Augmentin 250 mg/62,5 mg/5ml powder for oral suspension
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Augmentin 250 mg/62,5 mg/5ml
Аугментин е показан за лечение на следните инфекции при възрастни и деца (вж. точки 4.2, 4.4
и 5.1):
-
остър бактериален синуит (адекватно диагностициран)
-
остър отит на средното ухо
-
остри екзацербации на хроничен бронхит (адекватно диагностициран)
-
пневмония, придобита в обществото
-
цистит
-
пиелонефрит
-
инфекции на кожата и меките тъкани, по-специално целулит, ухапвания от животни, тежък абсцес на зъбите с разпространяващ се целулит
-
инфекции на костите и ставите, по-специално остеомиелит.
Трябва да се обърне внимание на официалните указания за правилната употреба на антибактериалните средства.
Дозировките са представени съобразно съдържанието на амоксицилин/клавуланова киселина, с изключение на случаите, когато дозите са дадени по отношение на отделната съставка.
За избора на дозата на Аугментин за лечение на отделната инфекция трябва да се имат предвид:
-
очакваните патогени и вероятната им чувствителност към антибактериални средства (вж. точка 4.4)
-
тежестта и мястото на инфекцията
-
възрастта, телесното тегло и бъбречната функция на пациента, както е посочено по-долу.
Употребата на алтернативни форми на Аугментин (напр. такива, осигуряващи по-високи дози на амоксицилин и/или различни съотношения на амоксицилин към клавуланова киселина) трябва да се има предвид, според необходимостта (вж. точки 4.4 и 5.1).
При възрастни и деца ≥ 40 kg тази форма на Аугментин осигурява обща дневна доза от 1500 mg амоксицилин/375 mg клавуланова киселина, когато се прилага, както е препоръчано по-долу. При деца < 40 kg тази форма на Аугментин осигурява максимална дневна доза от 2400 mg амоксицилин/600 mg клавуланова киселина, когато се прилага, както се препоръчва по-долу. Ако се счете, че е необходима по-висока дневна доза на амоксицилин, се препоръчва избор на друга форма на Аугментин, за да се избегне прилагане на ненужно високи дневни дози на клавуланова киселина (вж. точки 4.4 и 5.1).
Продължителността на лечението трябва да се определи от повлияването на пациента. Някои инфекции (напр. остеомиелит) изискват по-голяма продължителност на лечението. Лечението не трябва да продължава повече от 14 дни без повторен преглед (вж. точка 4.4 относно продължителна терапия).
Възрастни и деца ≥ 40 kgЕдна доза от 500 mg/125 mg, приемана три пъти дневно.
Деца < 40 kg20 mg/5 mg/kg/дневно до 60 mg/15 mg/kg/дневно, разделени на три отделни дози.
Децата може да се лекуват с Аугментин таблетки, суспензии или педиатрични сашета. Деца на възраст 6 години и под 6 години, за предпочитане трябва да се лекуват с Аугментин суспензия или педиатрични сашета.
Не са налични клинични данни за приложение на 4:1 формите на Аугментин в дози, по-високи от 40 mg/10 mg/kg/дневно при деца под 2 години.
Пациенти в старческа възрастНе се налага коригиране на дозата.
Бъбречно уврежданеКоригирането на дозата се основава на максималното препоръчано ниво на амоксицилин.
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с креатининов клирънс (CrCl) над 30 ml/min.
Възрастни и деца ≥ 40 kg
| CrCl: 10-30 ml/min | 500 mg/125 mg два пъти дневно |
| CrCl < 10 ml/min | 500 mg/125 mg един път дневно |
| Пациенти на хемодиализа | 500 mg/125 mg на всеки 24 часа, плюс 500 mg/125 mg по време на диализата, което да се повтори в края на диализата (тъй като серумните концентрации на амоксицилин и клавулановата киселина се понижават) |
Деца < 40 kg
| CrCl: 10-30 ml/min | 15 mg/3,75 mg/kg два пъти дневно (максимум 500 mg/125 mg два пъти дневно). |
| CrCl < 10 ml /min | 15 mg/3,75 mg/kg като еднократна дневна доза (максимум 500 mg/125 mg). |
| Пациенти на хемодиализа | 15 mg/3,75 mg/kg на ден веднъж дневно. Преди хемодиализата 15 mg/3,75 mg/kg. За да се възстановят циркулаторните нива на лекарството, 15 mg/3,75 mg/kg трябва да се приложат след хемодиализата. |
Трябва да се дозира внимателно и редовно да се проследява чернодробната функция (вж. точки 4.3 и 4.4).
