Ropuido 10 mg film - coated tablets

Лечение на хиперхолестеролемия

Възрастни, юноши и деца на възраст 6 години или повече с първична хиперхолестеролемия (тип IIа включително хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия) или смесена дислипидемия (тип IIb) като допълнение към диетата, когато резултатът от диетата и други нефармакологични лечения (напр. физически упражнения, намаляване на теглото) не е задоволителен.

Възрастни, юноши и деца на възраст 6 години или повече с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия като допълнение към диетата и други липидо-понижаващи лечения (напр. LDL афереза) или когато това лечение не е подходящо.

Предотвратяване на сърдечносъдови събития

Предотвратяване на сериозни сърдечносъдови събития при пациенти, за които е установен висок риск от първо сърдечносъдово събитие (вж. точка 5.1), като допълнение към коригирането на други рискови фактори.

Преди започване на лечението пациентът трябва да бъде поставен на стандартна диета за понижаване на холестерола, която трябва да продължи по време на лечението. Дозата трябва да се определи индивидуално в зависимост от целта на лечението и повлияването на пациента, като се използват съвременните насоки на консенсуса.

Ропуидо може да се прилага по всяко време на деня със или без храна.

Лечениена хиперхолестеролемия

Препоръчителната начална доза е 5 или 10 mg перорално веднъж дневно, както при пациенти, които не са приемали статини, така и при пациенти, преминали от друг ихибитор на HMG-CoA редуктазата. При избора на начална доза трябва да се вземат предвид нивото на холестерола на всеки отделен пациент и бъдещия сърдечносъдов риск, както и потенциалния риск от нежелани реакции (вж. по-долу). При необходимост дозата може да се коригира, като се премине на следващото дозово ниво след 4 седмици (вж. точка 5.1). Предвид повишената честота на докладване на нежелани реакции при доза от 40 mg в сравнение с по-ниски дози (вж. точка 4.8), окончателно титриране до максималната доза от 40 mg трябва да се обмисля само при пациенти с тежка хиперхолестеролемия с висок сърдечносъдов риск (особено при тези с фамилна хиперхолестеролемия), които целта на лечението при 20 mg не се постига и при които ще се извършва рутинно проследяване (вж. точка 4.4). При започване на лечение с доза 40 mg се препоръчва постоянно наблюдение на пациента от специалист.

Предотвратяване на сърдечносъдови събития

В проучването върху намаляване на риска от сърдечносъдови събития, използваната доза е била 20 mg дневно (вж. точка 5.1).

Педиатрична популация

Използването в педиатричната популация трябва да се извършва само от специалисти.

Деца и юноши от 6 до 17 години (етап <II-V поTanner)

Хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия

При деца и юноши с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия обичайната начална доза е 5 mg дневно.

• При деца на възраст от 6 до 9 години с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия обичайният дозов диапазон е 5-10 mg перорално веднъж дневно. Безопасността и ефикасността на дози по-големи от 10 mg не са проучвани при тази популация.

• При деца на възраст от 10 до 17 години с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия обичайният дозов диапазон е 5-20 mg перорално веднъж дневно. Безопасността и ефикасността на дози по-големи от 20 mg не са проучвани при тази популация.

Увеличението на дозата трябва да се извършва в зависимост от индивидуалния отговор и поносимостта при педиатрични пациенти, както е препоръчано от препоръките за лечение на деца (вж. точка 4.4). Децата и юношите трябва да бъдат поставени на стандартна диета за понижаване на холестерола преди започване на лечението с розувастатин; тази диета трябва да продължи по време на лечението с розувастатин.

Хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия

При деца на възраст от 6 до 17 години с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия препоръчителната максимална доза е 20mgведнъж дневно.

