Ucedane 200 mg - Dispersible tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ucedane 200 mg
Ucedane е показан при лечение на
-
хиперамонемия, дължаща се на първичен дефицит на N-ацетилглутамат синтаза.
-
хиперамонемия, дължаща се на изовалерианова ацидемия.
-
хиперамонемия, дължаща се на метилмалонова ацидемия.
-
хиперамонемия, дължаща се на пропионова ацидемия.
Лечение с Ucedane трябва да се започне под наблюдението на лекар с опит в лечението на метаболитни нарушения.
Дозировка
-
За дефицит на N-ацетилглутамат синтаза:
На базата на клиничния опит лечението може да се започне още от първия ден на живота. Началната дневна доза трябва да бъде от 100 mg/kg, до 250 mg/kg, ако се налага.
След това дозата трябва да се коригира индивидуално, за да се поддържат нормални плазмени нива на амоняка (вж. точка 4.4).
В дългосрочен план, при положение че се постига добър метаболитен контрол, може да не е
необходимо да се увеличава дозата в зависимост от телесното тегло. Дневните дози варират от
10 mg/kg до 100 mg/kg.
Изследване за реактивност към карглумова киселина
Препоръчва се изследване на реактивността на индивида към карглумова киселина, преди започване на всяко дългосрочно лечение. Примери:
-
При дете в коматозно състояние започнете с доза от 100 до 250 mg/kg/ден и определяйте плазмената концентрация на амоняка най-малко преди всяко приложение; тя трябва да се нормализира в рамките на няколко часа след първото прилагане на Ucedane.
-
При пациент с умерена хиперамонемия приложете тестова доза от 100 до 200 mg/kg/ден в продължение на 3 дни, през които да се приема константно количество протеини, и
определяйте неколкократно плазмената концентрация на амоняка (преди хранене и 1 час след това); коригирайте дозата, така че да се поддържат нормални плазмени нива на амоняка.
-
За изовалерианова ацидемия, метилмалонова ацидемия и пропионова ацидемия: Лечението трябва да започне при хиперамонемия при пациенти с органични ацидемии. Началната дневна доза трябва да бъде от 100 mg/kg, до 250 mg/kg, ако се налага.
След това дозата трябва да се коригира индивидуално, за да се поддържат нормални плазмени нива на амоняка (вж. точка 4.4).
Бъбречно увреждане:
Препоръчва се повишено внимание при приложението на Ucedane при пациенти с нарушена бъбречна функция.
Необходимо е коригиране на дозата според GFR.
-
Пациенти с умерена степен на бъбречно увреждане (GFR 30-59 ml/min)
-
Препоръчителната начална доза е от 50 mg/kg/ден до 125 mg/kg/ден при пациентите с хиперамонемия, дължаща се на дефицит на N-ацетилглутамат синтаза или органична ацидемия,
-
При дългосрочна употреба ежедневната доза ще бъде в диапазона от 5 mg/kg/ден до 50 mg/kg/ден и трябва да се коригира индивидуално с цел поддържане на нормални плазмени нива на амоняк
-
-
Пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане (GFR ≤ 29 ml/min)
-
препоръчителната начална доза е от 15 mg/kg/ден до 40 mg/kg/ден при пациентите с хиперамонемия, дължаща се на дефицит на N-ацетилглутамат синтаза или органична ацидемия,
-
При дългосрочна употреба ежедневната доза ще бъде в диапазона от 2 mg/kg/ден до 20 mg/kg/ден и трябва да се коригира индивидуално с цел поддържане на нормални плазмени нива на амоняк
-
-
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Ucedane при лечение на педиатрични пациенти (от раждането до 17 години) с остра или хронична хиперамонемия, дължаща се на дефицит на N-ацетилглутамат синтаза, и остра хиперамонемия, дължаща се на IVA, PA или MMA, са
установени, и въз основа на тези данни при новородени корекции в дозировката не се считат за необходими.
Начин на приложение
Това лекарство е САМО за перорално приложение (поглъщане или приложение чрез назогастрална сонда с използване на спринцовка, ако е необходимо).
Въз основа на фармакокинетичните данни и клиничния опит се препоръчва общата дневна доза да се раздели на дведо четири дози, които да се дават преди прием на храна от възрастни или
деца. Разчупването на таблетките наполовина позволява повечето от необходимите корекции на дозата. Понякога за адаптиране на предписаната от лекаря дозировка може да се използват и четвъртинки от таблетката.