Начин на приложениеАугментин е за перорално приложение.
Аугментин трябва да се приема по време на хранене, за свеждане до минимум на възможната стомашно-чревна непоносимост.
Лечението може да започне парентерално в съответствие с КХП на интравенозните (i.v.) форми и да се продължи с перорална форма.
Бутилката трябва да се разклати, докато прахът вътре започне да се движи свободно. Трябва да се прибави вода според указанията, да се обърне бутилката и да се разклати. Бутилката трябва да се разклати добре преди приемане на всяка доза (вж. точка 6.6).
За указания относно приготвянето на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активните вещества, към който и да е от пеницилините или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Анамнеза за тежка незабавна реакция на свръхчувствителност (напр. анафилаксия) към друг бета-лактамен продукт (напр. цефалоспорин, карбапенем или монобактам).
Анамнеза за жълтеница/чернодробно увреждане, дължащи се на амоксицилин/клавуланова киселина (вж. точка 4.8).
Преди започване на лечение с амоксицилин/клавуланова киселина, пациентът трябва да се разпита внимателно по отношение на предишни реакции на свръхчувствителност към пеницилини, цефалоспорини или други бета-лактамни продукти (вж. точки 4.3 и 4.8).
Сериозни и понякога фатални реакции на свръхчувствителност (включително анафилактоидни и тежки кожни нежелани реакции) са съобщавани при пациенти, лекувани с пеницилин. По- вероятно е тези реакции да се появят при лица с анамнеза за свръхчувствителност към пеницилин или при атопични лица. При поява на алергична реакция, лечението с амоксицилин/клавуланова киселина трябва да се преустанови и да се назначи подходяща алтернативна терапия.
В случай че се докаже, че инфекцията се дължи на амоксицилин-чувствителни микроорганизми, трябва да се обсъди преминаване от амоксицилин/клавуланова киселина на амоксицилин в съответствие с официалните указания.
Употребата на тази форма на Аугментин не е подходяща, когато е налице висок риск предполагаемите патогени да са с намалена чувствителност или с резистентност към
бета-лактамни продукти, която не е медиирана от бета-лактамази, чувствителни на инхибиране от клавуланова киселина. Тази форма не трябва да се използва за лечение на
пеницилин-резистентни S. pneumoniae.
При пациенти с увредена бъбречна функция или при такива, приемащи високи дози, може да се появят гърчове (вж. точка 4.8).
Лечението с амоксицилин/клавуланова киселина трябва да се избягва при съмнение за инфекциозна мононуклеоза, тъй като при това заболяване след приложение на амоксицилин е наблюдавана появата на морбилиформен обрив.
Едновременна употреба на алопуринол по време на лечение с амоксицилин може да увеличи вероятността за алергични реакции от страна на кожата.
Продължителната употреба понякога може да доведе до свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми.
Появата на силно зачервен генерализиран еритем, съпроводен от пустула, в началото на лечението, може да е симптом на остра генерализирана екзантемна пустулоза (AGEP) (вж. точка 4.8). Тази реакция налага спиране на лечението с Аугментин и е противопоказание за последващ прием на амоксицилин.
Амоксицилин/клавуланова киселина трябва да се прилага внимателно при пациенти с данни за чернодробно увреждане (вж. точки 4.2, 4.3 и 4.8).
Събития от страна на черния дроб са съобщавани предимно при мъже и при пациенти в старческа възраст, и може да са свързани с продължително лечение. Тези събития са съобщавани много рядко при деца. При всички популации, признаците и симптомите обикновено се наблюдават по време на или малко след лечение, но в някои случаи може да не се изявят до няколко седмици след преустановяване на лечението. Тези събития обикновено са обратими. Чернодробните събития може да са тежки и в изключително редки случаи са докладвани смъртни случаи. Тези събития почти винаги са наблюдавани при пациенти със сериозно подлежащо заболяване или приемащи едновременно лекарства, за които е известно, че имат потенциал за чернодробни ефекти (вж. точка 4.8).
