Valtensin 160 mg film-coated tablets
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Valtensin 160 mg
Хипертония
Лечение на есенциална хипертония при възрастни.
Лечение на хипертония при деца и юноши на възраст от 6 до 18 години.
Пресен миокарден инфаркт
Лечение на клинично стабилни възрастни пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност или безсимптомна левокамерна систолна дисфункция след пресен (12 часа – 10 дни) миокарден инфаркт (вж. точки 4.4 и 5.1).
Сърдечна недостатъчност
Лечение на възрастни пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност, когато АСЕ инхибитори не се понасят, или при пациенти с непоносимост към бета-блокери, като допълваща терапия към терапията с АСЕ инхибитори, когато не е възможно да се използват минералкортикоидни рецепторни антагонисти (вж. точки 4.2, 4.4, 4.5 и 5.1).
Препоръчваната доза валсартан е 80 mg един път дневно. Антихипертензивният ефект е ясно изразен след 2 седмици, а максимален ефект се постига след 4 седмици. При пациенти, чието артериално налягане не се контролира адекватно, дозата може да бъде завишена до 160 mg и максимално до 320 mg.
Валтензин може да бъде прилаган едновременно с други антихипертензивни лекарствени средства (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1). Добавянето на диуретик, например хидрохлоротиазид, допълнително понижава артериалното налягане при тези пациенти.
При клинично стабилни пациенти лечението може да бъде започнато в рамките на 12 часа след миокардния инфаркт. След начална доза от 20 mg два пъти дневно дозата на валсартан трябва да се повиши до 40 mg, 80 mg и 160 mg два пъти дневно в следващите няколко седмици.
Началната доза се осигурява чрез 40 mg делими таблетки. Прицелната максимална доза е 160 mg два пъти дневно. Препоръчва се пациентите да достигнат доза от 80 mg два пъти дневно за две седмици след започване на лечението, а прицелната максимална доза от 160 mg два пъти дневно да се достигне за три месеца в зависимост от поносимостта на пациента. При поява на симптоматична хипотония или нарушение на бъбречната функция следва да се обсъди понижаване на дозата.
Валсартан може да се прилага при пациенти, лекувани с други средства за лечение на слединфарктни състояния, напр. тромболитици, ацетилсалицилова киселина, бета-блокери, статини и диуретици. Комбинацията с ACE инхибитори не се препоръчва (вж. точки 4.4 и 5.1).
Оценката на пациентите след миокарден инфаркт винаги трябва да включва оценка на бъбречната функция.
Сърдечна недостатъчностПрепоръчваната начална доза на валсартан е 40 mg два пъти дневно. Повишаването на дозата до 80 mg и 160 mg два пъти дневно трябва да се осъществява през интервали от най-малко две седмици, до най-високата доза в зависимост от поносимостта на пациента. Следва да се обсъди понижаване на дозата на включения в лечението диуретик. Максималната дневна доза, прилагана в клинични проучвания, е 320 mg в неколкократен прием.
Валсартан може да се прилага с други терапии за сърдечна недостатъчност. Тройната комбинация от ACE инхибитор, валсартан и бета-блокер или калий-съхраняващ диуретик обаче не се препоръчва (вж. точки 4.4 и 5.1). Оценката на пациенти със сърдечна недостатъчност винаги трябва да включва оценка на бъбречната функция.
Не се налага промяна в дозировката при пациенти в старческа възраст.
Бъбречно уврежданеНе се налага промяна в дозировката при възрастни пациенти с креатининов клирънс > 10 ml/min (вж. точки 4.4 и 5.2). При пациенти с бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2 едновременната употреба на валсартан с алискирен е противопоказана (вж. точка 4.3).
Захарен диабетПри пациенти със захарен диабет едновременната употреба на валсартан с алискирен е противопоказана (вж. точка 4.3).
Чернодробно уврежданеВалсартан е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и при пациенти с холестаза (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2). При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза, дозата на валсартан не трябва да превишава 80 mg.
Педиатрична популация Хипертония при децаДеца и юноши на възраст от 6 до 18 години
Началната доза е 40 mg веднъж дневно за деца с тегло под 35 kg и 80 mg веднъж дневно за тези с тегло 35 kg или повече. Дозата трябва да се коригира в зависимост от повлияването на артериалното налягане. Моля, вижте максималните дози, проучени в хода на клиничните изпитвания в таблицата по-долу.
Дози по-високи от описаните не са били проучвани и поради тази причина не се препоръчват.
| Тегло | Максимална доза, проучена в клиничните изпитвания |
| ≥ 18 kg до < 35 kg | 80 mg |
| ≥ 35 kg до < 80 kg | 160 mg |
| ≥ 80 kg до ≤ 160 kg | 320 mg |
Деца под 6-годишна възраст
Наличните данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2. Безопасността и ефикасността на валсартан при деца на възраст от 1 до 6 години не са установени.
Употребата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс < 30 ml/min и педиатрични пациенти, подложени на хемодиализа, не е проучена и поради тази причина не се препоръчва прилагането на валсартан при такива пациенти. Не се изисква коригиране на дозата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс > 30 ml/min. Бъбречната функция и нивата на серумния калий трябва да бъдат внимателно проследявани (вж. точки 4.4 и 5.2).
Употреба при педиатрични пациенти на възраст от 6 до 18 години с чернодробно уврежданеПодобно на възрастните пациенти, валсартан е противопоказан при педиатрични пациенти с тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и пациенти с холестаза (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2). Има ограничен клиничен опит с употребата на валсартан при педиатрични пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. При такива пациенти дозата на валсартан не трябва да превишава 80 mg.
Сърдечна недостатъчност и пресен миокарден инфаркт при децаВалтензин не се препоръчва за лечение на сърдечна недостатъчност или пресен миокарден инфаркт при деца и юноши под 18 години, поради липсата на данни за безопасността и ефикасността.
