Voydeya 50 mg + 100 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Voydeya 50 mg + 100 mg
Voydeya е показан като допълнение към равулизумаб или екулизумаб за лечение на възрастни пациенти с пароксизмална нощна хемоглобинурия (ПНХ), които имат остатъчна хемолитична анемия (вж. точка 5.1).
Лечението трябва да се започне от медицински специалист с опит в лечението на пациенти с хематологични нарушения.
Дозировка
Препоръчителната начална доза е 150 mg три пъти на ден, приложена перорално през приблизително 8 часа (± 2 часа). Дозата може да се увеличи до 200 mg три пъти на ден след най-малко 4 седмици лечение в зависимост от клиничния отговор.
Пропуснати дози
Ако се пропусне доза, пациентите трябва да бъдат посъветвани да я приемат веднага щом се сетят, освен ако не е наближило времето за следващата доза, в който случай пациентите трябва да прескочат пропуснатата доза и да приемат лекарствения продукт в следващия определен час. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да не приемат 2 или повече дози едновременно.
Прекратяване
Поради възможността от повишаване на нивата на аланин аминотрансферазата (ALT) след спиране на лечението (вж. точка 4.4), ако лечението се преустановява, дозата трябва да се намалява постепенно за период от 6 дни до пълното спиране, както следва:
-
Схема със 100 mg: 100 mg два пъти на ден в продължение на 3 дни, последвано от 100 mg
един път на ден в продължение на 3 дни.
-
Схема със 150 mg: 100 mg три пъти на ден в продължение на 3 дни, последвано от 50 mg
три пъти на ден в продължение на 3 дни.
-
Схема с 200 mg: 100 mg три пъти на ден в продължение на 3 дни, последвано от 100 mg два пъти на ден в продължение на 3 дни.
Специални популации
Старческа възраст
Не се налага коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст. Опитът с даникопан при пациенти на възраст ≥ 65 години обаче е ограничен (вж. точка 5.1).
Бъбречно увреждане
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лека (изчислена скорост на гломерулна филтрация [eGFR] ≥ 60 до < 90 ml/min/1,73 m2) или умерена (eGFR ≥ 30 до < 60 ml/min/1,73 m2) степен на бъбречно увреждане. При пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане (eGFR
< 30 ml/min/1,73 m2) препоръчителната начална доза е 100 mg три пъти на ден, приложена перорално приблизително през 8 часа (± 2 часа). Дозата може да се повиши до 150 mg три пъти на ден след най-малко 4 седмици лечение в зависимост от клиничния отговор (вж. точки 4.4
и 5.2).
Чернодробно увреждане
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лека (клас А по Child-Pugh) до умерена (клас В по Child-Pugh) степен на чернодробно увреждане (вж. точка 5.2). Не са провеждани проучвания при пациенти с тежка (клас С по Child-Pugh) степен на чернодробно увреждане. Поради това даникопан не се препоръчва при тази популация пациенти (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Voydeya при деца на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Перорално приложение
Таблетките трябва да се приемат с храна (основно хранене или лека закуска) (вж. точка 5.2).
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Пациенти с неизлекувана инфекция с Neisseria meningitidis при започване на лечението (вж. точка 4.4).
-
Пациенти, които към момента не са ваксинирани срещу Neisseria meningitidis, освен ако не получат профилактично лечение с подходящи антибиотици до 2 седмици след ваксинацията (вж. точка 4.4).
Общи предупреждения
Даникопан не трябва да се прилага като монотерапия, тъй като ефикасността не е установена. Трябва да се предписва само като допълнение към равулизумаб или екулизумаб.
Сериозни инфекции
Менингококови инфекции
Пациентите, получаващи терапия с инхибитори на комплемента, може да имат повишена податливост на менингококови инфекции (Neisseria meningitidis). Пациентите трябва да са получили всички менингококови ваксини в съответствие с актуалните към момента национални насоки за прилагане на ваксинация, преди да получат първата доза даникопан.
Пациенти, които започват лечение по-малко от 2 седмици след получаване на менингококова ваксина, трябва да получат лечение с подходящи профилактични антибиотици до 2 седмици след ваксинацията. Пациентите трябва да бъдат ваксинирани срещу серогрупи A, C, Y и W135 за превенция срещу обичайно патогенните менингококови серогрупи. Препоръчва се също ваксинация срещу серогрупа B, когато има такава. Трябва да се вземе предвид официалното ръководство за правилна употреба на антибактериалните средства.