Колит, свързан с приложението на антибиотици, е съобщаван при почти всички антибактериални продукти, включително при амоксицилин и може да варира по тежест от лек
до животозастрашаващ (вж. точка 4.8). По тази причина, при пациенти с диария по време на или след лечение с антибиотици, е важно да се има предвид тази диагноза. Ако се появи колит, свързан с приложението на антибиотици, лечението с амоксицилин/клавуланова киселина незабавно трябва да се преустанови, да се направи консултация с лекар и да се започне подходящо лечение. В този случай са противопоказани антиперисталтични лекарствени продукти.
По време на продължително лечение е препоръчително периодично да се оценяват органните и системни функции, включително бъбречната, чернодробната и хемопоетичната функция.
Съобщавани са редки случаи на удължаване на протромбиновото време при пациенти, лекувани с амоксицилин/клавуланова киселина. При едновременно приложение с антикоагуланти се налага подходящо проследяване. Може да е необходимо коригиране на дозата на пероралните антикоагуланти за поддържане на желаното ниво на антикоагулация (вж. точки 4.5 и 4.8).
При пациенти с бъбречно увреждане дозата трябва да се коригира в зависимост от степента на увреждането (вж. точка 4.2).
При пациенти с намалено отделяне на урина много рядко е наблюдавана кристалурия, главно при парентерално лечение. По време на прилагането на високи дози амоксицилин се препоръчва поддържане на достатъчен прием на течности и отделяне на урина, с цел намаляване на възможността за амоксицилинова кристалурия. При пациенти с катетър в пикочния мехур трябва да се провежда редовен визуален контрол (вж. точка 4.9).
По време на лечение с амоксицилин трябва да се използват ензимни глюкозооксидазни методи при изследване за наличие на глюкоза в урината, тъй като с неензимни методи може да се получат фалшиво положителни резултати.
Наличието на клавуланова киселина в Аугментин може да причини неспецифично свързване на IgG и албумина с мембраните на червените кръвни клетки, водещо до фалшиво положителен тест на Кумбс.
Има съобщения за положителни резултати от теста, при използване на Platelia Aspergillus EIA тест на Bio-Rad Laboratories при пациенти, приемащи амоксицилин/клавуланова киселина, за които след това е установено, че нямат инфекция с Aspergillus. Съобщавани са кръстосани реакции с не-Aspergillus полизахариди и полифуранози с Platelia Aspergillus EIA тест на Bio- Rad Laboratories. Следователно положителни резултати от теста при пациенти, приемащи амоксицилин/клавуланова киселина, трябва да бъдат тълкувани внимателно и да се потвърдят чрез други диагностични методи.
Аугментин 250 mg/62,5 mg/5 ml прах за перорална суспензия съдържа 2,5 mg аспартам (E951) на милилитър, който е източник на фенилаланин. Този лекарствен продукт трябва да се прилага с внимание при пациенти с фенилкетонурия.
Този лекарствен продукт съдържа малтодекстрин (глюкоза). Пациенти с рядката глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Перорални антикоагуланти
Пероралните антикоагуланти и пеницилиновите антибиотици са използвани широко в практиката без съобщения за взаимодействие. Въпреки това, в литературата има описани случаи на повишено международно нормализирано съотношение (INR) при пациенти на поддържащо лечение с аценокумарол или варфарин и назначено лечение с амоксицилин. При необходимост от едновременно приложение, трябва внимателно да се проследяват протромбиновото време или международното нормализирано съотношение при добавяне или спиране на амоксицилин. Освен това, може да е необходимо коригиране на дозата на пероралните антикоагуланти (вж. точки 4.4 и 4.8).
Метотрексат
Пеницилините може да намалят екскрецията на метотрексат, което да доведе до възможно повишаване на токсичността.
Пробенецид
Едновременна употреба на пробенецид не се препоръчва. Пробенецид намалява бъбречната тубулна секреция на амоксицилин. Едновременна употреба на пробенецид може да доведе до удължаване на наличието и повишаване на нивата на амоксицилин в кръвта, но не и на клавулановата киселина.
