Suzastor 20 mg film - coated tablets blisters

Лечение на хиперхолестеролемия

Възрастни, юноши и деца над 6 години с първична хиперхолестеролемия (тип IIа включително и хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия) или смесена дислипидемия (тип IIb) като добавка към диетата, когато резултатът от диетата и други нефармакологични мерки (напр. физически упражнения, намаляване на теглото) не е задоволителен.

Хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия като добавка към диетата, както и с друго липидопонижаващо лечение (напр. LDL афереза) или когато това лечение не е подходящо.

Превенция на сърдечно-съдови инциденти

Превенция на значими сърдечно-съдови инциденти при пациенти, които са с висок риск за първи сърдечно-съдов инцидент (вж. точка 5.1), като допълнение за корекция на други рискови фактори.

Преди започване на терапията пациентът трябва да бъде поставен на стандартна диета за понижаване нивото на холестерола, която да продължи и по време на лечението. Изборът на дозировка се определя от индивидуалните терапевтични цели, които се определят от препоръките на съвременните консенсусни ръководства.

Сузастор може да се приема по всяко време на деня, с или без храна.

Лечение на хиперхолестеролемия

Препоръчителната начална доза е 5 mg или 10 mg перорално веднъж дневно, както при пациенти, които не са приемали статини, така и при смяна с друг инхибитор на HMG-CoA редуктазата. Изборът на начална доза зависи от нивото на серумния холестерол, бъдещия сърдечно-съдов риск и риска от поява на нежелани реакции към лечението (виж по-долу). При необходимост дозата може да се коригира като се премине на следващото дозово ниво след 4 седмици (вж. точка 5.1). Предвид повишената честота на съобщаване на нежелани реакции при доза от 40 mg в сравнение с по-ниските дози (вж. точка 4.8), последно титриране до максималната доза от 40 mg трябва да се предприема само при пациенти с тежка хиперхолестеролемия с висок сърдечно-съдов риск (особено тези с фамилна хиперхолестеролемия), които не достигат желаното ниво на холестерол при лечение с 20 mg и при които ще се прави рутинно проследяване в хода на лечението (вж. точка 4.4).

При започване на лечение с 40 mg се препоръчва наблюдение на пациента от специалист.

Превенция на сърдечно-съдови инциденти

При проучване за понижаване на сърдечно-съдови инциденти е използвана доза от 20 mg/дневно (вж. точка 5.1).

Педиатрична популация

Педиатричната употреба трябва да се прилага само от специалисти.

Деца и юноши на възраст от 6 до 17 години (степен по скалата на Танер <II-V),

При деца и юноши с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия обичайната mg дневно.

• При деца от 6 до 9 годишна възраст с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия, обичайният дозов диапазон е 5-10 mg дневно, приемани през устата. Безопасността и ефикасността на дозите над 10 mg не са били проучвани в тази популация.

• При деца от 10 до 17 годишна възраст с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия, обичайният дозов диапазон е 5-20 mg дневно, приемани през устата. Безопасността и ефикасността на дозите над 20 mg не са били проучвани в тази популация.

Титрирането трябва да се провежда в съответствие с индивидуалния отговор и поносимостта при деца, както е препоръчано в препоръките за педиатрично лечение (вж. точка 4.4). Деца и юноши трябва да започнат стандартна холестерол понижаващи диета преди началото на лечение с розувастатин; тази диета трябва да продължи и по време на лечението с розувастатин.

Опитът при деца с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия е ограничен до малък брой деца на възраст от 8 до 17 години.

Деца под 6 години

Безопасността и ефикасността при деца под 6 години не са били проучени. По тази причина Сузастор не се препоръчва за употреба при деца под 6 години.

Старческа възраст

Препоръчителната начална доза при пациенти над 70 годишна възраст е 5 mg (вж. точка 4.4). Друго коригиране на дозировката в зависимост от възрастта не е необходимо.

Бъбречно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане.

