Fetcroja 1 g - Powder for concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения за употреба
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Fetcroja 1 g
Препоръчва се Fetcroja да се използва при пациенти, които имат ограничени възможности за лечение и само след консултация с лекар с подходящ опит в лечението на инфекциозни заболявания.
Дозировка
Таблица 1 Препоръчителна доза Fetcroja1 при пациенти с креатининов клирънс (CrCL) ≥ 90 ml/min2
| Бъбречна функция | Доза | Честота | Продължително ст на лечението |
| Нормална бъбречна функция (CrCL ≥ 90 до < 120 ml/min) | 2 g | На всеки 8 часа | Продължителност според мястото на инфекцията3 |
| Повишен бъбречен клирънс (CrCL ≥ 120 ml/min) | 2 g | На всеки 6 часа | Продължителност според мястото на инфекцията3 |
1Да се използва в комбинация с антибактериални средства, активни срещу анаеробни патогени и/или грам-положителни патогени, когато е известно или се предполага, че те допринасят за инфекционния процес.
2Изчислено по формулата на Cockcroft-Gault.
3напр. при усложнени инфекции на пикочните пътища, включително пиелонефрит и усложнени вътрекоремни инфекции препоръчителната продължителност на лечението е от 5 до 10 дни. При пневмония, придобита в болницата, включително вентилатор-асоциирана пневмония, препоръчителната продължителност на лечението е от 7 до 14 дни. Може да е необходимо лечение до 21 дни.
Специални популации
Бъбречно увреждане
Таблица 2 Препоръчителна доза Fetcroja при пациенти с CrCl < 90 ml/min1
| Бъбречна функция | Доза | Честота |
| Леко бъбречно увреждане (CrCL ≥ 60 до < 90 ml/min) | 2 g | На всеки 8 часа |
| Умерено тежко бъбречно увреждане (CrCL ≥ 30 до < 60 ml/min) | 1,5 g | На всеки 8 часа |
| Тежко бъбречно увреждане (CrCL ≥ 15 до < 30 ml/min) | 1 g | На всеки 8 часа |
| Терминална бъбречна недостатъчност (CrCL < 15 ml/min) | 0,75 g | На всеки 12 часа |
| Пациент на интермитентна хемодиализа2 | 0,75 g | На всеки 12 часа |
1Изчислено по формулата на Cockcroft-Gault.
2Тъй като цефидерокол се отстранява посредством хемодиализа, прилагайте цефидерокол възможно най- скоро след завършване на хемодиализата в дните за хемодиализа.
Чернодробно увреждане
Не е необходима корекция на дозата при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).
Популация в старческа възраст
Не е необходима корекция на дозата (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Fetcroja при деца на възраст под 18 години все още не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Интравенозно приложение
Fetcroja се прилага чрез интравенозна инфузия в продължение на 3 часа.
За указания относно реконституирането и разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Ако лечението с Fetcroja в комбинация с друг лекарствен продукт не може да се избегне, при прилагане те не трябва да се смесват в една и съща спринцовка или в един и същ инфузионен разтвор. Препоръчва се добре да се промият интравенозните линии между прилагането на различните лекарствени продукти.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Свръхчувствителност към който и да е антибактериален лекарствен продукт от групата на цефалоспорините.
Тежка свръхчувствителност (напр. анафилактична реакция, тежка кожна реакция) към който и да е друг вид антибактериално средство от групата на бета-лактамите (напр. пеницилини, монобактами или карбапенеми).
Реакции на свръхчувствителност
Има съобщения за свръхчувствителност при употреба на цефидерокол (вж. точка 4.3 и 4.8).
Пациентите с анамнеза за свръхчувствителност към карбапенеми, пеницилини или антибактериални лекарствени продукти от групата на бета-лактамите може да са свръхчувствителни и към цефидерокол. Преди започване на терапия с Fetcroja трябва да се извърши внимателно проучване за предходни реакции на свръхчувствителност към
бета-лактамни антибиотици (вж. точка 4.3).
Ако възникне тежка алергична реакция, лечението с Fetcroja трябва веднага да се спре и да се предприемат подходящи спешни мерки.
