Sophamet 1000 mg film - coated tablets

Софамет е показан при възрастни, деца над 10-годишна възраст и юноши.

Лечение на диабет тип 2, особено при пациенти с наднормено тегло, когато само диета и физически упражнения не водят до адекватен гликемичен контрол.

• При възрастни, Софамет филмирани таблетки могат да се прилагат като монотерапия, в комбинация с други перорални антидиабетични лекарствени продукти или с инсулин.

• При деца над 10-годишна възраст и юноши, Софамет филмирани таблетки могат да се прилагат като монотерапия или в комбинация с инсулин.

Установено е, че при възрастни пациенти с диабет тип 2 и наднормено тегло, които са лекувани с метформин, като първи избор на лечение след неуспех на диетата, продуктът води до намаляване усложненията на диабета (виж т. 5.1).

Възрастни с нормална бъбречна функция (GFR ≥90 ml/min)

Монотерапия и в комбинация с други перорални антидиабетични лекарствени продукти

Обичайната начална доза е 500 mg или 850 mg метформинов хидрохлорид 2 или 3 пъти дневно, приемана по време на или след хранене. След 10-15 дни дозата трябва да бъде титрирарана на базата на измерените стойности на кръвната захар. Слабо повишаване на дозата може да подобри гастроинтестиналната поносимост.

Максималната препоръчителна доза на метформинов хидрохлорид е 3 g дневно, разделена на три приема.

Софамет 1000 mg е подходящ при необходимост от прилагане на по-високи дози, т.е когато се налага схема на максимално дозиране.

Ако се предвижда преминаване към друг перорален антидиабетичен лекарствен продукт, преустановява се приема на другия лекарствен продукт и се започва прием на метформинов хидрохлорид съгласно дозата, препоръчана по-горе.

Комбинация с инсулин

Метформинов хидрохлорид и инсулин могат да се прилагат в комбинация за постигане на по-добър контрол на кръвната захар. Обичайната начална доза е 500 mg или 850 mg метформинов хидрохлорид 2 или 3 пъти дневно, докато дозата на инсулина се титрира в зависимост от измерените стойности на кръвната захар.

Софамет 1000 mg е подходящ при необходимост от прилагане на по-високи дози, т.е когато се налага схема на максимално дозиране.

Пациенти в напреднала възраст

Поради възможността бъбречната функция при пациенти в старческа възраст да е намалена, дозата на метформинов хидрохлорид трябва да се титрира в зависимост от бъбречната функция. Необходимо е редовно проследяване на бъбречната функция (виж точка 4.4).

Софамет 1000 mg не винаги е подходящ при тази категория пациенти.

Пациенти с бъбречно увреждане

Преди започване на лечение с продукти, съдържащи метформин, трябва да се направи оценка на GFR стойностите, а след това - поне веднъж годишно. При пациенти с повишен риск от по-нататъшно прогресиране на бъбречно увреждане и при пациенти в старческа възраст трябва по-често да се прави оценка на бъбречната функция, например на всеки 3-6 месеца.

Педиатрична популация

Монотерапия и в комбинация с инсулин

Софамет 1000 mg може да бъде използван при деца над 10-годишна възраст и юноши.

Обичайната начална доза е 500 mg или 850 mg метформинов хидрохлорид веднъж дневно, която се приема по време или след хранене.

След 10-15 дни дозата трябва да бъде титрирарана на базата на измерените стойности на кръвната захар. Постепенното повишаване на дозата може да подобри гастроинтестиналната поносимост. Максималната препоръчителна доза на метформинов хидрохлорид е 2 g дневно, разделена на два или три приема.

Софамет 1000 mg е подходящ при необходимост от прилагане на по-високи дози, т.е когато се налага схема

на максимално дозиране.

Таблетките се приемат перорално по време на или след прием на храна.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Всеки тип остра метаболитна ацидоза (като лактатна ацидоза, диабетна кетоацидоза).