При пациенти с умерено бъбречно увреждане препоръчителната начална доза е 5 mg (креатининов клирънс <60 ml/min). Дозировката от 40 mg е противопоказана при пациенти с умерено бъбречно увреждане. При пациенти с тежко бъбречно увреждане употребата на Сузастор е противопоказана за всички дозировки (вж. точка 4.3 и точка 5.2).

Чернодробно увреждане

Не е наблюдавана повишена системна експозиция на розувастатин при пациенти с оценка по скалата на Child-Pugh равна на 7 или по-ниска. Въпреки това, повишена системна експозиция е наблюдавана при пациенти с оценка по скалата на Child-Pugh 8 и 9 (вж. точка 5.2). При тези пациенти трябва да се направи оценка на бъбречната функция (вж. точка 4.4). Няма данни за пациенти с оценка по скалата на Child-Pugh над 9. Сузастор е противопоказан при пациенти с активно чернодробно увреждане (вж. точка 4.3).

Раса

При пациенти от азиатската раса се наблюдава повишена системна експозиция на лекарството (вж. точка 4.3,4.4 и 5.2). Препоръчителната начална доза при пациенти с азиатски произход е 5 mg. При тези пациенти е противопоказано приложение на доза от 40 mg.

Генетични полиморфизми

Известни са специфични видове генетични полиморфизми, които могат да доведат до повишена експозиция на розувастатин (виж точка 5.2). При пациенти, за които е известно че е имат такъв особен вид полиморфизъм, се препоръчва по-ниска дневна доза Сузастор.

Пациенти, предразположени към развитие на миопатия

При пациенти с предразполагащи фактори за развитие на миопатия препоръчителната начална доза е 5 mg (вж. точка 4.4).

При някои от тези пациенти е противопоказано приложението на доза от 40mg (вж. точка 4.3).

Съпътстващо лечение

Розувастатин е субстрат на няколко транспортни протеина (т.е ОАТР1В1 и BCRP). Има повишен риск от миопатия (вкл. рабдомиолиза) когато розувастатин се прилага едновременно с някои други лекарствени продукти, които биха могли да повишат плазмените концентрации на розувастатин поради взаимодействие с тези транспортни протеини (напр. циклоспорин, някои протеазни инхибитори, включително комбинации ритонавир и атазнавир, лопинавир и/или типранавир; виж точки 4.4 и 4.5). Когато е възможно, трябва да се обмислят алтернативни лекарствени продукти, а ако е необходимо и временно преустановяване на терапията със Сузастор. В случаите когато едновременното лечение с тези лекарствени продукти и Сузастор не може да бъде избегнато, е необходима внимателна преоценка на ползите и рисковете от такова съпътстващо лечение както и преразглеждане на дозировката на Сузастор (виж точка 4.5).

Сузастор е противопоказан:

• при пациенти със свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества изброени в точка 6.1

• при пациенти с активно чернодробно заболяване, включително неуточнено, продължително покачване на серумните трансаминази и при всяко покачване на серумната трансаминаза над 3 пъти над горната граница на нормата (ГТН),

• при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min).

• при пациенти с миопатия.

• при пациенти, приемащи едновременно комбинация от софосбувир/ велпатасвир/воксилапревир (виж точка 4.5)

• при пациенти, приемащи едновременно циклоспорин.

• по време на бременност, кърмене и при жени в детеродна възраст, които не използват подходящи контрацептивни мерки.

Дозата от 40 mg е противопоказана при пациенти с предразполагащи фактори за развитие на миопатия/рабдомиолиза. Такива фактори са:

• умерено по степен бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 60 ml/min)

• хипотиреоидизъм

• лична или фамилна анамнеза за наследствени мускулни заболявалия

• анамнеза за поява на мускулно увреждане по време на лечение с друг инхибитор на HMG-CoA редуктазата или с фибрат

• злоупотреба с алкохол

• състояния, при които може да се повиши плазменото ниво на лекарството

• лица от азиатската раса

• съпътстващо лечение с фибрати.