Диария, свързана с Clostridioides difficile
Има съобщения за диария, свързана сClostridioides difficile (Clostridioides difficile-associated diarrhoea, CDAD), при употреба на цефидерокол (вж. точка 4.8). Състоянието може да варира по тежест от лека диария до колит с летален изход и трябва да се има предвид при пациенти, които получават диария по време на или след приложението на цефидерокол. Трябва да се обмисли спиране на терапията с цефидерокол и прилагане на поддържащи мерки заедно с приложението на специфично лечение за Clostridioides difficile. Не трябва да се прилагат лекарствени продукти, които инхибират перисталтиката.
Припадъци
За цефалоспорините е известно, че допринасят за предизвикване на припадъци. Пациентите с известни заболявания, свързани с припадъци, трябва да продължат антиконвулсивната терапия. При пациентите, при които се е развил фокален тремор, миоклонус или припадъци, трябва да бъде направена неврологична оценка и да им бъде приложена антиконвулсивна терапия, ако вече не е започната. Ако е необходимо, дозата цефидерокол трябва да се коригира в зависимост от бъбречната функция (вж. точка 4.2). Другата възможност е цефидерокол да се спре.
Ограничения на клиничните данни
В клиничните изпитвания цефидерокол е използван само за лечение на пациенти със следните видове инфекции: усложнени инфекции на пикочните пътища (complicated urinary tract infections – cUTI), придобита в болницата пневмония (hospital-acquired pneumonia – HAP), вентилатор-асоциирана пневмония (ventilator-associated pneumonia – VAP), пневмония, свързана със здравните грижи (healthcare-associated pneumonia – HCAP), сепсис и пациенти с бактериемия (някои без установено първично огнище на инфекцията).
Употребата на цефидерокол за лечение на пациенти с инфекции, дължащи се на грам- отрицателни аеробни патогени, при които има ограничени възможности за лечение, се основава на фармакокинетични-фармакодинамични анализи за цефидерокол и на ограничени клинични данни от едно рандомизирано клинично изпитване, в което 80 пациенти са лекувани с цефидерокол и 38 пациенти са лекувани с най-добрата налична терапия за инфекции, причинени от резистентни на карбапенем микроорганизми.
Смъртност поради всякакви причини при пациенти с инфекции, дължащи се на резистентни на карбапенем грам-отрицателни бактерии
По- висока честота на смъртност поради всякакви причини се наблюдава при пациенти, лекувани с цефидерокол, в сравнение с най-добрата налична терапия (best available therapy – BAT) в едно рандомизирано, открито изпитване при критично болни пациенти с инфекции, за които е известно или се подозира, че се дължат на резистентни на карбапенем грам- отрицателни бактерии. По-високата честота на смъртност на 28-ия ден поради всякакви причини при цефидерокол възниква при пациенти, лекувани за нозокомиална пневмония, бактериемия и/или сепсис [25/101 (24,8%) спрямо 9/49 (18,4%) с BAT; разлика в лечението 6,4%, 95% CI (-8,6; 19,2)]. Смъртността поради всякакви причини остава по-висока при пациентите, лекувани с цефидерокол, до края на проучването [34/101 (33,7%) спрямо 9/49 (18,4%) с BAT; разлика в лечението 15,3%, 95% CI (-0,2; 28,6)]. Причината за увеличението на смъртността не е установена. В групата на цефидерокол има връзка между смъртността и инфекциите с Acinetobacter spp., които са причина за по-голямата част от инфекциите, дължащи се на неферментиращи бактерии. Обратно на това, смъртността не е по-висока при цефидерокол спрямо BAT при пациенти с инфекции, дължащи се на други неферментиращи бактерии.
Спектър на активността на цефидерокол
Цефидерокол има слаба или няма активност срещу повечето грам-положителни микроорганизми и анаероби (вж. точка 5.1). Когато е известно или се подозира, че тези патогени допринасят за инфекциозния процес, трябва да се използват допълнителни антибактериални лекарствени продукти.
Нечувствителни микроорганизми
Употребата на цефидерокол може да доведе до прекомерно развитие на нечувствителни микроорганизми, което може да наложи прекъсване на лечението или използването на други подходящи мерки.
Наблюдение на бъбречната функция
Бъбречната функция трябва да се наблюдава редовно, тъй като може да се наложи корекция на дозата в хода на терапията.
Взаимодействия от типа „лекарство/лабораторни изследвания“
Цефидерокол може да доведе до фалшиво положителни резултати при изследване на урина с тест-лента (белтък в урината, кетони или окултна кръв). Допълнителни методи на изследване трябва да се използват от клиничните лаборатории за потвърждаване на положителните тестове.
