова киселина в по-високи от посочените за профилактика на сърдечно-съдови инциденти дози, както и с други НСПВС (вж. точки 5.1 и 4.4.).

Циклоспорин и такролимус: Въпреки че това взаимодействие с еторикоксиб не е проучвано, се знае, че едновременното прилагане на циклоспорин или такролимус с НСПВС може да увеличи нефротоксичния ефект на циклоспорин или на такролимус. Бъбречната функция следва да бъде мониторирана, когато се прилага еторикоксиб в комбинация с някои от тези две активни вещества.

Фармакокинетични взаимодействия

Ефект на еторикоксиб върху фармакокинетиката на други активни вещества

Литий: НСПВС намаляват бъбречната екскреция на литий, поради което се увеличава плазмената му концентрация. При необходимост трябва да се мониторира стриктно концентрацията на литий в кръвта и да се адаптира дозата на лития, докато се приема тази лекарствена комбинация, както и

при спирането на НСПВС.

Метотрексат: Две проучвания са провеждани за изследване на ефекта на еторикоксиб в доза 60,90 или 120 mg един път на ден в продължение на 7 дни при пациенти на лечение с метотрексат в доза от 7,5 до 20 mg веднъж седмично за лечение на ревматоиден артрит. Еторикоксиб при доза от 60 и 90 mg не е оказал ефект върху плазмената концентрация на метотрексат или бъбречния му клирънс. В едно проучване еторикоксиб в доза от 120 mg не е имал ефект, но в друго проучване при тази доза е увеличил плазмената концентрация на метотрексат с 28% и е намалил бъбречния клирънс на метотрексат с 13%. Препоръчва се мониториране за токсични ефекти на метотрексат, когато той се прилага в комбинация с еторикоксиб.

Перорални контрацептиви: Прилагането на 60 mg еторикоксиб едновременно с перорални контрацептиви, съдържащи 35 микрограма етинилестрадиол (ЕЕ) и 0,5 до 1 mg норетиндрон в продължение на 21 дни, е увеличило площта под кривата при стационарно състояние AUCo- 244 за ЕЕ с 37 %. Прилагането на Еторикоксиб Тева 120 mg със същия перорален контрацептив, едновременно или с интервал от 12 часа, е увеличило площта под кривата при стационарно състояние AUCO-244, за ЕЕ от 50 до 60 %. Това увеличение на концентрацията на ЕЕ следва да се има предвид, когато се избира перорален контрацептив, който да се използва по време на прилагането на еторикоксиб. Увеличената експозиция на ЕЕ може да повиши и честотата на нежеланите реакции, свързани с пероралните контрацептиви (напр. прояви на венозна тромбоемболия при рискови жени).

Хормонозаместителна терапия (ХЗТ): Прилагането на еторикоксиб 120 mg с хормонозаместителна терапия, съставена от конюгирани естрогени (0,625 mg PREMARIN^тм) продължение на 28 дни, е увеличило площта под кривата при стационарно състояние AUC 0-24h на неконюгирания естрон (41 %), еквилин (76 %), и 17-р-естрадиол (22 %). Ефектът на препоръчителните хронични дози еторикоксиб (30,60 и 90 mg) не е бил проучен. Ефектите на еторикоксиб 120 mg върху експозицията (AUC0-24hr) на тези естрогенни съставки на PREMARIN са били по-малко от половината, в сравнение с тези при самостоятелното прилагане на PREMARIN и дозата е увеличена от 0,625 mg на 1,25 mg. Клиничното значение на тези увеличения не е известно и по-високи дози на PREMARIN не са били проучвани в комбинация с еторикоксиб. Тези повишения на естрогенната концентрация трябва да се имат предвид при избора на хормонална терапия след менопаузата, при прилагане заедно с еторикоксиб, защото експозицията на увеличени нива на естроген могат да увеличат риска от нежелани реакции, свързани с ХЗТ.

Преднизон/преднизолон: Според данните от проведените клинични проучвания за оценка на лекарствени взаимодействия, еторикоксиб не е оказал клинично значимо въздействие върху фармакокинетиката на преднизон/преднизолон.

Дигоксин: Еторикоксиб в доза 120 mg веднъж на ден в продължение на 10 дни при здрави доброволци не е променил площта под кривата при стационарно състояние AUC0-24hr или бъбречното елиминиране на дигоксин. Наблюдавано е увеличение на Стах (максимална концентрация) за дигоксин (приблизително 33 %). Това увеличение не е от съществено значение за повечето пациенти. Все пак пациентите, които са с повишен риск от дигоксинова интоксикация, трябва да бъдат проследявани за това, когато еторикоксиб и дигоксин, се прилагат едновременно.