(вж. точки 4.4,4.5 и 5.2)

Ефекти върху бъбреците

При пациенти, лекувани с по-високи дози розувастатин, по-конкретно 40 mg, е наблюдавана протеинурия, която е установена при изследване с тест-ленти, с предимно тубулен произход и в повечето случаи с преходен или интермитентен характер. Не е доказано дали протеинурията предшества остро или прогресивно бъбречно заболяване (вж. точка 4.8). Съобщената честота на сериозни бъбречни увреждания при постмаркетингова употреба е по-висока при дозировка от 40 mg. Оценка на бъбречната функция трябва да се направи по време на рутинно проследяване на пациенти третирани с 40 mg.

Ефекти върху скелетната мускулатура

Ефекти върху скелетната мускулатура напр. миалгия, миопатия и, по-рядко, рабдомиолиза, са съобщавани при приложение на всички дозови режими с розувастатин, особено при дози > 20 mg. Много редки случи на рабдомиолиза са съобщавани при използването на езетимиб в комбинация с HMG-CoA редуктазни инхибитори. Не може да бъде изключено фармакодинамично взаимодействие (вж. точка 4.5) и е необходимо внимание при комбинираната им употреба.

Какго при другите HMG-CoA редуктазни инхибитори, докладваната честота на рабдомиолиза, свързана с розувастатин при постмаркетинговата употреба е по-висока при дозировка от 40 mg.

Измерване на креатинкиназата

Креатинкиназата (СК) не трябва да се измерва след усилени упражнения или при наличието на друг фактор за повишаване на СК, което може да затрудни тълкуването на резултата. Ако нивото на СК е значително повишено при изходно ниво (> 5 пъти ГГН), тест за потвърждение трябва да бъде направен в рамките на 5-7 дни. Ако повторното изследване потвърди изходно ниво на СК > 5 пъти ГГН, не трябва да се започва лечение.

Преди лечението

Какго и други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, Сузастор трябва да бъде предписван с особено внимание при пациенти, за които са налице фактори, предразполагащи към развитие на миопатия/рабдомиолиза. Такива фактори са:

• бъбречно увреждане

• хипотиреоидизъм

• лична или фамилна анамнеза за наследствено мускулно заболяване

• анамнеза за мускулна токсичност към други HMG-CoA инхибитори на

редуктазата или фибрати

• злоупотреба с алкохол

• възраст >70 години

• състояния, при които може да се наблюдава покачване на плазмените нива (вж. точки 4.2,4.5 и 5.2.)

• едновременно приложение на фибрати.

При такива пациенти, рискът от лечението трябва да се съобрази с възможната полза, като се препоръчва клинично наблюдение. Ако изходното ниво на СК е значително повишено (> 5 пъти ГГН) не трябва да се започва лечение.

По време на лечението

Трябва да се иска от пациентите незабавно да съобщават необясними мускулни болки, усещане за слабост или схващане, особено ако са свързани с неразположение или повишена температура. При тези пациенти трябва да се измерят нивата на СК. Терапията трябва да се прекрати, ако нивото на СК е значително повишено (> 5 пъти ГГН) или мускулните симптоми са тежки и причиняват ежедневно неразположение (дори нивото на СК да е < 5 пъти ГГН). Ако симптомите изчезнат и нивото на СК се нормализира, може да се помисли за повторно лечение под наблюдение със Сузастор или алтернативен HMG-CoA инхибитор на редуктазата в най- ниска доза. Рутинно наблюдение на нивото на СК при пациенти без симптоми не е основателно.

Много рядко се съобщава за имуномедиирана некротизираща миопатия (IMNM), по време на или след лечението със статини, включително розувастатин. IMNM клинично се характеризира с проксимална мускулна слабост и повишени серумни нива на креатининкиназата, които могат да персистират дори след спиране на лечението със статини.