Сероконверсия на антиглобулиновия тест (тест на Coombs)
По време на лечението с цефидерокол може да се получи положителен резултат при директен или индиректен тест на Coombs.
Хранителен режим с контролиран прием на натрий
Всеки флакон с 1 g съдържа 7,64 mmol натрий (приблизително 176 mg).
Всяка доза 2 g цефидерокол, когато се реконституира със 100 ml 0,9% инжекционен разтвор на натриев хлорид, доставя 30,67 mmol (705 mg) натрий, което представлява приблизително 35% от препоръчителния максимален дневен хранителен прием на СЗО. Общата дневна доза натрий (2 g, прилагани 3 пъти дневно), получена при терапията с цефидерокол е 2,1 g, която е малко
повече от препоръчителния максимален дневен прием 2 g на СЗО за възрастен.
Когато се реконституира със 100 ml 5% декстроза за инжекции, всяка доза 2 g цефидерокол доставя 15,28 mmol (352 mg) натрий. Общата дневна доза натрий (2 g, прилагани 3 пъти дневно), получена при терапията с цефидерокол, реконституиран с 5% декстроза за инжекции, е 1 056 mg, което представлява приблизително 53% от препоръчителния максимален дневен хранителен прием 2 g натрий на СЗО за възрастен.
Въз основа на проучвания in vitro и две клинични проучвания фаза 1 не се очакват значими лекарствени взаимодействия между цефидерокол и субстрати, инхибитори или индуктори на цитохром P450 (CYP) ензими или транспортери (вж. точка 5.2).
Бременност
Липсват или има ограничени данни (за изхода на по-малко от 300 случая на бременност) от употребата на цефидерокол натрий при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на Fetcroja по време на бременност.
Кърмене
Не е известно дали Fetcroja/метаболитите се екскретират в кърмата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с Fetcroja, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Ефектът на цефидерокол върху фертилитета при хора не е проучен. На базата на предклинични данни от едно проучване със субклинична експозиция, липсват данни, че Fetcroja оказва въздействие върху мъжкия или женския фертилитет (вж. точка 5.3).
Резюме на профила на безопасност
Най-честите нежелани реакции са диария (8,2%), повръщане (3,6%), гадене (3,3%) и кашлица
(2%).
Табличен списък на нежеланите реакции
По време на клиничните проучвания се съобщават следните нежелани реакции при употребата на цефидерокол (Таблица 3). Нежеланите реакции са класифицирани по честота и Системо- органен клас (СОК). Категориите по честота са дефинирани като: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). В рамките на всеки системо-органен клас нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 3 Табличен списък на нежеланите реакции
| Системо- органен клас | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000 до < 1/100) | С неизвестна честота |
| Инфекции и инфестации | Кандидоза, включително орална кандидоза, вулвовагинална кандидоза, кандидурия и инфекция, причинена от Сandida, колит, причинен от Clostridioides difficile , включително псевдомембранозен колит, и инфекция, причинена отClostridioides difficile | ||
| Нарушения на кръвта и лимфнатасистема | Неутропения | ||
| Нарушения на имуннатасистема | Свръхчувствителност, включително кожниреакции и пруритус | ||
| Респираторни, гръдни и медиастиналнинарушения | Кашлица | ||
| Стомашно-чревни нарушения | Диария, гадене, повръщане | ||
| Нарушения на кожата и подкожнататъкан | Обрив, включително макулозен обрив, макуло-папулозен обрив, еритематозен обрив илекарствен обрив | ||
| Нарушения на бъбреците и пикочнитепътища | Хроматурия | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакция на мястото на инфузията, включително болка на мястото на инфузията, болка на мястото на инжектиране, еритем на мястото на инфузията и флебит на мястото наинжектиране | ||
| Изследвания | Повишенааланин аминотрансфераза, Повишена гама- глутамилтрансфераза, Повишена аспартат аминотрансфераза, Нарушена чернодробна функция, включително повишени чернодробни функционални показатели,повишени чернодробни ензими, повишени трансаминази и | Повишена урея в кръвта |
| отклонения в чернодробнитефункционални изследвания Повишен креатинин в кръвта |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Липсва информация относно клиничните признаци и симптоми, свързани с предозиране на цефидерокол.