Ефект на еторикоксиб върху активните вещества, които се метаболизират чрез сулфотрансферази Еторикоксиб е инхибитор на сулфотрансферазата в човешкия организъм, по-специално SULT1E1 и е установено, че води до повишаване на серумната концентрация на етинилестрадиола (ЕЕ). Доколкото познанието за ефектите върху множеството сулфотранферази на настоящия етап е ограничено и клиничните последици от действието на множество лекарства са непълни и продължават да бъдат обект на изследване, трябва да се внимава, когато еторикоксиб се прилага едновременно с други лекарства, които се метаболизират главно от сулфотрансферазите (напр. перорални салбутамол и миноксидил).

Ефект на еторикоксиб върху активните вещества, които се метаболизират отCYPизоензимите

Въз основа на изследвания invitro, еторикоксиб не се очаква да инхибира цитохромите Р450 (CYP) 1А2, 2С9, 2С19,2D6,2Е1 или ЗА4. В проучване при здрави хора, прилагането на еторикоксиб в доза 120 mg дневно не е довело до промяна в активността на чернодробния CYP3 А4, оценена чрез еритромициновия дихателен тест.

Ефект на други активни вещества върху фармакокинетиката на еторикоксиб Основният път на метаболизиране на еторикоксиб е зависим от CYP ензимите. CYP3 А4 изглежда влияе върху метаболизма на еторикоксиб invivo.Invitro проучвания показват, че CYP2D6, CYP2C9, CYP1А2 и CYP2C19 също могат да катализират основните процеси, но точна количествена оценка на съучастието им не е провеждана в условия invivo.

Кетоконазол: Кетоконазол е мощен инхибитор на CYP3 А4. В доза 400 mg веднъж на ден в продължение на 11 дни при здрави доброволци не променя клинично значимо фармакокинетиката на еторикоксиб при еднократна доза от 60 mg еторикоксиб (43% увеличение на AUC).

Вориконазол и миконазол: Едновременното приложение на перорален вориконазол и миконазол перорален гел (мощни инхибитори на CYP3А4) с еторикоксиб води повишаване на експозицията на еторикоксиб, без това да се счита за клинично значимо според публикуваните данни.

Рифампицин: Едновременното прилагане на еторикоксиб и рифампицин, мощен индуктор на CYP ензимите води до намаляване на плазмените концентрации на еторикоксиб 65%. Това може да доведе до рецидивиране на симптоматиката, когато еторикоксиб се прилага с рифампицин. Тъй като тази информация предполага увеличаване на дозата, следва да се отбележи, че не са проучени дози на еторикоксиб, по-високи ог посочените за всяка индикация, когато се прилага едновременно с рифампицин и по тази причина не се и препоръчват по- високи дози (вж. точка 4.2).

Антиациди: Антиацидите не влияят върху фармакокинетиката на еторикоксиб в клинично значима степен.

Няма клинични данни за влиянието на еторикоксиб върху протичането на бременността. Проучванията при животни са установили токсичен ефект върху репродуктивната функция (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при бременни жени не е известен. Еторикоксиб, както другите лекарствени продукти, инхибиращи синтезата на простагландините, може да предизвика маточна слабост и преждевременно затваряне на Боталовия проток в последния триместьр. Еторикоксиб е противопоказан за прилагане по време на бременност (вж. точка 4.3). Ако една жена забременее по време на лечението с еторикоксиб, той трябва да бъде спрян.

Не е известно дали еторикоксиб се отделя в човешката кърма. Еторикоксиб се отделя в кърмата на плъхове. Жените, които ползват еторикоксиб, не трябва да кърмят (вж. точки 4.3 и 5.3).

Употребата на еторикоксиб, както и на всяко друго вещество, за което е известно, че инхибира СОХ-2, не се препоръчва при жени, опитващи се да забременеят.

Еторикоксиб Тева може да има умерен ефект върху способността да се шофира и работи с машини.

Пациентите, които чувстват замаяност, световъртеж или сънливост при употреба на еторикоксиб, трябва да избягват да шофират и да работят с машини.