Начин на приложениеВалтензин може да се приема независимо от приема на храна и трябва да се приема с вода.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
-
Тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и холестаза.
-
Втори и трети триместър на бремеността (вж. точки 4.4 и 4.6).
-
Едновременната употреба на Валтензин с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).
Хиперкалиемия
Едновременната употреба с калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици, заместители на солта, калий съдържащи или други лекарствени продукти, които биха могли да повишат нивата на калий (хепарин и т.н.), не се препоръчва. Стойностите на калия трябва да се мониторират съответно.
Нарушена бъбречна функция
Понастоящем няма натрупан опит относно безопасната употреба при пациенти с креатининов клирънс < 10 ml/min и пациенти подложени на хемодиализа, поради тази причина валсартан трябва да се използва с повишено внимание при такива пациенти. Не се изисква коригиране на дозата при пациенти с креатининов клирънс > 10 ml/min (вж. точки 4.2 и 5.2). При пациенти с бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) е противопоказана едновременната употреба на ангиотензин рецепторни антагонисти (ARBs), включително валсартан или на инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (ACEIs) с алискирен (вж. точки 4.4 и 4.5).
Чернодробно увреждане
При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза, валсартан трябва да се използва с повишено внимание (вж. точки 4.2 и 5.2).
Пациенти с натриев и/или обемен дефицит
При пациенти с тежък натриев и/или обемен дефицит, като тези, които получават високи дози диуретици, в редки случаи след започване на терапия с валсартан, може да се появи сиптоматична хипотония. Натриевият и/или обемният дефицит трябва да се коригира преди започване на лечението с валсартан, например чрез намаляване на дозата на диуретиците.
Стеноза на бъбречна артерия
При пациенти с билатерална стеноза на бъбречните артерии или при стеноза на артерията на единствен бъбрек, безопасната употреба на валсартан не е установена. Краткосрочно приложение на валсартан при дванадесет пациенти с реновазална хипертония, вследствие на едностранна стеноза на бъбречната артерия, не води до значими промени в бъбречната хемодинамика, серумния креатинин или нивото на уреята в кръвта (BUN). Независимо от това други лекарства, които повлияват системата ренин-ангиотензин, могат да повишат стойностите на кръвната урея и серумния креатинин при пациенти с едностранна стеноза на бъбречната артерия, поради което се препоръчва проследяване на бъбречната функция при пациентите, лекувани с валсартан.
Бъбречна трансплантация
До този момент няма натрупан опит по отношение на безопасната употреба на валсартан при пациенти, при които скор е извършена бъбречна трансплантация.
Първичен хипералдостеронизъм
Пациентите с първичен хипералдостеронизъм не трябва да се лекуват с валсартан, тъй като тяхната система ренин-ангиотензин не е активирана.
Аортна и митрална клапна стеноза, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия Както при всички други вазодилататори е необходимо особено повишено внимание при
пациенти, страдащи от аортна или митрална стеноза или от обструктивна хипертрофична кардиомиопатия (ОХКМ).
Бременност
Не трябва да се започва лечение с ангиотензин II рецепторни блокери (AРБ) по време на бременност. Освен в случаите, когато продължителната терапия с AРБ се прецени като необходима, лечението на пациентки, които плануват бременност, трябва да бъде заменено с алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. При установяване на бременност лечението с AРБ трябва незабавно да се
преустанови и ако е подходящо да се започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).
Пресен миокарден инфаркт
Комбинацията на каптоприл и валсартан не показва допълнителна клинична полза; напротив, рискът от нежелани реакции се повишава в сравнение със съответните терапии (вж. точки 4.2 и 5.1). Поради това не се препоръчва комбинацията на валсартан и ACE инхибитор.
Необходимо е да се обърне особено внимание при започване на терапия при пациенти след миокарден инфаркт. Оценката на пациентите след прекаран миокарден инфаркт винаги трябва да включва оценка на бъбречната функция (вж. точка 4.2).
Употребата на валсартан при пациенти след миокарден инфаркт често води до понижаване на артериалното налягане, но обикновено не се налага преустановяване на лечението поради продължаваща симптоматична хипотония, ако се спазват инструкциите за дозиране (вж. точка 4.2).
Сърдечна недостатъчност
Рискът от нежелани лекарствени реакции, особено хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), може да се повиши, когато Валтензин се използва в комбинация с АСЕ инхибитор. При пациенти със сърдечна недостатъчност тройната комбинация от ACE инхибитор, бета блокер и Валтензин не показва клинична полза (вж. точка 5.1). Тази комбинация видимо повишава риска от нежелани събития и следователно не се препоръчва. Тройна комбинация от ACE инхибитор, минералкортикоиден рецепторен антагонист и валсартан също не се препоръчва. Тези комбинации трябва да се използват под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.
Необходимо е повишено внимание при започване на терапия при пациенти със сърдечна недостатъчност. Оценката на пациенти със сърдечна недостатъчност винаги трябва да включва оценка на бъбречната функция (вж. точка 4.2).
Употребата на Валтензин при пациенти със сърдечна недостатъчност често води до известно спадане на кръвното налягане, но прекъсване на терапията поради продължаваща симптоматична хипотония обикновено не е необходимо, при условие че се спазват инструкциите за дозиране (вж. точка 4.2).
При пациенти, чиято бъбречна функция може да зависи от активността на ренин ангиотензин алдостероновата система (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност), лечението с АСЕ инхибитори се свързва с олигурия и/или прогресираща азотемия и в редки случаи с остра бъбречна недостатъчност и/или смърт. Тъй като валсартан е ангиотензин II- рецепторен блокер, не може да се изключи възможна връзка на употребата на Валтензин с увреждане на бъбречната функция.
АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
Анамнеза за ангиоедем
При пациенти, лекувани с валсартан са докладвани случаи на ангиоедем, включително оток на ларинкса и глотиса, което води до обструкция на дихателните пътища и/или оток на лицето, устните, фаринкса и/или езика; някои от тези пациенти преди това са получавали ангиоедем от други лекарства, включително ACE инхибитори. При пациенти, които получат ангиоедем употребата на валсартан трябва незабавно да се преустанови и валсартан не трябва да се прилага повторно.
Двойно блокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS)
Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на RAAS чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).
Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане. АСЕ инхибитори и ангиотензин II- рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
Необходимо е повишено внимание при едновременно приложение на ARBs, включително валсартан, с други средства, блокиращи RAAS, като АСЕIs или алискирен (вж. точки 4.3 и 4.5).
Едновременната употреба на ангиотензин рецепторни антагонисти (ARBs), включително валсартан или на инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕIs) с алискирен при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) е противопоказана (вж. точки 4.3 и 4.5).
Педиатрична популация
Нарушена бъбречна функция
Употребата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс <30 ml/min и педиатрични пациенти, подложени на хемодиализа, не е проучена и поради тази причина не се препоръчва прилагането на валсартан при такива пациенти. Не се изисква коригиране на дозата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс > 30 ml/min (вж. точки 4.2 и 5.2). Бъбречната функция и нивата на серумния калий трябва да бъдат внимателно проследявани по време на лечението с валсартан, особено когато валсартан се прилага при наличие на други състояния (температура, дехидратация), които могат да предизвикат нарушение на бъбречната функция. При пациенти с бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) е противопоказана едновременната употреба на ангиотензин рецепторни антагонисти (ARBs), включително валсартан или на инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (ACEIs) с алискирен (вж. точки 4.3 и 4.5).
Нарушена чернодробна функция
Подобно на възрастните пациенти, валсартан е противопоказан при педиатрични пациенти с тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и пациенти с холестаза (вж. точки 4.3 и 5.2). Има ограничен клиничен опит с употребата на валсартан при педиатрични пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. При такива пациенти дозата на валсартан не трябва да превишава 80 mg.
Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат това лекарство.
Лекарственият продукт съдържа лецитин. Ако пациентът има свръхчувствителност към фъстъци или соя, това лекарство не трябва да се използва.
Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-системата (RAAS) с АRBs, АСЕIs или алискирен: При пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) e противопоказана (вж. точки 4.4 и 4.5) едновременната употреба на ангиотензин рецепторни антагонисти (ARBs), включително валсартан или на инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (ACEIs) с алискирен (вж. точки 4.3 и 4.4).
Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин ангиотензин - алдостероновата система (RAAS) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху RAAS (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).
Не се препоръчва едновременна употреба
Литий
Обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и токсичност са съобщени при едновременната употреба с ACE инхибитори. Поради липсата на опит от едновременна употреба на валсартан и литий, тази комбинация не се препоръчва. Препоръчва се внимателно следене на серумните нива на литий, ако се прецени, че комбинацията е необходима. Ако се прилага и диуретик се предполага, че рискът от литиева токсичност може да бъде допълнително повишен.
Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий или други субстанции, които биха могли да повишат нивата на калий
Ако се прецени, че е необходим лекарствен продукт, който засяга калиевите нива в комбинация с валсартан, препоръчва се следене на плазмените нива на калий.
Особено внимание се изисква при едновременна употреба
Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективни COX-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина > 3g/дневно и неселективни НСПВС
Когато ангиотензин ІІ рецепторните блокери се прилагат едновременно с НСПВС, може да се наблюдава отслабване на антихипертензивния ефект. Освен това, едновременната употреба на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти и НСПВС, може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция и повишаване на серумния калий. Поради това се препоръчва проследяване на бъбречната функция в началото на лечението, както и адекватна хидратация на пациента.
Други
При проучвания за лекарствено взаимодействие с валсартан не са установени клинично значими взаимодействия с валсартан или някое от следните вещества: циметидин, варфарин, фуроземид, дигоксин, атенолол, индометацин, хидрохлоротиазид, aмлодипин, глибенкламид.
Педиатрична популация
При лечение на хипертония при деца и юноши, при които често пъти има и подлежаща бъбречна патология, се препоръчва повишено внимание при едновременно прилагане на валсартан с други вещества, които потискат ренин-ангиотензин-алдостероновата система и могат да доведат до повишаване на нивата на серумния калий. Бъбречната функция и нивата на серумния калий трябва да бъдат внимателно проследявани.
Бременност
Употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRAs) не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. точка 4.4). Употребата на AIIRAs е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).
Eпидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на ACE инхибитори през първия триместър на бременността не са окончателни; независимо от това не може да се изключи леко повишение на риска. Въпреки, че няма контролирани епидемиологични данни за риска от AIIRAs, подобен риск може да съществува при този клас лекарства. Освен в случай че терапията с AIIRAs се преценява като много важна, пациентките, които плануват бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение с доказан профил на безопасност за употреба при бременност. При установяване на бременност, лечението с AIIRAs трябва да се преустанови незабавно и при необходимост да се започне алтернативна терапия.
Известно е, че експозицията на терапия с AIIRAs по време на втория и третия триместър на бременността, причинява фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция,
олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. също точка 5.3).
В случай на експозиция на AIIRAs след втория триместър на бременността се препоръчва ултразвукова проверка на бъбречната функция и черепа.
Новородени, чиито майки са приемали AIIRAs, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).
Кърмене
Поради липсата на данни относно употребата на валсартан по време на кърмене, приемът на валсартан не се препоръчва, а се предпочита алтернативно лечение с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородено или недоносено бебе.