Таблетките трябва да се диспергират в минимум 5—10 ml вода и да се погълнат веднага или да се приложат с бързо впръскване със спринцовка през назогастрална сонда.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Кърменето по време на употреба на карглумова киселина е противопоказано (вж. точки 4.6 и
5.3).
Терапевтичен мониторинг
Плазмените нива на амоняка и аминокиселините трябва да се поддържат в рамките на нормалните стойности.
Тъй като има много малко налични данни за безопасността на карглумова киселина, се препоръчва системно наблюдение на функциите на черния дроб, бъбреците и сърцето и на хематологичните параметри.
Регулиране на храненето
В случаи на ниска поносимост към протеини може да се наложи ограничаване на протеините и добавяне на аргинин.
Употреба при пациенти с бъбречно увреждане
Дозата на Ucedane трябва да се намалиена при пациенти с с бъбречно увреждане (вж. точка 4.2)
Ucedane съдържа натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на максимална дневна доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Бременност
Няма клинични данни за експозиция на карглумова киселина по време на бременност.
Проучванията при животни показват минимална токсичност за развитието (вж. точка 5.3). Предписването на бременни жени трябва да става с повишено внимание.
Кърмене
Въпреки че не е известно дали карглумовата киселина се екскретира в кърмата, доказано е, че тя присъства в млякото на плъхове в период на лактация (вж. точка 5.3). Ето защо кърменето, по време на употреба на карглумова киселина, е противопоказано (вж. точка 4.3).
Съобщените нежелани реакции са изброени по-долу по системо-органни класове и честота.
Честотата са дефинирани като: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10) нечести (≥ 1/1 000
до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции са представени по ред на намаляваща сериозност.
- Нежелани лекарствени реакции при дефицит на N-ацетилглутамат синтаза
| Изследвания: | Нечести: увеличени трансаминази |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Чести: засилено изпотяванеС неизвестна честота: обрив |
- Нежелани лекарствени реакции при органични ацидемии
| Сърдечни нарушения | Нечести: брадикардия |
| Стомашно-чревни нарушения | Нечести: диария, повръщане |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Нечести: пирексия |
| Нарушения на кожата иподкожната тъкан | С неизвестна честота: обрив |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в
Приложение V.
При един пациент, лекуван с карглумова киселина, където дозата е увеличена до 750 mg/kg/ден, се проявяват симптоми на интоксикация, които може да се определят като
симпатикомиметична реакция: тахикардия, обилно потене, увеличена бронхиална секреция, повишена телесна температура и безпокойство. Тези симптоми отзвучават след намаляване на дозата.
Фармакологични свойства - Ucedane 200 mg
Фармакотерапевтична група: Аминокиселини и производни; ATC код: A16AA05
Механизъм на действие
Карглумовата киселина е структурен аналог на N-ацетилглутамата, който е естествено
срещащият се активатор на карбамоилфосфат синтетаза, първият ензим от урейния цикъл. Показано е in vitro, че карглумовата киселина активира чернодробната карбамоилфосфат синтетаза. Въпреки по-ниския афинитет на карбамоилфосфат синтетазата към карглумова киселина, отколкото към N-ацетилглутамат, in vivo е доказано, че карглумовата киселина
стимулира карбамоилфосфат синтетазата и е много по-ефективна, отколкото N-ацетилглутамат за предпазване от интоксикация с амоняк при плъхове. Това би могло да се обясни със следните наблюдения:
-
Митохондриалната мембрана е по-пропусклива за карглумовата киселина отколкото за
N-ацетилглутамата
-
Карглумовата киселина е по-резистентна от N-ацетилглутамата спрямо хидролиза от наличната в цитозола аминоацилаза.
Фармакодинамични ефекти
Други проучвания са проведени върху плъхове при различни експериментални условия,
водещи до увеличена наличност на амоняк (гладуване, безпротеинова или високопротеинова диета). Доказано е, че карглумовата киселина понижава нивата на амоняка в кръвта и увеличава нивата на урея в кръвта и урината, като в същото време съдържанието на активатори на
карбамоилфосфат синтетазата в черния дроб се увеличава значително.
Клинична ефикасност и безопасност
При пациенти с дефицит на N-ацетилглутамат синтаза е доказано, че карглумовата киселина индуцира бързо нормализиране на нивата на плазмения амоняк, обикновено в рамките на
24 часа. Когато лечението е проведено преди възникване на трайно мозъчно увреждане, пациентите показват нормален растеж и психомоторно развитие.
При пациенти с органични ацидемии (новородени и други) лечението с карглумова киселина индуцира бързо понижаване на нивата на плазмения амоняк, намалявайки риска от неврологични усложнения.