Препоръчва се начална доза от 5 до 10 mg веднъж дневно, в зависимост от възрастта, теглото и предишното използване на стативи. Увеличението до максималната доза от 20 mg веднъж дневно трябва да се извършва в зависимост от индивидуалния отговор и поносимостта при педиатрични пациенти, както е препоръчано от препоръките за лечение на деца (вж. точка 4.4). Децата и юношите трябва да бъдат поставени на стандартна диета за понижаване на холестерола преди започване на лечението с розувастатин; тази диета трябва да продължи по време на лечението с розувастатин.

Опитът с други дози, различни от 20 mg, е ограничен при тази популация.

Таблетката от 40 mg не е подходяща за използване при педиатрични пациенти.

Деца под 6-годишна възраст

Безопасността и ефикасността при употреба при деца на възраст под 6 години не са проучени. Ето защо Ропуидо не се препоръчва за употреба при деца на възраст под 6 години.

Употреба при пациенти в старческа възраст

При пациенти > 70 години се препоръчва начална доза от 5 mg (вж. точка 4.4). Не е необходимо друго коригиране на дозата във връзка с възрастта.

Дозировка при пациенти с бъбречна недостатъчност

Не е необходима корекция на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане. Препоръчителната начална доза при пациенти с умерено бъбречно увреждане е 5 mg (креатининов клирънс <60 ml/min). Дозата от 40 mg е противопоказана при пациенти с умерено бъбречно увреждане. Използването на Ропуидо при пациенти с тежко бъбречно увреждане е противопоказано за всички дози (вж. точки 4.3 и 5.2).

Дозировка при пациенти с чернодробно увреждане

Не е наблюдавано увеличение на системната експозиция на розувастатин при пациенти с резултати от 7 или по-ниски по скалата на Child-Pugh. Повишена системна експозиция обаче е наблюдавана при пациенти с резултати от 8 и 9 по скалата на Child-Pugh (вж. точка 5.2). При тези пациенти трябва да се има предвид оценката на бъбречната функция (вж. точка 4.4). Няма опит при пациенти с резултати над 9 по скалата на Child-Pugh. Ропуидо е противопоказан при пациенти с активно чернодробно заболяване (вж. точка 4.3).

Раса

Повишена системна експозиция е наблюдавана при пациенти от азиатската раса (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2). Препоръчителната начална доза за пациенти от азиатски произход е 5 mg. Доза от 40 mg е противопоказана при тези пациенти.

Генетични полиморфизми

Известни са специфични видове генетични полиморфизми, които могат да доведат до повишена експозиция на розувастатин (вж. точка 5.2). При пациенти, за които е известно, че имат такива специфични видове полиморфизми, се препоръчва по-ниска дневна доза на Ропуидо.

Дозировка при пациенти с предразполагащи фактори за развитие на миопатия Препоръчителната начална доза при пациенти с предразполагащи фактори за развитие на миопатия е 5 mg (вж. точка 4.4).

При някои от тези пациенти дозата от 40 mg е противопоказана (вж. точка 4.3)

Едновременно лечение

Розувастатин е субстрат на различни транспортни протеини (напр. ОАТР1В1 и BCRP). Рискът от миопатия (включително рабдомиолиза) се увеличава, когато Ропуидо се прилага едновременно с някои лекарствени продукти, които могат да повишат плазмената концентрация на розувастатин поради взаимодействия с тези транспортни протеини (напр. циклоспорин и някои протеазни инхибитори, включително комбинации от ритонавир с атазанавир, лопинавир и/или типранавир; вж. точки 4.4 и 4.5). Когато е възможно, трябва да се обмисли приложението на алтернативни лекарства, и, ако е необходимо, да се помисли за временно преустановяване на лечението с Ропуидо. В ситуации, при които едновременно приложение на тези лекарствени продукти с Ропуидо е неизбежно, трябва да се обмислят внимателно ползата и рискът от едновременното лечение, както и коригиране на дозата на Ропуидо (вж. точка 4.5)

За перорално приложение.