Фертилитет
Валсартан няма нежелани ефекти върху репродуктивната способност на мъжки и женски плъхове при прием на перорални дози до 200 mg/kg/ден. Тази доза е 6 пъти по-висока от максималната препоръчвана доза при хора, определена на база mg/m2 (изчислението е за перорална доза от 320 mg/ден и 60-килограмов пациент).
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране. Трябва да се има предвид, че при шофиране и работа с машини е възможно понякога да настъпят замаяност или умора.
В контролирани клинични проучвания при възрастни пациенти с хипертония общата честота на нежелани реакции (НЛР) е сравнима с тази при плацебо и е в съгласие с фармакологичния профил на валсартан. Честотата на НЛР не е свързана с дозата или продължителността на лечението, а също така не показва връзка с пола, възрастта или расата.
Основани на клинични проучвания, постмаркетингов опит и лабораторни резултати НЛР са изброени по-долу съгласно системо-органната класификация.
Нежеланите реакции са подредени по честота, като най-честите са първи, според следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000), включително отделни съобщения. При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
За всички НЛР, съобщени от постмаркетинговия опит и лабораторните находки, не е възможно да се приложи никоя честота на НЛР и поради това те са упоменати с неизвестна честота.
-
Хипертония
Нарушения на кръвта и лимфната система С неизвестна честота Понижен хемоглобин, понижен хематокрит, неутропения,тромбоцитопения Нарушения на имунната система С неизвестна честота Свръхчувствителност, включително серумна болест Нарушения на метаболизма и храненето С неизвестна честота Повишен серумен калий, хипонатриемия Нарушения на ухото и лабиринта Нечести Световъртеж Съдови нарушения С неизвестна честота Васкулит Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения Нечести Кашлица Стомашно-чревни нарушения Нечести Коремна болка Хепатобилиарни нарушения С неизвестна честота Повишение на показателите за чернодробна функция, включителноповишаване на серумния билирубин Нарушения на кожата и подкожната тъкан С неизвестна честота Ангиоедем, обрив, сърбеж, булозен дерматит Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан С неизвестна честота Mиалгия Нарушения на бъбреците и пикочните пътища С неизвестна честота Бъбречна недостатъчност и увреждане, повишаване на серумниякреатинин Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение Нечести Умора Педиатрична популация
Хипертония
Антихипертензивният ефект на валсартан е оценен в хода на две рандомизирани, двойно-слепи клинични проучвания (всяко от които последвано от период на удължаване или от проучване) и едно открито проучване. Тези проучвания включват 711 педиатрични пациенти на възраст от
6 до под 18 години със или без хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), от които 560 пациенти приемат валсартан. С изключение на изолирани случаи на стомашно-чревни нарушения (като коремна болка, гадене, повръщане) и замаяност, не са установени значими различия във вида, честотата и тежестта на нежеланите реакции, наблюдавани при педиатрични пациенти на възраст от 6 до под 18 години и тези, съобщени преди това при възрастни пациенти.
Извършен е обобщен анализ на 560 педиатрични пациенти с хипертония (на възраст 6- 17 години), приемащи или монотерапия с валсартан [n=483] или комбинирана
антихипертензивна терапия, включваща валсартан [n=77]. От 560 пациенти 85 (15,2%) са били с ХБЗ (изходна GFR <90 ml/min/1,73 m2). Общо 45 (8,0%) пациенти са преустановили проучването поради нежелани събития. Общо 111 (19,8%) пациенти са получили нежелана лекарствена реакция (НЛР), с главоболие (5,4%), замаяност (2,3%) и хиперкалиемия (2,3%).
При пациентите с ХБЗ най-честите НЛР са хиперкалиемия (12,9%), главоболие (7,1%), повишение на креатинина в кръвта (5,9%) и хипотония (4,7%). При пациентите без ХБЗ най- честите НЛР са били главоболие (5,1%) и замаяност (2,7%). Нежеланите лекарствени реакции са наблюдавани по-често при пациенти, приемащи валсартан в комбинация с други антихипертензивни лекарства, в сравнение с валсартан самостоятелно.
Оценката на неврокогнитивните функции и развитието на педиатрични пациенти на възраст от 6 до 16 години, като цяло не показва някакво клинично значимо неблагоприятно повлияване при лечение с валсартан в продължание на една година.
В едно двойно-сляпо, рандомизирано проучване при 90 деца на възраст от 1 до 6 години, което е продължено като едногодишно открито проучване, са наблюдавани два смъртни случая и изолирани случаи на изразено повишаване на чернодробните трансаминази. Случаите са наблюдавани в популация със значими съпътстващи заболявания. Причинно-следствена връзка с употребата на валсартан не е установена. В друго проучване, в което са рандомизирани
75 деца на възраст от 1 до 6 години, не са наблюдавани значими повишения на чернодробните трансаминази, нито смъртни случаи при лечение с валсартан.
Хиперкалиемия се наблюдава по-често при деца и юноши на възраст от 6 до 18 години с подлежащо хронично бъбречно заболяване.