Всички пациенти, лекувани с даникопан, трябва да бъдат наблюдавани за ранни признаци на менингококова инфекция и сепсис, да бъдат оценени незабавно при съмнение за инфекция и лекувани с подходящи антибиотици. Пациентите трябва да бъдат информирани за тези признаци и симптоми и трябва да се предприемат стъпки за незабавно търсене на медицинска помощ.
Други сериозни инфекции
Даникопан трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с активни системни инфекции. Даникопан блокира селективно активирането на алтернативния път на комплемента; поради това пациентите може да имат повишена податливост на сериозни инфекции (различни от Neisseria meningitidis). Преди започване на даникопан като допълнение към равулизумаб или екулизумаб се препоръчва пациентите да започнат имунизация в съответствие с настоящите указания за имунизация.
Тежка степен на бъбречно увреждане
Пациентите с тежка степен на бъбречно увреждане, при които дозата се повишава до 150 mg три пъти дневно, трябва да бъдат наблюдавани за нежелани събития по време на лечението с даникопан, поради очакваната по-висока експозиция при тези пациенти.
Ниско телесно тегло
Пациентите с тегло < 60 kg трябва да бъдат наблюдавани за нежелани събития по време на лечението с даникопан, поради очакваната по-висока експозиция при тези пациенти.
Повишени чернодробни ензими
Повишаване на нивата на аланин аминотрансфераза (ALT) е наблюдавано при клинични изпитвания (вж. точка 4.8). Препоръчва се да се направят изследвания на чернодробните ензими преди започване на лечението. След започване на лечението се препоръчва рутинно лабораторно наблюдение на биохимичните показатели съгласно стандарта за лечение на ПНХ. Трябва да се обмисли прекъсване или прекратяване на лечението, ако повишенията са клинично значими или ако пациентите станат симптоматични. Danicopan не се препоръчва при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.2).
Прекратяване
При дози, по-високи от 200 mg три пъти на ден, възникват повишения на ALT след прекратяване без постепенно намаляване на дозата при здрави лица (вж. точка 4.9). При прекратяване, дозата трябва да се намалява постепенно в течение на 6 дни (вж. точка 4.2).
Помощни вещества с известно действие
Лактоза
Този лекарствен продукт съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на филмирана таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Ефекти на даникопан върху други лекарствени продукти
Субстрати на P-gp
Едновременното приложение на единична перорална доза от 180 mg фексофенадин, субстрат на P-gp, с дози от 150 mg даникопан три пъти на ден води до повишаване на Cmax и AUC0-inf на фексофенадин съответно 1,42 пъти и 1,62 пъти. Резултатите предполагат, че даникопан е слаб инхибитор на P-gp. Може да е необходимо повишено внимание при едновременно приложение на лекарствени продукти, за които е известно, че са субстрати на P-gp (като дабигатран, дигоксин, едоксабан, фексофенадин, такролимус).
Субстрати на BCRP
Едновременното приложение на единична перорална доза от 20 mg розувастатин, субстрат на BCRP, с дози от 200 mg даникопан три пъти на ден води до повишаване на Cmax и AUC0-inf на розувастатин съответно 3,29 пъти и 2,25 пъти. Този резултат предполага, че даникопан е инхибитор на BCRP. Може да е необходимо повишено внимание при едновременно приложение на лекарствени продукти, за които е известно, че са субстрати на BCRP (като розувастатин и сулфасалазин).
Бременност
Липсват данни от употребата на даникопан при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност при терапевтично значима доза (вж. точка 5.3). Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на Voydeya по време на бременност.
Кърмене
Наличните фармакодинамични/токсикологични данни при животни показват екскреция на даникопан/съответните метаболити в млякото (вж. точка 5.3). Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Voydeya не трябва да се прилага по време на кърмене и не трябва да се започва кърмене до 3 дни след прекратяване на лечението.
Фертилитет
Няма налични данни за ефекта на даникопан върху фертилитета при хора. Проучвания при животни показват потенциални ефекти върху фертилитета и репродуктивните способности при мъжки животни (вж. точка 5.3).
Резюме на профила на безопасност
Най-честите нежелани реакции са пирексия (28,1 %), главоболие (25,0 %) и повишени нива на чернодробни ензими (11,5 %).