Ропуидо е противопоказан:

• При пациенти със свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• При пациенти с активно чернодробно заболяване, включително неуточнено, персистиращо повишение на серумните трансаминази и всяко повишение на серумната трансаминаза над 3 пъти над горната граница на нормата (ULN).

• При пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min). При пациенти с миопатия.

• При пациенти, приемащи едновременно циклоспорин.

• По време на бременност, кърмене и при жени с детероден потенциал, които не използват подходящи контрацептивни мерки.

Дозата от 40 mg е противопоказана при пациенти с предразполагащи фактори за развитие на миопатия/рабдомиолиза. Такива фактори включват:

• умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс <60 ml/min)

• хипотиреоидизъм

• персонална или фамилна анамнеза за наследствени мускулни заболявания

• анамнеза за мускулна токсичност с друг индуктор на HMG-CoA редуктазата или фибрат - злоупотреба с алкохол

• ситуации, при които може да възникне повишаване в плазмените нива

• пациенти от азиатската раса

• едновременна употреба на фибрати.

(вж. точки 4.4,4.5 и 5.2)

Тежки кожни нежелани реакции

При лечение с розувастатин се съобщава за тежки кожни нежелани реакции, включващи синдром наStevensJohnson(SJS)и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми(DRESS),които може да са животозастрашаващи или с летален изход. При предписването на лекарствения продукт пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите на тежки кожни реакции и да бъдат наблюдавани с повишено внимание. Ако се появят признаци и симптоми, показателни за тази реакция, приложението на Ропуидо трябва незабавно да се преустанови и да се обмисли алтернативно лечение.

Ако пациентът е развил сериозна реакция, като напримерSJSилиDRESSпри употребата на Ропуидо. лечението с Ропуидо не трябва никога да се подновява при този пациент.

Ефекти върху бъбреците

При пациенти, лекувани с високи дози Ропуидо, по-специално 40 mg, е наблюдавана протеинурия, установена при изследване с тест-ленти, предимно от тубуларен произход, и, в повечето случаи, с преходен или интермитентен характер. Протеинурията не е доказана като прогностична за остро или прогресивно бъбречно заболяване (вж. точка 4.8). Съобщената честота на сериозни бъбречни събития в пост-маркетинговия период е по-висока при доза от 40 mg. Трябва да се обмисли оценка на бъбречната функция по време на рутинно проследяване на пациентите, лекувани с доза от 40 mg.

Ефекти върху скелетната мускулатура

Ефекти върху скелетната мускулатура, например миалгия, миопатия и рядко рабдомиолиза, са съобщавани при пациенти, лекувани с Ропуидо с всички дози и по-специално с дози > 20 mg. Много редки случаи на рабдомиолиза са съобщавани при употребата на езетимиб в комбинация с инхибитори на HMG-CoA редуктазата. Фармакодинамично взаимодействие не може да бъде изключено (вж. точка 4.5) и трябва да се внимава при комбинираната им употреба. Както и при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, съобщената честота на свързаната с Ропуидо рабдомиолиза в пост-маркетинговата употреба е по-висока при доза 40 mg.

Измерване на креатин киназата

Креатин киназата (СК) не трябва да се измерва след физическо натоварване или при наличието на друга вероятна причина за нейното увеличение, което може да затрудни тълкуването на резултатите. Ако нивата на СК са значително повишени в началото (> 5 пъти горната граница на нормата) необходимо е да се извършва изследване за потвърждаване на резултата в рамките на 5-7 дни. Ако повторното изследване потвърди изходното ниво на СК >5 пъти горната граница на нормата, лечението не трябва да се започва.

Преди лечението

Ропуидо, както и при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, трябва да се предписва с повишено внимание при пациенти с предразполагащи фактори за развитие на миопатия/рабдомиолиза. Такива фактори включват:

• бъбречно увреждане

• хипотиреоидизъм

• персонална или фамилна анамнеза за наследствени мускулни заболявания

• анамнеза за мускулна токсичност с друг индуктор на HMG-CoA редуктазата или фибрат •

• злоупотреба с алкохол

• възраст >70 години

• ситуации, при които може да възникне повишаване в плазмените нива (вж. точки 4.2,4.5 и 5.2)

• едновременна употреба на фибрати.