Микофенолат мофетил
При пациенти, приемащи микофенолат мофетил, се съобщава за намаляване на преддозовата концентрация на активния метаболит микофенолова киселина (МФК) с приблизително 50%, след започване на лечение с перорален амоксицилин плюс клавуланова киселина. Промяната в преддозовото ниво може да не представя точно промените в общата експозиция на MФК. Поради това, обикновено не е необходима промяна в дозата на микофенолат мофетил при липса на клинични данни за нарушена функция на присадката. Въпреки това, трябва да се извършва внимателно клинично проследяване по време на лечението с комбинацията и малко след завършване на антибиотичната терапия.
Бременност
Проучвания при животни не показват преки или непреки вредни въздействия върху бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Ограничени данни за употребата на амоксицилин /клавуланова киселина по време на бременност при хора не показват повишен риск от вродени малформации. При проучване при жени с предтерминална преждевременна руптура на феталната мембрана се съобщава, че профилактичното лечение с амоксицилин/клавуланова киселина може да бъде свързано с повишен риск от некротизиращ ентероколит при новородени. Приложението на амоксицилин /клавуланова киселина по време на бременността трябва да се избягва, освен ако лекарят не прецени, че е необходимо.
Кърмене
Двете активни вещества се екскретират в кърмата (не са установени ефектите на клавулановата киселина върху кърмачето). В следствие на това, са възможни диария и гъбична инфекция на лигавиците при кърмачето, което може да наложи преустановяване на кърменето.
Възможността за повишаване на чувствителността трябва да се вземе под внимание.
Амоксицилин/клавуланова киселина трябва да се използва по време на кърмене само след преценка от лекуващия лекар на съотношението полза/риск.
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това може да се появят нежелани реакции (напр. алергични реакции, замайване, гърчове), които могат да повлияят способността за шофиране и работа с машини
(вж. точка 4.8).
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции са диария, гадене и повръщане.
Нежеланите лекарствени реакции, получени от клинични проучвания и от постмаркетинговото наблюдение с Аугментин, са изброени по-долу и са категоризирани съгласно MedDRA, по системо-органен клас.
Използвана е следната терминология за класифициране на честотата на нежеланите лекарствени реакции.
Много чести (≥1/10)
Чести (≥1/100 до <1/10) Нечести (≥1/1 000 до <1/100) Редки (≥1/10 000 до <1/1 000) Много редки (<1/10 000)
С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
| Инфекции и инфестации | |
| Кандидоза на кожата и лигавиците | Чести |
| Свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми | С неизвестна честота |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | |
| Обратима левкопения (включително неутропения) | Редки |
| Тромбоцитопения | Редки |
| Обратима агранулоцитоза | С неизвестна честота |
| Хемолитична анемия | С неизвестна честота |
| Удължаване на времето на кървене и на протромбиновото време1 | С неизвестна честота |
| Нарушения на имунната система10 | |
| Ангионевротичен оток | С неизвестна честота |
| Анафилаксия | С неизвестна честота |
| Синдром, подобен на серумна болест | С неизвестна честота |
| Хиперсензитивен васкулит | С неизвестна честота |
| Нарушения на нервната система | |
| Замаяност | Нечести |
| Главоболие | Нечести |
| Обратима хиперактивност | С неизвестна честота |
| Гърчове2 | С неизвестна честота |
| Асептичен менингит | С неизвестна честота |
| Стомашно-чревни нарушения | |
| Диария | Чести |
| Гадене3 | Чести |
| Повръщане | Чести |
| Нарушено храносмилане | Нечести |
| Колит, свързан с приложението на антибиотици4 | С неизвестна честота |
| Черен „космат” език (black hairy tongue) | С неизвестна честота |
| Промяна в цвета на зъбите11 | С неизвестна честота |
| Хепатобилиарни нарушения | |
| Повишаване на AST и/или ALT5 | Нечести |
| Хепатит6 | С неизвестна честота |
| Холестатична жълтеница6 | С неизвестна честота |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан 7 | |