Профилът на безопасност, наблюдаван при контролирани клинични проучвания при възрастни пациенти след миокарден инфаркт и/или със сърдечна недостатъчност, се различава от цялостния профил на безопасност при пациенти с хипертония. Tова може да е свързано с придружаващото заболяване на пациента. НЛР, които настъпват при възрастни пациенти след миокарден инфаркт и/или при пациенти със сърдечна недостатъчност, са изброени по-долу:
-
Състояние след миокарден инфаркт и/или сърдечна недостатъчност (проучвания само при възрастни пациенти)
Нарушения на кръвта и лимфната система С неизвестна честота Тромбоцитопения Нарушения на имунната система С неизвестна честота Свръхчувствителност, включително серумна болест Нарушения на метаболизма и храненето Нечести Хиперкалиемия С неизвестна честота Повишен серумен калий, хипонатриемия Нарушения на нервната система Чести Замайване, зависещо от позата замайване Нечести Синкоп, главоболие Нарушения на ухото и лабиринта Нечести Световъртеж Сърдечни нарушения Нечести Сърдечна недостатъчност Съдови нарушения Нечести Хипотония, ортостатична хипотония С неизвестна честота Васкулит Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения Нечести Кашлица Стомашно-чревни нарушения Нечести Гадене, диария Хепатобилиарни нарушения С неизвестна честота Повишение на показателите за чернодробна функция Нарушения на кожата и подкожната тъкан Нечести Ангиоедем С неизвестна честота Обрив, сърбеж, булозен дерматит Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан С неизвестна честота Mиалгия Нарушения на бъбреците и пикочните пътища Чести Бъбречна недостатъчност и увреждане Нечести Остра бъбречна недостатъчност, повишаване на серумния креатинин С неизвестна честота Повишение на уреята в кръвта Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение Нечести Aстения, умора Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев”
№ 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.
-
Симптоми
Предозирането с валсартан може да причини изразена хипотония, която може да доведе до понижаване на яснотата на съзнанието, циркулаторен колапс и/или шок.
Лечение
Терапевтичните мерки зависят от времето на прием на лекарството и вида и тежестта на симптомите. От първостепенна важност е стабилизирането на циркулаторния статус.
В случай на хипотония пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и бързо да се предприеме заместване с обемозаместващи и солеви разтвори.
Малко вероятно е валсартан да бъде отстранен чрез хемодиализа.
Фармакологични свойства - Valtensin 160 mg
Фармакотерапевтична група: ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, самостоятелни ATC код: C09CA03
Валсартан е перорално активен, мощен и специфичен ангиотензин II (АТ II) aнтагонист. Той действа селективно върху AT1 рецепторния подтип, който е отговорен за познатите действия на ангиотензин ІІ. Повишените плазмени нива на ангиотензин II в резултат на AT1 рецепторната блокада с валсартан могат да стимулират неблокираните AT2 рецептори, което изглежда противодейства на ефекта на AT1 рецептора. Валсартан не проявява никаква частична агонистична активност към AT1 рецептора и има значително (около 20 000 пъти) по-голям афинитет към AT1 рецептора, отколкото към AT2 рецептора. Валсартан не се свързва и не блокира рецептори на други хормони или йонни канали, за които е известно, че са важни в сърдечно-съдовата регулация.
Валсартан не инхибира AСE (известен и като кининаза II), който превръща ангиотензин I в ангиотензин II и разгражда брадикинина. Тъй като нямат ефект върху ACE и не засилват действието на брадикинин или субстанция P, малко вероятно е антагонистите на ангиотензин II да са свързани с кашляне. В клинични проучвания, където валсартан е сравнен с ACE инхибитор, честотата на суха кашлица е значително (P < 0,05) по-малка при пациенти, лекувани с валсартан, отколкото при лекуваните с ACE инхибитор (2,6 % срещу 7,9 % респективно). В клинични проучвания при пациенти с анамнеза за суха кашлица по време на лечение с ACE инхибитор, 19,5 % от проучваните лица, получаващи валсартан, и 19,0 % от тези получаващи тиазиден диуретик имат кашлица, в сравнение с 68,5 % от лицата, лекувани с ACE инхибитор (P < 0,05).
Хипертония
Приложението на валсартан при пациенти с хипертония води до понижаване на артериалното налягане без повлияване на пулсовата честота.
При повечето пациенти, след еднократен перорален прием, началото на антихипертензивното действие настъпва е в рамките на 2 часа, а пикът на понижаването на артериалното налягане се достига в рамките на 4 - 6 часа. Антихипертензивният ефект продължава над 24 часа след приема. При многократно прилагане реален антихипертензивен ефект е налице в рамките на
2 седмици, а максималният ефект се постига в рамките на 4 седмици и се поддържа в хода на дългосрочна терапия. Значимо допълнително понижение на артериалното налягане се постига при комбинация с хидрохлоротиазид.
Внезапното преустановяване на лечението с валсартан не се свързва с rebound-хипертония или с други нежелани клинични събития.
При пациенти с хипертония и диабет тип 2 с микроалбуминурия е отчетено, че валсартан
намалява отделянето на албумин в урината. Проучването MARVAL (Намаляване на микроалбуминурията с валсартан (Micro Albuminuria Reduction with Valsartan)) оценява намаляването на отделянето на албумин в урината (UAE) с валсартан (80 - 160 mg/ден) в сравнение с амлодипин (5 - 10 mg/ден), при 332 пациенти с диабет тип 2 (средна възраст:
58 години; 265 мъже), с микроалбуминурия (валсартан: 58 µg/min; амлодипин: 55,4 µg/min), с нормално или високо артериално налягане и със запазена бъбречна функция (серумен креатинин < 120 µmol/l). След 24 седмици, UAE е намалено (p < 0,001) с 42 % (-24,2 µg/min; 95 % CI: -40,4 дo -19,1) с валсартан и приблизително 3 % (-1,7 µg/min; 95 % CI: -5,6 дo 14,9) с амлодипин, независимо от сходната степен на понижение на артериалното налягане в двете групи.