При такива пациенти рискът от лечението трябва да се прецени спрямо възможните ползи и се препоръчва клинично проследяване. Ако нивата на СК са значително повишени (> 5 пъти горната граница на нормата) при изходното ниво, лечението не трябва да започва.

По време на лечението

Пациентите трябва да бъдат помолени да съобщават веднага необяснима мускулна болка, слабост или крампи, особено ако е свързано с неразположение или повишена температура. При тези пациенти трябва да се измерят нивата на СК. Лечението трябва да се преустанови, ако нивата на СК са значително повишени (> 5 пъти горната граница на нормата) или ако мускулните симптоми са тежки и причиняват ежедневен дискомфорт (дори и ако нивата на СК са < 5 пъти горната граница на нормата). Ако симптомите отшумят и нивата на СК се нормализират, може да се обмисли повторно въвеждане на Ропуидо или алтернативен инхибитор на HMG-CoA редуктазата при най-ниската доза с внимателно проследяване.

Рутинно наблюдение на нивата на СК при асимптоматични пациенти не е оправдано. По време на или след лечение със статини, включително розувастатин, има много редки съобщения за имунно-медиирана некротизираща миопатия (IMNM).

IMNM клинично се характеризира с проксимална мускулна слабост и повишени серумни нива на креатин киназата, които продължават да съществуват въпреки прекъсване на лечението със статини.

В клинични проучвания липсват данни за повишени ефекти върху скелетната мускулатура при малък брой от пациентите, лекувани с Ропуидо и съпътстващо лечение. Увеличение в честотата на миозит и миопатия обаче се наблюдава при пациенти, приемащи други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, заедно с производни на фибриновата киселина, включително гемфиброзил, циклоспорин, никотинова киселина, азолови противогъбични средства, протеазни инхибитори и макролидни антибиотици. Гемфиброзил повишава риска от миопатия, когато се прилага едновременно с някои инхибитори на HMG-CoA редуктазата. Следователно комбинацията на Ропуидо и гемфиброзил не се препоръчва. Ползата от по-нататъшни изменения в нивата на липидите от комбинираното използване на Ропуидо с фибрати или ниацин трябва да бъде внимателно преценена спрямо потенциалните рискове от тези комбинации. Дозата от 40 mg е противопоказана при едновременна употреба на фибрат (вж. точки 4.5 и 4.8).

Ропуидо не трябва да се прилага едновременно с формулировки на фузидовата киселина със системно действие или в рамките на 7 дни след спиране на лечението с фузидова киселина. При пациенти, при които употребата на фузидова киселина със системно действие се счита за съществена, лечението със статини трябва да се прекрати за цялото времетраене на лечението с фузидова киселина. Има съобщения за рабдомиолиза (включително смъртни случаи) при пациенти, получаващи комбинация от фузидова киселина и статини (вж. точка 4.5). Пациентите трябва да бъдат съветвани да потърсят незабавно медицинска помощ, ако получат някакви симптоми на мускулна слабост, болка или чувствителност. Лечението със статини може да бъде повторно въведено седем дни след последната доза фузидова киселина. При изключителни обстоятелства, когато е необходима продължителна системна експозиция на фузидова киселина, напр. за лечение на тежки инфекции, необходимостта от едновременно прилагане на Ропуидо и фузидова киселина трябва да се обмисля за всеки отделен случай и под строго медицинско наблюдение.

Ропуидо не трябва да се използва при пациенти с остро, тежко състояние, предполагащо миопатия или предразполагащо към развитие на бъбречна недостатъчност вследствие на рабдомиолиза (напр. сепсис, хипотензия, значителна оперативна интервенция, травма, тежки метаболитни, ендокринни и електролитни нарушения, или неконтролирани гърчове).