| Кожен обрив | Нечести |
| Сърбеж | Нечести |
| Уртикария | Нечести |
| Еритема мултиформе | Редки |
| Синдром на Стивънс-Джонсън | С неизвестна честота |
| Токсична епидермална некролиза | С неизвестна честота |
| Булозен ексфолиативен дерматит | С неизвестна честота |
| Остра генерализирана екзантемна пустулоза (AGEP)9 | С неизвестна честота |
| Медикаментозна реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS) | С неизвестна честота |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | |
| Интерстициален нефрит | С неизвестна честота |
| Кристалурия8 | С неизвестна честота |
| 1 Вж. точка 4.42 Вж. точка 4.43 Появата на гадене е по-често при перорален прием на високи дози. Ако се появят реакции от страна на стомашно-чревния тракт, те могат да се намалят с прием на амоксицилин/клавуланова киселина по време на хранене.4 Включително псевдомебранозен колит и хеморагичен колит (вж. точка 4.4)5 Умерено повишаване на AST и/или ALT е установено при пациенти, лекувани с бета-лактамни антибиотици, но значението на тези промени не е изяснено.6 Такива реакции са установени и след приложение на други пеницилини и цефалоспорини (вж. точка 4.4).7 Ако се появи реакция на алергичен дерматит, лечението трябва да се преустанови(вж. точка 4.4).8 Вж. точка 4.99 Вж. точка 4.410 Вж. точки 4.3 и 4.411 Много рядко е съобщавано за повърхностна промяна в цвета на зъбите при деца. Добрата хигиена на устната кухина може да предотврати промяната в цвета на зъбите, тъй като тази промяна обичайно може да се отстрани чрез миене на зъбите. | |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване:
Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8
1303 София
тeл.: +359 2 890 34 17
уебсайт: www.bda.bg
Симптоми и признаци на предозиране
Може да се наблюдават стомашно-чревни симптоми и нарушаване на водно-електролитния баланс. Наблюдавана е амоксицилинова кристалурия, в някои случаи водеща до бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.4).
Може да се наблюдават гърчове при пациенти с нарушена бъбречна функция или при тези, приемащи високи дози.
Има съобщения, че амоксицилин се утаява в катетъра на пикочния мехур, основно след интравенозно прилагане на високи дози. Трябва да се провежда редовен визуален контрол (вж. точка 4.4).
Лечение на интоксикация
Симптомите от страна на стомашно-чревния тракт могат да се лекуват симптоматично, като се обърне внимание на водно-електролитния баланс.
Амоксицилин/клавуланова киселина може да се отстрани от кръвообращението чрез хемодиализа.
Фармакологични свойства - Augmentin 250 mg/62,5 mg/5ml
Фармакотерапевтична група: Комбинация от пеницилини, включително бета-лактамазни инхибитори; ATC код: J01CR02.
Механизъм на действие
Амоксицилин е полусинтетичен пеницилин (бета-лактамен антибиотик), който инхибира един или повече ензими (често наричани пеницилин-свързващи протеини, PBPs) в пътя на биосинтеза на бактериалния пептидогликан, който е съществен структурен компонент на бактериалната клетъчна стена. Инхибирането на синтеза на пептидогликана води до отслабване на клетъчната стена, което обикновено се последва от клетъчно разграждане и смърт.
Амоксицилин е чувствителен към разграждане от бета-лактамазите, продуцирани от резистентните бактерии, поради което, спектърът му на действие не включва микроорганизми, които произвеждат тези ензими.
Клавулановата киселина е бета-лактам, структурно свързан с пеницилините. Тя инактивира някои бета-лактамазни ензими, като по такъв начин предотвратява инактивирането на амоксицилин. Клавулановата киселина самостоятелно не проявява клинично полезен антибактериален ефект.
Връзка фармакокинетика-фармакодинамика
Времето над минималната инхибираща концентрация (T>МИК) се счита за основният определящ фактор за ефикасността на амоксицилин.
Механизми на резистентност
Двата основни механизма на резистентност към амоксицилин/клавуланова киселина са:
-
Инактивиране от тези бактериални бета-лактамази, които не са инхибирани от клавулановата киселина, включително клас B, C и D.