При клиничните проучвания не са наблюдавани данни за повишени ефекти върху скелетната мускулатура в малката група пациенти, при които розувастатине прилаган с друго съпътстващо лечение. Увеличение на честотата на миозит и миопатия е наблюдавано обаче при пациенти, получаващи други инхибитори на HMG-CoA редуктазата заедно с производни на

фибриновата киселина, включващи гемфиброзил, циклоспорин, никотинова киселина, азолови антимикотици, протеазни инхибитори и макролидни антибиотици. Гемфиброзин повишава риска от миопатия, ако се приема едновременно с някои HMG-CoA инхибитори на редукатазата.

Поради това комбинацията на Сузастор и гемфиброзил не е препоръчителна. Ползата от допълнително понижаване на липидните нива в резултат от комбинираното приемане на Сузастор с фибрати или ниацин трябва да бъде внимателно преценена спрямо потенциалния риск от подобни комбинации. При едновременното приложение на фибрати лечението с дози от 40 mg е противопоказано (вж. точка 4.5 и точка 4.8.).

Розувастатин не трябва да се предписва едновременно с фузидова киселина за системно приложение, както и в рамките на 7 дни след спиране на лечение с фузидова киселина. При пациенти, за които терапията на фузидова киселина се смята за особено необходима, лечението със статини трябва да бъде преустановено по време на прилагането на фузидова киселина. Съобщавано е за рабдомиолиза (включително и с фатален край) при пациенти, приемащи комбинация от фузидова киселина и статини (виж т.4.5). Пациентът трябва да бъде посъветван да потърси незабавна медицинска помощ, ако усети някакви симптоми на мускулна слабост, болка или чувствителност.

Лечението със статини може да бъде започнато отново седем дни след последната доза фузидова киселина.

При особени обстоятелства, когато е необходимо продължително лечение с фузидова киселина, напр. при лечение на тежки инфекции, необходимостта от едновременно приложение на розувастатин и фузидова кислина трябва да се преценява самостоятелно за всеки случай и при строго медицинско наблюдение.

Сузастор не трябва да се прилага при пациенти с остри, сериозни състояния, предполагащи миопатия или предразполагащи към развитие на бъбречна недостатъчност вследствие рабдомиолиза (напр. сепсис, хипотония, голяма операция, травма, тежки метаболитни, ендокринни и електролитни нарушения или неконтролирани гърчове).

Тежки кожни нежелани реакции

Тежки кожни нежелани реакции, включително и синдром на Stevens-Johnson (SJS) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS), които могат да бъдат животозастрашаващи или с летален изход, са докладвани при употребата на розувастатин (виж точка 4.8). По време на назначаването му, пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите на тежки кожни реакции и да бъдат внимателно наблюдавани. Ако се появят признаци и симптоми, предполагащи тези реакции, лечението със Сузастор трябва да бъде преустановено незабавно и да бъде обмислено алтернативно лечение.

Ако пациентът развие сериозна реакция като SJS или DRESS при употреба на Сузастор, лечението

със Сузастор не трябва никога да се подновява при този пациент.

Ефекти върху черния дроб

Както при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, Сузастор трябва внимателно да се прилага при пациенти, които приемат голямо количество алкохол и/или са имали заболяване на черния дроб.

Препоръчително е да се направят изследвания на черния дроб преди и 3 месеца след започване на лечението. Приемът на Сузастор трябва да бъде преустановен или дозата трябва да бъде намалена, ако нивото на серумните трансаминази надвишава 3 пъти горната граница на нормата. Съобщената честота на сериозни чернодробни увреждания (състоящи се основно в увеличени чернодробни трансаминази) при постмаркетинговата употреба е по-висока при дозата от 40 mg.

При пациенти с вторична хиперхолестеролемия, причинена от хипотиреоидизъм или нефротичен синдром, основното заболяване трябва да се лекува преди започване на лечение със Сузастор.

Раса

Фармакокинетичните проучвания показват, че при пациентите от азиатската раса е налице по- висока експозиция в сравнение с тези от кавказката (бялата) раса (вж. точка 4.2, 4.3 и 5.2).