Ефекти върху черния дроб

Както и при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, Ропуидо трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, които приемат прекомерни количества алкохол и/или имат анамнеза за чернодробно заболяване.

Препоръчително е да се правят функционални чернодробни изследвания преди и 3 месеца след започване на лечението. Лечението с Ропуидо трябва да се преустанови или дозата да се намали, ако нивото на серумните трансаминази превишава 3 пъти горната граница на нормата. Съобщаваната честота за сериозни чернодробни събития (състоящи се основно от повишени чернодробни трансаминази) в пост-маркетинговия период е по-висока при доза 40 mg.

При пациенти с вторична хиперхолестеролемия, причинена от хипотиреоидизъм или нефротичен синдром, основното заболяване трябва да се лекува преди започване на лечение с Ропуидо.

Раса

Фармакокинетични проучвания показват увеличение на експозицията при пациенти от азиатската раса в сравнение с представителите на бялата раса (вж. точки 4.2,4.3 и 5.2).

Протеазни инхибитори

Повишена системна експозиция на розувастатин е наблюдавана при пациенти, получаващи розувастатин едновременно с различни протеазни инхибитори в комбинация с ритонавир. Трябва да се имат предвид ползата от понижаване на липидите чрез използване на Ропуидо при пациенти с HIV, получаващи протеазни инхибитори, и потенциала за увеличаване на плазмените концентрации на розувастатин при започване и увеличаване на дозата на Ропуидо при пациенти, лекувани с протеазни инхибитори. Едновременното използване с някои протеазни инхибитори не се препоръчва, освен ако дозата на Ропуидо не се коригира. (Вж. точки 4.2 и 4.5).

Лактозна непоносимост

Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Интерстициална белодробна болест

Единични случаи на интерстициална белодробна болест са съобщени при употреба на някои статини, особено при продължително лечение (вж. точка 4.8). Заболяването се проявява с диспнея, непродуктивна кашлица и влошаване на общото здравословно състояние (умора, загуба на тегло и повишена температура). Ако има съмнение за развитие на интерстициална белодробна болест, лечението със статини трябва да се преустанови.

Захарен диабет

Някои данни показват, че статините като клас повишават кръвната глюкоза и при някои пациенти, изложени на висок риск от развитие на диабет, може да доведе до ниво на хипергликемия, при което е подходящо прилагането на лечение за диабет. Този риск обаче се компенсира от намаляване на съдовия риск при приемане на статини и затова не трябва да бъде причина за спиране на лечението със статини. Пациентите, изложени на риск (глюкоза на гладно 5,6-6,9 mmol/l, ИТМ >30 kg/m2 повишено ниво на триглицериди, хипертония), трябва да се проследяват клинично и биохимично съгласно националните насоки.

В проучването JUPITER съобщаваната обща честота на захарен диабет е 2,8% при розувастатин и 2,3% при плацебо, най-вече при пациенти с глюкоза на гладно 5,6-6,9 mmol/l.

Педиатрична популация

Оценката на линеен растеж (височина), тегло, ИТМ (индекс на телесна маса) и вторични характеристики на половото съзряване по Tanner при педиатрични пациенти от 6- до 17- годишна възраст, приемащи розувастатин, е ограничена до период от две години. След две години на лечение в проучването не се наблюдава ефект върху растежа, теглото, ИТМ или половото съзряване (вж. точка 5.1).

В клинично проучване на деца и юноши, получаващи розувастатин в продължение на 52 седмици, повишение на СК > 10 пъти горната граница на нормата и мускулни симптоми след упражнения или повишена физическа активност се наблюдават по-често в сравнение с наблюдения в клинични проучвания при възрастни (вж. точка 4.8).