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
Таблица 1 включва нежелани реакции, съобщени при клинични изпитвания с даникопан. Нежеланите реакции са дадени по системо-органен клас и предпочитан термин с използване на конвенцията за честота по MedDRA – много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10) и нечести (≥1/1 000 до <1/100). При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1: Списък на нежеланите реакции в табличен вид
| Системо-органен клас по MedDRA | Много чести (≥ 1/10) | Чести(≥1 /100 до < 1/10) |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | |
| Съдови нарушения | Хипертония | |
| Стомашно-чревни нарушения | Повръщане | |
| Хепатобилиарни нарушения | Повишени чернодробни ензимиa | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Болка в крайниците | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Пирексия |
a Повишение на чернодробните ензими включва предпочитаните термини повишена аланин аминотрансфераза, абнормна чернодробна функция, повишени чернодробни ензими и повишени трансаминази.
Описание на избрани нежелани реакции
Повишени чернодробни ензими
По време на 12-седмичния рандомизиран контролиран период в проучване ALXN2040-PNH-301 лабораторни отклонения, свързани с повишаване на нивата на ALT, са наблюдавани при 14,0 % от пациентите на даникопан. При пациенти, лекувани с даникопан, повишения на ALT
> 3 × горната граница на нормата (ГГН) и ≤ 5 × ГГН са наблюдавани при 8,8 % от пациентите и > 5 × ГГН и ≤ 10 × ГГН при 5,3 % от пациентите. Всички пациенти са асимптоматични и всички повишения са временни. Някои повишения са настъпили в контекста на хемолиза.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Единични дози до 1 200 mg и многократни дози до 800 mg два пъти дневно са приемани от здрави доброволци. Повишаване на ALT се наблюдава след прекратяване на лечението без поетапно намаляване при 2 пациенти, които са получавали 500 mg и 800 mg два пъти дневно в продължение на 14 дни. Всички отклонения в резултатите за ALT са временни, без данни за нарушение на чернодробната функция, и са отзвучавали спонтанно.
В случай на предозиране може да настъпи повишаване на аминотрансферазата и други чернодробни параметри. Препоръчват се общи поддържащи мерки. Не е известно дали даникопан може да се отстрани чрез диализа.
Фармакологични свойства - Voydeya 50 mg + 100 mg
Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, инхибитори на комплемента, ATC код: L04AJ09 Механизъм на действие
Даникопан се свързва обратимо с фактор D на комплемента (FD) и действа като селективен инхибитор на функцията на FD. Чрез инхибиране на FD даникопан блокира селективно активирането на алтернативния път на комплемента (AP), което води до предотвратяване на образуването на множество ефектори, които включват C3 фрагменти, след активиране на AP. Другите 2 пътя на комплемента (класически и лектинов) остават активни. Инхибиторният ефект на даникопан върху активирането на АР инхибира отлагането на C3 фрагменти върху червените кръвни клетки при ПНХ; такова отлагане е ключова причина за екстраваскуларна хемолиза (EVH), която може да стане клинично значима при малка подгрупа пациенти с ПНХ на C5 инхибитор. Поддържането на инхибирането на C5 контролира животозастрашаващите патофизиологични последици от активирането на терминалния комплемент, което е в основата на ПНХ.
Фармакодинамични ефекти
В клинично изпитване при пациенти с ПНХ с клинично значима EVH, лекувани с равулизумаб или екулизумаб, даникопан показва очакваното инхибиране на активността на AP, намаляване на плазменото ниво на Bb (продукт на разцепване на фактор B на комплемента от FD), а също
така намалява отлагането на C3 фрагмент върху циркулиращите червени кръвни клетки при ПНХ.
Eлектрофизиология на сърцето
Еднократни перорални дози даникопан от 400 mg, 800 mg или 1 200 mg не удължават QTc интервала. Няма категорични сигнали за безпокойство относно интервалите на електрокардиограмата или промени във формата на вълната.
Клинична ефикасност и безопасност
Ефикасността и безопасността на даникопан при възрастни пациенти с ПНХ, които имат клинично значима EVH, са оценени в многоцентрово, рандомизирано, двойносляпо,
плацебо-контролирано, проучване фаза 3 (ALXN2040-PNH-301). В проучването са включени 86 пациенти с ПНХ, които са били лекувани с установена доза равулизумаб или екулизумаб през предходните минимум 6 месеца и са имали анемия (хемоглобин [Hgb] ≤ 9,5 g/dl
[5,9 mmol/l]) с абсолютен брой на ретикулоцитите ≥ 120 × 109/l със или без трансфузионно поддържане.
Даникопан е приложен в съответствие с препоръчителната доза, описана в точка 4.2 (150 mg
три пъти на ден и до максимум 200 mg три пъти на ден в зависимост от клиничния отговор).