Фармакокинетиката на карглумовата киселина е проучена при здрави доброволци мъже, като е използван и изотопно белязан, и небелязан продукт.
Абсорбция
След единична перорална доза от 100 mg/kg телесно тегло е оценено, че се абсорбират приблизително 30% от карглумовата киселина. При това дозово ниво при 12 доброволци, приели таблетки карглумова киселина, плазмените концентрации се повишават до 2,6 µg/ml (медиана; граници 1,8-4,8) след 3 часа (медиана; граници 2-4).
Разпределение
Кривата на елиминиране от плазмата на карглумовата киселина е двуфазна, с бърза фаза през първите 12 часа след приложението, последвана от бавна фаза (терминален полуживот до
28 часа).
Няма дифузия в еритроцитите. Не е установено свързване с протеините.
Биотрансформация
Част от карглумовата киселина се метаболизира. Предполага се, че в зависимост от своята активност, чревната бактериална флора може да допринесе за инициирането на процеса на разграждане, като по този начин да доведе до променлива степен на метаболизъм на
молекулата. Един метаболит, който е идентифициран във фецеса, е глутаминова киселина. В плазмата се откриват метаболити с пик на 36-48-ия час и много бавен спад (полуживот около 100 часа).
Крайният продукт на метаболизма на карглумовата киселина е въглероден диоксид, който се елиминира чрез белите дробове.
Елиминиране
След единична перорална доза от 100 mg/kg телесно тегло 9% от дозата се екскретира непроменена в урината и до 60% във фецеса.
Плазмените нива на карглумовата киселина са определени при пациенти от всички възрастови категории, от новородени до юноши, лекувани с различни дневни дози (7 – 122 mg/kg/ден).
Границите на плазмените нива съответстват на тези, измерени при здрави възрастни, дори при
новородени. Независимо от дневната доза, те бавно спадат в продължение на 15 часа до нива около 100 ng/ml.
Специални популации
Пациенти с бъбречно увреждане
Сравнени са фармакокинетичните показатели на карглумова киселина между участниците с нормална бъбречна функция и тези с бъбречно увреждане след перорално приложение на
единична доза карглумова киселина 40 mg/kg или 80 mg/kg. Стойностите на Cmax и AUC0-T на карглумова киселина са обобщени в таблицата по-долу. Средното геометрично съотношение (90% CI) на AUC0-T при участници с лека, умерена и тежка степен на бъбречно увреждане
спрямо това при техните съответстващи контролни участници с нормална бъбречна функция са съответно приблизително 1,8 (1,34; 2,47), 2,8 (2,17; 3,65) и 6,9 (4,79; 9,96). Бъбречното елиминиране при лица с лека, умерена и тежка бъбречна недостатъчност е 79%, 53% и 15%
(намаленията са съответно 21%, 47% и 85%), в сравнение с лица с нормална бъбречна функция. Счита се, че промените във фармакокинетичните показатели на карглумова киселина,
придружени с нарушена бъбречна функция, са клинично значими и коригиране на дозата ще е необходимо при участници с умерена и тежка степен на бъбречно увреждане [вж. „Дозировка и начин на приложение“ (4.2)].
Средни стойности (± SD) на Cmax и AUC0-T на карглумова киселина след приложение на единична доза карглумова киселина 80 mg/kg или 40 mg/kg при участници с бъбречно увреждане и съответстващите контролни участници с нормална бъбречна функция
| ФКпараметри | Нормална функция (1a)N = 8 | Леко уврежданеN = 7 | Умерено уврежданеN = 6 | Нормална функция (1б)N = 8 | Тежко уврежданеN = 6 |
| 80 mg/kg | 40 mg/kg | ||||
| Cmax | 2982,9 (552,1) | 5056,1 (2074,7) | 6018,8 | 1890,4 (900,6) | 8841,8 |
| (ng/ml) | (2041,0) | (4307,3) | |||
| AUC0-T | 28312,7 | 53559,3 | 80543,3 | 20212,0 | 144924,6 |
| (ng*h/ml) | (6204,1) | (20267,2) | (22587,6) | (6185,7) | (65576,0) |
Фармацевтични данни - Ucedane 200 mg
Микрокристална целулоза
Mанитол
Cилициев диоксид, колоиден безводен Hатриев стеарил фумарат Кросповидон тип В
Коповидон К 28
Блистер (Al/Al), опакован в картонена кутия.
Опаковка от 12 или 60 диспергиращи се таблетки.
Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.