• Тежка бъбречна недостатъчност (GFR< 30 ml/мин).

• Диабетна пре-кома.

• Остри състояния, които могат да променят бъбречната функция като:

• дехидратация,

• тежка инфекция,

• шок.

• Остро или хронично заболяване, което може да доведе до тъканна хипоксия като:

  • декомпенсирана сърдечна недостатъчност,

  • респираторна недостатъчност,

  • остър инфаркт на миокарда,

  • шок,

• Чернодробна недостатъчност, остра алкохолна интоксикация, алкохолизъм.

Лактатна ацидоза

Лактатната ацидоза, много рядко, но сериозно метаболитно усложнение, най-често настъпва при остро влошаване на бъбречната функция, кардио-респираторно заболяване или сепсис. Натрупването на метформин настъпва при остро влошаване на бъбречната функция и увеличава риска от лактатна ацидоза.

В случай на дехидратация (тежка диария или повръщане, треска или намален прием на течности) трябва временно да се спре приема на метформин и е препоръчително да се установи връзка с медицински специалист.

Приемът на лекарствени продукти, които могат остро да увредят бъбречната функция (като антихипертензивни средства, диуретици и НСПВС) трябва да се започне с повишено внимание при пациенти, лекувани с метформин. Други рискови фактори за лактатна ацидоза са прекомерен прием на алкохол, чернодробна недостатъчност, недостатъчно контролиран диабет, кетоза, продължително гладуване и всякакви състояния, свързани с хипоксия, както и едновременната употреба на лекарствени продукти, които могат да причинят лактатна ацидоза (вж. точки 4.3 и 4.5).

Пациентите и/или болногледачите трябва да бъдат информирани за риска от лактатна ацидоза. Лактатната ацидоза се характеризира с ацидозна диспнея, коремна болка, мускулни крампи, астения и хипотермия, последвани от кома. В случай на съмнение за симптоми пациентът трябва да спре приема на метформин и незабавно да потърси лекарска помощ. Диагностичните лабораторни находки са понижено кръвно pH (<7,35), повишени нива на плазмения лактат (>5 mmol/l) и повишена анионна разлика и съотношение лактат/пируват.

Бъбречна функция

Преди започване на лечението трябва да се направи оценка на стойностите на GFR и редовно след това, вж. точка 4.2. Метформин е противопоказан при пациенти с GFR <30 ml/min и трябва да бъде временно спрян при наличие на състояния, които променят бъбречната функция, вж. точка 4.3).

Сърдечна функция

Пациенти със сърдечна недостатъчност са изложени на по-голям риск от хипоксия и бъбречна недостатъчност. При пациенти със стабилна хронична сърдечна недостатъчност, метформин може да се използва при редовно наблюдение на сърдечната и бъбречната функции.

При пациенти с остра и нестабилна сърдечна недостатъчност, лечението с метформин е противопоказано (виж т.4.3).

Приложение на йодирани контрастни средства

Вътресъдовото приложение на йодирани контрастни вещества може да доведе до контраст индуцирана нефропатия, водеща до натрупването на метформин и повишен риск от лактатна ацидоза.

Метформин трябва да се спре преди или по време на процедурата за образна диагностика и не трябва да се възобновява до най-малко 48 часа след това, при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна, вж. точки 4.2 и 4.5.

Операция

Метформин трябва да се спре по време на операция под обща, спинална или епидурална анестезия.

Лечението може да бъде възобновено не по-рано от 48 часа след операцията или възобновяването на храненето през уста, и при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна.

Педиатрична популация

Диагнозата на диабет тип 2 трябва да бъде потвърдена преди започване на лечението с метформинов хидрохлорид.

Не е установено влияние на метформинов хидрохлорид върху растежа и пубертетното развитие, по време на проведените контролирани клинични проучвания в продължение на една година, но няма налични дългосрочни данни в тази специфична област. Затова се препоръчва внимателно проследяване на влиянието на метформинов хидрохлорид върху тези параметри при деца, лекувани с метформинов хидрохлорид, особено при деца в предпубертетна възраст.