Пациентите са оценявани по анамнеза за ваксинация, като трябва да бъде направена ваксинация срещу менингококова инфекция преди или по време на започване на лечението с даникопан, ако ваксинационният статус в рамките на предходните 3 години не може да бъде потвърден.
Пациентите са рандомизирани на даникопан или плацебо три пъти на ден в съотношение 2:1 за 12 седмици в допълнение към основното лечение с равулизумаб или екулизумаб и в двете групи. След седмица 12 всички пациенти получават даникопан като допълнение към основното си лечение с равулизумаб или екулизумаб до седмица 24. В края на периода на лечение (седмица 24) на пациентите е предложено да влязат в период на дългосрочно проучване (LTE), като продължат да получават даникопан на фона на основното лечение с равулизумаб или екулизумаб.
Демографските или изходните характеристики като цяло са балансирани между групите на лечение. Анамнезата за ПНХ е сходна в групата на лечение и контролната група на плацебо. Средната възраст на изходното ниво е 52,8 години и по-голямата част от пациентите са жени (62,8 %). Средното ниво на хемоглобина на изходно ниво е 7,75 g/dl [4,81 mmol/l], а средният брой ретикулоцити е 239,40 × 109/l. В рамките на 24 седмици преди първата доза 76 пациенти (88,4 %) имат трансфузия на pRBC/цяла кръв, като средният брой случаи на кръвопреливане е 2,6. Средното ниво на LDH е 298,13 U/l и средният скор по FACIT-умора е 33,24. В проучването са включени 51 пациенти (59,3 %), получаващи равулизумаб, и 35 пациенти (40,7 %), получаващи екулизумаб.
Първичната крайна точка е промяната в нивото на Hgb от изходното ниво до седмица 12. Вторичните крайни точки са процентът на пациентите с повишение на Hgb ≥ 2 g/dl [1,2 mmol/l] на седмица 12 при липса на кръвопреливания, процентът на пациентите с избегнато кръвопреливане до седмица 12, промяна спрямо изходното ниво в скоровете по Функционална оценка на терапията на хронични заболявания (Functional Assessment of Chronic Illness Therapy, FACIT)-умора на седмица 12 и промяна спрямо изходното ниво в абсолютния брой на ретикулоцитите на седмица 12. Избягването на кръвопреливане се счита за постигнато само от пациентите, които не са получили кръвопреливане и не са отговаряли на посочените в протокола изисквания за кръвопреливане от изходното ниво до края на 12-седмичния период на лечение 1.
Основното доказателство за анализ за ефикасност се основава на предварително определен анализ, извършен когато първите 63 рандомизирани участници достигнат края (или завършват, или преустановяват лечението) на 12-седмичния период на лечение 1. Даникопан като
допълнение към равулизумаб или екулизумаб превъзхожда плацебо като допълнение към равулизумаб или екулизумаб по отношение на първичната крайна точка и води до статистически значимо увеличение на Hgb спрямо изходното ниво до седмица 12. Средната промяна в Hgb по LS спрямо изходното ниво е 2,94 g/dl [1,82 mmol/l] в групата с даникопан в сравнение с 0,50 g/dl [0,31 mmol/l] в групата с плацебо. Разликата между групите на лечение е 2,44 g/dl [1,51 mmol/l] (95 % CI: 1,69 [1,05], 3,20 [1,99]); p < 0,0001). Даникопан също постига статистически значимо подобрение в сравнение с плацебо за всички 4 вторични крайни точки: дял на пациентите с повишение на Hgb с ≥ 2 g/dl [1,2 mmol/l] при липса на кръвопреливане (59,5% спрямо 0%, разлика в лечението: 46,9 [95% CI: 29,2; 64,7]; p < 0,0001), дял на пациентите с избягване на кръвопреливане (83,3% спрямо 38,1%, разлика в лечението: 41,7 [95 % CI: 22,7; 60,8]; p = 0,0004), промяна в скора по FACIT-умора (7,97 срещу 1,85, разлика в
лечението: 6,12 [95 % CI: 2,33; 9,91]; p = 0,0021) и промяна в абсолютния брой ретикулоцити
(-83,8 срещу 3,5, разлика в лечението: -87,2 [95 % CI: -117,7; -56,7]; p < 0,0001).
Допълнителните резултати на седмица 12 на база на всички рандомизирани пациенти (N = 86), съответстват на тези от първичния анализ за ефикасност (N = 63). Даникопан като допълнение към равулизумаб или екулизумаб превъзхожда плацебо като допълнение към равулизумаб или екулизумаб по отношение на първичната крайна точка и води до статистически значимо увеличение на Hgb спрямо изходното ниво до седмица 12 (вж. Таблица 2 и Фигура 1).