В случай на предозиране пациентите трябва да бъдат наблюдавани и да се обмисли спиране на лечението и общо поддържащо лечение.
Приблизително 60% цефидерокол се отстраняват чрез 3- до 4-часова хемодиализна сесия.
Фармакологични свойства - Fetcroja 1 g
Фармакотерапевтична група: Антибактериални средства за системна употреба, други беталактамни антибактериални средства. ATC код: J01DI04
Механизъм на действие
Цефидерокол е сидерофорен цефалоспорин. Освен транспорта чрез пасивна дифузия през пориновите канали, разположени върху външната мембрана, цефидерокол може да се свързва със свободното извънклетъчно желязо чрез неговата сидерофорна странична верига, което прави възможен активния транспорт в периплазмичното пространство на грам-отрицателните бактерии посредством системите за ъптейк на сидерофорите. Впоследствие цефидерокол се свързва с пеницилин-свързващите протеини (penicillin binding proteins – PBP), като инхибира синтеза на пептидогликан в бактериалната клетъчна стена, което води до лизис и смърт на клетките.
Резистентност
Механизмите на бактериална резистентност, които могат да доведат до резистентност към цефидерокол, включват наличие на PBP с мутации или придобити PBP; бета-лактамазни ензими със способност да хидролизират цефидерокол; мутации, засягащи регулирането на захващането на желязото в бактериите; мутации в транспортните протеини на сидерофорите; свръхекспресия на нативни бактериални сидерофори.
Ефектът на антибактериалната активност на цефидерокол in vitro срещу обичайно чувствителните видове не се повлиява от повечето бета-лактамази, включително металоензимите. Поради сидерофор-медиирания начин на проникване в клетката, in vitro активността на цефидерокол обикновено се засяга по-малко от загубата на порини или ефлукс- медиираната резистентност в сравнение с много други бета-лактамни средства.
Цефидерокол има слаба или няма активност срещу грам-положителни или анаеробни бактерии, което се дължи на присъща резистентност.
Антибактериална активност в комбинация с други антибактериални средства
In vitro проучванията не показват антагонизъм между цефидерокол и амикацин, цефтазидим/авибактам, цефтолозан/тазобактам, ципрофлоксацин, клиндамицин, колистин, даптомицин, линезолид, меропенем, метронизадол, тигециклин или ванкомицин.
Гранични стойности при изпитване за чувствителност
Критериите за интерпретиране на MПК (минимална потискаща концентрация) при изпитване на чувствителността са установени от European Committee on Antimicrobial Susceptibility Testing (EUCAST) за цефидерокол и са изброени тук: https://www.ema.europa.eu/documents/other/minimum-inhibitory-concentration-mic- breakpoints_en.xlsx.
Връзка фармакокинетика-фармакодинамика
Установено е, че ефикасността най-добре корелира с времето, за което плазмената концентрация на несвързания цефидерокол надвишава минималната инхибираща концентрация (%fT>МИК) срещу инфектиращия организъм,.
Антибактериална активност срещу конкретни патогени
In vitro проучванията предполагат, че следните патогени ще бъдат чувствителни на цефидерокол в отсъствие на придобити механизми на резистентност:
Аеробни грам-отрицателни микроорганизми
Achromobacter spp. Acinetobacter baumannii complex Burkholderia cepacia complex Citrobacter freundii complex Citrobacter koseri
Escherichia coli
Enterobacter cloacae complex Klebsiella (Enterobacter) aerogenes Klebsiella pneumoniae
Klebsiella oxytoca Morganella morganii Proteus mirabilis Proteus vulgaris Providencia rettgeri Serratia spp.
Pseudomonas aeruginosa Serratia marcescens Stenotrophomonas maltophilia
In vitro проучванията показват, че следните видове не са чувствителни на цефидерокол: Аеробни грам-положителни микроорганизми
Анаеробни микроорганизми
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Fetcroja в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечението на инфекции, дължащи се на аеробни грам-отрицателни бактерии (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
След приложение на многократни дози цефидерокол не се наблюдава кумулиране при приложение на цефидерокол на всеки 8 часа при здрави възрастни участници с нормална бъбречна функция.
Разпределение
Свързването на цефидерокол с човешките плазмени протеини, преди всичко албумин, е в диапазона от 40 до 60%, средногеометричната (CV%) стойност на обема на разпределение на цефидерокол по време на терминалната фаза при здрави възрастни участници (n = 43) след интравенозно приложение на единична доза 2 g цефидерокол е 18,0 l (18,1%), подобно на обема на извънклетъчната течност.