-
Изменение на PBPs, което намалява афинитета на антибактериалния продукт към таргета.
Липса на пермеабилитет на бактериите или механизми на ефлукс помпата могат да причинят или да допринесат за бактериалната резистентност, особено при Грам-отрицателните бактерии.
Гранични стойности (Breakpoints)
Граничните стойности на МИК (MIC breakpoints) за амоксицилин/клавуланова киселина са на Европейския комитет по изпитване на антимикробната чувствителност (The European Committee on Antimicrobial Susceptibility Testing (EUCAST)).
| Микроорганизъм | Гранични стойности на чувствителност (µg/ml) (Susceptibility Breakpoints (µg/ml)) | ||
| Чувствителни | Интермедиерни | Резистентни | |
| Haemophilus influenzae1 | ≤ 1 | - | > 1 |
| Moraxella catarrhalis1 | ≤ 1 | - | > 1 |
| Staphylococcus aureus2 | ≤ 2 | - | > 2 |
| Коагулаза-негативни стафилококи2 | ≤ 0,25 | > 0,25 | |
| Enterococcus1 | ≤ 4 | 8 | > 8 |
| Streptococcus A, B, C, G5 | ≤ 0,25 | - | > 0,25 |
| Streptococcus pneumoniae3 | ≤ 0,5 | 1-2 | > 2 |
| Enterobacteriaceae1,4 | - | - | > 8 |
| Грам-отрицателни анаероби1 | ≤ 4 | 8 | > 8 |
| Грам-положителни анаероби1 | ≤ 4 | 8 | > 8 |
| Критични граници, несвързани видово1 | ≤ 2 | 4-8 | > 8 |
| 1Съобщените стойности са за концентрациите на амоксицилин. За целите на изследването на чувствителността, концентрацията на клавулановата киселина е фиксирана на 2 mg/l.2 Съобщените стойности са за концентрациите на оксацилин.3 Стойностите на граничните стойности в таблицата се основават на граничните стойности за ампицилин.4 Гранични стойности за резистентност R>8 mg/l означават, че всички изолати с механизми за резистентност са докладвани като резистентни.5 Граничните стойности в таблицата се базират на граничните стойности за бензилпеницилин. | |||
Аеробни Грам-положителни микроорганизми
Enterococcus faecalis Gardnerella vaginalis
Staphylococcus aureus (метицилин-чувствителен)£
Коагулаза-негативни стафилококи (метицилин-чувствителни)
Streptococcus agalactiae Streptococcus pneumoniae1
Микроорганизми, които обичайно са чувствителни
Разпространението на резистентността може да варира географски и във времето за определени видове и е желателно да има локална информация за резистентността, особено при лечение на тежки инфекции. При необходимост трябва да се потърси съвета на експерт, когато локалното разпространение на резистентност е такова, че ползата от лекарствения продукт при поне някои видове инфекции е под въпрос.
| Streptococcus pyogenes и други бета-хемолитични стрептококи Групата на Streptococcus viridansАеробни Грам-отрицателни микроорганизмиCapnocytophaga spp. Eikenella corrodens Haemophilus influenzae2 Moraxella catarrhalis Pasteurella multocidaАнаеробни микроорганизми Bacteroides fragilis Fusobacterium nucleatum Prevotella spp. |
| Видове, при които придобитата резистентност може да е проблем |
| Аеробни Грам-положителни микроорганизмиEnterococcus faecium $Аеробни Грам-отрицателни микроорганизмиEscherichia coli Klebsiella oxytoca Klebsiella pneumoniae Proteus mirabilis Proteus vulgaris |
| Микроорганизми с вродена резистентност |
| Аеробни Грам-отрицателни микроорганизмиAcinetobacter sp. Citrobacter freundii Enterobacter sp.Legionella pneumophila Morganella morganii Providencia spp.Pseudomonas sp.Serratia sp.Stenotrophomonas maltophiliaДруги микроорганизми Chlamydophila pneumoniae Chlamydophila psittaci Coxiella burnetti Mycoplasma pneumoniae |
| $ Естествена интермедиерна чувствителност при липса на придобит механизъм на резистентност.£ Всички метицилин-резистентни стафилококи са резистентни към амоксицилин/клавуланова киселина1 Streptococcus pneumoniae, резистентни към пеницилин не трябва да се лекуват с тази форма на амоксицилин/клавуланова киселина (вж. точки 4.2 и точка 4.4).2 Щамове с намалена чувствителност са докладвани в някои страни в Европейския съюз с честота по-висока от 10%. |
Абсорбция
Амоксицилин и клавулановата киселина се дисоциират напълно във воден разтвор с физиологично pH. Двете активни вещества се абсорбират бързо и добре след перорално приложение. След перорално приложение бионаличността на амоксицилин и на клавулановата киселина е приблизително 70%. Плазмените профили на двете активни вещества са сходни и времето за достигане на върхова плазмена концентрация (Tmax) и при двете е приблизително един час.