Протеазни инхибитори

При едновременно приложение на розувастатин в комбинация с различни протеазни инхибитори и ритонавир е наблюдавана повишена системна експозиция спрямо розувастатин. Трябва да се обърне внимание на ползата от понижаване нивото на липидите при употребата на Сузастор при пациенти с HIV-инфекция, които приемат и протеазни инхибитори и възможното повишение на плазмените концентрации на розувастатин при започване и покачващо титриране на дозата на Сузастор при пациенти, които се лекуват с протеазни инхибитори. Едновременната употреба с някои протеазни инхибитори не се препоръчва, освен ако дозата на Сузастор не е адаптирана (виж точки 4.2 и 4.5).

Интерстициална белодробна болест

Съобщени са отделни случаи на интерстициална белодробна болест при някои статини, особено при продължително лечение (вж. точка 4.8). Симптомите могат да включват: диспнея, непродуктивна кашлица и влошаване на общото състояние (умора, загуба на тегло и висока температура). Ако има съмнение, че пациентът е развил интерстициална белодробна болест, статиновата терапия трябва да се спре.

Захарен диабет

Има данни, че статините, като клас лекарствени продукти, могат да повишат кръвната захар и при някои пациенти с повишен риск от развитие на диабет могат да доведат до състояние на хипергликемия, за което е необходимо лечение. Този риск, все пак, е за пренебрегване пред ползата от намаляването на сърдечно-съдовия риск и затова не трябва да е причина за прекратяване на лечението. Рисковите пациенти (кръвна захар на гладно от 5,6 до 6,9 mmol/l, BMI >30 kg/m², повишени триглицериди, хипертония) трябва да бъдат проследявани както клинично, така и биохимично, съгласно местните изисквания.

В проучването JUPITER, докладваната обща честота на захарен диабет е 2,8% за розувастатин и 2,3% за плацебо, главно при пациенти с кръвна захар на гладно от 5,6 до 6,9 mmol/l.

Педиатрична популация

Оценката на линейния растеж (височина), тегло, ИТМ (индекса на телесна маса), и второстепенни характеристики на половото съзряване по скалата на Танер при деца на възраст 6-17 години, приемащи розувастатин, е ограничен до период от 2 година. При проучване след 2 годишно лечение, не е наблюдаван ефект върху растежа, теглото, ИТМ или половото съзряване (вж точка 5.1).

В клинично проучване при деца и юноши, получаващи розувастатин в рамките на 52 седмици, повишение на креатинин киназа (СК) > l0xULN, мускулни симптоми след упражнение или повишена физическа активност са наблюдавани по-често в сравнение с клинични проучвания при възрастни (вж. точка 4.8).

Сузастор съдържа лактоза и натрий

Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, обща лактазна недостатъчност или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) в една филмирана таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Ефекти върху розувастатин при едновременно лечение с други лекарствени продукти

Инхибитори на транспортните протеини: Розувастатин е субстрат на някои транолортни протеини, включително и на чернодробния внасящ ензим ОАТР1В1 и изнасящия BCRP Едновременната употреба на розувастатин с лекарствени продукти, които са ихибитори на тези транспортни ензими, може да доведе до повишаване на плазмените нива на розувастатин и до повишен риск от миопатия (виж точки 4.2, 4,4 и 4,5 и таблиза 1)

Циклоспорин: При едновременното лечение с розувастатин и циклспорин, стойностите на AUC на розувастатин са били средно 7 пъти по-високи от тези, наблюдавани при здрави доброволци (вж.таблица 1). Сузастор е противопоказан при пациенти, лекувани едновременно и с циклоспорин. Едновременното приложение не е повлияло плазмените концентрации на циклоспорин.

Протеазни инхибитори: Въпреки че точният механизъм на взаимодействие не е известен, едновременното приложение с протеазни инхибитори може рязко да повиши експозицията на розувастатин (вж.таблица 1). Например, едновременното приложение на 10 mg розувастатин и комбиниран продукт, състоящ се от два протеазни инхибитора (300 mg атазнавир/ 100 mg ритонавир) по време на едно фармакокинетично проучване при здрави доброволци, се асоциира с приблизително три- и седем-кратно нарастване съответно в AUC и Сmax- Едновременната употреба на Сузастор и някои протеазни инхибитори трябва да се предприема само след внимателна преценка на дозировката на Сузастор, въз основа на очакваното увеличение на експозицията спрямо розувастатин. (виж точки 4.2, 4.4,4.5 и таблица 1).