Даникопан също постига статистически значимо подобрение в сравнение с плацебо за всички 4 вторични крайни точки (вж. Таблица 2).
По време на 12-седмичния период на лечение 1, 14 от 57 (24,6%) пациенти в групата с добавяне на даникопан са получили повишение на дозата от 150 mg до 200 mg три пъти на ден. Четирима пациенти (2 рандомизирани на даникопан и 2 рандомизирани на плацебо) прекратяват лечението по време на период на лечение 1. Няма прекратили поради хемолиза.
Таблица 2: Анализ на първичните и вторичните крайни точки на седмица 12 (всички рандомизирани пациенти)
| Даникопан (добавен към равулизумаб или екулизумаб)N = 57 | Плацебо (добавен към равулизумаб или екулизумаб)N = 29 | |
| Промяна в нивото на хемоглобин (първична крайна точка) | ||
| Средна промяна от изходното ниво до седмица 12 (g/dl [mmol/l]) | 2,81 [1,74] | 0,46 [0,29] |
| Разлика в лечението* (95 % CI) | 2,35 [1,46] (1,63 [1,01], 3,06 [1,90]) | |
| Процент пациенти с повишение на хемоглобина от ≥ 2 g/dl [1,2 mmol/l] при липса на кръвопреливане | ||
| На седмица 12 (%) | 54,4 | 0 |
| Разлика в лечението** (95 % CI) | 47,5 (32,6; 62,4) | |
| Процент пациенти с избягване на кръвопреливане | ||
| През целия 12-седмичен период на лечение (%) | 78,9 | 27,6 |
| Разлика в лечението** (95 % CI) | 48,4 (31,8; 64,9) | |
| Промяна в скора по FACIT-умора | ||
| Средна промяна от изходното ниво до седмица 12 | 8,10 | 2,38 |
| Разлика в лечението* (95 % CI) | 5,72 (2,62; 8,83) | |
| Промяна в абсолютния брой на ретикулоцитите | ||
| Даникопан (добавен към равулизумаб или екулизумаб)N = 57 | Плацебо (добавен към равулизумаб или екулизумаб)N = 29 | |
| Средна промяна от изходното ниво до седмица 12 (109/l) | -92,5 | -0,8 |
| Разлика в лечението* (95 % CI) | -91,7 (-120,1; -63,4) | |
* Въз основа на модел със смесен ефект за многократни измервания.
** Разликата в процентите и свързаният 95 % CI са изчислени с помощта на метода на Miettinen и Nurminen, коригиран за факторите на стратификация.
Съкращения: CI = доверителен интервал; FACIT = Функционална оценка на терапията на хронични заболявания (Functional Assessment of Chronic Illness Therapy)
Фигура 1: Средна промяна в нивото на хемоглобина от изходното ниво до седмица 12 (всички рандомизирани пациенти)
Резултатите на седмица 24 са в съответствие с тези на седмица 12 и потвърждават поддържането на ефекта. При 55 пациенти с ПНХ, които са получавали даникопан в продължение на 24 седмици, средната промяна на Hgb по LS от изходното ниво до седмица 24 е 2,95 g/dl [1,83 mmol/l] (95 % CI: 2,42 [1,50]; 3,48 [2,16]), 69,1 % поддържат избягване на кръвопреливане до седмица 24 и 41,8 % имат повишение на Hgb от ≥ 2 g/dl [1,2 mmol/l] при липса на кръвопреливане на седмица 24. Тези пациенти също имат постоянно подобрение в скоровете по FACIT-умора, което се запазва до 24 седмици, средната промяна от изходното ниво е 6,19 (95 % CI: 4,10; 8,29).
Общо 80 пациенти са влезли в LTE, през който всички пациенти получават даникопан. Резултатите за ефикасност на седмица 72 са в съответствие с тези на седмица 12 и седмица 24. При пациентите, които получават даникопан в продължение на 72 седмици (N = 38), средната промяна на Hgb от изходното ниво до седмица 72 е 2,81 g/dl [1,74 mmol/l].
