Truzor 5 mg film-coated tablets

Симптоматично лечение на инконтиненция на урина при позиви за уриниране и/или увеличена честота на уриниране и позиви за уриниране, срещащи се при пациенти със синдром на свръхактивен пикочен мехур.

Възрастни, включително старческа възраст

Препоръчителната доза е 5 mg солифенацин сукцинат веднъж дневно. При необходимост дозата може да се увеличи до 10 mg солифенацин сукцинат веднъж дневно.

Специални популации

Педиатрична популация

Безопасността и ефективността при деца и юноши на възраст под 18 години все още не са установени. Поради това Трузор не трябва да се прилага при деца.

Пациенти с бъбречна недостатъчност

Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс > 30 ml/min). Пациенти с тежка бъбречна

недостатъчност (креатининов клирънс ≤ 30 ml/min) трябва да се лекуват с повишено внимание и дозата не трябва да надвишава 5 mg веднъж дневно (вж. точка 5.2).

Пациенти с чернодробна недостатъчност

Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти с лека чернодробна недостатъчност, Пациенти с умерена чернодробна недостатъчност (сбор от точки по Child-Pugh от 7 до 9) трябва да се лекуват с повишено внимание и дозата не трябва да надвишава 5 mg веднъж дневно (вж. точка 5.2).

Мощни инхибитори на иитохром Р450 ЗА4

Максималната доза на Трузор трябва да бъде ограничена до 5 mg, когато пациентите се лекуват едновременно с кетоконазол или терапевтични дози на други мощни инхибитори на CYP3А4, напр. ритонавир, нелфинавир, итраконазол (вж. точка 4.5).

Трузор се приема перорално без да се дъвчат или разчупват и таблетките се гълтат цели с течности. Може да се приема със или без храна.

Солифенацин е противопоказан при пациенти:

• със задръжка на урина, с тежки стомашно-чревни заболявалия (включително токсичен мегаколон), миастения гравис или тесноъгълна глаукома, както и при пациенти с риск за тези заболявания;

• със свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества изброени в точка 6.1:

• подложени на хемодиализа (вж. точка 5.2).

• с тежка чернодробна недостатъчност (вж. точка 5.2).

• с тежка бъбречна или умерена чернодробна недостатъчност, които в момента се лекуват с мощен инхибитор на CYP3A4, напр. кетоконазол (вж. точка 4.5).

Преди започване на лечение със Трузор трябва да се установи дали честото уриниране не се дължи на други причини (сърдечна недостатъчност или бъбречно заболяване). При наличие на инфекция на пикочните пътища трябва да се започне подходящо антибактериално лечение.

Трузор трябва да се прилага е повишено внимание при пациенти с:

• клинично значима обструкция на изпразването на пикочния мехур с риск за задръжка на урина;

• стомашно-чревни обструктивни нарушения;

• риск от намален стомашно-чревен мотилитет;

• тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min; вж. точки 4.2 и 5.2), като дозите за тези пациенти не трябва да надвишават 5 mg

• умерена чернодробна недостатъчност (сбор от точки по Child-Pugh от 7 до 9; вж. точки

4.2 и 5.2), като дозите за тези пациенти не трябва да надвишават 5 mg

• едновременна употреба на мощен инхибитор на CYP3A4, напр. кетоконазол (вж. точки

4.2 и 4.5)

• хиатусна херния/гастроезофагеален рефлукс и/или такива, които към момента приемат лекарствени продукти (например бифосфонати), които могат да предизвикат или обострят езофагит

• вегетативна невропатия.

При някои пациенти, приемащи солифенацин са били докладвани случаи на ангиоедем с обструкция на въздухоносните пътища. Ако се прояви ангиоедем, приемът на солифенацин трябва да бъде преустановен и да се предприемат подходящо лечение и/или мерки.

Безопасността и ефективността при пациенти с неврогенна причина за свръхактивност на

детрузора все още не са установени.

При пациенти с рискови фактори като предварително съществуващ удължен QT-интервал и хипокалиемия са били наблюдавани удължаване на QT-интервала и Torsade de Pointes.

При някои пациенти лекувани със солифенацин са наблюдавани и анафилактични реакции. При пациентите, които развият анафилактична реакция, приемът на солифенацин трябва да бъде преустановен и да се предприемат подходящо лечение и/или мерки.

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, обща лактазна недостатъчност или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Максималният ефект на Трузор може да се установи най-рано след 4 седмици.

Фармакологични взаимодействия

Едновременното приложение с други лекарствени продукти с антихолинергични свойства може да засили терапевтичните ефекти и нежеланите реакции. Трябва да се предвиди интервал от около 1 седмица след спиране на лечението с Трузор, преди да се започне друго антихолинергично лечение. Терапевтичният ефект на солифенацин може да се понижи при едновременно прилагане на агонисти на холинергичните рецептори.

Солифенацин може да намали ефекта на лекарствените продукти, които стимулират мотилитета на стомашно-чревния тракт, например метоклопрамид и цизаприд.

Фармакокинетични взаимодействия

In vitro проучвания показват, че солифенацин в терапевтични концентрации не инхибира CYP1A1/2, 2С9,2С19, 2D6 или 3А4, получени от човешки чернодробни микрозоми. Поради това не се очаква солифенацин да променя клирънса на лекарствата, метаболизирани от тези CYP ензими.