Гемфиброзил и други липидопоннжаващи продукти: Едновременното приложение на розувастатин и гемфиброзил е довело до двукратно повишение на Сmax и AUC на розувастатин (вж. точка 4.4).

Данните от фармакокинетичните проучвания, изследващи специфични лекарствени взаимодействия, не показват взаимодействие с фенофибрат, но е възможна поява на фармакодинамични взаимодействия. Гемфиброзил, фенофибрат и други лекарства от групата на фибратите и липидопонижаващите дози (по-високи или равни на 1 g/ден) ниацин (никотинова киселина) повишават риска от поява на миопатия при комбиниране с инхибитори на HMG-CoA редуктазата, вероятно поради факта, че последните могат да предизвикат появата на миопатия и при монотерапия. Дозата от 40 mg е противопоказана при едновременен прием на фибрати (вж. точка 4.3 и точка 4.4). При тези пациенти лечението също трябва да започне с 5 mg.

Езетимиб: Едновременната употреба на 10 mg розувастатин и 10 mg езетимиб води до 1,2 пъти увеличение в AUC на розувастатин при пациенти с хиперхолестеролемия (таблица 1). Не може да се изключи фармакодинамично взаимодействие между Сузастор и езетимиб, което да има като резултат нежелани реакции (вж. точка 4.4).

Антиациди: Едновременният прием на розувастатин и на антиацидна суспензия, съдържаща алуминиев и магнезиев хидроксид, е довел до намаление на плазмената концентрация на розувастатин с около 50%. Този ефект е бил отслабен, когато антиацидите са давани 2 часа след приема на розувастатин. Клиничното значение на това взаимодействие не е изследвано.

Еритромицин: Едновременният прием на розувастатин и еритромицин е довел до намаление с 20% на AUC и с 30% на Сmax на розувастатин. Това взаимодействие може да е предизвикано от повишения чревен мотилитет вследствие на приемането на еритромицин.

Ензими от системата на цитохром Р450: Данните от invitro и invivo проучвания показват, че розувастатин не е нито инхибитор, нито индуктор на цитохром Р450 изоензимите. В допълнение, розувастатин е слаб субстрат на тези изоензими. Затова не се очакват лекарствени взаимодействия в резултат на цитихром Р450 медииран метаболизъм. Не са наблюдавани клинично значими взаимодействия между розувастатин и флуконазол (инхибитор на CYP2C9 и CYP3A4) или кетоконазол (инхибитор на CYP2A6 и CYP3A4).

Тикагрелор:

Тикагрелор може да повлияе бъбречната екскреция на розувастатин, увеличавайки риска от кумулиране на розувастатин. Въпреки че точния механизъм не е известен, в някои случаи

едновременното приложение на тикагрелор и розувастатин води до намаляване на бъбречната функция, повишено ниво на СРК и рабдомиолиза. Препоръчва се контрол на бъбречна функция и СРК при съпътстваща употреба на тикагрелор и розувастатин.

Взаимодействия, които изискват коригиране на розувастатин (виж също таблица 1): Когато се налага едновременно приложение на Сузастор с други лекарствени продукти, за които е известно, че увеличават експозицията към розувастатин, дозата на Сузастор трябва да бъде коригирана. Започва се с доза от 5 mg Сузастор веднъж дневно, ако очакваното повишение на експозицията (AUC) е приблизително двукратно или повече. Максималната дневна доза Сузастор трябва да бъде коригирана така, че очакваната експозиция на розувастатин да не надхвърля еквивалента на 40 mg Сузастор дневно, приеман без съпътстващо лечение. Например: 20 mg Сузастор с гемфиброзил (1,9- кратно увеличение) и 10 mg Сузастор при комбинация с атазанавир/ритонавир (3,1 - кратно увеличение).