Въздействие на едновременно приложени лекарствени продукти върху розувастатин

Инхибитори на транспортните протеини: Розувастатин е субстрат за някои транспортни протеини, включително транспортера на чернодробно захващане ОАТР1В1 и ефлуксния транспортер BCRP. Едновременното приложение на Ропуидо с лекарствени продукти, които са инхибитори на тези транспортни протеини, може да доведе до повишени плазмени концентрации на розувастатин и повишен риск от миопатия (вж. точки 4.2,4.4 и 4.5 Таблица 1).

Циклоспорин: При едновременно лечение с Ропуидо и циклоспорин, стойностите на AUC на розувастатин са били средно 7 пъти по-високи от тези, наблюдавани при здрави доброволци (вж. Таблица 1). Ропуидо е противопоказан при пациенти, приемащи едновременно циклоспорин (вж. точка 4.3). Едновременното приложение не е повлияло на плазмените концентрации на циклоспорин.

Протеазни инхибитори: Въпреки че точният механизъм на взаимодействие е неизвестен, едновременното приложение на протеазен инхибитор може силно да увеличи експозицията на розувастатин (вж. Таблица 1). Например във фармакокинетично проучване, едновременното приложение на 10 mg розувастатин и комбиниран продукт на два протеазни инхибитора (300 mg атазанавир/100 mg ритонавир) при здрави доброволци се свързва с приблизително три- и седемкратно увеличение съответно на AUC и Сmax на розувастатин. Едновременната употреба на Ропуидо и някои комбинации на протеазни инхибитори може да се обсъди след внимателна преценка на корекциите на дозата на Ропуидо въз основа на очакваното увеличение на експозицията на розувастатин (вж. точки 4.2, 4.4 и 4.5 Таблица 1).

Гемфиброзил и други липидопонижаващи продукти: Едновременното приложение на Ропуидо и гемфиброзил е довело до двукратно увеличение на Сmax и AUC на розувастатин (вж. точка 4.4).

Въз основа на данните от проучвания на специфични взаимодействия, не се очаква значимо фармакокинетично взаимодействие с фенофибрат, въпреки че може да настъпи фармакодинамично взаимодействие. Гемфиброзил, фенофибрат, други фибрати и липидопонижаващи дози (> или равна на 1 g/ден) на ниацин (никотинова киселина) увеличават риска от миопатия, когато се прилагат едновременно с инхибитори на HMG-CoA редуктазата, вероятно защото могат да предизвикат миопатия, когато се прилагат самостоятелно. Дозата от 40 mg е противопоказана при едновременна употреба на фибрат (вж. точки 4.3 и 4.4). Тези пациенти също трябва да започнат с доза от 5 mg.

Езетимиб: Едновременното използване на 10 mg Ропуидо и 10 mg езитимиб води до увеличение от 1,2 пъти на AUC на розувастатин при пациенти с хиперхолестеролемия (Таблица 1). Не може да се изключи обаче фармакодинамично взаимодействие между Ропуидо и езетимиб по отношение на нежеланите реакции (вж. точка 4.4).

Антиациди: Едновременното дозиране на Ропуидо с антиацидна суспензия, съдържаща алуминиев и магнезиев хидроксид, води до намаляване на плазмената концентрация на розувастатин с приблизително 50%. Този ефект отслабва, когато антиацид се дава 2 часа след Ропуидо. Клиничното значение на това взаимодействие не е проучвано.

Еритромицин: Едновременната употреба на Ропуидо и еритромицин води до намаление с 20% на AUC и намаление с 30% на Сmах на розувастатин. Това взаимодействие може да се дължи на повишен чревен мотилитет, причинен от еритромицин.

Ензими на системата цитохром Р450: Резултати от invitro и invivo проучвания показват, че розувастатин не е нито инхибитор, нито индуктор на цитохром Р450 изоензимите. В допълнение, розувастатин е слаб субстрат за тези изоензими. Следователно не се очакват лекарствени взаимодействия, произтичащи от цитохром Р450-медииран метаболизъм. Не са наблюдавани клинично значими взаимодействия между розувастатин и флуконазол (инхибитор на CYP2C9 и CYP3A4) или кетоконазол (инхибитор на CYP2A6 и CYP3A4).