Проучването Намаляване на протеинурията с валсартан (DROP) изследва допълнително ефикасността на валсартан при редуциране на UAE при 391 пациенти с хипертония (АН=150/88 mmHg) с диабет тип 2, албуминурия (средна стойност = 102 µg/min;
20 - 700 µg/min) и запазена бъбречна функция (среден серумен креатинин = 80 µmol/l). Пациентите са рандомизирани на една от 3-те дози валсартан (160, 320 и 640 mg/ден) и лекувани в продължение на 30 седмици. Целта на проучването е да установи оптималната доза валсартан за редуциране на UAE при пациенти с хипертония и диабет тип 2. След 30 седмици процентната промяна в UAE е значително намалена с 36 % от изходната стойност с валсартан 160 mg (95 % CI: 22 дo 47 %) и с 44 % с валсартан 320 mg (95 %CI: 31 дo 54 %). Направено е заключение, че 160 - 320 mg валсартан води до клинично значими редукции на UAE при пациенти с хипертония и диабет тип 2.
Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial - текущо глобално изпитване за крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D (Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.
ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и диабетна нефропатия.
Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно- съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията. Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.
АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип 2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване, предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете.
Проучването е прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни последици. Както сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо.
Пресен миокарден инфаркт
Проучването Валсартан при остър миокарден инфаркт (VALsartan In Acute myocardial iNfаrcTion) (VALIANT) е рандомизирано контролирано, многонационално, двойно-сляпо проучване при 14 703 пациенти с остър миокарден инфаркт и признаци, симптоми или радиологични данни за застойна сърдечна недостатъчност и/или данни за левокамерна систолна дисфункция (проявена като фракция на изтласкване ≤ 40 % чрез радионуклидна вентрикулография или ≤ 35 % чрез ехокардиография или вентрикулна контрастна
ангиография). Пациентите са рандомизирани спрямо валсартан, каптоприл или комбинация от двата лекарствени продукта в рамките на 12 часа до 10 дни след началото на симптомите на миокарден инфаркт. Средният период на лечение е две години. Първичната крайна точка е времето на настъпване на смърт поради всякакви причини (обща смъртност).
Валсартан е също толкова ефективен, колкото каптоприл по отношение на намаляването на общата смъртност след миокарден инфаркт. Общата смъртност е подобна в групите с валсартан (19,9 %), каптоприл (19,5 %) и валсартан + каптоприл (19,3 %). Комбинацията на валсартан с каптоприл не добавя допълнителна полза спрямо лечението само с каптоприл. Няма разлика между валсартан и каптоприл по отношение на общата смъртност в зависимост от възрастта, пола, расата, изходните терапии или основното заболяване. Валсартан е ефективен и в удължаване на времето до, и в редуциране на сърдечно-съдовата смъртност, хоспитализации по повод на сърдечна недостатъчност, повторен миокарден инфаркт, реанимирано спиране на сърцето и нефатален инсулт (вторична съставна крайна точка).
Профилът на безопасност на валсартан съответства на клиничното протичане при пациентите, лекувани след прекаран миокарден инфаркт. По отношение на бъбречната функция е наблюдавано удвояване на серумния креатинин при 4,2 % oт пациентите, лекувани с валсартан, 4,8 % oт пациентите, лекувани с валсартан + каптоприл и 3,4 % oт пациентите, лекувани с каптоприл. Прекъсване, поради различни видове бъбречна дисфункция, настъпват при 1,1 % oт пациентите, лекувани с валсартан, 1,3 % пациентите, лекувани с валсартан + каптоприл и 0,8 % oт пациентите, лекувани с каптоприл. Оценка на бъбречната функция трябва да бъде включена в общата оценка на пациентите, прекарали миокарден инфаркт.
Няма разлика в смъртност по всякаква причина, сърдечно-съдовата смъртност и заболеваемост, когато се прилагат бета-блокери едновременно с комбинацията валсартан + каптоприл, само валсартан или само каптоприл. Независимо от лечението смъртността е по-ниска в групата на пациентите лекувани с бета-блокер, което показва, че познатата полза от бета-блокерите при тази популация се потвърждава в това проучване.
Сърдечна недостатъчност
Val-HeFT е рандомизирано, контролирано, многонационално клинично проучване на валсартан, сравнен с плацебо върху заболеваемостта и смъртността при 5 010 пациенти със сърдечна недостатъчност с NYHA клас II (62 %), III (36 %) и IV (2 %), получаващи обичайна терапия с левокамерна ФИ < 40 % и левокамерен вътрешен диастолен диаметър (LVIDD)
> 2,9 cm/m2. Основната терапия включва ACE инхибитори (93 %), диуретици (86 %), дигоксин (67 %) и бета-блокери (36 %). Средната продължителност на проследяването е приблизително две години. Средната дневна доза на валсартан във Val-HeFT е 254 mg. Проучването има две първични крайни точки: обща смъртност (време до настъпване на смъртта) и съставна смъртност и заболеваемост от сърдечна недостатъчност (време до първото болестно събитие), дефинирани като смърт, внезапна смърт с реанимация, хоспитализация по повод на сърдечна нeдостатъчност или приложение на венозни инотропни или вазодилататорни средства за четири или повече часа без хоспитализация.
Смъртността по всички причини е подобна в групите (p = NS) с валсартан (19,7 %) и плацебо (19,4 %). Първичната полза е 27,5 % (95 % CI: 17 дo 37 %) намаляване на риска за времето до първата хоспитализация по повод на сърдечна недостатъчност (13,9 % спрямо 18,5 %).
Резултати, изглеждащи в полза на плацебо (съставната смъртност и заболеваемостта е 21,9 % с плацебо спрямо 25,4 % в групата с валсартан), са наблюдавани при пациентите, приемащи тройна комбинация от ACE инхибитор, бета-блокер и валсартан.
В подгрупата на пациентите, които не приемат ACE инхибитор (n = 366), ползите по отношение на заболеваемостта са най-големи. В тази подгрупа смъртността по всички причини е значително намалена с валсартан, в сравнение с плацебо с 33 % (95 % CI: –6 % дo 58 %) (17,3 % валсартан спрямо 27,1 % плацебо) и съставната смъртност и рискът за заболеваемост са значително намалени с 44 % (24,9 % валсартан спрямо 42,5 % плацебо).