Ефект на други лекарствени продукти върху фармакокинетиката на солифенацин

Солифенацин се метаболизира от CYP3A4. Едновременното прилагане на кетоконазол (200 mg дневно), който е мощен инхибитор на СУР3А4, предизвиква двукратно увеличение на AUC на солифенацин, а кетоконазол в дневна доза 400 mg предизвиква трикратно увеличение на AUC на солифенацин. Поради това максималната доза на Трузор трябва да бъде ограничена до 5 mg, когато се прилага едновременно с кетоконазол или терапевтични дози на други мощни инхибитори на CYP3A4 (напр. ритонавир, нелфинавир, итраконазол) (вж. точка 4.2).

Едновременното лечение със солифенацин и мощен инхибитор на СYР3А4 е противопоказано при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност или умерена чернодробна недостатъчност.

Ефектите на ензимната индукция върху фармакокинетиката на солифенацин и неговите метаболити не е изследвана, какго и ефектът на субстратите на СYР3А4 с по-висок афинитет върху експозицията на солифенацин. Тъй като солифенацин се метаболизира от СYР3А4, възможни са фармакокинетични взаимодействия с други субстрати на СYРЗА4 с по-висок афинитет (напр. верапамил, дилтиазем) и индуктори на СYР3А4 (напр. рифампицин, фенитоин, карбамазепин).

Ефект на солифенацин върху фармакокинетиката на други лекарствени продуктиПерорални контрацептиви

След прием на Трузор не се наблюдава фармакокинетично взаимодействие на солифенацин с комбинираните перорални контрацептиви (етинилестрадиол/левоноргестрел).

Варфарин

Приемът на Трузор не променя фармакокинетиката на R-варфарин или S-варфарин, както и техния ефект върху протромбиновото време.

Дигоксин

След прием на Трузор не се наблюдава ефект върху фармакокинетиката на дигоксин.

Няма клинични данни за жени, които са забременели докато са били лекувани със солифенацин. Проучванията при животни не демонстрират увреждащи ефекти спрямо фертилитета, ембрионалното/феталното развитие или раждането (виж точка 5.3). Потенциалния риск за човека не е известен. Трузор не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.

Няма данни за отделяне на солифенацин в кърмата. При мишки солифенацин и/или неговите метаболити са били екскретирани в млякото и са предизвикали дозозависимо изоставане в растежа при новородени мишки (виж точка 5.3). Затова употребата на Трузор не трябва да се използва по време на кърмене.

Трузор има слабо до умерено въздействие върху способността за шофиране и работа с машини.

Тъй като солифенацин подобно на другите антихолинергични средства може да предизвика замъгляване на зрението и по-рядко сънливост и умора (вж. точка 4.8 Нежелани реакции), ефектите върху способността за шофиране и работа с машини могат да бъдат отрицателни.

Обобщение на профила на безопасност

Поради фармакологичния ефект на солифенацин, Трузор може да предизвика антихолинергични нежелани лекарствени реакции, които (като цяло) са леки или умерени по тежест. Честотата на антихолинергичните нежелани реакции е свързана с дозата. Най-често съобщаваната нежелана реакция при прилагане на солифенацин е сухота в устата. Тя се появява при 11% от пациентите, лекувани с дневна доза 5 mg, при 22% от лекуваните с дневна доза 10 mg и при 4% от пациентите, лекувани с плацебо. Като цяло сухотата в устата е лека и само в редки случаи е наложила прекратяване на лечението. Като цяло лекарственият продукт се приема много добре (приблизително 99%), а приблизително 90% от пациентите, лекувани със солифенацин, провеждат пълния период на 12-седмично лечение по време на проучването.

Схематично обобщение на нежеланите лекарствени реакции

* наблюдавани след пускане на пазара

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване към Изпълнителната агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: +35928903417, уебсайт: www.bda.bg.

Предозирането на солифенацин сукцинат потенциално може да доведе до тежки антихолинергични реакции. Най-високата доза солифенацин сукцинат, приложена случайно на пациент, е 280 mg за период от 5 часа; тази доза води до промени в психичното състояние, неизискващи хоспитализация.

В случай на предозиране на солифенацин сукцинат на пациента трябва да се даде активен въглен. Стомашната промивка е целесъобразна, ако се направи до 1 час, но не трябва да се предизвиква повръщане.

Както и при другите антихолинергични средства, симптомите може да се лекуват по следния начин:

• Тежки централни антихолинергични ефекти, като халюцинации или силна възбуда: прилагане на физостигмин или карбахол.

• Конвулсии или силна възбуда: бензодиазепини.

• Дихателна недостатъчност: изкуствено дишане.

• Тахикардия: бета-блокери.

• Задръжка на урина: катетеризация.

• Мидриаза: пилокарпин капки за очи и/или поставяне на пациента в тъмна стая,

Както и при другите антимускаринови средства, в случай на предозиране трябва да се обърне специално внимание на пациенти с риск от удължаване на QT интервала (т.е. хипокалиемия, брадикардия и едновременно прилагане на лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QT-интервала) и значими предишни сърдечни заболявания (т.е.исхемия на миокарда, аритмия, конгестивна сърдечна недостатъчност).