Взаимодействия, изискващи коригиране на дозата на розувастатин (вж. също Таблица 1): Когато е необходимо едновременно приложение на Ропуидо с други лекарствени продукти, за които се знае, че увеличават експозицията на розувастатин, дозите на Ропуидо трябва да бъдат коригирани. Започнете с доза от 5 mg веднъж дневно на Ропуидо, ако очакваното увеличение на експозицията (AUC) е приблизително 2-кратно или по-високо. Максималната дневна доза на Ропуидо трябва да се коригира така, че очакваната експозиция на розувастатин да не е вероятно да надвиши тази на дневна доза от 40 mg на Ропуидо, приета без взаимодействащи лекарствени продукти, например доза от 20 mg на Ропуидо с гемфиброзил (1,9-кратно увеличение) и доза от 10 mg на Ропуидо в комбинация с ритонавир/атазанавир (3,1-кратно увеличение).

Въздействие на розувастатин върху едновременно прилагани лекарствени продукти

Антагонисти на витамин К: Както и при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, започването на лечение или повишаване на дозата на Ропуидо при пациенти, лекувани едновременно с антагонисти на витамин К (напр. варфарин или друг кумаринов антикоагулант) може да доведе до увеличаване на международното нормализирано съотношение (INR). Прекъсване на лечението или намаляване на дозата на Ропуидо може да доведе до намаляване на INR. В такива ситуации е желателно подходящо мониториране на 1NR.

Перорални контрацептиви/хормонозаместваща терапия(HRT): Едновременното приложение на Ропуидо и перорални контрацептиви води до увеличение на AUC на етинил естрадиол и норгестрел съответно с 26% и 34%. Тези повишени плазмени нива трябва да се вземат предвид при дозировката на перорални контрацептиви. Липсват фармакокинетични данни при пациенти, които приемат едновременно Ропуидо и HRT, и следователно подобен ефект не може да се изключи. Въпреки това комбинацията е широко използвана при жени, участващи в клинични проучвания, и се понася добре.

Други лекарствени продукти:

Дигоксин: Въз основа на данните от проучвания за специфични взаимодействия, не се очаква клинично значимо взаимодействие с дигоксин.

Фузидова киселина: Проучвания за взаимодействие на розувастатин и фузидова киселина не са провеждани. Рискът от миопатия, включително рабдомиолиза, може да се увеличи при едновременното приложение на фузидова киселина със системно действие и статини. Механизмът на това взаимодействие (независимо дали е фармакодинамичен, фармакокинетичен или и двата) все още не е известен. Има съобщения за рабдомиолиза (включително смъртни случаи) при пациенти, получаващи тази комбинация.

Ако е необходимо лечение с фузидова киселина със системно действие, лечението с Ропуидо трябва да се преустанови по време на продължителността на лечението с фузидова киселина. Вижте също точка 4.4.

Педиатрична популация: Проучвания на взаимодействията са провеждани само при възрастни. Степента на взаимодействие в педиатричната популация не е известна.

Ропуидо е противопоказан по време на бременност и кърмене.

Жени с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция.

Тъй като холестеролът и други продукти на биосинтеза на холестерол са от съществено значение за развитието на плода, потенциалният риск от инхибиране на HMG-CoA редуктазата надвишава предимството на лечението по време на бременност. Проучванията при животни са недостатъчни по отношение на репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3). Ако пациентка забременее по време на употребата на този продукт, лечението трябва да бъде преустановено незабавно.

Розувастатин се отделя в кърмата на плъхове. Няма данни по отношение на екскрецията в кърмата при хора (вж. точка 4.3).