Ако се наблюдава, че лекарствен продукт повишава AUC на розувастатин по-малко от 2 пъти, началната доза не трябва да се намалява, но трябва да се подхожда с внимание, ако дозата на Сузастор се повиши над 20 mg.

Следните лекарствени продукти/комбинации не оказват клинично значим ефект върху AUC на розувастатин при едновременно приложение:

Алеглитазар 0,3 mg приложение за 7 дни; Фенофибрат 67 mg 7 дни приложение три пъти на ден; Флуконазол 200 mg 11 дни приложение веднъж дневно; Фозампренавир 700 mg/ритонавир 100 mg 8 дни приложение два пъти на ден; Кетоконазол 200 mg 7 дни приложение два пъти на ден; Рифампин 450 mg 7 дни приложение веднъж дневно; Силимарин 140 mg 5 дни приложение три пъти на ден.

Ефект на розувастатин върху едновременно прилагани лекарствени продукти

Антагонисти на витамин К: Както и при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, започването на лечение със Сузастор или титрирането на дозата му при пациенти, приемащи едновременно антагонисти на витамин К (напр. варфарин или други кумаринови антикоагуланти) може да доведе до повишаване на Международно нормализирано съотношение (INR). Прекъсването на лечението или намаляването на дозата на титриране на Сузастор може да доведе до намаление на INR. При подобни случаи се препоръчва мониториране на INR.

Перорални контрацептиви/хормонозаместителна терапия (ХЗТ): Едновременният прием на розувастатин и перорални контрацептиви е довело до повишаване на AUC на етинилестрадиол и норгестрел съответно с 26% и 34%. Тези повишени плазмени концентрации трябва да се вземат под внимание, когато се определя дозировката на пероралните контрацептиви. Няма фармакокинетични данни за пациенти, които приемат едновременно розувастатин и ХЗТ и поради това подобни ефекти не могат да бъдат изключени. Въпреки това тази комбинация е широко

прилагана от жени в клинични проучвания и е понесена добре.

Други лекарствени продукти:

Дигоксин: Въз основа на данните от специфични проучвания за изследване на лекарствени взаимодействия, не се очаква клинично значимо взаимодействие с дигоксин.

Фузидова киселина: Рискът от миопатия, включително рабдомиолиза, може да се увеличи от едновременната употреба на фузидова киселина за системно приложение и статини. Механизмът на това взаимодействие (независимо дали е фармакодинамично или фармакокинетичио, или и двете) все още не е известен. Има съобщения за рабдомиолиза (включително и с фатален изход) при пациенти, приемали тази комбинация.

Ако лечението с фузидова киселина за системно приложение е наложително, терапията с розувастатин трябва да бъде преустановена по време на лечението с фузидова киселина. Вижте също т.4.4.

Педиатрична популация

Проучвания върху взаимодействията са провеждани само при възрастни. Степента на взаимодействие в педиатричната популация не е проучена.

Сузастор е противопоказан по време на бременност и кърмене.

Жени в детеродна възраст трябва да прилагат подходящи контрацептивни мерки.

Тъй като холестеролът и други продукти на неговата биосинтеза са важни за развитието на плода, потенциалният риск от инхибиране на HMG-CoA редуктазата е по-голям в сравнение с ползата от лечението по време на бременност. Изследванията върху животни осигуряват ограничени данни за репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Ако пациентка забременее по време на лечение с този продукт, лечението трябва да бъде незабавно преустановено.

Розувастатин се отделя в млякото на плъхове. Няма установени данни за отделяне в млякото при хора (вж. точка 4.3).

Не са провеждани проучвания за установяване на влиянието на Сузастор върху способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това, въз основа на фармакодинамичните свойства, не се очаква Сузастор да повлияе върху тези способности. При шофиране или работа с машини трябва да се има предвид, че може да се появи световъртеж по време на лечението.