Биотрансформация
След приложение на единична доза 1 g [14C]-белязан цефидерокол под формата на инфузия в продължение на 1 час, на цефидерокол се дължат 92,3% от плазмената AUC по отношение на общата радиоактивност. На най-преобладаващия метаболит, пиролидин хлоробензамид (pyrrolidine chlorobenzamide, PCBA, който е продукт на разграждането на цефидерокол), се дължат 4,7% от плазмената AUC по отношение на общата радиоактивност, докато на всеки един от другите по-незначителни метаболити се дължат < 2% от плазмената AUC по отношение на общата радиоактивност.
Взаимодействие с други лекарствени продукти.
При едновременно приложение с доза 2 g цефидерокол на всеки 8 часа не се засяга фармакокинетиката на мидазолам (субстрат на CYP3A), фуросемид (субстрат на OAT1 и OAT3) или метформин (субстрат на OCT1, OCT2 и MATE2-K). Едновременното приложение с доза 2 g цефидерокол на всеки 8 часа повишава AUC на розувастатин (субстрат на OATP1B3) с 21%, което не се счита за клинично значимо.
Елиминиране
Терминалният полуживот на елиминиране при здрави участници е 2 до 3 часа. Средногеометричната (CV%) стойност на клирънса на цефидерокол при здрави участници се изчислява на 5,18 (17,2%) l/час. Цефидерокол се елиминира предимно чрез бъбреците. След приложение на единична доза 1 g [14C]-белязан цефидерокол чрез инфузия в продължение на
1 час количеството на общата радиоактивност, екскретирано в урината, е 98,6% от приложената доза, като 2,8% от приложената доза се екскретира с фецеса. Количеството непроменен цефидерокол, екскретирано в урината, е 90,6% от приложената доза.
Линейност/нелинейност
Цефидерокол показва линейна фармакокинетика в рамките на дозовия диапазон от 100 mg до
4000 mg.
Специални популации
При популационен фармакокинетичен анализ не се наблюдава клинично значим ефект върху фармакокинетиката на цефидерокол по отношение на възрастта, пола или расата.
Педиатрична популация
Не са провеждани фармакокинетични проучвания с цефидерокол при кърмачета и деца под
18-годишна възраст (вж. точка 4.2).
Бъбречно увреждане
Фармакокинетиката на цефидерокол след приложение на единична доза 1 g е оценена при лица
с леко бъбречно увреждане (n = 8, изчислена скорост на гломерулна филтрация [eGFR] 60 до < 90 ml/min/1,73 m2), умерено тежко бъбречно увреждане (n = 7, eGFR 30 до
< 60 ml/min/1,73 m2), тежко бъбречно увреждане (n = 6, eGFR по-малко от 30 ml/min/1,73 m2), терминална бъбречна недостатъчност (end-stage renal disease – ESRD), налагаща хемодиализа (n = 8), и здрави участници с нормална бъбречна функция (n = 8, изчислен креатининов клирънс най-малко 90 ml/min). Средногеометричните съотношения (geometric mean ratios – GMR; леко, умерено тежко, тежко или ESRD без хемодиализа/нормална бъбречна функция) и 90% доверителни интервали (confidence intervals – CI) за AUC на цефидерокол са съответно 1,0 (0,8; 1,3), 1,5 (1,2; 1,9), 2,5 (2,0; 3,3) и 4,1 (3,3; 5,2). Приблизително 60% от Fetcroja се отстранява чрез 3- до 4-часова хемодиализна сесия.
Препоръчителните корекции на дозите при пациенти с различна степен на бъбречно увреждане се очаква да осигурят експозиции сравними с тези, които се постигат при пациентите с нормална бъбречна функция или леко бъбречно увреждане (вж. точка 4.2).
Пациенти с повишен бъбречен клирънс
Симулациите с използване на популационния ФК модел показват, че препоръчителната корекция на дозата при повишен бъбречен клирънс води до експозиции на Fetcroja, включително %T>МИК, сравними с тези при пациенти с нормална бъбречна функция.
Чернодробно увреждане
Не се очаква чернодробното увреждане да промени елиминирането на Fetcroja тъй като чернодробният метаболизъм/екскреция представлява незначителен път на елиминиране на Fetcroja.