Резюме на профила на безопасност

В клинични проучвания, безопасността от прилагането на еторикоксиб е била оценена при 9 295 души, включително 6 757 пациенти с ОА, РА, хронична болка в кръста или анкилозиращ спондилит (приблизително 600 пациенти с ОА или РА са били лекувани в продължение на минимум една година).

При клиничните проучвания, профилът на нежеланите лекарствени реакции е бил сходен при пациенти с ОА или РА, лекувани с еторикоксиб в продължение на една година или повече.

При клинично проучване за остър подагрозен артрит, пациентите са били лекувани със 120 mg дневна доза еторикоксиб, в продължение на осем дни. Профилът на нежеланите лекарствени реакции в това проучване е бил в общи линии близък до този, наблюдаван при комбинираните проучвания за ОА, РА и хронична болка в кръста.

В програма за проследяване на сърдечно-съдовата безопасност с обобщени данни от три клинични изпитвания с активен компонент, 17 412 пациенти с ОА или РА са били лекувани с еторикоксиб (60 mg или 90 mg) при средна продължителност на лечението приблизително 18 месеца. Данните за безопасност и подробностите за тази програма са представени в точка 5.1.

Профилът на нежелани лекарствени реакции при клинични проучвания за остра постоперативна дентална болка след операция, включващи 614 пациенти, лекувани с еторикоксиб (90 mg и 120 mg), като цяло е подобен на този, съобщен при проучвания за ОА, РА и хронична болка в долната част на гърба.

Табличен списък на нежеланите реакции

По време на клиничните изпитвания са установени следните нежелани лекарствени реакции с честота по-голяма от тази при прилагането на плацебо при пациенти с ОА, РА, хронична болка в кръста или анкилозиращ спондилит лекувани с еторикоксиб 30 mg, 60 mg или 90 mg до препоръчителната доза за срок на лечение до 12 седмици; в проучванията по програмата MEDAL за срок на лечение до 3,5 години, в краткосрочни проучвания за срок на лечение до 7 дни за остра болка или в периода след пускане на пазара (вж. Таблица 1):

Таблица 1:

*Категория честота: дефинирана за всеки термин на нежелана реакция по честотата, съобщена в базата данни на клиничните проучвания: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1000), много редки (<1/10 000).

⁺⁺ Тази нежелана реакция е идентифицирана през постмаркетинговото наблюдение. Честотата на нейното съобщаване е оценена на базата на най-високата честота, наблюдавана в данните от клинични изпитвания, обобщени по индикация и одобрена доза.

⁺ Категорията честота „Редки“ е определена според ръководството за Кратката характеристика на продукта (КХП) (рев. 2, септември 2009) на база на определената горна граница от 95% доверителен интервал за 0 събития, като се има предвид броя участници, лекувани с еторикоксиб при анализа на данните от фаза III, обобщени по доза и индикация (п=15 470).

β Свръхчувствителност включва термините „алергия“, „лекарствена алергия“, „лекарствена свръхчувствителност'', „свръхчувствителност“, „неуточнена свръхчувствителност⁴⁴, „реакция на свръхчувствителност“ и „неспецифична алергия''.

§На база на анализи на дългосрочни клинични изпитвания с плацебо и активна контрола, селективните СОХ-2 инхибитори са свързвани с повишен риск от сериозни тромботични артериални събития, включително миокарден инфаркт и инсулт. Повишаването на абсолютния риск за такива събития е малко вероятно да надвиши 1% за година на базата на съществуващи данни (нечести).

Следните сериозни нежелани лекарствени реакции са били наблюдавани при употребата на НСПВС и поради това не могат да се изключат и за еторикоксиб: нефротоксичност включително интерстициален нефрит и нефротичен синдром.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволявала продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

По време на клинични проучвания еднократното прилагане на доза до 500 mg еторикоксиб и няколко дози до 150 mg/ден в продължение на 21 дни не са причинили токсичен ефект. Има съобщения за остро предозиране на еторикоксиб, макар че в повечето случаи не се съобщава за нежелани реакции. Най-често наблюдаваните нежелани реакции съответстват на профила на безопасност на еторикоксиб (напр. стомашно-чревни прояви, кардиоренални прояви).

В случай на предозиране е логично да се приложат обичайните поддържащи мерки, напр. отстраняване на нерезорбираната част от СЧ тракт, клинично проследяване, симптоматична терапия и друга, ако е необходима.

Еторикоксиб не се отстранява чрез хемодиализа; не се знае дали еторикоксиб може да бъде отстранен чрез перитонеална диализа.