Не са провеждани проучвания за установяване на ефекта на Ропуидо върху способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това, въз основа на фармакодинамичните си свойства, Ропуидо е малко вероятно да повлияе на тези способности. При шофиране или работа с машини трябва да се вземе предвид, че по време на лечението може да се появи световъртеж.

Нежеланите лекарствени реакции, наблюдавани при Ропуидо, обикновено са леки и преходни. В контролирани клинични проучвания по-малко от 4% от пациентите, лекувани с Ропуидо, са изтеглени поради нежелани реакции.

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

Въз основа на данните от клинични проучвания и обширния пост-маркетингов опит, в следващата таблица е представен профилът на нежеланите реакции на розувастатин. Нежеланите реакции, изброени по-долу, са групирани по честота и системо-органни класове (SOC).

Честотите на нежеланите лекарствени реакции са групирани съгласно следната конвенция: чести (от ≥1/100 до <1/10); нечести (от ≥1/1000 до <1/100); редки (от ≥1/10 000 до <1/1000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Таблица 2. Нежелани реакции на базата на данни от клинични проучвания и пост- маркетинговия опит

Както и при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, честотата на нежеланите лекарствени

реакции проявява тенденция да бъде зависима от дозата.

Ефекти върху бъбреците: При пациенти, лекувани с Ропуидо, е наблюдавана протеинурия, установена с изследване с тест-ленти и основно с тубуларен произход. В определени моменти от лечението при <1 % от пациентите на 10 и 20 mg, и при приблизително 3% от пациентите лекувани с 40 mg, са наблюдавани промени в изследванията за протеин в урината от липса или следи до ++ или повече. При доза от 20 mg е наблюдавана незначителна промяна от липса или следи до + . В повечето случаи протеинурията намалява или изчезва спонтанно в хода на лечението. Преглед на данните от клинични проучвания и пост-маркетинговия опит до момента не установява причинно-следствена връзка между протеинурията и остро или прогресивно бъбречно заболяване.

Хематурия е наблюдавана при пациенти, лекувани с Ропуидо, и данните от клиничните проучвания показват, че появата е ниска.

Ефекти върху скелетната мускулатура: Ефекти върху скелетната мускулатура, например миалгия, миопатия (включително миозит) и по-рядко рабдомиолиза със или без остра бъбречна недостатъчност, са съобщавани при пациенти, лекувани с Ропуидо с всички дози и по- специално с дози > 20 mg.

Свързано с дозировката увеличение на нивата на СК е наблюдавано при пациенти, приемащи розувастатин; по-голямата част от случаите са леки, асимптоматични и преходни. Ако нивото на СК се повиши (>5 пъти горната граница на нормата), лечението трябва да се преустанови (вж. точка 4.4).

Ефекти върху черния дроб: Както и при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, свързано с дозата

увеличение на трансаминазите се наблюдава при малък брой пациенти, приемащи розувастатин; по-голямата част от случаите са леки, асимптоматични и преходни. Следните нежелани реакции са съобщени при някои статини:

• Сексуална дисфункция.

• Единични случаи на интерстициална белодробна болест, особено при продължително лечение (вж. точка 4.4).

Съобщаваните честоти за рабдомиолиза, сериозни бъбречни събития и сериозни чернодробни събития (състоящи се основно от повишени чернодробни трансаминази) са по-високи при доза от 40 mg.

Педиатрична популация: Повишение на креатин киназата > 10 пъти горната граница на нормата и мускулни симптоми след физически упражнения или повишена физическа активност са наблюдавани по-често при 52-седмично клинично проучване на деца и юноши в сравнение с възрастни (вж. точка 4.4). По отношение на останалите аспекти, профилът на безопасност на розувастатин е сходен при деца и юноши в сравнение с възрастни.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.: +359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Няма специфично лечение в случай на предозиране. В случай на предозиране, пациентът трябва да се лекува симптоматично и при необходимост да се приложи под държащо лечение. Чернодробната функция и нивата на СК трябва да се наблюдават. Хемодиализата е малко вероятно да бъде от полза.