При пациенти, които приемат ACE инхибитор без бета-блокер, смъртността по всички причини е подобна (p = NS) в групите с валсартан (21,8 %) и плацебо (22,5 %). Съставната смъртност и рискът за заболеваемост са значително намалени с 18,3 % (95 % CI: 8 % до 28 %) с валсартан в сравнение с плацебо (31,0 % спрямо 36,3 %).
В общата популация на Val-HeFT пациентите, лекувани с валсартан, показват в сравнение с плацебо значимо подобрение на класа по NYHA, признаците и симптомите на сърдечна
недостатъчност, включително диспнея, умора, отоци и хрипове. Пациентите, приемащи валсартан имат по-добро качество на живот в сравнение с приемащите плацебо, което се демонстрира чрез скалата на Minnesota Living with Heart Failure Quality of Life от изходното ниво до крайната точка на проучването. При пациентите, лекувани с валсартан, значимо се повишава фракцията на изтласкване и значимо се понижава LVIDD от изходното ниво до крайната точка по време на проучването в сравнение с плацебо.
Педиатрична популация
Хипертония
Антихипертензивният ефект на валсартан е оценен в хода на четири рандомизирани, двойно- слепи клинични проучвания при 561 педиатрични пациенти на възраст от 6 до 18 години и 165 педиатрични пациенти на възраст от 1 до 6 години. Нарушения на бъбреците и пикочните
пътища и затлъстяване са най-честите подлежащи медицински състояния, които допринасят за развитието на хипертония при децата, включени в проучванията.
Клиничен опит при деца на или над 6-годишна възраст
В едно клинично проучване, включващо 261 хипертензивни пациенти на възраст от 6 до 16 години, пациентите с тегло < 35 kg получават 10, 40 или 80 mg валсартан дневно под
формата на таблетки (ниска, средна и висока доза), а пациентите с тегло 235 kg получават 20, 80 или 160 mg валсартан дневно под формата на таблетки (ниска, средна и висока доза). В края на втората седмица валсартан води до дозозависимо понижение, както на систолното, така и на диастолното налягане. Трите дози валсартан (ниска, средна и висока) значимо понижават систолното налягане съответно с 8, 10 и 12 mm Hg спрямо изходните стойности. Пациентите са повторно рандомизирани да продължат да приемат същите дози валсартан или да преминат на плацебо. При пациентите, които продължават да приемат средна и висока доза валсартан систолното налягане е средно с 4 и 7 mmHg по-ниско отколкото при пациентите на лечение с плацебо. При пациентите, приемащи ниска доза валсартан, систолното налягане е подобно на това при пациентите на лечение с плацебо. Дозозависимият антихипертензивен ефект на валсартан е налице при всички демографски субгрупи.
В едно друго клинично проучване, включващо 300 педиатрични пациенти с хипертония на възраст от 6 до 18 години, определени пациенти са рандомизирани да приемат валсартан или еналаприл в продължение на 12 седмици. Децата с тегло между 18 kg и <35 kg приемат 80 mg валсартан или 10 mg еналаприл; тези с тегло между 35 kg и < 80 kg приемат 160 mg валсартан или 20 mg еналаприл; а тези с тегло ≥ 80 kg приемат 320 mg валсартан или 40 mg еналаприл.
Понижението на систолното налягане е сравнимо между пациентите приемащи валсартан
(15 mm Hg) и еналаприл (14 mmHg) (р-стойност за не по-малка ефикасност < 0,0001). Подобни резултати се наблюдават и за диастолното артериално налягане, понижение с 9,1 mmHg и с
8,5 mmHg съответно с валсартан и с еналаприл.
В трето, открито клинично проучване, включващо 150 педиатрични пациенти с хипертония на възраст от 6 до 17 години, лекуваните пациенти (систолично ВР ≥ 95-ти персентил за възраст, пол и височина) приемат валсартан в продължение на 18 месеца, за да се оценят безопасността и поносимостта. От 150-те пациенти, участващи в това проучване, 41 пациенти приемат също съпътстващи антихипертензивни лекарства. Дозата на пациентите се определя въз основа на групирането им по тегло за начални и поддържащи дози. Пациенти с тегло ≥ 18 до <35 kg,
≥35 до <80 kg и ≥ 80 до <160 kg приемат 40 mg, 80 mg и 160 mg и дозите се титрират съответно до 80 mg, 160 mg и 320 mg след една седмица. Половината от включените пациенти (50,0%, n=75) са с ХБЗ, като 29,3% (44) от пациентите са с ХБЗ стадий 2 (GFR 60-89 ml/min/1,73 m2) или стадий 3 (GFR 30-59 ml/min/1.73 m2). При всички пациенти средното намаляване на систолното кръвно налягане е 14,9 mmHg (изходно ниво 133,5 mmHg), при пациенти с ХБЗ е 18,4 mmHg (изходно ниво 131,9 mmHg) и при пациенти без ХБЗ е 11,5 mmHg (изходно ниво 135,1 mmHg). Процентът на пациентите, постигнали цялостен контрол на ВР (систолично и диастолично ВР <95-ти персентил), е малко по-висок в групата на ХБЗ (79,5%) в сравнение с групата, която е без ХБЗ (72,2%).