Деца на възраст между 10 и 12 години

Само 15 пациента на възраст между 10 и 12 години са били включени в контролирани клинични проучвания, провеждани с деца и юноши. Въпреки, че ефективността и безопасността на метформинов хидрохлорид при тези деца не се различава от ефективността и безопасността при по- големи деца и юноши, препоръчително е предписването на лечение на деца между 10-и 12- годишна възраст да става с особено внимание.

Други предупреждения

Всички пациенти трябва да продължат диетата си с редовно разпределение на приема на въглехидрати през деня. Пациентите с наднормено тегло трябва да продължат нискокалоричната си диета.

Обичайните лабораторни тестове за мониториране на диабета трябва да се извършват редовно.

Метформинов хидрохлорид, приеман самостоятелно, не е причина за хипогликемия, но се изисква внимание при приема му в комбинация с инсулин или други перорални антидиабетни продукти (напр. сулфанилурейни лекарствени продукти или меглитиниди).

Не се препоръчва съпътстваща употреба

Алкохол

Алкохолната интоксикация се свързва с повишен риск от лактатна ацидоза, особено в случаи на гладуване, недохранване или чернодробна недостатъчност.

Йодирани контрастни вещества

Интравенозното приложение на йод-съдържащи контрастни средства може да доведе до бъбречна недостатъчност, до акумулиране на метформинов хидрохлорид и повишен риск от лактатна ацидоза.

Метформин трябва задължително да се спре преди или по време на процедурата за образна диагностика и не трябва да се възобновява до най-малко 48 часа след това, при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна, вж. точки 4.2 и 4.4.

Комбинации, изискващи предпазни мерки при употреба.

Някои лекарствени продукти могат да се отразят неблагоприятно на бъбречната фунцкия, което може да увеличи риска от лактатна ацидоза, например НСПВС, включително селективни инхибитори на циклооксигеназа (COX) II, АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти и диуретици, особено бримкови диуретици. При започването или употребата на такива продукти в комбинация с

метформин е необходимо внимателно проследяване на бъбречната функция.

Лекарствени продукти с вътрешна хипергликемична активност (напр.глюкокортикоиди (системно и локално приложение) и симпатикомиметици)

Може да е необходимо по-често проследяване нивото на кръвната захар, особено в началото на лечението. При нужда, дозата на метформин трябва да се адаптира по време на лечението със съответния лекарствен продукт, както и след неговото спиране.

Транспортери на органични катиони(OCT)

Метформин е субстрат на транспортерите ОСТ1 и ОСТ2

Едновременно приложение на метформин с:

• инхибитори на ОСТ1 (като верапамил) може да намали ефикасността на метформин

• индуктори на ОСТ1 (като рифампицин) може да повиши гастроинтестиналната абсорбция и ефективността на метформин

• инхибитори на ОСТ2 (като циметидин, долутегравир, ранолазин, триметоприм, вандетаниб, исавоконазол) може да намали бъбречното елиминиране на метформин и да повиши плазмената му концентрация

• инхибитори на ОСТ1 и ОСТ2 (като кризотиниб, олапариб) може да повлияе ефикасността и елиминирането на метформин

Едновременното приложение на тези лекарствени продукти с метформин трябва да става с повишено внимание, особено при пациенти с бъбречно увреждане, тъй като плазмената концентрация на метформин може да бъде повишена. При нужда, дозата на метформин трябва да се адаптира по време на лечението, тъй като OCT инхибиторите/индукторите могат да променят действието му.

По време на бременност неконтролираният диабет (гестационен или постоянен) се свързва с повишен риск от вродени аномалии или перинатална смъртност.