По-долу са представени фармакокинетичните резултати от едно проучване, при което амоксицилин/клавуланова киселина (таблетки от 500 mg/125 mg три пъти дневно) е приложен на гладно при групи здрави доброволци.
| Средни (± SD) фармакокинетични параметри | |||||
| Приложено (и) активно (и) вещество (а) | Доза | Cmax | Tmax | AUC(0-24h) | T 1/2 |
| (mg) | (µg/ml) | (h) | (µg.h/ml) | (h) | |
| Амоксицилин | |||||
| AMX/CA | 500 | 7,19 | 1,5 | 53,5 | 1,15 |
| 500 mg/125 mg | ± 2,26 | (1,0-2,5) | ± 8,87 | ± 0,20 | |
| Клавуланова киселина | |||||
| AMX/CA | 125 | 2,40 | 1,5 | 15,72 | 0,98 |
| 500 mg/125 mg | ± 0,83 | (1,0-2,0) | ± 3,86 | ± 0,12 | |
| AMX – амоксицилин, CA – клавуланова киселина* Медиана (обхват) | |||||
Серумните концентрации на амоксицилин и клавулановата киселина, достигнати с амоксицилин/клавуланова киселина, са сходни с тези след перорално приложение на еквивалентни дози от самостоятелно приложени амоксицилин или клавуланова киселина.
Разпределение
Около 25% от общото количество на клавулановата киселина в плазмата и 18% от общото количество на амоксицилин в плазмата са свързани с протеини.
Привидният обем на разпределение е около 0,3-0,4 l/kg за амоксицилин и около 0,2 l/kg за клавулановата киселина.
След интравенозно приложение, амоксицилин и клавуланова киселина се установяват в жлъчния мехур, коремната тъкан, кожата, мастната тъкан, мускулните тъкани, синовиалната и перитонеалната тъкани, жлъчката и гнойта. Амоксицилин не се разпределя достатъчно в цереброспиналната течност.
От проучвания при животни няма доказателства за значимо задържане в тъканите на лекарствено-производни вещества за никоя от двете съставки. Амоксицилин, подобно на повечето пеницилини, може да се установи в кърмата. Следи от клавуланова киселина също могат да се открият в кърмата (вж. точка 4.6).
Доказано е, че амоксицилин и клавулановата киселина преминават през плацентарната бариера
(вж. точка 4.6).
Биотрансформация
Амоксицилин се екскретира частично в урината като неактивната пеницилоева киселина в количества, еквивалентни на 10 дo 25% от началната доза. Клавулановата киселина се метаболизира екстензивно при човека и се отделя в урината и изпражненията, и като въглероден диоксид в издишвания въздух.
Елиминиране
Основният път на елиминиране на амоксицилин е през бъбреците, докато клавулановата киселина се елиминира както по бъбречни, така и по извънбъбречни механизми.
Амоксицилин/клавуланова киселина има среден елиминационен полуживот от приблизително един час и среден общ клирънс приблизително 25 l/h при здрави лица. Приблизително 60 дo 70% от амоксицилин и приблизително 40 до 65% от клавулановата киселина се екскретират непроменени в урината през първите шест часа след приложение на единична доза Аугментин 250 mg/125 mg или 500 mg/125 mg таблетки. В няколко проучвания е установено, че уринната екскреция е 50-85% за амоксицилин и между 27-60% за клавулановата киселина за период от 24 часа. За клавулановата киселина, най-голямо количество от лекарството се екскретира през първите два часа след приложение.