Клиничен опит при деца под 6-годишна възраст
Проведени са две клинични проучвания при пациенти на възраст от 1 до 6 години, съответно с 90 и 75 пациенти. В проучванията не са включени деца под 1 година. В първото проучване, ефикасността на валсартан е доказана спрямо плацебо, но не е демонстриран дозозависим клиничен отговор. Във второто проучване, по-високите дози на валсартан са свързани с по- голямо понижение на артериалното налягане, но тенденцията за дозозависим клиничен отговор не постига статистическа значимост и разликата спрямо лечението с плацебо е несигнификантна. Поради тези несъответствия, валсартан не се препоръчва за употреба в тази възрастова група (вж. точка 4.8).
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с валсартан във всички подгрупи на педиатричната популация със сърдечна недостатъчност и сърдечна недостатъчност след пресен миокарден инфаркт.
Вижте точка 4.2 за информация относно педиатричната употреба.
Абсорбция:
След перорално приложение само на валсартан, пиковите плазмени концентрации на валсартан се достигат за 2 - 4 часа. Средната абсолютна бионаличност е 23 %. Храната намалява експозицията (измерена чрез AUC) на валсартан с около 40 %, а пиковата плазмена концентрация (Cmax) с около 50 %, въпреки че около 8 часа след приема плазмените концентрации на валсартан са подобни в групите на прием след нахранване и на гладно. Това понижение на AUC, обаче не се придружава от клинично значимо намаляване на терапевтичния ефект, поради което валсартан може да се дава със или без храна.
Разпределение:
Обемът на разпределение на валсартан при състояние на насищане след интравенозно приложение е около 17 литра, което показва, че валсартан не се разпределя екстензивно в тъканите. Валсартан е в голяма степен свързан със серумните протеини (94 – 97 %), предимно със серумния албумин.
Биотрансформация:
Валсартан не се биотрансформира в голяма степен, тъй като само около 20 % от дозата се открива като метаболити. В плазмата е установен хидроксиметаболит в ниски концентрации (по-малко от 10 % от AUC на валсартан). Този метаболит е фармакологично неактивен.
Екскреция:
Валсартан показва мултиекспоненциална кинетика на разпад (t½ α < 1 час и t½ β около 9 часа). Валсартан се елиминира предимно чрез билиарна екскреция с фекалиите (около 83 % oт дозата) и от бъбреците чрез урината (около 13 % oт дозата), главно като непроменено лекарство. След интравенозно приложение, плазменият клирънс на валсартан е около 2 l/h и неговият бъбречен клирънс е 0,62 l/h (около 30 % oт общия клирънс). Полуживотът на валсартан е 6 часа.
При пациенти със сърдечна недостатъчност:
Средното време за достигане на пикови концентрации и времето на полуживот на валсартан при пациенти със сърдечна недостатъчност са подобни на тези, наблюдавани при здрави доброволци. AUC и Cmax стойностите на валсартан са почти пропорционални с повишаване на дозата над клиничния дозов интервал (40 дo 160 mg два пъти дневно). Средният фактор на натрупване е около 1,7. Привидният клирънс на валсартан след перорално приложение е приблизително 4,5 l/h. Възрастта не засяга привидния клирънс при пациенти със сърдечна недостатъчност.
Специални групи пациенти
Хора в старческа възраст
При някои пациенти в старческа възраст е наблюдавано малко по-високо общо разпределение на валсартан в сравнение с младите пациенти. Tова обаче няма доказана клинична значимост.
Нарушена бъбречна функция
Както се очаква за вещество, чийто бъбречен клирънс е отговорен само за 30 % от общия плазмен клирънс, не е отчетена корелация между бъбречната функция и общото разпределение на валсартан. Поради тази причина не се налага коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (креатининов клирънс > 10 ml/min). Липсват данни за безопасна употреба при пациентите с креатининов клирънс < 10 ml/min и при провеждащите диализа, поради което валсартан трябва да се употребява с повишено внимание при тези пациенти (вж. точки 4.2
и 4.4). Валсартан се свързва с плазмените протеини във висока степен и няма вероятност да бъде отстранен чрез диализа.
Чернодробно увреждане
Приблизително 70 % от абсорбираната доза се елиминира в жлъчката, главно в непроменена форма. Валсартан не претърпява значима биотрансформация. Удвояване на експозицията (AUC) е наблюдавана при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане, в сравнение със здрави хора. Не е наблюдавана обаче корелация между плазмената концентрация на валсартан и степента на чернодробна дисфункция. Валсартан не е проучен при пациенти с тежка чернодробна дисфункция (вж. точки 4.2, 4.3 и 4.4).
Педиатрична популация
В едно проучване с 26 педиатрични пациенти с хипертония (на възраст от 1 до 16 години), при еднократно прилагане на валсартан под формата на суспензия (средно: 0,9 до 2 mg/kg, максимална доза 80 mg), клирънсът (литри/час/kg) на валсартан е сравним между отделните възрасти от 1 до 16 години и подобен на този при възрастни пациенти, приемащи същите дози.
Нарушена бъбречна функция
Употребата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс <30 ml/min и педиатрични пациенти, подложени на хемодиализа, не е проучена и поради тази причина не се препоръчва прилагането на валсартан при такива пациенти. Не се изисква коригиране на дозата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс > 30 ml/min. Бъбречната функция и нивата на серумния калий трябва да бъдат внимателно проследявани (вж. точки 4.2 и 4.4).
Фармацевтични данни - Valtensin 160 mg
Лактоза монохидрат Микрокристална целулоза Кроскармелоза натрий Повидон K29-K32
Талк
Магнезиев стеарат
Колоиден безводен силициев диоксид
Съдържание на филмовото покритие:
Поливинилов алкохол Талк
Титанов диоксид Макрогол 3350 Лецитин
Жълт железен оксид – в таблетките от 160 mg Червен железен оксид - в таблетките от 80 mg
По 7 таблетки в блистер, по 4 блистера в кутия. По 14 таблетки в блистер, по 2 блистера в кутия. По 6 таблетки в блистер , по 5 блистера в кутия.