Има ограничени данни за употребата на метформин при бременни жени и те не са свързани с повишен риск от вродени аномалии. Проучванията с опитни животни не показват наличие на увреждащи ефекти, свързани с бременността, ембрионалното или феталното развитие, както и свързани с раждането или постнатално развитие (виж точка 5.3).

В случай, че жената планира да забременее, както и по време на бременността, диабетът не трябва да бъде лекуван с метформинов хидрохлорид. Вместо това трябва да бъде назначен инсулин за поддържане на нивото на кръвната захар възможно най-близко до нормални граници, за да се намали риска от малформации на плода, свързани с патологични нива на кръвната захар.

Метформин се скскрегира в кърмата. Не са наблюдавани нежелани лекарствени реакции при новородени кърмачега/малки деца. Все пак, порад и ограничените налични д анни, кърменето не се препоръчва по време на лечение с метформин.

Оплодителната способност на мъжки и женски плъхове не се променя от приложението на 600 mg/kg дневно метформин, което е почти три пъти повече от максималната препоръчана дневна дови при хора на база сравнение на телесна повърхност.

Монотерапия с метформинов хидрохлорид не причинява хипогликемия и поради таза причина не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

Въпреки това, пациентите трябва да са предупредени за риска от появата на хипогликемия при комбиниран прием с други антидиабетни лекарствени продукти (сулфанилурейни, инсулин репаглинид).

В началото на лечението най - честите нежелани лекарствени реакции са гадене, повръщане, диария, стомашна болка и загуба на апетит, които в повечето случаи отминават спонтанно. За предотвратяването им се препоръчва метформин да се приема на две или три дневни дози, с постепенно увеличаване на дозите.

Нежеланите лекарствени реакции са представени по честота и по система орган-клас.

Честотата по MedDRA отговаря на: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 и <1/10), нечести (≥ 1/1 000 и <1/100), редки (≥1/10 000 и <1/1 000) и много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Следните нежелани лекарствени реакции могат да се появят при лечение с метформинов хидрохлорид:

Нарушения на метаболизма и храненето

Много редки: Лактатна ацидоза (вж. точка 4.4).

Намаляване на абсорбцията на витамин В12, заедно с намаляване на серумните нива по време на дългосрочно лечение с метформинов хидрохлорид. Подобна етиология трябва да се вземе предвид в случай,

че пациентът има металобластна анемия.

Нарушения на нервната система

Чести: нарушения на вкуса

Стомашно-чревни нарушения

Много чести: гадене, повръщане, диария, абдоминал на болка и загуба на апетит. Тези нежелани реакции се появяват най-често в началото на лечението и отминават спонтанно в повечето случаи. За да бъдат избегнати се препоръчва приема на метформин да бъде разделен на 2 или 3 дози дневно, по време или след хранене. Постепенното повишаване на дозата може също да подобри стомашно- чревната поносимост.

Хепатобилиарни нарушения

Много редки: Изолирани случаи на повишени показатели при чернодробни изследвания или хепатит, които изчезват след прекратяване на приема на метформин.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Много редки: еритема, пруритус и уртикария.

Педиатрична популация

В публикации и постмаркетингови данни, както и в контролирани клинични проучвания при ограничена педиатрична популация на възраст 10-16 години, децата, лекувани в продължение на 1 година, са проявили нежелани лекарствени реакции, сходни по естество и сериозност с тези, наблюдавани при възрастни.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. Дамян Груев № 8, 1303 София, тел: +359 28903417, уебсайт: www.bda.bg.

Хипогликемия не се наблюдава дори при дози метформинов хидрохлорид, достигащи 35g въпреки, че при такива обстоятелства се появява лактатна ацидоза. Значително предозиране на метфориминов хидрохлорид или съпътстващи рискове могат да доведат до лактатна ацидоза. Лактатната ацидоза е спешно състояние, което трябва да бъде лекувано в болнично заведение. Най-ефективният метод за отстраняване на лактата и метформинов хидрохлорид е хемодиализата.