Нежеланите лекарствени реакции, наблюдавани при розувастатин като цяло са леки и преходни. В контролирани клинични проучвания по-малко от 4% от пациентите на розувастатин са изтеглени от проучванията заради нежелани лекарствени реакции

Табличен вид на нежеланите реакции

Въз основа на данни от клинични проучвания и обширен пост-маркетингов опит, в следната таблица е представен профилът на нежеланите реакции на розувастатин.

Нежеланите реакции са изброени по-долу според системо-органни класове и честота.

Класификацията по честота на нежеланите лекарствени реакции се извършва съгласно правилата по-долу:

Много чести (≥1/10)

Чести (≥1/100 до <1/10)

Нечести (≥ 1/1000 до < 1 /100)

Редки (≥1/10 000 до <1/1000)

Много редки (<1/10,000)

С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)

Таблица 2. Нежелани реакции, въз основа на данни от клинични проучвания и постмаркетинговия опит

Както при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, честотата на нежеланите лекарствени реакции зависи от дозата на лекарството.

Ефекти върху бъбреците: При пациенти, лекувани с розувастатин е наблюдавана протеинурия, установена при изследване с тест-ленти и която е с предимно тубулен произход. В определени моменти от лечението при <1% от пациентите на 10 mg и 20 mg и при приблизително 3% от пациентите, лекувани с 40 mg, са наблюдавани промени в изследванията за протеин в урината от отрицателен резултат или следи до ++ или повече. Незначително отклонение в посока от отрицателен резултат или следи към + е наблюдавано при доза 20 mg. В повечето случаи протеинурията намалява или изчезва спонтанно в процеса на лечението. От прегледа на данните от клиничните проучвания и от постмаркетинговите проучвания досега не е идентифицирана причинно-следствена връзка между протеинурията и остро или прогресивно бъбречно заболяване. При пациенти, лекувани с розувастатин е наблюдавана хематурия, но данните от клиничните проучвания сочат, че е с ниска честота.

Ефекти върху скелетната мускулатура: Въздействия върху скелетната мускулатура, напр миалгия, миопатия (включително миозит) и, рядко, рабдомиолиза, с или без остра бъбречна недостатъчност, са съобщавани при пациенти, лекувани с розувастатин, за всички дози, и особено с дози > 20 mg.

Увеличение на нивото на СК вследствие на увеличение на дозата е наблюдавано при пациенти приемащи розувастатин; повечето от случаите са леки, асимптоматични и преходни. Ако нивото на СК се повиши (>5 пъти ГГН), лечението трябва временно да бъде преустановено (вж. точка 4.4).

Ефекти върху черния дроб: Както при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, увеличение на трансаминазите, свързано с дозировката, е наблюдавано при малък брой пациенти, приемащи розувастатин; повечето от случаите са леки, асимптоматични и преходни.

Следните нежелани лекарствени реакции са наблюдавани при някои статини:

• Нарушения на сексуалната функция

• Отделни случаи на интерстициална белодробна болест, особено при продължително лечение (вж, точка 4.4).

Отчетените честоти на рабдимиолиза, сериозни бъбречни събития и чернодробни събития (състоящи се главно от повишени чернодробни трансаминази) са по-високи при дози от 40 mg.

Педиатрична популация:

В клинично проучване при деца и юноши, получаващи розувастатин в рамките на 52 седмици, повишение на креатинин киназа (СК) > ЮхГГН, мускулни симптоми след упражнение или повишена физическа активност са наблюдавани по-често в сравнение с клинични проучвания при възрастни (вж. точка 4.4). В други отношения профила на безопасност на розувастатин е сходен при деца и юноши, сравнено с възрастни.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване към Изпълнителната агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: +35928903417, уебсайт: www.bda.bg.

Няма специфично лечение в случай на предозиране. При предозиране пациентът трябва да се лекува симптоматично и да се започнат под държащи мерки според нуждата. Чернодробната функция и нивата на СК трябва да се следят. Малко е вероятно хемодиализата да бъде от полза.