Едновременното приложение на пробенецид забавя екскрецията на амоксицилин, но не забавя бъбречната екскреция на клавулановата киселина (вж. точка 4.5).
Възраст
Елиминационният полуживот на амоксицилин е подобен при деца на възраст около 3 месеца до 2 години и при по-големи деца и възрастни. При много малките деца (включително преждевременно родени бебета) през първата седмица от живота интервалът на прилагане не трябва да надхвърля прилагане два пъти дневно поради незрялост на бъбречния път на елиминиране. Тъй като при пациентите в старческа възраст съществува по-голяма вероятност да имат намалена бъбречна функция, е необходимо внимание при избора на доза и може да е полезно да се проследява бъбречната функция.
Пол
След перорално приложение на амоксицилин/клавуланова киселина при здрави мъже и жени полът не е оказал значимо влияние върху фармакокинетиката нито на амоксицилин, нито на клавулановата киселина.
Бъбречно увреждане
Общият серумен клирънс на амоксицилин/клавуланова киселина намалява пропорционално с намаляването на бъбречната функция. Понижаването на лекарствения клирънс е по-изразено за амоксицилин, отколкото за клавулановата киселина, тъй като по-голяма част от амоксицилин се екскретира през бъбреците. Поради тази причина дозирането при бъбречно увреждане трябва да предотврати прекомерно натрупване на амоксицилин, като едновременно се поддържат подходящи нива на клавулановата киселина (вж. точка 4.2).
Чернодробно увреждане
Дозирането при пациенти с чернодробно увреждане трябва да се извършва с внимание и чернодробната функция да се проследява редовно.
Фармацевтични данни - Augmentin 250 mg/62,5 mg/5ml
Аспартам (Е951) Ксантанова гума Силициев диоксид
Силициев диоксид колоиден, безводен Сукцинова киселина
Хипромелоза
Суха портокалова есенция 1 (съдържа малтодекстрин) Суха портокалова есенция 2 (съдържа малтодекстрин) Суха малинова есенция (съдържа малтодекстрин)
Суха златна есенция за сироп (съдържа малтодекстрин)
Прах за перорална суспензия: 2 години Приготвена перорална суспензия: 7 дни
Приготвената суспензия трябва да се съхранява при 2°C - 8°C (без да се замразява) в рамките на
7 дни.
Прахът за перорална суспензия трябва да се съхранява в оригиналната опаковка. Да не се съхранява над 25°C. За условията на съхранение след приготвяне на пероралната суспензия, вижте точка 6.3.
Бутилка от прозрачно стъкло, съдържаща прах за приготвяне на 100 ml перорална суспензия. Опаковката може да се доставя с пластмасова мерителна лъжичка или пластмасова мерителна чашка, или спринцовка за дозиране.
Бутилките могат да бъдат запечатани с пръстеновидна обшивка на капачката или с отстраняващо се запечатване, покрито с фолио, върху отвора на бутилката.
Преди употреба проверете дали запечатването на капачката или на бутилката не е нарушено. Пръстеновидното запечатване на капачката се чупи при отваряне на капачката.
Ако е налично запечатване върху отвора на бутилката, то трябва да се отстрани при приготвяне на суспензията.
Разклатете бутилката, докато прахът вътре започне да се движи свободно. Прибавете необходимия обем вода (както е посочено по-долу). Затворете бутилката, oбърнете я и я разклатете добре.
| Количество на активното вещество в дозова единица | Обем вода, който да се прибави при приготвяне на суспензията (ml) | Краен обем на приготвената перорална суспензия (ml) |
| 250 mg/62,5 mg/5 ml | 90 | 100 |
Допълнителен текст за пазари, които имат линия на етикета на бутилката:
Друг начин на приготвяне e да разклатите бутилката, докато прахът вътре започне да се движи свободно. След което напълнете бутилката с вода малко под линията, обозначена на етикета на бутилката. Затворете бутилката, обърнете я и я разклатете добре. След това допълнете с вода точно до линията. Затворете бутилката, обърнете я и отново я разклатете добре.
Разклатете бутилката добре преди прием на всяка доза.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.