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучвания с Voydeya в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечение на ПНХ (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Даникопан се абсорбира бързо след перорално приложение, като средното време до максималната наблюдавана концентрация е около 3 часа след приема. Над дозовия диапазон от 200 mg до 800 mg, Cmax се увеличава по-малко от пропорционално на дозата, вероятно поради ограничената откъм разтворимост абсорбция. Когато даникопан се прилага с храна с високо съдържание на мазнини, AUC и Cmax са съответно приблизително 25 % и 93 % по-високи в сравнение със състоянието на гладно. Средното Tmax е сравнимо, когато даникопан се прилага след храна или на гладно, съответно приблизително 3,0 и 2,5 часа (вж. точка 4.2).
Даникопан има висок пермеабилитет и е субстрат на P-gp in vitro, но с ниско съотношение на ефлукс. Няма данни пероралната експозиция на даникопан да се повлиява от P-gp ефлукса в стомашно-чревния тракт. Даникопан не е субстрат на BCRP, OATP1B1 или OATP1B3.
Разпределение
Даникопан се свързва във висока степен с човешките плазмени протеини (91,5 % до 94,3 %) и се разпределя главно в плазмата със съотношение на цяла кръв към плазма средно AUC0-∞ от 0,545. Плазмените концентрации на даникопан изглежда намаляват, следвайки двуфазен модел след Tmax. Изчисленият привиден перорален обем на разпределение за човек с тегло 75 kg, като се използва популационния фармакокинетичен модел, е 168 l за Vc/F и 234 l за Vp/F (402 l общо), което предполага умерено разпределение на даникопан в периферните тъкани.
Биотрансформация
Даникопан се метаболизира в значителна степен (96 %) след перорално приложение чрез пътища на окисление, редукция и хидролиза, като амидната хидролиза се определя като основен път на елиминиране. Метаболизмът чрез CYP-медиирани механизми е минимален.
Елиминиране
След перорално приложение основният път на елиминиране е с изпражненията (приблизително 69 % от приложената доза в сравнение с приблизително 25 % от приложената доза в урината). В популационния фармакокинетичен (ФК) анализ при пациенти с ПНХ, които имат клинично значима EVH, t½ има изчислена средна стойност 7,91 часа.
Специални популации
Не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на даникопан въз основа на пол, възраст или раса въз основа на популационната ФК оценка.
Бъбречно увреждане
След перорално приложение на 200 mg даникопан при участници с тежка степен на бъбречно увреждане (eGFR < 30 ml/min/1,73 m2), степента на експозиция на даникопан (AUC) се повишава с приблизително 50 % в сравнение с пациенти с нормална бъбречна функция.
Бъбречната екскреция не е основният път за очистване на даникопан от организма, дори при пациенти с нормална бъбречна функция (вж. точка 4.2).
Чернодробно увреждане
Не се наблюдава значима разлика в експозицията на даникопан при участници с умерено чернодробно увреждане (клас B по Child-Pugh) в сравнение с участници с нормална чернодробна функция (вж. точка 4.2). Не са провеждани проучвания при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане (клас C по Child-Pugh).
Фармацевтични данни - Voydeya 50 mg + 100 mg
Ядро на таблетката
Лактоза монохидрат Целулоза, микрокристална Кроскармелоза натрий Натриев лаурилсулфат Магнезиев стеарат
Силициев диоксид, хидрофобен колоиден Хипромелозен ацетат сукцинат
Филмово покритие
Поли(винилов алкохол) Титанов диоксид (E171) Макрогол 4000
Талк
48 месеца в бутилка от полиетилен с висока плътност (HDPE) След първото отваряне на бутилката: 48 дни
2 години в блистери от поливинилхлорид (PVC)/полихлоротрифлуороетилен (PCTFE)/PVC
Бутилка
Бутилки от HDPE, съдържащи 90 филмирани таблетки, със сушител и запечатани – защитени от деца. Всяка опаковка съдържа 180 филмирани таблетки.
Налични са следните видове опаковки:
-
Опаковки, съдържащи 1 бутилка по 90 филмирани таблетки от 50 mg и 1 бутилка по
90 филмирани таблетки от 100 mg.
-
Опаковки, съдържащи 2 бутилки по 90 филмирани таблетки от 100 mg. Блистер
Блистер от PVC/PCTFE/PVC. Всяка опаковка съдържа 168 филмирани таблетки. Налични са следните видове опаковки:
-
Опаковка, съдържаща 4 блистер-карти тип „портфейл“ (защитени от деца), всяка съдържаща 21 филмирани таблетки от 50 mg и 21 филмирани таблетки от 100 mg.
-
Опаковка, съдържаща 4 блистер-карти тип „портфейл“ (защитени от деца), всяка съдържаща 42 филмирани таблетки от 100 mg.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.